№ 5915
гр. София, 13.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110113831 по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявените от ищеца Г. И. Г., ЕГН **********
срещу ответното дружество ЗАД „ОЗК.З“ АД, ЕИК ******** кумулативно
съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, относно осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди от травматични
увреждания: навяхване и разтягане на шийния отдел на гръбначния стълб,
контузия на раменния пояс и мишница и травма на подбедрица, настъпили в
следствие на ПТП от 25.03.2017 г., по АМ Тракия, км 302+650 посока София,
по вина на водача Т.С.ов В на лек автомобил марка и модел „М.С“ с рег.№
*******, чиято гражданска отговорност на водач на МПС е била застрахована
от ответното дружество, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 16.03.2022 г. до окончателното изплащане на задължението,
мораторна лихва за забава в размер на 5 047,63 лв. за периода от 25.03.2017 г.
до 15.03.2022 г., както и сумата в размер на 480 лв., представляваща
имуществени вреди по репатриране на увредения тежкотоварен автомобил
марка и модел „П.П“ с рег. № ***** в следствие на ПТП от 25.03.2017 г., по
АМ Тракия, км 302+650 посока София, по вина на водача Т.С.ов В на лек
автомобил марка и модел „М.С“ с рег.№ *******, чиято гражданска
отговорност на водач на МПС е била застрахована от ответното дружество,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 16.03.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението, мораторна лихва за забава в
размер на 242,29 лв. за периода от 25.03.2017 г. до 15.03.2022 г., както и
сумата в размер на 1960 лв., представляваща имуществени вреди за
материални щети на тежкотоварен автомобил марка и модел „П.П“ с рег. №
1
***** изразяващи се в деформации на задна броня, таван и стопове,
настъпили в следствие на ПТП от 25.03.2017 г., по АМ Тракия, км 302+650
посока София, по вина на водача Т.С.ов В на лек автомобил марка и модел
„М.С“ с рег.№ *******, чиято гражданска отговорност на водач на МПС е
била застрахована от ответното дружество, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 16.03.2022 г. до окончателното изплащане на
задължението, мораторна лихва за забава в размер на 989,33 лв. за периода от
25.03.2017 г. до 15.03.2022 г.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е
постъпил от страна на ответника, който оспорва предявения иск и моли съда
да от отхвърли като неоснователен. Признава факта, че на лек автомобил
марка и модел „М.С“ с рег.№ *******, гражданска отговорност на водач на
МПС е била застрахована от ответното дружество към 25.03.2017 г. Оспорва
водачът на застрахования автомобил да е виновен за процесното ПТП.
Оспорва размера. Оспорва причинно-следствената връзка. Оспорва да са
настъпили твърдените имуществени и неимуществени вреди. Оспорва ищецът
да е собственик на увредения тежкотоварен автомобил. Прави възражение за
тотална щета на автомобила.
С молба /л.118/ е направено изменение на иска в частта за обезщетяване
на претърпените имуществени вреди, като същият е увеличен от 1960 лева на
2 212,00 лева, което изменение е прието с определение от 15.11.2021 г.
Софийски районен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства, намира следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно и съдът е отделил с доклада по делото за
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответното
дружество е било застраховател на гражданската отговорност на водача на
лек автомобил марка и модел „М.С“ с рег.№ ******* към 25.03.2017 г.
От страна на ответника е представено уведомление за щета на МПС,
изходящо от Г. И. Г., в което са описани щетите по МПС с рег. № ******,
марка П., както и уведомително писмо за необходими документи при
окомплектоване на преписка при ликвидиране на щета по застраховка
„Каско“ на МПС в ЗАД "О.З.К -З“ АД.
Представен е опис по щета, в който са описани щетите от 04.08.2017 г.
Представено е писмо, адресирано до Г. И. Г., относно прекратяване на
ликвидационна преписка по щета с № 0410-040-0026/2017, от съдържанието
на което се установява, че ответното дружество е прекратило претенцията,
т.к. не са представени необходимите документи.
Представена е и молба-претенция, изходяща от ищеца и адресирана до
ответника /входирана при ответника на 03.11.2021 г./, в която е обективирано
искане за заплащане на обезщетение за имуществени вреди - 480 лева,
представляващи разходи по репатриране на увредения автомобил и 25 000
лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
2
От постъпило писмо от НЗОК /л.78/ се установяват извършените
медицински и дентални дейности по отношение на лицето Г. И. Г. за периода
от 01.01.2005 г. до момента, като за релевантния период, а именно след
25.03.2017 г. – се установява, че на 30.03.2017 г. е извършена консултация и
поставена диагноза повърхностна травма в областта на глезена и стъпалото;
на 04.04.2017 г. е извършена консултация и поставена диагноза контузия на
долната част на гърба и таза.
От постъпило писмо от НОИ, дирекция „Осигуряване и краткосрочни
плащания“, се установява, че за периода от 25.03.2017 г. до датата на издаване
на писмото, лицето Г. И. Г., няма подадени данни по чл. 5, ал. 4, т.1 КСО,
няма подадено уведомление по чл. 62, ал. 5 КТ за регистрирани трудови
договори и няма постъпили данни за издадени болнични листове в
електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването
им.
От съдебно-медицинската експертиза, която съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвена се установява, че вследствие на
претърпяното ПТП ищецът е претърпял контузия, разтягане на шийната
област, раменния пояс и мишницата, както и подбедрицата, движенията му са
били с болки и затруднения. Посочено е, че интензивността на болката
обикновено в първите минути и часове е с висок интензитет, а по време на
лечението отслабва до затихване. Към момента на изготвяне на заключението
се сочи, че лицето не е съобщавало за болки. Изложено е, че е без значение
съобщеното от пострадалия за степента на болката, т.к. нейното възприемане
и оценка били индивидуални. Тъй като страданието било продължителна
болка, то за продължителността се давала оценка по характера на травмата,
локализацията. Изложено е, че болката и страданието са физиологични
реакции на организма и могат да са налице без морфологична
компонента/кръвонасядане, охлузване и др. Според експерта претърпените
болки и страдание не могат да бъдат регистрирани и измерени обективно в
ежедневната медицинска практика. Експертът е посочил, че не е установено
какво лечение е предприето и колко е продължило, като съдейки по
оплакванията е продължило не повече от 30 дни. Изложено е, че традиционно
се препоръчват болкоуспокояващи, аналгетици, домашен режим, вид на
хранене, без физически натоварвания, като прогнозата за възстановяване е
във времето без да се уточнява с конкретни цифри. Вещото лицето е посочило
също, че няма данни ищецът да е страдал от предходни дегенеративни
заболявания; че обичайният срок за възстановяване е 30 дни от получаване на
травмите и понастоящем е възстановен напълно; не бил осъществен
обективен преглед към дата на изготвяне на заключението, т.к. ищецът
въпреки разговорите с неговите адвокати, не се явил на такъв.
От изслушаната съдебно-автотехническа експертиза, която съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвена се установява, че на
25.03.2017 г. около 06:40 часа, товарен автомобил „М.С“, с рег. № *******, се
3
+650
движи по АМ „Тракия“, с посока към гр. София и в района на км 302,
водачът на който настига и реализира ПТП с движещия се пред него товарен
автомобил „П.П“, с рег. № СА0640СА. Според експерта щетите в задната
част на товарен автомобил „П.П“, с рег. № ***** се намират в пряка и
причинно-следствена връзка с настъпилото на 25.03.2017 г. произшествие на
АМ „Тракия“. Експертът е посочил, че щетите в предната част на товарен
автомобил „П.П“, с рег. № ***** могат да настъпят ако след първоначалния
удар, автомобилът се е изместил напред или завъртял и с предната част е
настъпило съприкосновение с твърд предмет. Изложено е че по делото няма
данни, на база на които да се определи скоростта на движение на превозните
средства, в момента и преди настъпването на удара. Сочи се, че водачът на
товарен автомобил „М.С“ е имал възможност да предотврати настъпването на
процесното ПТП, ако е управлявал автомобила със скорост и дистанция,
които да му позволят да спре в рамките на опасната зона, без да настъпи
съприкосновение с движещия се пред него товарен автомобил „П.П“. Отново
поради липса на данни за определяне на скоростта на движение на двете
МПС-та, вещото лице е посочило, че не може да се определи при движение с
каква скорост, водачът на товарен автомобил „М.С“ е имал възможност да
предотврати произшествието. От техническа гледна точка е посочено, че
причинна за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на
товарен автомобил „М.С“, който е управлявал автомобила със скорост и
дистанция, които не са му позволили да спре в рамките на опасната зона без
да настъпи съприкосновение с движещия се пред него товарен автомобил
„П.П“. Стойността необходима за възстановяване на товарен автомобил
„П.П“, изчислена на база средни пазарни цени към дата на ПТП според
експерта е 9012 лева, а действителната стойност на автомобила към дата на
настъпване на ПТП е 2950 лева, поради което вещото лице е посочило, че е
налице тотална щета. Стойността на запазените части на процесния товарен
автомобил, се сочи, че е 738 лева. Респ. стойността на застрахователното
обезщетение определена при условията на тотална щета и след
приспадане на запазените части, вещото лице сочи, че е 2 212 лева.
От представено наказателно постановление № 17-0814-000039 от
30.03.2017 г. се установява, че на 25.03.2017 г. около 05:40 ч. в община
Стралджа на път Автомагистрала № А-1 на АМ „Тракия“ КМ 302+605 в
посока Бургас-София, водач на товарен автомобил „М.С“ с рег. № ******
собственост на „Л.ЕООД, се движи със скорост несъобразена с движещо се
пред него МПС „П.П“ с рег. № ***** собственост на „Транслоджистикс“ АД
с водач Г. И. Г., не упражнява достатъчен контрол, застига МПС и го блъска в
задна част, като настъпва ПТП с материални щети. Видно от наказателното
постановление водачът виновно е нарушил чл.20 ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, за което
му е наложено наказание глоба. Представен е и актът за установяване на
административно нарушение, въз основа на който е издадено посоченото
наказателно постановление. Наказателното постановление е влязло в сила на
28.04.2017 г., видно от представен картон на наказателно постановление
4
/л.115/.
По делото е представен и протокол за ПТП № 1537143 от 25.03.2017 г.,
от който също се установява, че на 25.03.2017 г. е настъпило ПТП между
„М.С“ с рег. № ****** собственост на „Л.ЕООД, и „П.П“ с рег. № *****
собственост на „Транслоджистикс“ АД с водач Г. И. Г., поради това, че
водачът на „М.С“ се е движел със скорост несъобразена с движещото се пред
него МПС /„П.П“/, не е упражнил достатъчно контрол, достигнал е, и е
блъснал в задната част автомобила пред него. Протоколът е подписан от
участниците в ПТП, като авторството на подписите не се оспорва в
настоящото производство.
Представен е амбулаторен лист от 04.04.2017 г., от който се установява,
че основната диагноза на лицето Г. И. Г. е контузия на долната част на гърба и
таза, като придружаващи заболявания и усложнения са отбелязани –
навяхване и разтягане на свързващия апарат на шийния отдел на гръбначния
стълб; контузия на раменния пояс и мишница, други уточнени травми на
подбедрицата и постфлебитен синдром. Отбелязано е и обективното съС.ие
към онзи момент: палп. болезненост в областта на шията, с ограничени
движения в дясна раменна става с изразен оток по дясна подбедрица, с
ограничени движения в дясна глезенна става.
Представени са и: медицинско направление от УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД № 157 от 25.03.2017 г., видно от което на лицето Г. И. Г.
е поставена диагноза контузия на долната част на гърба и таза и контузия на
дясна подбедрица; и № 5178, видно от което е поставена диагноза
повърхностна травма на окосмената част на главата.
По делото са изслушани показанията на свидетеля Г. Ангелов С.ов, които
съдът намира за логични, вътрешно непротиворечиви и им дава вяра.
Свидетелят разказва, че познава ищеца повече от 15 години, че през края на
месец март 2017 г. на връщане от град Бургас, го е ударил автомобил отзад с
висока скорост, в резултат на което е настъпило ПТП, от което ищецът
пострадал много лошо, а 7 дни след това другият спътник в автомобила
Борислав починал. Сочи, че ищецът му се е оплакал, че има травми на
гръбнака, раменния пояс, ръцете и изпитвал страх да шофира, поради което и
няколко пъти го бил молил да ходи с него до Виноградец, където имал имот.
Разказва, че след произшествието е отишъл на преглед в Пирогов, където го
държали няколко часа, предписали му лечение, за което не знае детайли. След
ПТП ищецът се променил, нагрубявал го, бил нервен. Сочи, че е изпаднал в
съС.ие, в което се е страхувал от действителността, не бил същият човек като
преди.
Изслушани са и показанията на свидетеля М. Г. М., които съдът също
намира за логични и последователни и им дава вяра. Свидетелят разказва, че
с ищеца са колеги и че знае за ПТП. Сочи, че след него ищецът се е оплаквал
от безсъние, имал страх и че три месеца след инцидента той го е возил, т.к.
ищецът не смеел да шофира, поС.но се озъртал и го карал да шофира по-
5
спокойно.
По делото е представена рецептурна бланка, фактура от 28.08.2017 г. за
репатриране на катастрофирал автомобил П.П на стойност 480 лева, ведно с
фискален бон.
Представено е уведомление адресирано до Г. И. Г. по изп. дело
20118380404568, с което същият е уведомен за проведено публична продан на
описаното с протокол от 20.09.2011 г. МПС, а именно товарен автомобил,
марка „П.“, модел „П., с ******
Представено е и писмо, адресирано до адвокат на ищеца, изходящо от
ответното дружество от 04.11.2021 г., видно от което дружеството е изискало
констативен протокол с пострадали лица или служебна бележка, от която да е
видно, че лицето Г. И. Г. е пострадал в посоченото ПТП. Липсват
доказателства за доставянето му.
По делото е представено постановление за възлагана на движимо
имущество от 02.10.2014 г. на Ч. Б., видно от което товарен автомобил марка
„П.“, модел „П., с ******, е възложен върху Г. И. Г..
При така установената фактическа обстановка, Софийски районен
съд прави следните изводи от правна страна:
За уважаване на предявените искове в доказателствена тежест на
ищеца е да докаже, че е претърпял посочените увреждания, че те са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП, виновен за настъпването на
което е бил водачът на лек автомобил марка и модел „М.С“ с рег.№ *******,
чиято гражданска отговорност е била застрахована от ответното дружество и
размерът на вредите.
В тежест на ответното дружество е да докаже възражението си за
наличие на тотална щета.
Фактът на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие се
установява от представените по делото Протокол за ПТП, акт за установяване
на административно нарушение, издаденото въз основа на него наказателно
постановление, както и от изслушаната по делото САТЕ, видно от които на
25.03.2017 г. е настъпило ПТП между товарен автомобил марка „П.“, модел
„П., с ******, управляван от Г. И. Г., и „М.С“ с рег. № ****** собственост на
„Л.ЕООД, управляван от Т.С.ов В, като последният се е движел със скорост
несъобразена с движещото се пред него МПС /т.е. товарния автомобил/, не е
упражнил достатъчно контрол, поради което е настигнал и блъснал задната
част на товарния автомобил, след което е настъпило ПТП с материални щети.
С оглед на така установената фактическа обстановка във връзка с
реализирането на пътния инцидент, съдът намира, че същият е настъпил
поради противоправно поведение на водача на лекия автомобил - „М.С“ с рег.
№ ***** - Т.С.ов В, който е нарушил правилата за движение по пътищата,
предписани от чл. 20 ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, според които водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват и
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
6
условия, с релефа на местността, със съС.ието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в съС.ие да спрат пред всяко
предвидимо препятствие; както и да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Вината на водача на лекия автомобил - „М.С“ с рег. № ***** се установи
от приетата по делото САТЕ.
Между страните по делото е безспорно обстоятелството, че към дата на
ПТП отговорността на водача на лекия автомобил - „М.С“ с рег. № ****** е
била покрита от ответното дружество по силата на договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, поради което съдът намира същото за установено.
Следователно на основание чл. 432, ал. 1 КЗ ответното дружество носи
отговорност за вредите, причинени от водача на автомобила.
От приетите медицински документи, както и от изслушаната СМЕ, се
установява, че вследствие на пътния инцидент ищецът е получил контузия в
областта на шийна област, раменният пояс, мишница и подбедрица. От
заключението се установява също, че е налице пряка причинно-следствена
връзка между уврежданията и процесното произшествието. От изслушаните
свидетелските показания се установява, че след инцидента ищецът се е
променил, станал е нервен, изпитвал е страх да шофира и е страдал от
безсъние. Настоящият съдебен състав приема, че от ангажираните по делото
доказателства се установяват материалноправните предпоставки на
предявения иск по чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, поради което в полза на ищеца следва да бъде
присъдено обезщетение за същите. Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на
обезщетението подлежи на определяне от съда по справедливост, като според
задължителните указания, дадени към съдилищата с Постановление № 4/
23.12.1968 г. на Пленума на ВС, при определянето му следва да бъдат взети
предвид обективни обстоятелства, като тежестта и характерът на
увреждането, неговата продължителност и интензивност, начинът на
причиняването му, обстоятелствата, при които е настъпило, допълнително
влошено съС.ие на здравето, причинени морални страдания и др. В процесния
случай вредите са настъпили от пътен инцидент, който е настъпил внезапно и
сам по себе си причинява шок и стрес. Вследствие на произшествието ищецът
е получил контузия в областта на шийна област, раменният пояс, мишница и
подбедрица. Според заключението на съдебно-медицинската експертиза
обичайният оздравителен период е не повече от 30 дни. От показанията се
установява, че след инцидента ищецът се е променил, станал е нервен,
изпитвал е страх да шофира и е страдал от безсъние. С оглед на всички
посочени обстоятелства, които настоящият състав намира, че следва да бъдат
отчетни при определяне размер на обезщетението за неимуществени вреди и
като взе предвид, че по делото не са събрани данни, че полученото увреждане
ще остави трайни и необратими негативни последици за в бъдеще, както и
недългият оздравителен период, приема, че в случая следва да бъде
7
определено застрахователно обезщетение в размер на 4 000 лева, което е
справедливо съгласно изискването на чл. 52 ЗЗД и не нарушава принципа за
неоснователно обогатяване. С оглед изложеното предявеният иск следва да
бъде уважен до тази сума, а за разликата над него и до пълния предявен
размер от 10 000 лева подлежи на отхвърляне.
Относно претендираното обезщетение за имуществени вреди:
От изслушаната по делото САТЕ се установи, че щетите по товарен
автомобил „П.П“ са настъпили в резултат на процесното ПТП, като
стойността необходима за възстановяване на товарен автомобил „П.П“,
изчислена на база средни пазарни цени към дата на ПТП е 9012 лева, а
действителната стойност на автомобила към дата на настъпване на ПТП е
2950 лева, поради което вещото лице е посочило, че е налице тотална щета.
Стойността на запазените части на процесния товарен автомобил, се сочи, че
е 738 лева. Респ. стойността на застрахователното обезщетение определена
при условията на тотална щета и след приспадане на запазените части вещото
лице сочи, че е 2 212,00 лева. С оглед изложеното, както и предвид
направеното изменение на иска, съдът намира същият за основателен в
пълния предявен размер, поради което следва да го уважи.
От представените фактура от 28.08.2017 г. и фискален бон към нея, се
установява, че са извършени разходи за репатриране на автомобила на
стойност 480,00 лева, като към фактурата е представен и касов бон, противно
на твърденията на ответника. Поради изложеното съдът намира, че същите
също следва да бъдат възстановени на ищеца.
По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността на застрахователя е обусловена
от отговорността на прекия причинител на увреждането. При задължение от
непозволено увреждане, деликвентът се смята в забава и без покана и дължи
лихва от деня на увреждането /чл. 84, ал. 3 ЗЗД/. Разпоредбите на КЗ
предвиждат, че застрахователят дължи лихва за забава от един по-късен
момент. Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
1/ изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ, 2/ изтичането на срока по чл. 496, ал. 1
освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства,
поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. Чл. 496, ал. 1 КЗ
предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не
може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
От представените доказателства съдът достига до извода, че ищецът за
първи път е заявил извънсъдебната си претенция пред ответника с молба-
8
претенция от 03.11.2021 г. По делото действително е представено писмо,
адресирано до ищеца от ответника през 2017 г. относно прекратяване на
ликвидационната преписка, но липсват доказателства, от които да се направи
категоричен извод, че ищецът е направил искане пред ответника за заплащане
на обезщетение. Такива твърдения нито са въведени от ищеца, нито са
представени доказателства в тази подкрепа, поради което и съдът приема, че
най-ранната дата на която ищецът е заявил претенцията си пред ответника е
именно с молбата-претенция от 2021 г. От приложеното копие на молба –
претенция /л.51/ се установява, че същата е била заведена при ответника на
03.11.2021 г., като на 04.11.2021 г. ответникът е изискал констативен
протокол с пострадали лица или служебна бележка, от която да е видно, че
ищецът е пострадал в процесното ПТП. Липсват доказателства обаче това
искане да е достигнало до ищеца. Съобразно нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от
КЗ, застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ. В случая 3-месечният
срок е изтекъл на 03.02.2022 г. и от 04.02.2022 г. застрахователят е изпаднал в
забава и дължи законната лихва върху присъденото обезщетение. С оглед
изложеното върху претенцията за неимуществени вреди и за имуществени
такива досежно репатрирането на автомобила се дължи лихва за периода от
04.02.2022 г. до 14.03.2022 г. или върху сумата от 4 000 лева се дължи лихва в
размер на 43,22 лева, а върху сумата от 480,00 лева – 5,20 лева, определени от
съда по реда на чл. 162 ГПК, до които размери предявените искове следва да
бъдат уважени, а за разликата над тях и до пълния предявен размер подлежат
на отхвърляне.
Относно претендираната лихва върху обезщетението за
имуществени вреди в размер на 2 212,00 лева: Тъй като процесната щета е
тотална по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, на основание чл. 390, ал. 1 КЗ ищецът
е следвало да представи доказателства за дерегистрация на автомобила, за да
бъде поставен ответникът в забава. Съгласно посочената норма на ал. 1 преди
изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно
превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят
изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от
компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на
моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на
регистрацията е поради настъпилата тотална щета. Представянето на
удостоверение за дерегистрация на увредения автомобил, при който е налице
тотална щета, е условие за поставяне в забава на застрахователя. Ако до
приключване на съдебното производство по същество не са представени
доказателства за това, че е прекратена регистрацията на автомобила, то
ответникът не е поставен в забава, поради което върху главното вземане за
застрахователно обезщетение не следва да бъде присъждана законна лихва от
датата на подаване на исковата молба, а от бъдещ момент, в който ищецът
представи на ответника удостоверение за това. С оглед на тези съображения и
9
тъй като ищецът не твърди и не ангажира доказателства, че регистрацията на
процесния автомобил е прекратена, както и че е представил на ответника
доказателства за това, съдът приема, че искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
неоснователен и подлежи на отхвърляне, както и че законната лихва върху
сумата от 2 212,00 лева следва да бъде присъдена не от момента на
подаването на исковата молба, а от бъдещ момент, в който ищецът представи
на ответника удостоверение за обстоятелството, че регистрацията на
автомобила е прекратена.
С оглед всичко гореизложено на ищеца следва да се присъдят следните
суми: сумата от 4 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, сумата от
43,33 лева – мораторна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди
за периода от 04.02.2022 г. до 14.03.2022 г.; сумата от 480,00 лева –
обезщетение за имуществени вреди по репатрирането на автомобила, сумата
от 5,20 лева – мораторна лихва върху обезщетението за за имуществени
вреди по репатрирането на автомобила за периода от 04.02.2022 г. до
14.03.2022 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от
дата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане и сумата от
2 212 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие
на настъпило ПТП на 25.03.2017 г., а за разликата над тези суми и до пълните
предявени размери, исковете подлежат на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора и двете страни имат право на разноски.
Ищецът претендира разноски за държавна такса в размер на 748,77 лева
/л.31/ и 10,00 лв. /л.119/; 600 лева за САТЕ и СМЕ /л.77/, поради което
съобразно уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 482,77 лева.
Видно от представения договор за правна помощ и съдействие /л.165 по
делото/ адв. Ива С.а Митрова е предоставила на ищеца безплатна правна
помощ на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, поради което и съгласно чл. 38, ал.2
ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на адв. Ива С.а
Митрова адвокатско възнаграждение, което се претендира в минимален
размер, а последният с оглед цената на предявените искове възлиза на сумата
от 1099,14 лева или съобразно уважената част от исковете на адв. Митрова
следва да се присъдят 390,53 лева.
Ответникът претендира 100 лева за САТЕ и 100 лева за СМЕ /л.72,74/ и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът счита, че с оглед правната и
фактическа сложност по делото следва да определи в минимален размер от
100 лв. и съобразно отхвърлената част от исковете на ответника следва да се
присъдят разноски в общ размер от и в размер на 193,41 лева.
10
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД "О.З.К -З“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район В, ул. „С.С.* ет. 5, представлявано от А.П.Л и
Р.К.Д, да заплати на Г. И. Г., ЕГН **********, с адрес община Столична, с.
Л, *****, сумата от сумата от 4 000 лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от травматични увреждания: навяхване и
разтягане на шийния отдел на гръбначния стълб, контузия на раменния пояс и
мишница и травма на подбедрица, настъпили в следствие на ПТП от
25.03.2017 г., по АМ Тракия, км 302+650 посока София, по вина на водача
Т.С.ов В на лек автомобил марка и модел „М.С“ с рег.№ *******, чиято
гражданска отговорност на водач на МПС е била застрахована от ответното
дружество, ведно със законната лихва, считано от 16.03.2022 г. до
окончателното изплащане на задължението, мораторна лихва за забава в
размер на 43,33 лв. за периода от 04.02.2022 г. до 14.03.2022 г., както и сумата
в размер на 480 лв., представляваща имуществени вреди по репатриране на
увредения тежкотоварен автомобил марка и модел „П.П“ с рег. № ***** в
следствие на ПТП от 25.03.2017 г., по АМ Тракия, км 302+650 посока София,
по вина на водача Т.С.ов В на лек автомобил марка и модел „М.С“ с рег.№
*******, чиято гражданска отговорност на водач на МПС е била застрахована
от ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 16.03.2022 г.
до окончателното изплащане на задължението, мораторна лихва за забава в
размер на 5,20 лв. за периода от 04.02.2022 г. до 14.03.2022 г., както и сумата
в размер на 2 212,00 лв., представляваща имуществени вреди за материални
щети на тежкотоварен автомобил марка и модел „П.П“ с рег. № *****
изразяващи се в деформации на задна броня, таван и стопове, настъпили в
следствие на ПТП от 25.03.2017 г., по АМ Тракия, км 302+650 посока София,
по вина на водача Т.С.ов В на лек автомобил марка и модел „М.С“ с рег.№
*******, чиято гражданска отговорност на водач на МПС е била застрахована
от ответното дружество, като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата над 4 000 лева
до пълния предявен размер от 10 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, сумата над 43,33 лева до пълния предявен
размер от 5 047,63 лева представляваща мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди и за периода от 25.03.2017 г. до
03.02.2022 г., сумата над 5,20 лева до пълния предявен размер от 242,29 лева,
представляваща мораторна лихва върху обезщетение за имуществени вреди за
репатриране на автомобила и за периода от 25.03.2017 г. до 03.02.2022 г.,
сумата в размер на 989,33 лева, представляваща мораторна лихва за забава
за периода от 25.03.2017 г. до 15.03.2022 г. върху обезщетението за
имуществени вреди, както и за присъждане на законна лихва считано от дата
на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането.
11
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД "О.З.К -З“ АД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление гр. София, район В, ул. „С.С.*
ет. 5, представлявано от А.П.Л и Р.К.Д, да заплати на Г. И. Г., ЕГН
********** сумата от 482,77 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т.2 ЗА ЗАД
"О.З.К -З“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район В, ул. „С.С.* ет. 5, представлявано от А.П.Л и Р.К.Д, да заплати на
адв. Ива С.а Митрова сумата в размер на 390,53 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ и съдействие.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 Г. И. Г., ЕГН **********, да
заплати на ЗАД "О.З.К -З“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район В, ул. „С.С.* ет. 5, представлявано от А.П.Л и
Р.К.Д, сумата от 193,41 лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12