Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 02.02.2018 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение,       I-6 състав

в публичното заседание на двадесет и трети януари

две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

при секретаря Антоанета Стефанова                  и в присъствието на

прокурора                                                като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                            гр. дело № 11157 по описа

за 2016 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:        

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от М.С.Н. срещу З. „Б.И.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 04.03.2016 г. на път ІІІ-112, км 3+500 в посока Видин-Монтана е настъпило тежко ПТП между л.а.м. „Опел Вектра“ с рег. № *******, управляван от Н.Н.-починалия съпруг на ищцата и джип „Гранд Чероки“ с рег. № *******, управляван от виновния водач Г.К.. Поддържа се, че водачът К.управлявал джипа с несъобразена с пътните условия скорост и излизайки от ляв завой, без видими причини навлиза в насрещната лента за движение и удря л.а.м. „Опел Вектра“ челно. Твърди се, че вследствие на силния удар водача на л.а.м. „Опел Вектра“  получава тежки травматични увреждания, които довеждат до неговата смърт.  Твърди се, че по случая е образувано ДП № 153/2016 г. по описа на РУП-Лом, пр.пр. № 402/16 г. по описа на ОП-Монтана. Поддържа се, че при съобщението за смъртта на съпруга й, ищцата изпаднала в нервна криза. Твърди се, че между ищцата и починалия й съпруг е съществувала силна емоционална връзка, силна привързаност и обич, създали едно здраво семейство. След смъртта на съпруга си ищцата изпаднала в тежка депресия, станала е подтисната и затворена. Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието, отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 02115001653953, валидна от 19.06.2015 г. до 18.06.2016 г.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 150 000 лв., частично предявена от общо претендираната сума от 200 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, вследствие смъртта на съпруга й Н.Н., настъпила в причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 04.03.2016 г. на път ІІІ-112, км 3+500 в посока Видин-Монтана, виновно причинено от водача Г.К., при управление на джип „Гранд Чероки“ с рег. № *******, чиято отговорност е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 02115001653953, валидна от 19.06.2015 г. до 18.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждане-04.03.2016 г. до окончателното издължаване.  Претендират се разноските по делото, включително и адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адвокат И., преупълномощен от адвокат Г., и двамата надлежно упълномощени с пълномощни, приложени към отговора на исковата молба.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърденията в исковата молба. Твърди липсата на доказателства за извършен деликт. Прави евентуално възражение за съпричиняване от страна на починалия водач Н.с твърдението, че е пътувал в автомобила без поставен предпазен колан, както и че вследствие на нарушения на правилата за движение-управление с превишена и несъобразена скорост, не е направил всичко необходимо да избегне ПТП. Оспорва претенцията по размер като завишена.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищцата чрез процесуалния си представител е депозирала допълнителна искова молба, с която оспорва всички възражения и твърдения на ответника в отговора му.

В срока по чл.373 ГПК ответникът не депозира допълнителен отговор.

В съдебно заседание ищцата поддържа исковете чрез своя процесуален представител и по съображения подробно изложени в представената по делото писмена защита. В писмена молба от 26.06.2017 г. заявява възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът, редовно призован не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.

Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

От протокол за ПТП № 370177 от 04.03.2016 г., протокол за оглед на местопроизшествие от същата дата, фотоалбума към него, както и от заключението на приетата по делото САТЕ се установява, че на 04.03.2016 г. на път ІІІ-112, км 3+500 в посока Видин-Монтана, на участък от пътя след ляв завой, на мокра пътна настилка, наклон спускане, водачът Г.К. на автомобил джип „Гранд Чероки“ с ДК № *******, след употребата на спирачките се отклонява наляво и навлиза в лентата за насрещно движение, където срещу него се движи л.а.м. „Опел Вектра“ с ДК № *******, управляван от Н.Н.. Последва челен, страничен и под ъгъл леко кос удар между двете превозни средства, при което лек автомобил Опел Вектра е отхвърлен назад в ляво на около 11,25 м, при което се завърта обратно на часовниковата стрелка и със задната част удря мантинелата, качва се върху нея със задната част и се установява в покой с тежки деформации на купето. Джип Чероки след удара, поради по-голямата маса и кинетична енергия продължава напред, завърта се на 45 градуса и след 40 метра от местоудара се установява в покой напречно на пътното платно. Установява се, че при удара джип Чероки е бил със скорост 119 км/ч, а Опел Вектра с 70 км/ч. Произшествието би било предотвратимо за Опел Вектра при скорост до 43 км/ч, при условие че водачът на джип Чероки също е отреагирал аварйино или отклони автомобила.

Причина за процесното произшествие е навлизането на джип Чероки на мокро, хлъзгаво пътно платно при ляв завой в платното за насрещно движение, където се движи лек автомобил Опел Вектра, който за време 1,65 сек не може да предотврати удара чрез аварийно спиране или отклонение на автомобила. Установява се, че лек автомобил Опел Вектра е производство 2001 г. и е снабден с обикновени механични три точкови инерционни предпазни колани на всички места.

Вследствие на гореописаното ПТП водачът Николай И. Н.почива от съчетана травма: черепно-мозъчна травма, закрита гръдна травма, закрита коремна травма, травми на десния горен крайник със счупване на дясната мишнична кост. Между установените травматични увреждания и настъпилата смърт, е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка.

Горното се установява с неоспореното от страните заключение на СМЕ.

От заключението на комплексната СМЕ и САТЕ се установява, че едИ.твено кръвонасядането в областта на гръдния кош пред и под дясна мишнична ямка, може да се свърже с правилно поставен предпазен колан. Вещите лица установяват, че с оглед механизма на произшествието, силните деформации около седалката на водача, с или без правилно поставен предпазен колан, Н.би получил увреждания, които да доведат до смъртен изход.

Това заключение е оспорено от ответника, във връзка с което е прието повторно заключение на СМЕ и САТЕ, изготвено от вещите лица д-р В. и инж.Г.. Вещите лица сочат, че към момента на удара водачът Н.е бил без поставен предпазен колан, но потвърждават извода на първата експертиза, че в конкретната ситуация, дали пострадалият е бил с правилно поставен колан или без такъв, крайният изход от процесния инцидент би бил летален.

От заключението на приетата по делото СПЕ се установява, че претърпяната от ищцата тежка психотравма /внезапната смърт на съпруга й/ е довела ищцата до тежко кризисно състояние и изразена депресивна симптоматика - дистимия, анхедония, И.омния, безапетитие, емоционална неустойчивост, идеи за безсмисленост и изолация от околните, която е довела до тежко нарушено психическо функциониране. Към момента ищцата все още не е преодоляла психическата травма и не е преживяла смъртта на съпруга си. Налице е неотреагирано психотравменно преживяване с депресивна симптоматика, която е с по-слаба интензивност.

Между страните е прието за безспорно, че по отношение на джип „Гранд Чероки“ с ДК № *******, е била налице валидна „Гражданска отговорност“ при ответното дружество с полица № 02115001653953, валидна от 19.06.2015 г. до 18.06.2016 г.

Пред настоящата И.танция са разпитани свидетелите П.Н.Н.-снаха на ищцата и А. Н.Н.-син на ищцата.

Свидетелката Н. установява, че преди смъртта на свекър й, ищцата била весела, адекватна, поддържала контакти с приятели. Починалият и ищцата водели семеен живот в разбирателство, доста семейни приятели ги посещавали, както и те ходели на гости. След смъртта ищцата се променила, затворила се в себе си, приключила контактите със своите приятели и колежки. Живее си на село сама. На погребението ищцата се държала неадекватно, не можела да приеме смъртта на съпруга си, не вярвала, не осъзнавала какво се случва. Към момента ищцата не е преодоляла загубата.

Свидетелят Н.установява, че пристигнал на мястото на произшествието около 40 до 50 мин. след като било станало.  Когато пристигнал, баща му бил вътре в автомобила с поставен предпазен колан и искал да му се помогне да излезе. Свидетелят опитал, но автомобилът бил смачкан до неузнаваемост и просто не можел да отвори вратата. Лично видял, че баща му бил с поставен предпазен колан, защото коланът бил срязан от спасителя, който пристигнал от Монтана.

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и последователни.

При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен състав приема следното от правна страна:

От правна страна предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.

Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Безспорно с ангажираните по делото писмени доказателства и заключението на САТЕ се установява, че едИ.твена причина за настъпване на процесното произшествие е виновното поведение на водача на джип „Гранд Чероки“ с ДК № *******, който нарушил чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП, съобразно която норма на пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне.

Водачът Н.не е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата и не е могъл да предотврати произшествието. От заключението на САТЕ се установява, че дори да се е движел със скорост до 43 км/ч, то произшествието пак е щяло да настъпи, при положение, че водачът на джип Чероки не е отреагирал аварийно и не е отклонил автомобила.

Установи се, че водачът Н.е бил с поставен предпазен колан, въпреки че същият е бил без значение за леталния изход с оглед механизма на произшествие и деформациите по автомобила.

Предвид горното съдът намира, че пострадалият няма никакъв принос за настъпване на произшествието, поради което това възражение на ответника ще следва да бъде оставено без уважение. Приложението на правилото на  чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е съЗ.ал предпоставки за настъпване на увреждането. Приносът трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем.

Между страните не е било спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение към 04.03.2016 г. между прекия причинител и ответника-застраховател.

По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност", са безспорно установени.

С оглед ангажираните доказателства по делото, настоящият съдебен състав намира, че е налице пряка причинна връзка между настъпилото произшествие и смъртта на съпруга на ищцата.

По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.

Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗ. и за да се реализира справедливо възмеЗ.яване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Икономическата конюнктура е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ /отм./ и чл. 266 КЗ /отм./, а именно: 1 000 000 лв. и 5 000 000 лв., а след 11.06.2012 г., приложими към датата на процесното ПТП тези суми са съответно: 2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. Конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент /в случая настъпилото ПТП, в резултат на което са причинени телесни увреждания на ищеца/ следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.

Претърпените от ищцата неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 100 000 лв.

Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото.

Този размер съответства и на съдебната практика по аналогични случаи.

При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищцата след смъртта на съпруга й болки и страдания, отчита степента на преживяваните от нея отрицателни емоции, и близката връзка, привързаността между съпрузите, прекрасните отношения между тях, както и че на 64 години ищцата е останала без подкрепата на съпруга си, изпаднала в депресивен период и към момента все още не преживяла смъртта на съпруга си. Болките и страдания, които ищцата ще продължи да изпитва от загубата, трябва да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение.

Като изхожда от установените по делото факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищцата, вследствие търпените от нея болки и страдания, изведени както от доказателствата по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи на принципа на справедливостта.

Предвид горното предявения иск ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен за разликата над сумата от 100 000 лв. до частично предявения размер от 150 000 лв. от пълния претендиран размер от 200 000 лв.

Относно началната дата на дължимото обезщетение за забава, такава се дължи от датата на увреждането.

Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На основание чл. 45 ЗЗ. виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.

Ето защо съдът присъжда законна лихва върху горната главница, считано от датата на увреждане 04.03.2016 г.

По разноските в процеса:

Ищцата е освободена от такси и разноски, поради което такива не се присъждат.

Видно от представеното с исковата молба пълномощно, ищцата се представлява от адвокат  Я.В.С. безплатно.

При цена на иска 150 000 лв., размерът на минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 4530 лв., съобразно нормата на чл.7, ал.2, т.5(нова – ДВ, бр. 84 от 2016 г. ) от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно която, при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв., адвокатското възнаграждение се определя като сбор от 3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв.

От тази сума 4530 лв. и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат С. адвокатско възнаграждение, съответно на уважената част от иска /100 000 лв./ в размер на сумата от 3020 лв., или 3 624 лв. с начислено ДДС, предвид регистрацията на адвокат С. по ЗДДС.

Ответникът е направил разноски в размер на 800 лв. депозит вещи лица и 17 000 лв., съответно 20 400 лв.с ДДС-адвокатско възнаграждение, съобразно договор от 02.11.2016 г.

Основателно е възражението на ищцата за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. При минимален размер от 4530 лв. и при дело без правна и фактическа сложност, заплатеният адвокатски хонорар в размер на 17 000 лв. се явява прекомерен, поради което съдът го намалява до минималния такъв-4530 лв.

От общата сума от 5330 лв. направени разноски и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата ще следва да бъде осъдена да заплати на ответника сума в размер на 1776,50 лв., която сума е съответна на отхвърлената част от исковете /50 000 лв./

 На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 4000 лв. държавна такса, както и сумата от 400 лв.-възнаграждения вещи лица от бюджета на съда, съответно на уважената част от исковете.

Водим от горното, Съдът

Р   Е   Ш   И   :

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД на М.С.Н., ЕГН **********, гр. Видин, с адрес за призоваване: гр. София, ж.к. „*******, адвокат Я.В.С. сумата от 100 000 лв. /сто хиляди лв./, частично предявена от общо претендираната сума от 200 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, вследствие смъртта на съпруга й Н.Н., настъпила в причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 04.03.2016 г. на път ІІІ-112, км 3+500 в посока Видин-Монтана, виновно причинено от водача Г.К., при управление на джип „Гранд Чероки“ с рег. № *******, чиято отговорност е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 02115001653953, валидна от 19.06.2015 г. до 18.06.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждане-04.03.2016 г. до окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от  100 000 лв. до частично претендирания размер от 150 000 лв. от общо претендираната сума в размер на 200 000 лв.

ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат Я.В.С.,*** адвокатско възнаграждение в размер на 3 624 лв. лв. /три хиляди шестстотин двадесет и четири лв./ с начислено ДДС.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК М.С.Н., ЕГН **********, гр. Видин, с адрес за призоваване: гр. София, ж.к. „*******, адвокат Я.В.С. да заплати на ЗД „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 1 776,50 лв. /хиляда седемстотин седемдесет и шест и 0,50 лв./ разноски направени от ответника, съобазно отхвърлената част от исковете.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ЗД „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да заплати по сметка на Софийски градски съд 4000 лв. /четири хиляди лв./ държавна такса и 400 лв. /четиристотин лв./ заплатени възнаграждения вещи лица от бюджета на съда.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: