Решение по дело №452/2017 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 197
Дата: 8 ноември 2018 г.
Съдия: Вера Иванова Иванова
Дело: 20175000500452
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 юли 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 197

 

 

Гр. Пловдив, 8.11.2018 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Гражданско отделение в открито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова

ЧЛЕНОВЕ:           Галина Арнаудова

  Румяна Панайотова

 

с участието на секретаря Стефка Тошева разгледа докладваното от съдията Вера Иванова в.гр.д.452 по описа за 2017 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:  

 

         Производството е въззивно по реда на чл. 294 във вр. с чл. 258 и сл. от ГПК.

         С решение № 74/26.07.2017 г. по гр.д. № 1047/2016 г. на ВКС, ТК, І ТО Върховният касационен съд е отменил решение № 3/8.01.2016 г. по в.гр.д. № 599/2015 г. на ПАС и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ПАС. 

Обжалвано е решение № 1232, постановено на 7.07.2015 г. по гр.д. 1892/2014 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е осъдено на основание чл. 94,ал.1 от ЗАПСП „З.“ЕООД-гр.П.  да заплати на Д.Ц.С. обезщетение в размер на по 500 лв., общо 2 000 лв., за претърпените от Д.С. в качеството му на автор на музиката на песента „Ало, Слънчице“ имуществени и неимуществени вреди от нарушаване на признатите на автора от чл. 15,ал.1,т.4 и т.5 от ЗАПСП неимуществени права да иска името му да бъде обозначавано по съответния начин при всяко използване на произведението и да иска запазване целостта на произведението и на признатите на автора от чл. 18,ал.1 и чл. 19 от ЗАПСП имуществени права да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица и да получи възнаграждение за всеки вид използване на произведението, като за разликите до претендираните от ищеца суми от по 5 000 лв. за нарушаване на всяко от описаните негови права е отхвърлен искът, признато е за установено на основание чл. 95,ал.1,т.1 от ЗАПСП  по иск, предявен от Д.Ц.С., че ответникът „З.“ЕООД-гр. *** е използвал в нарушение на ЗАПСП част от музиката на песента „Ало, Слънчице“ с автор Д.Ц.С., като е внесъл на територията на РБ на 1.12.2011 г. 768 броя музикални играчки „Забавно пиано“, които в режим на работа изцяло възпроизвеждат припева на тази песен, предлага на електронния си сайт с адрес ......и продава същите играчки най-малко в периода след 16.08.2013 г. и до приключване на устните състезания по делото, без да е получил предварителното писмено съгласие на автора и без да му заплаща за използването възнаграждение, както и без да запази целостта на произведението и без да обозначи името на автора му по съответния начин при използването на неговото музикално произведение, осъдено е на основание чл. 95,ал.1,т.2 от ЗАПСП „З.“ЕООД-гр.П.  да преустанови неправомерното използване на музиката на песента „Ало, Слънчице“ с автор Д.Ц.С., както и е забранено на „З.“ЕООД-гр. *** в бъдеще да внася, предлага и продава музикални играчки „Забавно пиано“, възпроизвеждащи неправомерно песента „Ало, Слънчице“ с автор Д.Ц.С., постановено е на основание чл. 95,ал.1,т.3 от ЗАПСП изземване и унищожаване на всички музикални играчки „Забавно пиано“, които неправомерно възпроизвеждат песента „Ало, Слънчице“ и които се намират в търговската мрежа и в складовете на „З.“ЕООД, включително, но не само, в складовете, находящи се на следните адреси: гр. ........“; гр. ...................ладова база „.....“, склад 21, осъдено е „З.“ЕООД-гр.П.  да заплати на Д.Ц.С. сумата 213 лв. разноски по съразмерност, осъден е Д.Ц.С. да заплати на „З.“ЕООД-гр. *** сумата 1 260 лв. разноски по съразмерност.  

Жалбоподателят Д.Ц.С. моли решението да бъде отменено като неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба от 14.08.2015 г., в частите му, с които са отхвърлени предявените от него искове по чл. 95,ал.1 (чл. 94, ал.1 в редакцията на ЗАПСП преди измененията съгласно ЗИДЗАПСП, обн. ДВ, бр. 28/29.03.2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) във вр. с чл. 15,ал.1,т.4 от ЗАПСП, по чл. 95,ал.1 (чл. 94, ал.1 в редакцията на ЗАПСП преди измененията съгласно ЗИДЗАПСП, обн. ДВ, бр. 28/29.03.2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) във вр. с чл. 15,ал.1,т. 5 от ЗАПСП, по чл. 95,ал.1 (чл. 94, ал.1 в редакцията на ЗАПСП преди измененията съгласно ЗИДЗАПСП, обн. ДВ, бр. 28/29.03.2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) във вр. с чл. 18,ал.1 от ЗАПСП и по чл. 95,ал.1 (чл. 94, ал.1 в редакцията на ЗАПСП преди измененията съгласно ЗИДЗАПСП, обн. ДВ, бр. 28/29.03.2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) във вр. с чл. 19 от ЗАПСП за размера за всеки от тях четирите над 500 до 4 500 лв., акцесорно и в частта за разноските, като се постанови от въззивната инстанция решение, с което тези предявени от него искове да бъдат изцяло уважени, съответно, с присъждане на пълния размер на направените от него разноски. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява с искова молба от 13.06.2014 г. седем обективно кумулативно съединени искове,  първият с правно основание чл. 95,ал.1 (чл. 94, ал.1 в редакцията на ЗАПСП преди измененията съгласно ЗИДЗАПСП, обн. ДВ, бр. 28/29.03.2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) във вр. с чл. 15,ал.1, т.4 от ЗАПСП за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата 5 000 лв. като обезщетение за нарушаване на неимущественото му авторско право като автор на музиката на песента „Ало, Слънчице“ да иска името му да бъде обозначавано по съответния начин при използването на произведението, вторият с правно основание чл. 95, ал.1 (чл. 94, ал.1 в редакцията на ЗАПСП преди измененията съгласно ЗИДЗАПСП, обн. ДВ, бр. 28/29.03.2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) във вр. с чл. 15,ал.1,т.5 от ЗАПСП за осъждане на ответното дружество да му заплати обезщетение в размер на 5 000 лв. за нарушаване на неимущественото му авторско право като автор на музиката на песента „Ало, Слънчице“ да иска запазване на целостта на произведението, третият по чл. 95,ал.1 (чл. 94, ал.1 в редакцията на ЗАПСП преди измененията съгласно ЗИДЗАПСП, обн. ДВ, бр. 28/29.03.2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) във вр. с чл. 18,ал.1, вр. с ал.2,т.1 и т.2 от ЗАПСП за осъждане на ответното дружество да му заплати обезщетение в размер на 5 000 лв. за нарушаване на неговото имуществено авторско право като автор на музиката на песента „Ало, Слънчице“ да разрешава използване на произведението чрез възпроизвеждането му и разпространението му сред неограничен брой лица, четвъртият по чл. 95,ал.1 (чл. 94, ал.1 в редакцията на ЗАПСП преди измененията съгласно ЗИДЗАПСП, обн. ДВ, бр. 28/29.03.2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) във вр. с чл. 19 от ЗАПСП за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата 5 000 лв. като обезщетение за нарушаване на неговото имуществено авторско право като автор на музиката на песента „Ало, Слънчице“ на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване от същия вид, петият по чл. 95б,ал.1,т.1 (чл. 95, ал.1,т.1 в редакцията на ЗАПСП преди измененията съгласно ЗИДЗАПСП, обн. ДВ, бр. 28/29.03.2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) за установяване факт на нарушения, посочени по-горе, извършени от „З.“ЕООД-гр.П. , на авторските права на ищеца като автор на музиката на песента „Ало, Слънчице“ по чл. 15,ал.1,т.4 от ЗАПСП, по чл. 15,ал.1, т.5 от ЗАПСП, по чл. 18,ал.1 във вр. с ал.2,т.1 и т.2 от ЗАПСП и по чл. 19 от ЗАПСП, шестият по чл. 95б,ал.1,т.2 (чл. 95, ал.1,т.2 в редакцията на ЗАПСП преди измененията съгласно ЗИДЗАПСП, обн. ДВ, бр. 28/29.03.2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) за осъждане на ответното дружество да преустанови неправомерното използване (внасяне на територията на страната, пускане на пазара и разпространение) на играчките, които неправомерно възпроизвеждат песента „Ало, Слънчице“ и забраняване на ответника за в бъдеще да извършва тези неправомерни действия, а именно да внася на територията на страната, да пуска на пазара и да разпространява играчките, които неправомерно възпроизвеждат песента „Ало, Слънчице“, и седмият по чл. 95б,ал.1,т.3 (чл. 95, ал.1,т.3 в редакцията на ЗАПСП преди измененията съгласно ЗИДЗАПСП, обн. ДВ, бр. 28/29.03.2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) за постановяване изземване и унищожаване на всички играчки, които неправомерно възпроизвеждат песента „Ало, Слънчице“ и които се намират в търговската мрежа и в складовете на „З.“ЕООД, включително, но не само, складове, находящи се на следните адреси: гр. ........“; гр. ..............и гр. .............., складова база „.....“, склад 21. Като ответник по въззивната жалба, подадена от „З.“ЕООД-гр. ***, моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, посочени в писмен отговор от 2.09.2015 г. По негово искане във въззивното производство са събрани нови писмени и гласни доказателства и е прието заключение на ССЕ. Претендира за присъждане на разноски. Заявява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за защитата на „З.“ЕООД-гр. *** във въззивното производство и моли то да бъде намалено до минималния размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Жалбоподателят „З.“ЕООД-гр. *** моли да бъде отменено решението на окръжния съд в частите му, с които са уважени предявените срещу него от Д.Ц.С. искове, акцесорно, и в частта относно разноските, като неправилно по съображения, посочени във възивната жалба от 23.07.2015 г., като бъдат отхвърлени исковете с присъждане на съответните разноски. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва исковете като неоснователни. Като ответник по въззивната жалба, подадена от Д.С., моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, посочени в писмен отговор от 16.10.2015 г. По негово искане са събрани във въззивното производство нови писмени и гласни доказателства. Претендира за присъждане на разноски. Заявява възражение за недължимост на претендираните от Д.С. за присъждане разноски относно разходи за транспорт и куриерски услуги като непредвидени в ГПК и защото няма доказателства за тях.

         Плодивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

         Не се спори между страните, видно е и от представените от ищеца с исковата молба в копия удостоверение изх. № 209/18.03.2014 г. от сдружение „......“ и обложка  на компактдиска (CD) с песни „Ало, слънчице–песни от Д.Ц.“, издаден през 2008 г., че ищецът Д.С. е авторът на музиката на детската песен „Ало, слънчице“ (следва да се отбележи, че, както е посочено на обложката, пълното наименование на песента е „Ало, ало, слънчице“, но с оглед посоченото от ищеца в исковата молба наименование песента ще се посочва и в настоящото решение с името „Ало, слънчице“). Твърдението на ищеца, заявено в исковата молба, е, че през 2013 г. той е установил, че в магазинната мрежа в страната се предлага и се продава музикална играчка „Забавно пиано“ в различни разновидност – „Жабка“, „Зайче“ и „Автомобилче“, която възпроизвежда част от песента „Ало, слънчице“ с времетраене 10 секунди. Твърди, че той не е давал съгласие създадената от него песен или част от нея да бъде използвана за вграждане и възпроизвеждане чрез детски играчки, нито пък за друг вид използване, освен от Фондация „О.“, респективно за разпространението му чрез тях. Твърди, че на гърба на опаковките на посочените играчки е отбелязано, че В. на същите е фирма „З.“ЕООД-гр. ***. Твърди, че на 16.08.2013 г. той е закупил „Забавно пиано“ във формата на жабка от магазин в гр. В. на ДЗЗД“В.“-гр. В.. Твърди, че на 16.12.2013 г. е закупена от името на представляваната от него фондация „О.“ от магазин в гр. В. на дружество „П.“ООД-гр.В. играчка „Забавно пиано“ във формата на зайче. Твърди, че на 29.01.2014 г. е закупил от магазина на фирма „П.“ООД-гр.В. „Забавно пиано“ във формата на жабка. Твърди, че на 10.02.2014 г. е закупена в гр. С. от магазин на „.......в стокова борса „.......“ играчка „Забавно пиано“ във формата на жалба. Твърди, че на 6.03.2014 г. от същия магазин на „.......“ в гр.С. в присъствието на нотариус отново е закупена играчка „Забавно пиано“ във формата на зайче. Твърди, че на 12.05.2014 г. от магазин на „С. С.“ЕООД в гр. Ш. е закупена играчка „Забавно пиано“ във формата на жабка. Твърди, че посочените играчки „Забавно пиано“ в различни разновидности се предлагат и на електронния сайт на В.я „З.“ЕООД-гр.П. . Твърди, че така закупените играчки възпроизвеждат част от детската песен „Ало, слънчице“, като на опаковките им е посочено, че те се произвеждат в К., а В. е дружеството „З.“ЕООД-гр. ***. Твърди, че именно „З.“ЕООД-гр. *** в качеството му на В. на играчките е причината те в различни разновидности да се предлагат за продажба и да се продават на едро и на дребно на територията на България, като предлага играчките на дребно чрез електронния си сайт и разпространява играчките на едро в магазинната мрежа. Твърди, че „З.“ЕООД-гр. *** нарушава авторските му права като внася, разпространява, продава на едро и на дребно играчките, възпроизвеждащи неправомерно песента „Ало, слънчице“. Твърди, че той като автор на музиката на песента „Ало, слънчице“ има правото името му да бъде обозначавано при всяко използване на посочената песен съгласно чл. 15,ал.1, т.4 от ЗАПСП, а нито върху опаковката на посочените детски играчки, нито по друг начин е обозначено, че именно ищецът е автор на музиката на песента „Ало, слънчице“, възпроизвеждана от играчките. Твърди, че има правото да иска запазване на целостта на произведението съгласно чл. 15,ал.1,т.5 от ЗАПСП, а в случая играчките, внасяни и разпространявани от „З.“ЕООД, възпроизвеждат част от произведението. Твърди, че не е получил каквото и да било възнаграждение и/или обезщетение за използването на песента „Ало, слънчице“, възпроизвеждането й от детски играчки и, съответно, разпространението й по този начин. Твърди, че е налице нарушение на авторското му право, като с внасянето и разпространението на играчките „З.“ЕООД е нарушило и продължава да нарушава както неимуществени, така и имуществени права на ищеца, а именно посочените по-горе неимуществени права по чл. 15,ал.1, т.4 от ЗАПСПС и по чл. 15,ал.1,т.5 от ЗАПСП, както и имуществените му права по чл. 18,ал.1 във вр. с ал.2 от ЗАПСП, а именно изключителното право на автора да разрешава използване под формата на възпроизвеждане на произведението и разпространение сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението, и по чл. 19,ал.1 от ЗАПСП, а именно правото на автора на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване от същия вид. Затова претендира за присъждане на обезщетение за имуществени вреди и за търпени неимуществени вреди от нарушаване на неговото авторско право, включващи и неприятната изненада, разочарование, притеснения, шок, които е изживял в първия момент при установяване на нарушението. Размерът на претендираните обезщетения е уточнен от страна на ищеца в първото по делото съдебно заседание на 11.11.2014 г. В представения на 8.09.2014 г. отговор на исковата молба ответникът „З.“ЕООД-гр. *** претендира да се провери дали ищецът има активна легитимация да заведе предявените искове, доколкото е член на сдружението „......“, което в качеството си на организация за колективно управление на авторски права има право да предяви искове за защита на авторските права на своя член, доколкото песента е била инкорпорирана в компактдиск, издаден от Фондация „О.“, и е възможно именно тя по силата на договор при издаването на диска да е поела задължение да предяви искове за защита на отстъпени права, което е от значение и с оглед проверка за наличие на правоизключващи обстоятелства по чл. 18а от ЗАПСП, и доколкото компактдиска има продуцент и са нарушени не права на ищеца като автор, а правата на продуцента, осъществил издаването на компактдиска. Заявява, че не е извършил посочените от ищеца в исковата молба нарушения и никога не е използвал музикалното произведение песента „Ало, слънчице“ при осъществяване на търговската си дейност. Твърди, че не е разпространявал музикалната играчка „Забавно пиано“ в разновидностите й „Зайче“, „Жабче“ и „Автомобилче“, възпроизвеждащи частично песента „Ало, слънчице“ в магазинната мрежа на територията на страната или чрез електронна търговия чрез електронния сайт на дружеството ......... Посочва, че всички музикални играчки „Забавно пиано“, възпроизвеждащи 10-секундна част от процесната песен, са били закупени от ищеца от магазини на трети лица, а не от търговски обект, стопанисван от ответното дружество, при това в населени места, където дружеството има и собствени магазини и своя складова база, което е известно на ищеца. Посочва, че при извършената на 12.08.2014 г. внезапна проверка от ЧСИ П. И.в склада на ответника в гр. П.  не е намерен нито един артикул – музикална играчка, която да възпроизвежда изцяло или частично песента „Ало, слънчице“. Заявява, че дружеството не извършва електронна търговия чрез посочения от ищеца електронен сайт на дружество, който има само информационен и рекламен характер. Твърди, че никога не е внасял музикални играчки „Забавно пиано“, които да възпроизвеждат изцяло или частично песента „Ало, слънчице“, както и че не е поставял стикер с надпис „В. „З.“ЕООД“ върху закупените от ищеца музикални играчки. Заявява, че фактът, че неизвестни за него трети лица са използвали стикер с името на „З.“ЕООД върху стоки, е станал достояние на дружеството едва при налагането на обезпечителните мерки по делото, като подобни действия не са изолиран случай в стопанската практика на ответника и в миналото е имало случаи некоректни участници на пазара да поставят стикери с посочения надпис на лицензирани или забранени детски играчки и именно тези лица са ги разпространявали в търговската мрежа в страната с оглед вменяване на отговорността за извършване на нарушенията в тежест на ответното дружество. Посочва, че при налагането на обезпечителните мерки, допуснати по искане на ищеца, при извършената от ЧСИ проверка в склада в гр. П.  е установено, че ответникът не продава и не притежава нито една музикална играчка, която да възпроизвежда песента „Ало, слънчице“, като намерените в хода на проверката 8 броя музикални играчки „Забавно пиано“ в разновидност „Зайче“ и „Жабче“ не възпроизвеждат изцяло или частично песента „Ало, слънчице“. С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че като твърди да е носител на авторско право в качеството му на автор ищецът е надлежно процесуално легитимиран да предяви всички искове, предвидени като средство за гражданско-правна защита на авторското право. Съдът приема за установено, че ищецът е автор на закрилян обект на авторско право и носител на посочените в исковата молба неимуществени и имуществени права. Съдът преценява, че ищецът е доказал твърдението си, че ответникът е нарушил гарантираните му от закона в качеството на автор на музикално произведение права, като е внесъл на територията на страната, предлага за продажба и продава музикална играчка „Забавно пиано“ в разновидности „Зайче“ и „Жабка“, която възпроизвежда част от песента „Ало, слънчице“ (припева, без повторението), без да е взел съгласието на автора за използването й, включително по отношение нарушение на нейната цялост, както и без да сочи името му по обичайния за това начин при използването и без да му заплати възнаграждение за него. Съдът преценява, че ответникът не е успял да опровергае в процеса презумпцията за вина, установена от чл. 95б от ЗАПСП (в редакцията на ЗАПСП преди измененията, обнародвани в ДВ, бр. 28/29.03.2018 г., понастоящем чл. 95г от ЗАПСП). Съдът намира, че ищецът е установил и да е претърпял вреди във връзка с неправомерното използване на музиката на песента, на която е автор, от ответното дружество. Съдът преценява, че исковете за присъждане на обезщетение за претърпени от автора имуществени и неимуществени вреди следва да бъдат уважени за размер до по 500 лв., като се отхвърлят до пълния предявен размер от 5 000 лв. за всеки от тях, както и уважава исковете по чл. 95,ал.1,т.1 от ЗАПСП, по чл. 95,ал.1,т.2 от ЗАПСП и по чл. 95,ал.1,т.3 от ЗАПСП (в редакцията на закона преди измененията, обнародвани в ДВ, бр. 28/29.03.2018 г., понастоящем чл. 95б, ал.1, т.1, чл. 95б, ал.1,т.2 и чл. 95б,ал.1,т.3 от ЗАПСП). С подадената на 23.07.2015 г. въззивна жалба жалбоподателят „З.“ЕООД-гр. *** твърди, че решението е неправилно в частите му, с които предявените от ищеца С. искове са уважени. Твърди, че неправилно окръжният съд е възприел значенето на сключения на основание чл. 40, ал.10 от ЗАПСП договор между ищеца и сдружението „......“ при оформянето на извода за активната процесуална легитимация за предявяване на процесните установителни и осъдителни искове, извън тези, основаващи се на твърдени нарушения на неимуществени права, защото е налице процесуална субституция, правото на защита на тези права принадлежи само на процесуалния субституент „......“ и исковете следва да бъдат отхвърлени като недопустими. Твърди, че е необоснован изводът на окръжния съд, че дружеството е осъществило твърдените нарушения на имуществени и неимуществени права на ищеца посредством своя сайт ........, защото в сайта няма обявена цена, клиентът не може да провери каква музика възпроизвежда съответната играчка и няма доказателства за продажба чрез сайта, още по-малко на играчка, възпроизвеждаща процесния припев. Твърди, че по делото няма никакви доказателства и за авторство на ответника досежно останалите форми на твърдени нарушения на авторските права на ищеца. Посочва, че е внесъл на 1.12.2011 г. 768 броя музикални играчки „Забавно пиано“ в разновидностите „Зайче“ и „Жабка“, като отделни количества от този внос са били предмет на внезапни проверки на 12.08.2014 г., 24.04.2015 г. и 27.05.2015 г. и намерените музикални играчки не са възпроизвеждали процесния припев и необосновано окръжният съд е приел, че всичките 768 броя играчки са възпроизвеждали това произведение. Твърди, че решаващият извод на окръжния съд се основава само на обстоятелството, че е направен оглед на 5 броя музикални играчки, представени от ищеца, които възпроизвеждат процесния припев, на чиято опаковка е изписано като В. името на ответното дружество. Посочва, че няма никакви доказателства процесните музикални играчки да са били произведени по негова поръчка, както и той да е опаковал тези играчки в съответните кутии, а през изминалите години е имало и други многобройни случаи на опити от страна на трети лица да злепоставят и уронят престижа на ответника. Заявява, че по делото е установен случай, при който закупена редовно музикална играчка от трето лице-търговец „Л.“ООД впоследствие е била подменена с друга, която възпроизвежда процесния припев с цел обслужване тезата на ищеца. Посочва, че окръжният съд не е съобразил, че тези музикални играчки са били продавани не от ответника, а от трети лица, и че няма никакви доказателства тези трети лица да са закупили процесните играчки от ответника. Твърди, че окръжният съд се позовава на недопустими по ГПК доказателствени средства – констативен протокол от 15.04.2014 г., декларация от 15.04.2014 г. от декларатор К. Г.и констативен протокол от 6.03.2014 г. – и игнорира посочени от ответника доказателства – протокол за полицейска проверка от 24.04.2015 г. на отдел „ИП“ към ОД МВР-В. по преписка вх. № 365000-4161/2015 г., показанията на свидетеля М., кореспонденция между ответника и третото лице „Л.“ООД. Твърди, че решението е неправилно и поради неправилно тълкуване и прилагане на нормите на ЗАПСП, тъй като по делото няма никакви доказателства ответникът да е осъществил възпроизвеждане на процесния припев по смисъла на §2,т.3 от ДР на ЗАПСП, както и да е осъществил разпространение на процесния припев по смисъла на §2,т.4 от ДР на ЗАПСП, като съдът неправилно е приложил нормата на чл. 18а,ал.3 от ЗАПСП при обсъждане значението на сключения от ищеца продуцентски договор с Фондация „О.“, защото наличието на продуцентски договор елиминира приложението на чл. 18а,ал.3 от ЗАПСП, поради което съдът е следвало да констатира, че правото на разпространение е прекратено по отношение на територията на страната със сключване на продуцентски договор съгласно чл. 18а от ЗАПСП. Твърди още, че окръжният съд неправилно тълкува и прилага нормата на чл. 95б от ЗАПСП (понастоящем чл. 95г от ЗАПСП), защото по делото няма никакви доказателства, установяващи конкретните предпоставки по чл. 95б от ЗАПСП, а именно че представляващите ответника, респективно негови служители или наети от него лица са извършили някои от формите на изпълнителните деяния на твърдените нарушения на авторското право на ищеца. Твърди при условията на евентуалност и че първоинстанционният съд неправилно е приложил нормата на чл. 94а, ал.1, т.1 от ЗАПСП (понастоящем чл. 95а,ал.1,т.1 от ЗАПСП) при определяне в минимален размер на присъдите в тежест на ответника обезщетения за вреди, защото неправилно е приел, че предмет на нарушението е целият осъществен внос на 768 броя играчки, и не е съобразил, че твърдяното нарушение не засяга произведението в неговата цялост, а само част от него с времетраене 10 секунди. С подадения на 2.08.2015 г. писмен отговор ответникът по тази жалба Д.С. твърди, че са неоснователни оплакванията на жалбоподателя „З.“ЕООД-гр. *** за липса на активна процесуална легитимация на ищеца за предявяване на обективно съединените искове по чл. 94 и чл. 95 от ЗАПСП (понастоящем чл. 95 и чл. 95б от ЗАПСП) с оглед на сключения със сдружението „......“ договор, защото нормата на чл. 95,ал.1 от ЗАПСП (понастоящем чл. 95б,ал.1 от ЗАПСП) ясно предвижда, че при нарушение на авторското право правото на защита принадлежи както на носителя на авторското права, така и на лицето, на което е отстъпено изключителното право на ползване, а ищецът не е отстъпвал на „......“ изключителни права за ползване на произведението „Ало, слънчице“. Твърди, че оплакванията на необоснованост на изводите на окръжния съд са неоснователни и защото с исковата молба се търси защита на авторски права върху част от музикалното произведение с автор Д.С., а не защита на продуцентски права върху звукозапис на компактдиска, издаден от Фондация „О.“ през 2008 г., който включва и тази песен, процесните играчки се предлагат за продажба на интернет-сайт, поддържан от ответника, той внася музикални играчки тип „Забавно пиано“, следва да бъдат ценени и представените от ищеца с исковата молба три броя констативни протоколи. Твърди, че ответникът не е доказал при разпределената му с доклада доказателствена тежест, че процесните музикални играчки не са били произведени по негова поръчка, не са били опаковани от дружеството в опаковки, върху които е положен надпис, че именно „З.“ЕООД е техен В., конкретно за закупената на 4.02.2015 г. от търговски обект на дружеството „Л.“ООД играчка да е била подменена, че нарушението на авторските права е извършено от трети неизвестни недобросъвестни лица, доколкото и преди съществували подобни случаи, целящи да злепоставят ответника. С подадената на 14.08.2015 г. въззивна жалба жалбоподателят Д.С. твърди, че решението е неправилно в обжалваните от него части за частично отхвърляне на исковете за присъждане на обезщетения, защото съдът е приложил неправилно критериите по чл. 94а,ал.1, т.1 (понастоящем чл. 95а,ал.1,т.1) във вр. с чл. 94,ал.3 и ал.4 (понастоящем чл. 95,ал.3 и ал.4) от ЗАПСП при присъждането на обезщетенията за вреди от нарушение на авторското право по всеки един от исковете по чл. 94,ал.1 (понастоящем чл. 95,ал.1) от ЗАПСП. Заявява, че съдът неправилно е приел приходите, реализирани от нарушението от страна на ответника вследствие на нарушението като единствената база (критерий) за определяне на обезщетението. Заявява, че окръжният съд неправилно е приел, че по делото не се били съдържали данни, позволяващи определяне на приходите, реализирани от ответника вследствие на нарушението, защото по делото е установено, че ответникът „З.“ЕООД е реализирал приходи в размер на 4 017 лв. от продажбата на 720 броя играчки съгласно заключението на приетата по делото и неоспорена от ответника ССЕ, ако и да приемем, че не е бил извършван паралелен внос и не са извършвани извънсчетоводни продажби на играчки, като съдът е присъдил обезщетение сумарно от 2 000 лв., което е двукратно по-малко от прихода, реализиран от нарушението, извършено от страна на ответника „З.“ЕООД. Твърди, че окръжният съд неправилно е приел, че като ориентир за приходите, реализирани от ответника в резултат на нарушението, може да послужи разликата между продажната и доставната цена на играчките, която разлика може да послужи като ориентир за изчисляване на реализираната от ответника печалба, което е понятие, различно от „приход“, с което ЗАПСП борави. Твърди още, че съдът неправилно е приел, че претенциите на ищеца са значително завишени, позовавайки се на разпоредбата на чл. 38,ал.1 от ЗАПСП, защото тази норма е приложима, ако ответникът бе използвал процесната песен с разрешението на автора С. и с посочване на неговото име, а в случая това не е така. Твърди, че съдът е приложил неправилно разпоредбата на чл. 94,ал.3 (понастоящем чл. 95,ал.3) от ЗАПСП, защото не е съобразил всички обстоятелства, свързани с нарушението, установени от представените и приети доказателства, а именно не е взел предвид продължителността на нарушението по чл. 94,ал.1 (понастоящем чл. 95,ал.1) от ЗАПСП – че ответникът е разпространявал процесните играчки още от края на 2011 г., когато те са внесени на територията на страната, в продължение на 4 години, - не е взел предвид данните по делото, че Д.С. е предприел опити да се свърже с ответното дружество с цел преустановяване на неразрешеното използване от страна на ответника на песента „Ало, слънчице“ още в края на 2013 г., но ответникът не е предприел каквито и да било действия за преустановяване на нарушението след есента на 2013 г. или по-късно, не е взел предвид факта, че ответникът продължава да разпространяване процесната играчка на пазара дори след завеждане на исковата молба с оглед покупка на играчка от търговски обект, стопанисван от дружеството „Л.“ООД-гр.В., на 4.02.2015 г., не е взел предвид обстоятелството, че играчките позволяват съответната част от песента „Ало, слънчице“ да бъде възпроизвеждана многократно, не е отчел известността (популярността) на песента, не е отчел степента на опасността, характеризираща извършеното от ответника нарушение на авторски права на ищеца, тъй като играчките се произвеждат в чужбина (К.) по поръчка на ответника и така нарушението преминава пределите на страната, на място, за което авторът не разполага с информация или надежден механизъм за проследяване и санкциониране на последващо неразрешено използване на музикалното произведение от страна на ответника. Счита, че присъденото обезщетение не е съобразено с критериите по чл. 94,ал.4 (понастоящем чл. 95,ал.4) от ЗАПСП поради продължителността на извършване на нарушението, непреустановяването на нарушението независимо от знанието, че ищецът има претенции за неразрешено използване на произведението му, продължаването на нарушението, ответникът е търговец на детски играчки, извършващ дейност в значителен обем– поддържа складови помещения в най-големите градове на страната, а именно поне 4 склада съгласно информацията на интернет-страницата на ответника, управителят на ответника участва в сдружението на В.ите на детски играчки, размерът на присъденото обезщетение няма да има възпиращо действие спрямо ответника с оглед данните от ГФО на дружеството за 2013 г., а именно че приходите възлизат на 3 051 000 лв. С подадения на 16.10.2015 г. отговор на въззивната жалба, подадена от Д.С., ответникът по нея „З.“ЕООД-гр. *** възразява, че с оглед оспорването на решаващия извод на окръжния съд ответникът да е автор на твърдяното нарушение на авторските права, твърденията на жалбоподателя С. за продължителност и тежест на извършване на нарушението от дружеството са голословни и не кореспондират със събраните по делото доказателства. Евентуално, при приемане, че дружеството е извършило твърдените нарушения, посочва, че правилно окръжният съд е преценил, че установената от ССЕ разлика от 3,06 лв. за брой между средната цена, на която играчките са внесени, и цената, на която 720 броя от тях са били реализирани, съставлява достатъчен ориентир, на чиято база претенциите на ищеца за присъждане на обезщетение за нарушаване на имуществените му авторски права в размер на общо 10 000 лв. са прекомерни. Евентуално твърди да е правилен и обоснован и изводът на окръжния съд, че установените от ищеца като търпени неимуществени вреди не сочат на сериозно и интензивно засягане на неимуществената му сфера. Посочва, че не може да се говори за продължителност на твърдяното нарушение при положение, че е налице една единствена доставка на детските играчки тип „Забавно пиано“, осъществена от ответника, като играчките – предмет на тази доставка са били обект на многократни проверки от страна на компетентните органи и при тях не е бил констатиран нито един случай дори една играчка да възпроизвежда част от процесната песен, като е установено, че тази песен е била инкорпорирана и в други играчки, които са извън предмета на делото и за които е безспорно, че не са били внесени от ответника, както е установено и че песента е била качена в You tube преди датата на доставката и това е довело до възможност едно трето недобросъвестно лице да ползва процесната песен. Посочва, че исковите претенции с оглед посоченото във въззивната жалба са необосновани и недоказани, тъй като не са установени и доказани редица елементи от фактическия състав на нарушението, както и тяхното авторство – кой, при какви обстоятелства и по чия поръчка е инкорпорирал процесната песен в детските играчки, като безспорният факт, че внесените от ответника детски играчки са произведени в К.не означава, че тези играчки са възпроизвеждали част от процесната песен. Посочва, че, ако се приеме ответникът да е осъществил твърдяното нарушение, то в решението на окръжния съд правилно са приложени критериите, инкорпорирани в ЗАПСП, относно определяне на присъденото обезщетение, като е отчетено времетраенето на частта на процесната песен, както и обстоятелството, че това е само една от десетте мелодии, възпроизвеждани от детската играчка. С решението от 26.07.2017 г. по т.д. 1047/2016 г. на Върховният касационен съд е прието, че за да докаже своите твърдения, ищецът се позовава само на това, че върху опаковките на закупените от него играчки с печатен текст за В. е посочено ответното дружество. Прието е, че съгласно чл. 9, ал.2 от Закона за защита на потребителите етикетът задължително съдържа информация за производителя и В.я, ако стоката е от внос, за вида на стоката, нейните съществени характеристики, срок на годност и условията на съхраняването й и, ако е необходимо, указания за употреба. Прието е, че като текстово обозначение етикетите не съставляват официални удостоверителни документи, ползващи се с обвързваща съда доказателствена сила и предвид изричното оспорване от касатора на отразените в тях обстоятелства тяхното съдържание следва да се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по делото. Прието е, че в настоящата хипотеза са налице други доказателства, разколебаващи извода, че ответникът е В. на играчки, възпроизвеждащи припева на песента „Ало, слънчице“. Посочено е, че при извършена от вещото лице проф. А. проверка в склада на ответното дружество на останалите 23 броя непродадени играчки от внесените общо 720 броя играчки от вида „Забавно пиано“ е установено, че нито една от играчките не възпроизвежда песента „Ало, слънчице“ или части от нея. Посочено е, че ищецът, който представя играчки с тези етикети върху опаковките, следва да проведе пълно доказване на истинността на удостоверените в етикетите обстоятелства. Указано е, че при новото разглеждане на делото въззивната инстанция следва да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, като даде възможност на ищеца да ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си за нарушението на авторските му права, в това число СИЕ, която да установи дали играчките, закупени от ищеца от магазини на други търговци („П.“ООД-гр.В., „.......“ЕООД-гр.Р. и „С. С.“ЕООД), приети по делото като веществени доказателства и предоставени за оглед на съдебната експертиза с вещо лице в областта на музиката, са били продадени на тези търговци от ответното дружество, в качеството на В. на играчките.

         Съгласно разпоредбата на чл. 95,ал.1 и ал.2 от ЗАПСП (чл. 94,ал.1 и ал.2 в редакцията на ЗАПСП преди измененията съгласно ЗИДЗАПСП, обнародван в ДВ, бр. 28/29.03.2018 г.), който наруши авторско право дължи обезщетение на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за ползване, което обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението. Съгласно нормата на чл. 95б, ал.1,т.т.1,2 и 3 от ЗАПСП (чл. 95,ал.1,т.т.1,2 и 3 в редакцията на ЗАПСП преди измененията съгласно ЗИДЗАПСП, обнародван в ДВ, бр. 28/29.03.2018 г.), когато произведение се използва в нарушение на разпоредбите на този закон, носителят на правото или лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване, може да иска по съдебен ред установяване на факта на нарушението, преустановяване  на неправомерното използване или забрана за извършване на дейността, която ще съставлява неправомерно използване, изземване и унищожаване на неправомерно възпроизведените екземпляри от произведението. Съгласно разпоредбата на чл. 3,ал.1,т. 2 от ЗАПСП обект на авторското право и на закрила по закона са музикалните произведения. Носител на авторското право съгласно нормата на чл. 5,ал.1,изр.1 от ЗАПСП е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведението. Съгласно разпоредбата на чл. 15,ал.1,т.4 и т.5 от ЗАПСП, авторът има право да иска името му да бъде обозначавано по съответния начин при всяко използване на произведението и да иска запазване на целостта на произведението. Съгласно разпоредбата на чл. 16 от ЗАПСП, неимущественото право на автора по чл. 15,ал.1,т.4 от ЗАПСП е неотчуждимо, а отчуждаването на неимущественото право на автора по чл. 15,ал.1,т.5 от ЗАПСП може да става само изрично и в писмена форма. Съгласно нормата на чл.18,ал.1 и ал.2,т.1 и т.2 от ЗАПСП, авторът има изключителното имуществено право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица (освен в случаите, за които ЗАПСП разпорежда друго), като за използване се смятат действия като възпроизвеждане на произведението и разпространението сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението. Съгласно нормата на чл. 19 от ЗАПСП авторът има и имущественото право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението. Съгласно разпоредбата на чл. 40,ал.1 и ал.10 от ЗАПСП (понастоящем отменена със ЗИДЗАПСП, ДВ, бр. 28/29.03.2018 г., като е създаден нов дял втори „а“ от закона), действаща към момента на предявяването на исковете, авторите могат по свое желание да образуват организации за колективно управление на авторски права, на които да отстъпят правото да договарят използването на произведенията им по един или повече начини и да събират възнагражденията, произтичащи от тези договори или от предписание на закона, като организациите имат право да представляват своите членове пред правораздавателните органи при защита на поверените им за управление техни права, включително за защитата на тези права те могат и от свое име да предприемат всякакви юридически действия, включително да предявяват искове по чл. 94 и 95 от ЗАПСП. Съгласно нормата на чл. 18а, ал.1 от ЗАПСП първата продажба или друга сделка на територията на държавите-членки на ЕС, с която се прехвърля собствеността върху оригинала на произведението или на екземпляр от него, извършена от носителя на авторското право или с негово съгласие, води до прекратяване на правото на разпространение върху тях на тази територия, с изключение на правото да се разрешава по-нататъшното им отдаване под наем. Съгласно нормата на чл. 18а,ал.3 от ЗАПСП разпоредбата на чл. 18а,ал.1 от ЗАПСП не се отнася до случаите на предоставяне на оригинали на произведението или на екземпляри от него по цифров път, по отношение на материализираните копия от произведението, направени от получателя със съгласието на носителя на авторското право. Безспорно е между страните, че ищецът Д.С. е авторът на музиката на детската песен „Ало, слънчице“. Видно от представеното от ищеца с исковата молба в копие удостоверение от 18.03.2014 г., издадено от „......“, Д.С. фигурира в базата данни на сдружението като автор на музиката на песента „Ало, слънчице“. Видно от представените от ищеца с исковата молба в копия две обложки, песента „Ало, ало, слънчице“ е включена в компактдиск с песни за деца от Д.Ц., издаден през 2008 г. Видно от представения от ищеца по искане на ответника в съдебното заседание на окръжния съд на 27.01.2015 г. в копие договор между него и сдружението на композитори и автори за колективно управление на авторските права при публично изпълнение и звукозаписване „М.“, съгласно чл. 4 авторът прехвърля на „М.“ правото да разрешава публичното изпълнение на произведенията по всякакъв начин, излъчването по радио и телевизия, включително и по кабел и телекомуникационен спътник, записването на тези произведения върху звуко- и видеоносители, възпроизвеждане на екзмпляри от записа и разпространяването им, синхронизирането на музика с текст, когато произведенията не са създадени едно за друго, и използването на произведенията с търговско-рекламна цел по радио и телевизия, а съгласно чл.7,т.3 авторът упълномощава „М.“ да го представлява пред съда във връзка със събирането на възнаграждения и защитата на отстъпените права. Становището на сдружението „......“, изразено в удостоверение от 20.01.2015 г., представено в копие от страна на ищеца в съдебното заседание на окръжния съд на 27.01.2015 г., е, че с договора, сключен между „......“ и Д.С., авторът е предоставил на сдружението неизключителните права, изброени в чл. 4 от договора, като Ц. има право сам да упражнява всички свои авторски права, включително правото на процесуална защита на авторските си права. Неправилно е разбирането на жалбоподателя, посочено във въззивната жалба, че по силата на този договор правото на процесуална защита на имуществените права на ищеца, посочени в исковата молба, вече е прехвърлено на това трето неучастващо в процеса лице и само на него като процесуален субституент принадлежи правото на защита на тези права, поради което тези предявени от ищеца С. искове да са недопустими. Съгласно разпоредбата на чл. 95,ал.1 от ЗАПСП (чл. 94,ал.1 в редакцията на ЗАПСП преди измененията съгласно ЗИДЗАПСП, ДВ, бр. 28/29.03.2018 г.) носител на материалното право на обезщетение при нарушение на имуществено авторско право е носителят на правото. В случая носителят на авторското право върху музиката на песента „Ало, слънчице“ е ищецът Д.С.. Договореното между него и сдружението „......“ упълномощаване касае защита на правото да се разрешава публичното изпълнение на произведението по всякакъв начин по чл.4,т.1 от договора, което е използване на произведението по смисъла на чл. 18,ал.1 във вр. с ал.2, т.3 от ЗАПСП, а претенцията на ищеца се основава на разпоредбата на чл. 18,ал.1 във вр. с ал.2, т.т. 1 и 2 от ЗАПСП. Договореното представителство относно правата, посочени в останалите точки на чл. 4 от договора, очевидно не касае действията, посочени от ищеца в исковата молба. Установява се следователно неоснователност на оплакването на жалбоподателя „З.“ЕООД за недопустимост на предявените от ищеца установителни и осъдителни искове извън тези, основаващи се на твърдяни нарушения на неимуществени права. Видно от представения от ищеца също в съдебното заседание на окръжния съд на 27.01.2015 г. по искане на ответника в копие договор, сключен на 7.10.2008 г. между него и фондация „О.“, Д.Ц. като продуцент и автор на музиката предоставя на фондацията права за тиражиране (издаване) на аудио-албум на компактидск с наименование „Ало, ало Слънчице“, който да включва музикалните произведения, упоменати в приложение 1 към договора, сред които е и песента „Ало, ало, слънчице“, като съгласно т.2 от договора продуцентът си запазва изцяло всички права, произтичащи за същия от закона и/или на договорно основание, и съгласно т.3 от договора авторът си запазва всички авторски права, които произтичат за същия по закон или на договорно основание, включително, но не само правата да разрешава излъчване по радиостанции и телевизии, издаване на други компактдискове, DVD и на други носители и изделия, правата да публикува името и откъси от музикалните произведения, включени в компактдиска, в платени Интернет-платформи, интернет-магазини на територията на Р България и света за период от 10 години в неограничен тираж, да получава съответните отчисления за компактдиска в България и чужбина, както и от използване на музикалните произведения, включени в компактдиска по какъвто и да било начин в България и чужбина, да предявява права и искове за защита на имуществени и неимуществени права по ЗАПСП с оглед използването на музикалните произведения, включени в компактдиска. Както е посочено в заключенията на вещото лице П. А. от 9.03.2015 г. и 4.05.2015 г., играчките възпроизвеждат част припев от песента „Ало, слънчице“ на автора Д.С. с времетраене 10 секунди, има пълно съответствие между частта, която играчките възпроизвеждат от песента, и тази, която е записана върху CD, има разлика между записите на изпълнение, защото в CD пее вокална група от деца, а в играчките е записано солистично изпълнение от дете, в случая е използвана композицията „Ало, слънчице“, а не записа на изпълнението. Неоснователно е с оглед на така сключения договор и на указаното от вещото лице използване именно на музикалната композиция оплакването на жалбоподателя „З.“ЕООД-гр. *** за неправилно приложение от окръжния съд в обжалваното съдебно решение на нормата на чл. 18а,ал.3 от ЗАПСП при обсъждане значението на сключения от ищеца продуцентски договор с Фондация „О.“, защото според жалбоподателя наличието на продуцентски договор елиминира приложението на чл. 18а,ал.3 от ЗАПСП, поради което съдът е следвало да констатира, че правото на разпространение е прекратено по отношение на територията на страната със сключване на продуцентски договор съгласно чл. 18а от ЗАПСП. В случая защитата на ищеца Д.С. с оглед посоченото в исковата молба касае само и единствено неговото авторско право, а не правата му като процуцент, като с оглед и на посоченото в договора е несъмнено, че всички авторски права, включително на процесуална защита, принадлежат именно на него като автор на музиката на песента „Ало, ало, слънчице“. Следва да се прецени основателността на оплакванията и твърденията на жалбоподателя „З.“ЕООД-гр. *** относно липсата на основания да се приеме, че той е извършил посочените от ищеца в исковата молба нарушения на авторското право на С., съответно, че не са налице основания за съдебна защита на това право в посочените от ищеца в исковата молба форми.

         Не се спори между страните, че ищецът е внесъл произведени в К.детски играчки „Забавно пиано“ в разновидности „Жабка“ и „Зайче“ и ги разпространява за продажба и ги продава чрез свои складове, като информация за тези артикули с рекламна цел има и на посочения в исковата молба сайт на дружеството. Не се установява чрез този сайт да е възможно да се извършват продажби, респективно, да са извършвани такива по електронен път на посочените видове играчки. Ищецът посочва в исковата молба, че е закупил 6 броя играчки „Забавно пиано“ в разновидности „Жабка“ и „Зайче“, които са възпроизвеждали част от създадената от него музика на песента „Ало-слънчице“. Не твърди да е закупил която и да е от тях от склад или магазин на ответното дружество. Твърди, че ги е закупил от магазин в гр. В. на ДЗЗД“В.“-гр.В. (1 брой на 16.08.2013 г.), от магазин в гр. В. на „П.“ООД-гр.В. (2 броя, на 16.12.2013 г. и на 29.01.2014 г.), от магазин в гр. С. на „.......“-гр.Р. (2 броя, на 10.02.2014 г. и на 6.03.2014 г.) и от магазин в гр. Ш. на „С. С.“ЕООД-гр. Ш. (1 брой на 12.05.2014 г.). Извършването на тези покупки е видно от представените от ищеца в копия с исковата молба фискален бон от 16.08.2013 г., фактури от 16.12.2013 г., 29.01.2014 г., 10.02.2014 г., 6.03.2014 г. и 12.05.2014 г., като в тях закупената стока е посочена, съответно, като „детски играчки“, „Забавно пиано зайче 18 см.“, „Забавно пиано Жабка“, „Забавно пиано Жаба“, „Забавно пиано“ и „Пиано жаба“. Наличието на играчка, която свири песничката „Ало, слънчице“, е посочено и от свидетеля М. Г. М., разпитан по искане на ищеца в съдебното заседание на окръжния съд на 27.01.2015 г., който посочва, че в един детски магазин във В. видял играчката, пуснал я и тя засвирила тази песничка „Ало, слънчице“, като свидетелят не посочва кой е този магазин. Обстоятелството, посочено в исковата молба, че на гърба на опаковките на тези играчки е отбелязано като част от етикета, че В. на така закупените играчки е ответното дружество, според ищеца е основанието да твърди, че именно ответникът „З.“ЕООД-гр. *** нарушава авторските му права, като внася, разпространява, продава на едро и дребно играчките, възпроизвеждащи неправомерно част от песента „Ало, слънчице“. При извършения от окръжния съд в съдебното заседание на 27.01.2015 г. оглед на 5 (а не на 6, както са посочени в исковата молба) броя предоставени от ищеца музикални играчки „Забавно пиано“ в разновидности „Жабче“ и „Зайче“ действително е установено, че на задната страна на кутиите е отпечатан текст на самата опаковка, гласящ „В. „З.“ЕООД-гр. ***, като са посочени адрес на дружеството в гр. П.  и телефони. В тежест на ищеца е, както е указано изрично в решението на Върховния касационен съд, да проведе пълно доказване на истинността на удостоверените в етикетите обстоятелства.  Ответникът твърди, че той нито е внасял, нито е разпространявал играчки, които да възпроизвеждат част от песента на автора Д.С. „Ало, слънчице“, а е внасял и разпространявал играчки, които възпроизвеждат други музикални произведения. Също така с отговора на исковата молба ответникът посочва, че е имало случаи некоректни участници на пазара да поставят стикери с надпис „В. „З.“ЕООД“ на детски играчки с цел вменяване на отговорност за извършени от тях нарушения в тежест на ответното дружество. Самият ищец при изслушването по реда на чл. 176,ал.1 от ГПК в съдебното заседание на окръжния съд на 27.01.2015 г. е посочил, че същата песен е издадена и от други хора, попадал е миналата година на други разновидности на песента при детска играчка „Радио“, в YouTube и други са качвали песента „Ало, слънчице“. Видно от показанията на свидетеля М. М., песента има милиони гледания в YouTube, където я качил с клип авторът Д.С. и имал договор с YouTube, песента имала и много други записи освен оригиналите на ищеца, ищецът е споделял на свидетеля, че други хора са качвали клипове на песента без неговото знание, освен играчките имало и един диск, но тези, които го правели, го спрели моментално след контакта с тях, свидетелят е виждал и още една играчка, която възпроизвежда песен на ищеца. Видно от заключението на ССЕ, изготвено от в.л. А. Д.на 14.01.2015 г. и прието в заседанието на окръжния съд на 27.01.2015 г., при извършената от вещото лице проверка в склада на ответното дружество в гр. П.  на датата 18.12.2014 г. е установено, че складът се използва за търговия на едро и дребно с детски играчки, между които и музикална играчка тип „Забавно пиано“ с разновидност „Зайче“ и „Жабче“. Съгласно същото заключение за доставката на тези музикални играчки в счетоводството на „З.“ЕООД е представена инвойс-фактура от 12.10.2011 г., в която е посочена стока „Пиано“, опаковано в осем кашона по 96 броя играчки, общо 768 броя, с единична доставка цена 1,52 щатски долара за брой, като с митническа декларация от 1.12.2011 г. стоките са обложени с митни такси и сборове, както  и с ДДС, след което са освободени. Съгласно същото заключение всички 768 броя играчки са заприходени в счетоводна сметка 304 „Стоки“ под един номенклатурен номер 3140 „Музикална играчка“ с отчетна стойност 1 937,90 лв. Съгласно заключението ответникът не е внасял играчка забавно пиано в разновидност „Автомобилче“. Съгласно същото заключение продадени са общо 720 броя играчки на стойност 4 017,60 лв. при средна цена 5,58 лв., като през 2011 г. са продадени 157 броя музикални играчки, през 2012 г. – 206 броя, през 2013 г. – 194 броя и през 2014 г. са продадени 163 броя музикални играчки. Видно от показанията на свидетеля И. З.М., разпитан по искане на ответника в съдебното заседание на окръжния съд на 27.01.2015 г., служител в „З.“ЕООД от повече от 15 години и син на управителя на дружеството, дружеството има играчки пиано „Зайче“ и „Жабка“ със запазен промишлен дизайн в Патентното ведомство, многократно през годините са били нарушавани правата на фирмата върху запазения промишлен дизайн, водят дела с доста фирми, слагани са стикери с името на тяхната фирма на играчки, които не са техни, имало такъв случай през 2012 г., имало случай да им искат пари от софийска фирма, иначе ще им се „размъти“ пазара с артикул детско компютърче, за техните играчки използват музика, песни на детска вокална формация „О.“ по договор, не ползват песни на Д.Ц., не са внасяли от К.играчка, която да изпълнява песента „Ало, слънчице“, свидетелят при гостуване в приятели видял играчка „Радио“ или „Транзисторче“, която изпълнявала песента „Ало, слънчице“. Безспорно е, че при извършвани проверки в складове на ответника намерените там детски играчки „Забавно пиано“ не възпроизвеждат част от песента „Ало, слънчице“. Видно от протокола от 12.08.2014 г., изготвен от ЧСИ П. И.в изпълнение на наложената от съда мярка по реда на чл. 389 от ГПК с определение от 13.06.2014 г., в склада на ответника в гр. П.  са били открити 8 броя от играчките (4 броя „Жабче“ и 4 броя „Зайче“) и при направената от ЧСИ проверка той е установил, че нито една от тях не възпроизвежда частично песента „Ало, слънчице“. Видно от протокола за полицейска проверка от 24.04.2015 г., извършена от инспектор при ОД на МВР-В. в склада на едро в гр. В., стопанисван от „З.“ЕООД-гр.П. , са били намерени 9 броя детски играчки пиано, тип „Жабче“, които не са възпроизвеждали песента „Ало, ало, слънчице“. Видно от заключението на в.л. П. А. от 2.06.2015 г., при посещението на 27.05.2015 г. на складовата база на „З.“ЕООД *** имало експонирани на рафт 4 броя играчки от разновидностите „Зайче“ и „Жабка“, били му предоставени от складовото помещение още 19 играчки от същия вид, цялото налично количество било 23 броя, от които 11 броя „Жабка“ и 12 броя „Зайче“, при прослушването на музикалните записи във всяка от играчките поотделно песента „Ало, слънчице“ или част от нея не прозвучала в нито една от играчките. Видно е следователно, че ищецът е закупувал детски играчки „Забавно пиано“ от магазини, принадлежащи не на ответника, а на други правни субекти, които възпроизвеждат част от неговата музика на песента „Ало, слънчице“, но детските играчки „Забавно пиано“, които се намират в складовете на ответното дружество, не възпроизвеждат част от тази песен. Налице са следователно два вида играчки, като едните възпроизвеждат част от песента, а другите не я възпроизвеждат. В представените от ищеца детски играчки, видно от заключенията на в.л. П. А. от 9.03.2015 г. и 4.05.2015 г., припевът на песента на автора Д.Ц. „Ало, слънчице“ е „вложен“ без повторение в пеещите играчки, играчките възпроизвеждат част припев от посочената песен с времетраене 10 секунди, играчките позволяват съответната част от песента да бъде възпроизвеждана многократно, има пълно съответствие между частта, която играчките възпроизвеждат от песента, и тази, която е записана върху CD, има разлика между записите на изпълнение, защото в CD пее вокална група от деца, а в играчките е записано солистично изпълнение от дете, в случая е използвана композицията „Ало, слънчице“, а не записа на изпълнението. След като ищецът е закупувал играчките несъмнено не от склад, от магазин или от сайта (последното не се установява по делото и да е въобще възможно) на ответника, а от други места, които не са част от дейността на ответника, а са част от дейността на други правни субекти, той не установява с тези покупки в случая извършване на нарушението именно от ответника. Както изрично е указано в решението на ВКС от 26.07.2017 г., отбелязването на етикета ответното дружество да е В.ят на играчките, закупени от ищеца, не представлява официален удостоверителен документ, ползващ се с обвързваща съда доказателствена сила, и затова ищецът, който представя играчки с тези етикети върху опаковките, следва да проведе пълно доказване на удостовереното в етикета обстоятелство именно ответникът да е В. на тези играчки. При новото разглеждане на делото от апелативния съд е дадена възможност на ищеца да ангажира доказателства в подкрепа на твърдението си за нарушението на авторските му права. Въпреки че в решението на ВКС изрично е посочено като такова доказателство ангажирането на СИЕ, която да установи дали играчките, закупени от ищеца от магазини на други търговци, а именно посочените в исковата молба „П.“ООД-гр.В., „.......“ЕООД-гр. Р. и „С. С.“ЕООД, са били продадени на тези търговци от ответното дружество в качеството на В. на играчките, ищецът не установи това обстоятелство. Заявеното от него искане, уважено от съда, е за назначаване на ССЕ със задача да извърши проверка само по отношение на друго дружество, непосочено в исковата молба, от което ищецът твърди да е закупил вече в хода на процеса играчка, която изпълнява част от музиката на песента „Ало, слънчице“ – „Л.“ООД-гр. ***, като в съдебното заседание на окръжния съд на 31.03.2015 г. е представена фактура от 4.02.2015 г. за покупка от тази фирма на стока „Забавно пиано зайче“ и самата играчка в кутия. При извършения тогава от окръжния съд оглед е установено, че на картонената опаковка на гърба е изписан текст, според който В. е „З.“ЕООД. Следва да се посочи, че това твърдение на ищеца не е част от исковата молба, както и че, за разлика от неоспореното от ответника твърдение в исковата молба посочените в нея 6 броя играчки да са се намирали в кутиите, на чийто етикет като В. е посочен ответника, ответникът оспорва закупената по време на процеса играчка да е била продадена като изпълняваща част от музиката на песента „Ало, слънчице“, след като е направил съответно проучване, както е заявено в съдебното заседание на окръжния съд на 12.05.2015 г. За тази играчка, както и за шестте играчки, посочени в исковата молба, липсват както твърдения, така и доказателства, ищецът да е разопаковал играчките в момента веднага след тяхната покупка в присъствието на продавачите, на нотариус и на други свидетели и при такава незабавна проба те да са изпълнявали част от неговата песен. В настоящото ново въззивно производство по искане на жалбоподателя Д.С. бе прието представеното от него в копие постановление от 8.07.2015 г. по преписка № 2087/2015 г. по описа на РП-В., водено по жалба на Д.С. с оглед данни за извършено престъпление по чл. 172а, ал.1 от НК, съгласно което прокурор при РП е отказал да образува досъдебно производство и е прекратил преписката. По искане на ответника по спора „З.“ЕООД-гр. *** бяха приети представените от него в копия към въззивната жалба решение № 47/9.01.2015 г. по т.д. 1787/2014 г. на САС и решение № 670/3.04.2015 г. по т.д. 4660/2014 г. на САС, като с първото решение е потвърдено решение на СГС от 21.02.2014 г. за отхвърляне на искове по чл. 57,ал.1,т.1 и чл. 57,ал.1,т.2 от Закона за промишления дизайн, предявени от „З.“ЕООД-гр. *** срещу „БГИ“ЕООД-гр. С., а с второто е потвърдено решение от 18.07.2014 г. на СГС за отхвърляне на предявен от „З.“ЕООД-гр. *** Т.“ООД-гр. С. иск с правно основание чл. 57,ал.1,т.1 от Закона за промишления дизайн. Тъй като исковата молба до ОС-П.  е подадена от Д.С. на 13.06.2014 г., то е несъмнено, че към тази дата делата пред СГС са били вече образувани, като по първото е било постановено и решението. Установява се следователно, че действително дружеството е защитавало по съдебен ред свои права като носител на правата за промишлен дизайн на играчки от твърдяни от него нарушения. По искане на ищеца бяха представени в копия от третото неучастващо лице „Л.“ООД-гр. *** по реда на чл. 192,ал.1 от ГПК фактури, издадени в периода 1.01.2014 г.-28.02.2015 г. от „З.“ЕООД на „Л.“ООД, касаещи музикални играчки тип „Забавно пиано“.  От страна на ответника по искане на ищеца бяха представени извлечение на хартиен носител на регистъра по чл. 24,ал.2 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на играчките за периода 1.12.2011 г.-28.02.2015 г. (4 тома), декларация за съответствие на ЕО в превод и доклад за изпитване в превод, 2 броя. От страна на ищеца Д.С. бяха представени в копия дневници за продажби на „З.“ЕООД за времето от м. януари 2014 г. до м. февруари 2015 г. и дневници за покупки на „Л.“ООД за времето от м. януари на 2014 г. до м. февруари на 2015 г. Видно от заключението на вещото лице М.М. от 1.06.2018 г., в счетоводните регистри и по счетоводни сметки 304“Стоки“, 401“Доставчици“ и 4531“Начислен данък за покупките“ на „Л.“ООД и в месечните дневници за покупки на „Л.“ООД по ЗДДС има данни за осчетоводени покупки на стоки – детски играчки, получени от „Л.“ООД от продавач-доставчик „З.“ЕООД по посочени от вещото лице фактури (20 броя, издадени в периода 28.06.2012 г.-28.02.2015 г.), като в някои от фактурите е посочен вид на стоката „Музикални играчки“, „Музикални животни“, други индивидуализиращи белези на стоките няма посочени. Видно от същото заключение, за продажби от „З.“ЕООД на получател „Л.“ООД стоки – детски играчки в счетоводството на „З.“ЕООД са осчетоводени по счетоводни сметки 411“Клиенти“, 4532“Начислен данък за продажбите“ и 702“Приходи от продажби на стоки“, дневниците и регистри фактури, изброени в заключението, същите фактури са отразени в месечните дневници за продажби на ответника по ЗДДС (21 броя фактури, издадени в периода 28.06.2012 г.-28.02.2015 г.), като в някои от фактурите като вид на стоката е посочено „Музикална играчка“, „Музикални животни“, други индивидуализиращи белези на стоките няма посочени, при съпоставка между осчетоводените фактури при „З.“ЕООД за извършени доставки на клиент „Л.“ООД и осчетоводени фактури при „Л.“ООД за получени стоки от „З.“ЕООД вещото лице посочва, че при клиент „Л.“ООД не е осчетоводена получена стока по фактура от 24.11.2014 г. Видно от същото заключение, ответното дружество води регистър по чл. 24,ал.2 от Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на играчките, във всеки един от класьорите с данни за времето от 1.02.2011 г. до 28.02.2015 г. не се съдържа информация от описаната в чл. 24 от НСИОСИ за това от кого са получени играчките при „З.“ЕООД, с какъв документ и дата и място на доставка, в представения по делото от ответника регистър в 4 класьора за целия период от 1.02.2011 г. до 28.02.2015 г. има налични множество записи за продадени от „З.“ЕООД играчки с наименование „Музикална играчка“ на различни търговски дружества, еднолични търговци, общини, РКС и други институции, продажбите от „З.“ЕООД на „Л.“ООД по изброените в заключението фактури не са отразени в представения регистър по чл. 24,ал.2 от НСИОСИ. Видно от същото заключение, в счетоводството на ответника по счетоводни сметки, дневници и регистри няма данни за извършени и осчетоводени от „З.“ЕООД разходи за предпечатна и печатна подготовка на опаковки, в това число етикети на играчки от типа на процесните такива, за периода 1.01.2011 г.-31.12.2011 г. Видно от показанията на свидетелката Р.В.К., управител на Д. В.“, тя не е давала показания пред РП-В., ходила е само в „Икономическа полиция“, зареждали са играчки от „З.“, обаче не е казвала, че са зареждали детски играчки, тип пиано, възпроизвеждащи детската песничка „Ало, ало, слънчице“, бил й показан касов бон и че пианото е купено от нея, тогава правили проверка, но не открили такива пиана, които да пеят тази песен, не помни да е заявявала, че впоследствие „З.“ЕООД е спряло доставката точно на тези играчки, не й е съставян протокол за предупреждение, зареждала е пиана от складовата база на „З.“ЕООД в гр. В., но те не пеят тази песничка, при проверката пуснали всички пиана пред свидетели. Видно от показанията на свидетелката Г.М.В., управител на „П.“ООД и на „Л.“ООД, тя не си спомня да е давала сведения в РП-В., не си спомня да е заявявала, че са зареждали за магазини на дружествата детски играчки, тип пиано, възпроизвеждащи детската песничка „Ало, ало слънчице“ от складовата база на „З.“ЕООД в гр. В. и да е заявявала, че впоследствие „З.“ЕООД спряло доставката точно на тези играчки, не си спомня да е имало протокол, зареждала е детски играчки от складовата база на „З.“ЕООД в гр. В., но не знае какво пеят те, продължава да зарежда играчки от там, но по-рядко, викали я за нещо, но не си спомня защо и за какво, продължава да работи със „З.“, но много по-рядко, намерила си други доставчици. Видно от показанията на свидетеля И.С.Б., работник в склада на „З.“ЕООД в гр. В. от 3.01.2014 г., знае да е извършвана през април на 2015 г. проверка от служители на Икономическа полиция-гр. В. на детски музикални играчки, находящи се в склад в гр. В., стопанисван от „З.“ЕООД, служителите казали, че това, което са търсили като песен не е открито, играчките били „Зайче“ и „Жабче“, при тях е имало само една такава проверка. С оглед на събраните пред окръжния съд доказателства, както и на събраните в настоящото въззивно производство писмени доказателства, заключение на ССЕ и гласни доказателства, не се установява посочените от ищеца закупени от него играчки, които изпълняват част от неговата песен „Ало, слънчице“, да са били доставени в съответните магазини от доставчик ответника „З.“ЕООД-гр. ***. Видно е само, че ответното дружество е доставяло играчки на ДЗЗД“В.“-гр.В. и на „П.“ООД-гр.В., както и на „Л.“ООД-гр.В., но не се установява те да са изпълнявали част от песента на ищеца. Не се установява при доказателствена тежест на ищца и след събраните при настоящото второ разглеждане на спора от апелативния съд доказателства посочените от него в исковата молба музикални играчки да са част от доставени от ответника и разпространявани от него за продажба играчки. При тези обстоятелства и с оглед на всички събрани доказателства спорното твърдение на ищеца да е закупил играчки, изпълняващи част от неговата песен, от продавачите, посочени в исковата молба ДЗЗД“В.“-гр.В., „П.“ООД-гр.В., „.......“ и „С. С.“ЕООД-гр.Ш., които играчки да са внесени и продадени на тези търговци от ответника „З.“ЕООД-гр. ***, се явява недоказано, като недоказано е и извършването на покупка на именно такава играчка и от „Л.“ООД-гр. ***. При липсата на доказателства за наличието на доставка и на продажби от страна на ответното дружество на такъв вид играчки, които да изпълняват част от музиката на песента, на която автор е ищецът, няма основания в случая да намери приложение нормата на чл. 95г от ЗАПСП. Неоснователно е следователно в случая твърдението на ищеца за наличие на неправомерно по смисъла на ЗАПСП поведение на ответника, с което да е нарушено авторското право на ищеца, съответно, няма основания за ангажиране на отговорност на ответника. При тези обстоятелства, след като не се установява наличие на нарушения на авторските права на ищеца от страна на ответника, няма основания да се преценяват оплакванията на жалбоподателя-ищец Д.С., изложени във въззивната му жалба, тъй като те касаят неуважаването частично на неговите претенции за присъждане на обезщетения, каквито се установява изцяло да не му се дължат. С оглед на неоснователността на исковете подадената от жалбоподателя Д.С. въззивна жалба е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а въззивната жалба на жалбоподателя „З.“ЕООД-гр. *** е основателна, поради което обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено, като се постанови изцяло отхвърлянето на всички, предявени от ищеца против ответника, искове с тяхното посочване така, както са те посочени по-горе в настоящото решение.

         Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 от ГПК в полза на ответника и в тежест на ищеца следва да бъдат присъдени всички, направени от ответника, в производството по спора разноски. Те са в размер на (900 лв. за платено адвокатско възнаграждение съгласно договор от 3.09.2014 г., 500 лв. за възнаграждение на вещо лице съгласно вносна бележка от 29.01.2015 г., 200 лв. ДТ по сметка на ПАС, 1 300 лв. за платено адвокатско възнаграждение съгласно договор от 7.12.2015 г., 2 500 лв. за платено адвокатско възнаграждение съгласно договор от 28.04.2016 г., 20 лв. за възнаграждение на свидетеля И.Б. за разпита по делегация, 1 300 лв. за платено адвокатско възнаграждение съгласно договор от 30.10.2017 г.) 6 720 лв. От страна на жалбоподателя Д.С. в съдебното заседание на 15.10.2018 г. бе заявено възражение по чл. 78,ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от страна на „З.“ЕООД-гр. ***. В случая е заплатено адвокатско възнаграждение за всяка съдебна инстанция, включително при повторното разглеждане на спора от апелативния съд, което е в съответствие с нормата на чл. 2, ал.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно нормата на чл. 2,ал.5 от същата Наредба,  за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. В случая защитата на ответника е осъществявана, включително пред апелативния съд и пред ВКС, по 7 иска, както са те посочени по-горе в настоящото решение, четири от които оценяеми (претендираните размери са по 5 000 лв.) и трите неоценяеми. Съгласно нормата на чл. 7,ал.2,т.2 от Наредбата, възнаграждението за защитата с процесуално представителство по всеки от оценяемите искове е в минимален размер на (300 лв. плюс 7% от 4 000 лв.) 580 лв. Съгласно нормата на чл. 7,ал.1,т.4 от Наредбата, възнаграждението за защитата с процесуално представителство по всеки от неоценяемите искове е в минимален размер на 300 лв. Следователно минималното адвокатско възнаграждение за защитата на дружеството във въззивното производство и в касационното производство е в размер на по (4х580 лв. плюс 3х300 лв.) 3 220 лв. Платеното такова е в размер на 1 300 лв. за защитата при първото разглеждане на спора от апелативния съд съгласно договора от 7.12.2015 г., 2 500 лв. за защитата пред касационната инстанция съгласно договора от 28.04.2016 г. и 1 300 лв. за защитата при второто разглеждане на спора от апелативня съд съгласно договора от 30.10.2017 г. Очевидно е, че тези размери на платеното възнаграждение са под дължимия минимален размер от по 3 220 лв. за всяка съдебна инстанция. Установява се, че възражението на жалбоподателя-ищец по чл. 78,ал.5 от ГПК е неоснователно и следва то да бъде оставено без уважение, като на жалбоподателя-ответник се присъдят направените разноски в пълен размер – 6 720 лв.

         С оглед на гореизложеното съдът

 

Р       Е       Ш     И:

 

         ОТМЕНЯ изцяло решение № 1232, постановено на 7.07.2015 г. по гр.д. 1892/2014 г. на Окръжен съд-П. , КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

         ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.Ц.С., ЕГН ********** *** против „З.“ЕООД-гр. ***, ЕИК ........., обективно кумулативно съединени искове за осъждане на основание чл. 95,ал.1 (чл. 94, ал.1 в редакцията на ЗАПСП преди измененията съгласно ЗИДЗАПСП, обн. ДВ, бр. 28/29.03.2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) във вр. с чл. 15,ал.1, т.4 от ЗАПСП на ответното дружество да му заплати сумата 5 000 лв. като обезщетение за нарушаване на неимущественото му авторско право като автор на музиката на песента „Ало, Слънчице“ да иска името му да бъде обозначавано по съответния начин при използването на произведението, за осъждане на основание чл. 95, ал.1 (чл. 94, ал.1 в редакцията на ЗАПСП преди измененията съгласно ЗИДЗАПСП, обн. ДВ, бр. 28/29.03.2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) във вр. с чл. 15,ал.1,т.5 от ЗАПСП на ответното дружество да му заплати обезщетение в размер на 5 000 лв. за нарушаване на неимущественото му авторско право като автор на музиката на песента „Ало, Слънчице“ да иска запазване на целостта на произведението, за осъждане на основание чл. 95,ал.1 (чл. 94, ал.1 в редакцията на ЗАПСП преди измененията съгласно ЗИДЗАПСП, обн. ДВ, бр. 28/29.03.2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) във вр. с чл. 18,ал.1, вр. с ал.2,т.1 и т.2 от ЗАПСП на ответното дружество да му заплати обезщетение в размер на 5 000 лв. за нарушаване на неговото имуществено авторско право като автор на музиката на песента „Ало, Слънчице“ да разрешава използване на произведението чрез възпроизвеждането му и разпространението му сред неограничен брой лица, за осъждане на основание чл. 95,ал.1 (чл. 94, ал.1 в редакцията на ЗАПСП преди измененията съгласно ЗИДЗАПСП, обн. ДВ, бр. 28/29.03.2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) във вр. с чл. 19 от ЗАПСП на ответното дружество да му заплати сумата 5 000 лв. като обезщетение за нарушаване на неговото имуществено авторско право като автор на музиката на песента „Ало, Слънчице“ на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване от същия вид, на основание чл. 95б,ал.1,т.1 (чл. 95, ал.1,т.1 в редакцията на ЗАПСП преди измененията съгласно ЗИДЗАПСП, обн. ДВ, бр. 28/29.03.2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) за установяване факт на нарушения, посочени по-горе, извършени от „З.“ЕООД-гр.П. , на авторските права на ищеца като автор на музиката на песента „Ало, Слънчице“ по чл. 15,ал.1,т.4 от ЗАПСП, по чл. 15,ал.1, т.5 от ЗАПСП, по чл. 18,ал.1 във вр. с ал.2,т.1 и т.2 от ЗАПСП и по чл. 19 от ЗАПСП, за осъждане на основание чл. 95б,ал.1,т.2 (чл. 95, ал.1,т.2 в редакцията на ЗАПСП преди измененията съгласно ЗИДЗАПСП, обн. ДВ, бр. 28/29.03.2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) на ответното дружество да преустанови неправомерното използване (внасяне на територията на страната, пускане на пазара и разпространение) на играчките, които неправомерно възпроизвеждат песента „Ало, Слънчице“ и забраняване на ответника за в бъдеще да извършва тези неправомерни действия, а именно да внася на територията на страната, да пуска на пазара и да разпространява играчките, които неправомерно възпроизвеждат песента „Ало, Слънчице“, на основание чл. 95б,ал.1,т.3 (чл. 95, ал.1,т.3 в редакцията на ЗАПСП преди измененията съгласно ЗИДЗАПСП, обн. ДВ, бр. 28/29.03.2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) за постановяване изземване и унищожаване на всички играчки, които неправомерно възпроизвеждат песента „Ало, Слънчице“ и които се намират в търговската мрежа и в складовете на „З.“ЕООД, включително, но не само, складове, находящи се на следните адреси: гр. ........“; гр. ..............и гр. .............., складова база „.....“, склад 21, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявеното от жалбоподателя-ищец Д.Ц.С. в съдебното заседание на апелативния съд на 15.10.2018 г. възражение по чл. 78,ал.5 от ГПК за намаляване на размера на платеното от жалбоподателя-ответник „З.“ЕООД-гр. *** адвокатско възнаграждение като прекомерно, поради неоснователност.

         ОСЪЖДА Д.Ц.С., ЕГН ********** *** да заплати на „З.“ЕООД-гр. ***, ЕИК .........,  сумата  6 720 лв., дължима съгласно чл. 78,ал. 3 от ГПК за направените разноски за разглеждането на спора пред трите съдебни инстнации.  

         Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд – гр. С. с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         

ЧЛЕНОВЕ: (1)      

 

 

 

   (2)