Решение по дело №64/2020 на Окръжен съд - Габрово

Номер на акта: 260011
Дата: 19 октомври 2020 г.
Съдия: Павел Ванев Неделчев
Дело: 20204200600064
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№260 011

гр. Габрово, 19.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, въззивен наказателен състав, в публично заседание на девети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ

                 ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА ГЕНЖОВА

                                       ПОЛИНА ПЕНКОВА

при секретаря В. Венкова и прокурора Александър Александров, като разгледа докладваното от съдията Неделчев ВНОХД № 64 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по жалба от адв. Д.П. ***, в качеството й на служебен защитник на подсъдимия С.М.Р. ***, срещу присъда № 199 от 03.06.2020 г. по НОХД № 843/2019 г. по описа на Районен съд – Габрово.

С обжалваната присъда състав на Районен съд – Габрово е признал подсъдимия С.М.Р. за виновен в това, че на 10.02.2019 г., около 14,00 часа, в гр. Габрово, ул. „Н. Г.“ № **, до маза пред вход „В, отправил закани за убийство - „ще те убия, „ще те убия, няма кой да ми пречи, по отношение на Р.Г. *** и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3 предл. първо, във вр. с ал.1 и чл. 54 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда подсъдимият С.М.Р. е осъден да заплати на гражданската ищца Р.Г. сума в размер на 2 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат противоправното деяние, ведно със законната лихва от 10.02.2019 г. до окончателното й изплащане, като в останалата част над уважения размер до пълно предявения размер от 3 000 лв. гражданският иск е отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

С присъдата подсъдимият С.Р. е осъден да заплати на частния обвинител и граждански ищец Р.Г. сума в размер на 800 лв., преставляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Със същата присъда подсъдимият С.Р. е осъден да заплати държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 80 лв., както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Във въззивната жалба се твърди, че присъдата е незаконосъобразна и необоснована, а наложеното наказание е явно несправедливо. Оспорва се и уважения граждански иск. Излага се, че събраните по делото доказателства не дават основание да се постанови осъдителна присъда, а обвинението не е успяло да докаже съставомерно извършено престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, като липсвал и субективния състав. Твърди се, че не е доказано дори и намерение от страна на подсъдимия да нарани или да извърши каквото и да е противоправно действия срещу пострадалата. Прави се искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан.

В съдебно заседание подсъдимият С.Р. – лично и чрез защитника си адв. П., поддържа жалбата. По съществото на делото се придържат към съображенията, изложени в жалбата. При упражняване на правото си на последна дума подсъдимият Р. моли да бъде оправдан.  

Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово счита въззивната жалба за неоснователна и моли присъдата да бъде потвърдена.

Частният обвинител и граждански ищец Р.Г. не се явява в съдебно заседание. Същата не е намерена на посочения по делото адрес, на който е била призовавана до момента и не е налице друг известен адрес за нейното призоваване. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец – адв. В.П., редовно призована, не се явява.

Габровският окръжен съд, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото доказателства чрез обясненията на подсъдимия С.Р., съпоставени с показанията на свидетелите Р.Г., И.П.М., А.С.П., В. А.Р., Л.В.В., В.С. М., И.С.Х. и Х.Д.Х.; писмените доказателства - постановление на прокурор от РП – Габрово за отказ да се образува наказателно производство от 26.03.2018 г.; фиш за спешна медицинска помощо и лист за преглед на пациент в спешно отделение; съдебномедицинско удостоверение № 125/2017 г.; експертно решение  от 18.03.2016 г.; амбулаторен лист, разпореждане за отпускане/изменяне на пенсия; информационна карта на АПЕ посетил сигнала от 10.02.2019 г.; препис от протокол за полицейско предупреждение от 20.02.2019 г.; справка за съдимост на подсъдимия и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние. Въззивният съд, след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства, намира че установената от районния съд фактическа обстановка е обоснована и почива на вярна и добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, като без да я променя по всички основни моменти от предмета на делото, я възприема, както следва:

Подсъдимият С.М.Р. е роден на *** ***. Същият е с основно образование, пенсионер и не е осъждан, след като е реабилитиран по предходно осъждане.

Пострадалата Р.Г. *** живее на ул.** в град Габрово от 1992 г. В същия жилищен блок и вход, но на петия етаж живее подсъдимият С.Р.. През годините на съжителство в една и съща сграда между подсъдимия и свидетелката Г. не е имало конфликти. Проблеми между тях се породили в началото на м. юли 2016 г., като пострадалата твърди, че подсъдимият без причина й нанесъл побой, обиждал я и я заплашвал, че ще я убие. След този случай при инцидентни срещу между двамата, Р. отправял спрямо Г. обидни думи и закани за саморазправа. Отношението, което подсъдимият проявявал спрямо пострадалата я притеснявало. Тя споделила за тези си притеснения със свидетеля И. М. – неин работодателя в ресторант „**“, който започнал всяка вечер след приключване на работа да я придружава до дома й и да изчаква докато не видел, че се е прибрала в дома си.

На 10.02.2019 г., около 14 часа, пострадалата Г. била в помещение, използвано за маза, което се намирало от външната страна на жилищния блок, до входната врата на сградата. Била обърната с гръб към вратата и подреждала инструменти в помещението, когато получила силен удар в областта на задната част на главата с платнена чанта, с някакъв предмет в нея. От удара свидетелката паднала напред на земята, след това се обърнала и видяла, че я ударил подсъдимият С.Р.. Той продължил да я удря с юмруци в областта на гърба и с ритници в областта на кръста. Пострадалата успяла да попита подсъдимия защо го прави, а той й отговорил: „ей сега ще видиш какви свидетели ще намериш, обиждал я като я нарекъл с думите „боклук, миндил, мастия, и я заплашил с думите - „ще те убия. Свидетелката се опитала да излезе от помещението, но подсъдимият започнал да затваря вратата от външната страна. Пострадалата успяла да си постави крака си на вратата и му попречила да я затвори вътре. След като не успял да затвори вратата, подсъдимият Р. я ударил още веднъж с носената платнена чанта в областта на главата и си тръгнал, като крещял ще те убия, няма кой да ми попречи. Пострадалата Г. викала за помощ, но никой не се притекъл и тя се прибрала в дома си, откъдето се обадила на полицията и уведомила за случилото се. На място бил изпратен полицейски екип, в състава на който бил свидетелят А. Т.. В проведен разговор пострадалата обяснила подробно случилото и нанесените й удари от подсъдимия. Свидетелят Т. провел разговор и с подсъдимия, като последният отрекъл да е извършил твърдяното от пострадалата. По-късно същия ден, тъй като не се чувствала добре, Р.Г. била прегледана от екип на спешна медицинска помощ.

На 11.02.2019 г. пострадалата посетила МБАЛ - Габрово, където била прегледана от съдебен лекар, който издал Съдебномедицинско удостоверение 12/2019г., в което е отразено, че са установени следните увреждания - контузия на гърба и поясната област с болков синдром, довели до болка и страдание. Отразено е съмнение за контузия на бъбреците, оплаквания от преминало кръвотечение от носа, гадене и болки в кръста, преживян стрес. Посочено, е че получените увреждания могат да бъдат причинени по времето и начина съобщени от пострадалата.

Нанесеният побой и отправените закани на 10.02.2019 г. от подсъдимия Р., че ще я убие било възприето от пострадалата като реално осъществимо и възбудило основателен страх от това. След инцидента свидетелката Г. уведомила свидетеля М. за случилото се и излязла в отпуск по болест, след което напуснала работа и гр. Габрово, отивайки да живее при децата си.

Въззивният съд намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други, без логически грешки при обсъждането им или преиначаване на техния смисъл.

Пред въззивната инстанция се развива оплакване за това, че обвинението почива основно на показанията на пострадалата и няма пряк свидетел на отправени от подсъдимия закани с убийство. Първоинстанционният съд е подложил на подробен анализ показанията на свидетелката Г., съпоставил ги е с обясненията на подсъдимия и показанията на останалите разпитаните в производството свидетели, като е изложил убедителни мотиви, за да ги кредитира с доверието си. Настоящият съдебен състав споделя извода на районния съд, че показанията на свидетелката Г. са логични и последователни, като детайлно изясняват отношенията й с подсъдимия както преди инцидента, така и случилото се на инкриминираната от обвинението дата – агресивното му поведение, докато е била в помещението, обособено като маза, нанесения побой, изречените обидни думи и отправените закани с убийство чрез няколкократното заявяване „ще те убия“, „ще те убия, няма кой да ми пречи“. Правилен е извода, че показанията на свидетелката Г. намират потвърждение в показанията на свидетелите А. Т., И.Х. и Л.В.. Вярно е, че съобщеното от посочените свидетели съставлява косвен доказателствен източник, но в показанията им се съдържа отделни детайли за събитията, които имат отношение към предмета на доказване, като изграждат единен извод за деятелността на подсъдимия. Свидетелят Т. е един от полицейските служители пристигнали на място, след подадения от пострадалата сигнал; същият не е заинтересован от изхода на делото и пряко е възприел състоянието на пострадалата. Свидетелят И. Х., който също е служител на МВР и незаинтересован свидетел, детайлно съобщава за споделеното от пострадалата относно случилото се на 10.02.2019 г., за отправените й закани с убийство от страна на подсъдимия, както и за очевидно стресовото състояние, в което същата се е намирала. За отправените й закани с убийство Г. се оплакала и на сина си, с когото се свързала по телефона. Обстоятелството, че пострадалата изпитвала страх от подсъдимия Р. се установява и от показанията на свидетеля И. М., а свидетелят Х. Х. установява поведението на подсъдимото лице както спрямо Р.Г., така и по отношение на останалите живущи в блока. Правилно съставът на районния съд е кредитирал с доверието си показанията на посочените свидетели, като е приел, че същите са логични и последователни, детайлни, кореспондиращи си с останалите събрани по делото доказателства. Правилно не са взети под внимание показанията на свидетелите В. Р. и В. М. – съответно съпруга и син на подсъдимия, които преди всичко нямат преки възприятия за случилото се, а наред с това съобщаваното от тях противоречи на други доказателствени източници. На следващо място, правилно първоинстанционният съд е възприел обясненията на подсъдимия като защитна теза, която се опровергава от останалите доказателства по делото, както и че същите са хаотични, вътрешно противоречиви и нелогични. Позицията на С.Р. е да отрича нанасянето на побой на пострадалата Родя на инкриминираната дата, както и да й е отправил закани с убийство. Очевидно е, че тези негови твърдения се опровергават от показанията на пострадалата, ценени съвкупно с показанията на свидетелите, чиито показания се кредитират. На следващо място, в съставеното медицинско удостоверение са обективирани контузия на гърба и поясната област с болков синдром, както и съмнение за контузия на бъбреците и субективни оплаквания от преминало кръвотечение на носа, гадене и болки в кръста. Документираните увреждания по гърба и в кръста кореспондират изцяло на съобщаваното от пострадалата за начина и местата по тялото й, по които подсъдимият нанасял удари.     

На основата на правилно изяснената фактическа обстановка районният съд в съответствие с материалния закон правилно и законосъобразно е приел, че подсъдимият С.Р. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК. Това е така, тъй като на мястото и по времето, посочени от обвинението, подсъдимият отправил закани с убийство – „ще те убия“, „ще те убия, няма кой да ми пречи“, по отношение на пострадалата Р.Г. и това заканване възбудило основателен страх за осъществяването му. Поначало за съставомерността на деянието по чл. 144 от НК не е необходимо лицето, към което е отправена заканата действително да се е почувствало застрашено. Елемент от състава на престъплението е единствено обективната годност на заканата да предизвика основателен страх у лицето, към което е отправена, а законосъобразният отговор на този въпрос задължително предполага да бъдат обсъдени всички обстоятелства, свързани с предходните отношения между дееца и пострадалия и да бъдат отчетени особеностите на обстановката, при която е извършено деянието. Именно това е сторил районния съд, обсъждайки цялостните отношения между подсъдимия и пострадалата, по който начин законосъобразно е достигнал до извода, че заканителните думи не са изречени спонтанно и импулсивно като израз на емоционален заряд, а целят да предизвикат у Г. страх от осъществяване на заканата. Въззивният съд споделя и изводите на първостепенния за това, че подсъдимият е извършил деянието с пряк умисъл, като е съзнавал съдържанието на заканата и че същата е възприета от пострадалата за истинска заплаха. По изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира, че обосновано и законосъобразно подсъдимият С.Р. е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК.

Настоящото въззивно производство е образувано само по жалба на подсъдимия, което означава, че наложеното му наказание не би могло да бъде увеличавано и в частта относно индивидуализацията на наказателната отговорност е допустимо да бъде извършвана преценка само относно това дали наказанието е явно несправедливо завишено.

При определяне на наказанието районният съд е отчел за смекчаващо обстоятелство влошеното здравословно състояние на подсъдимия, а чистото му съдебно минало е взето под внимание за определяне на ниската степен на лична обществена опасност на дееца. За отегчаващо обстоятелство е отчетен продължителния период от време, в който пострадалата е изпитвала страх и безпокойство, както и нанесения побой. Тези съображения са дали основание за определяне на наказанието при превес на смекчаващите обстоятелства, в размер на шест месеца лишаване от свобода.

Въззивният съд споделя правната оценка на изложените обстоятелства, свързани с определяне на вида и размера на наказанието, като счита, че няма основание за корекция на наказанието чрез неговото намаляване. Правилно е приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, като е прието, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия Р. не е наложително същият да бъде изолиран от обществото чрез ефективно изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, поради което изпълнението на същото е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. 

По отношения на уважения граждански иск за сумата от 2000 лв., доколкото липсва съответна жалба от гражданския ищец, компетентността на въззивния съд също се свежда до възможност да потвърди или да намали размера на иска. След анализ на относимите към тежестта на престъплението обстоятелства, настоящата съдебна инстанция не намери основания да приеме, че уваженият размер е завишен. Гражданската ищца Р.Г. за един продължителен период от време е изпитвала негативни изживявания. Емоционалния й състояние проличава от предприетото от нея непосредствено след деянието – напуска работа, след което напуска собствения си дом и града, в който живее от десетилетия и се мести да живее при децата си. На следващо място, деянието, в което се е изразило престъплението, е било съпроводено с нанасяне на побой. При така установеното въззивният съд прие, че не са налице основания за изменение на присъдата в гражданско-осъдителната й част.

Правилно и законосъобразно съдът се е присъдил в полза на частния обвинител и граждански ищец разноските за повереник, като е осъдил подсъдимия да й ги заплати.

Правилно и законосъобразно е определен размера на дължимата държавна такса върху уважения граждански иск.

При извършената служебна проверка на присъдата съдът не констатира същата да е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяната ѝ.

По изложените съображения въззивният съд приема, че присъдата на първоинстанционния съд е обоснована и законосъобразна, поради което следва да се потвърди изцяло.

В съответствие с изложеното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, въззивният съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 199 от 03.06.2020 г. по НОХД № 843/2019 г. по описа на Районен съд - Габрово.

Решението не подлежи на касационно обжалване или протест.

За изготвяне на решението да се съобщи писмено на страните.                                                             

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                      2.