РЕШЕНИЕ
№ 459
гр. Кърджали, 13.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Владислав Емирски
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело №
20245140100439 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 200 от КТ във вр. с чл. 52 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че с ответника ОД на МВР- К. са
имали сключен безсрочен трудов договор, съгласно който ищецът е
изпълнявал длъжността „*********” в ОД на МВР- К.. На 06.09.2022г. около
07:10 часа при изпълнение на трудовите си задължения, изразяващи се в
хранене на служебното куче „*****“ последното го захапало за пръстите и
дланта на дясната ръка, при което започнал да прави опити да избута главата
на кучето и да освободи ръката си, но същото не само, че не го пускало, но и
тръскало интензивно глава в опит да ги откъсне. При опитите да освободи
ръката си ищецът многократно се удрял и в решетките на клетката. Изпитвал
остра болка в ръката, както в захапаната от кучето част, така и по местата
където се бил удрял в решетките. След самото захапване усетил, че не може да
си движи част от пръстите на ръката. След около петминутна борба успял да
освободи ръката си от захапката на кучето, при което видял, че ръката му и
част от пръстите са направо премазани и обилно кървели. Твърди, че от
болките му се завило свят и имало опасност да загуби съзнание. След като се
посъвзел веднага отишъл да докладва за случилото се на ОДЧ и прекия си
ръководител, като изразил мнение, че атаката на кучето е провокирана от
наличието на разгонено женско куче намиращо се в съседната клетка, което
куче абсолютно неправомерно било настанена там. Ищецът твърди, че
изпитвал много силни болки в дясната ръка, поради което бил освободен от
работа за преглед, за да се провери дали няма счупвания на кости или
разкъсвания на сухожилия, като в 07:40 часа посетил бърза помощ при МБАЛ
1
„Д-р Ат. Д.”, където били констатирани прободни и разкъсни рани по всички
пръсти на дясната длан. Били предприети манипулации по обработване на
раните и превързване и му била сложена инжекция против тетанус. След
прегледа в ЦСМП ищецът се върнал отново на работа, за да продължи
де*****ството си. Твърди, че вечерта на същия ден болките му се усилили
дотолкова, че започнало да му се вие свят и чувствал отпадналост и
изтръпване на ръката. Заради силните болки започнал да пие аулин и течен
аналгин. При направени опити да движи пръстите на ръката си усещал
сухожилията си изтръпнали, като установил, че не може да свива и разгъва
всичките си пръсти. В продължение на над 30 дни не можел да движи изобщо
пръстите си, като през цялото това време заради болките пиел и аулин и течен
аналгин. Заявява, че на следващия ден след трудовата злополука - 07.09.2022
г., след преглед от травматолог, му бил издаден болничен лист за отпуск при
временна нетрудоспособност поради трудова злополука от 07.09.2022 г. до
20.09.2022 г. Твърди, че от 20.09.2022 г. започнал да изпитва силни болки в
дланта, които вечерта се засилили и започнал да усеща туптене в ръката,
поради което на 27.09.2022 г. посетил травматологичния кабинет на д-р Г.,
където било констатирано зачервяване в основата на палеца с големина на
двулевова банкнота около раната от ухапване, като кожата била топла, лъскава
и болезнена. С инструмент доктора разширил раната под локална анестеза,
като от там изтекло мътновата сукървица, след което раната била промита
обилно и поставен марлен дрен, напоен течен йодасепт и стерилна превръзка.
Същият ден му бил издаден болничен лист за отпуск при временна
нетрудоспособност поради трудова злополука от 21.09.2022 г. до 10.10.2022 г.
Ищецът заявява, че поради изпитвани силни болки в дланта в основата на
палеца с тупкащ характер, зачервяване и болезненост на кожата, на 11.10.2022
г. посетил травматологичния кабинет на д-р Г., където било констатирано
зачервяване в основата на палеца с големина на двулевова банкнота около
раната от ухапване, като кожата била топла, лъскава и болезнена, абазия на
нокътя на трети пръст на ръката, контрактура на 1-2 пръсти, нарушена
флексия и екстензия и нарушен захват и сила на ръката. Същият ден му бил
издаден болничен за отпуск при временна нетрудоспособност поради трудова
злополука от 11.10.2022 г. до 04.11.2022 г. Ищецът заявява, че бил изпратен на
физиотерапия и рехабилитация при специалист по физикална медицина и
рехабилитация, като при прегледа било констатирано болезнени ограничени
движения за палец и показалец, наличие на лек оток и паппаторна
болезненост за палеца, контрактура на първи и втори пръст на дясната ръка,
нарушен захват и сила на ръката и парестезии на първи и втори пръст. Били
му извършени изследвания ММТ за първи и втори пръст на дясна ръка с
оценка (4-), като се отчело леко подобрение и намаляване на отока и
продължавали парезиите за първи и втори пръст. Назначената му терапия
включвала 6 бр. лечение с ултразвук, 7 бр. лечение с нискочестотно магнитно
поле и 7 бр. аналитична ЛФК, които продължили от 20.10.2022 г. до 27.10.2022
г., включително. Във връзка с императивната разпоредба на чл. 57, ал. I от
2
КСО работодателя ОД на МВР- К. с Декларация за трудова злополука вх. №
***** /13.09.22 г. е регистрирал тази злополука като трудова в ТД на НОИ- К..
С Разпореждане № *****/20.09.22 г. на длъжностното лице Г. В. към ТП на
НОИ- К. е приета декларираната злополука с вх. № *****/13.09.22 г. на ТП- К.
от осигурителя ОД на МВР- К. за трудова злополука по чл. 55, ал. I от КСО.
Твърди, че след като злополуката била призната, като трудова цялата
документация свързана с нея била изпратена на 09.12.2022 г. на Медицински
институт на МВР - Централна лекарска комисия за произнасяне дали се каса е
за лека, средна или тежка телесна повреда. След приблизително една година
от изпращането на цялата документация Централната експертна лекарска
комисия към Медицинския институт на МВР с Медицинско удостоверение №
***** от 22.11.2023 г. обявила, че раните от ухапване от куче на пръстите на
дясната длан са по директен механизъм в резултат на действието на твърди
предмети с остри ръбове (зъби). Уврежданията без засягане на костни,
сухожилни и мускулни структури, както и на магистрални кръвоносни съдове
и нерви, с ангажиране само на повърхностния слой и подкожие, с данни за
ограничена възпалителна реакция в непосредствено прилежащите тъкани, без
изолирана бактериална флора, са наложили първична обработка и превръзки и
са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от
НК, което съответства на квалификацията за лека телесна повреда, съгласно
текста на чл. 130, ал. 1 от НК. В следствие на тази трудова злополука от ОД на
МВР заплатили на ищеца сума в размер на 180 лв. по сключена между
ответника и застрахователно дружество „*****“ АД застраховка. Въз основа
на изложеното претендира неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, след
като приспада изплатеното обезщетение в размер на 180 лева, за преживените
болки и страдания, неудобства, липса на увереност в себе си, следствие на
ухапването от кучето. Претендира законна лихва върху исканото обезщетение
в размер на 1922,16 лв. за периода от датата на злополуката 06.09.2022 г. до
деня на завеждане на исковата молба 01.04.2024 г., както и законната лихва
върху сумата от 10 000 от момента на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и направените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ОД на МВР-К., с който оспорват иска като недопустим. Ответникът
твърди, че ищецът е бил държавен служител в системата на МВР от 2003 г.,
като на 20.05.2022 г. със Заповед № *****/20.05.2022 г. на Директора на ОД на
МВР-К. същият е бил преназначен на длъжност ********* (водач на служебно
куче) в група „Охрана на обществения ред“ към сектор „О. п.“ към Районно
управление-К. при Областна дирекция на МВР-К., като той е заемал тази
длъжност до 20.02.2023 г., когато със Заповед № *********/20.02.2023г. на
Директора на ОД на МВР-К., служебните му правоотношения с МВР са били
прекратени на основание чл. 226, ал.1, т. 4 и чл. 227 от ЗМВР. Ответникът
заявява, че съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на държавните служители
по чл. 142, ал. 1, т. 1 се урежда със ЗМВР, като КТ не е приложим за тях.
Законът за МВР и Правилникът за устройството и дейността на
3
МВР/ПУДМВР/ предвиждат специален ред в чл. 238 от ЗМВР и чл. 98, ал. 5 от
ПУДМВР за изплащане на обезщетения за претърпени вреди при и по повод
изпълнение на служебни задължения, както и за възстановяване на разходи за
лечение, който следва да е приложим в настоящия случай, а не чл. 200 КТ.
Алтернативно оспорва исковете по основание и размер. Ответникът заявява,
че има специален ред, който Законът за МВР, в чл. 238, предвижда за
обезщетение на служителите, претърпели средна или тежка телесна повреда
при или по повод изпълнение на служебните им задължения, а именно -
изплащане на 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда и 10
месечни възнаграждения при тежка телесна повреда. Видът на телесната
повреда се определя от Централна експертна лекарска комисия на МВР, а
обезщетенията се изплащат при условия и по ред, определени с наредба на
министъра на вътрешните работи /чл.241 от ЗМВР/. Заявява, че представеното
от ищеца медицинско удостоверение № ***** от 22.11.2023г. на ЦЕЛК - МВР
С. не е било обжалвано от ищеца, каквато възможност е предвидена в него,
което означава, че той не е възразил срещу направените констатации на
ЦЕЛК-МВР, а предвид определената телесна повреда, за явява, че не са били
налице предпоставките по чл. 238, ал. ЗМВР за изплащане на обезщетение,
тъй като не се касаело за тежка или средна телесна повреда, а за лека такава.
Евентуално оспорва размера на претендираното обезщетение, като от него
следва да се приспаднат обезщетенията по държавното обществено
осигуряване за временна нетрудоспособност. На основание чл. 201, ал. 2. т. 1
от КТ прави възражение за допусната груба небрежност от страна на ищеца
при изпълнение на служебните му ангажименти. Аргументите за това са, че
служителите в МВР, които се назначават на длъжност „водач на служебно
куче“, преминават задължителен курс за обучение, едва след като им бъде
зачислено служебно куче от МВР. От момента на встъпването на ищеца в
длъжност ********* (водач на служебно куче) на 20.05.2022 г. до 06.09.2022
г., когато са били прекратени служебните му правоотношения с МВР, на Д. Р.
М. не е било зачислявано служебно куче на МВР, съответно не е бил преминал
задължителен курс за работа със служебни кучета на МВР и по-този начин е
нарушил чл. 6, ал. 3 от Вътрешни правила за дейността на
ветеринарномедицинска инспекция в МВР. Отделно от това ищецът не е
присъствал на проведения на 06.09.2022 г. инструктаж, не е бил запознат с
тази разстановката на силите и средствата и вмененените му служебни
задължения, както и не знаел какви са му били определените задачи за деня от
прекия му ръководител, като това се установява от липсата на подпис на
ищеца във ежедневната ведомост. Следователно, на този ден, ищецът изобщо
не е присъствал на проведения инструктаж и не е имал представа в какъв вид
наряд е бил назначен и какви са му били служебните задължения за този ден.
От копието на ведомостта е видно, че ищецът е бил назначен за този ден в
наряд ,, *****“ и обслужващ участък „*****“, което означава, че вменените му
задължения се изразяват само в извършване на патрулно-поства дейност на
този обект, като задължение да нахрани служебно куче е било вменено на
4
съвсем различен служител от състава на РУ-К.. Ответникът счита, че ищецът
проявил груба небрежност и като се е опитал осъществи физически контакт с
куче, което изобщо не е познавал, не познавал навиците му и не е знаел името
му, тъй като в куче на име „*****“ в питомника в деня на ухапването нямало.
За периода от 01.01.2022 г. до 01.01.2023 г. служебните кучета, които са били
настанени в питомника са: служебно куче с име „*****“, служебно куче с име
„*****“, служебно куче с име „*****“ служебно куче с име „*****“. По данни
на Д. С. С., който на същия ден 06.09.2022 г. е изпълнявал длъжността „Водач
на служебно куче” и е присъствал по време на ухапването, се разбира, че
кучето, което е ухапало ищеца е куче на име „*****“. Ответникът оспорва
твърдението на ищеца, че причината поради, която е бил ухапан от
служебното куче, е че към този момент в питомника на ОД на МВР-К. е било
неправомерно настанено друго куче, като по негови думи това куче е било от
женски пол и към момента е било разгонено. По изложените съображения
молят да бъде отхвърлена претенцията и да им бъдат присъдени разноски.
В съдебно заседание ищецът моли за уважаване на иска. Претендира
разноски за правна защита и съдействие. Представят писмена защита, в която
подробно и аргументирано прави анализ на доказателствения материал по
делото. Ответникът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител
оспорва иска и моли съда да постанови решение, с което да остави без
уважение исковата претенция. Претендира разноски за юрисконсултско
възнагарждение. Представя подробна писмена защита.
Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
По правната квалификация на иска във връзка с възражението на
ответника следва да бъде посочено следното: Предвидените в чл. 238, ал. 1 от
ЗМВР фиксирани стойности на обезщетението за вреди при причинена средна
или тежка телесна повреда на служител на МВР при или по повод изпълнение
на задълженията му не изключват приложението на общата уредба на КТ, а
само я допълват, явявайки се допълнителна гаранция за правата на лицата,
претърпели трудови злополуки в системата на МВР. В чл. 238, ал. 1 от ЗМВР е
гарантиран един минимален размер на обезщетението само за вреди при
тежки и средни телесни повреди, но не и за вреди от леки телени повреди,
както в настоящия случай, като по никакъв начин не препятства да се търси
обезвреда над тази сума, когато вредите, претърпени от служителите на МВР
при или по повод изпълнение на служебните им задължения, я надвишават,
респ. не се обезщетяват. Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ЗМВР не дерогира
основния за гражданското право принцип на интегрално обезщетяване на
вредите. Противното би лишило субектите на тази разпоредба от техни
основни права и би ги поставило в по-неблагоприятно положение от това на
останалите работници и служители, които могат да търсят от работодателите
си пълния размер на претърпените имуществени и неимуществени вреди,
5
което не е целта на закона. В мотивите към т. 23 на Тълкувателно решение №
6/2012 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, Върховните съдии са
приели: „В МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по
служебно правоотношение; тези от втората група са държавни служители
по смисъла на ЗДСл. Общият закон намира субсидиарно приложение и при
липса на изрична разпоредба в ЗМВР, следва да се прилага разпореденото в
чл. 126 от ЗДСл. Обратното разбиране би поставило в неравностойно
положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни
служители, а също и спрямо работниците и служителите по трудови
правоотношения. За последните регламентацията е по КТ.“ В цитираното
тълкувателно решение е прието, че КТ може да се прилага при неуредени
случаи в ЗМВР, както в настоящия случай с оглед вида на вредите. В чл. 200
от КТ изрично е уредено заплащането на обезщетение за неимуществени
вреди, претъпени от трудова злополука. Във всички случаи на трудова
злополука - лека, средна и тежка телесна повреди е предвидено заплащане на
обезщетение на работници и служители по трудово правоотношение, като
няма причина служители на МВР да бъдат третирани по-различно от всички
останали, били по трудово или служебно правоотношение. При липса на
нарочна законодателна уредба в специалния ЗМВР и правилника за
приложението му, регламентиращи отношенията по повод претърпяна
вследствие на трудовата злополука лека телесна повреда, приложение следва
да намери общия КТ.
За да бъде уважена претенцията по чл. 200 КТ е необходимо да бъде
установено съществуването на трудово правоотношение, настъпването на
трудова злополука, претърпени вреди и причинна връзка между вредите и
злополуката.
По делото безспорно се установи, че със Заповед № *****/20.05.2022 г. на
Директора на ОД на МВР-К. ищецът е бил преназначен на длъжност
********* (водач на служебно куче) в група „Охрана на обществения ред“
към сектор „О. п.“ към Районно управление-К. при Областна дирекция на
МВР-К., като той е заемал тази длъжност до 20.02.2023 г., когато със Заповед
№ *******/20.02.2023г. на Директора на ОД на МВР-К., служебните му
правоотношения с МВР са били прекратени на основание чл. 226, ал.1, т. 4 и
чл. 227 от ЗМВР.
Безспорен факт по делото е, че на основание чл. 57, ал. I от КСО
работодателя ОД на МВР- К. с Декларация за трудова злополука вх. № *****
/13.09.22 г. е регистрирал тази злополука, като трудова в ТД на НОИ- К.. С
Разпореждане № *****/20.09.22 г. на длъжностното лице Г. В. към ТП на
НОИ- К. е приета декларираната злополука с вх. № *****/13.09.22 г. на ТП- К.
от осигурителя ОД на МВР- К. за трудова злополука по чл. 55, ал. I от КСО.
По отношение на претърпените вреди са представени писмени
доказателства, от които безспорно се установява, че на 06.09.2022г. около
07:10 часа при изпълнение на служебните си задължения, изразяващи се в
6
хранене на служебно куче, ищецът бил ухапан за пръстите и дланта на
дясната ръка от кучето в резултат, на което получил прободни и разкъсни рани
по всички пръсти на дясната длан. В Медицинско удостоверение № ***** от
22.11.2023 г. Централната експертна лекарска комисия към Медицинския
институт на МВР обявила, че раните от ухапване от куче на пръстите на
дясната длан са по директен механизъм в резултат на действието на твърди
предмети с остри ръбове (зъби), като уврежданията са без засягане на костни,
сухожилни и мускулни структури, както и на магистрални кръвоносни съдове
и нерви, с ангажиране само на повърхностния слой и подкожие, с данни за
ограничена възпалителна реакция в непосредствено прилежащите тъкани, без
изолирана бактериална флора, които са наложили първична обработка и
превръзки и са довели до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128
и чл. 129 от НК, което съответства на квалификацията за лека телесна повреда,
съгласно текста на чл. 130, ал. 1 от НК. Според заключението на изготвената
по делото и приета без възражения съдебномедицинска експертиза, в резултат
от настъпилата трудова злополука, ищецът е получил множество разкъсно-
контузни рани на пръстите и дланта на дясната ръка, довели до разстройство
на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, което съответства на
квалификацията за лека телесна повреда, съгласно текста на чл. 130, ал. 1 от
НК. Вещото лице дава заключение, че описаните увреждания са получени при
действието на твърд тъп или тъпо-ръбест предмет и по време и начин е
възможно да са възникнали така, както е съобщил пострадалият - при
ухапване от куче, както и, че ищецът е имал болки, парастезии и нарушен
захват с I и II пръст на дясната ръка около месец и половина след травмата,
което е наложило преминаване на курс на физиотерапевтични процедури. Към
настоящия момент вещото лице заключава, че ищецът се оплаква от намалена
хватателна способност с дясната ръка, вследствие на травмата, довела до
непълна флексия на палеца и показалеца, както и от изтръпване и парастезии
на същите пръсти.
Не се спори по делото, а и от медицинските документи обсъдени от вещото
лице в приетата СМЕ, медицинското удостоверение от ЦЕЛК към МИ на МВР,
както и разпитаните свидетели по делото, в частност свидетеля Д. С. С., който
на същия ден 06.09.2022 г. е бил на дежурство с ищеца,се установява, че
последният е ухапан от служебно куче при даването му на храна. Това се
потвърждава и от представения по делото Протокол № ***** от 13.09.2022 г.
относно разследване на посочената злополука, в който е посочено , че ищецът
е хранил кучетата, когато едно от тях го е захапало. Това обуславя и наличието
на причинно-следствената връзка между трудовата злополука и получените
вреди.
Наличието на всички елементи от фактическия състав на отговорността на
работодателя за трудова злополука съгласно чл. 200 КТ обуславят и
произнасянето на съда по отношения на справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД следствие на
получените телесни повреди. Обезщетението за претърпени неимуществени
7
вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките и
страданията, възникнали от непозволеното увреждане и съгласно чл. 52 ЗЗД се
определя от съда по справедливост въз основа на конкретните обстоятелства
по случая. В съдебната практиката се приема, че понятието „справедливост“
не е абстрактно, а изисква съдът да извърши преценка на всички обективно
съществуващи и релевантни за конкретния случай обстоятелства, които са от
значение за определяне на справедлив размер на обезщетението като
например характерът и тежестта на увреждането, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, възрастта на пострадалия и др. С оглед установеното по
делото, съобразявайки заключението на вещото лице и на разпитаните
свидетели М. Х. и Д. М., следва да се приеме, че болки и страдания със
значителен интензитет ищецът е изпитвал непосредствено след трудовата
злополука, както и след около месец и половина след това. Болки с по-нисък
(затихващ) интензитет би могло да се приеме, че ищецът е изпитвал в
продължителен период от време около 3-4 месеца. Въпреки възстановяването
на функцията на ръката и в частност на наранените пръсти, ищецът
продължава да изпитва известен дискомфорт и болки при натоварвания и
климатични промени. Освен изпитваните болки и неудобства в обслужването
си, ищецът е изпитал силни притеснения от реакцията на неговите колеги. В
период от 3-4 месеца не е бил работоспособен, имал е затруднения в битов
план, тъй като не е можел да използва пълноценно дясната си ръка. Въз
основа на гласните доказателства от разпита на свидетелите съдът приема, че
претърпените от ищеца болки първоначално са били интензивни, постепенно
са отшумели, но същият продължава да търпи известни ограничения в личния
си и социален живот поради психическия стрес от инцидента, който все още
не е преодолял. Съдът кредитира показанията на съпругата на ищеца Д. М.,
тъй като същите са логични, последователни и кореспондират с останалия
доказателствен материал по делото, включително показанията на свидетеля М.
Х.. Това се отнася и за състоянието на ищеца към настоящия момент. От
обсъдените писмени и гласни доказателства по делото безспорно се установи,
че е налице намалена хватателна способност на ищеца с дясната ръка,
вследствие на травмата, водеща до непълна флексия на палеца и показалеца,
както и изтръпване и парастезии на същите пръсти. При тези данни за
естеството на увреждането, за възстановителния период, както и
съобразявайки възрастта на ищеца, настоящият съдебен състав намира, че
справедливото обезщетение, което ще компенсира неимуществените вреди
претърпени от него вследствие увреждането от трудовата злополука е в размер
на 6500 лв. при съобразеното приспадане на платената от застрахователя сума
в размер на 180 лева на основание чл. 200, ал. 3 от КТ.
Ответникът е направил възражения на основание чл. 201, ал. 2. т. 1 от КТ за
допусната груба небрежност от страна на ищеца при изпълнение на
служебните му ангажименти. На първо място следва да се посочи, че не са
налице основания за изключване отговорността на работодателя, на основание
8
чл. 201, ал. 1 от КТ, тъй като липсват данни увреждането да е причинено
умишлено от пострадалия. Съдебната практика е категорична, че грубата
небрежност представлява такова субективно отношение на пострадалия към
неговите действия, при което той е знаел, че с определени свои действия би
допринесъл за тежкия вредоносен резултат, но се е надявал да го предотврати
/съзнавана непредпазливост/ или не е допускал, че с определени свои действия
би допринесъл за тежкия вредоносен резултат, но е бил длъжен и е могъл да
го предвиди /несъзнавана непредпазливост/. Приема се, че грубата
небрежност е тежко нарушаване на дължимата грижа. При трудовата
злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без
необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и
на правилата за безопасност. Намаляване на отговорността на работодателя
може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност.
Съдът приема, че от събраните доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, не се установява допусната от пострадалия такава груба
небрежност. Това е така, защото съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от
Вътрешни правила за дейността на ветеринарномедицинска инспекция в МВР
(утвърдени със Заповед № *****/15.04.2020 г. на министър на МВР)
служебните животни се хранят от техните водачи, а при тяхно отсъствие от
обучени служители, които притежават необходимата квалификация и опит за
полагане на грижи за животните. По делото е безспорно, че ищецът е назначен
на „длъжност водач на служебно куче“, което означава, че се е запознал със
служебна характеристика за заемана длъжност. От разпита на свидетеля Д. С.,
който е водач на служебно куче и бил на дежурство с ищеца по време на
трудовата злополука, се установява, че ищецът и друг път е хранил кучета в
питомника. От показанията му се установява фактът, че колегите, които са на
дежурство в обект „*****“ се разбират по между си кой от тях да храни
кучета. Това означава, че не само водач на служебно куче, на когото е
зачислено служебно куче, но и ищецът, като назначен на тази длъжност, е
хранил кучетата. Този факт се доказва и от показанията на другия разпитан
полицай, водач на служебно куче, Х. Х., който заявява, че Д. М. е хранил и
друг път кучетата. Анализът на тези гласни доказателства показва, че ищецът
е хранил служебните кучета в питомника, като до 06.09.2022 г. не е имал
злополуки в тази връзка.
От представения по делото Протокол № ***** от 13.09.2022 г. относно
разследване на посочената злополука е установено, че на 06.09.2022 г. ищецът
е изпълнявал служебните си задължения съгласно График рег. №
*****/07.09.2022 г. свързани с грижи за служебните кучета и помещенията за
отглеждането им находящ се в землището на с. К., като вероятната причина за
ухапването може да е разгонено женско куче в съседната клетка.
Заключението на комисията в посочения протокол е, че не са установени
нарушения на служебната дисциплина и нормативните актове по случая, като
на служителите, грижещи се за служебните кучета, ще бъде направен
повторен инструктаж за обслужването на животните и техните помещения.
9
Доказателствената стойност на констатираните от ответника при проверка на
злополуката факти и обстоятелства довели до същата, както и заключенията,
обективирани в посочения протокол, не се опровергават от други
доказателства по делото. По тези съображения настоящият състав намира, че
възражението на ответника за това, че след като ищецът не е присъствал на
проведения на 06.09.2022 г. инструктаж, не е бил запознат разстановката на
силите и средствата и вменените му служебни задължения, както и не знаел
какви са му били определените задачи за деня от прекия му ръководител, за
недоказани, противоречащи на установените причини за злополуката с
посочения протокол от самия ответник, съответно неоснователно.
Неоснователни са и възраженията на ответника за допуснати нарушения на
разпоредби от Вътрешни правила за дейността на ветеринарномедицинска
инспекция в МВР, тъй като заключението на комисията по Протокол № *****
от 13.09.2022 г. относно разследване на посочената злополука е, че не са
установени нарушения на служебната дисциплина и нормативните актове по
случая.
Свидетелят Д. С. заявява, че по време на злополуката, при която ищецът е
бил ухапан от служебно куче, той е извеждал зачисленото му служебно куче
„*****“, което означава, че е бил наясно с факта, че М. ще храни служебно
куче. Настоящият състав счита за неотносимо към предмета на спора името на
кучето, което е ухапало ищеца, тъй като не се спори, че ухапването е от
служебно куче от питомника.
Независимо, че ищецът не доказа при условията на пълно и главно
доказване, твърдението си, че в питомника на ОД на МВР-К. е било
неправомерно настанено друго куче от женски пол, което към датата на
трудовата злополука е било разгонено и което е провокирало агресия на
кучето ухапало ищеца, то фактът за наличие на разгонено женско куче в
съседна клетка е признат от ответника в посочения протокол за разследване.
Този факт дори е посочен от ответника, като вероятна причина за ухапването.
В тази връзка следва да бъде посочено, че разпитаните по делото свидетели Х.
Х. и Д. С. заявяват, че до ухапването на ищеца е нямало инциденти със
служебни кучета от питомника. Според свидетеля С. ищецът е бил ухапан от
служебно куче на име „*****“. Водачът на това служебно куче, свидетелят Х.,
го описва, като спокойно и уравновесено. Показанията на тези свидетели се
потвърждават от направеното в Протокол № ***** от 13.09.2022 г. относно
разследване на посочената злополука заключение за вероятната причина за
ухапването, а именно наличието на разгонено женско куче в съседната клетка.
По тези съображения настоящият състав намира, че ищецът не е проявил
груба небрежност или по друг начин да е допринесъл за настъпилия резултат,
което да обосновава съпричиняване, което да бъде съобразено при определяне
на крайния размер на обезщетението.
Следователно дължимото от ответника обезщетение за неимуществени
вреди възлиза на 6500 лв., до която сума искът следва да се уважи. За
10
горницата до 10 000 лв., искът следва да се отхвърли. От така определеното
обезщетение за неимуществени вреди не следва да се приспадат получените
от ищеца суми под формата на обезщетения за временна неработоспосоност,
тъй като приспадането може да се извърши само при обезщетяване на вреди
от един и същ вид - платено обезщетение за имуществени вреди се приспада
от дължимо обезщетение за имуществени вреди, а от обезщетението за
неимуществени вреди следва да се приспадне само платено обезщетение с
основание обезвреждане на неимуществени вреди. Получените от
пострадалия служител обезщетения за временна неработоспособност се
отнасят до правото му на обезщетение за вреди, произтичащи от трудовата
злополука и изразяващи се в пропуснати от същия ползи за разликата между
трудовото възнаграждение, което би получавал, ако можеше да работи на
длъжността, която е заемал преди настъпването на трудовата злополука, и
реално получената като обезщетение за ползван отпуск по болест и сума.
Същите имат характер на имуществени вреди, каквито в настоящото
производство не се претендират от ищеца. В този смисъл възражението на
ответника, че изплатените по държавното обществено осигуряване суми
следва да се вземат предвид при определяне на размера на присъжданото
обезщетение за неимуществени вреди, е неоснователно.
С оглед основателността на главната претенция, основателна и доказана е
акцесорната претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
законна лихва, считано от датата на увреждането (настъпването на трудовата
злополука) - 06.09.2022 г. до окончателното изплащане. Съдът намира, че за
задължението на ответника за обезвреда на настъпили вреди от трудова
злополука са приложими общите принципи, изразени в чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД, а именно - ответникът, дължащ обезщетение за вреди изпада в забава
от настъпване на увреждането, резултат от трудова злополука, т.е. началният
момент, от който следва да се присъди законната лихва е датата на възникване
на злополуката. По тези съображения искът за заплащане на законна лихва за
периода от датата на злополуката до датата на завеждане на исковата молба -
01.04.2024 г. следва да бъде уважен съразмерно на уважената главница, като в
случая законната лихва възлиза на 1249,40 лева, като разликата над тази сума
до 1922,16 лева следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. С отговора на
исковата молба ответникът е заявил изрично, че не оспорва представеното
извлечение от интернет калкулатор относно размера на претендираната лихва.
Следва да бъде уважена и претенцията за заплащане на законна лихва считано
от датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане на
обезщетението.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски възниква за двете страни.
Ищецът претендира заплащането на адвокатско възнаграждение. Видно от
договор за правна защита и съдействие ищецът е заплати адвокатски хонорар
в размер на 2400 лева с ДДС. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
11
минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и
съдействие спрямо цената на иска е 1473 без ДДС или 1767.6 лева с ДДС.
Съдът намира възражението на ответника за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение за неоснователно. По делото са проведени две
съдебни заседания с разпит на свидетели и приемане на СМЕ. Съгласно
уважената част от иска на ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение за
процесуално представителство и защита в размер на 1560 лв. с ДДС.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК на ответното дружество следва да
бъде определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. съгласно
чл. 37 от ЗПП във връзка чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Съгласно отхвърлената част от иска на ответника следва да бъде
присъдено възнаграждение в размер на 52,5 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка
на съда сумата 260 лв. за държавна такса и 262 лв. за депозит за вещо лице
съобразно уважената част от иска. С аргумент от същата разпоредба
разноските съразмерно отхвърлената част от иска остават за сметка на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 200 от КТ ОД на МВР К., ЕИК **********, с
адрес *******************, представлявано от директора старши комисар Щ.
М. да заплати на Д. Р. М., ЕГН ********** сумата от 6500 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и
страдания, вследствие на трудова злополука, претърпяна на 06.09.2022 г.,
призната за трудова с разпореждане на ТП на НОИ № *****/20.09.22 г., на
основание чл. 86, ал. 1 от във вр. с чл. 84, ал. 3 ЗЗД сумата от 1249,40 лева
представляваща законна лихва на върху присъденото обезщетение в размер
на 6500 лв., считано от датата на злополуката 06.09.2022 г. до датата на
завеждане на исковата молба - 01.04.2024 г., на основание чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД законна считано от датата на завеждане на исковата молба 01.04.2024
г. до окончателното изплащане на обезщетението, като отхвърля иска за
разликата над 6500 лева до пълния предявен размер от 10 000 лева за
неимуществени вреди и за разликата над 1249,40 лева до 1922,16 лева за
мораторна лихва, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ОД на МВР К., ЕИК
**********, с адрес *******************, представлявано от директора
старши комисар Щ. М. да заплати на Д. Р. М., ЕГН ********** сумата в
размер на 1560 лева с ДДС за платено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство и защита съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА основание чл. 78, ал. 8 от ГПК Д. Р. М., ЕГН ********** да
заплати на ответника ОД на МВР К., с адрес ******************* сумата в
размер на 52,5 лева представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ОД на МВР К., ЕИК
**********, с адрес *******************, представлявано от директора
старши комисар Щ. М. да заплати по сметка на РС-Кърджали сумата от 310
лева за държавна такса и 262 лева за депозит за вещо лице съобразно
уважената част от иска.
12
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
13