Решение по дело №4546/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 14.04.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХIІ-ти въззивен състав на петнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в открито съдебно заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ЗАХАРИЕВА

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА

                                                                                            НАТАЛИ ГЕНАДИЕВА

В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В В 

при участието на секретаря Таня Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Кехайова ВНЧХД № 4546 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда от 24.09.2020 г., постановена по НЧХД № 12559/2012 г., СРС, НО, 122 състав, е осъдил Н.Т.Б. на основание чл.52 вр. чл.45, ал.1 от ЗЗД да заплати на частния тъжител и граждански ищец И.Г.П. сумата от 5000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди от нанесена обида, казана по негов адрес от Н.Т.Б. на 26.06.2012 г. в предаването „Гореща точка“, излъчена по телевизия ТВ 7 изразяваща се в следните изрази – „изключително вредна личност в българския преход, ...Той не е октопод, той е по - скоро като термит, изяжда една територия, нацвъква я, нарязва я на парчета, зарязва я, оставя след себе си пустиня и се прехвърля на следващата ливада, където да направи същото...”, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.06.2012 г. до окончателното й заплащане, като е отхвърлил исковата му претенция за разликата до 150 000 лева, като неоснователна.

Със същата присъда Н.Т.Б. е осъден да заплати на частния тъжител и граждански ищец И.Г.П. сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от последния неимуществени вреди от разгласена клеветническа информация на 20 юни, 25 юни и 26 юни 2012 г. в предаванията „Добро утро България“ и „Гореща точка“, излъчени по телевизия -ТВ 7, с които Б. е разгласил позорни обстоятелства и е приписал престъпление на И.Г.П. чрез следните изрази – „...И.П., който поради огромните си задължения от близо стотици милиони...той по принцип ме съди за това нещо, че съм го казал вече...живее далече от родината в Сингапур ... но въпреки всичко успява да източи чрез схеми в енергетиката, други милиарди от българските данъкоплатци;” ... “е добре вече, че ще имат повече информация и ще могат да коментират участието на И.П. в тази схема, посредством продажбата на варовик на тройно по - високи цени от пазарните. Виждате, че българските граждани плащат много по-скъп ток, защото тези пари, 20 или 40 милиона годишно, независимо колко са те, отиват в джоба на един български олигарх...”; “далаверите на И.П. в енергетиката”; “И.П...., изцяло замесен в корупционни далавери. Този човек обаче успя да изпере имиджа си в даден момент...;” ..”Сега е тук П., доколкото разбрах завърнал се е. Той винаги се връща инкогнито, защото дължи над половин милиард, доста дългове и доста хора го преследват; и....Сега го заболяха зъбите, а като трепе хората в Меричлери, не го болят;...Той на всичкото отгоре продава и некачествен варовик, защото така му излиза по-евтино, няма транспортни разходи.; ... Аз не виждам какво може да губи в тази работа, той дължи пари на цял свят...”, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 20.06.2012 г. до окончателното й заплащане, като за разликата до 850 000 лева исковата претенция е отхвърлена като неоснователна.

В резултат от осъждането, в тежест на Н.Б. са възложени сторените по делото разноски, държавната такса върху уважените граждански искове и таксата за служебно издаване на изпълнителен лист.

         Против така постановената присъда, в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от Н.Б. чрез упълномощения му защитник - адв. К.Н.. В жалбата се излагат пространни доводи за недопустимост, недоказаност и неоснователност на гражданските искове. Конкретно се навеждат съображения за непосочване на предпоставките довели до възникване на деликтната отговорност, неясно формулиране на обидните и клеветническите изрази и неспазване на критерия за отделно конструиран петитум с отделни размери на претенциите. Изтъкват се възражения за ненадлежна процесуална легитимация на ответника, поради извършване на деянията в служебно качество. Според защитата искът за обезщетение следва да бъде насочен срещу “ТВ СЕДЕМ” ЕАД. Направени са оплаквания за недоказаност на деянието, поради това, че производството почивало единствено върху експертиза, която коментирала представени от ищеца видеозаписи. Сочи се, че приобщеното веществено доказателство е негодно, защото не е изискано по реда на чл.14 от ЗТР и не е изследвана възможността за манипулация на записите. По отношение на множеството инкриминирани изявления се твърди, че представляват анонси и/или повторения на журналистическото разследване “Жега” на Д.Г., като същите могат да имат значение само при определяне на размера на обезщетенията.  В този смисъл се допълва, че цитираните изрази съставляват преформулиране на изявления на други лица. Даден е пример с определението “кръга Агнешки главички”, като се пояснява, че за пръв път е използвано от Б.Б.. По подобен начин са опровергани и останалите твърдения, като отговорността е прехвърлена върху Б.Б., Д.Г.и Д.Г.. Направено е позоваване на разпоредбата на чл. 39 от КРБ и са изложени аргументи в насока недоказване на личното възприемане на обидните слова от страна на ищеца. Спрямо клеветническите твърдения се застъпва позицията за правото на гражданите да сигнализират компетентните органи за извършено престъпление, като отказът им да представят информация за предмета на разследването за Каолин не следва да влече негативи за осъдения Б.. Допълнено е, че вредите не са доказани по основание, интензитет и размер. В този смисъл се уточнява, че стойността на присъденото обезщетение е необосновано голяма, доколкото се твърди засягане само на психическото състояние на П.. Отчетени са още икономическите показатели за живот в Република България и възприетото разбиране за обезвреда в съдебната практика. Прави се искане за отмяна на обжалваната присъда и отхвърляне на гражданския иск. Алтернативно се моли за нейното изменение чрез намаляване на присъдените суми, поради свръхпрекомерност.

В срока по чл. 320, ал. 4 от НПК към горепосочената въззивна жалба е направено допълнително писмено изложение. Поставен е акцент върху неавтентичността на приобщения оптичен носител, неизследването на обстоятелството дали предаванията реално са били излъчени и неотносимостта на фоноскопната експертиза. Прецизирани са възраженията досежно обвиненията за клевета. Адв. Н. условно е разделила изявленията на две големи групи - такива свързани с нарушения на закона при приватизацията на “Каолин”АД и финансовото състояние на дружеството и други свързани с качеството и цените на произвеждания от дружеството варовик, ведно с нарушения на екологичното равновесие. За първите е обърнато внимание на това, че разследването на Специализираната прокуратура касае деяния за организирана престъпна група и пране на пари, а образуваното НОХД № 3076/2018 г. се отнася за квалифицирано престъпление по служба по приватизацията, продажбата, даването под наем и внасянето в търговски дружества на държавна и общинска собственост. В този смисъл се подчертава, че няма как a priori цитираните твърдения да бъдат приети за неверни при положение, че липсва влязъл в сила съдебен акт. А за вторите се твърди, че представляват преразказ на изявления на други лица. Отново се набляга на факта, че не е противоправно да се сигнализират органите при съмнение за извършено престъпление, нито е клевета излагането на информация пред обществеността за инициирането на разследване.

Бланкетна въззивна жалба е депозирана и от повереника на гражданския ищец -адв. Д. с доводи за несправедливо определяне на обезщетенията и искане за увеличаването им с още 10 000 лева.

След запознаване с мотивите на присъдата е представено допълнение към въззивната жалба със съждения за законосъобразност на съдебния акт и съгласие с определения размер за обезвреда от осъществената обида. От друга страна не се споделят изводите за клеветническите твърдения и драстичното намаляване на гражданския иск в тази му част. Според повереника първата инстанция е подценила явната злонамереност на изявленията и предизвикания негативен имидж, който е навредил на професионалната сфера на ищеца със съпътстващото им влияние в обществото и семейството. Посочено е, че с противоправното си поведение осъденият Б. е получил облага, като е привлякъл по-висока гледаемост на предаването си. Развива се становище за това, че към изречените на 25.06.2012 г. и 26.06.2012 г. клевети следва да се вземат предвид и следните: ...”Убива ли хора тази концесия на П.? Защото това, което останах с впечатление е, че те са направили водата на Меричлери с арсен и от там са се повишили заболяванията с левкимия?..;”Да, защото ние плащаме тока, а сега тези хора се червят, че им е скъп, не П....П. го няма, той е в Сингапур, а като е в София е на зъболекар... той дължи пари на цял свят- разследван от прокуратурата, оправдан един път, пак ще го разследват, пак ще го оправдаят....има пари може да си плати”; .... “спрели сме и тази далавера. Аз само да подчертая още един път къде е цялата перверзия на ситуацията. Господин П. не е нещо по-различно от да речем М.О.. Нищо по-различно. Но за жалост М.О. си носи кръста на омаскарения, плаща си цената за това, беше в затвора, сега избяга в чужбина, всички те го знаят с какво се занимава...Докато П. винаги успява да излезе бял от цялата ситуация и накрая да размаха пръст и да заклейми и медиите, които го разследват, и да дава съвети как да се развиваме по нови демократични стандарти. Да издърпа ушите на премиера Б.или на предишния... Да ги свика веднага в КРИБ и да каже ето тук новите правила, по които ще правим почтен бизнес. Това е цялата перверзия на ситуацията...”. Сочи се, че с тях се натрапва, че ищеца има пари и независимо какви престъпления извършва може да избегне правосъдие. Подчертава се, че личността му е обрисувана с изключително укорими, отрицателни прояви и безпардонност към страданията на хората. Публичността на клеветите се е отразила върху търговските отношения на представляваните от ищеца дружества, предизвикала е продължителен дискомфорт у него и семейството му, като създаденото напрежение е довело до прием на лекарства и търсенето на медицинска помощ. С оглед на горното се иска увеличаване на присъденото обезщетение.

В срока по чл. 322 от НПК срещу въззивната жалба на адв. Д. е подаден отговор, в който са оспорени претенциите за увеличаване на обезщетението по гражданския иск. Накратко са преповторени доводите във въззивната жалба.

Допълнително възражение е депозирано и срещу въззивната жалба на Н.Б., с което са оспорени всички пунктове по нея. Отбелязано е, че процесните изрази са произведени в нарушение на редица разпоредби от Всеобщата декларация за правата на човека, ЕКЗПЧОС, Международният пакт за граждански и политически права, ХОПЕС и КРБ. Подробно са мотивирани редовността на тъжбата, правилното приемане на гражданския иск и надлежната процесуална легитимация. Категорично се отхвърля версията за преповтаряне на чужди изявления и се подчертава годността на доказателствата. В противовес на изводите за лично невъзприемане на негативните оценки е посочена практиката относима към задочната обида. Като неприемлив е определен довода за изпълнение на журналистически дълг чрез сезиране на специализираните институции, защото и понастоящем не са налице образувани дела във връзка с направените клевети и чрез неверни твърдения е направен опит за внушаване на престъпни навици у ищеца. Детайлно са разгледани свидетелските показания в подкрепа на обвинителната теза и безспорните доказателства за душевните страдания на П.. В заключение се моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение.

В разпоредително заседание на 22.12.2020 г. въззивният съдебен състав по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на Н.Б. и свидетели, изслушване на вещи лица и ангажирането на други доказателства.

В хода на съдебните прения пред настоящия съд, повереникът на гражданския ищец оспорва възраженията за допуснати процесуални нарушения, като се позовава на ТР № 1/2013 г. на ВКС, съобразно което при съвместно приетия за разглеждане в наказателното производство граждански иск действат изискванията на НПК, а не особените правила на ГПК. Намира за достатъчно проверена по експертен път годността на приобщения оптичен носител и за доказани всички вреди, които са приети от съда за установени. Посочва се, че начинът по който са направени твърденията и езикът, който е използван не подкрепят тезата за интерпретация на чужди изрази. Пледира се за уважаване на въззивната жалба и отхвърляне на жалбата на Б.. Моли се за присъждане на разноските по делото.

Упълномощеният защитник на гражданския ответник Б. поддържа подадената въззивната жалба и допълнението към нея. Преповторени са оплакванията за неавтентичност на вещественото доказателство и недоказаност на неверността на инкриминираните изявления. Изтъква се, че не е било проведено главно и пълно доказване и че за ищеца са настъпили неимуществени вреди. Уточнява се, че в мотивите на първата инстанция не са обсъдени оплакванията за липса на причинно-следствена връзка между процесните изявления и претърпените от П. морални болки и страдания. Иска се отмяна на присъдата и изцяло отхвърляне на гражданския иск и претенцията за разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди изложените във въззивните жалби, доводи, както и тези в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че са налице основания за нейното частично изменение поради следното:

Наказателната отговорност на Н.Т.Б. е ангажирана за престъпления по чл.148, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.146, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.148 ал.2 вр. чл.148, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.147, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК. Ведно с тъжбата на основание чл. 84 от НПК е предявен граждански иск на стойност 1 000 000 /един милион/ лева, като претърпените неимуществени вреди от обида са оценени на 150 000 /сто и петдесет хиляди/ лева, а от клевета на 850 000 /осемстотин и петдесет хиляди/ лева. За възведените обвинения в хода на съдебното следствие са изтекли абсолютните давностни срокове за наказателно преследване, в резултат на което производството в наказателноправната му част е било прекратено. В съответствие с императивната законова разпоредба на чл. 307 от НПК и със задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСНК на ВКС, първият съд е взел отношение по заведената гражданска претенция. Влязлото в сила прекратително протоколно определение изключва от предмета на въззивната проверка въпросите за инкриминираните деяния. На ревизия пред настоящата инстанция ще бъде подложено единствено, произнасянето по иска за обезвреда.

Независимо РѕС‚ невъзможността РґР° СЃРµ произнесе относно авторството Рё вината на  Р‘. РїРѕ предявеното РјСѓ обвинение, РІСЉР·Р·РёРІРЅРёСЏ СЃСЉРґ трябва РґР° РѕР±СЃСЉРґРё дали Рµ налице извършен РѕС‚ него деликт, СЃРїСЂСЏРјРѕ пострадалия Рџ.. Р—Р° целта Рµ необходимо РґР° СЃРµ посочат РЅСЏРєРѕРё принципни положения. Р—Р° разлика РѕС‚ наказателното право, РІ гражданското право РЅРµ Рµ уреден институтът РЅР° абсолютна погасителна давност, респективно РЅРµ Рµ предвидено като последица прекратяване РЅР° производството РїРѕ гражданския РёСЃРє РЅР° РїРѕРґРѕР±РЅРѕ основание. Меродавен Рµ единствено СЃСЂРѕРєСЉС‚, посочен РІ разпоредбата РЅР° С‡Р». 110 РѕС‚ Р—Р—Р”. Р’ конкретната хипотеза, общият петгодишен давностен СЃСЂРѕРє Рµ спазен, тъй като гражданският РёСЃРє Рµ Р±РёР» предявен СЃ депозираната РЅР° 03.07.2012 Рі. пред РЎР РЎ тъжба, след което СЃСЂРѕРєСЉС‚ Рµ СЃРїСЂСЏР» РґР° тече, съобразно разпоредбата РЅР° чл. 115, Р±. „ж“ РѕС‚ Р—Р—Р”. Според РџРџ в„– 9/61 Рі. РЅР° Р’РЎ, РёР·Рј. СЃ РџРџ в„– 7/87Рі. РЅР° Р’РЎ основанието РЅР° граждански РёСЃРє РІ наказателния процес Рµ деянието, предмет РЅР° обвинението, РѕС‚ което следва, че погасяването РЅР° наказателната отговорност РЅРµ Рµ пречка Р·Р° ангажиране гражданската такава РЅР° делинквента. Р’ този СЃРјРёСЃСЉР» липсва „отпаднало основание“ разбирано като функция РѕС‚ прекратяването РЅР° наказателното производство РїРѕ обвинението Р·Р° престъпления чл.148, ал.1, С‚.1, С‚.2 Рё С‚.3, РІСЂ. чл.146, ал.1, РІСЂ. СЃ чл.26, ал.1 РѕС‚ РќРљ Рё РїРѕ чл.148 ал.2 РІСЂ. чл.148, ал.1, С‚.1, С‚.2 Рё С‚.3 РІСЂ. чл.147, ал.1, РІСЂ. СЃ чл.26, ал.1 РѕС‚ РќРљ, Р° РІСЉР·Р·РёРІРЅРёСЏС‚ СЃСЉРґ следва наново РґР° изследва дали СЃР° налични елементите РЅР° гражданския деликт, обуславящи отговорността РЅР° Р‘., съобразно принципа „не вреди другиму“.

За да уважи частично предявения граждански иск първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Н.Т.Б. е роден на *** г., българин, български гражданин, неосъждан, с ЕГН ********** и с постоянен адрес ***.

Към 2012 г. Н.Т.Б. заемал длъжността директор „НОВИНИ, АКТУАЛНИ ПРЕДАВАНИЯ И ПРОДУКЦИЯ“ в „ТВ СЕДЕМ“ ЕАД.

Освен заеманата длъжност Н.Б. бил водещ и на предавания, излъчвани през 2012 г. по ТВ 7 – „Добро утро, България“, „Жега“, „Гореща точка“ и „Винаги в неделя“.

На 20.06.2012 г. в предаването „Добро утро, България“, излъчено по ТВ 7, с гост Д.Г.и водещ Н.Б., последния заявил: „…Защо казвам всичко това? Защото днес ще анонсирам едно разследване на ТВ7, което задължително трябва да завърши с арест. И най-вероятно също ще бъда обвинен в остракизъм. Един Олигарх. Те са четири. Това са четирите каре аса на българския преход – А.П., който вече е в следствения арест, Л.П.и О.Д., с предявени обвинения за пране на пари и които трябва да бъдат разследвани за кражба в приватизацията, и четвъртото лице е олигархът И.П., който поради огромните си задължения от близо от близо стотици милиони, той по принцип ме съди за това нещо, че съм го казал вече, живее далече от родината в Сингапур, но въпреки всичко успява да източи чрез схеми в енергетиката, други милиарди от българските данъкоплатци. Сега към този екип от остракисти ще бъде пришит и премиера Б., защото за първи път публично преди два дена той проговори за схемите на И.П. в енергетиката“…………….Както виждаш разследванията са мащабни, както и далаверите, всичко това след малко в „Гореща точка“.

Н.Б., в предаването „Винаги в неделя“, излъчено по ТВ7 на 24.06.2012 г., с гост Д.Д., като водещ казал: „И също за това говори и Б., кръгът „агнешки главички“ беше популярен преди близо 15 години, по времето на И.К.и СДС. И.П. беше тогава техен продукт.“………“А понеже това разследване на Д.Г. е изключително мащабно, и много наподобява това разследване на цената на лекарствата, което направиха с М.Г., аз като директор на „Новините“ ще направя следното. Ще дам целият сигнал до вас, като министър, имам ви доверие, вие ще го получите още утре от нас, с всички документи, до които се добраха колегите. Както и разбира се, ще сезирам прокуратурата, Градска прокуратура, защото в края на краищата, според мен, там има и нарушен държавен интерес.“

На 25.06.2012 г. , в предаването „Добро утро, България“, в рубриката „Гореща точка“, излъчено по ТВ7, Н.Б. заявява следното: „Миналата седмица премиерът Б.Б. призна, че единственият сигурен и голям монопол в България през последните двайсет години е монопола на фирма „Каолин“, на олигарха И.П.. Тя се занимава с продажба на варовик. Чрез продажба на варовик, на тройно по-високи цени от пазарните, „Каолин“източва от българската енергетика, съответно от джоба на българския потребител, гражданин, на електроенергия в България, десетки милиони годишно. Вижте ексклузивното разследване на Д.Г., как министри, депутати и олигарси са се оплели като свински черва в кражбата с енергийни ресурси в българската енергетика“……“Аз мисля, че когато хората обсъждат цената на тока и неговото непрекъснато повишаване в България е добре вече, че ще имат повече информация и ще могат да коментират участието на И.П. в тази схема, посредством продажбата на варовик на тройно по - високи цени от пазарните. Виждате, че българските граждани плащат много по-скъп ток, защото тези пари, 20 или 40 милиона годишно, независимо колко са те, отиват в джоба на един български олигарх.”

В предаването „Добро утро, България“, в рубриката „Гореща точка“, излъчено по ТВ7 на 26.06.2012 г., Н.Б. казва следното: „Междувременно излъчихменейно разследване за далаверите на И.П. в енергетиката, които показват, как всъщност с подкрепата на държавата преди години, олигархът получава една много тлъста концесия. С тази концесия той всъщност получава и един договор, който договор му дава възможност да продава варовик, и то не съвсем чист варовик, на много, много по-високи цени от пазарните и така да калкулира огромни печалби. Разбира се, цената после се плаща нито от ТЕЦ-те, нито от държавата, плаща се от вас, от гражданите на Република България, които всъщност си плащате сметките за ток, както и фирмите които правят същото“………..“Как да ви отговори Т., като той беше сложен от И.П.“……….“От самото начало се говореше, че той така е набутан в експертния състав на правителството с помощта на П..“…….“Убива ли хора, убива ли хора тази концесия на П.? Защото, това което останах с впечатление е, че те са натровили водата на Меричлери с арсен и от там са се повишили заболяванията от ….“…..“левкимия“……Какви други да бъдат, освен финансови или заплахи, аз не виждам други аргументи.“……..“Тука само да кажа, аз от години наблюдавам, и така изследвам дейността на И.П., изключително вредна личност в българския преход, изцяло замесен в корупционни далавери. Този, този човек обаче, успя да изпере имиджа си в един момент. Той никога не е водил публичен живот. Разбира се, дирижирал е определени медии, имаше влияние в телевизии, имаше, той създаде вестници, един от тях е вестник „Капитал“, сега със затихващи функции, но очевидно преди години влиятелен вестник. Той винаги е използвал медиите да градят неговия имидж, действал е с декларации, беше дълги години шеф на КРИБ,беше после сменен от удобния О.Д., създадоха частни организации, които работят в тяхна полза. Сега, когато около тях стана жега, ще използвам името на твоето предаване, когато лъснаха техните крупни далавери – при О.Д. далаверата с лекарствата, при Л.П.имотните му далавери и прането на пари. Всъщност, те са обвинени от прокуратурата за това нещо. При П., когато лъснаха тези договори, конфликтът на интереси при Т.Т.. Тези хора трябваше да излязат и да коментират, нали те са европейски бизнесмени, нали са признати от, както те обичаха да се хвалят – от всички легитимни правителства по света, че те са гласа на бизнеса в България, че те трябва да дирижират, как да кажа така, политическите процеси, че премиерът Б., че предишният премиер С.трябва да се вслушат в техните съвети. Неслучайно П. посети училище за премиери, той беше първият кандидат за премиер преди О.Д. да влезе в тази роля. Те се готвеха да управляват. Сега Д.Г. ги издирва и те като някакви гризачи и четиримата са се скрили. Нали така? Ти с И.П. имаше ли някаква комуникация, докато той се крие в Сингапур.“… „Сега е тук П., доколкото разбрах, завърнал се е. той винаги се връща инкогнито, защото дължи над половин милиард, доста дългове и доста хора го преследват.“….“Сега го заболяха зъбите, а като трепе хората в Меричлери, не го болят“…..“Той ти каза нещо друго нелепо в един от твоите разговори, че той не знаел какво се случва в „Каолин“, защото той бил много над нещата“… „Мажоритарен собственик, но той не управлявал бизнеса си , аз точно това ми стана много смешно, собственик който не управлява бизнеса си.“….“…Той на всичкото отгоре продава и некачествен варовик, защото така му излиза по-евтино, няма транспортни разходи…“….“Ама се смени министъра сега и Д.Д. изговори в прав текст нещата за техните далавери. Добре, няма ли възможност след като сега нещата са се разчули и се разчуха, благодарение на ТВ7, разследването на Диляна, вие еколозите да вземете нещата в свои ръце? Заради горите окупирахте Орлов мост, показахте гражданска съвест. Няма ли сега възможност екологичните организации, зелените да речем, „Екогласност“ да отидат и да окупират там кариерата на П. „Каолин“ за да спасят поне тези човешки животи, които могат да бъдат спасени? Не е ли това вашата гражданска функция“?“…“Добре, имаме вече сигнал в прокуратурата. А според мен, Т.трябва да бъде разпитан много бързо какво се случва там, защото очевидно това е човекът , опъвал политическия чадър, нали така в тази концесия на П..“….“Сега да не се ограничаваме само до Т.Т., кой е подписвал тези договори, които са дали възможност на П. и кръга „агнешки главички“, както ги нарича премиера Б., защото той си спомня от едно време как ги наричаха медиите, да се включи в тази мащабна енергийна далавера.“…..“А кой дава договорите на П. да…“Защото той ощетява така и американските фирми, нищо че накрая ние плащаме цената. П., който се водеше прозападно лице, в далаверата стават жертва всички.“…“Ама не, защото ние плащаме накрая тока, да де но сега тези хора се червят, че им е скъп тока, не П., П. го няма, той е в Сингапур, а като е в София е на зъболекар.“……“аз не виждам какво може да губи в тази работа, разследван от прокуратурата, оправдан един път, пак ще го разследват, пак ще го оправдаят, има пари, може да си плати.“….“Той не е октопод, той е по - скоро като термит, изяжда една територия, нацвъква я, нарязва я на парчета, взима и подземните богатства, оставя след себе си пустиня и се прехвърля на следващата ливада, където да направи същото“….“Разбрах, спряли сте и тази далавера. Аз само да подчертая още един път къде е цялата перверзия на ситуацията. Господин П. не е нещо по-различно от да речем М.О.. Нищо по-различно. Но за жалост М.О. си носи така кръста на омаскарения, плаща си цената за това,…“….“беше в затвора, сега избяга в чужбина, всички те го знаят с какво се занимава. Докато П. успява да излезе винаги целия в бяло от цялата ситуация и накрая да размаха пръст от ..?.., и да заклейми и медиите, които го разследват, и обществото, да дава ценни съвети как да се развиваме по нови демократични стандарти. Да издърпа ушите на  премиера Б.или на предишния./..“……“Да ги свика веднага в КРИБ и да каже, ето тук новите правила по които ще правил почтен бизнес. Ето това е цялата перверзия на ситуацията“…“Тоест, да благодарят за 30-40 процента за новите цени на тока на г-н П. и неговия варовик.“

Излъчените на 20.06.2012 г., на 24.06.2012 г., на 25.06.2012 г. и на 26.06.2012 г. поТВ7 предавания, по които Н.Б. казал посоченото по-горе, били гледани от И.П.. Към инкриминираната дата И.П. бил мажоритарен собственик на „Алфа финанс холдинг“ и член на съвета на директорите на „Алфа финанс холдинг“, като той няма пряко участие в дружеството „Каолин“ АД, а участие в последното имало „Алфа финанс холдинг“. Казаното от Б., П. възприел като обидни квалификации и клеветнически твърдения. След тези предавания тъжителят станал изнервен, сприхав, ядосан, притеснен при общуването му с членовете от неговото семейство, така и в негови служебни и бизнес отношения, което било провокирано от неудобството, което изпитвал във връзка с въпроси, които били свързани с обидната и клеветническа информация, казана от подсъдимия по негов адрес.

Предаванията били гледани от свидетелите Г.В.П., М.Н.Р., Г.С.П.и Д.С.П., които също непосредствено възприели казаното от Н.Б. по отношение на тъжителя.

Приетата фактическа обстановка от първоинстанционния съд е съответна на всички събрани по делото доказателства –  показанията на свидетелката Г.В.П., показанията на М.Н.Р., Г.С.П.и Д.С.П., фоноскопна експертиза, препис на решение № 193-ЕП/18.04.2014 г. на ЦИК,  писмо от генералния директор на Генерална дирекция за председателство при Европейския парламент, писмо от синдик на “ТВ СЕДЕМ” ЕАД, писма от СГП, писма от СП, справка за съдимост, както и всички останали приети и приложени по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства, подробно посочени в мотивите на първоинстанционната присъда.

        Въззивният съд споделя фактическите констатации на първата инстанция. За изводите си съдът е извършил детайлна и изчерпателна преценка на доказателствата и доказателствените средства по делото, като е възприел установените чрез тях факти, относими към предмета на доказване по делото. В съответствие с разпоредбата на чл. 305, ал. 3 от НПК, в мотивите към присъдата подробно са посочени установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. Изложени са обосновани съображения защо едни доказателствените материали се приемат. Въззивната инстанция изцяло се солидаризира с проведения анализ на доказателствената съвкупност, поради което не намира за необходимо да го преповтаря. Воден от изложеното, настоящият състав има намерение да конструира аргументацията си върху наведените от страните възражения и собствените си възгледи досежно акцесорното щение, без да преповтаря изведените от СРС фактически и правни изводи, с които се солидаризира /р.№ 372 от 01.10.2012 г. по н. д. № 1158/2012 г., н. к., ІІІ н.о. на ВКС/.

Най – напред, въззивният съд дължи произнасяне по оплакванията за допустимост на гражданския иск и ненадлежната процесуална легитимация на тъжителя, доколкото адхезионният характер на разглеждания процес неминуемо предполага да бъде засегнат въпроса за редовността на депозираната тъжба, на чиято основа стъпва заявката за обезщетение. При прочита на сезиращия документ се забелязва, че формално са изпълнени предписанията на чл. 81 от НПК. Правилото на цитираната норма предвижда, че тъжбата трябва да бъде писмена да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, за обстоятелствата на престъплението, да бъде приложен документ за внесена държавна такса и да бъде подписана от подателя. В конкретния по делото случай първоинстанционният съд правилно е приел, че не е налице несъответствие на тъжбата с процесуалния закон. В производството по наказателни дела от частен характер, частната тъжба изпълнява функцията на обвинителен акт, какъвто има по делата от общ характер, съответно предназначението ѝ е да очертае предмета на доказване в наказателния процес от гледна точка на твърдените като извършени престъпления и участието на подсъдимия в тях. Поради това и за да бъде гарантирано в най-пълна степен правото на защита на подсъдимия, следва тъжбата да съдържа описание на фактите на извършеното деяние, времето, мястото и начина, по който то е извършено. Без съмнение изискванията визирани в чл. 81, ал. 1 от НПК, касаещи нейните реквизити представляват гаранция, както за действителната воля на тъжителя, така и за правото на защита на подсъдимия, поради което имат императивен характер. Настоящият съдебен състав споделя доводите на ревизирания съд, че изискванията към съдържанието на тъжбата са коректно изпълнени. В нея ясно, хронологично и обстойно са изложени всички релевантни за деянията факти, нужните за идентификация на адресата данни и съпътстващите ги приложения. Частният тъжител категорично не е подценил процесуалните си задължения по повдигане на редовно и достатъчно конкретно обвинение, което не само да реализира адекватен състезателен съдебен процес, но и да даде възможност на подсъдимия да упражни правото си на защита. Съдържанието на тъжбата е лишено от предположения, създаването на различни версии и аналогии, разнородни интерпретации и други проявления на субективната психическа и интелектуална дейност, които биха дерогирали a priori консумирането на престъпните състави. В този ред на мисли доводите за недопустимост на гражданския иск, поради непосочване предпоставките за възникване на деликтната отговорност, се явяват неоснователни.

Въззивният съдебен състав не може да сподели и критиките към петитума на иска. Тезата, че при обединяване на различни деяния следва да бъдат формурирани сепаративни искове с отделен петитум и размери, не визира разглеждания казус. Константната съдебна практика е ориентирана към идеята, че неимуществените вреди кумулирани от няколко последователни противоправни деяния, които са свързани обективно по между си и са осъществени в непродължителен период от време, подлежат на глобално обезщетяване, като ищецът не е длъжен да разграничи какво обезщетение претендира за вредите, причинени с всяко едно от деянията. Такова разграничаване в повечето случаи е и практически невъзможно, тъй като всяко от деянията само по себе си може да не е от естество да предизвика сериозни негативни последици, но съвкупният ефект от тях да има много по-голямо отражение в психо-емоционалната сфера на пострадалото лице. Ищецът може да поясни в молбата си как оценява вредите от всяко от деянията, но това не е предпоставка за нейната редовност /Р №4172/2017., IV г.о ВКС, т.11 и т.13 от ТР №3/22.04.2005 на ОСГК, ВКС/.

На следващо място, въззивният съд намира доводите за липса на процесуална легитимация, също за несъстоятелни. При предявяването, допускането и произнасянето по гражданския иск следва да бъдат съобразени различията между понятията “материална” легитимация (активна - legitimatio ad causam и пасивна legitimatio ad causam passive) и “процесуална” легитимация (legitimatio ad cousam processum). Първата определя на кого принадлежи материалното право и кой е носител на задължението, а втората на кого принадлежи правото на иск. Пасивната процесуална легитимация следва да се разглежда с оглед на лицето, срещу което пострадалият може да насочи своята гражданскоправна претенция за обезщетение, като предмет е осъщественият деликт. Самата претенция е с имуществен характер, тъй като имуществените и неимуществените вреди се репарират със съответно имуществено обезщетение. Както наказателната отговорност с оглед личния й характер поражда въпроса за вменяемостта, така и имуществената отговорност за причинените с деликта вреди води до обосноваване на изискването за деликтоспособност. Тя се установява чрез оценка на годността на лицето да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи към момента на неправомерното вредоносно деяние. Действително не е изключено отговорност за вреди от чуждо поведение да носи този, който е възложил работата. В преобладаващите случаи такива спорове възникват при някои журналистически публикации, чийто възложител е издателят на печатното издание и заради неговото разпореждане за публикуване на даден материал, той вместо журналистът следва да е ответник по подобна претенция. Конкретната ситуация не само, че не е такава, но служебното качество на делинквента няма способността да девалвира персоналната отговорност при направените изказвания. Както беше подчертано по-горе, вън от задължителните реквизити на тъжбата е ангажирането на правна квалификация. Фактът, че в съдържанието й са направени твърдения, че деянията са извършени в служебно качество не може автоматично да прехвърли отговорността върху акционерното дружество.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло аргументите изложени от пъроинстанционния съд по отношение основателността на претенцията за обезвреда. Правилно и законосъобразно, районният съд е изложил, че сложният фактически състав на непозволеното увреждане изисква, да бъде извършено деяние, същото да е противоправно и виновно, от него да са настъпили вреди и да е налице пряка причинно-следствена връзка между деянието и вредите. Контролираният съд е направил разграничение между съставомерните признаци на обидата и клеветата, задълбочено е изследвал инкриминираните изрази и обосновано е отхвърлил тези, които не могат да бъдат санкционирани по реда на чл. 45 от ЗЗД. Въззивният съд намира тезата, поддържана от защитата за недоказаност на обвиненията за неоснователна. Доводите за евентуални манипулации на записите представени от тъжителя са в колизия не само с изготвената по делото фоноскопна експертиза, но и с аргументите за неизвършване на деянията. Във въззивната жалба на адв. Н. са изтъкнати взаимноизключващи се възражения. От една страна се сочи, че деяние липсва, а от друга, че казаното не е противоправно.  Колкото до цитираните в жалбата определения, е видно, че същите не са обхванати от приетите за обидни думи, за които е осъден делинквента. В допълнение към изразеното от вещото лице становище за липса на нагласено режисиране на записите е и направения в протокола извод за безпроблемна идентификация на лицата участващи в разговорите. В синхрон с процесното заключение са свидетелските показания, които недвусмислено разказват за излъчените в ефирно време предавания, проведените диалози и засегнатите теми. Неоснователни са и оплакванията за неприсъствена обида. От една страна депозирането на тъжбата е показател за възприемането на употребените по адрес на тъжителя оценки и обстоятелства, а от друга страна от свидетелките показания и в частност от показанията на свидетелката П.се получава достатъчно ясна и категорична информация за личното възприемане на процесните предавания от страна на частния тъжител.

Обосновано, първостепенният съд е приел, че е налице извършено непозволено увреждане покриващо състава на престъплението „обида“ под формата на казване на нещо унизително за честта и достойнството на другиго. Направените изявления -“изключително вредна личност в българския преход, ...Той не е октопод, той е по - скоро като термит, изяжда една територия, нацвъква я, нарязва я на парчета, зарязва я, оставя след себе си пустиня и се прехвърля на следващата ливада, където да направи същото...”, преценявани в цялостния контекст на разговора, определено са целели да обрисуват тъжителя, като личност, разполагаща със сериозни финансови средства и влияние, която под протекцията на политическата управа за собствена угода, безконтролно извършва дейности на апетитни български територии. Няма съмнение, че епитета „термит“ идва да внуши, че професионалните инициативи на П. са олицетворение на паразитиращото и опустошаващото му отношение към националните ресурси. Вербално изразената аналогия в широкото публично пространство, чийто проводник е известна българска медия безспорно се явява уронваща престижа, доброто име и качествата на индивида. Ерго, прекрачването на вътреприсъщите и заложени неотменими права, като уважение и етично третиране се дефинира като противоправен акт по реда на чл. 45 от ЗЗД.

           Правилно, първоинстанционният съд е преценил, че е извършено и непозволено увреждане, което в наказателно правен аспект се припокрива със състава на престъплението „клевета“ при двете форми на изпълнителното деяние - разгласяване на позорни обстоятелства и приписване на престъпление систематично ситуирано в Глава втора от Особената част на НК. Въззивната инстанция не намира за необходимо отново да преповтаря изводите на първоинстанционния съд досежно всеки един от инкриминираните изрази, тъй като същите са подробни, обстоятелствени, правилни и изцяло се споделят от настоящата инстанция. Твърденията за източване на милиарди от българските данъкоплатци, участието в корупционни схеми, продажбата на некачествен варовик и настъпилата свръхзадлъжнялост, представят личността на тъжителя П. в негативен аспект, доколкото се внушава, че  тъжителят е една непочтена личност замесена в куп „далавери“. Както правилно е приел, контролираният съд в настоящето наказателно производство не са събрани доказателства, които да подкрепят процесните твърдения. Приоративно са засегнати репутацията, самолюбието и гордостта на гражданския ищец, като изнесената невярна информация е станала достояние на неограничен брой зрители. Недоказани останаха и сведенията за противоправно посегателство върху живота на хората в Меричлери. Получените от прокуратурата справки разкриват, че водените понастоящем разследвания действително имат връзка с дейността на “Каолин” АД, но П. е привлечен в процесуалното качество на обвиняем за престъпления по чл. 283а, чл. 253 и чл. 321, ал. 6 от НК. С оглед на изложеното, правилно контролираният съд е приел, че претендираното от Б. деяние не е установено, поради което е налице приписване на неизвършено престъпление. Създадените от журналиста анонси са били предназначени и са достигнали до знанието на трети лица, като по този начин, адресатите са узнали определени обстоятелства, отнасящи се до тъжителя, които са незаконосъобразни, обществено неприемливи и възмутими. Тези негови действия отговарят на изискванията на чл. 45 от ЗЗД. Необорена остана и въведената презумпцията за субективния елемент на деянието. Осъщественото от Б. напълно илюстрира психическото му отношение към възникналата ситуация и ярко очертава формирания у него пряк умисъл.

Не така стоят нещата по отношение на допълнително релевираните от повереника на тъжителя пред настоящата инстанция изрази. Фокусирайки се върху първите изречения - ”Убива ли хора тази концесия на П.? Защото това, което останах с впечатление е, че те са направили водата на Меричлери с арсен и от там са се повишили заболяванията с левкимия?, въззивният съд забелязва, че същите са с въпросителна конструкция и не може еднозначно да бъдат ценени като твърдения за факти. Останалата част от изявленията е смислово продължение на вече обсъдените инкриминирани изрази от 26.06.2012 г. с виден идентитет по между им. Няма спор, че ищеца принципно се е почувствал засегнат, унизен и че доброто му име, лична чест и достойнство са били опетнени, но това няма как да неутрализира липсата на елемент от сложния фактически състав на чл. 45 от ЗЗД. По тази причина молбата за увеличаване на обезщетението за клевета с 10 000 лева следва да бъде оставена без уважение.

Въззивният състав не може да се солидаризира с тезата за упражняване на конституционното право за свободно изразяване на мнение. Свободата на словото е един от основополагащите принципи на демократичното общество и е сред най-важните граждански свободи. Тя гарантира правото на всеки публично да изразява мнението, възгледите и убежденията си, да търси, получава и разпространява информация, но тази свобода не е абсолютна. Съгласно разпоредбите на чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1 от КРБ неприкосновеността на личния живот, достойнството, честта и доброто име на личността са ценности, гарантирани от държавата на конституционно равнище и всеки има право на защита срещу посегателствата, които ги накърняват. Тези права са защитени и с нормите на чл. 8 и чл. 10 от ЕКЗПЧОС, както и с редица международни договори, по които България е страна (Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за икономическите, социалните и културните права). Със същото равнище на конституционна и международноправна защита се ползват и така наречените “комуникационни права” уредени в чл. 39-41 КРБ и чл. 10 от ЕКЗПЧОС. Цитираните разпоредби гарантират свободата за изразяване и разпространяване на мнение, свободата на печата, медиите и публичната дискусия, правото да се търси, получава и разпространява информация. Тези права са същностни от гледна точка на свободната изява на личността и равнопоставеното й положение в социалните процеси, а за обществото като условия за неговото демократично съществуване, функциониране и развитие, както и за осъществяването на контрол върху дейността на публичните органи и институции. В Решение №7/1996 г. на КС е обърнато внимание на това, че така наречените “комуникационни права” могат да бъдат ограничавани с цел охрана на други конституционно защитими интереси. Това ограничение не означава, че не може да бъде осъществявана публична критика на политически фигури, държавни служители и държавни органи. Според практиката на ЕСПЧ (Решение от 04.12.2007 г. по дело Dickson v.the United Kingdom № 44362/04) относими критерии, които трябва да бъдат вземани предвид при балансирането в конфликта между правото на личен живот по чл.8 и правото по чл. 10 ЕКЗПЧОС са обществения статус, известността на лицето, предмета на репортажа, лексиката на изразните средства, последиците от казаното, начинът на получаване на информацията, нейната достоверност и.др. Съдът в Страсбург е извел, че журналистите са длъжни да действат добросъвестно, да предоставят точна и проверена информация, като свободата на словото по отношение на тях може да включва известна степен на преувеличение, представяне на шокиращи мнения, идеи и дори провокации, стига да не се разпространяват неверни факти и да не се накърнява достойнството на личността. Обичайно се приема, че когато журналист разпространява опозоряваща информация границите на свободното изразяване се считат за спазени, ако тя е потвърдена от поне два независими източника. Тези практически постановки пренесени в конкретиката на казуса биват съвършен ориентир за преценката досежно правомерността на деянието, настъпилите вреди и съответното им репариране. Както вече беше посочено инкриминираните телевизионни изявления недопустимо са навлезли в интимната сфера на човека, прескочили са преградата на морала и легитимното свободно изразяване и са злоупотребили с приноса за дебат от обществен интерес. Вследствие на установеното несъобразено поведение, за ищеца са настъпили неблагоприятни последици от неимуществен характер. Наличните гласни източници еднопосочно свидетелстват за промяна в психическото състояние на П., изразяваща се в нервност, притеснение, ядосаност, сприхавост, главоболие и високо кръвно. Реализираните вреди косвено са дали отражение  и върху семейното статукво на ищеца. Огласеното в национален ефир е предизвикало сериозни смущения и реакции у децата и майката на П.. Семантиката на използваните обидни фрази и приписването на престъпление е повлияло деструктивно върху периферните контакти и бизнес отношенията на тъжителя, което е белег за наличието на изискуемата причинно-следствена връзка.

Настоящият съдебен състав счита обаче, че определеният от първоинстанционния съд на основание чл. 52 от ЗЗД размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди на частния тъжител е несправедливо завишен. Присъждането на обезщетение само по себе си съдържа морално удовлетворение – признаване, че действията на делинквента са противоправни и ангажира отговорността му, като размерът на паричната сума е за репариране на действително претърпените вреди и не бива да служи за обогатяване. От значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като „справедливостта” до голяма степен отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди, а в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз. Унификация на обезщетенията за неимуществени вреди е невъзможна. Поради това и законодателят не борави с други техники за определяне размера на справедливото парично овъзмездяване за причинени болки и страдания, като например фиксирани суми, определен минимален и максимален размер, процент и пр. Като база за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди следва да служи още икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на възмездяване. Моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение следва да съответства на необходимото за преодоляването им, но определянето на обезщетение в повече от необходимото е в дисхармония със справедливостта.

Неминуемо изречените от Б.обиди и разпространените позорящи факти, са причинили емоционален и психически дискомфорт за тъжителя П., който е станал изнервен, сприхав, ядосан, притеснен при общуването му с членовете от неговото семейство, така и в негови служебни и бизнес отношения. Същевременно, по делото не се установява негативните изживявания и притеснението, съпътстващи инцидента, да се характеризират с висока степен на интензивност или крайни проявни форми, които да обосноват извод за настъпили драстични, драматични и непреодолими промени в съзнанието и бита на пострадалия,  респ. за претърпени от него вреди над обичайните такива за този род деяния. Въззивният съд не подлага под съмнение обстоятелството, че изречените обиди, разгласените  позорящи факти за частния тъжител и приписването на престъпление от толкова сериозен характер, действително са рефлектирали неприятно върху семейството, приятелското обкръжение и работния колектив на тъжителя. Не може да се счита обаче, че авторитетът му в социалните и в професионалните среди е бил особено съществено накърнен, нито необратимо подронен. Нещо повече, от разпитаните в хода на пъвроинстанционното съдебно следствие свидетелите Р.и П.се установява, че последните изобщо не са дали вяра на твърденията на Б., като свидетелката Р.е заявила – „Не се вписваха по никакъв начин определенията, които бяха давани за него с това как аз познавам И.. Считам, че няма как това да е истина“, а свидетелката П.–„Там се разпространяваха неверни, според мен, факти и твърдения..“. От показанията на свидетелките П.и Р.се установява, че частният тъжител не е бил изоставен от приятелите и познатите си, като особено показателно в това отношение е заявеното от свидетелката Р.за проведен разговор с близка на тъжителя, която се е обадила специално от Париж, за да изкаже подкрепата си към него, както и да го успокои, че не е повярвала на твърденията на Б., защото го познава и знае, че е почтен човек, а свидетелката П.е заявила, че макар в по-периферни техни познати да се породили известни съмнения, отношенията им с техните приятели не са се променили. Въпреки процесния случай тъжителят не е изгубил работните си контакти, като хората от обкръжението му продължават да го смятат за „грижовен баща, добър и почтен човек, на когото може да се разчита при нужда“. Не са представени убедителни доказателства за сериозни последствия от инкриминираната престъпна проява и върху бизнес отношенията на тъжителя, като в тази насока налице са единствено твърденията на свидетеля Пулев, от които се черпят данни само за отложени решения от страна на техни контрагенти банки, без да се изяснява естеството на последните, нито да се сочи конкретен период на отлагане. Липсват данни за влошаване на здравословното състояние на тъжителя, а доказаната нервност и главоболие не са достатъчни да обосноват присъдената от първоинстанционният съд сума, представляваща обезщетение за претърпени от тъжителя неимуществени вреди. Релевираният от повереника прием на лекарства и търсенето на медицинска помощ са едностранни и изолирани. Налице е както документален, така и гласен доказателствен дефицит в това отношение.  

С оглед на изложеното, въззивният съд намира, че присъденото обезщетение в общ размер от 25 000 лева е прекомерно завишено, защото не е адекватно на конкретно установените обстоятелства, касаещи претърпените от ищеца неимуществени вреди и тежестта на противоправното поведение. Отчитайки всички изложени фактори, както и стандарта на живот и икономическата конюнктура в страната към момента на деянието, настоящата инстанция намира, че сумата от 3000 лева, като обезщетение за изнесените обиди и 5000 лева за клеветническите твърдения се явяват съответни на претърпените и доказани неимуществени вреди и на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, който съгласно ППВС № 4/1968 г. не е абстрактен, а изисква преценка на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства.

В обобщение, СГС приема, че присъдата следва да бъде изменена, като присъденото обезщетение за обида се намали от 5000 лева на 3000 лева, а обезщетението за клевета се редуцира от 20 000 лева на 5000 лева и за разликата до 150 000 лева и 850 000 лева искът се отхвърли като неоснователен и недоказан. Следва да се намали и размера на дължимата държавна такса върху уважения размер на гражданския иск от 1000 лева на 320 лева. Разрешението за присъждане на лихвите, считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Предвид изложените съображения и на основание чл. 337, ал. 3, вр. чл. 334, т. 3 от НПК, Софийски градски съд:

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯ присъда от 24.09.2020 г., постановена по НЧХД № 12559/2012 г., СРС, НО, 122 състав в частта, с която Н.Т.Б. е осъден на основание чл. 45 от ЗЗД да заплати на гражданския ищец И.Г.П. сумата в общ размер от 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като намалява размера на присъденото обезщетение за обида от 5 000 /пет хиляди/ лева на 3 000 /три хиляди/ лева, а обезщетението за клевета - от 20 000 /двадесет хиляди/ лева на 5 000 /пет хиляди/ лева, както и намалява размера на дължимата държавната такса от 1000 /хиляда/ лева на 320 /триста и двадесет/ лева.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                         2.