Р
Е Ш Е
Н И Е №19
гр.Шумен 29.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
окръжен съд в открито заседание
на шестнадесети януари, две
хиляди и двадесета година ,в състав:
Председател: Азадухи Карагьозян
Членове:1. Зара Иванова
2.Соня Стефанова
при секретаря Силвия Методиева като разгледа докладваното от съдия
Азадухи Карагьозян В.гр.д.№455 по
описа за 2019г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №805/7.08.2019г. по гр.д.№2126/2018г. описа на ШРС , съдът е признал за установено, по реда на чл. 422, ал.
1, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, че длъжникът Н.Б.К., ЕГН **********, адрес: ***, дължи на кредитора С.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, пълномощник:
„Адвокатско дружество Б.– Г.“***, офис № , представлявано от управляващия
съдружник адвокат Б.Н.Г.; следните
вземания, за които е издадена Заповед за изпълнение №857 от 21.06.2018г. по
ч.гр.д.№1822/2018г. на РС-Шумен по реда на чл.410 от ГПК по описа на РС-Шумен:
сума в размер на 2000,00 лв. (две хиляда лева) – главница по договор за
паричен заем от 28.07.2016 г., сумата 367,22 лв. (триста шестдесет и седем лева
и двадесет и двe стотинки) - законна лихва за забава за периода от 29.08.2016
г. до 20.06.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 20.06.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, признал е
на основание чл. 194, ал. 2 ГПК ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването на истинността на
представения като писмено доказателство документ – а именно „РАЗХОДЕН КАСОВ
ОРДЕР №1“ С ДАТА И РЪКОПИСЕН ТЕКСТ „С. И.С. **********…
Н.Б.К.,***…***от МВР Шумен…паричен заем до 28.08.2016г….2000лв…две хиляди
лева“, с положени подписи на поле „броил сумата“ и на поле „счетоводител“, осъдил е Н.Б.К. да заплати на С. И.С., сума в общ размер на 530,00 лева,
представляваща направени по настоящото дело деловодни разноски в размер на
282,66 лева съразмерно уважената част на иска и сумата от 247,34 лeва - разноски направени в заповедното
производство, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
Решението е обжалвано от Н.Б.К., действащ ,чрез пълномощника си адв.И.З. от САК като
незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения.
Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и
вместо това съдът да постанови ново с което
да отхвърли иска .
Въззиваемият
С. И.С., действащ ,чрез пълномощника си адв.Б.Г.
от ШАК е депозирал отговор с който оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана и моли съдът да потвърди обжалваното решение и се присъдят разноските по делото.
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна, при наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Като обсъди основанията и
доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна : Видно от приложеното по делото ч.гр.д .
гр.д.№1822/2018г. по описа на ШРС, по
реда на чл.410 и сл. от ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника, за сумата от 2000,00 лв. (две хиляда лева) –
главница по договор за паричен заем от 28.07.2016 г. , сумата 367,22 лв.
(триста шестдесет и седем лева и двадесет и двe стотинки) - законна лихва за
забава за периода от 29.08.2016 г. до 20.06.2018 г., законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 20.06.2018 г. до
изплащане на дължимата се главница и сумата от 247,34 лева (двеста четиридесет
и седем лева и тридесет и четири стотинки) разноски, от които: 47,34 лв. държавна такса и 200 лв.
адвокатско възнаграждение.
В
законоустановения двуседмичен срок от длъжника е подадено възражение по реда на
чл. 414 от ГПК, като ищецът е предявил иска в
законоустановеният едномесечен срок и
предвид на което предявеният иск е допустим.
Видно от
представеният разходен касов ордер подписан и от двете страни по делото на
28.07.2016г. те са сключили договор за заем за сумата от 2000лв., която е
предоставена от ищеца на ответника в срок до 28.08.2016г. От показанията на
разпитаните пред ШРС двама свидетели на ищцовата страна се установи ,че на
28.07.2016г. ответникът получил в заем от ищеца сумата от 2000лв. Показанията
на свидетелите на ищеца съдът кредитира напълно тъй като същите кореспондират с
другите доказателства по делото и са последователни и
непротиворечиви.
От
назначената по делото СГЕ се установява ,че ответникът е подписал договора и
документа е автентичен, поради което и оспорването на автентичността на този
подпис е недоказано. Пред ШРС са
разпитани и двама свидетели на страната на ответника ,като съдът счита техните
показания за недопустими , тъй като на осн.чл.164 ал.1 б. ГПК не
се допускат свидетелски показания за опровергаване на съдържанието на изходящ
от страната документ , като в случая
ответникът е подписал разходният касов ордер , обективиращ
сключеният между страните договор за заем. На осн.чл.164 ал.2 ГПК ищцовата
страна е възразила изрично срещу показанията на тези свидетели . Отделно от
това тези показания са непоследователни и вътрешно противоречиви.
Предвид гореизложеното съдът достигна до следните правни изводи:
За да възникне
задължение за връщане на процесната сума
следва да се установи наличието на валидно облигационно правоотношение между
страните по договор за заем . Договорът
за паричен заем е неформален, реален, едностранен, възмезден или безвъзмезден,
както и комутативен, т.е. правните последици настъпват при предаване в собственост
на уговорената парична сума, като за заемодателя възниква правото да иска от
заемателя връщане на дадената сума. От събраните по делото доказателства съдът приема за установено по
делото , че между страните е сключен валиден договор за заем за сумата от
2000лв. ,която ответникът е получил от ищеца и дължи да върне на падежа на
28.08.2016г. , като предвид факта ,че в подписаният от страните документ е
посочено ,че се касае за паричен заем е налице и задължение на ответника на
осн.чл.240 ЗЗД да върне на ищеца получената сума от 2000лв. Без значение за
валидността на договора за заем е използваната от страните бланка наименована
разходен касов ордер, тъй като са налице всички съществени елементи на договора
за заем и същият е подписан от двете страни по него . В тежест на ответника е
да докаже ,че е върнал тази сума на ищеца ,което не е доказано по делото.
Предвид гореизложеното съдът счита
,предявеният установителен иск по чл.422 ал.1 ГПк във вр. с чл.240 ал.1 ЗЗД за
сумата от 2000лв. за основателен, като не се доказаха направените във
въззивната жалба възражения на жалбоподателя.
Основателността на този иск обуславя
и основателността на акцесорният иск за дължимост на лихва за забава върху
главницата от 2000лв., в размер на 367.22лв. за периода от 29.08.2016г. до
20.06.2018г. - датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК , който иск също следва да се уважи .
Решението е правилно и в частта му с
която съдът е приел ,че оспорването истинността на представеният разходен касов
ордер е недоказано.
Ето защо решението на ШРС е
правилно и законосъобразно и следва да се потвърди , а депозираната срещу него
жалба е неоснователна.
Предвид изхода от спора на
въззиваемата страна следва да се присъдят разноски по делото в размер на 200лв. за адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното и на осн.
чл.271 от ГПК ,съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №805/7.08.2019г.
по гр.д.№2126/2018г. описа на ШРС.
ОСЪЖДА Н.Б.К., ЕГН да заплати на С.И.С., ЕГН разноски
по делото в размер на 200лв. за
адвокатски хонорар.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.
Председател: Членове:1. 2.