РЕШЕНИЕ № 1766
гр. Бургас, 24.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесети юли през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Панайот Атанасов
при секретаря Елена Христова,
като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 10231/2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Делото
е образувано по повод исковата молба на Т.П.Г., от гр. Бургас, с която
претендира осъждане на „ЗД „Бул Инс““АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
да й заплати следните суми: 9000 лева – обезщетение за неимуществени вреди
(болки и страдания), последица от непозволено увреждане – ПТП от 13.03.2019
год., причинено от С.Й. ***, на пътното платно между блокове 5 и 7 в ж. к. ...,
при управление на л. а. „...“, рег. № ...; 580 лева – обезщетение за забавено
плащане на главницата от 9000 лева за периода 13.03.-04.12.2019 год., и 490
лева – обезщетение за имуществени вреди (направени от ищеца парични разходи за
лекарства, консумативи, болничен престой с хранене и обслужване, контролни
лекарски прегледи и рехабилитация във връзка с травматичното увреждане от
процесното ПТП), ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху двете главници, начиная от подаване на исковата молба – 05.12.2019 год., до
окончателното им изплащане; ангажира доказателства, претендира деловодните
разноски.
Исковете са уточнени с писмени
молби от 27.12.2019 год., 13-и и 27.01., 03-и и 17.02.2020 год.
Правните основания на исковете са
чл. 477 и сл., КЗ; чл. 45, ал. 1, чл. 52, чл. 84 и чл. 86, ЗЗД.
Ответното АД оспорва исковете,
ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.
Съдът, след запознаване със
становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби,
намира за установено:
Между страните не се спори, а и
се установява от писмените данни по делото, че процесното ПТП е настъпило на 13.03.2019
год. в гр. Бургас, ж. к. ..., на пътното платно между блокове и . При този инцидент ищецът Т.Г., като
пешеходец, е пресичала пътното платно и е била блъсната от движещия се по пътя
(след завиване наляво) лек автомобил „...“, рег. № ..., управляван от С. Б... В
резултат от сблъсъка ищецът Г. претърпяла физически увреждания, била е откарана
в УМБАЛ-Бургас и настанена за болнично лечение през периода 13-16.03.2019 год.
Според показанията й на свидетел,
разпитана в настоящия съдебен процес, при управление на лекия си автомобил С. Б..
не е имала възможност да възприеме отдалеч пресичащия пътното платно пешеходец Г.,
а и пътната маркировка за пешеходна пътека е била изтрита (така и според свид. З.).
Противоправното поведение на водача С. Б.., довело до възникване на процесното
ПТП, е установено с влязлото в законна сила Наказателно постановление № /10.05.2019
год., както и с неоспореното експертно заключение по САТЕ, прието в настоящото
дело.
Към датата на процесното ПТП
отговорността на водача на описания л. а. „...“ е била застрахована в ответното
АД, със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ (съгл. признанието на
ответника в писмения му отговор по делото).
Ищецът твърди, че в резултат от
описаното ПТП е претърпял неимуществени вреди – болки, страдания, физически и
емоционален дискомфорт, свързани с нараняванията от претърпяното ПТП, и
имуществени вреди – заплатени потребителска такса за лечение, цена на лекарства
и консумативи.
Видът на телесните увреждания на Т.Г.
се установят както от писмените доказателства по делото, така и от изготвеното
в настоящото производство медицинско експертно заключение, неоспорено от
страните. Вещото лице сочи, че болките на ищеца са в причиннна връзка с
увреждането, като продължителността им е от 3 седмици до 2 месеца.
При
така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения главен иск
за обезщетение за неимуществени вреди за основателен. Нормата на чл. 45, ал. 1, ЗЗД във вр. с чл. 429, ал. 1, т. 1, КЗ ангажира отговорността на застрахователя
за репариране на неимуществени вреди, причинени от водач на лек автомобил, за
който е налице валидно сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, ако вредите са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие. Съдът намира, че в настоящия казус е безспорно установено неизправното
поведение на застрахования водач С. Б.. на л. а. „.. ..“, причинил ПТП на 13.03.2019
год., в резултат от което ищецът е претърпял телесни и емоционални увреждания. Този
извод на съда се основава на съставения протокол за ПТП, на влязлото в сила
наказателно постановление, показанията на разпитаните свидетели и неоспореното
автотехническо експертно заключение. Съдът намира, че процесното ПТП е
последица от неспазване от С. Б.. на императивите на чл. 20, чл. 119, ал. 2 и
ал. 4, ЗДвП, тъй като водачът на лекия автомобил не е отчел пътната обстановка,
намалената видимост заради паркирания друг автомобил, гъсто населения жилищен
район, както и предимството на движещия се пешеходец Т.Г. (вж. Решение № 544 по
н. д. № 212/1981 год. на ІІІ НО на ВС). Възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца съдът намира за неоснователно. Инцидентът
е възникнал при предприета от водача на л. а. маневра „завиване наляво“ на
кръстовище, от локалната улица към ул. „..“, в която хипотеза е налице фикцията
на законодателя за наличие на пешеходна пътека – § 6, т. 54 от ДР на ЗДвП, а и
възниква безусловното задължение за пропускане на пешеходеца – чл. 119, ал. 4,
ЗдвП. Делото не съдържа ангажирани от ответника доказателства, че ищцата е
допринесла за настъпване на вредата, а и предвид съществуващата в края на
пътното платно запазена пътна маркировка за пешеходна пътека, не може да се
приеме, че поведението на пострадалия пешеходец Т.Г. е било неправомерно.
Отговорността
за вреди на водача на описания л. а. към момента на деянието – 13.03.2019 год.,
е покрита от ответното АД по силата на задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” – чл. 493, ал. 1, КЗ, поради което е налице пасивна материалноправна
легитимация на ответното АД като длъжник по главното вземане. При определяне
размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди съдът се ръководи от
разпоредбите на чл. 52, ЗЗД и чл. 162, ГПК, въвеждащи критерия на
справедливостта (4-68-ППВС, 213-2000-ВКС). От заключението на медицинската
експертиза и от показанията на свид. Гочева може да бъде направен обоснован
извод, че ищецът е претърпял болки и страдания вследствие травматичните си
увреждания, и траен емоционален и психологически дискомфорт. Съдът счита, че в
резултат от описаното ПТП на ищеца Г. са нанесени травми, които са променили в
негативен аспект нормалното й ежедневие на физически и психически здрава жена, с
множество социални контакти, т. е. последиците не могат да бъдат приети за
незначителни или краткотрайни. От друга страна, и към настоящия момент животът
на ищцата не е възстановен в пълния му нормален обем – налице са неблагоприятни
фактори (недобър сън, световъртеж, страх от свободно движение навън), които влошават
качеството й на живот в емоционален и психологически аспект, въпреки отшумелите
физически страдания. Това мотивира съда да приеме, че травмите от процесното
ПТП са рефлектирали в осезателен физически и траен емоционален дискомфорт,
който не е преодолян и понастоящем и е засегнал във висока степен живота на Т.Г..
Изложеното мотивира съда да приеме сумата от 5000 лева като справедливо по
размер обезщетение, представляващо паричен еквивалент на претърпените на ищеца болки
и страдания и причинения му за изминало време и за в бъдеще емоционален дискомфорт.
За посочения размер главният иск е основателен и доказан и следва да бъде
уважен, ведно с иска по чл. 86, ЗЗД, начиная от подаване на исковата молба, а
отхвърлен за горницата до 9000 лева, ведно с акцесорното вземане върху нея,
считано от подаване на исковата молба.
Върху
уважения главен иск от 5000 лева ответникът дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва, чиято начална дата е императивно определена в чл.
429, ал. 2, т. 2 и 3 във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 5, КЗ. Тази разпоредба е специална
и изключва приложението на общото правило на чл. 84, ал. 3, ЗЗД. По делото няма
доказателства кога поканата на л. 18 по описа е получена от ответника, но
отговорът по нея носи дата 08.07.2019 год. (л. 48 по описа). Предвид
изложеното, съдът намира, че тази дата представлява най-ранното уведомяване на
застрахователя за застрахователното събитие, поради което акцесорното вземане
по чл. 84, ЗЗД следва да бъде присъдено от посочената дата, а отхвърлено за
периода 13.03.-07.07.2019 год. В изпълнение разпоредбата на чл. 162, ГПК съдът
изчислява служебно размера на обезщетението, който възлиза на 208,33 лева, т.
е. искът следва да бъде частично уважен, а отхвърлен за горницата до
претендираните 580 лева.
Съдът
намира за доказан по основание, но частично по размер и иска за обезщетение за
имуществени вреди. Видно от представените фискални бонове и от заключението на вещото
лице П., платените суми за медицинско направление, за лекарски преглед и за
медикаменти са във връзка с установяване и лечение последиците от травмата на
ищцата от процесното ПТП, те възлизат на общо 109,39 лева. Съдът намира, че посочената
сборна сума е разходена за преодоляване последиците от процесния пътен инцидент,
т. е. тя следва да бъде възстановен от ответника-застраховател, ведно с
обезщетение по чл. 86, ЗЗД, начиная от подаване на исковата молба. По отношение
горницата до 580 лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, тъй
като другите 3 представени фискални бонове удостоверят разноски, направени на
15.02.2019 год., почти месец преди настъпване на увреждането.
Частичната основателност на предявените
искове налага уважаване молбата на ответника за присъждане направените по
делото разноски в съответен размер – 496 лева (чл. 78, ал. 3, ГПК). В полза на
процесуалния представител на ищеца – адв. П.В.-П., следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение от 600 лева, определено от съда на основание чл. 7,
ал. 2, т. 3, Наредба № 1/2004 год. във вр. с чл. 38, ал. 2 и ал. 1, т. 2, ЗА.
В изпълнение разпоредбата на чл.
78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 2, ГПК, съдът следва да осъди ответника да
заплати на БсРС държавна такса от 300 лева върху уважените искове, както и
дължимите разноски за възнаграждение на вещо лице по СМЕ – 150 лева.
Мотивиран от изложеното, на основание
чл. 235, ал. 1, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗД „Бул Инс““АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 493, ал. 1, т. т. 1 и 5, КЗ и чл. 86, ЗЗД, да заплати на Т.П.Г., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж. к. ..., бл. ..., следните суми: 5000 (пет хиляди) лева – обезщетение
за неимуществени вреди (болки, страдания, физически, психически и емоционален
дискомфорт), последица от непозволено увреждане – ПТП от 13.03.2019 год., настъпило
в гр. Бургас, на пътното платно между блокове и в ж. к.
....., причинено от С.Й. Б.., като водач на л. а. „..“, рег. № .., и 208,33 (двеста
и осем запетая тридесет и три) лева – обезщетение за забавено плащане на
главницата от 5000 лева за периода 08.07.-04.12.2019 год., ведно с обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата от 5000 лева, начиная от
деня на предявяване на иска – 05.12.2019 год., до окончателното й изплащане, И
ОТХВЪРЛЯ главния иск – за горницата над 5000 лева до претендираните 9000 лева, акцесорния
иск за обезщетение за забава – в частите му за горницата над 208,33 лева до
претендираните 580 лева и за присъждане на обезщетението за периода
13.03.-07.07.2019 год., както и акцесорния иск за законна лихва върху горницата
на главницата над 5000 лева, начиная от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ЗД „Бул Инс““АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 493, ал. 1, т. т. 1 и 5, КЗ и чл. 86, ЗЗД, да заплати на Т.П.Г., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж. к. ..., сумата
от 109,39 лева, представляваща сборно обезщетение за имуществени вреди, състоящи
се в направени от ищеца разноски за медицинско направление, лекарски преглед и
медикаменти през периода 16-28.03.2019 год., във връзка с травматичните й
увреждания от ПТП от 13.03.2019 год., настъпило в гр. Бургас, на пътното платно
между блокове и в ж. к. ..., причинено от С.Й. Будурова, като
водач на л. а. „...“, рег. № ..., ведно с обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 109,39 лева, начиная от подаване исковата
молба – 05.12.2019 год., до окончателното й изплащане, И ОТХВЪРЛЯ главния иск –
за горницата му над 109,39 лева до претендираното обезщетение от 490 лева,
както и акцесорния иск за законна лихва върху посочената горница, начиная от
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ЗД „Бул Инс““АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, ЗА, да
заплати на адв. П.И.В.-П.,***, ЛН ...., с адрес гр. Бургас, ул. „., адвокатско
възнаграждение в размер от 600 лева.
ОСЪЖДА Т.П.Г., ЕГН **********, с
адрес гр. Бургас, ж. к. ...., на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на „ЗД
„Бул Инс““АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
Район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, деловодни разноски в размер от 496
лева.
ОСЪЖДА „ЗД „Бул Инс““АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на Бургаския
районен съд държавна такса в размер от 300 лева.
ОСЪЖДА „ЗД „Бул Инс““АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Лозенец, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 78, ал. 6, ГПК, да заплати на Бургаския
районен съд разноски в размер от 150 лева.
УКАЗВА на ответника, на основание
чл. 236, ал. 1, т. 8, ГПК, че присъдените суми могат да бъдат преведени по
следната банкова сметка *** – IBAN: ***.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ