№ 9313
гр. София, 23.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Гражданско
дело № 20211110161015 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на ЕР. М. К., с
която са предявени искове по чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДискр. срещу Народното
събрание на Република България. Ищецът твърди, че е от турски етнически произход,
мюсюлманин по произход, роден в България с рождените имена ЕР. М. К.. През 1984 г.
имената му били принудително сменени на Емил Миленов Кирилов. На 03.06.2007 г.
сключил граждански брак, по време на който се родили децата му – Денис и Рая.
Последните били записани с бащиното и фамилното име на ищеца, получени принудително
през 1984 г. С решение № 1/ 28.03.2017 г. на кмета на Община Нови пазар на основание чл.
19а ЗГР било допуснато възстановяване на рождените му имена. Тъй като към този момент
ЕР. М. К. не живеел със съпругата си, тя отказала да даде съгласието си децата им да
приемат неговите рождени имена, поради което ищецът подал молба по реда на чл. 19а, ал. 3
ЗГР, въз основа на която било образувано гр.д. № 8993/ 2017 г., по описа на Районен съд –
Пловдив. Съдът отхвърлил искането за промяна на бащиното и фамилното име на децата му,
като приел, че последните са малолетни и посочил, че според нормата на чл. 19а, ал. 3 ЗГР
родителите на малолетни деца не могат да сезират съда с искане за промяна на имената им,
както и че тя е приложима само по отношение на родителите на непълнолетните лица. Въз
основа на жалба на ЕР. М. К. срещу решението на Районен съд – Пловдив било образувано
в.гр.д. № 2117/ 2019 г., по описа на Окръжен съд – Пловдив. По него било постановено
решение, с което първоинстанционното решение било обезсилено, тъй като по отношение
на двете деца е неприложима нормата на чл. 19а, ал. 3 ЗГР, доколкото същите не са
непълнолетни. Според изложеното в исковата молба ЗГР води до дискриминация по
отношение на ЕР. М. К. по признаци „гражданство“, „произход“, „етническа
принадлежност“, „положение в обществото“ и „семейно положение“, тъй като за разлика от
бащите, които не са от малцинствен етнически произход, чиито деца задължително носят
техните имена, спрямо него се прилагат по-сурови правила, като законът дори отказвал да
признае правото му да бъде родител. В нея се твърди още, че ако ищецът бил единствено
български гражданин с български имена, правната норма на чл. 19а ЗГР нямало да го
ограничи да сезира съда с искане за уеднаквяване имената на децата му с неговите. Освен
това той бил по-неблагоприятно третиран и в сравнение с бащите – небългарски граждани,
чиито деца още при раждането си получавали бащите имена. Сочи се също, че ако децата на
ЕР. М. К. били навършили 14 години, нямало да има проблем да сезира съда с молба за
уеднаквяване на имената им с неговите, тоест той бил по-неблагоприятно третиран в
сравнение с други лица в сравнимо сходно положение – бащи на деца над 14 години. С
оглед на тези обстоятелства ЕР. М. К. моли да бъде постановено решение, с което да бъде
признато за установено по отношение на ответника, че спрямо него е извършена
1
дискриминация, да бъде постановено преустановяване на нарушението и да му бъде
присъдено обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 5000 лева,
частично претендирано от общия размер на обезщетението– 100 000 лева.
Като взе предвид твърденията на ищеца съдът намира, че не е местно компетентен
да разгледа и да се произнесе по предявените искове, поради следните съображения:
Исковите претенции са предявени на основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДискр.
и са подсъдни на районен съд като първа инстанция. В ЗЗДискр. липсват специални правила,
регламентиращи местната подсъдност на тези искове, поради което съгласно чл. 75, ал. 1
ЗЗДискр. приложими са общите правила на Гражданския процесуален кодекс. Според чл.
108, ал. 2 ГПК искове срещу държавата и държавни учреждения, включително поделения и
клонове на последните се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало
правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл. 109 и 110, а когато то
е възникнало в чужбина, искът се предявява пред надлежния съд в София. За спазване на
подсъдността по чл. 108, ал. 2 съдът следи служебно на основание чл. 119, ал. 3 ГПК.
Нормата на чл. 108, ал. 2 ГПК не прави разграничение относно вида на
правоотношението между ищеца и държавата/ държавното учреждение, породило правния
спор, поради което се налага извод, че е приложима, както при договорни, така и при
извъндоговни правоотношения, включително такива, възникнали от дискриминация, която
представлява деликтно деяние (непозволено увреждане). В настоящия случай се твърди, че
спрямо ищеца е осъществена дискриминация от законодателната дейност на Народното
събрание на Република България. Доколкото ЕР. М. К. живее в гр. Пловдив (според
твърденията в исковата молба), регистрираният му постоянен адрес е в гр. Пловдив, а
настоящият – в с. Войводиново, Община Марица (последните две обстоятелства се
установяват от направените по делото справки за адресна регистрация на ищеца) и
гражданското дело по молбата му по чл. 19а, ал. 3 ЗГР е разгледано от Районен съд Пловдив,
се налага извод, че твърдяната срещу него дискриминация е осъществена в съдебния район
на Районен съд– Пловдив. Освен това следва да бъде съобразен и фактът, че единият от
предявените искове е по чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр. – за заплащане на обезщетение за
неимуществените вреди, причинени от дискриминационното законодателство, а тези вреди
са настъпили именно в посочения съдебен район. Тоест там е възникнало
правоотношението, въз основа на което се претендира съответното обезщетение. Поради
това настоящият състав намира, че местно компетентен да се произнесе по предявените
искове по чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗЗДискр. не е Софийски районен съд, а Районен съд –
Пловдив. Последното налага на основание чл. 118, ал. 2 ГПК производството по делото пред
Софийски районен съд да бъде прекратено, а последното изпратено по подсъдност на
Районен съд – Пловдив.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА висящото пред Софийски районен съд, 51 състав, производство по гр.дело
№ 61015/ 2021 г.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд - Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщаването му.
Препис от определението да се изпрати на ищеца.
След влизане в сила на определението делото да се изпрати на Районен съд –
Пловдив.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3