№ 2145
гр. София, 07.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. Й.ОВА НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. Й.ОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110217388 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-4332-022683 от 09.11.2021г.,
издадено от Началник Група към Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП – СДВР), с което
на Т. Г. Х. на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) за нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 200 (двеста)
лева.
Недоволен от това НП е останал Т. Г. Х., който го обжалва в срок с твърдения за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на Наказателното постановление.
Претендират се нарушения на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
Жалбоподателят счита, че липсват доказателства, които да потвърждават
административното обвинение. Не било ясно как е установено, че Х. е навлязъл частично в
дясната лента. Според жалбоподателя вина за ПТП имал водачът на лек автомобил „***“ с
рег. № ***, тъй като се движел неправомерно и от бус лентата се включил в средната лента
за движение. В жалбата Т. Х. описва случилия се според него механизъм на ПТП. Критикува
се актосъставителят, че не бил описал увредените детайли от автомобила, не извършил
измервания и не установил точното местоположение на двата автомобила преди и в
момента на ПТП-то, нито е установил скоростта, с която са се движими двете превозни
средства. Жалбоподателят твърди, че първо му е бил съставен и връчен Акт и след това са
му били снети писмени сведения. Не били събрани сведения и от други очевидци. Поради
това се приема, че не са събрани доказателства за изясняване на механизма на ПТП. Според
жалбоподателя фотоалбумът на увредените части на управлявания от Х. автомобил
опровергава описания в АУАН и НП механизъм на ПТП. В жалбата се твърди, че
1
наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение и за това защото не е
извършил преценка за маловажност на случая. Оспорва се и компетентността на органа,
установил административното нарушение и издал процесното НП. С тези съображения се
иска от СРС да отмени изцяло обжалваното Наказателно постановление.
Пред настоящата съдебна инстанция жалбоподателят се явява лично. В съдебно
заседание на 09.03.2022г. той заявява, че поддържа жалбата си. По време на съдебните
прения пред СРС на 07.02.2023г. Т. Х. пледира за цялостна отмяна на НП като
незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Жалбоподателят твърди, че основната
причина за настъпване на ПТП-то е неправомерното движение на лек автомобил „***“ в
бус-лентата. Ако водачът на лек автомобил „***“ е спазвал правилата, разписани в ЗДвП и
не се е движил в бус-лентата нямало да настъпи ПТП-то. Според жалбоподателя действията
на водача на лек автомобил „***“ били технически неправилни. Същият в съдебно
заседание признал вината си, тъй като за извършеното нарушение е платил глоба. Според Т.
Х. вината на водача на лек автомобил „***“ се доказвала от това, че той изместил
автомобила си по време на ПТП-то и прикрил увредени части. По време на съдебните
прения пред СРС жалбоподателят преповтаря и останалите доводи от жалбата.
Алтернативно се иска СРС да приложи чл.28 от ЗАНН.
В съдебното заседание на 07.02.2023г. Т. Х. представя и писмена защита. В нея също
се преповтарят аргументите от жалбата. Твърди се, че водачът на лек автомобил „***“
умишлено не е запазил местопроизшествието, за да не се установи вината му. Критикува се
актосъставителят, че не е установил в коя точно лента на пътното платно е настъпил
първоначалния удар между двете МПС-та. Налице било съществено процесуално
нарушение, тъй като в Констативния протокол и в АУАН не бил посочен свидетелят –
очевидец В. Х.. От тук се прави извод за нарушение на чл.40, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, тъй като
свидетелят – очевидец не бил свидетел по Акта, а посочените в АУАН свидетели, както и
актосъставителят не били очевидци на нарушението. Според жалбоподателя заради това му
е нарушено правото на защита. Иска се СРС да отмени процесното НП като
незаконосъобразно, неправилно, необосновано, постановено при допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон. Алтернативно се иска прилагане на чл.28
от ЗАНН.
Въззиваемата страна Началник Група към ОПП - СДВР, редовно призована, не
изпраща представител пред СРС и не взема становище по казуса.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа страна :
На 27.10.2021г. около 18.45 часа свидетелят И. К. управлявал лек автомобил „*** **”
с рег. № *** в гр. София по ул. „Тодор Каблешков“ в най-дясната пътна лента (бус -
лентата) с посока на движение от ул. „Костенски водопад“ към бул. „България“. По същата
улица и в същата посока на движение, но в средната лента бил Т. Г. Х., който управлявал
лек автомобил „***“ с рег. № ***. Автомобилите се движили в задръстване. Т. Х. имал
среща с брат си – св. В. Х., чието превозно средство управлявал. Уговорката им била да се
2
чакат на спирката на автобус № 64 след бул. „Тодор Каблешков“. Докато св. В. Х. се
придвижвал пеш по тротоара към мястото на срещата с брат си, Т. Х. предприел маневра за
частично навлизане с автомобил „***“ с рег. № *** от средната лента в съседната дясна
лента (бус - лентата), в която се намирал лек автомобил „*** **” с рег. № ***, но без да го
пропусне. Когато с десните колела лек автомобил „***“ навлязъл в бус-лентата, а лек
автомобил „***“ бил изцяло в нея – между двете превозни средства настъпил удар. След
като било реализирано ПТП-то двете превозни средства спрели, като малко след това
свидетелят К. преместил автомобила си от бус – лентата, а МПС-то на Х. останало на
пътното платно. Десните колела на лек автомобил „***“ били разположени в дясно от
продължението на пътната маркировка М1, обозначаваща левия край на бус-лентата. Между
водачите на лек автомобил „***“ и лек автомобил „***“ нямало разбирателство относно
механизма на настъпване на ПТП и вината за него. За случая били уведомени органите на
КАТ. Междувременно била извикана и линейка, тъй като Т. Х. има наранявания в следствие
на ПТП. Той бил транспортиран до ВМА, където били констатирани контузия на раменния
пояс и мишницата, както и повърхностна травма на окосмената част на главата на Т. Х..
Мястото на пътно-транспортното произшествие било посетено от свидетелите К. Д. и
Е. А. (служители на ОПП – СДВР), които имали за задача да запазят местопроизшествието
докато тече прегледът на Х. във ВМА. В последствие местопроизшествието било посетено и
от св. Й. Д. от Група „Тежки ПТП“ при ОПП – СДВР. Във връзка с пътно – транспортното
произшествие (ПТП) св. Й. Д. съставил Констативен протокол № К-525, в който описал
щетите по двете превозни средства. Местопроизшествието било посетено и от св. К. К.,
който съставил скица на ПТП към Констативния протокол № К-525. Скицата била
подписана от свидетелите К. К. и И. К.. Водачът на лек автомобил „***“ с рег. № ***
отказал да подпише скицата на ПТП-то.
Щетите по лек автомобил „***“ с рег. № *** били в областта на предната броня,
преден десет калник, счупено дясно огледало за задно виждане и др., а по лек автомобил
„*** **“ с рег. № *** щетите от ПТП били в областта на предния ляв калниК.
Свидетелите Д. и К. приели, че жалбоподателят е станал причина за ПТП, тъй като
при движение в гр. София по ул. „Тодор Каблешков“, с посока на движение от ул.
„Костенски водопад“ към бул. „България“, преди кръстовището с ул. „Ген. Кирил Ботев“ е
навлязъл частично от средна в дясна пътна лента и не е пропуснал движещия се неправилно
в нея лек автомобил „*** **“ с рег. № ***. Поради това свидетелят К. (в присъствието на
свидетеля Д.) съставил срещу Т. Г. Х. Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) с бланков № 415344 от 28.10.2021г. за нарушение на чл.25, ал.2 от ЗДвП. Екземпляр
от Акта е връчен на Т. Г. Х. срещу подпис на дата 28.10.2021г.
Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка като посочената в
него срещу Т. Г. Х. е издадено атакуваното Наказателно постановление № 21-4332-022683
от 09.11.2021г., с което Началник Група към ОПП – СДВР е наложил на Т. Г. Х. на
основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП за нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП
„глоба” в размер на 200 (двеста) лева.
3
Наказателното постановление е връчено на Т. Г. Х. на 25.11.2021г., след което е
обжалвано с жалба, подадена в ОПП – СДВР на 02.12.2021г.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни и
писмени доказателства, а именно : показанията на свидетелите К., Д., Х., К., Д. и А.;
АУАН с бл. № 415344 от 28.10.2021г.; Констативен протокол № К-525 от 27.10.2021г.; скица
на ПТП; Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества; Амбулаторен лист № 030725 от 27.10.2021г.; Лист за преглед на пациент от
27.10.2021г.; рецепта и фискален бон за закупуване на Protect Arm Sling; справка картон на
водача; Заповед № 8121К-13180 от 23.10.2019г. и Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи; Акт за встъпване в длъжност; Заповед № 513з-7934 от
24.10.2016г. на Директора на СДВР; писмо от Столична община с вх. № 124142 от
16.06.2022г. с приложено копие на проект за организация на движението на ул. „Тодор
Каблешков“ в участъка между ул. „Костенски водопад“ и бул. „България“, както и
заключение на авто-техническа експертиза с вх. № 18580 от 24.01.2023г. и разяснения на
вещото лице пред СРС.
Съдът остави извън доказателствената съвкупност и съответно не анализира
приложените на лист 31 и лист 32 от делото писмени сведения от Т. Г. Х. и И. Б. К., тъй
като по своето естество тези документи съдържат свидетелски показания, които, обаче, не са
дадени устно и непосредствено пред съда, а в писмен вид и като такива не представляват
нито гласно, нито писмено доказателство по смисъла на закона.
Съдът остави извън доказателствената маса и снимките на лист 11-13 и лист 40-41 от
делото, тъй като те нямат достоверна дата и е явно, че са изготвени за нуждите на процеса,
но в момент след настъпване на въпросното ПТП.
Наличното на лист 14 от делото опис – заключение от 04.11.2021г. и приложените
към него снимки на лист 15-21 от делото също не следва да се подлагат на анализ, тъй като
от една страна опис – заключението датира от осем дни след процесната случка, поради
което не може да се направи извод, че всички описани в него щети са били настъпили
именно в резултат на ПТП от 27.10.2021г. От друга страна предметът на доказване по
настоящото дело не е да се установят щетите от ПТП по лек автомобил „***“, а да се изясни
механизма на ПТП, авторството и виновността на дееца. На трето място щетите от ПТП са
описани в деня на неговото реализиране в Констативен протокол № К-525, поради което е
без значение за делото какви щети в последствие са били установени по автомобила на
жалбоподателя осем дни след случката, нито е релевантно за спора как са изглеждали
отделните части от автомобила на Х.. Поради това документите на лист 14-21 от делото
следва да останат извън доказателствената съвкупност и да не се кредитират от съда.
Възражението срещу Акта (на лист 23-24 и лист 34-35 от делото) съдържа
становището на Х. по спора и не носи белезите на писмено или гласно доказателство.
Поради това СРС остави и него извън доказателствената маса, която подложи на анализ.
Болничният лист на Т. Х. (приложен на лист 30 от делото) няма пряко отношение
4
към предмета на доказване по настоящото дело. Настъпилите неимуществени вреди на Х. в
следствие на ПТП-то не са част от административно – наказателното обвинение, поради
което и изследването им не е доказателствено необходимо за нуждите на това производство.
Съдът остави извън доказателствената маса и приложената на лист 43 от делото
Докладна записка, тъй като тя не представлява писмено доказателство. Доколкото съдържа
свидетелски показания, които са дадени не устно и непосредствено пред съда, а в писмен
вид, документът на лист 43 от делото не представлява нито гласно, нито писмено
доказателство. Съдебният състав приема, че чрез Докладна записка не може да се приобщава
по реда на НПК съдържащата се в нея информация. Освен това трайно установената съдебна
практика (Решение № 149/16.10.2017г. на ВКС, III НО; Решение № 278/21.06.2010г. на ВКС,
II НО и други) счита, че Докладната записка не представлява годно доказателствено
средство и съдържащите се в нея данни не могат да служат като доказателство за
установяване авторството на деянието и механизма на извършването му. Поради това съдът
не подложи на анализ Докладната записка, приложена на лист 43 от делото.
При така направеното уточнение и разграничението на годните и относими писмени
доказателства от негодните и неотносими писмени материали, приложени по делото,
настоящият съдебен състав прие, че следва да подложи на анализ само онези писмени и
гласни доказателства, които имат процесуална стойност и са от значение за решаването на
конкретния правен спор.
Като компетентно и безпристрастно изготвена при използването на специални знания
съдът кредитира заключението на авто-техническа експертиза с вх. № 18580 от 24.01.2023г.
и разясненията на вещото лице пред СРС. От тях се установява маркировката в района на
ПТП-то, местоположението на двата автомобила на пътното платно, опасната зона за
спиране на лек автомобил „***“ и това, че един от двамата водачи на превозните средства
(лек автомобил „***“ или лек автомобил „***“) е променил траекторията си на движение,
щом е настъпило ПТП между МПС-та, движещи се в две съседни пътни ленти, тъй като при
успоредни траектории на двата автомобила няма да настъпи удар. Въпреки, че експертът
твърди, че не може да се установи мястото на удара, доколкото от техническа гледна точка
ударът не е настъпил на мястото, на което е спрял лек автомобил „***“ след удара и
доколкото вещото лице приема, че десните колела на лек автомобил „***“ са в дясно от
продължението на пътната маркировка М1, обозначаваща края на дясната лента за
движение, като десните колела са били в бус-лентата, СРС прави извод, че ПТП-то е
настъпило в левия край на бус – лентата, а не в средната лента, както твърди
жалбоподателят. С оглед разясненията на вещото лице, направени пред СРС в съдебно
заседание на 07.02.2023г., че десните колела на лек автомобил „***“ се намират „по
продължението на бус-лентата, на маркировката, ограничаваща лявата част на бус-лентата“,
съдът приема, че десните колела на автомобила на Х. са били в дясно от продължението на
пътната маркировка М1, обозначаваща левия край (а не както пише на лист 17 от
експертизата „десния“ край) на дясната лента за движение. Именно с оглед уточненията на
експерта, дадени пред съда, се налага изводът, че ПТП-то е настъпило в левия край по
5
протежението на бус – лентата. От тук следва, че констатациите в АУАН, Констативен
протокол № К-525 и скицата към него намират подкрепа в експертизата, както и в
кредитираните по-долу преки гласни доказателства (показанията на св. К.). Заради това
съдът се доверява на АУАН с бл. № 415344 от 28.10.2021г., Констативен протокол № К-525
от 27.10.2021г. и скица на ПТП.
Писмото от Столична община с вх. № 124142 от 16.06.2022г. и приложеното към него
копие на проект за организация на движението на ул. „Тодор Каблешков“ в участъка между
ул. „Костенски водопад“ и бул. „България“ е обективно и непредубедено писмено
доказателство, което намира потвърждение и в отговора на първата задача от авто-
техническата експертиза. Поради това СРС дава вяра на писмените доказателства,
приложени на лист 88-92 от делото.
Показанията на свидетеля И. К. (дадени пред СРС в съдебно заседание на
31.05.2022г.) са преки, информативни, подробни, логични и звучат достоверно. Те намират
потвърждение и в изготвената по делото авто-техническа експертиза, според която десните
гуми на лек автомобил „***“ непосредствено преди спирането на автомобила след удара са
били в бус-лентата. Думите на св. К. относно механизма, по който е настъпило ПТП
намират потвърждение и в Констативен протокол № К-525 и скицата на ПТП. Щетите по
двете МПС-та също са обективен източник на информация относно взаимното
разположение на автомобилите. От факта, че щетите по лек автомобил „***“ са били в
областта на предната броня, преден десет калник и дясно огледало за задно виждане, а по
лек автомобил „*** **“ – в областта на предния ляв калник се налага изводът, че двете
МПС-та са се движили едно до друго, а не едно зад друго, тъй като щетите и по двата
автомобила са в предните им части. Същевременно щетите по автомобилите показват, че
лек автомобил „***“ е бил от дясно, а лек автомобил „***“ е бил от ляво в момента на удара.
Това също по индиректен начин доказва думите на св. К., че МПС-то, което го е ударило, е
било от лявата му страна. Пред СРС св. К. признава, че се е движил в бус – лентата. Това
означава, че свидетелят не прикрива неизгодните за него факти и показанията му могат да
бъдат определени като непредубедени. Фактът, че св. К. е платил глоба за това, че се е
движил в бус – лентата не доказва механизма на ПТП, нито е от естество да формира извод
за вина за ПТП-то, както твърди жалбоподателят.
От факта на взаимното разположение на двете МПС-на на пътното платно и това, че
десните гуми на лек автомобил „***“ са били в бус-лентата следва изводът, че лек
автомобил „***“ е навлязъл частично от средна в крайна дясна лента, а не (както твърди
жалбоподателят) лек автомобил „***“ да е навлязъл от бус-лентата в средната лента, в която
се е движил Х.. От тук следват два извода – първият е, че показанията на св. К. относно
механизма на ПТП-то следва да се кредитират като обективни и достоверни и второ, че
възраженията на жалбоподателя относно начина, по който е настъпило ПТП-то следва да се
оставят без уважение, тъй като твърденията на Х. се опровергават не само от показанията на
св. К., но и от заключението на авто-техническата експертиза, както и от АУАН,
Констативния протокол и скицата на ПТП-то.
6
Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя, че ако водачът на лек автомобил
„***“ е спазвал правилата, разписани в ЗДвП и не се е движил в бус-лентата, нямало да
настъпи ПТП-то, тъй като според авто-техническата експертиза движението на лек
автомобил „***“ в бус-лентата не се явява предпоставка за настъпване на произшествието,
защото при движение на двата автомобила в съседни пътни ленти при успоредни
траектории на движение няма да настъпи удар. Щом такъв е реализиран (ПТП-то е
обективен факт), то това означава, че един от автомобилите със сигурност е променил
траекторията си на движение и от успоредна на траекторията на другия автомобил я е
пресякъл, като в пресечната точка е реализирано и самото ПТП. В случая дали дясната лента
е или не е бус – лента няма отношение към механизма на настъпване на ПТП-то, нито е от
значение дали има превозно средство в бус-лентата или няма.
В жалбата се критикува актосъставителят, че не бил извършил измервания и не е
установил скоростта, с която са се движили двете превозни средства. За механизма на
реализиране на ПТП-то и за авторството на деянието е ирелевантно с каква скорост са се
движили превозните средства. Поради това и релевираните в тази връзка в жалбата доводи
са без значение за решаването на конкретния правен спор. Това означава, че и показанията
на св. Х. в частта относно скоростта на лек автомобил „***“ се явяват неотносими към
предмета на доказване по делото. Същевременно прави впечатление, че възраженията на
жалбоподателя относно механизма на ПТП-то и критиките към актосъставителя намират
отражение в показанията на св. В. Х. (за липса на измервания от страна на служителите на
КАТ, за скоростта на лек автомобил „***“ и т.н.), което дава основание на съда да приеме,
че показанията на този свидетел са повлияни от защитната теза на жалбоподателя. Думите
на св. В. Х. следва да се анализират изключително внимателно, тъй като от една страна той
е очевидец на случката (доколкото за присъствието на това лице на местопроизшествието
данни дава и св. К.), а от друга страна св. Х. е брат на жалбоподателя и собственик на МПС-
то, което е участвало в процесното ПТП и е претърпяло щети. Гореизложеното обосновава
извод, че показанията на св. Х. следва да се кредитират само в онези части, в които думите
му намират опора в останалия доказателствен материал и звучат житейски достоверно, а
именно относно датата, мястото, уговорката за среща на двамата братя, участващите в ПТП-
то автомобили и наличието на наранявания по жалбоподателя и по управляваното от него
МПС. Същевременно показанията на св. Х., че лек автомобил „***“ е бил по-назад от лек
автомобил „***“ и че той е навлязъл в средната лента за движение, доколкото се
опровергават от авто-техническата експертиза, скицата на ПТП, Констативния протокол и
АУАН – не следва да се кредитират от съда. Ако лек автомобил „***“ е бил по-назад от лек
автомобил „***“ - щетите по лек автомобил „***“ щяха да бъдат в средната или задната
дясна част на автомобила, а те са в предната част. Щом щетите по лек автомобил „***“ и по
лек автомобил „***“ са в предните им части, това означава, че двете МПС-та са се движими
сравнително в една равнина. От факта, че преди удара десните гуми на лек автомобил „***“
са били в лявата част на бус - лентата се опровергава твърдението на св. Х., че лек
автомобил „***“ е навлязъл от дясната в средната лента за движение.
7
Свидетелите К. и Д. нямат съхранен спомен за процесното ПТП. Поради това
показанията им за конкретното деяние се явяват неинформативни и това е напълно логично
с оглед естеството на работата им и броя на ПТП, които посещават ежедневно. Липсата на
спомен у К. и Д. налага извода, че техните показания не следва да се поставят в основата на
фактическите и правни изводи на съда касателно самото деяние. Същевременно показанията
на тези двама свидетели относно това, че св. К. е съставил скицата на ПТП-то и АУАН, а св.
Д. е съставил Констативния протокол и е бил свидетел на съставянето на АУАН, доколкото
намират опора в АУАН с бл. № 415344 от 28.10.2021г., Констативен протокол № К-525 от
27.10.2021г. и скица на ПТП - се явяват информативни и достоверни за посочените тук
обстоятелства и в тази им част следва да се кредитират от съда.
Показанията на свидетелите Д. и А. са еднопосочни, информативни и звучат
непредубедено. Те намират опора в кредитираните по-горе доказателства. Поради това СРС
им се доверява.
Като обективни и достоверни, съдът дава вяра на Протокола за извършване на
проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, Амбулаторен лист № 030725
от 27.10.2021г., Лист за преглед на пациент от 27.10.2021г., рецепта и фискален бон за
закупуване на Protect Arm Sling. По същество, обаче, тези писмени доказателства нямат
пряко отношение към начина, по който е настъпило ПТП и авторството на деянието, тъй
като касаят здравословното състояние на жалбоподателя след инцидента, а в случая то е
ирелевантно за конкретното административно – наказателно обвинение.
Приложените по делото Заповеди на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-
13180 от 23.10.2019г. и с № 8121з-515 от 14.05.2018г., Заповед на Директора на СДВР с №
513з-7934 от 24.10.2016г., Акт за встъпване в длъжност, както и справката – картон на
водача представляват официални документи, издадени от държавен орган и разполагащи с
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това СРС ги кредитира и
съответно приема, че АУАН и НП са издадени от оправомощени лица, както и че
жалбоподателят освен процесното е имал други /малко на брой/ нарушения на ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка и направения по-горе
доказателствен анализ, съдът достига до следните правни изводи :
Жалбата на Т. Г. Х. е насочена срещу обжалваем пред съда административен акт.
Депозирана е в преклузивния /към ноември – декември 2021г./ процесуален срок и изхожда
от легитимирана страна в процеса. Поради това тя се явява процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
На първо място настоящият съдебен състав намира, че Наказателното постановление
е издадено от компетентен орган – с оглед приложените по делото Акт за встъпване в
длъжност и Заповедите на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13180 от
23.10.2019г. и с № 8121з-515 от 14.05.2018г., тъй като от тях се доказва, че след октомври
2019г. Г.В. Б.а е заемала длъжността Началник на 01 група „Административно – наказателна
дейност“ на 03 Сектор „Административно обслужване“ към ОПП – СДВР и като такава по
8
силата на т.2.10. от Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните
работи тя е имала правото да издава Наказателни постановления, вкл. и процесното НП. От
Заповед № 513з-7934 от 24.10.2016г. на Директора на СДВР и т.1.2. от Заповед № 8121з-515
от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи става ясно, че св. К. К. е имал правото
да съставя АУАН, вкл. и процесния Акт. Това означава, че конкретните АУАН и
Наказателно постановление са издадени от оправомощени лица и релевираните в обратния
смисъл аргументи от страна на жалбоподателя се явяват неоснователни.
В случая АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и на свидетел на
установяване на нарушението. Съдът счита, че са спазени изискванията на чл.40, ал.1 от
ЗАНН, тъй като законът изисква алтернативно съставянето на Акта да е станало в
присъствието на свидетели на извършване на нарушението или на свидетели на неговото
установяване. Използването на думата „или“ в чл.40, ал.1 от ЗАНН означава, че Актът е
законосъобразно съставен, ако това е станало било в присъствието на свидетели на
извършване на деянието, било в присъствие на свидетели на установяване на нарушението.
Доколкото св. Д. е присъствал при установяване на нарушението, СРС приема, че Актът е
съставен при условията на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН. Спазени са също така и
изискванията на чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН и чл.58, ал.1 от ЗАНН относно връчването на
препис от АУАН и НП на нарушителя.
Укоримо е, че в Констативния протокол и в АУАН не е посочен свидетелят –
очевидец В. Х., но това не означава, че е допуснато нарушение на чл.40, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН, тъй като конкретният Акт не е съставен при условията на чл.40, ал.3 от ЗАНН, а при
спазване на правилата, разписани в чл.40, ал.1 от ЗАНН. Законодателят дели свидетелите на
такива, които са присъствали при извършване на нарушението; такива, които са присъствали
при установяване на нарушението и на „други свидетели“. В случая, обаче, Й. Д. не е
свидетел по смисъла на чл.40, ал.3 от ЗАНН, а е свидетел, присъствал при установяване на
нарушението. Законът не забранява Актът да се състави в присъствието на свидетел,
присъствал при установяване на нарушението, ако е налице и свидетел – очевидец на
деянието. Поради това и непосочването на св. В. Х. в АУАН, макар и да е укоримо, не е
съществено процесуално нарушение, както твърди жалбоподателят.
Нарушението е извършено на 27.10.2021г., а Актът е съставен на 28.10.2021г. Поради
това СРС счита, че са спазени сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Наказателното
постановление е издадено след по-малко от месец след съставянето на Акт, поради което се
явяват спазени и сроковете по чл.34, ал.3 от ЗАНН и чл.52, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че съставеният АУАН и
издаденото въз основа на него НП са изцяло в съответствие с процесуалния и материалния
закон; отговарят на изискванията на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН и помежду им е налице
съответствие между словесното и цифровото описание на нарушението. В АУАН и в НП
съществуват всички законово определени реквизити. Налице е яснота на административно –
наказателното обвинение. Посочено е времето и мястото на извършване на нарушението,
посоката и лентата на движение на лек автомобил „***“ и това, че този автомобил частично
9
е навлязъл от средна в дясна лента за движение и е реализирал ПТП с лек автомобил „***“,
движещ се в дясната лента. Поради това съдът не счита, че има допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административно – наказателното производство срещу Т.
Г. Х., нито че е нарушено правото му на защита.
Административно – наказващият орган е приел, че ПТП-то е станало поради
навлизане на лек автомобил „***“ частично от средна в дясна лента, където се е движил лек
автомобил „***“. Именно в това се изразява непропускането на превозното средство,
движещо се в дясната лента в случая. Съдебният състав счита, че в АУАН и в НП има
достатъчно посочени обстоятелства, описващи нарушението - ясно е къде се е намирал всеки
един от двата автомобила, посочени с марка и регистрационен номер; какво действие на
пътя е предприел Т. Г. Х.; как, респ. защо е настъпило ПТП-то. В Акта и в НП правилно е
посочено изпълнителното деяние на нарушението по чл.25, ал.2 от ЗДвП – „не пропуска“
движещият се направо лек автомобил. От фактологията става ясно, че лек автомобил „***“
се е движил в дясната лента, в която е навлязъл частично от средната лента лек автомобил
„***“. Поради това съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че е нарушен чл.42, т.4 и т.5
от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав не споделя критиката на жалбоподателя, че в АУАН не
били описани увредените детайли от автомобилите, тъй като в Акта е посочено, че има щети
от ПТП-то и те са в дясната страна на едното МПС и в лявата страна на другото МПС. Този
съдебен състав счита, че това е напълно достатъчно за установяване механизма на ПТП-то.
Кои точно части от двата автомобила са били увредени е без значение за фактическата и
правна квалификация на деянието. Извършването на измервания или установяването на
скоростта, с която са се движими двете превозни средства, също се явяват ирелевантни
въпроси към предмета на доказване на конкретното нарушение, поради което и
непосочването им в АУАН и НП не съставлява съществено процесуално нарушение.
От датата на скицата и Констативния протокол /от една страна/ и от датата на
сведенията на Х. /от друга страна/ следва, че наистина първо са били съставени
Констативния протокол и скицата на ПТП-то /на 27.10.2021г./, а след това са били снети
сведенията на жалбоподателя /на 28.10.2021г./. Това, обаче, не означава, че установеният
механизъм на ПТП-то не е правилно определен. От показанията на св. К., авто-техническата
експертиза и мястото на удара по двете МПС-та се налага изводът, че ПТП е станало именно
по описания в Констативния протокол и скицата начин, който в последствие /на
28.10.2021г./ е възприет и в АУАН. Както стана дума и по-горе, щетите по двете превозни
средства са обективен източник на информация за механизма на настъпване на ПТП-то.
Мястото, където е бил оставен лек автомобил „***“ след ПТП също показва в коя лента е
настъпил ударът. Поради това не е вярно твърдението на жалбоподателя, че липсват
доказателства, които да потвърждават административното обвинение. Доколкото Актът е
съставен на 28.10.2021г. и сведенията на Х. са от същата дата, неоснователно е и
твърдението на жалбоподателя, че първо му е бил съставен и връчен Акт и след това са му
били снети писмени сведения.
10
Водим от гореизложеното СРС прие, че няма допуснати съществени процесуални
нарушения – основание за отмяна на НП на формално основание и спорът следва да се реши
по същество. Член 25, ал.2 от ЗДвП гласи : „При извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва
едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с
предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна
лента.“. В конкретния случай от показанията на свидетеля К., АУАН, скицата на ПТП,
Констативния протокол и авто-техническата експертиза се установява, че лек автомобил
„***“ е навлязъл частично от средната в дясната пътна лента без преди това да е дал път (да
е пропуснал) движения се в дясната лента лек автомобил „***“. За този извод допринася и
твърдението на св. В. Х., че е имал среща с жалбоподателя „на спирката на автобус № 64
след булевард „Тодор Каблешков“, което логически също показва, че именно
жалбоподателят е предприел частична промяна в траекторията си в посока от средната към
дясната лента, за да достигне мястото на срещата с брат си, тъй като спирките на градския
транспорт никога не са в средната лента и винаги са разположени в дясната част на платното
за движение. Настоящият съдебен състав счита, че доколкото от удара е била увредена
предната дясна част на лек автомобил „***“ и предната лява част на лек автомобил „***”,
при условие, че лек автомобил „***“ е трябвало да стигне до „спирката на автобус № 64“, а
се е движил в средната лента за движение и същевременно лек автомобил „***“ се е движил
в дясната лента на право, то именно лекият автомобил, управляван от жалбоподателя, е
променил траекторията си и е навлязъл частично в лентата за движение на лек автомобил
„***“, когато е настъпи процесният удар.
По делото е безспорно доказано, а и жалбоподателят не спори, че водач на лек
автомобил „***” с рег. № *** е бил Т. Г. Х.. Поради това съдът приема, че по делото е
безспорно установено, че именно той е осъществил от обективна страна състава на
нарушението по чл.25, ал.2 от ЗДвП.
От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението виновно – като водач
на МПС няма как Т. Г. Х. да не е съзнавал, че предприема частично навлизане от средна в
дясна пътна лента в момент, в който там се намира друг лек автомобил. Именно като водач
на МПС Т. Х. е бил длъжен да наблюдава останалите участници в движението и да не
предприема отклонение на дясно към съседната пътна лента, при условие, че там се движи
друг автомобил. Щом е реализирал удара с попътно движещия се лек автомобил „***“,
значи Т. Г. Х. е действал при непредпазлива форма на вината, при която административните
деяния, за разлика от престъпленията, могат да се осъществяват.
Ако водачът на лек автомобил „***“ си беше останал в средната лента и не беше
частично навлязъл в дясната лента за движение, където се е намирал лек автомобил „***“,
процесното ПТП е нямало да настъпи. В този смисъл аргументи се съдържат и на страница
15-16 от авто-техническата експертиза.
Обстоятелството, че дясната лента е била „бус – лента“ и лек автомобил „***“ е
11
нямал право да се движи по нея не оневиняват Т. Г. Х. за нарушението по чл.25, ал.2 от
ЗДвП, тъй като нарушението на водача на лек автомобил «***» (че се е движил в бус-
лентата) е отделно /самостоятелно/ нарушение, което е без значение за нарушението, за
което се води настоящото дело. Дали на св. К. е съставен АУАН и НП и дали той е платил
глобата си също е без значение за предмета на доказване на процесното деяние.
Изложените по-горе съображения налагат като извод, че е доказано от обективна и
субективна страна извършването на нарушение по чл.25, ал.2 от ЗДвП от страна на
жалбоподателя Х.. Според чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП водач, който наруши
правилата за предимство (в случая – чл.25, ал.2, изр.1 от ЗДвП) и от това последва ПТП (по
смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП) се наказва с административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лева. Точно фиксираният от законодателя размер на административното
наказание не позволява на съда да прави преценка на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства. Поради това съдът счита, че административното наказание
„глоба“, което следва да се наложи на Т. Г. Х. на нарушението по чл.25, ал.2 от ЗДвП следва
да е в посочения в чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП размер от 200 лева заради
настъпилото ПТП. В този смисъл е и Решение № 5740/13.10.2021г. на АССГ, XV
касационен състав.
Доколкото с атакуваното НП на Т. Г. Х. е наложена „глоба“ в размера на 200 лева,
настоящият съдебен състав следва да потвърди изцяло обжалваното Наказателно
постановление, тъй като същото се доказа, че е правилно, законосъобразно и при справедлив
размер на наложеното административно наказание.
Не са налице основания за прилагане не чл.28 от ЗАНН, тъй като от ПТП са
настъпили щети и по двата автомобила. Деецът има, макар и не много, предишни
нарушения по ЗДвП. Не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Доколкото и двете страни не са претендирали разноски, нито са ангажирали
доказателства да са сторили такива, СРС не следва да се произнася по този въпрос.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-4332-022683 от 09.11.2021г.,
издадено от Началник Група към ОПП – СДВР, с което на Т. Г. Х. за нарушение по чл.25,
ал.2 от ЗДвП на основание чл.179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.4 от ЗДвП е наложена „глоба” в
размер на 200 (двеста) лева.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12
13