Присъда по дело №125/2022 на Районен съд - Кубрат

Номер на акта:	12
Дата:	28 септември 2022 г.
Съдия:	Диана Пенчева Петрова Енева

Дело:	20223320200125
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	9 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРИСЪДА
№ 12
гр. Кубрат, 28.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, II - РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана П. Петрова Енева
СъдебниВ.чка М. Г.а

заседатели:ЦВЕТАЛИНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря Павлина П. Петрова
и прокурора П. Г. П.
като разгледа докладваното от Диана П. Петрова Енева Наказателно дело от
общ характер № 20223320200125 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Т. К. Я. - род. на **, град **, улица ** Strasse 38,
български гражданин, с основно образование, омъжена, неосъждана, безработна, ЕГН
**********, за ВИНОВНА в това, че: в периода 01.11.2017г. - 01.01.2018г. в **,
действайки в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си
имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у Ф. С. К. от гр.**, че ще
продаде имот с площ от 2,5 дка. на стойност 20 000 евро в гр.Варна, показала му
неистински документи - предварителен договор от 08.12.2017г. за продажба на 20 дка.
земя с посочен продавач Т. К. Я. и купувач С.И. и вносна бележка от 08.12.2017г. за
внесени от Т. К. Я. 250 000 евро в ОББ-Габрово, с посочени в бележката счетоводител
и касиер; че майка й трябвало да бъде оперирана и че тя самата е претърпяла пътно-
транспортно произшествие и с това му е причинила имотна вреда в общ размер на 22
857,39 лева /19 922,98 лв. -представляващи левовата равностойност на 10 186,46 евра и
един превод от 2 934,41 лв./, с което е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъпление по 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което по реда на
чл.373, ал.2 от НПК, определя наказание „лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА
ГОДИНА, намалено с една трета, на основание чл. 373, ал. 2 НПК, във вр. с чл. 58а,
ал. 1 НК, НА ОСЕМ МЕСЕЦА, изтърпяването на което отлага на осн. чл.66, ал.1 НК,
за изпитателен срок от три години.

1

ОСЪЖДА подсъдимата Т. К. Я. , със снета по делото самоличност, да заплати в
полза на ОД на МВР – Разград сумата 3 280,45 (три хиляди двеста и осемдесет лева и
45 ст.) лева – разноски на досъдебното производство; както и сумата 5.00 (пет) лева, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Т. К. Я. , със снета по-горе самоличност, да заплати на Ф. С. К. от
гр.**, на осн. чл.45 от ЗЗД, обезщетение за причинените му с престъпното деяние
имуществени вреди в размер на 22 857.39 (двадесет и две хиляди осемстотин петдесет
и седем лева, тридесет и девет ст.) лева, видно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на непозволеното увреждане – 01.12.2017 г., до окончателното
изпълнение; както и за разноски по делото сумата 3 200.00 (три хиляди и двеста) лева.
ОСЪЖДА Т. К. Я. , със снета по-горе самоличност, да заплати по сметка на
Районен съд Кубрат: 30.00 (тридесет) лева – разноски на съдебното производство;
сумата от 914.28 (деветстотин и четиринадесет лева и двадесет и осем ст.) лева –
държавна такса по уважения срещу нея граждански иск, както и сумата 5.00 (пет) лева,
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Присъдата подлежи на жалба и протест в 15-дневен срок от днес пред ОС –
Разград.

Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите Свали мотивите

МОТИВИ към Присъда № 12 от 28.09.2022 г. по нохд № 125/ 2022 г. по описа на РС –
Кубрат

Кубратска районна прокуратура е обвинила подсъдимата Т.К.Я. – ** ЕГН **********,
в това, че в периода 01.11.2017г. - 01.01.2018г. в гр. Бурос, Кралство Швеция, действайки в
условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, е
възбудила и поддържала заблуждение у Ф.С.К. от гр. **, че ще му продаде имот с площ от
2.5 дка. на стойност 20 000.00 евро в гр.Варна, като му показала неистински документи –
предварителен договор от 08.12.2017г. за продажба на 20 дка. земя с посочен продавач
Т.К.Я. и купувач С.И. и вносна бележка от 08.12.2017 г. за внесени от Т.К.Я. 250 000 евро в
ОББ - **, с посочени в бележката счетоводител и касиер; че майка й трябвало да бъде
оперирана и че тя самата е претърпяла пътно-транспортно произшествие, и с това му е
причинила имотна вреда в общ размер на 22 857,39 лева /19 922,98 лв. - представляващи
левовата равностойност на 10 186,46 евра и един превод от 2 934,41 лв./ – престъпление по
чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

Съдебното производство по отношение на подсъдимата е проведено по реда на глава
двадесет и седма от НК – съкратено съдебно следствие по реда на чл. 370 и сл. от НПК.
При провеждане на съдебното заседание е извършено предварително изслушване на
подсъдимата по нейно искане, при което тя признава фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт. При това положение на основание чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371,
т. 2 от НПК, съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва
самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
Представител на РП – Кубрат поддържа в съдебно заседание повдигнатото обвинение,
сочейки че то е доказано по безспорен и несъмнен начин. Предлага на подсъдимата да бъде
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, като
намалено с една трета, бъде определено наказание лишаване от свобода в размер на една
година, изтърпяването на което, на основание чл.66 от НК, да бъде отложено с
тригодишен изпитателен срок.
Подсъдимата, редовно призована, се явява и защитава от упълномощен защитник –
адв. С. Вели, АК – Разград; признавайки фактите по обвинението и вината си, се ползва от
правото си да не дава подробни обяснения за случилото се.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Посочения от обвинението като свидетел Ф.С.К. е гражданин на **
Подсъдимата Т.К.Я. е родена на ** ЕГН **********.
За времето от 01.11.2017 г. до 01.01.2018 г., подсъдимата живеела с родителите си в с.
Брестовене, общ. Завет, и в дома им в гр. Кубрат, обл. Разград.
През месец ноември 2017 г. свидетелят Ф.К. видял в интернет обява за продажба на 2,5
дка недвижим имот, находящ се в гр. Варна, Република България, в близост до морето, на
стойност 20 000 евро. Обявата била публикувана от подс.Т.К.Я.. Във връзка с видяната
обява, св. К. се свързал с подс. Я. чрез социалната мрежа „Фейсбук“, впоследствие
разговаряли и чрез мобилните си телефони, като Я. ползвала тогава тел. № **. Освен К. с
обвиняемата контактувал чрез „Фейсбук" и неговият приятел св. М.Х.. Двамата се свързали
и комуникирали с подс. Я. относно закупуването на недвижимия имот в гр. Варна.
Подсъдимата разказвала на К., че обявения за продажба имот е нейн и иска да го продаде.
По този начин, представяйки му за действителни несъществуващи факти от обективната
1

действителност, успяла да заблуди К., който повярвал и заявил пред нея интерес да купи
имота, обявен за нейна собственост. Разбирайки, че е успяла да привлече интереса му, подс.
Я., като се възползвала от заблуждението, в което го е въвела, под предлог, че: майка й е
болна и има нужда от операция, като за целта и са необходими парични средства, с които тя
не разполагала; че тя самата е претърпяла пътно-транспортно произшествие и има нужда от
средства, започнала да му иска пари – настоявала той авансово да й изпрати пари за
покупката на имота, за операцията на майка й, и за свои нужди във връзка с претърпяното
ПТП. Именно след като бил убеждаван и мотивиран от обвиняемата, К. изпратил в периода
01.11.2017 г. - 01.01.2018 г. 13 броя преводи по системата „Уестърн Юнион“ за общо
22 857,39 лева (19 922,98 лв. - представляващи левовата равностойност на 10 186,46 евра и
един превод от 2 934,41 лв.) на подс. Т. Я.. Парите били получени лично от подсъдимата Т.
Я. в офиси в гр. Кубрат – офис на ЕТ „Колинс – Кольо Митев“ и „Мираела“ ЕООД, и един
превод в офис в гр.Завет на „РУМ-Румен Димитров“ ЕООД гр.Силистра.
Въпреки направените преводи, през месец януари 2018 г. подс. Т. Я. уведомила К., че
не може да му продаде имота си в гр. Варна, тъй като била принудена да го продаде на
друго лице. За да докаже думите си му изпратила следните документи: предварителен
договор от 08.12.17 г. за продажба на 20 дка земя с продавач Т.К. Я. и купувач С.И. и вносна
бележка от 08.12.17г. за внесени от Т.К.Я. 250 000 евро в „ОББ“ АД-**. Тези документи,
видно от събраните по делото доказателства са неистински, защото посочените в тях лица -
купувач и служители в банката не съществуват. Подс. Т. Я. съобщила на св. К., че е
претърпяла ПТП и ще може да възстанови парите едва след като се възстанови. Но в
действителност на 10.01.2018 г. Я. изключила телефона си и от тогава К. не могъл да
осъществи контакт с нея, спряла да отговаря и на съобщенията във „Фейсбук.
В приложената по делото снимка на изпратения на пострадалия от подс. Т. Я.
нотариално заверен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от
08.12.2017г. е изписано като продавач лицето ** от Република България с ЕГН ** и лична
карта № **, с постоянен адрес в гр. **, а като купувач е посочено лицето С.И. лична карта №
** ** изписани на латиница, лице с ЕГН - ** не фигурират в масивите на МВР, както и
лична карта № **. от МВР Разград. В изготвената и приложена по делото справка от
ОДМВР-гр.** е посочено, че не е възможно да бъде издадена лична карта от МВР-Разград,
ако постоянния адрес на лицето е в гр.**. Купувача в предварителния договор е изписан
само с две имена-С.И., не фигурира ЕГН, а посочената лична карта № 65489321, издадена на
17.01.2013г. не съществува в масивите на МВР. Данните на Я. в горепосочените документи
ЕГН,Л.К./ са също неверни - тя се е опитала да скрие своята самоличност от пострадалия.
От събраните в досъдебното производство писмени и гласни доказателства се
установява по несъмнен начин, че действителност Т.К.Я. в инкриминираният период
живеела в гр.Кубрат и с.Брестовене, обл.Разград. Я. никога не е притежавал недвижим имот
– земя гр.Варна, който да има възможност да продаде. Никога не е бил сключван
предварителен договор от 08.12.2017 г. за продажба на 20 дка. земя с посочен продавач
Т.К.Я. и купувач С.И., като видно от приложените доказателства не е извършвано
нотариална заверка от нотариус Башева-Йорданова. Не са внасяни с вносна бележка от
08.12.2017г. от Т.К.Я. 250 000 евро в ОББ-**. Сочените документи са неистински. Майката
на подс. Я. не е имала нужда от парични средства за операция, а и самата Я. не е
претърпявала ПТП. Историите, които разказвала тя на потърпевшия, били единствено с цел
да набави за себе си имотна облага по незаконен начин.
Видно от показанията на св. Ф. К., след като не успял да се свърже по телефон и
„Фейсбук“ с подс. Т. Я., св. Ф.С.К. пристигнал в Република България, за да се срещне с нея и
да уредят отношенията си, като очаквал тя да му върне изпратените й от него пари. Св. К. не
успял да се срещне с подсъдимата, тъй като на посочения от нея адрес не я намерил и
разбрал, че там не живее такова лице. По този повод разбрал, че най -вероятно е станал
2

жертва на измама и с помощта на адвокат подал жалба в ГД „БОП“ – гр.София.
От заключението на изготвената финансово-икономическа експертиза е видно, че
общият размер на изпратените от св. Ф.С.К. суми възлиза на 22 857,39 лева (19 922,98 лв. -
представляващи левовата равностойност на 10 186,46 евра и един превод от 2 934,41 лв.).
Не се твърди и не се установява причинената вреда да е възстановена.
От заключението на изготвената в ДП съдебно-почеркова експертиза се установява, че
подписите за „получател" на разплащателни разписки MTCN № №: 615-856-6187/08.11.201
г. за 386,82 евро; 462-962-5761/01.01.2018г. за 1 600,69 евро; 376-640-2862/28.11.2017г. за
90,21 евро; 703-588-2755/15.12.2017 г. за 2 000,37 евро; 284-394-5078/23.11.2017 г. за 1 439,45
евро; 032-477-9143/21.11.2017 г. за 2 934,41 нов български лев; 276-572-0303/25.12.2017 г. за
90,32 евро; 203-113-8235/18.11.2017 г. за 143,16 евро; 955-459-8330/18.12.2017 г. за 1 650,47
евро; 985-727-1945/24.11.2017 г. за 500 евро; 770-725-2549/16.12.2017 г. за 2 000,14 евро; 365-
423-1509/02.12.2017 г. за 89,82 евро; 650-801-5444/10.11.2017 г. за 195,01 евро, са положени
от Т.К.Я..
От заключението на изготвената в досъдебното производство, приобщена към
доказателствата по делото, съдебно финансова експертиза се установява, че общият размер
на изпратените от св. Ф. К. в полза на подсъдимата парични суми възлиза на 22 857,39 лева.
Причинената вреда не е възстановена.
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва от самопризнанието на
подсъдимата, което се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства,
които съдът директно може да ползва, съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК:
постановление за образуване на ДП от 15.11.2018 г.; показанията и представените от св. Ф.
К. писмени доказателства за извършените парични преводи; копия от платежните
нареждания; справки от телефонните оператори, установяващи, регистрация на телефонните
номера, предоставени за ползване от подсъдимата; писма – удостоверения, изходящи от
"Western Union", съдържаща данни от регистрите на банката и нейните под агенти,
отразяваща действително направените от св. Ф. К. в полза на подсъдимата парични преводи,
както и получаването им от нея в размерите, твърдяни от обвинението; протоколи за
разпити на обвиняема, ведно с приложена, издадена Справка за съдимост, и протоколи за
разпити на посочените от обвинението свидетели; всички цитирани по – горе заключения по
извършени в хода на досъдебното производство експертизи, както и приложените
веществени доказателства. Използваните доказателства са изцяло безпротиворечиви и
взаимно се допълват, поради което съдът ги намира за достоверни и въз основа на тях
установи фактическата обстановка по делото.
Подсъдимата Т. Я. е български гражданин, с основно образование, омъжена,
неосъждана – съгласно Справка за съдимост, безработна в Република България.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното: С действията си подсъдимата е осъществила от обективна страна състава на
престъпление по 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна страна е установено, че подс. Т. Я. в периода 01.11.2017 г. - 01.01.2018
г., в гр. Бурос, Кралство Швеция, действайки в условията на продължавано престъпление, с
цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у Ф.С.К. от
гр. **, че ще му продаде имот с площ от 2.5 дка. на стойност 20 000.00 евро в гр.Варна, като
му показала неистински документи – предварителен договор от 08.12.2017г. за продажба на
20 дка. земя с посочен продавач Т.К.Я. и купувач С.И. и вносна бележка от 08.12.2017 г. за
внесени от Т.К.Я. 250 000 евро в ОББ - **, с посочени в бележката счетоводител и касиер; че
майка й трябвало да бъде оперирана и че тя самата е претърпяла пътно-транспортно
произшествие, и с това му е причинила имотна вреда в общ размер на 22 857,39 лева
(19 922,98 лв. - представляващи левовата равностойност на 10 186,46 евра и един превод от
3

2 934,41 лв.) – изпълнително деяние на престъпление по чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1
от НК.
Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен
състав. Подсъдимата е годен субект на престъплението, в чието извършване е обвинена.
Видно е от събраните по делото доказателства, тя е пълнолетно физическо лице, в периода
на извършване на деянията безспорно в състояние на вменяемост. По делото не съществува
никакво съмнение, при липса на каквито и да е било индиции или доказателства,
обуславящи извод тя да е действал при условията на някоя от хипотезите на невменяемост,
посочени в разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от НК.
Обект на процесното престъпление са обществените отношения, осигуряващи
упражняването правото на собственост върху движими вещи - пари, както и правото на
свободно разпореждане с дадено имущество въз основа на самостоятелно взето решение.
От обективна страна, предмет на процесните престъпления са както чуждите движими
вещи с определена стойност, а именно пари: общо в размер на 22 857,39 лв., изплатени на
непосредствения извършител - подсъдима Т. Я., така и личността на пострадалото лице – св.
Ф. К., у които е било възбудено и поддържано заблуждение, в резултат на което той е бил
подведен да извърши множество актове на имуществено разпореждане в нейна полза,
причинявайки си по този начин имотна вреда.
Времето и мястото на извършване на престъплението, както и участието на
подсъдимата в него е категорично установено.
Гласните доказателства са еднопосочни и взаимнодопълващи се, че именно
подсъдимата е автор на изпълнителното деяние – умишлено е въвела в заблуждение
пострадалото лице, поддържала е същото в продължителен период от време, за да мотивира
св. Ф. К. да извърши действия на разпореждане със свои парични средства в нейна полза,
като по този начин му е причинила имуществени вреди.
От обективна страна, подсъдимата Т. Я. е извършила престъплението при условията
на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК. Видно от събраната в хода
разследването доказателствена съвкупност е, че същите са извършили общо тринадесет
деяния, които осъществяват поотделно различни състави на едно и също престъпление по
Глава V от Особената част на НК, извършени са през непродължителен период от
време(01.11.2017 г. - 01.01.2018 г.), при една и съща обстановка и при еднородност на
вината - пряк умисъл, при което последващите се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите. Обективна връзка между отделните деяния в
продължаваното престъпление се изразят в това, че поотделно осъществяват едно и също по
вид престъпление, извършени са през непродължителен период от време и при една съща
обстановка. Субективната връзка между отделните деяния се изразява в повторността на
едно и също психическо отношение на подсъдимата към обществено опасните последици,
проявено в еднородността на вината.
Изпълнителните деяния са осъществени чрез активни действия – възбуждане и
поддържане на заблуждение – уверявайки, чрез разговори, пострадалото лице, че по този
начин извършва авансово плащане за договорената мнимо продажба от и с подсъдимата,
принудена да бърза, поради остра нужда от пари, необходими й за лечение на майка и, за
поправяне на вреди от претърпяно пътно- транспортно произшествие, мотивирайки го така
на тринадесет пъти, да изпрати парични преводи по системата „Уестърн юниън", с които
счита, че плаща авансово договорената за продажбата на недвижим имот цена.
От субективна страна деянията са извършени в условията на пряк умисъл от
подсъдимата, която е съзнавала общественоопасния им характер, предвиждала е
общественоопасните му последици и е искала и целяла тяхното настъпване. Освен с пряк
умисъл, субективната страна на престъплението се характеризира и с користна цел у
4

подсъдимата - да набави за себе си имотна облага. Кумулативното наличие на тези два
елемента в съзнанието на подсъдимата обосновава съставомерността на процесното
престъпление от субективна страна.
Причините за извършване на деянията са в незачитането на правовия ред и на
установените в държавата правила и норми, както и стремежа за набавяне на облаги по бърз
и неправомерен начин.
Съдът намира, че нито едно от процесните деяния не представлява маловажен случай,
тъй като нормата на чл. 93, т. 9 от НК изисква липса или незначителност на вредните
последици или други смекчаващи обстоятелства, които да сочат на по-ниска степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с обичайните престъпления от този вид.
За да определи наказанието на подсъдимата, съдът взе предвид степента на обществена
опасност на извършеното от подсъдимата деяние, данните за личностите й, както и
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК и констатира следните обстоятелства, от значение за
отговорността й: тя е български граждани, с основно образование, омъжена, безработна в
страната и без квалификация, неосъждана – съгласно, приложената в материалните по ДП
справка за съдимост.
Деянието е извършено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като
чисто съдебно минало, липсата на образувани други наказателни производства срещу нея и
добри характеристични данни по местоживеене.
Провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК сочи, че
подсъдимата съдейства за разкриване на обективната истина, както на съдебното, така и на
досъдебното производство, което следва да се отчете като положително за личността й
обстоятелство. В настоящия случай признанието на подсъдимата по чл. 371, т. 2 от НПК
следва да се третира като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство, тъй като
съставлява елемент на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване
процесуално поведение, спомогнало за своевременно разкриване на престъпленията и
техните извършители.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът отчете обстоятелството, че
подсъдимата е извършила тринадесет отделни деяния, осъществяващи състава на
престъплението измама. На следващо място, причинените с извършените от нея актове на
измама имуществени вреди са на значителна стойност – в общ размер на 22 857,39 лева,
които не са възстановени.
Предвиденото наказание за извършеното от подсъдимата престъпление е лишаване от
свобода от една до шест години.
Съгласно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е проведено съкратено
съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, съдът е длъжен да
определи наказание на подсъдимата за извършеното от нея престъпление при приложение
на разпоредбата на чл. 58а от НК, в редакцията, действала към момента на извършване на
престъплението /Изм., ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г., в сила от 10.04.2010 г. /.
Прилагайки разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК, съдът определи наказание лишаване
от свобода за срок от една година, ръководейки се от разпоредбите на Общата част на
наказателния кодекс, в частност чл. 54, ал. 1 от НК, намали така определеното наказание с
една трета и наложи на подсъдимата наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца,
отчитайки извършеното от нея от обективна страна – тринадесет активни деяния,
осъществяващи престъплението, за което е обвинена и което несъмнено е извършила.
Както бе посочено по-горе, съдът не констатира изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства, поради което разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК не би могла да
намери приложение, т. е., наказанието, определено на подсъдимата не би могло да се
5

индивидуализира по правилата на чл. 55 от НК.
Съдът намира, че наказание лишаване от свобода в размер по-висок от определения от
съда, би било несъразмерно тежко и израз на излишна репресия с оглед постигане целите по
чл. 36, ал. 1 от НК, съобразявайки тежестта на престъплението и ниската степен на
обществена опасност на извършителката.
Безспорно е, че решаващият критерий за отлагане изтърпяването на наказанието се
обуславя не от начина на осъществяване на престъпния състав, от наличието на едни или
други квалифициращи деянието обстоятелства, а от това дали се явява обществено
оправдано и целесъобразно за поправянето на подсъдимата действително да изтърпи
наложеното й наказание. Или при отлагането на изпълнението на наложеното наказание,
съдът трябва да се съобрази както с личните качества на подсъдимата, така и с конкретната
обществена опасност на престъплението и най-вече с това, дали с отлагането ще се
постигнат целите на чл. 36 от НК.
В настоящият случай, съдът счита, че за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимата не се налага ефективно изтърпяване на така определеното по вид и размер
наказание, поради което и с оглед размера на наложеното наказание –осем месеца лишаване
от свобода, както и с оглед обстоятелството, че тя не е осъждана на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът отложи изпълнението
на така наложеното наказание с минимално превишение на минималния, предвиден от
законодателя изпитателен срок от три години, а именно за изпитателен срок от три години.
Действително разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя на първо място целта за
индивидуалната превенция. Но това не означава, че общоопревантивния ефект на
наказанието може да се пренебрегне. Напротив, законът задължава съда да съобрази всички
цели на наказанието, в т. ч. и общата превенция. Като се вземе предвид, че общата
превенция поначало има определящо значение за наказанието, очевидно е, че тя не може да
се игнорира при решаване на въпроса за условното осъждане. В настоящия случай, съдът
намира, че, за да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото, не е наложително подсъдимата да изтърпи ефективно наказанието лишаване от
свобода за срок от две години.
Съдът намира, че така определеното на подсъдимата наказание ще изиграе своята роля
за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на нея, така и по отношение на
останалите членове на обществото; подсъдимата ще има възможност да преосмисли
извършеното от нея деяние, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със
законоустановените порядки и морала на обществото.
Относно предявения граждански иск: Същият е основателен и доказан в предявения от
пострадалия, чрез представляващия го по пълномощие адвокат, размер – установената
причинена имуществена щета 22 857,39 лева. С измама подсъдимата е мотивирала гр.ищец
св. Ф. К. да извърши тринадесет акта на разпореждане в нейна полза със свои парични
средства в периода 01.11.2017 г. - 01.01.2018 година. Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД,
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички
случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното.
Обезщетение на измамения граждански ищец се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, а в процесния случай те възлизат в размер на
причинената с престъпните деяния имуществена вреда - сумата 22 857.39 лева, ведно с
законната лихва, считано от датата на последното увреждане – 01.12.2017 г., както е поискал
гражданския ищец.
Основателно е искането за присъждане в полза на гражданския ищец, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, срещу ответницата – подс. Т. Я., направените от него разноски за платено
адв.възнаграждение в размер на 3 200.00 лева.
6

В тежест на подсъдимата следва да бъдат поставени направените по делото разноски в
ДП – 3 280.45 лева, както и тя да бъде осъдена да заплати държ.такса в размер на 4 % от
присъденото срещу нея обезщетение.
Воден от изложеното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

7