РЕШЕНИЕ
№
..................
гр.София, 28.02.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 6229 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Образувано е по предявени от Д.Я.Я.,
действаща със съгласието на баща си – Я.Й.Я. срещу Сдружение „Н.Б.НА Б.А. З.“
/НББАЗ/ искове с правна квалификация чл. 284, ал. 3, т.2 от КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане
на ответника за сума в размер на 160 000.-частично от 200000лв. за всеки,
представляващи обезщетение за причинени по повод възникнало на 18.08.2014г. ПТП
неимуществени вреди от смъртта на М.Г.Д., майка на ищците, ведно със законната
лихва от датата на увреждането
18.08.2014 г. до изплащане на вземането.
Излагат
се доводи, че на 18.08.2014 г. около 14:30 часа
в Република Гърция, района Пирго, Архонон-Астерусион, водачът С.Т.М. при управление на мотоциклет с рег.№******,
с посока Стернес към Асими по ул. Стернон Асимиу, на 2-ри километър нарушил
правилата за движение по пътищата и
реализирал удар в крайпътно дърво. На пътника М.Г.Д. били причинени травматични
увреди, несъвместими с живота, вследствие на които същата починала.
Делинквентът С. М. също починал при пътния инцидент. Излагат се доводи, че МПС
е с гръцка регистрация, като не е установен застраховател, поради липса на
сключен договор за застраховка Гражданска отговорност. Поддържа, че за ищеца са
настъпили неимуществени вреди описани в исковата молба, както и че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника, в качеството му на
компенсационен орган.
Съобразно
изложеното е заявено становище за основателност на исковата претенция.
Претендира разноски по делото.
Ответникът
НББАЗ в установения от закона срок за отговор излага становище, че не оспорва
изложената фактическа обстановка. Оспорва допустимостта на исковата претенция.
Сочи, че възможността е за извънсъдебно уреждане на претенция на увреденото
лице. Заявява, че при липса на възможност за доброволно уреждане на
претенцията, правоимащите следва да заявят претенции с пряк иск срещу
чуждестранния Гаранционен фонд. Заявява, че не са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника
като компенсационен орган, тъй като за увреждащото МПС не е налице
сключена задължителна застраховка ГО. Оспорва наличие на активна легитимация за
ищеца Б. Я.. Към датата на ПТП М.Д. не е
била лице пребиваващо в РБългария по смисъла на чл.284-286 КЗ/отм./. Оспорва
наличието на противоправно деяние осъществено от делинквента, вследствие на
което да е била причинена смъртта на М.Д.. Релевира възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат, тъй като пострадалата е била без поставена предпазна
каска. При условията на евентуалност релевира
доводи за прекомерност на претендираното обезщетение. Оспорва
дължимостта на претенцията за забава.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност
на исковата претенция. Претендира разноски.
При така изложеното, след като обсъди
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
Не
е спорно, а и от приложените доказателства се установява, че е настъпило ПТП на
18.08.2014 г. в Република Гърция, около
14,30часа на национален път
Стернон-Асимиу Гортинас Ираклио Крит, при което водачът на двуколесен мотоциклет, с регистрационен номер ******,
С. М. Т. нарушил правилата за
движение по пътищата, изгубил контрол
над превозното средство и реализирал удар с крайпътно дърво. В резултат - била
причинена смъртта както на водача, така и на пътуващия с него пътник М.Г.. Последното обстоятелство се установява
от приложения в производството смъртен акт на лицето. За пътният инцидент била
образувана преписка с номер ABM Z2015/67
на полицейски участък Пиргос Ираклио с архивен номер 2514/9/7-0.
Чрез
констатациите на приетата, като обективно и професионално изготвена САТЕ се
установява следният механизъм на ПТП:
При
приближаване на района около 2 км след населения пункт Стернон и преминаване по
десен завой, водачът напуснал пътното платно вляво от пътя, навлязъл в нива и
след изминаване на около 10,70 м. се блъснал в дънера на маслиново дърво.
Мотопедът се движел със скорост около 76 км/ч. Ударът бил челен ексцентричен с
предна лява част на мотопеда по дървото. При удара, мотопедът паднал на дясната
си страна и след изминаване на около 8-9 м. от него се отделили телата на
пострадалите и паднали на терена. Мотопедът с плъзгане по твърдата земя изминал
около 7-8м. и спрял.
Чрез
протокола за оглед и останалите документи, приобщени по делото от образуваната
преписка с номер ABM Z2015/67, се установява, че не са регистрирани спирачни
следи, следи от преплъзване, които да свидетелстват за движение с надкритична
скорост при преминаване по десния завой или наличие на трети участници, които
да са причина за настъпване на ПТП. При описания десен завой на националния път
е отбелязано, че движението на автомобили и пешеходци е слабо, а видимостта е
добра.
С
оглед така удостоверените обстоятелства, експертът по САТЕ е приел, че единствено
субективното поведение на водача с органите за управление на мотопеда е
довело до напускане на пътното платно с последващите вредоносни последици.
Не
е спорно в производството и се установява от събраните доказателства, че за
превозното средство с гръцка регистрация не е имало сключен застрахователен
договор.
Не
е спорно в производството и се установява от представения акт за раждане, че
ищцата е дъщеря на пострадалата М.Г.Д..
От
изслушаното по делото заключение на съдебно- медицинска, експертиза, което
неоспорено от страните и като обективно изготвено следва да бъде кредитирано
при постановяване на съдебния акт се установява, че М.Г.не е била с поставена
предпазна каска, а именно получената тежка черепно-мозъчна травма се е
изразявала в следното: Хеморагична инфилтрация на окосмената част на скалпа с
едно олющване от дясната страна на главата с размери 2х1.5 см, придружено с
разцепване на кожата с размери 1х0,5 см.; Закрити фрактури на носа, двустранно
на скулите, горна и долна челюсти; Костите на куполния череп са счупени,
започвайки от десния край на тила и завършвайки при лявото слепоочие; Костите
на черепната оснва са с множество раздробени фрактури в предната и средната
ямки; Останки от мозъчния паренхим, локализирани главно в основата на двата
челни темпорални лобове с травматично напречно разцепване, което завършва с
абнормно кървене. М.Г.е получила и тежка гръдна травма изразяваща се в:
Разкъсване на десен бял дроб; Счупване на 1во до 5то ребра в лявата стана на
параспиналните и задни арки; Травматично разкъсване на задната повърхност на
дясната предсърдна област на сърцето.
От
съдебно-токсикологичните експертизи и на база проверените протоколи от образуваната
преписка преписка с номер ABM Z2015/67
на полицейски участък Пиргос Ираклио с архивен номер 2514/9/7-0, се
установява, че направените изследвания на кръвта поставят под съмнение
получения резултат. Уточнява, че за да се определем концентрацията на алкохол в
кръвта на починалия към момента на настъпване на смъртта, следва да се съобрази
изминалото време от настъпване на смъртта. Аутопсията е извършена след 24-я час
от настъпване на смъртта. Инцидентът бил станал в лятно време, предполагащо висока
температура на околната среда. Уточнява, че получения резултат />3,0 g/L./ е необходимо да се коригира за
образуван допълнително след смъртта алкохол в кръвтта. Вещото лице д-р М.
отчита факта, че М. е шофирал мотоциклет извън населено място, т.е. достатъчно
дълго време, с пасажер в трезво съС.ие зад гърба си. Също така, че при 0,9-1,3 g/L. Се смята за нъплно неспособен да
управлява мотор, тъй като трябва да пазят и равновесие. Приетия евентуален
интервал от 2,5 – 3,0 g/L. покривал две степени „Възбуда“ /емоционална
нестабилност, загуба на критична преценка, повлияване на възприятието, паметта
и разбирането, понижен сензорен отговор/ и „Объркване /дезориентация, нарушения
на зрението и некоординираност, налице с ясни признаци за алкохолно повлияване/.
В заключение посочва, че данните в предоставеното токсикологично изследване са
противоречиви и будат съмнение за обективността им.
При така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Предмет на разглеждане в
настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.284, ал.3, т.2 от КЗ/отм./ и чл.86 от ЗЗД.
В
определение № 886 по ч.т.д.№ 130/11г. на ІІ т.о. ВКС е приел по реда на чл.274,
ал.3 ГПК, че българският съд е компетентен по иска срещу Сдружение „Н.Б.НА Б.А.
З.” за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на лице,
пребиваващо в Република България, в резултат на ПТП, настъпило в друга държава
– членка на ЕС, от делинквент с местоживеене в друга държава – членка на ЕС,
застрахован при застраховател, установен в друга държава – членка, съгласно чл.
2 от Регламент № 44/2001 на Съвета от 22.12.2000г. относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела,
поради което възражението за недопустимост на производството е неоснователно.
Възражението за недопустимост на предявения иск, а именно: че не е предвидена
възможност за предявяване на съдебни искове срещу Компенсационния орган, тъй
като производството е само извънсъдебно и се развива по специфична процедура,
уредена в чл.285 КЗ/отм./ настоящия състав намира неоснователно, тъй като
законодателят не е предвидил изрично законово
ограничение, а съгласно чл. 2 от ГПК съдът дължи произнасяне и съдействие по
всяка сезирала го молба.
Разпоредбата
на чл. 284, ал. 3, т. 2 от КЗ/отм./ сочи, че НББАЗ в качеството си на
Компенсационен орган заплаща обезщетение на увредено лице, пребиваващо в
Република България и когато в двумесечен срок от настъпването на
застрахователното събитие в държава членка, различна от Република България, не
може да се определи застрахователят на виновния водач. В процесния случай, с
оглед установеното, че събитието е
настъпило на територията на Република Гърция и е причинено от водач на
МПС, за което липсва сключен
застрахователен договор ГО, съдът намира за приложима именно горната
разпоредба. Заявена е претенция от увредени лица пребиваващи в Република България.
Допустимостта на производството не е ограничена от възможността увредените лица
да претендират обезщетение от органа, който дължи обезщетение, аналогично на
претенциите срещу Гаранционен фонд, в хипотезата на липса на сключена
застраховка Гражданска отговорност, по аргумент
на чл.286, ал.2, т.1 от КЗ/отм./, сочеща на възможност при
удовлетворяване на правата на пострадалия встъпване в правата на удовлетворения
кредитор от страна на компенсационния орган срещу институцията, натоварена да
извършва гаранционни плащания, аналогична на Гаранционния фонд по чл. 287 КЗ/отм./, в държавата членка, където обичайно се намира моторното превозно
средство на виновния водач, когато не може да се определи застрахователят;
Ето
защо настоящия състав приема, в хипотезата на несключена застраховка ГО от
виновния водач и при горните предпоставки НББАЗ да е пасивно легитимиран по
заявената претенция. С оглед тълкуването дадено с Определение № 469/01.06.2016 г., постановено
по гр. д. № 276/2015 г. на ВКС, І т.о./ се налага извод, че предвид функциите
на Компенсационния орган по чл.285, ал.6 КЗ /отм./ отговорността на НББАЗ може
да се ограничи само в случаите при определено и изплатено обезщетение от
застрахователя или от неговия представител. В конкретния случай сочената хипотеза
не е налице.
С
оглед установената понастоящем практика
на СЕС постановена по преюдициално запитване относно тълкуване на чл.4,
параграф 1 на Регламент ЕО №864/2007 год. на Европейски парламент и Съвета относно приложимото право към извъндоговорни задължения и сочещ приложимото право на държавата, в която е настъпила вредата,
независимо в коя държава е настъпил вредоносния факт и независимо в коя държава или държави са настъпили непреките последици от този факт, съдът намира, че в конкретния казус следва да намери
приложение правота на държавата, в която е настъпила вредата-ПТП. В този смисъл
съдът съобрази и решение постановено по дело С-350/2014год. на СЕС, в което се
приема тълкуването относно определяне на приложимото право към извъндоговорни
задължения в резултат на пътнотранспортно произшествие настъпило в държава членка и относно
вредите, претърпени от близки
роднини с местопребиваване в
друга държава членка, че същите трябва да се квалифицират като „непреки последици“ от произшествието по смисъла на посочената
разпоредба. Не е налице хипотезата на чл.4, параграф 2 от регламента, тъй като
и делинквентът и починалото лице са имали обичайно местопребиваване в Гърция
към момента на настъпване на вредата.
С
оглед приложимото гръцко право относно действащите нормативни разпоредби
относно застраховката гражданска отговорност към датата на деликта 18.08.2014год.
е представена извадка от съдържанието на гръцкото право.
Приложимия
гръцки нормативен акт, уреждащ гражданската отговорност за непозволено
увреждане, настъпило при пътно-транспортно произшествие, е Закон № 489/1976 за
задължителното застраховане при пътно-транспортни произшествия на гражданска
отговорност, допълнен и изменен от Закон 1569/1985 и президентски укази
1019/1981 и 118/1985, кодифициран с Президентски указ 237 от 10.06/18.07.1986
г.
Относно съдържанието на относимите норми страните по делото не спорят/ чл.2 и 6
пар.І-4 от президентски декрет 237/1986/. Съгласно чл.19 сочещ на задълженията
на водача на МПС, съдът намира за
установено наличието на осъществено противоправно деяние, а именно нарушение на
чл.19, параграф 1 и 2. Т.е. налице е противоправно деяние, вреди, връзка между
деянието и вредите и вина/чл.914 от ГК/. Съгласно чл.932 ГК на ищците, в
качеството на низходящи се дължи
обезщетение за психично страдание от
смъртта на починалото лице. Не е спорно, че делинквентът не е имал сключена
застраховка Гражданска отговорност, в който случай е приложима нормата на чл.19
от президентски декрет 237/1986 или Спомагателния фонд за
застраховане при пътнотранспортно произшествие /Гърция/, е длъжен да заплати на
пострадалите лица съгласно параграф 2
обезщетение поради причиняване на смърт,
телесни повреди или материални щети от ПТП, причинено от автомобил по отношение
на който не е изпълнено изискването по чл.2 или задължението за сключване на
застраховка гражданска отговорност. Не е
налице изключението на същата норма, съгласно която от обезщетението се
изключват лицата, които по свое желание
са пътували с МПС при доказване знанието им, за това, че МПС е без сключена застраховка. Доказателства за това от ответника не са ангажирани.
Застрахователните
лимити са определени в чл.6 параграф 5 от
декрет №237/1986 или считано от 01.01.2012год. минималната застрахователна сума е 100 0000 евро. Въпреки това относно размера на дължимото
обезщетение на ищците следва да намери приложение нормата на чл.19, параграф
2 или дължимото обезщетение при психична
травма, каквито са непреките вреди на децата на починалото лице не може да надвишава 6000евро за всяко
правоимащо лице.
В
чл.26 от горепосочения РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 864/2007 на ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ и на
СЪВЕТА от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни
задължения („Рим II“) е предвидено, че съдът има правомощието да откаже
прилагането на разпоредба на правото на държава, определено като приложимо
съгласно настоящия регламент, ако резултатите от това приложение са явно
несъвместими с обществения ред на сезирания съд. В конкретния случай настоящият
съд счита, че е налице именно такъв случай. В българското законодателство към
момента на ПТП не е предвиден такъв горен праг на дължащото се обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, именно защото чл. 52 ЗЗД дава възможност да се определи
обезщетение по справедливост от съда. Българското законодателство е предвидило
обезщетенията за претърпени неимуществени вреди да се определят от принципа на
справедливостта. Освен това в преамбюла на Конституцията обществените ценности
- свобода, мир, хуманизъм, равенство,
справедливост и търпимост, са обявени за върховен принцип, които следва да
се защитава от съдилищата – чл. 117 КРБ. Настоящият
състав счита, че равенството и справедливостта /основни ценности в Република
България/ биха били сериозно нарушени, ако не може да се присъди справедливо
обезщетение за претърпени неимуществени вреди съответно на претърпените вреди. В
този смисъл и дело C‑302/13. на СЕС – в т. 47 - Накрая, съгласно поС.ната съдебна практика, макар по
силата на резервата, записана в член 34, точка 1 от Регламент № 44/2001, държавите членки по принцип да остават
свободни да определят, в съответствие с националните си разбирания,
изискванията на обществения си ред, пределите на това понятие се определят
чрез тълкуване на този регламент. Следователно Съдът трябва не да определя
съдържанието на понятието „обществен ред“ в държава членка, а по-скоро да
упражнява контрол по отношение на рамките, в които съд на държава членка може
да използва това понятие, за да не признае съдебно решение, постановено в друга
държава членка (вж. в този смисъл решения Krombach, C‑7/98, EU:C:2000:164, т. 22 и 23,Renault, C‑38/98, EU:C:2000:225, т. 27 и 28 Rūdolfs Meroni, C-559/14
EU:C:2016:349, т. 42). Предвид
горното определения максимален праг за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди в чл. 19, пар.2 от Закон № 489/1976 не следва да се прилага
поради несъвместимост с обществения ред.
По отношение
на размера на обезщетението, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства
следва се приложи разпоредбата на чл. 162 ГПК. В случая е установено, че ищцата
е дъщеря на починалата М.Г.Д., като по време на ПТП ищцата е била на
13 г. Предвид ранната възраст на ищцата и загубата на майка й, следва да се
приеме, че искът е доказан в своето основание – В този смисъл вж. Когато пострадалият докаже засягането на съответното благо, при
доказаност и на останалите елементи от фактическия състав, с това искът за
обезщетение е доказан по своето основание. Не е в тежест на пострадалия да
докаже всяко свое негативно изживяване (физическа болка, душевно съС.ие,
неудобство и др.). Съгласно чл. 162 ГПК, когато искът е установен в своето
основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера
по своя преценка или взема заключение на вещо лице. Доказаният в своето
основание иск не може да бъде отхвърлен като неоснователен, поради липса на
доказателства за неговия размер.- Определение № 545 от 18.05.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 774/2015 г., III г. о., ГК, докладчик председателят К.Ю., Решение № 316 от 14.10.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 121/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик
председателят Б. Б..
По отношение на възраженията
за съпричиняване:
Предвид
наведеното от ответника възражение за съпричиняване от страна на М.Г.Д., следва
да бъде изследван въпросът дали със своето поведение е допринесла за
настъпването на вредоносния резултат, с оглед евентуалното намаляване на
дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. За да е налице
съпричиняване от страна на пострадалия е необходимо извършеното действие или
бездействие да е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда, като не е
необходимо същото да е противоправно и виновно. Изводът за наличие на
съпричиняване на вредата не може да почива на предположения, а намаляването на
дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или бездействия на
увреденото лице, с което то обективно да е способствало за настъпването на
вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т. д. 44/2012 г. на ВКС, Второ ТО; Решение
98/24.06.2013 г. по т. д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/.
Ответникът
не е ангажирал доказателства във връзка с твърдяното от него съпричиняване. По
делото е установено, че М.Г.Д. е била без каска по време на ПТП и водачът на
мотопеда е бил под влиянието на алкохол. От заключението на СМЕ се установява,
че дори да е била с поставена каска, която да намали тежестта на травматичните
поражения в областта на главата, смъртта и е била неизбежна и от получената
тежка гръдна травма.
Относно
това, че водачът е бил под влияние на алкохол не е проведено нужното пълно и
главно доказване на факта за знание от страна на пострадалата за този факт. Още
повече, че в заключението на вещото лице се посочва за противоречивост на
резултатите, невъзможност за отговор на точната концентрацията за алкохол и
нуждата от корекция. Степента на алкохолно въздействие остава недоказана по
несъмнен начин / Възбуда или Объркване/. Като от заключенията на вещите лица и
фактите по делото, е по-вероятно водачът да е бил под алкохолно въздействие
степен „Възбуда“ предвид пасажера и местопроизшествието /извън населено място/.
В конкретния случай, ответникът не е доказал
по правилата на чл.154 от ГПК фактите, на които основава твърденията си, а
именно, че М.Г.Д. е знаела за наличието на алкохол в кръвта на водача. Поради
тази причина възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
следва да бъде оставено без уважение.
С
оглед на всички тези обстоятелства и с оглед на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и
съобразно обичайната съдебна практика, съдът прецени, че следва да бъде
определено обезщетение за
претърпените от пострадалия неимуществени вреди в размер на 100 000 лева. Върху главницата следва да бъде присъдено и
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано
от – 29.11.2015 г. до окончателното изплащане.
Съгласно
чл.285, ал.2 от КЗ/отм./ НББАЗ в качеството му на Компенсационен орган изпада в
забава след изтичане на двумесечния срок от датата на предявяване пред него на
претенцията за обезщетяване от увреденото лице и от този момент дължи законна
лихва за забава до датата на плащането. Ищцата е сезирала ответника на
11.05.2015г. с искане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
процесния деликт, видно от искане
вх.рег.№2-2205/11.05.2015 г., поради което ответникът е изпаднал в забава след
изтичане на законоустановения двумесечен срок на 11.07.2015 г. или считано от
12.07.2015г., от който момент дължи законна лихва за забава върху процесната
главница. Т.е. претенцията за периода от датата на увреждането-18.08.2014год. до този момент е неоснователна.
По
разноските:
На
ищеца не следва да бъдат присъждани разноски, тъй като същият е освободен от
плащане на държавни такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. За изготвена съдебна поръчка е направила
разноски в размер на 38,40 лв., от
които следва да й се присъдят 24 лв.
В
полза на процесуалния представител на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК и чл.
38 от ЗА следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 2 956,25 лв., съразмерно с уважената
част от исковете, изчислено съобразно заявената претенция във основа на
минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което с оглед
цената на иска е 4 730 лв. с вкл.
ДДС.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на
ответника се дължат разноски с оглед отхвърлената част от исковете. Ответникът,
съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, е сторил разноски в размер на 14 591,48 лв. Следователно следва
да бъдат присъдени разноски в размер на 5 471,80
лв.
Ответникът
следва да заплати в полза на СГС, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, сумата от 4 000 лв., представляваща държавна
такса, дължима върху уважената част от исковете.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Сдружение Н.Б.НА Б.А. З., със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”******,
със съд.адрес *** да заплати на Д.Я.Я. с ЕГН ********** с адрес: *** 11 осн.чл.284, ал.3, т.2 от КЗ/отм./ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 100 000.00
лв. представляваща обезщетение за причинени по повод възникнало ПТП на
18.08.2014 г. около 14:30часа в Гърция, района Пирго, Архонон-Астерусион,
водачът С.Т.М. при управление на
мотоциклет с рег.№******, с посока Стернес към Асими по ул. Стернон Асимиу, на
2-ри километър нарушил правилата за движение
по пътищата и реализирал удар в крайпътно дърво, неимуществени вреди от
смъртта на М.Г.Д./Я./, ведно със законната лихва върху тази сума от
12.07.2015г. до окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция
за горницата над 100 000.00 лв. до предявения пълен размер от 160 000.00
лв. предявен като частичен иск от вземане с общ размер 260 000.00 лв.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА
Сдружение Н.Б.НА Б.А. З., със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”******,
със съд.адрес *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на
осн.чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 4000 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗК„Л.И.“
АД, ЕИК********, със седалище и адресна
управление: гр.София, бул. „*******, да заплати
на адв. П.К., на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, сумата от 2 956,25 лв.
ОСЪЖДА на Д.Я.Я.
с ЕГН ********** с адрес: *** 11 да заплати на Сдружение Н.Б.НА Б.А. З., със
седалище и адрес на управление гр.София, ул.”******, със съд.адрес *** на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК сума в размер на 5 471,80 лв. - разноски.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.