РЕШЕНИЕ
№ 9
гр. Перник, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
Въззивно наказателно дело от частен характер № 20211700600237 по описа за
2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.327 и чл.328, гл. XXI „ВЪЗЗИВНО
ПРОИЗВОДСТВО“ от НПК, в срока по чл. 319 от НПК е депозирана жалба
ОТ: адв. С.Д. от АК-***- ЗАЩИТНИК на подсъдимите
1. А. Г. Д.
със съдебен адрес ***, и
2. А. А. Д.
със съдебен адрес ***,
ПРОТИВ: ПРИСЪДА № 260029 от 18.05.2021 г. по
Н.Ч.Х.Д. № 691 / 2020 г. по описа на РС Перник
С обжалваната ПРИСЪДА подсъдимият А. Г. Д. - роден на *** в ***, с постоянен и
настоящ адрес: ***, женен, неосъждан, *** образование, не работи, л.к. № ***, изд. на ***
от МВР - ***, ЕГН: ********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на *** около 13.30часа в
***, общ. ***, *** / в съучастие като съизвършител с извършителя А. А. Д. причинил /чрез
1
удари с ръце и крака/ лека телесна повреда /извън случаите на чл.128 и чл.129 НК/ на К. Л.
С. с ЕГН **********, изразяваща се в причиняване на подкожен хематом на площ 1/1,5см. и
кръвонасядане на площ 5/4см. в областта на долния ръб на лявата очница, охлузване в
областта на върха на носа линейно с дължина 0,5см. вдясно, кръвонасядане в областта на
дясната предмишница към китката-дъговидно червеникаво кръвонасядане на площ
5смХ0,5см., довело до състояние "разстройство на здравето"- престъпление по чл.130 ал.1 от
НК, но тъй като за това умишлено престъпление се предвижда наказание “Лишаване от
свобода” до 2/две/години или ”Пробация”, деецът е пълнолетен и НЕ е осъждан за
престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, както и от престъплението НЕ са причинени имуществени
вреди, същият е освободен от наказателна отговорност, като на осн. чл.78а ал.1 НК, вр.
чл.27, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, му е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на
1 000 /хиляда/лева.
С обжалваната ПРИСЪДА подсъдимият А. А. Д., роден на *** в ***, с постоянен и
настоящ адрес: ***, общ. ******, *** образование, неженен, неосъждан, л.к. № ***, изд. на
*** от МВР-***, с ЕГН:********** е признат за ВИНОВЕН в това, че на *** около 13.30
часа в ***, общ. ***, *** в съучастие като съизвършител с извършителя А. Г. Д., причинил
/чрез удари с ръце и крака/ лека телесна повреда /извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК/
на К. Л. С., с ЕГН:**********, изразяваща се в причиняване на подкожен хематом на площ
1/1,5см. и кръвонасядане на площ 5/4см. в областта на долния ръб на лявата очница,
охлузване в областта на върха на носа линейно с дължина 0,5см. в дясно, кръвонасядане в
областта на дясната предмишница към китката-дъговидно червеникаво кръвонасядане на
площ 5см.Х0,5см./ довело до състояние "разстройство на здравето"- престъпление по чл.130
ал.1 от НК, но тъй като за това умишлено престъпление се предвижда наказание “Лишаване
от свобода” до 2/две/години или ”Пробация”, деецът е пълнолетен и НЕ е осъждан за
престъпление от общ характер, НЕ е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, както и от престъплението НЕ са причинени имуществени
вреди, същият на основание чл.78А от НК е освободен от наказателна отговорност, като на
основание чл.78а ал.1 НК, вр. чл.27 ал.2 и ал.3 от ЗАНН, му е наложено административно
наказание “ГЛОБА” в размер на 1 000 /хиляда/лева.
С обжалваната присъда подсъдимите А. А. Д., с ЕГН ********** и А. Г. Д., с ЕГН
********** /и двамата живеещи в ***, ***/, са осъдени солидарно да заплатят на
гражданския ищец и частен тъжител К. Л. С., с ЕГН********** сумата от 750.00
/седемстотин и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от него в
резултат на деянието, извършено на *** и описано по-горе, неимуществени вреди /болка и
страдания/, ведно със законовата лихва върху посочената главница, считано от момента на
увреждането *** до окончателното изплащане, като за разликата до пълният предявен
размер на иска от 3 000/три хиляда/лева, иска е отхвърлен като неоснователен и недоказан,
С обжалваната присъда подсъдимите А. А. Д., с ЕГН ********** и А. Г. Д., с ЕГН
********** са осъдени да заплатят /всеки един от тях/ на гражданския ищец и частен
2
тъжител К. Л. С., с ЕГН********** сумата от по 256.00 /двеста петдесет и шест /лева,
представляващи направени от него разноски по делото /адвокатско възнаграждение и
държавна такса/.
В подадената въззивна жалба защитникът на подсъдимите сочи, че присъдата е
неправилна, поради което и я обжалва и моли да бъде отменена, като бъде постановена
нова, с която всеки един от подсъдимите бъде признат за невиновен и оправдан по
обвинението, както и да бъде отхвърлен изцяло гражданския иск.
Пернишкият окръжен съд, след като разгледа обжалваната присъда с оглед
доводите, сочени в жалбата и служебно по реда на чл.313 и 314 от НПК установи
следното:
Касателно настоящото дело с оглед разпоредбата на чл.81 ал.3 НПК в срок
тъжителят Г.В. е депозирал подадената частната тъжба. По досъдебното производство
безспорно от събрания доказателствен материал – медицинска документация на „Х.О“ и
експертно становище на д-р Р.С. - *** при МБАЛ „***“ АД – гр. ***, е установено, че
причинените на В. телесни увреждания са лека телесна повреда и както обстойно е
отбелязал и прокурорът в постановлението за спиране на ДП, това е престъпление от частен
характер, което се преследва по тъжба на пострадалия.
По делото са събрани всички доказателства, необходими за всестранното му
изясняване. Въз основа на тях, след направен съвкупен и обстоен анализ, районният съд е
установил точно фактическата обстановка. Направените правни изводи са правилни. В тази
насока следва да се подчертае, че първостепенният съд в пределите на своята
компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички мерки за
разкриване на обективната истина.
Първоинстанционният съд е постановил решението си по вътрешно убеждение,
основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото.
Изпълнил е задължението си по чл.378, ал.4, т.1 вр. с 305, ал. 3 НПК, като в
мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата, които ги подкрепят и е
изложил правните си изводи.
Посочил е и съображенията си по отношение кредитирането на събрания по делото
доказателствен материал, неговата относимост към решаването на делото по същество и
противоречията, както и всички факти релевантни към наказателната отговорност на
подсъдимите С.Й.С.. Посочил е точно въз основа на кои доказателства ги е приел за
установени и защо.
Всички доказателства са приобщени към доказателствения материал с допустими от
процесуалния закон средства, без съществени нарушения на процесуалните правила.
Неоснователни са доводите на защитата на подсъдимите, развити в жалбата и
съдебно заседание, че първоинстанционният съд неправилно и необосновано е приел за
достоверни показанията на една част от свидетелите, а не е кредитирал показанията на
други.
Районният съд е обсъдил поотделно показанията на всички разпитани пред него
свидетели, обяснил е на кои дава вяра и защо и на кои не, включително и касателно фактите
изложени от подсъдимите. Всички гласни доказателствени средства са съпоставени
помежду си и с останалите събрани доказателства, а към направените правни и фактически
изводи настоящата инстанция се солидаризира.
3
С оглед изложените във въззивната жалба и съдебните прения доводи, следва да се
отбележи следното:
Въз основа на комплексна преценка и анализ на събрания по предвидения
процесуален ред доказателствен материал, районният съд законосъобразно е приел, че
вината и авторството на извършеното престъпление по делото се установяват по
категоричен и несъмнен начин. Трябва да се подчертае, че този извод е изграден на базата
на различни доказателствени източници, които взаимно си кореспондират - показанията на
разпитаните по делото свидетели, заключението по съдебно-медицинската експертиза,
събраните писмени доказателства. Оценъчната дейност на доказателствената съвкупност
/включително и констатираните противоречия/, е извършена от първоинстанционния съд
при съобразяване с изискванията, визирани в разпоредбата на чл. 14 от НПК. Възраженията
на защитата на подсъдимите А.Г. и А.А., свързани с липсата на достатъчно доказателства
касателно авторството на деянието, както и за липсата на доказателства, които да
установяват конкретния механизъм на осъществяване на престъплението, не следва да бъдат
споделяни, тъй като по делото са налице в достатъчен обем такива, които в своята
взаимовръзка водят именно до изводите, направени от първата инстанция, с които и
въззивният съд се солидаризира.
Извършеното от подсъдимите А.Г. и А.А. престъпление е правилно
квалифицирано, като материалният закон е приложен в неговата актуална редакция, поради
което не може да бъде уважено искането за отмяна на обжалваната първоинстанционна
присъда и оправдаването на подсъдимите. Така констатираната медикобиологична
характеристика на телесното увреждане, причинено на пострадалия К.С. безспорно
съответства на правната квалификация „лека телесна повреда“ по смисъла на чл.130 ал.1 от
НК.
Изводът на съда относно характера на причинената от подсъдимите телесна повреда
е в съответствие и с Постановление № 3/79 г. на ПВС. В т.15 от същото е посочено, че под
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 НК следва да се разбират всички
увреждания, които не са завинаги, постоянни, продължителни, трайни или временно опасни
за живота. Върховният съд е уточнил, че се касае за кратковременно разстройство на
здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата цялост на организма или
тъканите, както и по-леки изменения във физиологическите функции извън болката и
страданието. Именно такъв характер имат причинените на К.С. увреждания. В конкретния
случай от приобщеното като доказателствен материал по делото съдебно – медицинско
удостоверение № *** подписано от доц. Д-р А.М.А. – специалист по съдебна медицина
издадено след извършен преглед на *** от 15.40ч. е установено, че е налице подкожен
хематом и кръвонасядане в областта на долния ръб на лявата очница, охлузване в областта
на върха на носа в дясно, кръвонасядане в областта на дясната предмишница, като
установените травматични увреждания се дължат на удари с или върху тъп предмет на
тангенциално действие на тъпоръбест предмет и биха могли да бъдат получени по начин и
време, както съобщава освидетелстваният. От приобщената като доказателствен материал
по делото извършена в хода на досъдебното производство съдебно – медицинска експертиза
№ ***, подписаната от д–р Р.С. – *** при МБАЛ „***“ се установява, че нанесените на К.С.
увреждания подкожен хематом и кръвонасядане в областта на долния ръб на лявата очница,
охлузване в областта на върха на носа в дясно, кръвонасядане в областта на дясната
предмишница се дължат на удари с или върху тъп предмет на тангенциално действие на
тъпоръбест предмет и са му причинили болки и страдание. Посочената диагноза мозъчно
сътресение била поставена по амнестични данни за краткотрайна загуба на съзнанието за
главоболие и гадене. Видно от доказателствения материал обсъден от медицинския експерт
мозъчното сътресение не било съпроводено с изпадане в пълно безсъзнание, поради което
експертът дава заключение, че най–вероятно е получена преходна степен на замъгляване на
съзнанието от типа на зашеметяването, което не е довело до разстройство временно опасно
за живота, а до болка и страдание.
4
Може да се обобщи, че липсват допуснати нарушения на правилата за проверка и
оценка на доказателствата, довели до неправилно приложение на закона.
От разбора на свидетелските показания на В.С., К.Р., И.Н., обсъдени в тяхната
съвкупност и съпоставени със свидетелските показания на Д.М., К.М., М.М., К.К., се
установява достоверността на първата група свидетелски показания, които ясно и
непротиворечиво свидетелстват за първоначалния вербален конфликт, ескалирал и
прераснал във физически между подсъдимите А.Г. и А.А. и пострадалия К.Л..
Следва да се подчертае, че съдът правилно е отбелязал, кредитирайки показанията
на свидетелката М. С. – съпруга на пострадалия, че същата макар да не е очевидец на
инцидента, непосредствено е възприела състоянието на пострадалия, след като се прибрал
вкъщи след получаването от него на посочените увреждания. Доколкото се касае до
показанията на свидетелката С., съдът е отчел обстоятелството, че същата е съпруга на
тъжителя и евентуална нейна заинтересованост от изхода на делото, като е подходил
критично към дадените от нея свидетелски показания и е взел предвид възможността за
преувеличаване на определени факти, постановявайки акта си въз основа на тази част от
показанията на свидетелите, които се потвърждават и от другите събрани по делото
доказателства. От извършения разпит на свидетелката С. в хода на първоинстанционното
производство, настоящият състав установява, че показанията й са житейски логични,
последователни и непротиворечащи си, кореспондиращи с останалия събран по делото
доказателствен материал, поради което и настоящият състав ги кредитира изцяло.
Показанията на кредитираните гласни доказателствени източници ведно с
писмените доказателства и доказателствени средства съставляват онова цяло, от което може
да се направи категоричният извод, че автори на деянието, предмет на обвинението по
делото са подсъдимите А.Г. и А.А.. За първостепенния съд не е съществувала пречка
посредством разпитите на свидетели - очевидци и свидетеля, който е възприел
инкриминираното деяние непосредствено след извършването му, да провери посочените в
обстоятелствената част на тъжбата обстоятелства, а оттук и за установяване на тези факти,
свързани с установяване на инкриминираното деяние - нанасяне на лека телесна повреда.
Първоинстанционният съд правилно не е кредитирал показанията на свидетелите
Д.М., К.М., М.М., К.К. и З. Д. – съпруга на А.Д., в частта им относно авторството на
деянието, тъй като никой от тях не свидетелства да е бил очевидец на нанасяне на удари, но
същевременно свидетелстват за възникналия конфликт. Никой от тях пред
първоинстанционния съд не е свидетелствал, че е пряк свидетел на инцидента. Всички
свидетели сочат, че на посочената дата около 10 часа са чули конфликта между пострадалия
и подсъдимите, във връзка с ремонт на съсобствения им имот.
Поради изложеното, по делото е установено по несъмнен начин, че подсъдимите
А.Г. и А.А. са извършили в съучастие престъплението, описано в частната тъжба, при
фактическата обстановка, приета за установена от първоинстанционния съд, която напълно
се възприема и от настоящата инстанция, поради което не се налага нейното преповтаряне.
До тези изводи настоящият състав достигна след съвкупната преценка на събраните по
5
делото доказателства пред първоинстанционния съд.
При така изяснената фактическа обстановка, районният съд е направил обосновани
и законосъобразни правни изводи относно авторството и правната квалификация на
инкриминираното деяние.
При тези изводи, въззивният съд не намира основания за отменяне или изменяне на
обжалваната присъда в частта, с която подсъдимите А.Г. и А.А. са признати за виновни.
За освобождаването на подсъдимите от наказателна отговорност и налагането на
административно наказание, районният съд правилно е отчел, че са налице предпоставките
по чл. 78а, ал. 1 НК, като е определил размер на наложеното административно наказание
глоба, съответстващ на извършеното от подсъдимите и достатъчен за постигането на целите
по чл. 12 от ЗАНН.
Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована,
законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и наложеното
административно наказание е справедливо, при правилно приложение на института по
чл.78а, ал. 1 НК, поради което за въззивния съд липсват основания за нейното изменяне или
отменяне.
Причинената неимуществена вреда от престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК следва
да се разглежда на плоскостта на гражданскоправните отношения, за да може да се обоснове
размер на гражданската отговорност, който да е адекватен на понесените увреждания. На
обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
непозволеното увреждане. В случая се претендират неимуществени вреди под формата на
болки и страдания, търпени от непозволеното увреждане от пострадалия К.С.. Този вид
вреда е без паричен или друг имуществен еквивалент сама по себе си, поради което
законодателят е приел определянето на размера на обезщетението за претърпяването й да
става въз основа на принципите на справедливостта, съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Тъй като няма легална дефиниция на тези принципи, съдът ги прилага по вътрешно
убеждение, но на базата на конкретните обстоятелства и общите правови норми, като се
ръководи най-вече от характера на увреждането и степента на страданието. По делото са
установени всички обстоятелства, които се отнасят до този граждански иск. Така, предвид
начина на извършване на деянието (чрез удари с ръце и крака), характера на телесните
увреждания (детайлно посочени в съдебно-медицинската експертиза), търпените от
пострадалия физически и душевни страдания, настоящият състав прие, че при определяне
размера на гражданския иск районният съд се е съобразил в достатъчна степен с характера и
естеството на увреждането, търпените болки и страдания от пострадалия К.С., както и
описаното развитие довело до нанасяне на нараняванията.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че сумата от 750.00 лв. в достатъчна
степен ще обезщети пострадалия за понесените от него болки и страдания по справедливост,
поради което възраженията в подадената въззивна жалба по отношение уважената част от
гражданския иск, се явяват неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.
Правилно и в съответствие със закона районният съд е присъдил направените
6
разноски и съответната държавна такса.
Водим от изложено и на основание чл.338, във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 260029 от 18.05.2021 г., постановена от Районен
съд - Перник по НЧХД № 691/2020г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване и касационен протест по
аргумент от чл. 346 от НПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7