№ 16
гр. Шумен , 23.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ) в публично заседание на
двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ростислава Я. Георгиева
при участието на секретаря Илиана Й. Давидкова
като разгледа докладваното от Ростислава Я. Георгиева Гражданско дело №
20203630102001 по описа за 2020 година
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от „***“ ЕООД, с
ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, ул.“***“ №58, представлявано от
С. И. Д., съдебен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №117, вх.Б, ет.1, чрез адв. И. Г. Т. от ШАК
срещу Г. С. Г., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул.”***” №9, ет.2, ап.3.
Ищцовото дружество твърди, че между него и ответника възникнали спорни
отношения, по повод на които били образувани три търговски дела, съответно ТД
№720/2013 год., ТД №34/2016 год. и ТД №397/2016 год. и трите по описа на ШОС, а
впоследствие били образувани и изпълнителни дела. В хода на образуваното ТД №34/2016
год. по описа на ШОС между страните било постигнато споразумение за доброволно
уреждане на отношенията, като ищцовото дружество счита, че по този начин напълно били
уредени отношенията им с ответника. След изплащане на дължимите суми били прекратени
образуваните изпълнителни производства, като били отменени и допуснатите обезпечения в
полза на ответника. Въпреки това, ответникът въз основа на изпълнителен лист от
14.12.2017 год., издадено по ТД №34/2016 год. по описа на ШОС образувал изпълнително
дело №20208760400464 по описа на ЧСИ Д. З.. По същото бил наложен запор върху банкови
сметки на ищцовото дружество и на ответника била изплатена сумата от 14010.82 лева
/включваща главница и лихви/ по издадения изпълнителен лист от 14.12.2017 год., като
същите заплатили и сумата от 1312.48 лева, представляваща дължими такси по съдебното
изпълнение. След изплащане на посочените суми в край на месец август 2020 год.
посоченото изпълнително дело било прекратено. Считат, че ответникът не е бил
добросъвестен при сключване на споразумението от 13.03.2018 год., тъй като при оформяне
1
на същото не е представил всички известни му изпълнителни листи, а съзнателно е
задържал посочения по-горе изпълнителен лист от 14.12.2018 год. В исковата молба
излагат, че по този начин ответникът се е обогатил неоснователно с посочената сума от
14010.82 лева, а със заплащането на сумата от 1312.48 лева от страна на ищцовото
дружество, на същите е била нанесена имуществена вреда.
С настоящата искова молба предявяват два осъдителни иска, като молят съда да
осъди Г. С. Г., с ЕГН********** да заплати на „***“ ЕООД, с ЕИК*** сумата от 14010.82
лева, с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищцовото дружество,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на изтегляне на сумата от
банковата сметка на ищеца до окончателното изплащане на сумата и сумата от 1312.48 лева,
представляваща претенция за нанесени на ищцовото дружество вреди, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на настъпване на вредата до окончателното
изплащане на сумата. Претендират и направените по делото разноски.
В съдебно заседание представляващия ищцовото дружество не се явява лично. За тях
се явява упълномощен представител – адв.И. Г. Т. от ШАК, който поддържа предявените
искове. В съдебно заседание и в представени по делото писмени бележки моли предявените
искове да бъдат уважени изцяло, като излага конкретни мотиви в подкрепа на искането.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, като в законоустановения едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен
отговор, към който са приложени писмени документи. В отговора ответникът излага, че
счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Твърди, че в периода от
29.11.2006 год. до 29.12.2012 год. е бил съдружник в „***“ ООД, като е бил собственик на
40 дружествени дяла с номинална стойност 10 лева всеки с обща номинална стойност 400
лева, представляващи 8% от капитала на дружеството. На основание чл.17, ал.2 от
Дружествения договор отправил предизвестие за прекратяване на членството си в
дружеството, като предизвестието му било прието в деловодството на дружеството с вх.
№165/29.06.2012 год. С изтичане на шестмесечния срок, считано от посочената по-горе дата
членството му било прекратено и за него от тази дата възникнало правото да получи
стойността на дружествения си дял от имуществото на дружеството, съразмерно с дела му в
капитала. Същият възлизал на сумата от 786080 лева. Многократно били водени разговори
между него и останалите съдружници за доброволно уреждане на отношенията, но това не
се случило. С оглед на изложеното завел ТД №720/2013 год. по описа на ШОС за част от
посочената сума, като претендирал сумата от 30000 лева. След като делото приключило с
решение в полза на ответника, между него и ищцовото дружество било постигнало
споразумение да му бъде изплатена сума в размер на 458238.58 лева, като същата следвало
да се заплаща на части. Първата вноска била в размер на 150000 лева, която следвало да
бъде заплатена в деня на подписване на споразумението, като твърди, че същата му била
заплатена. В отговора на исковата молба излага, че поради неплащане на останалите суми по
споразумение същото било развалено и били приведени в действие клаузите за неустойка,
2
договорени в същото. Пристъпил към принудително събиране на сумата от 30000 лева,
ведно с лихвите и разноските по делото. На 15.01.2016 год. завел ТД №34/2016 год. по описа
на ШОС, по което претендирал частично сумата от 150000 лева. С оглед осъдителното
решение на ШОС и първоначално издаден изпълнителен лист по делото сумата от 150000
лева била събрана по принудителен път в хода на образувано изпълнително дело. След
влизане в сила на решението по ТД №34/2016 год. на 14.12.2017 год. бил издаден
изпълнителен лист, въз основа на който през 2020 год. са били събрани посочените от
ищцовото дружество суми.
Междувременно било заведено от негова страна и трето дело – ТД №397/2016 год.
по описа на ШОС с частична претенция в размер на 147841.42 лева. След влизане в сила на
решението, с което претенцията на ответника била уважена бил издаден в негова полза
изпълнителен лист за посочената сума, ведно с дължимата лихва. Въз основа на същия било
образувано изпълнително дело №20168760400898 по описа на ЧСИ Д. З., което
впоследствие било присъединено към преди това образуваното изп.дело №20168760400066
по описа на същия ЧСИ. На 13.03.2018 год. било постигнато споразумение между страните
за уреждане на отношенията, като следвало ответникът да изтегли представените
изпълнителни листи по посочените две изпълнителни дела, както и по преди това
образуваното изп.дело №20159240400009 по описа на ЧСИ Г. К. с район на действие СРС.
Твърди, че посочения изпълнителен лист №244 от 14.12.2017 год. към този момент не е бил
представян по никое от посочените изпълнителни дела, като в същото време ищцовото
дружество не били изправна страна, тъй като до месец май 2019 год. не били заплатили
дължимите от тяхна страна такси по посоченото изпълнително дело в размер на 6980.79
лева. Твърди, че посочения изпълнителен лист от 14.12.2017 год. не е бил наличен по никое
от посочените изпълнителни дела, не е бил включен в споразумението, поради което са
претендирали вземането по него в един по-късен момент. В същото време излага, че е
правил многократни опити отношенията, свързани с плащането на задълженията, предмет
на този изпълнителен лист, но същите не били заплатени доброволно. В отговора на
исковата молба излага, че посочените от ищцовото дружество суми не са недължимо
платени и че при събиране на същите е действал добросъвестно, тъй като същите са му се
дължали и не са били доброволно заплатени в срок от ищцовото дружество. Счита, че
предявените искове са неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени изцяло, като му
бъдат присъдени и направените деловодни разноски.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично. За него се явява упълномощен
представител – адв.Д. Н. от ШАК, който поддържа отговора на исковата молба. В съдебно
заседание и в представени по делото писмени бележки моли предявените искове да бъдат
отхвърлени изцяло, като излага конкретни съображения и мотиви в тази насока.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
3
В периода от 29.11.2006 год. до 29.12.2012 год. ответникът Г. С. Г., с ЕГН**********
е бил съдружник в „***“ ООД, като е бил собственик на 40 дружествени дяла с номинална
стойност 10 лева всеки с обща номинална стойност 400 лева, представляващи 8% от
капитала на дружеството. На основание чл.17, ал.2 от Дружествения договор отправил
предизвестие за прекратяване на членството си в дружеството, като предизвестието му било
прието в деловодството на дружеството с вх.№165/29.06.2012 год. С изтичане на
шестмесечния срок, считано от посочената по-горе дата членството му било прекратено и за
него от тази дата възникнало правото да получи стойността на дружествения си дял от
имуществото на дружеството, съразмерно с дела му в капитала. Същият възлизал на сумата
от 786080 лева. Тъй като водените разговори между него и останалите съдружници за
доброволно уреждане на отношенията не довели до резултат, завел последователно няколко
дела, съответно ТД №720/2013 год. по описа на ШОС; ТД №34/2016 год. по описа на ШОС
и ТД №397/2016 год. също по описа на ШОС. След приключване на същите ответникът се
снабдил с изпълнителни листи, въз основа на които завел изпълнителни дела срещу
ответното дружество, съответно изп.дело №20168760400066 по описа на ЧСИ Д. З. и
изп.дело №20168760400898 по описа на ЧСИ Д. З., което било присъединено към първото
изпълнително дело. Към 06.02.2018 год. вземането на ответника по изпълнителното дело
било в размер на 427560.23 лева.
На 13.03.2018 год. между страните било постигнато споразумение за уреждане на
отношенията, като по силата на чл.2 от същото ищцовото дружество се задължило да
заплати на ответника сума в размер на 310 000 лева, която покривала частично договорени
между същите страни суми по споразумение, сключено на 28.09.2015 год. и разноски по
водени дела, вследствие неизпълнение на посоченото споразумение, като ответникът се
задължавал да опрости на ищеца всички останали суми, включително и за начислени лихви.
В споразумението били уредени сроковете и начинът за изплащане на посочената сума от
310000 лева. В чл.5 от споразумението страните декларирали, че с подписване на
споразумението и усвояване на сумата по чл.2 са уредили всички свои финансови
взаимоотношения и нямат и не могат да имат повече претенции една към друга от каквото и
да е естество във връзка с членствените отношения на ответника в ищцовото дружество за
целия период, в който същият е работил в дружеството.
В същото време в чл.7 от споразумението страните се съгласили, че разноските за
водене на посочените в споразумението искови и изпълнителни производства се поемат от
страна на „***“ ЕООД.
След приключване на ТД №34/2016 год. по описа на ШОС и ВТД №130/2017 год. на
АС-Варна и влизане на решението в сила, в полза на ответника на 14.12.2017 год. бил
издаден изпълнителен лист, по силата на който ищцовото дружество следвало да му заплати
сумата от 10723.23 лева, представляваща направени от негова страна разноски по ТД
№34/2016 год. и 1805.59 лева, представляваща направени от негова страна разноски пред
въззивната инстанция по ВТД №130/2017 по описа на АС-Варна. Въз основа на посочения
4
изпълнителен лист от страна на ответника било заведено изпълнително дело
№20208760400464 по описа на ЧСИ Д. З.. По същото бил наложен запор върху банкови
сметки на ищцовото дружество и на ответника била изплатена сумата от 14010.82 лева
/включваща главница и лихви/ по издадения изпълнителен лист от 14.12.2017 год., като
същите заплатили и сумата от 1312.48 лева, представляваща дължими такси по съдебното
изпълнение.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства и по-специално от: Споразумение за уреждане на
финансови отношения от 13.03.2018 год., Платежно нареждане от 20.04.2018 год.,
Извлечение от банкова сметка, Платежно нареждане от 22.05.2019 год., постановление за
прекратяване на дело от 20.04.2018 год., Постановление за частично прекратяване на
изпълнително дело, Определение №3/03.01.2017 год. по ТД №34/2016 год. по описа на
ШОС, Определение №206/26.07.2019 год. по ТД №34/2016 год. по описа на ШОС,
Определение №722/21.10.2019 год. по ВЧТД №589/2019 год. по описа на АС-Варна,
Определение №337/19.12.2019 год. по ТД №34/2016 год. по описа на ШОС, Определение
№337/19.12.2019 год. по ТД №34/2016 год. по описа на ШОС,Определение №77/04.02.2020
год. по ТД №55/2020 год. по описа на АС-Варна, Определение №202/06.07.2020 год. по ТД
№397/2016 год. по описа на ШОС, Изпълнителен лист №244/14.12.2017 год. по ТД
№34/2016 год. по описа на ШОС, покана за доброволно изпълнение, договор за откриване и
обслужване на специална сметка от 20.04.2018 год., Документ за заплатена държавна такса,
Удостоверение от ЧСИ Д. З. относно заплатени суми по изп.дело №2020876040064;
Изпълнителен лист №244/14.12.2017 год. по ТД №34/2016 год. по описа на ШОС,
Електронна кореспонденция - 4 стр., Писмо изх.№3728/20.04.2018 год., Писмо изх.
№4255/21.03.2019 год., Определение №90/03.04.2019 год. по ТД №397/2016 год. по описа на
ШОС, Определение №91/03.04.2019 год. по ТД №34/2016 год. по описа на ШОС,
Постановление за прекратяване на наказателно производство от 10.05.2018 год.,
Споразумение за уреждане на финансови отношения от 13.03.2018 год., Пълномощно,
Договор за правна защита и съдействие, Сметка-фактура №33 от 26.10.2020 год.,
Определение №90/03.04.2019 год. по ТД №397/2016 год. по описа на ШОС, и Определение
№91/03.04.2019 год. по ТД №34/2016 по описа на ШОС.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Не се спори между страните по делото, че в периода от 29.11.2006 год. до 29.12.2012
год. ответникът Г. С. Г., с ЕГН********** е бил съдружник в „***“ ООД, като е бил
собственик на 40 дружествени дяла с номинална стойност 10 лева всеки с обща номинална
стойност 400 лева, представляващи 8% от капитала на дружеството, както и че след
отправено на основание чл.17, ал.2 от Дружествения договор предизвестие за прекратяване
на членството му в дружеството, същото е било прекратено с изтичане на шестмесечния
срок, считано от датата на депозиране на предизвестието в деловодството на дружеството
5
под вх.№165/29.06.2012 год. Не се спори и че във връзка с уреждане на отношенията между
страните на 13.03.2018 год. е било постигнато споразумение.
Основния спорен въпрос между страните е дали посочените суми в издадения на
14.12.2017 год. изпълнителен лист въз основа на решенията на ШОС по ТД №34/2016 год. и
на АС-Варна по ВТД №130/2017 са били дължими от страна на ищцовото дружество с оглед
договореностите съответно в разпоредбите на чл.2, респективно чл.7 от споразумението,
сключено на 13.03.2018 год.
При преценка на този въпрос, доколкото между страните съществува спор относно
конкретното съдържание на тези договорни клаузи, съдът намира, че сключеното между тях
споразумение следва да бъде тълкувано съгласно изискванията на чл.20 от ЗЗД, издирвайки
действителната обща вола на страните, тълкувайки отделните уговорки във връзка едни с
други и всяка една в смисъла, който произтича от цялото споразумение, с оглед целта на
споразумението, обичаите в практиката и добросъвестността.
В тази връзка съдът като съобрази систематическото место на всяка една от двете
клаузи, общата воля на страните, която се установява от цялостното споразумение и
последователността на двете разпоредби една спрямо друга, намира, че доколкото
първоначално страните в чл.2 са се договорили ищцовото дружество да заплати на
ответника сума в размер на 310 000 лева, за която е посочено, че покрива частично
договорени между същите страни суми по споразумение, сключено на 28.09.2015 год. и
разноски по водени дела, вследствие неизпълнение на посоченото споразумение, като
ответникът се задължавал да опрости на ищеца всички останали суми, включително и за
начислени лихви, впоследствие в чл.7 от споразумението се съгласили, че разноските за
водене на посочените в споразумението искови и изпълнителни производства се поемат от
страна на „***“ ЕООД, то клаузата на чл.7, която е сключена след тази по чл.2 е имала за
цел да доуточни спорните между страните въпроси. Следователно независимо от
договореностите на споразумението, инкорпорирани в членове от 2 до 6, в чл.7 от същото
действителната воля на страните е била разноските по водените между страните искови и
изпълнителни дела да бъдат поети от ищцовото дружество. Никъде в споразумението не е
посочено, че същите са включени в посочените по него суми, респективно, че същите са
недължими след изплащане на конкретно посочените суми, предмет на споразумението.
В тази връзка при преценка на поведението на ответника и по-конкретно неговата
добросъвестност при водене на преговорите и сключване на споразумението, съдът намира,
че от материалите по делото не се установява същият да е действал недобросъвестно,
респективно умишлено да е премълчал обстоятелствата, свързани с издадения му на
14.12.2017 год. изпълнителен лист.
Както бе посочено и по-горе изпълнителен лист №244 от 14.12.2017 год. е издаден
въз основа на влезлите в сила Решение №91/29.07.2016 год. по ТД №34/2016 год. по описа
на ШОС и Решение №111/16.05.2017 год. по ВТД №130/2017 год по описа на АС-Варна,
6
влязло в сила на 05.12.2017 год. Отразените в посочения изпълнителен лист суми
представляват дължими на ответника разноски, направени в хода на двете търговски дела.
Доколкото и двете дела са били водени между страните по настоящото дело, то както
ответника, така също и ищцовото дружество е било наясно с резултата от същите,
включително и в частта на разноските. Следователно за ищцовото дружество не е
съществувало съмнение, че е осъдено по силата на посочените две решения да заплати на
ответника дължимите разноски в размер съответно 10723.23 лева /по първоинстанционното
производство/ и 1805.59 лева /по въззивното производство/, както и че същите не са
заплатени от тяхна страна и по отношение на същите не е заведено изпълнително
производство. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че посочения изпълнителен
лист не е бил изрично посочен в изброените документи в чл.8 от Споразумението от
13.03.2018 год., представянето на които е било условие за усвояване на внесената сума по
ескроу сметката, открита в полза на ответника.
Не може да бъда споделено твърдението на ищцовото дружество, обективирано в
исковата молба, че ответникът при сключване на споразумението съзнателно не е
представил издадения му на 14.12.2017 год. изпълнителен лист, въпреки, че същия е бил
издаден и е съществувал към този момент. В тази връзка следва да бъде посочено, че
ищцовото дружество като страна по водените с ответника дела, включително ТД №34/2016
по описа на ШОС и ВТД №130/2017 год по описа на АС-Варна, влязло в сила на 05.12.2017
год. е бил наясно с постановените решения и е имало практическата и законова възможност
да прави справки по делата, респективно да знае какви документи и кога са били издадени
по същите.
От изложеното се налага логическия извод, че действителната воля на страните,
обективирана в споразумението е била разноските по водените между страните дела да
бъдат поети от ищцовото дружество отделно от договорените в споразумението суми.
Следователно със завеждането на изпълнително дело №20208760400464 по описа на ЧСИ
Д. З. ответникът е действал добросъвестно в защита на своите интереси и с цел
удовлетворяване на вземането си по изпълнителен лист №244 от 14.12.2017 год.
Неоснователното обогатяване предполага разместване на имуществени блага, при
което едната страна по спора е получила от другата нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, поради което е длъжна да го върне. Разпоредбата
на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД е приложима в случаите, когато още при получаване на
имущественото благо липсва основание за преминаването му от имуществото на едно лице в
това на друго. Заплащането на сумата от 14010.82 лева /след наложения на ищцовото
дружество запор върху банковите му сметки/ от страна на ищцовото дружество е станало на
основание издадения изпълнителен лист въз основа на годно правно основание, поради
което твърдението на ищцовото дружество, че със заплащането на посочената сума от тяхна
страна ответникът се е обогатил неоснователно се явява недоказано и като такова не следва
да бъде споделено. С оглед на изложеното първият обективно съединен осъдителен иск с
7
правно основание чл.55 от ЗЗД се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да
бъде отхвърлен изцяло.
С оглед изложеното по-горе се налага извода, че с неплащането на посочените в
изпълнителен лист №244 от 14.12.2017 год. суми ищцовото дружество е станало причина за
образуване на изпълнително дело №20208760400464 по описа на ЧСИ Д. З., поради което
дължи и разноските по съдебното изпълнение и по-конкретно сумата от 1312.48 лева,
представляваща дължими по изпълнителното дело такси по ЗЧСИ. От страна на ищцовото
дружество не са представени доказателства относно твърдението им за недобросъвестно
поведение на ответника, което да е довело до причиняване на каквито и да е имуществени
вреди, респективно до твърдението им за причинени такива имуществени вреди именно с
плащането на сумата от 1312.48 лева в хода на изпълнително дело №20208760400464 по
описа на ЧСИ Д. З.. Същите са били изплатени правомерно, с оглед основанието на
образуваното изпълнително дело и представляват дължими от тяхна страна такси на ЧСИ по
ЗЧСИ. С оглед на изложеното и вторият обективно съединен осъдителен иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен изцяло.
При преценка размера на дължимите и заплатени суми по двата обективно съединени
иска съдът съобрази материалите по делото и по-конкретно представеното като писмено
доказателство по делото Удостоверение изх.№71/04.01.2021 год., издадено от ЧСИ Д. З..
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, с оглед изхода на делото ищцовото дружество
следва да заплати на ответника и направените от негова страна в настоящото производство
разноски, включващи заплатено адвокатско възнаграждение. В тази връзка при преценка на
направеното от страна на процесуалният представител на ищцовото дружество възражение
за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение съдът намира
същото за основателно. При преценка на възражението съдът съобрази обстоятелството, че
видно от представените от ответната страна писмени доказателства във връзка с
предявените осъдителни искове е било заплатено възнаграждение в общ размер на 2240
лева. Имайки предвид естеството на исковете и тяхната цена, както и правилата за
определяне на съответното минимално възнаграждение по всеки един от тях, визирани в
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, настоящият състав намира, че възнаграждението е
определено в размер значително над минималния размер, посочен в разпоредбата на чл.7,
ал.2, т.2 от същата наредба. С оглед на изложеното и обстоятелството, че от материалите по
делото не се установява същото да е с фактическа или правна сложност, настоящият състав
намира, че са налице условията за намаляване на така определеното възнаграждение,
дължимо на страната. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че размерът на
дължимото възнаграждение за предявените осъдителни искове, изчислен по реда, указан в
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, след изменението с ДВ бр.28 от 2014 год. следва
8
да бъде в размер общо на 1272.19 лева /950.32 лева – за първия обективно съединен иск и
321.87 лева - за втория. Доколкото заплатеното и претендирано от страната възнаграждение
е в общ размер на 2240 лева се налага извода, че същото е прекомерно, поради което и
възражението за неговото намаляване на основание разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК
следва да бъде уважено. С оглед на изложеното ищцовото дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ответника разноски в общ размер на 1272.19 лева, включващи
заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно уваженото възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и съгласно представен списък.
С оглед изхода на делото на ищцовото дружество разноски не се дължат, а
направените такива остават за тяхна сметка.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, ул.“***“ №58, представлявано от С. И. Д., съдебен адрес: гр.Шумен,
ул.“***“ №117, вх.Б, ет.1, чрез адв. И. Г. Т. от ШАК иск с правно основание чл.55, ал.1 от
ЗЗД с искане да бъде осъден ответника Г. С. Г., с ЕГН**********, с постоянен адрес:
гр.Шумен, ул.”***” №9, ет.2, ап.3 да им заплати сумата от 14010.82 лева /четиринадесет
хиляди и десет лева и осемдесети две стотинки/, с която ответникът неоснователно се е
обогатил за сметка на ищцовото дружество, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на изтегляне на сумата от банковата сметка на ищцовото дружество до
окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на
управление: гр.Шумен, ул.“***“ №58, представлявано от С. И. Д., съдебен адрес: гр.Шумен,
ул.“***“ №117, вх.Б, ет.1, чрез адв. И. Г. Т. от ШАК иск с правно основание чл.45 от ЗЗД
с искане да бъде осъден ответника Г. С. Г., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен,
ул.”***” №9, ет.2, ап.3 да им заплати сумата от 1312.48 лева /хиляда триста и дванадесет
лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща нанесени имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на изтегляне на сумата от банковата
сметка на ищцовото дружество до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен,
ул.“***“ №58, представлявано от С. И. Д., съдебен адрес: гр.Шумен, ул.“***“ №117, вх.Б,
ет.1, чрез адв. И. Г. Т. от ШАК на основание чл.78, ал.3 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ НА Г. С.
Г., с ЕГН**********, с постоянен адрес: гр.Шумен, ул.”***” №9, ет.2, ап.3 сумата от
1272.19 лева /хиляда двеста седемдесет и два лева и деветнадесет стотинки/,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно уваженото възражение за
9
прекомерност на адвокатското възнаграждение и съгласно представен списък.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
10