№ 175
гр. Пловдив , 08.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария И. Колева
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20215330200041 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Е. Р. А. от *** против Наказателно
постановление № 20-0432-000167/11.06.2020 г., издадено от Началник РУ при
ОД на МВР-Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.150 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.177, ал.5, пр.1
вр.чл.177,ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „ глоба“ в
размер на 300 лв.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
и представляван от своя упълномощен защитник адв.К.А. от АК-Пловдив,
който поддържа жалбата по направените в нея оплаквания.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, не
взема становище по депозираната жалба.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
На 12.05.2020 г. около 13:35 ч. в гр.Пловдив, на кръстовището на ул.
Люсеин Шевалас и ул.Павел Калпакчиев бил установен жалбоподателят да
управлява л.а. ОпелАстра Г ЦЦ с рег.№ ***, рама № *** с монтирани
рег.табели № ***, собственост на Д.М.Ч. ЕГН ***. След направена справка в
информационната система на КАТ на името на проверявания водач било
установено, че същият управлява МПС, въпреки че СУМПС № *********
1
било иззето съгласно ЗППАМ № 14-1030-000978/24.4.2014 г.,връчена на
06.08.2014 г. и влязла в законна сила, т.е. управлява МПС без да е
правоспособен водач. Било установено също, че проверяваният водач бил
загубил правоспособността си по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП.
За установеното нарушение на проверявания водач бил съставен акт за
установяване на административно нарушение бл.№444927от 12.05.2020 г. ,
връчен на нарушителя срещу подпис и подписан от същия без възражения, в
който нарушението било квалифицирано по чл.150 от ЗДвП.
Като се запознал със събраните по делото доказателства,
административнонаказващият орган издал обжалваното наказателно
постановление, като възприел сходна фактическа обстановка на издадения
преди него акт за установяване на административно нарушение.
Горната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните
по делото доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел
актосъставител М. С. К., справка за нарушител на името на жалбоподателя.
Пред съда актосъставителят потвърди направените в съставения от него
акт констатации и обстоятелствата, при които била протекла проверката,
както и резултатите от нея.
Показанията на разпитания свидетел са в съответствие с приложената
към административнонаказателната преписка и приложена по делото справка
за нарушител на името на жалбоподателя.
Показанията на св.К. са в пълно съответствие с писмените
доказателства по делото, поради което съдът дава вяра на същите.
Предвид събраните по делото доказателства съдът прие , че описаната в
АУАН, възпроизведена и в наказателното посатновление фактическа
обстановка е обективно и правилно установена.
С оглед установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи :
В АУАН и в обжалваното наказателно постановление е посочено,че е
налице нарушение на чл.150 от ЗДвП, като на основание чл.177, ал.5, пр.1 вр.
ал.1 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
300 лв.
В случая водачът е загубил правоспособността си на основание чл.157,
ал. 4 от ЗДвП. Видно от приложената към преписката справка на
жалбоподателя е била издадена ЗППАМ по реда на чл.171 т.4 от ЗДвП, били
са отнети всички контролни точки, при което същият е изгубил
правоспособността си и за него е възникнало задължението по чл.157, ал.4 от
ЗДвП за връщане на свидетелството за управление на МПС (СУМПС). При
2
тези обстоятелства са били налице материалните предпоставки за налагане на
принудителната административна мярка по чл. 171,т.4 от ЗДвП – възникнало
за жалбоподателя задължение по чл. 157, ал. 4 ЗДвП, което същият е бил
длъжен, но не е изпълнил. Съгласно чл.157, ал.4 от ЗДвП, водач, на когото са
отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е
длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на
Министерството на вътрешните работи. т.е. водачът е бил неправоспобен към
датата на проверката.
В разпоредбата на чл.177, ал.1, т.1 и т.2 от ЗДвП / изм. - ДВ, бр. 2 от
2018 г., в сила от 03.01.2018 г.) са уредени хипотезите на различни по своя
фактически състав административни нарушения, а именно: по т.1 -
управление на МПС от водач, който е лишен от това право по съдебен или
административен ред, по т.2 - управление на МПС от водач, който не
притежава свидетелство за МПС или след като е загубил правоспособност по
реда на чл. 157, ал. 4, или след като свидетелството му за управление на
моторно превозно средство е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4
или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, или е обявено за
невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
В първия случай съгласно чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДвП водачът е
правоспособен, но е наказан по административен или съдебен ред с лишаване
от правоуправление. Във втория случай съгласно чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП
той е неправоспособен - изначално или временно не притежава въобще право
да управлява МПС. Първата хипотеза се отнася за случаите, в които водачът
е правоспособен, а втората за водач, който въобще не притежава
правоспособност. Към втората хипотеза се отнася и случаят, в който водачът
е загубил своята правоспособност по реда на чл.157, ал.4 от ЗДвП , поради
което е бил длъжен да върне свидетелството за управление в съответната
служба. Не случайно законът борави с термина загубил правоспособност, т.е.
налице е липса на правоспособност. В случая е налице установено управление
на неправоспособен водач, поради което и правилно нарушената
материалноправна норма е отнесена към разпоредбата на чл.150 от ЗДвП. По
тези съображения изложените от процесуалния представител на
жалбоподателя оплаквания за незаконосъобразност са неоснователни и не се
споделят от настоящата инстанция.
Налице са обаче други нарушения, които са опорочили издаденото
наказателно постановление. В АУАН е описано извършено нарушение по
чл.150 от ЗДвП - управление на МПС без водачът да е правоспособен. В акта
никъде не е споменато, че нарушението е повторно. За разлика от издадения
акт за установяване на административно нарушение, в наказателното
постановление за първи път е въведен квалифициращият признак
„повторност“ . Такава квалификация и такова нарушение обаче, не е било
описано в АУАН нито словесно, нито цифрово. Това неминуемо засяга
правото на защита, тъй като привлеченото към отговорност лице не се е
защитавало против такова едно ново и по-тежко обвинение още със
3
съставянето на акта, а в един по-късен етап с издаването на наказателното
постановление.
В НП липсва и описание и не става ясно защо
административнонаказващият орган е приел, че е налице повторност.
Съгласно дадената в § 6, т.33 от ДР на ЗДвП легална дефиниция, „повторно“ е
нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение. Никъде в наказателното постановление не е
посочено с кое наказателно постановление преди датата на установяване на
нарушението по настоящото дело жалбоподателят е бил наказван за същото
по вид нарушение. Посочването на ЗППАМ, датата на влизането й в сила не
дава отоговор на този въпрос, тъй като с издаването на ЗППАМ се налага
принудителна мярка, а не се налага наказание.
По изложените съображения съдът намира, че наказателното
постановление не отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, въведени от
закона по отношение на това какво следва да съдържа, тъй като не съдържа по
ясен и недвусмислен начин в какво се изразява нарушението. Наказателното
постановление е издадено при съществено нарушение на процесуалните
парвила, довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице, тъй
като с него за първи път се въвеждат факти и обстоятелства, които утежняват
положението на санкционираното лице, в отклонение на установеното в
издадения преди него акт за установяване на административно нарушение.
По изложените съображения съдът намира, че наказателното
постановление като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде
отменено макар и не по съображенията, изложени в жалбата.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0432-000167/11.06.2020 г.,
издадено от Началник РУ при ОД на МВР-Пловдив, с което на Е. Р. А. от ***,
ЕГН ********** за нарушение на чл.150 от Закона за движение по пътищата
на основание чл.177, ал.5, пр.1 вр.чл.177,ал.1 т.2 от Закона за движение по
пътищата е наложено административно наказание „ глоба“ в размер на 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от
АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4