Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./12.07.2021 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
при секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 185/2021 г. по описа на Административен
съд – Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава
Х от АПК, във вр. с чл.118, ал.1 от КСО.
Образувано е по подадена чрез
пълномощник жалба от В.К.Б., ЕГН **********,***, срещу решение № 6/11.03.2021
г. на директора на ТП на НОИ - Добрич, с
което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № **********/29.12.2020 г. на
ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Добрич, с което на основание чл. 95, ал. 2 от КСО е спряно изплащането на личната му пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, отпусната съгласно чл. 98, ал. 7 от КСО, считано от 01.01.2021 г. В
жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение и потвърденото
с него разпореждане поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния
закон и несъответствие с целта на закона. Твърди се, че са нарушени
разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, тъй като не са изяснени правнорелевантните
факти и обстоятелства от значение за случая и не са събрани служебно необходимите
доказателства за това. Сочи се, че не са обсъдени твърденията на жалбоподателя,
че процедурата по освидетелстване от ТЕЛК не е прекратена и не е приключила към
момента на издаване на оспореното разпореждане. В нарушение на принципа на
служебното начало по чл. 9, ал. 2 от АПК административният орган не е изпълнил
задължението си да изясни дали ЕР № 1490/16.10.2020 г. на НЕЛК е влязло в сила.
Вместо това в мотивите към решението си е посочил, че жалбоподателят е нарушил
процедурата по обжалване на ЕР на НЕЛК, тъй като не е депозирал жалбата чрез
административния орган, издал обжалвания акт. Твърди се, че това обстоятелство
е ирелевантно за спора, тъй като жалбата е подадена в законоустановения срок
пред компетентния административен съд. Сочи се, че на директора на ТП на НОИ –
Добрич е служебно известен фактът, че ЕР на НЕЛК е обжалвано от В.Б. и не е
влязло в сила. Във връзка с депозираната жалба е образувано адм. дело № 46/2021
г. по описа на Административен съд – Добрич. ТП на НОИ – Добрич е конституирано
като заинтересована страна по делото, за което е редовно уведомено преди
издаването на обжалвания акт. Тези факти не са обсъдени от административния
орган, поради което процесното решение е издадено в нарушение на принципа за
истинност по чл. 7 от АПК. Твърди се, че не са налице предпоставките за спиране
на пенсията по чл. 95, ал. 2 от КСО, тъй като липсват доказателства за
обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване съгласно чл. 96,
ал. 1 от КСО. Счита се, че основанието за получаване на пенсията по чл. 98, ал.
7 от КСО не е отпаднало с оглед на обжалването на ЕР на НЕЛК и неприключилата
процедура по освидетелстване пред ТЕЛК. Твърди се, че спирането на отпуснатата
социална пенсия в размер на 141, 63 лева противоречи на целта на закона. Сочи
се, че нормата на чл. 98, ал. 7 от КСО дава право на лице, което обжалва
решението на органа на медицинската експертиза, да получава пенсия за
инвалидност до произнасянето на съответния орган, като имплицитно съдържа
задължение на пенсионния орган служебно да му я отпусне. Целта на разпоредбата
е да се осигурят минимални средства на пенсионираното лице до момента, до който
решението на НЕЛК стане окончателно. Твърди се, че след като ЕР на НЕЛК не е
влязло в сила, а с ЕР на ТЕЛК за втори път е определена 70 % трайна намалена
работоспособност, то решението и разпореждането са издадени в нарушение на
материалния закон и в противоречие с целта на закона. По изложените съображения
се иска отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, както
и присъждане на сторените разноски по делото.
Ответникът - Директорът на ТП на НОИ - Добрич,
чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита, че оспореното
решение е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на всички
процесуалноправни разпоредби и в съответствие с материалния закон. Твърди, че
органите на НОИ не са уведомени, че ЕР на НЕЛК е обжалвано, тъй като не е
спазена процедурата по обжалване, поради което правилно е спряна пенсията за
инвалидност на основание чл. 95, ал. 2 от КСО.
Добричкият
административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка
на събраните по делото доказателства, в съответствие с изискванията на чл.168
от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, поради което е процесуално
допустима, а разгледана по същество е и основателна.
От данните по административната преписка се установява, че жалбоподателят В.К.Б.
е подал заявление с вх. № 2112-24-374/10.07.2017 г. до директора на ТП на НОИ –
Добрич за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание
експертно решение (ЕР) на ТЕЛК № 2387/07.07.2017 г., с което му е определена 70
% трайно намалена работоспособност за срок от три години - до 01.07.2020 г. С
разпореждане № **********/15.08.2017 г. на Б. е отпусната лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, считано от 07.07.2017 г. (датата на инвалидизиране) до
01.07.2020 г. На 03.07.2020 г. е извършено преосвидетелстване на лицето по
документи. Издадено е ЕР на ТЕЛК № 2315/03.07.2020 г., с което е удължен срокът
на инвалидност на жалбоподателя с три години – до 01.07.2023 г., без да се променя
степента на трайно намалена работоспособност. Решението е обжалвано от
медицинската комисия по чл.98 от КСО пред НЕЛК, поради което и на основание чл.
98, ал. 7 от КСО е издадено разпореждане № ********** от 11.08.2020 г. на
ръководител “ПО” при ТП на НОИ – Добрич, с което на жалбоподателя е определена пенсия
в минимален размер от 141, 63 лева, считано от 02.07.2020 г. С ЕР №
1470/16.10.2020 г. НЕЛК е отменила и върнала ЕР на ТЕЛК за ново освидетелстване
на лицето. Решението на НЕЛК е постъпило в ТП на НОИ – Добрич на 23.12.2020 г.
На 29.12.2020 г. е издадено разпореждане № **********/ 29.12.2020 г., с което е
спряно изплащането на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Б.,
отпусната съгласно чл. 98, ал. 7 от КСО, считано от 01.01.2021 г. Като
фактическо основание за спиране на пенсията е посочено ЕР на НЕЛК, а като
правно основание - чл. 95, ал. 2 от КСО.
Разпореждането за спиране е обжалвано по административен ред пред директора
на ТП на НОИ – Добрич по съображения, че решението на НЕЛК не е влязло в сила,
тъй като е обжалвано пред съда. Към жалбата е приложено копие на жалба срещу
решението на НЕЛК с вх. № 378 / 04.02.2021 г.
по описа на Административен съд – Добрич. С оспореното решение № 6/11.03.2021
г. по-горестоящият административен орган е отхвърлил жалбата срещу разпореждането.
В мотивите си директорът на ТП на НОИ – Добрич е приел, че отмяната на ЕР на
ТЕЛК от горестоящия орган – НЕЛК, поставя под съмнение правното основание за
получаване на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване от
жалбоподателя. Ако влезе в сила и породи правно действие, то ще се изразява в
прекратяване на пенсията, тъй като с него НЕЛК не признава 70 % трайно намалена
работоспособност на лицето. Административният орган е констатирал, че към
жалбата е приложено незаверено копие на жалба срещу решението на НЕЛК до
Административен съд – Добрич, но не е изложил конкретни съображения, дали го кредитира
или не. Посочил е, че в ТП на НОИ няма данни, че ЕР на НЕЛК е обжалвано и не е
влязло в сила, тъй като жалбоподателят е нарушил процедурата за обжалване, като
не е депозирал жалбата чрез административния орган, издал обжалвания
административен акт. Въз основа на това е направил извод, че правилно е
приложена разпоредбата на чл. 95, ал. 2 от КСО и е спряно изплащането на
пенсията за инвалидност на жалбоподателя.
Решението е съобщено лично на жалбоподателя на 09.04.2021 г. съгласно
обратна разписка на л. 7 от делото.
От данните по административната преписка е видно, че преди постановяване на
обжалваното решение е изискана служебна справка от РКМЕ при РЗИ - Добрич
относно обжалвани ЕР за периода от 16.02.2021 г. до 28.02.2021 г. В отговор на
това е получено писмо от директора на РЗИ – Добрич с изх. № 08-56/04.03.2021 г.,
съгласно което МЕД на Б. е изпратено за справка в НЕЛК по нейно искане. Получена
е и обобщена справка от НЕЛК с изх. № І-1558/ 04.03.2021 г. за обжалваните
експертни решения и актове за прекратяване на административно производство на
НЕЛК за м. февруари 2021 година, от която е видно, че решението на НЕЛК от
16.10.2020 г. е обжалвано.
От представеното по делото извлечение от деловодната система на
Административен съд – Добрич и приложените към него разпореждане и съобщение се
установява, че експертното решение на НЕЛК е обжалвано от Б. по съдебен ред.
Подадената от него жалба е заведена в деловодството на Административен съд –
Добрич с вх. № 378 от 04.02.2021 г. По нея е образувано адм. дело № 46 / 2021
г. по описа на Административен съд – Добрич, което не е приключило с влязъл в
сила съдебен акт. С разпореждане на съда от 17.02.2021 г. ТП на НОИ – Добрич е
конституирано като заинтересована страна по делото, като препис от
разпореждането е получено от поделението на 18.02.2021 г. Делото е прекратено с
протоколно определение на съда от 16.03.2021 г. Това определение е обжалвано пред
Върховния административен съд, който с определение от 18.05.2021 г. по адм.
дело № 4825/2021 г. го е отменил и е върнал делото на същия състав на съда за
продължаване на съдопроизводствените действия. Делото е насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание на 15.06.2021 г. и е обявено за
решаване, като към датата на приключване на устните състезания няма произнасяне
на съда.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Оспореното решение е постановено от компетентен административен орган по
чл. 117, ал. 3 КСО, в предписаната от закона форма, с посочване на фактическите
и правните основания за издаването му, но при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния
закон и в несъответствие с целта на закона.
Не е спорно по делото, че в резултат на преосвидетелстване е удължен срокът
на инвалидност на жалбоподателя с три години, като е запазен процентът на
трайно намалената му работоспособност (70 %). Новото решение на ТЕЛК е обжалвано
пред НЕЛК, който го е отменил и върнал за ново освидетелстване. Не е спорно и
това, че спряната пенсия на жалбоподателя е отпусната по реда на чл. 98, ал. 7
от КСО, съгласно който ако
решението на ТЕЛК и НЕЛК е обжалвано от председателя на медицинската комисия
или по реда на чл. 112 от ЗЗ, до влизането в сила на решението на НЕЛК, съответно на
съда по обжалваното решение на органите на медицинската експертиза, се отпуска,
възобновява и възстановява пенсия за инвалидност в размер на социалната пенсия
за старост.
Съгласно посочената като правно основание за спиране на пенсията норма на
чл. 95, ал. 2 от КСО (в редакцията й към датата на издаване на акта) длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в
териториалното поделение на НОИ, може да издаде разпореждане за спиране на
пенсията, когато са представени доказателства за обстоятелства, които могат да
доведат до нейното прекратяване съгласно чл. 96, ал. 1 от КСО. В цитираната разпоредба
(редакция - ДВ, бр.102/2018 г.) са изброени изчерпателно основанията за
прекратяване на пенсията и това са : 1. когато пенсионерът почине; 2. детето
навърши възрастта, до която може да получава наследствена или персонална
пенсия, или е осиновено; 3. преживелият съпруг, който получава наследствена
пенсия, встъпи в брак; 4. отпадне основанието за получаването й; 5. когато пенсионерът не се яви за
преосвидетелстване от органите на експертизата на работоспособността, след като
е служебно повикан.
Административният орган не е посочил коя от всички пет хипотези на чл. 96,
ал. 1 от КСО е имал предвид, но от изложените в решението и разпореждането фактически
обстоятелства може да се направи извод, че това е хипотезата на чл. 96, ал. 1,
т. 4 от КСО, която в случая не е налице. Неправилно в мотивите към решението си
директорът на ТП на НОИ – Добрич е приел, че с отмяната на ЕР на ТЕЛК се
поставя под съмнение правното основание за получаване на лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя и ако ЕР на НЕЛК влезе в
сила, ще доведе до прекратяване на пенсията, защото с него не се признава 70 %
трайно намалена работоспособност. На първо място, в решението на НЕЛК няма
произнасяне по същество относно процента на трайно намалена работоспособност. С
него само е отменено и върнато ЕР на ТЕЛК за ново освидетелстване на лицето,
поради което няма как влизането му в сила да доведе до прекратяване на
пенсията. На второ място, от данните по делото е видно, че ЕР на НЕЛК е
обжалвано пред съда и не е влязло в сила, поради което не може да се приеме, че
с него се поставя под съмнение правното основание за получаване на личната
пенсия за инвалидност на жалбоподателя. Административният орган не е оспорил това
обстоятелство, използвайки сам израза “ако решението влезе в сила”, но вместо да
го съобрази, е изложил неясни и противоречиви мотиви, че жалбоподателят е
приложил към жалбата си незаверено копие на жалба срещу ЕР на НЕЛК, както и че
в ТП на НОИ няма данни, че ЕР на НЕЛК е обжалвано и не е влязло в сила, тъй
като жалбоподателят не е спазил процедурата за обжалване, като не е депозирал
жалбата чрез административния орган, издал обжалвания административен акт. Неспазването
на процедурата за обжалване не изключва наличието на подадена жалба, което
пречи ЕР на НЕЛК да влезе в сила. Настъпването на суспензивния ефект на жалбата
не зависи от това дали е подадена чрез административния орган, издал обжалвания
административен акт, или направо до съда, а дали е подадена в срок, което очевидно
в случая е налице, след като по нея има образувано съдебно административно
производство, което все още е висящо. Директорът на ТП на НОИ - Добрич е
извършил сам служебна проверка относно обжалваните ЕР и е бил наясно, че ЕР на
НЕЛК е обжалвано и не е влязло в сила, още повече, че много преди да се произнесе
ръководеното от него поделение е било уведомено, че е конституирано като
заинтересована страна по адм. дело № 46/2021 г. по описа на АдмС – Добрич, получавайки
препис от жалбата и от разпореждането на съда. Ако по-горестоящият орган е имал
някакви съмнения относно съдебното обжалване на решението, е могъл да поиска
допълнителна информация от съда или сам да се запознае с книжата по делото
вместо да се задоволява с формалните констатации, че представеното пред него
копие на жалба е в незаверен вид или че жалбата не е подадена чрез
административния орган, издал обжалвания административен акт. Неподаването на
жалбата чрез административния орган, издал обжалвания административен акт, не
оправдава бездействието на пенсионния орган да провери дали действително решението
на НЕЛК е влязло в сила преди да постанови разпореждането си за спиране на
пенсията. Както сам е посочил и директорът на ТП на НОИ – Добрич, в края на решението
на НЕЛК е отбелязано, че подлежи на обжалване в 14-дневен срок, който с оглед
на общите правила на АПК започва да тече от датата на уведомяване на
освидетелстваното лице. В случая не са налице данни за това, кога
жалбоподателят е бил уведомен за ЕР на НЕЛК и дали срокът за обжалване по
отношение на него е изтекъл. Върху изпратения на ТП на НОИ - Добрич екземпляр
от решението на НЕЛК липсва отбелязване дали е влязло в сила, поради което
пенсионният орган е бил длъжен да провери кога решението е било съобщено на
заинтересованите лица и органи и има ли подадена жалба срещу него в
законоустановения срок. Като не е сторил това, той не е спазил разпоредбите на чл.35
и чл.36 от АПК, както и принципите за истинност и служебно начало по чл. 7 и
чл. 9 от АПК, с което е допуснал съществени процесуални нарушения, водещи до
невярност и необоснованост на фактическите му констатации. С решението си
директорът на ТП на НОИ – Добрич не само не е отстранил тези нарушения, но ги е
задълбочил, като е прехвърлил отговорността за изясняване на обективната истина
на жалбоподателя. Разсъждавайки върху ирелевантни за спора обстоятелства,
касаещи неспазването на процедурата по обжалване, административният орган е
пропуснал да отчете основния правнорелевантен факт, че въпросът относно законосъобразността
на ЕР на ТЕЛК и процента на трайно намалената работоспособност на лицето не е
решен с окончателен акт на НЕЛК или съда, в резултат на което е стигнал до
незаконосъобразни правни изводи, че са налице условията за спиране на пенсията
по чл. 95, ал. 2 от КСО поради отпадане на основанието за получаването й и обжалваното
разпореждане е правилно постановено. Тези изводи противоречат не само на
материалния закон, но и на целта на закона дотолкова, доколкото спряната с
разпореждането пенсия е с правно основание чл. 98, ал. 7 от КСО и е отпусната
именно докато приключи процедурата по обжалването по чл.112 от ЗЗ. Правилно е
становището в жалбата, че целта на чл. 98, ал. 7 от КСО е да осигури минимални
средства за издръжка на пенсионираното лице до момента, до който решението на
НЕЛК, съответно на съда стане окончателно. Ето защо, докато това не стане факт,
административният орган няма правна възможност да спре отпуснатата по този ред пенсия.
Обратното би обезмислило социалното предназначение на пенсията и би лишило
пенсионираното лице от възможност да обезпечи основните си жизнени потребности
и нужди до окончателното решаване на въпроса относно трайна намалената
работоспособност, което противоречи на духа и разума на закона.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение и потвърденото
с него разпореждане са неправилни и незаконосъобразни като краен правен
резултат и следва да бъдат отменени на основанията, посочени чл.146, т.3, т.4 и
т. 5 от АПК.
С оглед на изхода от спора и на основание чл.143, ал.1 от АПК на жалбоподателя
следва да се присъдят сторените разноски по делото в размер на 300 лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното, както и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на В.К.Б., ЕГН **********,***, решение
№ 6/11.03.2021 г. на директора на ТП на
НОИ – Добрич и потвърденото с него разпореждане № **********/29.12.2020 г. на
ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Добрич, с което на основание чл. 95, ал. 2 от КСО е спряно изплащането на личната му пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, отпусната съгласно чл.98, ал.7 от КСО, считано от 01.01.2021 г.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Добрич да заплати
на В.К.Б., ЕГН **********,***, сумата от 300 лева, сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му на страните.
Административен
съдия :