Решение по дело №284/2019 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 октомври 2019 г.
Съдия: Светослава Борисова Костова
Дело: 20192000500284
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е   № 93

 

28.10.2019 год.,  гр.Бургас

 

 

 

АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС,     Гражданско  отделение

на       02        октомври      2019  година

в закрито заседание в следния състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МАНКОВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: 1. СЪБИНА ХРИСТОВА

                                                                 2. РОСИЦА СТОЕВА

секретар Пенка Шивачева

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева

възз.гр.дело № 284/2019 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството пред Апелативен съд - Бургас е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, депозирана от Г. К. Б. и С. А. Б. срещу Решение №160/25.04.2019 г. постановено по гр.д. №1524/2018 г. на БОС, в качеството им на помагачи на ответника С. Б. К. Във въззивната жалба се излагат възражения по извода на първостепенния съд, че влязлото в сила решение по в.гр.д. №706/2007 г. по описа на БОС има обвързваща сила за ответника К. Твърди се, че предмет на в.гр.д. №706/2007 г. на БОС е бил единствено поземления имот, върху който е построена сградата, в която се намира процесния апартамент – собственост на К., поради което не е налице идентичност в предмета на спора с този по настоящето дело. Твърди се още, че спорът по в.гр.д. №706/2007 г. на БОС е воден между настоящия ищец НСА „Васил Левски“ и трето лице „Спектър“ ООД, а праводатели на ответника К. са С. и Г. Б. , които не са били страни по приключеното съдебно производство. Твърди се още, че исковата молба по гр.д. №332/2004 г. на РС – Несебър и в.гр.д. №706/2007 г. на БОС не е била надлежно вписана преди продажбата на имота, поради което приобретателите С. и Г. Б. не са обвързани от СПН на влязлото в сила решение по в.гр.д. №706/2007 г. на БОС. На още по – силно основание ответникът К. не може да се счита обвързан от СПН на влязлото в сила решение на БОС, тъй като дори неговите праводатели не са обвързани от тази сила с оглед факта, че са закупили имота преди вписване на исковата молба по чл.108 ЗС. При изложените съображения от въззивния съд се иска да бъде отменено изцяло обжалваното решение и бъде постановено ново такова, с което бъдат отхвърлени исковете по чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.108 от ЗС против С. Б. К., като неоснователни.

Въззивната жалба е връчена редовно на насрещната страна НСА „В. Левски“ – гр. София, която в законоустановения срок е депозирала писмен отговор. В отговора въззивната жалба се оспорва, като неоснователна, с твърдения за правилност на обжалваното решение. Сочи се, че макар и първоинстанционния съд погрешно да е приел, че спорът по в.гр.д. №706/2007 г. на БОС е воден между ищеца НСА и С. и Г. Б. , то тази грешка е ирелавантна и не е обуславяща решаващия извод на съда относно изхода на делото. Сочи се, че съгласно чл.226, ал.3 от ГПК, независимо от това дали е участвал като страна по делото, приобретателят във всички случаи е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното решение. Вписването на ИМ по чл.108 от ЗС, което има само оповестително действие, няма значение за обвързаността на третото лице – приобретател, в хипотезата на чл.226 ГПК, от силата на пресъдено нещо на постановеното решение. По силата на правилото на чл.226, ал.3 ГПК решението съставлява пресъдено нещо и за тази страна, независимо дали тя е знаела за процеса, независимо дали исковата молба е подлежала на вписване и дали е била вписана. Сочи се още, че съобразявайки решаващите си мотиви по релевантните за изхода на делото въпроси с практиката на ВКС, първоинстанционния съд е постановил законосъобразно и обосновано от доказателствата решение. Иска решението да бъде потвърдено, като се присъдят и разноски за въззивната инстанция.

По въззивната жалба е постъпил отговор и от процесуалния представител на Областния управител на област Бургас, представител по пълномощие на Министъра на РРБ. В отговора се сочи, че от представените по делото доказателства по безспорен начин се установява, че държавата е собственик на ПИ с идентификатор *****.510.118 на КККР на гр. Н. Съгласно нормата на чл.298, ал.2 ГПК, СПН обвързва и последващите приобретатели на спорното право, като категорично посочва спрямо кои лица влязлото в сила решение има действие, без те да са участвали пряко в процеса. При положение, че собствеността на праводателя „Спектър“ ООД е отречена със сила на пресъдено нещо, то това има действие и по отношение на въззивниците С. и Г. Б. и е недопустимо пререшаване на този въпрос отново. Твърди се, че в случая е без правно значение дали исковата молба по иска по чл.108 ЗС е вписана в Имотния регистър към АВ, тъй като за последващите приобретатели е приложима разпоредбата на чл.226, ал.3 вр. с ал.1 от ГПК. Предвид изложеното се твърди, че решението, приключило спора по в.гр.д. №706/2007 г. на БОС, възникнал между настоящите ищци и ответника – праводател на настоящия ответник, е разрешило спора за собственост на същото основание и по отношение на правоприемниците – въззивници в настоящето производство. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено, като се присъди и юрисконсултско възнаграждение.

Постъпил е писмен отговор и от ответника С. Б. К., в който се сочи, че въззивната жалба е основателна и решението на Окръжен съд – Бургас следва да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Изразява се съгласие с изложените във въззивната жалба на третите лица – помагачи аргументи за неправилност на първоинстанционното решение.

В законоустановения срок е постъпила и въззивна жалба от ответника С. Б. К. срещу Решение №160/25.04.2019 г., постановено по гр.д. №1524/2018 г. на БОС. Твърди се, че обжалваното решение е постановено по процесуално недопустим иск, тъй като в лицето на ищеца НСА не е налице процесуална субституция по отношение на държавата, на осн. чл.14 ЗДС. На следващо място се сочи, че процесуалната субституция не може да се разпростре върху процесния апартамент, тъй като същия не е предоставян на ищеца от държавата. Правата по чл.14 ЗДС се разпростират само върху предоставените от държавата имоти, но не и върху приращенията, още повече когато последните са изградени от трети лица. Държавата е изразила изрична вола по отношение на поземления имот, съставяйки АДС №8523/09.03.2018 г., без да е предприела действия относно постройката в процесния имот. Твърди се още, че в хода на производството, след приключване на устните състезания в първоинстанционния съд, държавата с Решение на МС №201/12.04.2019 г. е предоставила на ищеца всички свои имоти в местността „А.“, като нито спорния поземлен имот, нито построената в него страда, в т.ч. и процесния апартамент, са включени сред тези имоти. Предвид обстоятелството, че нито поземления имот, в който е построена сградата, нито процесния апартамент са предоставени на ищеца от държавата, нито предназначението на апартамента е учебен или спортен комплекс, не е налице възможността за предявяване на настоящия иск от НСА и не е налице изключението по чл.26, ал.2 от ГПК. Предвид изложеното от въззивния съд се иска обезсилване на атакуваното решение на БОС и прекратяване на производството по делото, като недопустимо. Алтернативно се твърди, че по делото не е доказано, че нито НСА, нито Държавата, са собственици на процесния недвижим имот, предмет на иска. За категорично неправилен се сочи извода на решаващия съд, че решението по в.гр.д. №706/2007 г. на БОС е разрешило въпроса за собствеността на недвижимия имот УПИ * в кв.1 по ПУП на м.“А.“, гр. Н. по отношение на ответника С. К. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд относно вписването на исковата молба, правните последици на липсата на вписване, както и силата на пресъдено нещо и нейните предели. Твърди се още, че първоинстанционния съд е направил неправилен извод, че процесния имот попада в границите на спортната база. По делото е прието заключение на неоспорена от страните техническа експертиза, в която еднозначно е установено, че теренът и построената в него жилищна сграда не попадат в границите на отредения за ползване от НСА терен с решение №КЗ-3/19.05.1977 г. на Комисията по земята. Доколкото по несъмнен начин се установява, че теренът не е предоставен на праводателя на НСА с решение №КЗ-3/19.05.1977 г. на Комисията по земята и съгласно протокол от 23.04.1959 г. на Комисията по чл.67 от ППИНМ, поземления имот не е и не е могъл да стане публична държавна собственост. Това, че теренът е бил ограден от НСА не означава, че му е бил предоставен по установения за това ред, респ. същия подлежи на реституция. Не са представени и доказателства за предоставяне на ищеца от страна на държавата на права за управление на имота, съгласно чл.14 ЗДС и чл.6, ал.3 ППЗДС. Като неправилни се сочат и изводите на първоинстанционния съд, относно направеното от ответника, при условията на евентуалност, възражение за изтекла придобивна давност по отношение на процесния имот. Твърди се, че процесния имот е владян от праводателите на ищеца, както и от самия ищец, от момента на придобиването му до настоящия момент без каквито и да било затруднения, създавани от длъжностни или други лица. Предвид гореизложеното, в случай че обжалваното решение не бъде прието за недопустимо, се иска да бъде прието за неправилно и отменено като такова, като въззивния съд постанови ново, с което отхвърли изцяло предявеният иск и присъди направените деловодни разноски.

Въззивната жалба на ответника С. К. е връчена редовно на другите страни в производството, които в законоустановения срок са депозирани писмени отговори по нея.

В писмения отговор на НСА „В. Левски“ – гр. София се сочи, че е неоснователно оплакването, че Държавата не била предоставила права на ищеца върху терена, на който е построен спорния апартамент. Твърди се, че имотът върху който е осъществено мероприятието на държавата по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ е предоставен за управление и ползване на НСА с АДС №382 и №383 от 20.01.1974 г. съставени на осн.чл.6 от ЗС и АДС №4744/17.09.2009 г. на осн. чл.2, ал.2, т.2, вр. с чл.68, ал.1 и чл.71 от ЗДС и чл.89, ал.2 от ЗВО. След като веднъж е предоставено управлението на НСА върху учебната спортна водна база, тя като ЮЛ на държавна издръжка по силата на чл.14, ал.3 ЗДС, освен че има право да владее и ползва имота, е задължена и да я поддържа от името на държавата, за своя сметка и на своя отговорност. С предоставянето на държавния имот за управление на НСА, академията упражнява правото на държавна собственост и тя се явява процесуален субституент на държавата във формата на процесуална суброгация. Излагат се подробни и аргументирани възражения по всяко едно от наведените възражения във въззивната жалба, като се моли за оставянето им без уважение. Прави се подробен анализ на съдебната практика, относима към правния спор за пределите на силата на пресъдено нещо на решението по в.гр.д. №706/2007 г. на БОС. По отношение на възражението за придобивна давност се навеждат твърдения за неоснователност, тъй като владението на ответника е било нарушено от действията на ЧСИ по въвеждане на НСА във владението на имота, както и поради забраната за придобиване по давност на имоти публична държавна собственост, така и поради мораториума за имоти частна държавна собственост. Предвид изложеното, от въззивния съд се иска да постанови решение, с което потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

По въззивната жалба е постъпил и отговор от процесуалния представител на Областния управител на област Бургас. В същия се навеждат подробно аргументирани твърдения относно допустимостта на развилото се пред БОС исково производство. Излагат се идентични възражения и твърдения с гореописания отговор по първоначалната въззивна жалба. В допълнение се сочи, че през периода, за който ответника твърди, че е придобил имота по давност: от 2008 г. до момента на подаване на исковата молба, е действала забраната за придобиване по давност на вещи, държавна собственост. В заключение се твърди, че от всички събрани по делото доказателства се установява по безспорен начин, че държавата е собственик на процесния имот и същия се държи без правно основание от ответника С. К. Иска се обжалваното решение да бъде потвърдено, като се присъди и юрисконсултско възнаграждение.

В о.с.з. въззивниците Г. К. Б. и С. А. Б., не се явяват и не се представляват.

В о.с.з. въззивника С. К. се явява лично, като чрез пълномощника адв. Т. поддържа въззивната си жалба и иска уважаването й. Подробни съображения са изложени в представени писмени бележки.

В о.с.з. въззиваемата страна НСА „В. Левски“ – гр. София се представлява от юрисконсулта К. и адвокатите Д. и К., които поддържат заявеното становище за неоснователност на въззивните жалби, по подробните съображения в писмените отговори. Искат потвърждаване на атакуваното решение. Допълнителни съображения са изложени в представени писмени бележки.

В о.с.з. Държавата, представлявана от Министъра на РРБ, чрез Областния управител на Област Бургас, чрез юрисконсулт Д., поддържа становището за неоснователност на въззивните жалби, по подробните съображения в писмените отговори. Допълнителни съображения са изложени в представени писмени бележки.

След преценка на доводите по жалбите и отговорите, доказателствата по делото и мотивите на обжалвания съдебен акт, Апелативният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

И двете въззивни жалби са допустими, тъй като са подадени в предвидения в закона срок и отговарят на изискванията на закона. Въззивниците са легитимирани и имат правен интерес от обжалването.

При служебната си проверка по чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбите следва да бъде разгледани по същество.

Заявеното във въззивната жалба на въззивника С. К. твърдение за недопустимост на атакуваното решение, като постановено по недопустим иск, настоящия съд прецени за неоснователно. По този повод намира да посочи, че изцяло споделя изложеното от първостепенния съд становище относно за допустимостта на предявения иск, приемайки че НСА "Васил Левски" действа в качеството на процесуален субституент на държавата, поради което и няма пречки да предяви от свое име пред съд претенция за защита на правото на собственост на държавата, като поиска осъждане на ответника да предаде владението на процесния имот. Процесуалната легитимация на ищеца в случая произтича от твърдението, че са му предоставени за управление в качеството му на висше училище и юридическо лице държавни имоти, представляващи публична държавна собственост, върху които в последствие са проведени мероприятия за изграждане на учебна водна спортна база, включваща освен сгради и съответната инфраструктура, както и от твърдението, че в границите на тези държавни имоти попада процесния имот. Следва да бъде отбелязано и че по делото, по реда на чл.26, ал.4 ГПК, като страна в процеса е конституирана и Държавата.

Преценени по същество и двете въззивни жалби са неоснователни. Атакуваното решение е правилно, като въззивния съд изцяло споделя мотивите му, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на БОС. Наведените и в двете въззивни жалби доводи повтарят същите аргументи, които вече са били изтъкнати пред първата инстанция и на които в обжалваното решение е даден отговор.

В производството пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание 108 ЗС.

Иска се от съда постановяване на решение, с което да се установи, че държавата е собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.510.118.1.29 по КК на гр. Н., обл. Б., „*“, вх. *, ет. *, ап. *-* с площ 64 кв. м при съседи: самостоятелни обекти на същия етаж с идентификатор *****.510.118.1.**, под обекта с идентификатор ******.510.118.1.**, над обекта с идентификатор *****.510.118.1.**, а по нотариален акт апартамент №*-* във вх. * на *-ти жилищен етаж, на площ от 63.86 кв.м., ведно с 6.71 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, с обща разгърната площ 70.57 кв.м., състоящ се от спалня, дневна-трапезария, баня-тоалетна, антре и две тераси при граници: ап. №3-2, външен зид и стълбищна клетка, отгоре ап. №*-* на четвърти жилищен етаж, отдолу ап.*-* на втори жилищен етаж, ведно със съответния процент идеални части от правото на строеж върху мястото, както и да бъде осъден ответника С. К. да предаде владението върху процесния имот на държавата чрез НСА “Васил Левски“.

Ищецът е основал претенцията си на следното: Твърди, че в качеството му на държавно висше учебно заведение му е предоставена държавна земя в гр. Н. с конкретно посочени граници, в рамките на които било проведено мероприятие на държавата по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ, състоящо се в изграждане на учебна водна спортна база на НСА на територията на гр. Н., м.“А.“ върху площ от около 150 дка, границите на която били заснети в кадастрален план на гр. Н., одобрен със заповед №РД-14-02-1394/30.12.1985 г. на МССУ. Посочва също така, че с последващ АПДС №4744/17.09.2009 г., в който са включени, съставени по рано АДС са отразени осъществените мероприятия, включително изградени сгради, асфалтова и бетонна пътна мрежа, озеленяване, инженерна инфраструктура - подземна и надземна, игрища и др. В акта изрично се отбелязвало, че описаните в него сгради и съоръжения са предоставени за ползване на ВИФ “Г. Димитров“, чийто правоприемник е НСА. Посочвало се конкретно, че осъщественото мероприятие представлява учебна спортна база на ищеца. Академията имала задължение да управлява предоставените й имоти и движими вещи по силата на чл.14 ЗДС от свое име и за своя сметка, в пределите на закона. С предоставянето на това управление, публичното тяло, което упражнявало правото на държавна собственост се явявало процесуален субституент на държавата, който можел да брани това право чрез иск и от свое име. Цитирана е нормата на чл.89, ал.2 ЗВО, съгласно която недвижимите имоти, предоставени на висшите училища са публична държавна собственост. Набляга се също така и на факта, че предвид нормата на чл.47а, ал.1, 3 и 4 ЗФВС се касае за изграждане на спортен обект и съоръжения с национално значение, които служат за трайно задоволяване на общонационални потребности в областта на физическото възпитание и спорта, като тези обекти са включени в приложение № 3 към закона, където пък под т.19 е вписана учебната база на НСА.

Изразена е позиция, че ПИ с идентификатор *****.510.*** по КК на гр. Н., съставляващ УПИ *, в кв. *-*** по ПУП на м.“А.“ гр. Н., попада в границите на спортната база на НСА. Посочва се в тази връзка, че през 2004 г. в процесния имот са започнали строителни работи от „Спектър“ ООД, като по този начин било нарушено владението на академията върху него. В защита на правата си ищецът предявил искове по чл.108 и чл.109 ЗС срещу последното дружество, като с влязло в сила решение на БОС по в.гр.д. №706/2007 г. “Спектър“ ООД било осъдено да му предаде процесния имот, както и да разчисти същия от всички строителни и други материали. В мотивите на съдебния акт се приемало, че дружеството не е придобило на валидно правно основание имота, предмет на сделката за покупко-продажба, обективирана в НА № **/**.**.**** г., нито това е станало с констативен нотариален акт № ***/**.**.**** г. Като последица и в изпълнение на съдебното решение, след образуване на изпълнително дело №20138010400***/**** г., на 14.08.2013 г. ищецът бил въведен във владение на процесния имот.

Докато бил висящ спора по горепосоченото гражданско дело, “Спектър“ ООД изградило в процесния имот жилищна сграда с идентификатор *****.510.118.* по КК на гр. Н., която по силата на чл.92 ЗС станала държавна собственост по приращение. Недвижим имот, находящ се в същата постройка и подробно индивидуализиран бил продаден на 01.03.2005 г. от горното дружество първоначално на Г. К. Б., след което последния и съпругата му от своя страна се разпоредили с жилището в полза на ответника К. Застъпено е становище, че лицата, които са придобили последователно владението на процесния апартамент от “Спектър“ ООД по време на висящ процес са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението, с което искът на академията срещу последното дружество е уважен. В тази връзка се посочва също така, че задължителното действие на решението произтича от чл.226, ал.3 ГПК и не е обусловено от вписването на исковата молба по чл.108 ЗС. Ответникът не бил придобил валидно собствеността върху апартамента, тъй като праводателите му не са били собственици на същия, а никой не може да прехвърли повече права отколкото притежава. Казаното обосновало правния интерес на ищеца от предявяване на заявената претенция в качеството му на процесуален субституент на държавата.

Защитавайки се против предявения иск, ответника е противопоставил следните възражения: На първо място е заявено становище за недопустимост на предявения иск с довод, че процесния имот не е бил предоставен на ищеца за управление и не е налице процесуална суброгация по смисъла на чл.14 ЗДС. По същество на заявената претенция на ищеца е въведено твърдение за нейната неоснователност с довод, че ищеца не е собственик на процесния имот, тъй като не е придобил същия на законно основание. Твърди, че исковата молба въз основа, на която е образувано гр.дело №332/2004 г. по описа на НРС не е била вписана, поради което и постановеното въззивно решение по в.гр.д. №706/2007 г. на БОС няма сила на пресъдено нещо спрямо ответника, като в тази връзка се позовава на въведеното от закона изключение от правилото за обвързващата сила на решението по спора, предвидено в нормата на чл.226, ал.3 ГПК, което касае именно спорове свързани с право на собственост исковите молби, по които подлежат на вписване. Заявява също така, че ищецът не разполага с материалноправна легитимация и не е собственик на терена, върху който е изградена сградата. Ищецът следвало да представи доказателства за правото на собственост на държавата върху терена, като включително уточни границите на целия имот, върху който се разпростира базата му, както и обстоятелството дали процесния поземлен имот с идентификатор *****.510.*** попада в рамките на същия. При условията на евентуалност ответника се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност, в качеството му на добросъвестен владелец на процесното жилище. В тази връзка сочи, че имотът бил закупен въз основа на надлежно осъществена правна сделка - покупко-продажба от 28.07.2008 г., като липсвали доказателства, свидетелстващи за знанието на ответника, че праводателят му не е собственик. Горното следвало включително и от обстоятелството, че исковата молба срещу праводателя на неговия праводател не била вписана, а липсата на сведения за неговата информираност по този въпрос означавало, че К. владее вещта на основание, годно да го направи собственик. Ответникът е заявил, че присъединява към своето владение и владението на праводателите му Г. Б. и С. Б., считано от 01.03.2005 г., като в този случай били изтекли повече от 10 години на владение на процесния апартамент. Фактическата власт върху жилището била упражнявана от праводателите му и от него лично постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено, като ответника винаги с поведението си е демонстрирал намерението си, че счита имота за свой. Редовно били заплащани дължимите за жилището данък, местни такси, сметки за ел.енергия, вноски за управление и поддържане на общите части.

Държавата конституирана като главна страна в процеса, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез своя представител по пълномощие, изразява становище, че предявената претенция е основателна и доказана.

Конституираните трети лица помагачи Г. Б. и С. Б. оспорват предявения иск като неоснователен и се присъединяват към изложените от ответника, в отговора на исковата молба, съображения.

При така заявените становища и възражения на страните, с обжалваното решение БОС е приел предявения в производството осъдителен иск за основателен и го уважил изцяло. В мотивите е изложено, че НСА "Васил Левски" действа в качеството на процесуален субституент на държавата, поради което и няма пречки да предяви от свое име пред съд претенция за защита на правото на собственост на държавата, като поиска осъждане на ответника да предаде владението на процесния имот. Решаващия съд е приел за безспорно, че ответникът е придобил собствеността върху процесния имот от Г. К. Б. и С. А. Б., които пък от своя страна са закупили същия апартамент от „Спектър“ ООД, както и че това се е случило по времето, докато е бил висящ спора по чл.108 ЗС между последното дружество и НСА “Васил Левски“, имащ за предмет недвижим имот, представляващ УПИ * в кв.1 по ПУП на местността „А.“, землището на гр. Н., приключил с влязло в законна сила на 31.07.2009 г. решение по в.гр.д. №706/2007 г. по описа на Окръжен съд гр. Бургас, с което предявения иск е уважен. Съдът е приел, че силата на пресъдено нещо на цитираното съдебно решение се разпростира и по отношение на ответника, независимо от факта, че ИМ, въз основа на която е образувано делото не е била вписана, като възражението в тази връзка е прието за неоснователно. Посочил е, че действително разпоредбата на чл.226, ал.3 ГПК предвижда изключение от обхвата на субективните предели на СПН на постановеното решение за трети лица - приобретатели, поради оповестително - защитното действие на вписването на исковите молби по някои дела, предвидено в чл.114 б."в" ЗС. Вписването на исковата молба по чл.108 ЗС обаче не попада сред визираните в чл.114 б."в" ЗС и има само оповестително действие, което прави неприложимо изключението на чл.226 ал.3 ГПК вр. чл.114 ЗС, поради което лицето получило владението върху имота от ответника по иска по чл.108 ЗС в течение на висящото производство, е адресат на разпоредбата на чл.226, ал.3 ГПК и обвързаността на това лице от силата на пресъдено нещо на решението не е обусловена от знание за висящия процес. С оглед изложеното, първостепенния съд е извел извод, че решението, приключило спора по гр.д. №332/2004 г. по описа на Районен съд гр. Несебър, а именно - Решение от 15.01.2009 г. по в.гр.д. №706/2007г. на БОС, възникнал между настоящия ищец и ответника - праводател на настоящия ответник, е разрешило въпроса за собствеността на недвижимия имот УПИ *-*** в кв. * по ПУП на същото основание и по отношение на правоприемника С. Б. К. С влязлото в сила решение на Бургаски окръжен съд е уважен предявеният от НСА иск по чл.108 ЗС и съответно признато правото на собственост на държавата със сила на пресъдено нещо. Доколкото последващите приобретатели на спорното право също са обвързани от СПН, това решение обвързва и ответника по иска в настоящото производство, който е придобил процесния имот от Г. К. Б. и С. А. Б., които пък от своя страна са закупили същия апартамент от „Спектър“ ООД. След като правото на собственост на ищеца върху земята е установено със сила на пресъдено нещо по образуваното между страните производство по ревандикационния иск е недопустимо пререшаването на този въпрос отново. На следващо място е прието, че по силата на чл.92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Тъй като въведената от законодателя оборима презумция не е оборена в хода на процеса, решаващия съд е извел извод за основателност на предявения иск. За негоден да прехвърли собствеността върху процесния имот е приет договора за покупко-продажба, сключен на 28.07.2008 г. между ответника К. с оглед правилото, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото притежава, тъй като Г. Б. е закупил имота от „Спектър“ ООД на 01.03.2005 г., като и двете сделки са извършени преди постановяване на решението, с което е установено със сила на пресъдено нещо, че праводателят на неговите праводатели не е собственик на земята, върху която е построена сградата, в която се намира процесния апартамент. За неоснователно е прието и възражението на ответника, че е придобил процесния имот по давност по съображения, че от една страна - по времето на висящия процес по гр.д. №332/2004 г. по описа на НРС, приключил с влязло в законна сила на 31.07.2009 г. решение по в.гр.д. №706/2007 г. по описа на БОС, давност не е текла, както по отношение на ответника по иска по чл.108 ЗС, така и по отношение на последващите приобретатели, черпещи права от него, т.е. най-рано давностния срок е започнал да тече на 31.07.2009 г., а и владението е нарушено с предприемане на действия от съответния съдебен изпълнител по въвеждане на ищеца във владение на имота през 2013 г., т.е. периода е достатъчно къс, за да бъдат осъществени предпоставките на въведения оригинерен придобивен способ. От друга страна съдът е посочил за основателни възраженията на ищцовата страна, че няма как имоти публична държавна собственост да бъдат придобити по давност, като такава възможност е допустима по отношение на тези, представляващи частна държавна собственост, за които обаче по силата на §1 ЗДЗС давността спира да тече до 31 декември 2022 г. Решаващия съд не е споделил и довода на ответника, че издаването на акт за частна държавна собственост изключва претендиранато право на собственост на посоченото от НСА в исковата молба основание, тъй като актът за държавна собственост няма правопораждащо действие.

Така изложените от БОС мотиви се споделят изцяло от въззивния съд в настоящия състав, поради което и атакуваното решение се прецени за правилно.

Не е спорно по делото, че ответникът е придобил собствеността върху процесния имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.510.118.1.** по КК на гр. Н., обл. Б., „А.“, вх. *, ет. *, ап. *-* с площ 64 кв. м, по нотариален акт съставляващ апартамент № *-* във вх. * на *-ти жилищен етаж, на площ от 63.86 кв.м, ведно с 6.71 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата, с обща разгърната площ 70.57 кв.м., състоящ се от спалня, дневна- трапезария, баня- тоалетна, антре и две тераси, ведно със съответния процент идеални части от правото на строеж върху мястото от Г. К. Б. и С. А. Б., които пък от своя страна са закупили същия апартамент от „Спектър“ ООД. Не е спорно, а и се установява от представените по делото НА, че това е станало по времето, докато е бил висящ спора за собственост по чл.108 ЗС между „Спектър“ ООД и НСА “Васил Левски“, имащ за предмет недвижим имот, представляващ УПИ * в кв.* по ПУП на местността „А.“, землището на гр. Н. Безспорно е по делото и постановяването на решение от 15.01.2009 г. по в.гр.д. №706/2007 г. (в законна сила от 31.07.2009 г.) по описа на Окръжен съд гр. Бургас, с което е отменено решение №101/25.05.2015г. по гр.д. №332/2004г. по описа на Районен съд гр. Несебър, като след като е прието, че НСА "В. Левски" е собственик на недвижимия имот "част от отредената за нуждите му площ, която без правно основание е придобила устройствен статут на УПИ *-*** в кв. * по ПУП на м."А.“, землището на гр. Н., която ответното дружество „Спектър“ ООД държи без правно основание, последното е осъдено да предаде. Не е спорно и че през 2013 г. НСА "В. Левски" е въведена във владение на имота от съдебен изпълнител.

По делото е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза от заключението на която се установява, че процесния имот попада в границите на спортната база, както и че УПИ *-*** в кв. * по ПУП се намира изцяло в оградения терен, заснет в кадастралния план към 1979 г. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че процесната сграда и апартамент се намират понастоящем в посочения по-горе урегулиран поземлен имот *-*** в кв. *, както и че последният е идентичен с поземлен имот с идентификатор *****.510.***. Заключението на вещото лице, като обективно, пълно, компетентно изготвено и неоспорено от страните, е прието от съда.

Основния спор между страните в настоящото производство, относно обвързващата сила на Решение №214/15.01.2009 г. по в.гр.д. №706/2007г. /в законна сила от 31.07.2009 г./ по описа на Окръжен съд гр. Б., е правилно разрешен от първостепенния съд. Направеното оплакване във въззивните жалби за неправилност на изводите на БОС по този въпрос, се прецени за неоснователно.

В Решение №177/2018 г. от 08.04.2019 г. по гр.д. №4119/2017 г. на ВКС, I ГО при отговора на правния въпрос относно правното значение и действието на вписването на исковата молба и на решението по чл.108 ЗС, е споделена практиката на ВКС, обективирана в решение №68/20.02.2012 г. по гр.д. №719/2011 г. на ВКС, І г.о., като е прието, че вписването на посочените в ЗС и ПВ актове по принцип има оповестително действие, а защитно действие - само в изрично посочените в закона случаи (чл.17, ал.2 ЗЗД, чл.33, ал.3 ЗС, чл.88, ал.2 ЗЗД, чл.135, ал.1 ЗЗД, чл.227 ЗЗД, чл.37 ЗН). Вписването на искова молба по чл.108 ЗС има само оповестително действие - да даде гласност на правния спор относно имота, но не създава правна защита на лицата, придобили от несобственик, независимо дали са вписали своя акт преди или след вписването на исковата молба. По същия начин е разрешен въпроса и в цитираното от БОС Решение №88/29.07.2016 г. по гр.д. №5719/2015 г. на ВКС, I г.о., в което на процесуалноправния въпрос обвързан ли е правоприемникът от решението, с което искът по чл.108 ЗС е уважен, ако е придобил имота от ответника по ревандикационния иск преди да бъде вписана исковата молба по приключилото дело, е даден положителен отговор, като е изложено, че лицето, което е придобило владението върху имота от ответника по време на висящ процес по иска по чл.108 ЗС, е обвързано от силата на пресъдено нещо на решението, с което искът е уважен. Задължителното действие на решението произтича от чл.226, ал.3 ГПК. То не е обусловено от вписването на исковата молба по чл.108 ЗС, съответно на решението, с което искът е уважен. За да бъде уважено притезанието за предаване на владението по чл.108 ЗС, е достатъчно ответникът да владее имота към предявяването на иска. Лицето, което е придобило владението на имота от ответника по ревандикационния иск, може да се легитимира като собственик на основание придобивен способ, чийто фактически състав е осъществен след датата, на която е влязло в сила решението, с което искът по чл.108 ЗС е уважен.

В конкретиката на процесния случай и при съобразяване практиката на касационната инстанция, решаващия съд правилно е извел извод, че решението, приключило спора по гр.д. №332/2004 г. по описа на Районен съд гр. Н. от 15.01.2009г. по в.гр.д. №706/2007г. на БОС), възникнал между настоящия ищец и ответника „Спектър“ ООД - праводател на праводателя на настоящия ответник, е разрешило въпроса за собствеността на недвижимия имот УПИ *-*** в кв. * по ПУП (идентичен с поземлен имот с идентификатор *****.510.***), на същото основание и по отношение на правоприемника С. Б. К. Както вече се посочи, с влязлото в сила решение на Бургаски окръжен съд е уважен предявеният от НСА иск по чл.108 ЗС и съответно признато правото на собственост на държавата със сила на пресъдено нещо. Доколкото последващите приобретатели на спорното право също са обвързани от СПН, това решение обвързва и ответника по иска в настоящото производство. След като правото на собственост на ищеца върху земята вече е установено със сила на пресъдено нещо по образуваното между страните производство по ревандикационния иск, е недопустимо пререшаването на този въпрос отново. Решаващия съд правилно е отчел, че разпореждането с процесния имот, извършено от „Спектър“ ООД (ответник по иска по чл.108 ЗС) в полза на Г. К. Б. и С. А. Б., които пък от своя страна са продали същия апартамент на ответника К., е извършено по време на висящността на спора пред Несебърския районен съд - въпрос, който не е спорен между страните. Съгласно чл.226, ал.1 ГПК ако в течение на производството по делото спорното право бъде прехвърлено, делото следва своя ход между първоначалните страни. Приобретателят може да встъпи или да бъде привлечен в делото като трето лице, както и да замести своя праводател само със съгласието на двете страни. В случаите, когато прехвърлителят запазва качеството си на страна, той действа като процесуален субституент в защита на едно вече чуждо право. Разпоредбата на чл.226, ал.3 ГПК повелява, че независимо от това дали е участвал като страна по делото, приобретателят във всички случаи е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното решение, с изключение на действието на вписването, когато се касае за недвижими имоти. Вписването на исковата молба по чл.108 ЗС, което има само оповестително действие, няма значение за обвързаността на третото лице - приобретател в хипотезата на чл.226 ГПК от силата на пресъдено нещо на постановеното решение. То е значение само за неговата добросъвестност по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС, доколкото прави възможно узнаването, че правото на собственост на лицето, с което договаря, е предмет на съдебен спор и може да се окаже несъществуващо.(в т.см. Решение №177/2018 г. от 08.04.2019 г. по гр.д. №4119/2017 г. на ВКС, I г.о.).

При всичко изложено до тук, следва обоснован извод, че решението, приключило спора по гр.д. №332/2004 г. по описа на Районен съд гр. Н. от 15.01.2009 г. по в.гр.д. №706/2007г. на БОС), възникнал между настоящия ищец и ответника „Спектър“ ООД - праводател на настоящия ответник, с което е разрешен въпроса за собствеността на недвижимия имот УПИ *-*** в кв. * по ПУП (идентичен с поземлен имот с идентификатор *****.510.***), има обвързваща сила и по отношение на ответника К.

С разпоредбата на чл.92 ЗС е регламентирано приращението, като първичен способ за придобиване право на собственост. По силата на чл.92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Това означава, че ако лице, на което не е учредено право на строеж, построи сграда или пристройка към сграда или засади трайни насаждения, то собственикът на земята ще стане собственик и на постройките и насажденията. Всичко това, с което се увеличава стойността на имота, принадлежи на собственика на земята, ако не е уговорено друго. Въведената от законодателя презумция поначало е оборима. До наличието на разделна собственост би могло да се стигне в случай на учредяване право на строеж (каквото право несъмнено в настоящия случай не е предоставено на ответника или праводателя му), или в хипотезата на упражняване на давностно владение от трето лице, построило сградата или владяло същата или самостоятелен обект в нея за срок от 10 г., без противопоставяне на собственика на земята.

В конкретния случай презумпцията на чл. 92 ЗС не е оборена на нито едно от заявените от ответника придобивни основания. Договора за покупко-продажба на процесния имот, сключен на 28.07.2008 г. между ответника К. и С. А. Б. не може да направи купувача собственик, защото продавача не е собственик, тъй като е придобил собствеността върху имота на 01.03.2005 г. от „Спектър“ ООД, който също не е собственик. И това е така, тъй като описаните сделки са извършени в хода на висящия процес по гр.д. №332/2004 г. по описа на Районен съд гр. Несебър, с влязлото в сила решение, по който е установено със сила на пресъдено нещо, обвързваща и ответника К., че праводателят на неговите праводатели не е собственик на земята, върху която е построена сградата, в която се намира процесния апартамент, т.е. прехвърлено му е нещо, което праводателите му не притежават. Неоснователно е и заявеното от К., при условия на евентуалност, възражение за придобиване на имота по давност, тъй като владее същия от датата на придобиването му - 28.07.2008 г. В тази връзка правилни са и се споделят изводите на БОС, че докато е бил висящ процеса по иска по чл.108 ЗС по гр.д. №332/2004 г. на НРС, давност не е текла, както по отношение на ответника по този иск, така и по отношение на последващите приобретатели, черпещи права от него, т.е. най-рано давностния срок е започнал да тече на 31.07.2009 г. (датата на влизане в сила на решението по посочения спор). Освен това, владението след посочената дата е било нарушено с предприемане на действия от съответния съдебен изпълнител по въвеждане на ищеца във владение на имота с протокола от 14.08.2013 г., поради което и до датата на завеждане на настоящото дело (13.06.2018 г.) периода е недостатъчен, за да бъдат осъществени предпоставките на въведения оригинерен придобивен способ. Нещо повече, дори и периода на владение да беше налице, то основателни се явяват възраженията на ищеца, че имоти публична държавна собственост не могат да се придобиват по давност, а по отношение на частната такава е налице мораториум - такава спира да тече до 31.12.2022 г.

За неоснователно се прие и не се сподели от настоящия съд и възражението на ответника К., основано на приетото във въззивната инстанция, като доказателство Решение №529/05.09.2019 г. на МС на РБ. Ответника твърди, че с посоченото решение за публична държавна собственост е обявен единствено ПИ с идентификатор 51500.510.118 по КККР на гр. Н., м."А.", който е предоставен за безвъзмездно управление на ищеца, но не и построената в същия сграда, в която се намира процесния апартамент. Съгласно нормата на чл.5 ЗДС държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за държавна собственост. Актът за държавна собственост е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона. Актът за държавна собственост обаче няма правопораждащо действие. Оттук следва да бъде направен изводът, че актуването или деактуването на имот няма конститутивно действие по отношение на правото на собственост, защото записването или отписването на един държавен имот от актовите книги за държавна собственост не създава, нито прекратява правото на собственост на държавата върху този имот. В тази връзка и както се посочи по напред в мотивите, процесния терен е държавна собственост, а на осн. чл.92 ЗС и по реда на приращението - такава собственост е и построената в същия сграда, в т.ч. и процесния апартамент. Обсъжданото решение на МС по преобразуване на собствеността върху терена в публична държавна не би могло да доведе съда до различни изводи, съответно до различен краен резултат.

Въз основа на изложеното до тук, следва извод, че предявеният в производството иск с правно осн. чл.108 ЗС е основателен и следва да бъде уважен. Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение – потвърдено.

При този изход на делото, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, на въззиваемата страна НСА „В. Левски“ следва да се присъдят разноски, предвид наличието на надлежно искане в тази насока и на доказателства за сторени разноски. Във въззивната инстанция тази страна е била защитавана от двама адвокати, за което е заплатила възнаграждение в общ размер на 3000 лв. Съгласно цитираната законова норма на овъзмездяване подлежи заплатеното възнаграждение за един адвокат, поради което и следва да се присъди сума за разноски в размер на 1500 лв.

На осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на въззиваемата страна Държавата, представлявана от Министъра на РРБ, чрез Областния управител на Област Бургас Държавата, предвид наличието на надлежно искане и на обстоятелството, че е защитавана от юрисконсулт, следва да се присъди възнаграждение в размер на 300 лв.

Така мотивиран, Апелативен съд - Бургас

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 160/25.04.2019 г., постановено по гр. д. №1524/2018 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.

 

ОСЪЖДА С. Б. К. , ЕГН **********, с адрес гр. С., ул.“Д. Г.“ № **, бл. *, вх. *, ет. * да заплати на Национална спортна академия “Васил Левски“ гр. София, с адрес Студентски град, ул. “Акад. Стефан Младенов“ № 21 направените във въззивното производство разноски в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева.

ОСЪЖДА С. Б. К. , ЕГН **********, с адрес гр. С., ул.“Д. Г.“ № **, бл. *, вх. *, ет. * да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областен управител на Област Бургас, сума в размер на 300 (триста) лева - възнаграждение за юрисконсултска защита за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при усл. на чл.280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

2.