РЕШЕНИЕ
№ 2179
гр. Бургас, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Детелина К. Димова
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Гражданско дело №
20222120100659 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. София, ******, представлявано от управителя
Ю.Б.Ц., с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът О. Т. А., ЕГН
**********, с адрес: гр. Бургас, *****, дължи на ищеца сумата от 74,97 лева,
представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на допълнително споразумение към
договор от 05.05.2017 г. за кл. № *****, сключен между длъжника и „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК № 1688/09.07.2021 г. по ч. гр. д. № 4960/2021 г. на БРС.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответникът О. Т. А. е бил
потребител на мобилни услуги по силата на сключен с „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД договор, които са били отчитани и фактурирани на клиентски номер №
*****. Твърди се, че по силата на сключено между страните допълнително споразумение
към посочения договор от дата 05.05.2017г., ответникът се е съгласил да ползва мобилна
услуга за номер ********** при условията на тарифен план Vivacom Smart L с месечна
абонаментна такса 29.99 лева. За ползвани от ответника услуги в периода от 16.05.2018 г. до
14.09.2018 г. били издадени четири фактури на обща стойност 216.12 лева. Поради
неплащането на фактурираните за четири последователни отчетни периода услуги (06/2018,
07/2018, 08/2018 и 09/2018 г.), мобилният оператор прекратил предсрочно договора на
основание чл. 50 от Общите условия във връзка с чл. 43, т. 1 от същите. Предвид
едностранното прекратяване на договора, мобилният оператор е издал крайна фактура с №
1
**********/16.10.2018г., в която била начислена дължимата неустойка за предсрочното
прекратяване на договора в размер на 74.97 лева. С договор за цесия от 16.10.2018 г.
кредиторът прехвърлил правата си в полза на „С. Г. Груп“ ООД, което на свой ред, с
договор за цесия от 01.10.2019 г. ги прехвърлило на ищеца. Твърди се, че за извършените
две цесии ответникът се счита за надлежно уведомен чрез връчването на исковата молба.
Моли се за уважаване на иска и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Ответникът, на когото препис от исковата молба е бил връчен лично на
08.04.2022 г., не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
От представеното по делото допълнително споразумение към договор
за електронни съобщителни услуги, подписано на 05.05.2017 г. между О. Т. А. и „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, се установява, че между същите е било договорено,
дружеството да предоставя на ответника мобилна услуга за телефонен номер **********,
под формата на абонаментен план Vivacom Smart L.
В споразумението не е уговорен срока, за който същото се сключва,
като полето „дата на изтичане на срока на споразумението“ е празно и не съдържа никаква
информация.
По делото не е представен и основният договор, сключен между
страните, за който в исковата молба се твърди, че бил със срок на действие 24 месеца. От
допълнителното споразумение е виден единствено номера на първоначално сключения
договор, но не става ясна нито датата, на която същият е бил сключен, нито, както вече бе
посочено, неговия срок на действие.
При липсата на доказателства, от които да се установява какъв е бил
срока на действие на първоначално сключения договор, съответно на сключеното към него
допълнително споразумение, съдът намира за недоказано твърдението на ищеца, че срокът
на договора е бил 24 месеца. Като недоказано в тази връзка се явява и твърдението за
предсрочно прекратяване на договора, основателността на което е обусловена от
доказването на срока на действие на същия.
Този извод не се променя и от представените по делото като
доказателства пет броя месечни сметки фактури, тъй като в тях също липсват данни относно
срока на действие на договора. От представената кредитна сметка с № **********, издадена
на 16.10.2018 г. е видно, че в същата е начислено задължение в размер на 74,95 лева, но като
основание за плащането на тази сума е посочено „корекции, дарения и услуги и партньори“.
Никъде в посочения документ не се сочи, това задължение да е начислено като неустойка,
във връзка с предсрочно прекратяване на договора.
Независимо от изложеното и доколкото в тежест на ответника бе
указано, че в негова тежест е да установи плащането по посочените четири броя фактури,
издадени за начислените дължими суми през отчетния период, обхващащ месеците юни,
2
юли, август и септември, 2018 г., съдът , с оглед липсата на ангажирани доказателства,
съдът приема, че посочените задължения не са изпълнени. Липсата на плащане обаче не
променя извода относно това дали е налице валидно предсрочно прекратяване на договора,
за което е дължима процесната неустойка.
На следващо място, от представените два договора за цесия, както
следва договор от 16.10.2018 г., сключен между „Българска телекомуникационна компания”
ЕАД и „С. Г. Груп“ ООД и договор от 01.10.2019 г., сключен между „С. Г. Груп“ ООД и
„ЮБЦ“ ЕООД, както и от извлечението от Приложение № 1 към втория договор, се
установява, че ищцовото дружество е придобило процесното вземане от ответника О. А., в
размер на 74,97 лева. Съдът приема, че с връчването на исковата молба длъжникът е
надлежно уведомен за сключените договори за цесия. Получаването на уведомлението е
факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това
следва да бъде съобразен при решаването на делото с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3
ГПК. Ето защо следва да се приеме, че договорът за цесия има действие за длъжника.
При така установените факти, съдът следва да се произнесе по спорния
по делото въпрос дали са се осъществили предпоставките, при наличието на които е
дължима претендираната неустойка за предсрочно прекратяване, а именно дали между
страните е налице действащ договор, по който е уговорена валидна клауза за неустойка,
налице ли е забава на длъжника за заплащане на стойността на използваните мобилни
услуги, която да представлява основание за предсрочно прекратяване на договора.
Предявеният иск е с правно основание чл. 92 ЗЗД във вр. с чл. 422
ГПК.
Съгласно чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. В случая ищецът се позовава на неустоечна клауза в договора, съгласно която в
случай на нарушаване на задълженията на абоната поради неплащане на месечни
задължения и прекратяване на договора в рамките на определения в него срок, последният
дължи неустойка в размер на три месечни абонаментни такси.
Съдът намира, че искът е неоснователен, а също така и недоказан,
доколкото липсват доказателства, от които да се установява най- напред кой е бил крайния
срок по договора, поради което не може да се установи дали е налице и хипотезата на
предсрочно прекратяване на същия. Независимо от това, от събраните доказателства съдът
не може да направи извод, че операторът валидно е упражнил правото си да прекрати
договора за мобилни услуги. В общото правило на чл. 87, ал. 1 ЗЗД е посочено, че „когато
длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за
която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ
срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за
развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в
писмена форма“. Тъй като договорът е сключен в писмена форма, следвало е и изявлението
за прекратяване на същия да е в такава съгласно посочената разпоредба. В приложените по
3
делото общи условия към договора – чл. 50.6, б. „в“, също е предвидено, че при неплащане
на задължения в срок БТК прекратява едностранно договора с писмено предизвестие. По
делото липсват доказателства ответникът да е бил уведомен писмено за упражнено от страна
на оператора прекратяване на договора, съответно не става ясно как е уведомен ответникът
и от кой момент се прекратява действието на договора.
Неустойка би се дължала само при предсрочното прекратяване на
договора, което в случая не бе установено по делото. В допълнение, съдът намира, че
клаузата за плащане на неустойка не поражда валидно задължение за плащане и с оглед
неравноправния й характер, преценен от съда на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, във
връзка с чл. 7, ал. 3 от ГПК. Същата не отговаря на изискването за добросъвестност и води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
висока неустойка.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ******, представлявано от управителя Ю.Б.Ц., с който се моли
съда да приеме за установено, че ответникът О. Т. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас,
*****, дължи на ищеца сумата от 74,97 лева, представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни
услуги за кл. № *****, от дата 05.05.2017г., сключено между длъжника и „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК № 1688/09.07.2021 г. по ч. гр. д. № 4960/2021 г. на БРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4