Р Е Ш
Е Н И Е
град Добрич, 17.02.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ,
гражданска колегия, двадесети състав, в
публично заседание, проведено на двадесет и осми януари две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Ирена И..........
………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 03770 по описа
за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД със седалище и адрес
на управление: град София, бул. „България” № 49, бл.53Е, вх.В, ЕИК *********,
представлявано от управителите Ирина Харалампиева Георгиева и Светослав
Николаев Николов, срещу С.М.К., ЕГН ********** с настоящ
адрес ***, за установено
по отношение на ищеца, че ответникът му дължи
по заповед № 1093 за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 11.05.2018г.,
издадена по ч.гр.дело № 01908/2018г. по описа на
ДРС, а именно: 1 429,73 лева,
представляваща главница по договор за потребителски кредит № ********** от 24.04.2013г., ведно със законната лихва върху
сумата от подаването на заявлението по чл.410 ГПК - 10.05.2017г. до
окончателното плащане на главницата; 3 319,17 лева, представляваща договорна неустойка.
В исковата молба се навеждат твърдения, че страните са сключили договор
за револвиращ заем № ********** от 24.04.2013г. при наличие на ОУ, неразделна
част от договора, по силата на който кредиторът предоставил на
кредитополучателя/клиента сумата от 2 000 лева със срок на погасяване 48
месеца, размер на месечната вноска 167 лева, ГЛП – 97,88 %, ГПР – 143,60 %,
сума на револвинг – 1 563 лева и договорно възнаграждение при револвинг –
4 449 лева или общо 6 012 лева. На 27.09.2013г. е сключен Анекс № 1
за отлагане на вноски № 3 и 4 под формата на отложени вноски № 49, 50, 51 и 52
с нов погасителен план към анекса. Клиентът се задължава да заплати
възнаграждение за отложеното плащане сума в размер на 334 лева, ГПР е изменен
на 121,52%, ГЛП – на 98,38%. Клиентът е направил 42 пълни погасителни вноски и
една непълна – на 19.09.2017г. Счита се, че поради забавата, договорът е
прекратен автоматично на 04.03.2014г., изпратено е уведомително писмо за
наличие на предсрочна изискуемост. Към настоящия момент ответникът е направил
плащания в размер на общо 7 051 лева. Издадената заповед по подаденото
заявление по чл.410 ГПК е била връчена по чл.47, ал.5 ГПК, което обуславя
правния интерес от водене на настоящото дело.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба
чрез назначения особен представител. В отговора се заявява, че искът е допустим,
но неоснователен. Оспорват се клаузите по договорените лихвени проценти като
нищожни в нарушение на добрите нрави. Счита се, че ответникът не дължи нищо, с
оглед заплатените досега 7 051 лева.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Със заповед № 1093 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК от 11.05.2018г. по ч.гр.дело № 01908/2018г. по описа на ДРС
длъжникът С.М.К., ЕГН ********** *** качеството на кредитополучател/длъжник, е осъден да заплати на кредитора “ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ” ЕООД със седалище и адрес на управление: град София, бул. „България”
№ 49, бл.53Е, вх.В, ЕИК *********, ищец в настоящото производство,
следните суми: 1 429,73 лева, представляваща главница по договор за
потребителски кредит № ********** от 24.04.2013г., ведно със законната лихва върху
сумата от подаването на заявлението по чл.410 ГПК - 10.05.2017г. до
окончателното плащане на главницата; 3 319,17 лева, представляваща договорна неустойка; 194,48 лева разноски – 94,98 лева държавна
такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК, а с искова
молба с вх.№ 18001 от 25.09.2018г., по която е образувано гр.дело № 03770/2018г.
по описа на ДРС, кредиторът е предявил иск за съществуване на вземането си.
По делото са приети: Договор за револвиращ заем № **********
от 24.04.2013г. с приложени Декларация във връзка с
обработката на лични данни, Общи условия на „Профи кредит България“ ЕООД към
договор за револвиращ заем за физически лица версия 24.04.2013г., Карта на
клиента от 23.04.2013г.; Преводно нареждане за кредитен превод от 24.04.2013г.;
Анекс № 1 към договор за револвиращ заем № ********** за отлагане на вноски от
27.09.2013г. с приложен коригиран погасителен план към договор за револвиращ
заем № **********, на основата на анекс № 1; извлечение по сметка към договор
за потребителски кредит № **********; уведомително писмо за едностранно
прекратяване от 04.03.2014г. до С.К. /без данни за връчване по надлежния ред/;
удостоверение за актуално състояние с изх. № 20180611142737 от 11.06.2018г.
По делото е допусната ССчЕ,
заключението по която не е оспорено от страните, а съдът кредитира като
професионално изготвено и обективно. Според вещото лице, платените от ответника
общо 7 051 лева, са отнесени от ищцовото дружество за погасяване на 42
броя месечни вноски по 167 лева или общо 7 014 лева, за периода
15.06.2013г. до 15.01.2017г. и частично 18,61 лева договорна лихва по месечна
вноска с падеж 15.02.2017г., както и пълен размер на лихви за забава в размер
на 18,39 лева. Към 10.05.2018г. и датата на заключението – 20.01.2020г., са
останали непогасени: 954,66 лева главница, 475 лева договорна лихва и
3 319,17 лева неустойка. Основният лихвен процент към датата на сключване
на договора е в размер на 0,01%, а в тази връзка ГПР и ГЛП надвишават най-високият
размер на законната лихва от 10,01% съответно с 14,346 пъти и 9,778 пъти.
Обезщетението за забава върху сумата от 1 429,73 лева за периода 16.09.2017г.
до 24.09.2018г. е в размер на 148,53 лева. В съдебна заседание на зададени
въпроси отговаря по следния начин: със сумата от 7 051 лева са погасени 42
броя месечни вноски, включващи главница, договорна лихва и лихва за забава по
някои от вноските. Неустойката в размер на 3 319,17 лева са я осчетоводили
еднократно при условията на т.10.3. Според счетоводните записвания договорът е
прекратен на 04.03.2014г. поради забава на плащането и предсрочна изискуемост,
без да се отправя съобщение. Неустойката е в размер на 50% от непогасения
размер. Сумата от 1 429,73 лева е сбор от остатъка върху непогасените
месечни вноски и лихвата върху тях. Не
може да каже какъв е периода 16.09.2017г. – 24.09.2018г. За периода
16.09.2017г. до 10.05.2018г., когато е подадено заявлението по чл.410 ГПК,
мораторната лихва е в размер на 94,12 лева.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
От данните по делото и становищата на страните съдът приема за безспорно сключване на процесния договор за кредит, сключване на анекс № 1 за разсрочване на плащания № 3 и 4, извършването на плащания от страна на ответника в размер на общо 7 051 лева, последното на 19.09.2017г. Оспорва се от страна на особения представител на ответника наличие на неравноправни клаузи в договора по отношение на уговорените лихвени проценти – ГПР и ГЛП, като съдът е задължен служебно да изследва наличието на неравноправни клаузи на основание чл.7, ал.3 ГПК.
Ищецът следва да докаже действията по предоставения потребителски кредит вр. разпоредбите на чл.9 и сл. ЗПК, а именно: сключване и форма на договора, съдържание, информация за придобитата стока или услуга както и нейната цена, условия за придобиването й, изпълнение по договора, изискуемост /предсрочна изискуемост/, размер на претендираното вземане. Ответникът носи доказателствената тежест да докаже, че не дължи претендираните суми, както и че посочените клаузи от договора са нищожни.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника. По този иск следва с пълно главно доказване ищецът, твърдящ съществуване на вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение, да установи по безспорен начин неговото възникване, съществуване и дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. Ответникът, при съответно твърдение, следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането.
Договорът е сключен в писмена форма и отговаря на императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9 ЗПК в приложимата редакция към датата на сключване на процесния договор. Посочени са индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне, годишният процент на разходите, годишния лихвен процент по кредита, представен е погасителен план /при сключване на анекса, не и за първоначалния договор/, в който са отразени размерът, броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. С оглед изложеното, съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит е действителен, като съобразно приетото в съдебната практика следва да се изследват отделните клаузи на този договор, предвид възможната им нищожност и неравноправност във връзка с нормите на ЗЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.146,
ал.1 ЗЗП включените в потребителските договори неравноправни клаузи са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. Следователно, за да бъде нищожна
съответната клауза, е необходимо наличието на две предпоставки: клаузата да
бъде неравноправна; същата да не е уговорена индивидуално. В разпоредбата на
чл.143 ЗЗП законодателят е предвидил няколко критерия, чрез които може да се
установи неравноправният характер на съответните договорни клаузи: 1/ клауза,
сключена във вреда на потребителя, т.е. клауза, чрез която се злепоставят
интересите на потребителя; 2/ клауза, която не съответства на изискванията за
добросъвестност, присъщи на нормалните договорни правоотношения и
равнопоставеността на съконтрахентите; 3/ клауза, която води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В чл.143 от т.1 до т.19 ЗЗП са посочени 19 конкретни хипотези на
неравноправни клаузи, в т.20 е предвидено, че и други подобни условия биха били
в нарушение на посочените по-горе принципи.
При изследване на процесния договор,
който е сключен при общи условия - версия 24.04.2013г., т.е. не е уговорен индивидуално, с оглед изложеното
по-горе, настоящият състав установи наличие на неравноправни клаузи по смисъла
на ЗЗП и в нарушение на ЗПК.
Съобразно дадените задължителни указания
с т.18 на ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
предсрочната изискуемост съставлява изменение на договора за кредит, което
настъпва с волеизялвение само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: фактът на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора. Мотивите за
това тълкуване се основават на императивния характер на нормата на чл.60, ал.2
ЗКИ. Последната съдът счита, че намира приложение и към „Профи кредит
България”ЕООД, доколкото дружеството е финансова институция по смисъла на чл.3а
ЗКИ /вписано под № 57 в регистъра на финансовите институции на БНБ/, от една
страна. От друга, при липсата на уговорки относно предсрочната изискуемост и
прекратяване на процесния договор, са приложими общите условия на ЗЗД. Ето защо,
за да бъде завършен преобразуващият фактически състав за отнемане
преимуществото на срока, е необходимо не само обективния факт на допусната
забава на една, две или повече месечни вноски, а още и нарочно изявление от
името на кредитора до длъжника за обявяване кредита за предсрочно изискуем.
В настоящия случай по делото е
представено единствено уведомително писмо от 04.03.2014г., съдържащо
изявлението на кредитора за упражнено негово право, че договорът за
потребителски кредит № ********** е едностранно прекратен, задължението по него
е: непогасена част от заема 7 791,44 лева и лихви за забава – 7,29 лева; върху
остатъчния размер на задължението е начислена неустойка в размер на 50%, като
общата суума на задължението възлиза на 11 694,45 лева. Липсват данни същото
реално да е било изпращано до ответника, респективно получено ли е или не от него,
което е и в нарушение на договореното в т.11 от ОУ – всяко известие, инструкция
въпрос или документ въз основа или във връзка с ДРЗ, се считат за получени и
узнати от клиента, ако бъдат изпратени на адреса за кореспонденция по
съответния начин, което е изрично уговорено и условие за редовно връчване. От
друга страна, при определени
условия, един кредит може да бъде обявен от
кредитора за предсрочно изискуем. Обявяването става с изявление на кредитора до
длъжника. Законът не предвижда специални изисквания за формата и съдържанието
на изявлението, но практиката приема, че то следва да е обективирано
в писмен документ, да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата,
които дават на кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем, и да
бъде изрично и недвусмислено (в този смисъл Решение № 106 от 20.06.2017г. по
гр.д. № 60152/2016г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 48 от 12.07.2017г. по гр.д. №
61206/2016г. на ВКС, І г.о., Решение № 135 от 21.09.2017г. по т.д. № 565/2016г.
на ВКС, І т.о., и др.). Съгласно съдебната практика,
уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е ясно и
недвусмислено в същата степен, както и извлечението от сметка вр. чл.60, ал.2 ЗКИ. Налице е постоянна практика
на съдилищата, съгласно която извлечението от счетоводните книги,
въз основа на което кредиторът претендира вземане от длъжника, следва да
съдържа достатъчно информация за това вземане - данни за длъжника и кредитора,
за договора за кредит, пораждащ вземането /размера на разрешения и усвоен
кредит, крайния срок за погасяване/, за дължимия размер на кредита-главница и
лихви, респективно за
непогасения остатък от него, за датата на настъпилата предсрочна изискуемост,
за причината за предсрочната изискуемост, като в хипотезата на
непогасени вноски следва да е посочено кои вноски и при какъв падеж не са
погасени /Определение
№ 656 от 14.07.2016г.по т.д.№ 2609/2015г. на ВКС, I т.о. и др./. Също така, в писмото се сочи единствено номера на кредита /без дата/, без да се съдържат никакви
данни относно размера на непогасените задължения, конкретизирани по отделни
пера. Липсва информация, която реално и обективно да отразява фактическото
състояние на задължението. Така направеното в писмото изявление не възпроизвежда реално
съществуващи записвания по счетоводната сметка, от които може да се проследи
движението на средствата по нея и да се прецени дали е настъпило основанието за
обявяване на целия дълг за предсрочно изискуем, т.е. налице ли е неиздължаване
и на кои конкретно месечни вноски от кредитополучателя, датите на техните
падежи, както и действителния размер на вземането. Ето защо и съдът приема, че към
датата 04.03.2014г., когато ищцовото дружество твърди, че е изпратило
уведомително писмо за прекратяване на процесния договор, респективно за
предсрочна изискуемост на дължимото, фактическият състав на това действие не е
бил довършен. Още повече, че след 04.03.2014г. клиентът е продължавал да
погасява вноските съобразно погасителния план до 19.09.2017г., когато е
извършил последното си плащане, а кредиторът не е възразявал и ги е
осчетоводявал, съобразно заключението на вещото лице. Последната вноска по
кредита обаче е с падеж 15.09.2017г., тоест следва да се приеме, че е настъпил
крайният срок на договора, което обстоятелство следва да бъде съобразено от
съда и тази норма да се приложи по отношение на изтичане на крайния уговорен
между страните срок за изплащане (последния падеж) на задължението по кредита, който
факт е настъпил преди подаването на заявлението за издаването на заповедта за
изпълнение. Поради това и следва да се приеме, че с настъпване на падежа на
последната погасителна вноска, принципно всички анюитетни вноски, включващи
главница и/или договорни лихви и др., т.е. – цялото вземане по договора за
кредит е изискуемо, независимо от това, че кредитът не е бил обявен за
предсрочно изискуем на длъжника преди подаването на заявлението за издаването
на заповедта за изпълнение.
Съгласно приложените към договора
ОУ, в т.10.1 е предвидено в случай, че клиентът просрочи плащането на вноските
по заема, кредиторът начислява неустойка за забава в размер на ОЛП + 10 %
годишно, изчислена за всеки ден забава върху размера на просроченото плащане. В
т.10.4 е предвидено, че при прекратяване на ДРЗ
на което и да е от основанията по чл.10.3 от ОУ, върху остатъчния размер
на задължението на клиента по погасителен план се начислява неустойка в размер
на петдесет процента.
От заключението на вещото лице се
установява, че до 19.09.2017г. кредиторът не е начислявал неустойка по т.10.1
от ОУ, но е начислил неустойка по т.10.4 в размер на 3 319,17 лева към
дата 04.03.2014г. Съдът намира, че клаузата на т.10.4 от ОУ е нищожна на
основание чл.33 ЗПК от една страна. Тава е така, тъй като неустойката е акцесорно задължение, което не е свързано
с пряко претърпени вреди и е типичен пример за неустойка, която излиза извън
функциите й и цели единствено и само неоснователно обогатяване /вж. и т.3 от ТР
№ 1 от 15.06.2010г. по т.д.№ 1/2009г., ОСТК на ВКС/. Освен това от изложеното не се установява да е
изпълнено изискването за прекратяване на договора. Ако това беше така, не е ясно
поради каква причина са усвоявани след това до 19.09.2017г. месечни погасителни
вноски с включени суми за договорна лихва, при положение, че това е цената
именно на заемния ресурс, а при наличие на твърдения за прекратен договор и
предсрочна изискуемост, това е недопустимо. Клаузата на т.10.4 от ОУ към договора за револвиращ заем е в противоречие със закона и добрите нрави, тъй като
по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 ЗПК - оскъпява се
кредита и това води до неоснователно обогатяване. Нормата
на чл.33, ал.1 ЗПК е имеперативна и предвижда, че при забава се дължи само
обезщетение в размер на законна лихва. От това следва, че искането за неустойка
поради прекратяване
на договора в размер на 3 319,17 лева подлежи на отхвърляне.
От друга страна, съгласно чл.11 ЗПК задължителен реквизит от
всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния договор
първоначално ГПР е в размер на 143,60 %, ГЛП – 97,88 %, а след
сключването на Анекса – съответно 121,52 % и 98,38 %. При преценка
действителността на тези клаузи не могат да бъдат приложени критериите на
чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като те са въведени след сключване на
процесния договор. Към датата на сключването му - 24.04.013г., следва
да се съобрази разпоредбата на чл.9 ЗЗД, съгласно която страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, ако то не противоречи на
добрите нрави. Санкцията при несъобразяване е в чл. 26, ал.1 ЗЗД, според
който са нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. Съгласно
установената съдебна практика "добри нрави" по смисъл
на чл.26, ал.1 пр. трето ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни
правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения
и при конкретна преценка на обстоятелствата. Във всеки отделен случай, въз
основа на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело,
съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект съставлява
действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди интереси
с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази конкретна преценка, съдът
прави извод дали договора е нищожен поради накърняване на добрите
нрави. Такива могат да бъдат сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелствуване на друг. Ако
уговорените престации са за предоставена услуга и уговорената за това цена, ще
бъде нарушен принципът на добросъвестност, ако е налице явна
нееквивалентност между двете престации.
В случая по процесния договор за потребителски кредит на ищцата е
предоставена в заем сума от 2 000 лева, при уговорен ГЛП в
размер на 97,88 %, впоследствие – 98,38 %, и ГПР в размер на 143,60 %,
впоследствие – 121,52 %. Лихвата по договора е възнаградителна – за ползване на
дадената парична сума. Към датата на сключване на процесния договор
обективен критерий за преценка дали с клаузата за
уговорената лихва е нарушен принципът на справедливост и са
създадени условия за неоснователно обогатяване на ответника следва да се
съобрази размера на законната лихва към този момент, без обаче тя да се
приеме като максимален размер и за възнаградителната лихва, като
съгласно установената съдебна практика по сходни казуси за
договори, сключени преди изменението на ЗПК от 2014 г. се приема, че
максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава с
повече от три пъти законната такава дори при необезпечени кредити (в този смисъл
решение № 378 от 18.05.2006г. на ВКС по гр. д. № 315/2005г., II г.о., Решение №
906 от 30.12.2004г. по гр. д. 1106/2003г. на ВКС; Решение № 1270 от
09.01.2009г. по гр. д. 5093/2007г. на ВКС; Определение № 901 от 10.07.2015г. по
гр. д. 6295/2014г. на ВКС и др.). В случая това съотношение не е налице.
Договорената между страните годишна лихва в размер 97,88 %, а впоследствие
98,38 %, надхвърля значително размерa на законната
такава за периода /максимална 10,01 % съгласно заключението на вещото лице -
л.104 от делото/, като в т.4 от заключението е посочено, че го надхвърля 9,778
пъти, а ГПР – 14,346 пъти, поради което уговорката в тази част противоречи на
добрите нрави и е нищожна. Съотнесени тези
критерии и към клаузата с уговорения ГПР –
първоначално 143,60 %, впоследствие 121,52 %, също обосновават
нейната нищожност. Посочените клаузи от процесния
договор нарушават принципа на справедливост и създават условия за
неоснователно обогатяване на ответника. Ответникът не е съблюдавал принципите
на добросъвестност и справедливост по чл.9 ЗЗД и чл.143 и сл. ЗЗП, при
определяне на лихвен процент на възнаградителната лихва и ГПР в
размер, който да налага връщане на повече от пъти по-голяма сума от
отпуснатия кредит – при заем от 2 000 лв., е
договорено в края на срока на договора от 4г. ищцата да върне сумата
от 8 128,34 лева. Налице е явна нееквивалентност между двете
престации, като данните по делото не установяват обстоятелства, които
да обосновават определянето на ГЛП и на ГПР по процесния договор в такъв висок
размер, довел до нееквивалентност на насрещните престации при установената
стойност на заема и недоказаността на значителни разходи или риск, поет от
заемодателя за срока на договора, които да оправдават договарянето на
такива високи проценти. Във връзка с изложеното съдът намира възраженията на
особения представител на ответника за основателни и като такива следва да се
уважат.
Съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона
или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без
недействителните й части. В случая не е налице нито една от тези две хипотези –
нищожните клаузи на процесния договор относно определянето на процента
възнаградителна лихва и ГПР да бъдат заместени по право от повелителни норми на
закона или че договорът за потребителски кредит би бил сключен и ако
в него не са включени двете клаузи, като се изходи и от характера на този
договор, който е възмезден и включването на клаузи за договаряне на лихвен
процент по кредита и ГПР по него е въведено като изрично изискване в
чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК в приложимата към датата на сключване на
процесния договор редакция. Предвид това в случая не е приложима нормата
на чл.26, ал.4 ЗЗД и нищожността на посочените по-горе клаузи на процесния
договор обуславя недействителността на целия договор и анекса към
него. В случая следва да бъде взета предвид и разпоредбата на чл.22 ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение. Тази
норма изрично посочва, че когато не са спазени изискванята на конкретни
разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло
недействителен, като между изчерпателно изброените са и тези по чл.11, ал.1,
т.9 и т.10 ЗПК – за определяне на възнаградителна лихва и на ГПР. Предвид това
и след като клаузите в процесния договор, като нищожни, не пораждат правно действие, то Договор
за револвиращ заем № ********** от
24.04.2013г. на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.9 и т.10
във вр. с чл.26, ал.1, пр.трето ЗЗД
се явява недействителен.
Съгласно чл.23 ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Видно от заключението на вещото лице, което не се оспорва от ищеца,
ответницата е извършила плащания в размер на общо 7 051 лева към датата
19.09.2017г. Предвид констатираното по-горе, а именно недължимост на
начислената неустойка в размер на 3 319,17 лева, недействителност на
процесния договор за заем от 24.04.2013г., а в тази връзка, че е дължима само
чистата стойност на кредита – 2 000 лева, че е платена по договора сумата
от общо 7 051 лева, то съдът намира, че ответницата не дължи
претендираните от ищцовото дружество суми, а именно: главница в размер на
1 429,73 лева и неустойка в размер на 3 319,17 лева, респективно,
според вещото лице, 954,66 лева главница, 475,07 лева договорна лихва и
3 319,17 лева неустойка, поради което искът е изцяло неоснователен и не
следва да се уважи.
С оглед отхвърляне на главния
иск, следва да се отхвърли и акцесорният за законната лихва върху уважената
част от главницата от 10.05.2018г. до окончателното изплащане.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.3 на ответника са дължими разноските съразмерно отхвърлената част
от иска, но с оглед липсата на такива, съдът не дължи произнасяне по въпроса. Съгласно
т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014г. т.д. № 4/2014г., ОСГТК на ВКС, съдът не определя
разноски в заповедното производство.
Водим от горното, съдът :
Р Е
Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „България” № 49, бл.53Е, вх.В,
ЕИК *********, представлявано от управителите Ирина Харалампиева Георгиева и
Светослав Николаев Николов, срещу С.М.К., ЕГН ********** с настоящ
адрес ***, иск за признаване за установено, че ответникът му дължи по заповед № 1093 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 11.05.2018г., издадена по
ч.гр.дело № 01908/2018г. по описа на ДРС, сумите: 1 429,73 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит №
********** от 24.04.2013г., ведно със
законната лихва върху сумата от подаването на заявлението по чл.410 ГПК -
10.05.2017г. до окончателното плащане на главницата; 3 319,17 лева,
представляваща договорна неустойка, като
неоснователен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия :