№ 32
гр. Гълъбово, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на четвърти май
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря Таня Д. Арнаудова
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20215550100173 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.430 от ТЗ, във връзка с
чл.79, ал.1 от ЗЗД, във връзка с чл.86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответниците, в
качеството на кредитополучатели дължат солидарно заплащане на сума по сключен договор
за кредит в размер на: 2360,52 евро - главница, 2344,90 евро - възнаградителна лихва по т. 4
от договора за банков кредит от 30.08.2012г. до 12.03.2020г., 10,49 евро - възнаградителна
лихва по т. 4 от договора за банков кредит от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., 38,01 евро -
възнаградителна лихва по т.4 от договора за банков кредит от 14.05.2020г. до 12.10.2020г. и
6,56 евро - законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД от датата на предсрочна изискуемост
13.10.2020г. до 22.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането. Претендират се
и направените разноски.
Ищецът „Първа инвестиционна банка“ АД твърди, че на 26.07.2011г. в гр.Стара Загора
между него и кредитополучателите Г. Н. Г. и Я.Д. Г.а като солидарни длъжници е сключен
Договор №013LD-R-001713/26.07.2011г. за банков кредит, по силата на който банката се е
задължила да предостави на кредитополучателите банков кредит в размер на 2450 евро за
погасяване на задължения. Неразделни части от договора за банков кредит са Общите
условия на „Първа инвестиционна банка" АД за кредити на физически лица и погасителният
план. Крайният срок за погасяване на кредита е 30.07.2021г. Годишната възнаградителна
лихва е в размер на базовия лихвен процент (БЛП) на „Първа инвестиционна банка" АД за
евро, увеличен с надбавка от 10,01 пункта, като към датата на сключване на договора за
банков кредит БЛП за евро е в размер на 7,99% годишно. След датата на сключване на
договора за банков кредит стойността на БЛП за евро не е променяна. Годишната
наказателна лихва за забава е в размер на годишната възнаградителна лихва плюс
1
наказателна надбавка в размер на законната лихва. Банката имала право да обяви кредита за
изцяло и предсрочно изискуем с писмено предизвестие до кредитополучателите, за срок,
определен от банката, в случай че кредитополучателите не извършат което и да е плащане
по договора (не осигурят авоар по разплащателната сметка) повече от 5 работни дни след
датата, на която плащането е станало изискуемо (т. 10.1.2, б. „а" от общите условия). На
26.07.2011г. банковият кредит бил усвоен чрез заверяване със сумата от 2450 евро на
разплащателната сметка на Г. Н. Г. в „Първа инвестиционна банка" АД. От 30.08.2012г.
кредитополучателите Г. Н. Г. и Я.Д. Г.а били в забава на плащанията по договора за банков
кредит, поради което не били погасени 98 вноски по погасителен план със следните падежи
и размери: 30.08.2012 г. (16,90 евро), 30.09.2012 г. (44,67 евро), 30.10.2012 г. (44,67 евро),
30.11.2012 г. (44,67 евро), 30.12.2012г. (44,67 евро), 30.01.2013 г. (44,67 евро), 28.02.2013 г.
(44,67 евро), 30.03.2013 г. (44,67 евро), 30.04.2013 г. (44,67 евро), 30.05.2013 г. (44,67 евро),
30.06.2016 г. (44,67 евро), 30.07.2012г. (44,67 евро), 30.08.2013 г. (44,67 евро), 30.09.2013 г.
(44,67 евро), 30.10.2013 г. (44,67 евро), 30.11.2013 г. (44,67 евро), 30.12.2013 г. (44,67 евро),
30.01.2014 г. (44,67 евро), 28.02.2014г. (44,67 евро), 30.03.2014 г. (44,67 евро), 30.04.2014 г.
(44,67 евро). 30.05.2014 г. (44,67 евро), 30.06.2014 г. (44,67 евро), 30.07.2014 г. (44,67 евро),
30.08.2014 г. (44,67 евро), 30.09.2014 г. (44,67 евро), 30.10.2014 г. (44,67 евро), 30.11.2014 г.
(44,67 евро), 30.12.2014 г. (44,67 евро), 30.01.2015 г. (44,67 евро), 28.02.2015 г. (44,67 евро),
30.03.2015 г. (44,67 евро), 30.04.2015 г. (44,67 евро), 30.05.2015 г. (44,67 евро), 30.06.2015 г.
(44,67 евро), 30.07.2015 г. (44,67 евро), 30.08.2015 г. (44,67 евро), 30.09.2015 г. (44,67 евро),
30.10.2015 г. (44,67 евро), 30.11.2015г. (44,67 евро), 30.12.2015 г. (44,67 евро), 30.01.2016 г.
(44,67 евро), 29.02.2016 г. (44,67 евро), 30.03.2016 г. (44,67 евро), 30.04.2016 г. (44,67 евро),
30.05.2016 г. (44,67 евро), 30.06.2016г. (44,67 евро), 30.07.2016 г. (44,67 евро), 30.08.2016 г.
(44,67 евро), 30.09.2016 г. (44,67 евро), 30.10.2016 г. (44,67 евро), 30.11.2016 г. (44,67 евро),
30.12.2016 г. (44,67 евро), 30.01.2017г. (44,67 евро), 28.02.2017 г. (44,67 евро), 30.03.2017 г.
(44,67 евро), 30.04.2017 г. (44,67 евро), 30.05.2017 г. (44,67 евро), 30.06.2017 г. (44,67 евро),
30.07.2017 г. (44,67 евро), 30.08.2017г. (44,67 евро), 30.09.2017 г. (44,67 евро), 30.10.2017 г.
(44,67 евро), 30.11.2017 г. (44,67 евро), 30.12.2017 г. (44,67 евро), 30.01.2018 г. (44,67 евро),
28.02.2018 г. (44,67 евро), 30.03.2018г. (44,67 евро), 30.04.2018 г. (44,67 евро), 30.05.2018 г.
(44,67 евро), 30.06.2018 г. (44,67 евро), 30.07.2018 г. (44,67 евро), 30.08.2018 г. (44,67 евро),
30.09.2018 г. (44,67 евро), 30.10.2018г. (44,67 евро), 30.11.2018 г. (44,67 евро), 30.12.2018 г.
(44,67 евро), 30.01.2019 г. (44,67 евро), 28.02.2019 г. (44,67 евро), 30.03.2019 г. (44,67 евро),
30.04.2019 г. (44,67 евро), 30.05.2019г. (44,67 евро), 30.06.2019 г. (44,67 евро), 30.07.2019 г.
(44,67 евро), 30.08.2019 г. (44,67 евро), 30.09.2019 г. (44,67 евро), 30.10.2019 г. (44,67 евро),
30.11.2019 г. (44,67 евро), 30.12.2019г. (44,67 евро), 30.01.2020 г. (44,67 евро), 28.02.2020 г.
(44,67 евро), 30.03.2020 г. (44,67 евро), 30.04.2020 г. (44,67 евро), 30.05.2020 г. (44,67 евро),
30.06.2020 г. (44,67 евро), 30.07.2020г. (44,67 евро), 30.08.2020 г. (44,67 евро), 30.09.2020 г.
(44,67 евро) и на датата на предсрочна изискуемост 13.10.2020г. (възнаградителна лихва от
01.10.2020 г. до 12.10.2020 г. и предсрочно изискуем остатък от главницата). Поради
непогасяване на горепосочените вноски кредитополучателите Г. Н. Г. и Я.Д. Г.а били
просрочили следните суми: 2360,52 евро - главница, 2344,90 евро - възнаградителна лихва
2
от 30.08.2012г. до 12.03.2020г., 10,49 евро - възнаградителна лихва от 13.03.2020г. до
13.05.2020г. и 38,01 евро - възнаградителна лихва от 14.05.2020г до 12.10.2020г.
Започналата от 30.08.2012г. забава на кредитополучателите Г. Н. Г. и Я.Д. Г.а в плащанията
по договора за банков кредит се отнасяла не само до вноските по погасителния план, но и до
други суми, чиято дължимост е уредена в закона или е уговорена в договора за банков
кредит, поради което от кредитополучателите Г. Н. Г. и Я.Д. Г.а не са платени и са
просрочени и следните суми: 1674,18 евро - наказателна лихва за забава от 30.08.2012г. до
12.03.2020г., 13,87 евро - наказателна лихва за забава от 14.05.2020г. до 12.10.2020г., 6.56
евро - законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД от датата на предсрочна изискуемост 13.10.2020г. до
22.10.2020г. и 98,17 евро - начислени на 03.09.2019г. разноски за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита. По силата на т. 10.1.2, б. „а" от общите условия „Първа
инвестиционна банка" АД е обявила на кредитополучателите Г. Н. Г. и Я.Д. Г.а
предсрочната изискуемост на банковия кредит с писмени предизвестия, изх. №231-
404/23.08.2019г. и изх. №231-403/23.08.2019г. и банковият кредит е направен предсрочно
изискуем на 13.10.2020г., При настъпване на предсрочната изискуемост на банковия кредит
на 13.10.2020г. кредитополучателите Г. Н. Г. и Я.Д. Г.а не са погасили всички свои
задължения по договора за банков кредит и към 23.10.2020г. общият размер на просрочената
и непогасена сума по договора за банков кредит възлиза на 6546,70 евро, от които: 2360,52
евро - главница, 2344,90 евро - възнаградителна лихва от 30.08.2012г. до 12.03.2020г.,
1674,18 евро - наказателна лихва за забава от 30.08.2012г. до 12.03.2020г., 10,49 евро -
възнаградителна лихва от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., 38,01 евро - възнаградителна лихва от
14.05.2020г. до 12.10.2020г., 13,87 евро - наказателна лихва за забава от 14.05.2020г. до
12.10.2020г., 6,56 евро - законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД от датата на предсрочна
изискуемост 13.10.2020г. до 22.10.2020г. и 98,17 евро - начислени на 03.09.2019г. разноски
за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. На 23.10.2020г. „Първа инвестиционна
банка" АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу
кредитополучателите Г. Н. Г. и Я.Д. Г.а въз основа на извлечение от счетоводните си книги.
По заявлението на банката е образувано ч.гр.д. №444/2020г. по описа на Районния съд -
Гълъбово и на 29.10.2020г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК №260040/29.10.2020г., с която е разпоредено длъжниците
Г. Н. Г. и Я.Д. Г.а да заплатят солидарно на „Първа инвестиционна банка" АД следните
суми: 2360,52 евро - главница, ведно със законната лихва върху главницата от 23.10.2020г.
до погасяване на олихвяемото вземане, 2344,90 евро - възнаградителна лихва от 30.08.2012г.
до 12.03.2020г., 10,49 евро - възнаградителна лихва от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., 38,01
евро - възнаградителна лихва от 14.05.2020г. до 12.10.2020г., 6,56 евро - законна лихва по
чл.86, ал.1 ЗЗД от датата на предсрочна изискуемост 13.10.2020г. до 22.10.2020г., 186,21 лв.
- държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение. След 23.10.2020г. от
кредитополучателите Г. Н. Г. и Я.Д. Г.а не е извършвано доброволно погасяване на
дължими суми по договора за банков кредит. На 13.04.2021г. в „Първа инвестиционна
банка" АД е получено съобщение от Районния съд - Гълъбово, че са постъпили възражения
от длъжниците Г. Н. Г. и Я.Д. Г.а срещу издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.
3
№444/2020г. по описа на Районния съд - Гълъбово.
Искането е да се постанови решение за установяване на вземания на ищеца „Първа
инвестиционна банка" АД като кредитодател срещу ответниците Г. Н. Г. и Я.Д. Г.а като
кредитополучатели по Договор №013LD-R001713/26.07.2011г. за банков кредит за следните
суми при условията на пасивна солидарност: 2360,52 евро (две хиляди триста и шестдесет
евро и петдесет и два свроцента) - главница, 2344,90 евро (две хиляди триста четиридесет и
четири евро и деветдесет свроцента) - възнаградителна лихва по т. 4 от договора за банков
кредит от 30.08.2012г. до 12.03.2020г., 10,49 евро (десет евро и четиридесет и девет
евроцента) - възнаградителна лихва по т. 4 от договора за банков кредит от 13.03.2020г. до
13.05.2020г., 38,01 евро (тридесет и осем евро и един евроцент) - възнаградителна лихва по
т.4 от договора за банков кредит от 14.05.2020г. до 12.10.2020г. и 6,56 евро (шест евро
петдесет и шест евроцента) - законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД от датата на предсрочна
изискуемост 13.10.2020г. до 22.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от
23.10.2020г. до изплащане на олихвяемото вземане, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК
№260040/29.10.2020г. по ч.гр.д. №444/2020г. по описа на Районния съд - Гълъбово. Моли в
полза на ищеца „Първа инвестиционна банка" АД да бъдат присъдени: законната лихва
върху главницата от 23.10.2020г. до изплащане на олихвяемото вземане, разноските в
заповедното производство по ч.гр.д. №444/2020 г. по описа на Районния съд - Гълъбово и
разноските в настоящото исково производство.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците. По отношение на
ответника Г. Н. Г. не било налице достигнало до него уведомление за предсрочна
изискуемост на кредита, тъй като волеизявлението на банката за настъпилата предсрочна
изискуемост, отправено до Г.Г. не е достигнало до него. Това е видно от приложените по
делото писмени доказателства - протоколи за връчване, изготвени от ЧСИ Г. Илчева, която
констатира, че от опитите за връчване на съобщението на банката е установила, че
ответникът е в чужбина и не е получил лично документите за настъпилата предсрочна
изискуемост. Не можело да се приеме, че е налице достигнало до него волеизявление на
банката чрез връчване на работодателя на Г., тъй като няма върнати документи, съдържащи
подписа на ответника, нито убедителни доказателства, че действително изявлението на
банката е достигнало до него чрез неговия работодател. Освен това по същото време Г. е
прекратил и трудовите си правоотношения с този работодател. В този смисъл следва да се
приеме, че той не е бил уведомен за намеренията на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Поради това, и само на това основание искът по отношение на Г. следвало да
бъде отхвърлен като неоснователен. В този смисъл било възприетото в т. 18 на TP №
4/18.04.2014 г. на ОСГТК на ВКС, постановено по т. д. № 4/2013 г. На второ място Договор
за банков кредит № 013LD-R-001713 от 26.07.2011г., сключен с „Първа Инвестиционна
Банка“ АД съдържал неравноправни клаузи, за които съдът следвало да следи служебно. В
този смисъл била практиката на Съда на ЕС по тълкуването и приложението на Директива
93/1 З/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските
4
договори, според която съдът е длъжен да следи служебно за наличието на такива клаузи,
дори и възражение в тази насока да не е била направено от страна на потребителя. По
отношение на договорите за кредит на общо основание и съгласно разпоредбата на чл.24 от
ЗПК се прилагали правилата на чл.143 - чл.148 от ЗЗП. В тази връзка ответниците заявяват,
че клаузите на процесния Договор за банков кредит не са индивидуално уговорени, тъй като
макар и формално да са поместени в отделен договор, сключен с ответниците, то този
договор бил бланков, еднотипен и на клаузите по него потребителите не могат да влияят.
По-голяма част от задълженията на кредитополучателите и условията по кредита били
уговорени в Общи условия към договора, а не в самия Договор за кредит. Това бил още един
аргумент, че този договор не е индивидуално насочен и сключен с двамата ответници, с
оглед техните нужди и потребности, а е общ такъв. Ответниците твърдят, че Договорът за
банков кредит съдържа неравноправни клаузи. В глава четвърта от Закона за
потребителския кредит било уредено задължението на кредитора преди сключване на
договора да направи оценка на кредитоспособността на потребителя като при отрицателна
такава оценка да откаже сключването на договор за кредит. В съображение 26 от Преамбюла
на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно
договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: "В условията на разрастващ
се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или
да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите-
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и
следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в
които те процедират по този начин." В конкретния случай ищецът не е положил
необходимата грижа да провери финансовото състояние на ответниците преди да им
предостави паричните средства като ответниците считат, че въобще не е извършил оценка
на кредитоспособността на потребителите. Това било видно от факта, че на практика
процесният кредит се отпуска за покриване на предишни просрочени задължения на
ответниците, така както е записано в процесния договор, т.е. още към момента на сключване
на договора ответниците не са били в добро финансово състояние. В случай, че ищецът
беше проявил необходимата грижа и беше извършил адекватна оценка на
кредитоспособността на потребителите, ищецът нямало да вземе решение да отпусне
банковия кредит. В този смисъл неправомерното поведение на банката, изразяващо се в
непроявена достатъчна грижа за нейните работи, е довело до този негативен резултат. Също
така неправомерно и в разрез с добрите нрави било поведението на ищеца, който, въпреки
че плащанията по Договора за кредит са спрели още на 30.08.2012г. то едва през август
2019г. е започнал процедурата по обявяване на кредита за предсрочно изискуем като
същият е обявен за предсрочно изискуем на 13.10.2020г. По този начин банката е
продължила да начислява наказателни лихви върху просрочените вноски, които сами по
себе си съдържат вече начислена възнаградителна лихва за банката. Това поведение на
ищеца отново било белег за неравноправните отношения между кредитор и
кредитополучател, при които банката злоупотребява с правото, което има по договор,
умишлено упражнявайки го почти 9 години по-късно, през който период капитализира
5
начислените вече лихви. На следващо място било налице прекомерност на определената от
банката възнаградителна лихва върху предоставената на ответниците парична сума, която
лихва освен това била определена едностранно от банката. Сумата, която е предоставена на
ответниците при сключване на договора за кредит е в размер на 2450 евро. В продължение
на една година са внасяни погасителни вноски по кредита от ответниците като през август
2012г. изпитват сериозни финансови затруднения и изпадат в невъзможност да плащат
вноските към банката. Въпреки частично върнатата сума банката предявява претенция освен
за остатъка от главницата, който е 2360,52 евро, а също и за възнаградителна лихва за
периода 30.08.2012г. -12.03.2020г., която възлиза на 2344,90 евро (почти колкото остатъка от
главницата), както и възнаградителна лихва за периода 14.05.2020г. - 12.10.2020г. в размер
на 38,01 евро, след което започва начисляване на законната лихва върху главницата.
Възнаградителната лихва по процесния кредит е прекомерна и на практика уговарянето й в
тези размери представлява нищожна клауза. Видно от уговореното в чл.4 и чл.5 от
Договора, кредитополучателите заплащат на банката годишна лихва в размер на Базовия
лихвен процент на банката за евро, увеличен с надбавка от 10,01 пункта като към датата на
сключване на договора базовият лихвен процент на банката е бил 7,99 %. При това
уговаряне на лихвата годишният процент на разходите е 20,82 %, който надхвърля
двукратния размер на законната лихва по просрочени задължения. Законната лихва е
разумният и приет в съдебната практика размер на обезщетението, което следва да се
начислява върху просрочено задължение. В този смисъл клаузата за възнаградителна лихва е
нищожна като накърняваща добрите нрави (чл.26, ал.4 от ЗЗД), като ответниците молят съда
да прогласи нейната нищожност. С оглед нищожността на тази клауза, то и претендираните
суми, основани на нея ще се явяват недължими, а искът в тази му част - неоснователен. На
отделно правно основание и с оглед разпоредбата на чл.111, б. „б" и „в" от ЗЗД недължими
са всички суми, поради изтекла погасителна давност за тях. Неправомерно били начислени
лихви от 2012г. до сега, тъй като самите те са погасени по давност. Отделно от това
главното задължение, от което произтича кредита също било погасено по давност, тъй като
от август 2012г. до август 2019г. (повече от 5 години) не били извършвани никакви действия
по събиране на дължимите суми, поради което задължението се е погасило по давност. С
оглед гореизложеното ответниците молят да се постанови решение, с което да се отхвърлят
предявените от ищеца субективно и кумулативно съединени искове за признаване за
установено по отношение на ответниците, че същите дължат така посочените в исковата
молба суми, тъй като всички искове били неоснователни.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:
От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело №444/2020г. по описа на РС-
Гълъбово, е видно, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за
сумата от 2360,52 евро - главница, 2344,90 евро - възнаградителна лихва по т. 4 от договора
за банков кредит от 30.08.2012г. до 12.03.2020г., 1674,18 евро – наказателна лихва за забава
по т.10 от договора за периода от 30.08.2012г. до 12.03.2020г., 10,49 евро - възнаградителна
6
лихва по т. 4 от договора за банков кредит от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., 38,01 евро -
възнаградителна лихва по т.4 от договора за банков кредит от 14.05.2020г. до 12.10.2020г.,
13,87 евро – наказателна лихва за забава по т.10 от договора за периода от 14.05.2020г. до
12.10.2020г., 6,56 евро - законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД от датата на предсрочна
изискуемост 13.10.2020г. до 22.10.2020г., 98,17 евро – разноски за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането. Със
заявлението се претендират и направените разноски по делото. Съдът е уважил частично
заявлението и е издал Заповед за изпълнение №260040/29.10.2020г. Срещу издадената
заповед за изпълнение са подадени възражения от двамата длъжници, поради което съдът е
дал указания на ищеца да предяви установителен иск.
От представеното и прието като писмено доказателство копие на: Договор №013LD-R-
001713/26.07.2011г. за банков кредит, ведно с Общи условия и погасителен план, се
установява, че ответниците са кредитополучатели и солидарни длъжници по Договор за
банков кредит, сключен с ищеца. По силата на договора ответниците са получили кредит в
размер на 2450 евро, които са се задължили да върнат заедно с лихва съобразно погасителен
план на 120 анюитетни погасителни вноски в срок до 30.07.2021г. В договора е предвиден
размер на възнаградителната лихва– 7,99 %.
По делото бяха назначени и изслушани две съдебно-счетоводни експертизи,
заключенията на които са приети от съда като компетентни и добросъвестно изготвени.
Заключението на вещото лице В.Н. е оспорено от страна на ищеца, поради което е назначена
повторна експертиза, изпълнена от вещото лице М.М., неоспорено от страните. Съдът
кредитира с доверие заключението на вещото лице М.М., доколкото същото не е оспорено
от страните, отговаря на всички въпроси, поставени от съда, обосновано е и кореспондира с
приетите писмени доказателства по делото. Съдът кредитира с доверие заключението и на
Вещото лице В.Н. относно извършените плащания по кредита от страна на ответниците след
първоначалното им изпадане в забава, тъй като този въпрос не е третиран от вещото лице
М.М. и не бе оспорен от страните. Съгласно заключенията и на двете вещи лица,
предоставеният кредит е изцяло усвоен от кредитополучателите. След сключването на
договора за кредит стойността на базовият лихвен процент за евро не е променяна.
Съгласно заключението на вещото лице М.М. кредитополучателите са в забава от
30.08.2012г. Вещото лице В.Н. е посочила в заключението си плащания на
кредитополучателите след тази дата – а именно: на 17.04.2013г., на 23.07.2013г., на
04.08.2016г. и на 25.10.2016г., част от сумите по които са във връзка с образувано
изпълнително дело №201586540400502 по описа на ЧСИ Маргарита Д..
Съгласно заключението на вещото лице М.М. счетоводното записване на предсрочната
изискуемост на кредита е на 13.10.2020г. Към 23.10.2020г. не са били погасени сумите,
както следва: 2360,52 евро - главница, 2344,90 евро - възнаградителна лихва по т. 4 от
договора за банков кредит от 30.08.2012г. до 12.03.2020г., 10,49 евро - възнаградителна
лихва по т. 4 от договора за банков кредит от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., 38,01 евро -
7
възнаградителна лихва по т.4 от договора за банков кредит от 14.05.2020г. до 12.10.2020г. и
6,56 евро - законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД от датата на предсрочна изискуемост
13.10.2020г. до 22.10.2020г. След 23.10.2020г. не е извършвано погасяване на суми от страна
на кредитополучателите по договора за кредит. На 08.06.2021г. вземането по кредита е
цедирано на „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД.
На първо място по отношение на извършената цесия и процесуалната легитимация на
ищеца, съдът намира възражението на ответниците за неоснователно. Съгласно т.10б от
Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. №4/2013г., ОСГТК „При
частно правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в
периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска реда на чл.422,
респ. чл.415, ал.1 ГПК, легитимиран да участва в производството по установителния иск е
цедентът, като намира приложение нормата на чл.226 ГПК. Легитимиран да предяви иска е
и цесионерът, ако е спазил срока по чл.415, ал.1 ГПК. В хипотезата на частно
правоприемство по договор за цесия, цесионерът няма качеството на заявител и указанията
по чл.415, ал.1 ГПК се дават от съда на цедента, който е легитимиран да предяви иска. С
предявяването на иска е създадена висящност на исковия процес от момента на подаване на
заявлението, към който момент цедентът е носител на спорното право, поради което същият
не предявява чужди права пред съд. В течение на делото той е праводател на прехвърленото
спорно право и първоначална страна по смисъла на чл.226, ал.1 ГПК.“ Тъй като в случая
цесията е извършена в хода на исковото производство, легитимиран да участва в
производството е цедентът – „Първа инвестиционна банка“ АД. Цесионерът не е поискал да
встъпи и да замести цедента, но решението съставлява пресъдено нещо и спрямо
приобретателя на вземането.
По отношение на въпроса дали е настъпила предсрочна изискуемост, съдът намира
следното: По делото са представени и приети като писмени доказателства копия на
Протокол с изх.№44630/19.08.2020г. на ЧСИ Г.Илчева, Покана (Предизвестие за обявяване
на предсрочна изискуемост на банков кредит) с изх.№231-404/23.08.2019г. на „Първа
инвестиционна банка“ АД, Съобщение с изх.№40735/02.09.2019г. на ЧСИ Г.Илчева,
Уведомление, Писмо с изх.№64308/10.12.2019г. на ЧСИ Г.Илчева с обратна разписка,
Писмо с изх.№29016/29.05.2020г. на ЧСИ Г.Илчева с обратна разписка, Протокол с изх.
№30/02.01.2020г. на ЧСИ Г.Илчева, Покана (Предизвестие за обявяване на предсрочна
изискуемост на банков кредит) с изх.№231-403/23.08.2019г. на „Първа инвестиционна
банка“ АД, Уведомление, Писмо с изх.№40731/02.09.2019г. на ЧСИ Г.Илчева с разписка, от
които се установява, че поканата за обявяване на предсрочната изискуемост е връчена лично
на ответницата Я.Д. Г.а чрез работодателя й на 19.12.2019г. По отношение на другия
ответник – Г. Н. Г. се установява, че поканата е изпратена за връчване чрез работодателя му
– „Радосвета Голд Травел” ЕООД и връчена от управителя на работодателя лично на
ответника, но не е върната разписка за писмено удостоверяване на това връчване. Съгласно
константната съдебна практика, за надлежно уведомяване на кредитополучателя за
настъпилата предсрочна изискуемост на кредита се счита реалното получаване от негова
8
страна на уведомлението от банката. С т.18 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС са дадени разяснения, че предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2
ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък
от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които
към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие
от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Предпоставките по
чл.418 ГПК за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на
волеизявлението от длъжника предхожда по време подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение. С оглед изложеното съдът намира, че предсрочната изискуемост е
надлежно съобщена на двамата ответници. Макар да не е налична писмена разписка за
получаването на поканата от страна на ответника Г. Н. Г., работодателят му е удостоверил
през ЧСИ, че е връчил поканата лично и това връчване е станало преди 04.08.2020г. Поради
тази причина съдът намира възраженията на ответника за ненадлежно съобщена предсрочна
изискуемост за неоснователни.
По отношение на възражението на ответниците, че договорът за кредит бил нищожен,
тъй като не бил индивидуално уговорен, а бил бланков, еднотипен и повечето клаузи се
съдържали не в договора, а в общите условия към него, съдът намира, че договорът за
банков кредит съдържа всички необходими реквизити, с него е уговорена сумата, която се
дава от кредитора на кредитополучателите, срокът на кредита, лихвата за ползване на
кредита. Договорът е подписан от страните, като в него се съдържа и клауза, че
кредитополучателите са получили и са запознати с Общите условия за предоставяне на
кредити. Нищожността на договор за кредит на това основание – че клаузите му не са
индивидуално уговорени, не следва единствено от факта, че договорът е бланков или типов,
а това следва да е довело до неравнопоставеност и неравноправно третиране на едната
страна по договора. В случая съдът намира, че такава неравнопоставеност не е налице.
Макар самият договор да е бланков, ответниците са могли да влияят на основните клаузи по
него, а именно на сумата, която са получили като кредит, на срока за издължаване на тази
сума и на възнаградителната лихва. Този факт обуславя действителност на процесния
договор.
Възражението, че ищецът бил запознат със затрудненото финансово положение на
ответниците, но въпреки това им предоставил кредит и този факт противоречал на добрите
нрави, съдът намира за несъстоятелно. Всяка финансова институция има критерии за
отпускане на кредити и носи риска от невъзможността да събере вземанията си. След като
ищецът е преценил, че ответниците отговарят на тези критерии и им е предоставил кредит,
то този факт не може да се счита като нарушение на добрите нрави, тъй като след
9
сключването на договора могат да настъпят редица обстоятелства – оставане без работа,
загуба на работоспособност и други, които да намалят платежоспособността на
кредитополучателите. Самите кредитополучатели могат да бъдат недобросъвестни и да са
предоставили неистинска информация на кредитора при сключване на договора. Това не
може да бъде аргумент за нищожност на договора поради нарушение на добрите нрави от
страна на кредитора.
По отношение на клаузата за възнаградителна лихва, съдът намира, че клаузите за
възнаградителна лихва са индивидуално уговорени – в самия договор, а не в общите
условия, има и подписан индивидуален погасителен план. От заключението на вещото лице
се установява, че размерът на лихвата не е бил променян. В трайната практика на ВКС е
прието, че е противно на добрите нрави да се уговаря лихва за забава, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителна лихва е уговорена по
обезпечен и по друг начин заем, противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава,
надвишаваща двукратния размер на законната лихва /в този смисъл: определение № 901 от
10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6295/2014 г., IV г. о., ГК, решение № 378 от 18.05.2006 г. на
ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о. , решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. №
1106/2003 г., II г. о. , решение № 1270 от 9.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5093/2007 г., II г. о.,
ГК и др./. В разглеждания случай вземането на ищеца е необезпечено и уговорената между
страните годишна лихва в размер на 7,99 % и годишен процент на разходите в размер на
20,82% не надвишава три пъти размера законната лихва за забава. Поради не може да се
приеме, че уговорката за заплащането й се явява нищожна на основание чл.26, ал.1, предл. 3
ЗЗД, вр. с чл.9 ЗЗД.
Съгласно чл.430, ал.1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане
на срока. Ал.2 предвижда, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката. От
обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че ищецът е изпълнил задълженията си по
договора, като съгласно същия е предоставил банков кредит в размер на 2450 евро със срок
на издължаване 10 години. По делото не е спорно и се установява от заключенията на
вещите лица, че задълженията не са били погасени от ответниците в предоставения им срок.
На 13.10.2020г. е обявена предсрочната изискуемост на кредита.
Ответниците не оспорват обстоятелствата, изложени в исковата молба относно
неплащането на погасителните вноски. Доказателства в тази насока не бяха представени.
Ответниците са направили възражение, че вземанията на ищеца за главница и лихви са
погасени по давност. По отношение вземането за главница съдът счита, че е приложима
общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, доколкото се касае не за периодично
плащане, а за единно вземане, по което кредиторът се е съгласил да получи изпълнение на
части /в този смисъл решение 38/26.03.2019г. по т.д. № 1157/2018г. на ІI т.о. на ВКС/. Що се
отнася до вземанията за лихви, по отношение на тях е приложима кратката тригодишна
давност по чл.111, б.”в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.114 ЗЗД давността започва да
10
тече от деня, в който вземането стане изискуемо. Въпросът от кой момент е изискуемо
вземането по процесния договор е спорен по делото. Ищецът счита, че датата на
предсрочната изискуемост 13.10.2020г. е началото на погасителната давност на вземанията
му към ответниците. Ответниците считат, че това е датата, на която са изпаднали в забава на
плащанията по договора – 30.08.2012г.
Съгласно разясненията, дадени в решение №45/17.06.2020г. по т.д. №237/2019г. на
ІI т.о. на ВКС, началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за
главница по погасителни вноски по договор за банков кредит, е моментът на изискуемостта
на съответната вноска, а не датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита.
Съгласно разяснителната част на Тълкувателно решение № 3/2011г. от 18.05.2012г. по
тълк.д №3/2011г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност е установена в обществен
интерес и целта е да се стимулира своевременното упражняване на субективните
граждански права. Посочено е, че чрез този институт на кредитора се отнема възможността
да иска принудително осъществяване на своето право. Тя служи за гарантиране на правната
сигурност като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските
правоотношения, което е в интерес на всички. Въз основа на така даденото тълкуване в
задължителната практика на ВКС относно целите на института на погасителната давност и
предвид обстоятелството, че погасителната давност е свързана с бездействие на кредитора –
неупражняване на негово субективно право, за което същият може да търси изпълнение, на
основание чл.114 ЗЗД началният момент на течението на давностния срок винаги е свързано
с изискуемостта на вземането на кредитора, тъй като това е моментът, от който той може да
търси изпълнение. С оглед на това, неупражняването на правото в рамките на давностния
срок води до погасяване на правото на принудително изпълнение. Когато вземането на
банката по кредита е разсрочено на отделни погасителни вноски, изискуемостта на
съответната част от главницата настъпва в различни моменти по силата на постигнатото от
страните съгласие, което има силата на закон между тях. За съответната част от главницата
изискуемостта настъпва с изтичането на срока за плащането й, от който момент за тази част
кредиторът може да търси изпълнение, вкл. и по съдебен /принудителен/ ред, поради което
бездействието му се санкционира с течене на давностния срок по отношение на тази част от
вземането по кредита. Да се приеме противното, означава да не се зачете волята на страните
по договора относно различната изискуемост на частите от главницата по всяка от
дължимите вноски и свързаното с нея течене на давността. В случая не става въпрос за
предложено частично изпълнение от страна на длъжника без съгласието на кредитора, а за
разсрочено изпълнение на главницата по кредита, за което страните са постигнали съгласие
още при сключването му или с допълнително споразумение. Ето защо не може да се приеме,
че при положение, че кредиторът има право да търси изпълнение от изискуемостта за
съответната част от вземането, бездействието му да го направи не води до течене на
давностния срок за тази част от вземането. От друга страна съдът намира, че давността се е
прекъснала с всяко действие за събиране на вземането, съответно с всяко плащане от страна
на ответниците, което се приема за признаване на задължението. От заключението на
вещото лице В.Н. става ясно, че ответниците са внасяли суми за погасяване на вземането
11
последно на 25.10.2016г. От тази дата до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 26.10.2020г. не са изтекли пет години, поради което вземането за
главница не е погасено по давност.
По отношение на вземанията за лихви е приложима кратката тригодишна давност по
чл.111, б.”в” ЗЗД. Това означава, че погасени по давност са всички лихви, начислени за
период – по-стар от три години от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в съда – 26.10.2017г. Претендирана е възнаградителна лихва за периода от
30.08.2012г. до 12.03.2020г. в размер на 2344,90 евро. Съдът намира, че тази лихва е
погасена по давност за периода от 30.08.2012г. до 26.10.2017г. Съдът служебно изчисли, че
претендираната лихва е за период от 2750 календарни дни, т.е. размерът на лихвата на ден е
0,85 евро. Така за периода от 26.10.2017г. до 12.03.2020г. се дължи възнаградителна лихва в
размер на 738,65 евро. До този размер искът за възнаградителна лихва следва да бъде
уважен, а в останалата му част до претендираните 2344,90 евро искът следва да бъде
отхвърлен като погасен по давност.
Съгласно заключението на вещото лице М.М. се установява дължимостта на другите
претендирани суми за лихви, а именно: 10,49 евро - възнаградителна лихва по т. 4 от
договора за банков кредит от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., 38,01 евро - възнаградителна
лихва по т.4 от договора за банков кредит от 14.05.2020г. до 12.10.2020г. и 6,56 евро -
законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД от датата на предсрочна изискуемост 13.10.2020г. до
22.10.2020г. За този размер предявените установителни искове следва да бъдат уважени.
По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че
ответниците са станали причина с поведението си за завеждане на иска, поради което в
тяхна тежест следва да възложат разноските, съразмерно с уважената част от исковете.
Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 186,21лв., за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150,00лв. и за възнаграждение за вещи лица в размер на
550,00лв. Ето защо и на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответниците следва да бъдат
възложени разноските в размер на общо 587,00лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№
4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди
ответниците да заплатят и направените в заповедното производство разноски, присъдени със
Заповед за изпълнение №260040/29.10.2020г., съразмерно на уважената част от
установителните искове, в размер на общо 157,00лв. за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответниците също са направили искане за присъждане на направените разноски.
Ответниците са направили разноски в размер на 2000,00лв. за адвокатско възнаграждение,
като съдът следва да осъди ищеца да им заплати сумата от 675,00лв., съразмерно с
12
отхвърлената част от исковете.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Г. Н. Г., с адрес гр.Гълъбово, ул.”Шипка” №9,
ЕГН ********** и Я.Д. Г.А с адрес: гр.Гълъбово, ул.”Шипка” №9, ЕГН ********** в
качеството им на кредитополучатели по Договор №013LD-R-001713/26.07.2011г. за банков
кредит дължат солидарно на “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, район Изгрев, бул.”Драган Цанков” №37,
представлявано от Никола Христов Бакалов и Светозар Александров Попов, в качеството
му на кредитор по същия договор, изпълнение на парично задължение в размер 2360,52
евро (две хиляди триста и шестдесет евро и 52 евроцента) - главница, 738,65 евро
(седемстотин тридесет и осем евро и 65 евроцента) - възнаградителна лихва по т. 4 от
договора за банков кредит от 26.10.2017г. до 12.03.2020г., 10,49 евро (десет евро и 49
евроцента) - възнаградителна лихва по т. 4 от договора за банков кредит от 13.03.2020г. до
13.05.2020г., 38,01 евро (тридесет и осем евро и 01 евроцента)- възнаградителна лихва по
т.4 от договора за банков кредит от 14.05.2020г. до 12.10.2020г. и 6,56 евро (шест евро и 56
евроцента)- законна лихва по чл.86, ал.1 ЗЗД от датата на предсрочна изискуемост
13.10.2020г. до 22.10.2020г., законната лихва за забава за периода от подаване на
заявлението в съда – 26.10.2020г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е
издадена Заповед за изпълнение №260040/29.10.2020г. по ч.гр.дело №444/2020г. по описа на
РС-Гълъбово, като отхвърля предявения иск за признаване за установено, че ответниците
дължат на ищеца сумата за възнаградителна лихва над присъдените 738,65 евро до
претендираните 2344,90 евро като погасен по давност.
ОСЪЖДА Г. Н. Г., с адрес гр.Гълъбово, ул.”Шипка” №9, ЕГН ********** и Я.Д. Г.А с
адрес: гр.Гълъбово, ул.”Шипка” №9, ЕГН ********** да заплатят солидарно на “ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Изгрев, бул.”Драган Цанков” №37, представлявано от Никола Христов
Бакалов и Светозар Александров Попов, направените разноски по делото в размер на
587,00лв. /петстотин осемдесет и седем лева/, представляващи платената от ищеца държавна
такса, юрисконсултско възнаграждение, възнаграждение за вещо лице, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г. Н. Г., с адрес гр.Гълъбово, ул.”Шипка” №9, ЕГН ********** и Я.Д. Г.А с
адрес: гр.Гълъбово, ул.”Шипка” №9, ЕГН ********** да заплатят солидарно на “ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, район Изгрев, бул.”Драган Цанков” №37, представлявано от Никола Христов
Бакалов и Светозар Александров Попов, направените разноски по заповедното
производство в общ размер на 157,00лв. /сто петдесет и седем лева/ за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с уважената част от установителните искове,
13
която сума е присъдена и включена в Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК
№260040/29.10.2020г. по ч.гр.дело №444/2020г. по описа на РС-Гълъбово.
ОСЪЖДА “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр.София, район Изгрев, бул.”Драган Цанков” №37, представлявано
от Никола Христов Бакалов и Светозар Александров Попов да заплати на Г. Н. Г., с адрес
гр.Гълъбово, ул.”Шипка” №9, ЕГН ********** и Я.Д. Г.А с адрес: гр.Гълъбово, ул.”Шипка”
№9, ЕГН **********, направените разноски по делото в размер на 675,00лв. /шестстотин
седемдесет и пет лева/, представляващи платено от ответниците адвокатско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
14