МОТИВИ към Присъда № 7
по НОХ дело № 215/2018г.
Подсъдимият Т. ***, е предаден на
съд по обвинение за престъпление по чл.
343, ал. 3, предл. последно, б. „а“, предл. 2 във вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3
от НК във вр. чл. 119, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а именно
за това, че на 11.01.2018г., около
07:20 часа, в гр. Троян,
обл. Ловешка, на ул. „Васил
Левски” при дом № 141 /кръстовище на ул. „Васил
Левски” и транспортен мост при „Елпром
Троян” ЕООД/ при управление на лек
автомобил марка „Пежо”, модел „106” с рег. № ОВ 5806 АС, собственост на В.П.Ц.от гр.
Троян, обл. Ловешка, с посока на движение от
ж.к. „Младост” към транспортен мост, нарушил правилата
за движение по пътищата: чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по
пътищата /в сила от
01.09.1999г. обн. ДВ бр. 20
от 5 Март 1999г., ...посл. изм. и доп.
ДВ бр. 2 от 3 Януари 2018г./, „При приближаване
към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите
на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре.”
и чл. 20, ал. 2 от същия закон /”Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, със състоянието
на пътя и на превозното средство,
с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.”/, като по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на пресичащата от дясно наляво
по посока на движението на
автомобила пешеходка М.С.М.
***, изразяваща се в травматично счупване на 11-ти гръден прешлен, обуславящо затруднение движенията на снагата за
около 8 месеца, като деянието е извършено на пешеходна
пътека. По повод престъплението е проведено
досъдебно производство, по което са разпитани свидетели, назначени са експертизи,
събрани са сведения за съдебното минало, семейното положение и други
характеристични данни за подсъдимия.
С Разпореждане
№ 135 от 29.05.2018г. съдията-докладчик по делото
е внесъл делото за разглеждане в открито
разпоредително заседание.
В проведеното разпоредително заседание
на 14.06.2018г. подсъдимият Т.М.М. се явява лично и с адвокат Ц.А. ***. В разпоредителното заседание страните
по делото са изразили становище по въпросите, посочени в чл. 248, ал. 1 от НПК, както и досежно
липсата на очевидна фактическа грешка в обвинителния акт. Съдът се е произнесъл
с определение по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК и по повод направено искане
от подсъдимия и неговият защитник е насрочил делото за разглеждане по общия ред,
като е разпоредил призоваването на лицата, посочени в приложението на
обвинителния акт.
За Районна прокуратура гр. Троян, във
същинското съдебно заседание, се явява районният прокурор Георги Аргиров.
Същият поддържа обвинението срещу подсъдимият така, както е повдигнато с
обвинителния акт. Счита, че с оглед събраните по делото доказателства, са
налице многобройни и изключителни смекчаващи вината обстоятелства и следва
наказанието да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, а
именно 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на оснавание чл. 66 от НК
да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години. Моли на основание чл. 343г от НК подсъдимият да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Аргументи за горното районният прокурор Аргиров
е изложил подробно в своята пледоария.
Подсъдимият Т.М.М. дава обяснение, като заявява,
че се признава за виновен по повдигнатото му обвинение. Заявява също, че
съжалява за случилото се и е направил всичко, зависещо от него, за да помогне
на пострадалата. Защитникът на подсъдимия – адвокат Ц.А. заявява, че няма
възражения по изложената фактическа обстановка в обвинителния акт и моли съда
при постановяване на присъдата да определи наказанието на подсъдимия,
съобразявайки множеството смекчаващи вината обстоятелства, като определи
наказание в минимален размер. Аргументите си за горното адвокат А. е изложил в
своята пледоария.
От обясненията на подсъдимия Т.М.М., от
показанията на разпитаните свидетели М.С.М., Х.М.Д. и С.П.П., от заключенията на вещите лица
по допуснатите съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи и от
приложените по делото писмени доказателства, съдът приема за установена и
доказана следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
Т.М.М. *** „БФ Секюрити“ ЕООД
гр. Троян като охранител.
На 11.01.2018г., около 07.20 часа, подсъдимият пътувал за
работното си място, като управлявал лек автомобил „Пежо 106“ с рег. № ОВ 5806
АС, като се движел по ул. „Васил Левски“. На кръстовището АИР, подсъдимият се
пристроил в лентата за завиване наляво, подавайки ляв мигач, като имал
намерение да завие посока моста за „Елпром“ гр. Троян. В този момент при дом №
141 на ул. „Васил Левски“ в гр. Троян, на пешеходна пътека, преминавала отдясно
наляво по посока движението на лекия автомобил, управляван от подсъдимия,
свидетелката М.С.М.. Настъпил удар между лекият
автомобил и свидетелката М., като автомобилът ударил с предната си дясна част
свидетелката М. в областта на кръста, вследствие на който удар М. паднала на
асфалта, по гръб. Подсъдимият М. веднага слязъл от автомобила, отишъл при
свидетелката М.М., подложил под главата й своята раница и позвънил на телефона
за спешни повиквания с номер 112. Подсъдимият не посмял да мести пострадалата,
тъй като се опасявал, че това може да й навреди, подари което изчакал
пристигането на екип на Спешна помощ. Не след дълго, на мястото на ПТП
пристигнал екип на ФСМП гр. Троян и патрулен автомобил на РУ гр. Троян.
Свидетелката М.С.М. била транспортирана до
болницата в гр. Троян за оказване на медицинска помощ, а на подсъдимият била
извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510“, което отчело 0.00 промила в издишания от М. въздух.
В
хода на досъдебното производство по делото е назначена съдебно-автотехническа експертиза с вещо лице
инж. Д.Д.. От изготвените от вещото лице основно и допълнително заключение се
установява, че ПТП е настъпило на прав пътен участък, с мокър асфалт, на
двупосочно пътно платно с три ленти, при широчина на пътното платно 11.28
метра. Вещото лице е отразило, че участъкът от пътя към мястото на ПТП е прав,
в тъмната част на денонощието, като след края на пътното платно има тротоар,
отляво обособен пътен остров, като максималната скорост за движение в този
пътен участък е 50 км/час. Вещото лице е определило, че лекият автомобил „Пежо
106“, управляван от подсъдимият, се е движил в посока центъра на гр. Троян със
скорост 30 км/час, като подсъдимият е задействал аварийно спирачната система на
автомобила, но разстоянието до пострадалата, намираща се на пешеходната пътека,
е било недостатъчно и е настъпил удара. Установено е, че лекият автомобил е
продължил спирането си още 1 метър и се е установил на мястото при края на
спирачните следи. Инж. Д. е дал заключение, че причината за настъпване на ПТП е
ненавременната реакция на водача на лекия автомобил, който късно е задействал спирачната
система и това не му е позволило да спре преди да настъпи удара с пострадалата.
В заключението е отразено, че лекият автомобил е бил оборудван конструктивно с
халогенни крушки на фаровете, при което пространството преди него при включени
къси светлини на фаровете, в тъмната част на денонощието, при правилно
регилирани фарове, се осветява както следва: пред фронта на автомобила – около
50 метра, левия сектор пред автомобила – около 40 метра напред и около 3-4
метра вляво от левия фар на автомобила, десния сектор пред автомобила – около
65-70 метра напред и около 5-6 метра вдясно от десния габарит на автомобила,
което показва, че водачът е имал видимост и автомобилът е могъл да спре и да се
предотврати настъпването на ПТП при установените пътни условия и скорост на
движение на автомобила, при навременно задействане на спирачките от страна на
водача. Вещото лице е изчислило, че пострадалата М.С.М. не е попадала в опасната зона
за спиране на автомобила, който е бил технически изправен.
В хода на
досъдебното производство по делото е допусната и съдебно-медицинска експертиза
с вещо лице д-р М.Г.. От изготвеното от вещото лице заключение се установява,
че вследствие на настъпилото ПТП на М.С.М., която е била на 70 години, е причинено травматично счупване на 11-ти гръден прешлен с последващо оперативно лечение, която повреда е затруднила движенията
на снагата на М. за около
8 месеца при правилен оздравителен
процес. Д-р Г. е отразила, че в наличната медицинска документация не са били
установени данни за разстройство на здравето на М., временно опасно за живота й
или постоянно разстройство на здравето й, неопасно за живота. Не се очакват
трайни последици от тази повреда, като вещото лице счита, че травмата е
причинена от директен удар в областта на кръста, така както е посочила
пострадалата.
От така установената и изложена по-горе
фактическа обстановка, от обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните
свидетели, заключенията по допуснатите експертизи и от приложените по делото
писмени доказателства, настоящата инстанция приема за установено по несъмнен
начин, че Т.М.М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а“, предл. 2
във вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК във вр. чл. 119, ал. 1 и чл. 20, ал. 2
от ЗДвП, за което е предаден на съд и за
което съдът го е признал за виновен и наказал.
От обективна страна подсъдимият Т.М.М. на 11.01.2018 г. около 07:20 часа в гр. Троян,
обл. Ловешка, на ул. „Васил
Левски” при дом № 141 /кръстовище на ул. „Васил
Левски” и транспортен мост при „Елпром
Троян” ЕООД/ при управление на лек
автомобил марка „Пежо”, модел „106” с рег. № ОВ 5806 АС, собственост на В.П.Ц.от гр.
Троян, обл. Ловешка, с посока на движение от
ж.к. „Младост” към транспортен мост, нарушил правилата
за движение по пътищата: чл. 119, ал. 1 от ЗДвП - „При приближаване
към пешеходна пътека водачът на нерелсово
пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите
на пешеходната пътека или преминаващите
по нея пешеходци,
като намали скоростта или спре.”
и чл. 20, ал. 2 от същия закон - ”Водачите на
пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението
да се съобразяват
с атмосферните условия, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.”/, като причинил средна
телесна повреда на пресичащата от дясно наляво
по посока на движението на
автомобила пешеходка М.С.М.
***, изразяваща се в травматично счупване на 11-ти гръден прешлен, обуславящо затруднение движенията на снагата за
около 8 месеца, като деянието е извършено на пешеходна
пътека. Горното се потвърждава както от обясненията
на подсъдимия, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели,
заключенията на вещите лица по допуснатите и реализирани съдебно-медицинска и
съдебно-автотехническа експертизи и
от приложените по делото доказателства, които напълно кореспондират помежду си,
поради което съдът приема за доказани фактите и обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Доказани са всички елементи от
фактическия състав на престъплението чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а“,
предл. 2 във вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК във вр. чл. 119, ал. 1 и чл.
20, ал. 2 от ЗДвП и съдът счита, че деянието, извършено от подсъдимия Т.М.М. правилно е квалифицирано като
престъпление по посочения по-горе законов текст. Безспорно е установено
авторството на подсъдимият в извършване на престъплението. Несъмнено същият е
причинил ПТП, като на посочените в диспозитива на обвинението дата, място и
време, с управлявания от него лек автомобил „Пежо 106“ с рег. № ОВ 5806 АС, е
ударил пострадалата М.С.М. и й е причинил телесни
увреждания, представляващи средна телесна повреда по смисъла на закона. Както
характера на телесната увреда, така и причините за настъпването на ПТП са
безспорно установени със събраните по делото доказателства и не се оспорват от
страните. Несъмнено подсъдимият Т.М.М. е нарушил
правилата за движение по пътищата – чл. 119, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП,
като при приближаването си на пешеходна пътека не е пропуснал преминаващата по
пешеходната пътека М.С.М. и това е сторено тъй като
подсъдимият не е съобразил движението на автомобила със състоянието на пътя,
видимостта, конкретните атмосферни условия, за да бъде в състояние да спре в
случай на необходимост. Установи се, че асфалта е бил мокър, видимостта е била
ограничена, тъй като все още е било тъмно. Действително подсъдимият се е движил
със скорост 30 км/час, която е в рамките на максимално разрешената за
контретния пътен участък, но подсъдимият не е реагирал навреме, за да
предотврати настъпването на ПТП. Видно от автотехническата експертиза, лекият
автомобил е бил технически изправен, но ненавременното
задействане на спирачките от страна на водача е довело до настъпването на
произшествието, тъй като пострадалата не е попадала в опасната зона на автомобила.
Безспорно е установено и обстоятелството, че ПТП е настъпило на пешеходна
пътека. Съдът намира за основателно и заявеното от адвокат Ц.А. в съдебно
заседание, че ако пострадалата не е била спряла на пешеходната пътека, за да
изчака движещият се в посока гр. Ловеч с висока скорост червен лек автомобил,
който не е установен по делото, е могло ПТП да не настъпи. Предвид изложеното
съдът счита, че са доказани всички елементи от фактическия състав на
престъплението по чл. 343, ал. 3,
предл. последно, б. „а“, предл. 2 във вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК във
вр. чл. 119, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП от обективна страна.
Съдът намира, че
престъплението е извършено от подсъдимия Т.М.М. освен от обективна
и от субективна страна, тъй като
деянието е извършено по непредпазливост, под форма на небрежност, тъй като
подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Характерно за небрежността е отрицателното
отношение на дееца към общественоопасните последици, т.е. у същият липсва
конкретна представа относно тяхното възможно настъпване, което обаче не
означава, че липсва въобще ориентация относно положението, при което той
действа. Напротив у дееца съществува представа, че са възможни вредни последици
от деянието му. Подсъдимият обаче е бил длъжен да предвиди общественоопасните
последици и е могъл да ги предотврати, в случай, че се бе съобразил с правилата
за движение по пътищата, регламентирани по-конкретно в разпоредбите на чл. 119,
ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
С оглед изложеното съдът е постановил
присъда, с която е признал подсъдимия Т.М.М. за виновен
да е извършил престъплението, за което е предаден на съд.
При определяне вида и размера на наказанието съдът
съобрази събраните по делото доказателства, обществената опасност на деянието и
личността на подсъдимия. Последният е съдействал както на съда, така и на
органите на досъдебното производство по делото за установяване на обективната
истина. Подсъдимият Т.М.М. не е осъждан, млад човек е, работи. От доказателствата по
делото, основно от показанията на пострадалата – свидетелката М.С.М.
и свидетелите Х.М.Д. и С.П.П., се установи, че след настъпване на
произшествието, Т.М.М. е направил всичко зависещо от него, за да окаже помощ на пострадалата,
подложил е раница под главата й, но не я е местил, за да не навреди
допълнително на здравето й. Именно подсъдимият е подал сигнал за настъпилото
ПТП на телефона за спешни повиквания 112, като след случилото се многократно се
е интересувал от състоянието на свидетелката М.С.М.,
ходил е до дома й, за да предлага помощ и не на последно място заяви и
демонстрира искреното си съжаление за случилото се. Пострадалата М. дори заяви
в съдебна зала, че ако зависи от нея, тя няма да иска подсъдимият да бъде съден
за извършеното деяние и потвърди, че действително е получила подкрепа и помощ
от него. Всичко това дава основание на съда да приложи разпоредбата на чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК при определяне на наказанието. Съдът счита, че
са налице многобройни смекчаващи
обстоятелства и дори и най-лекото наказание от една година лишаване от
свобода, предвидено в разпоредбата на чл. 343, ал. 3, предл. последно, б. „а“,
предл. 2 във вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК, би било несъразмерно тежко
за подсъдимия. Предвид това с постановената присъда съдът е наложил на
подсъдимия наказание 4 месеца лишаване от свобода, като предвид личността на Т.М.М.,
чистото му съдебно минало и обстоятелството, че са налице предпоставките на чл.
66, ал. 1 от НК, съдът е постановил изпълнението на наложеното наказание
лишаване от свобода да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Предвид
императивната разпоредба на чл. 343г във вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК съдът е
лишил подсъдимия Т.М.М. от право да управлява МПС за срок от 4 месеца. Съдът счита, че с така наложените на
подсъдимия наказания биха се изпълнили задачите и целите, които поставя чл. 36
от НК, а именно да се поправи и превъзпита същият към спазване на законите и
добрите нрави и да се въздейства предупредително и възпитателно както спрямо осъдения,
така и към другите членове на обществото.
С оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК с
постановената присъда съдът е осъдил подсъдимия Т.М.М. да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на
МВР гр. Ловеч сумата 516.12 лева, направени разноски по досъдебното
производство, а по сметка на Районен съд гр. Троян да заплати сумата 84.00 лева
– разноски по съдебното производство.
Водим от горното и на основание чл.
301 във вр. чл. 303 от НПК съдът постанови присъда, обявена на страните в откритото
съдебно заседание, проведено на 09.07.2018 година.
Районен съдия: