О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .........../……………..2019г., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на седми
август две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
като
разгледа докладваното от съдията търговско дело №376
по описа за 2019г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по глава XXXII от ГПК /Търговски
спорове/ както с оглед естеството на спорното право, така и с оглед качеството
на една от страните.
Производството
е образувано по искова молба на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, София, чрез
адв.Д.М. от САК срещу Ц.Т.Д., ЕГН ********** и Й.Д.Д., ЕГН **********, за
солидарното осъждане на ответниците да заплатят на банката ищец сумите:
43 562.10 лева, представляващи част от дължима главница по договор за
кредит от 01.10.2008г., цялата в размер на 112 006.68 шв.франка както и
сумата от 851.43 лева нот.такси за периода от 18.09.2018г. до 06.03.2019г.
ведно със законната лихва върху главниците от подаване на исковата молба на
08.03.2019г. до изплащане на задължението.
Твърди
се, че на 01.10.2008г. между страните е сключен договор за кредит за покупка на
недвижим имот №HL – 43968, по силата на който банката
предоставила на ответниците като кредитополучатели кредитен лимит в
шв.франкове, в размер равностойността във франкове на 65 600 евро по купс
„купува” за франка към еврото в деня на усвояване на кредита като сумата е
преведена на два транша в шв.франкове в равностойността на – 21 100 евро
за покупка на недвижим имот и 44 500 евро – за други разплащания. Твърди
се, че ответниците са се задължили солидарно да върнат сумата по кредита ведно
с лихвите при условията на договора. Крайният срок за погасяване на кредита е
360 месеца, считано от 10.10.2018г. Погасяването на кредита се извършва на
месечни погасителни вноски, вкл. главница и лихва във валутата, в която е
разрешен, т.е. шв.франкове. Твърди се, че към датата на усвояване на кредита
съобразно валутния курс купува на банката, е предоставен лимит от 102 295
шв.франка. Между страните е подписано споразумение от 16.03.2009г. за облекчено
погасяване на дълга за период от 12 месеца – на равни анюитетни вноски, а след
този период на равни месечни погасителни вноски. С последващо споразумение от
16.04.2010г. отново е постигната уговорка за рефинансиране на дълга както и със
следващо от 31.03.2011г., когато е уговорена фиксирана месечна лихва и
фиксирана месечна вноска. По този ред и със съответно предоговаряне условията
за заплащане на дълга са подписани още две споразумения – от 19.05.2012г. както
и от 28.12.2012г. Твърди се, че ответниците са уведомени за обявена от банката
предсрочна изискуемост на задължението с покана до Ц.Д. чрез ЧСИ Д П, рег.№711
в КЧСИ, Варна, на 20.08.2018г. чрез залепяне на уведомление. По отношение на
втория длъжник Й.Д., поканата е връчена чрез ЧСИ Л.Т, рег.№737 в КЧСИ, Добрич,
чрез залепяне на уведомление по чл.47 ГПК. Твърди се, че поканата е връчена на
26.08.2018г. Твърди се предсрочна изискуемост на дълга считано от 28.08.2018г.
Ищецът
заявява, че след тази дата и до подаване на исковата молба не са постъпвали
плащания по договора. Твърди се, че към датата на подаване на исковата молба са
налице 61 непогасени месечни вноски, считано от 10.02.2014г. и 60 непогасени
вноски за лихва, считано от 10.03.2014г. с общо задължение по договора от
165 697.65 шв.франка и 851.53 лева съгласно извлечение на банката към март
2019г. /посочени поотделно по пера в исковата молба/ Изрично банката твърди, че
не претендира главницата от 10.02.2014г. до 05.03.2014г., а единствено за
периода 06.03.2014г. до подаване на исковата молба, поради изтекла погасителна
давност съгласно чл.110 ЗЗД. Поради това, с исковата молба се претендира
единствено част от главницата, за периода от 06.03.2014г. до 06.03.2019г.
В
срока за отговор е постъпило становище на ответниците, двамата представлявани
от АДВ.В.В. от САК, за неоснователност
на исковете. Моли за отхвърлянето им изцяло, а в евентуалност въвеждат
възражение за прихващане за сумата от 4 000 лева, представляващи вземане
на длъжниците от банката, представляващи недължимо платено /надплатено/ поради
едностранно увеличаване на лихвата по кредита и нищожност на тези клаузи, за
периода от 06.03.2014г. до 28.08.2018г.
На
първо място ответниците правят искане за СПИРАНЕ на настоящото производство до
приключване на спора по т.дело №2056/2018г. на Първо т.о. на ВКС, образувано
между същите страни относно искове за прогласяване нищожност на клаузи от
договора за кредит както и за връщане на недължимо платени суми – валутна
разлика между шв.франк и еврото по същия договор. Твърди се преюдициалност на
висящото касационно дело към настоящото.
Оспорва
се търговския характер на образуваното пред ВОС производство.
Твърди
се, че банката не е имала право да обявява предсрочна изискуемост на
задълженията по договора тъй като не само, че не е налице забава, но е налице
надплащане. Твърди се, че ответниците не са уведомявани за обявената предсрочна
изискуемост. Твърди нарушаване на договора от страна на банката. Оспорва се
редовността на изпратените до ответниците покани тъй като в същите не се
съдържат основни реквизити на дълга вкл. дата на обявената предсрочна
изискуемост. Евентуално, твърдят, че дори да е надлежно упражнено правото по
чл.60, ал.2 ЗКИ, то не са налице предпоставките по чл.432 ТЗ – банката да
предостави достатъчен срок за изпълнение на задължението. Поканите не са
достигнали до ответниците и не е налице уведомяване за изискуемостта на дълга.
Твърди се, че искът за нот.такси е недопустим за претендирания период.
Ответниците
възразяват по въведената с исковата молба фактическа обстановка. Твърди се
усвояване на сума в размер на 68 800 евро. Към договора не бил представен
и на длъжниците погасителен план. Твърди се плащане на падеж на погасителните
вноски. Твърди се, че в полза на банката е учредена и договорна ипотека. Всеки
месец ответниците дължали различна сума. Твърди се увеличаване на месечните
вноски до 900.71 шв.франка /от 830.46 франка/. Не са получавали отговор на
какво се дължи увеличението на месечната вноска.
Твърди
се недължимо плащане на месечна вноска в размер на 300 лева /187.50 шв.франка/,
които са недължимо заплатени на ищеца. Такива са и месемните такси за
управление на кредита -0.05% върху непогасената главница. Твърди се образуване
на производство на 12.11.2013г. по гр.дело №46784/2013г. на СРС, 35 състав, по
което клаузи от договора били прогласени за нищожни, но по този спор се твърди
висящност пред ВКС на т.дело 2065/2018г. на Първо т.о.
Оспорва
се основателността на исковете. Договорът съдържа 7 нищожни клаузи – чл.2,
чл.3, ал.1 и ал.5; чл.6, ал.2 и ал.3; чл.13; чл.24 от договора за кредит, които
са противни на чл.143 от ЗЗП. Развити са доводи във връзка с твърдяната
нищожност на договора. Тези възражения се поддържат и по настоящия иск – твърди
се противоречие на клаузите от договора с чл.143, т.3, т.10, т.12 от ЗЗП.
Твърди се, че клаузите не са индивидуално договорени. Цитира се протокол на
Комисията за защита на потребителите от 27.05.2015г. Твърди се, че единствената
причина за подписване на допълнителните споразумения, е увеличеният размер на
вноските по кредита. Твърди се, че тези споразумения съдържат нищожни
неравноправни клаузи – налице е и анатоцизъм, капитализация и оскъпяване на
кредита. Твърди се, че при липса на промяна в месечните плащания, ответниците
са можели да погасяват кредита на определените погасителни вноски. Твърди се,
че ответниците принудително са подписали доп.споразумения, а последните са
уговорки във вреда на потребителя. Молят съда да съобрази постановено от ВКС
решение по т.дело №2615/2016г. на Първо т.о. относно нищожността на
доп.споразумения – спогодба върху нищожни клаузи от договора за кредит.
Твърди
се неправилно изчисление от банката на претендираната главница. Твърди се, че
не се дължат шв.франкове, а евро, каквато валута са получили ответниците. Ако и
да се дължи главница се твърди, че е в много по-малък размер от претендирания.
Възражението
за прихващане, обективирано в отговора касае сума от 4 000 лева,
представляваща надплащане на договорни лихви въз основа на нищожни клаузи от
договора, за периода от 06.03.2014г. до обявената предсрочна изискуемост на
28.08.2018г.
С
допълнителна искова молба, банката –ищец поддържа исковете. Сочи, че не са налице
основания за спиране на настоящото производство както и възражението за
разглеждане на спора по общия ред, а не по реда на гл.32 от ГПК, е
неоснователно. Поддържа се, че ответниците са направили напълно бланкови
възражения за продължило плащане по договора и неизпълнение на същия от страна
на банката. Твърдят, че на тези възражения не кореспондира петгодишното
неплащане на погасителни вноски по кредита. Поради това, неясно е и
позоваването от ответниците на разпоредбата на чл.432 от ТЗ за предоставяне на
достатъчен срок за изпълнение на задълженията. Именно поради висящността на
производството пред ВКС по спор между същите страни и осъждане на банката да
възстанови на ответниците сумата от 4 595.06 шв.франка, искът е заведен
като частичен от цялата дължима главница – 48 526.88 франка към исковата
молба. Ищецът поддържа, че при сключване на договора не е нарушен чл.58 от ЗКИ
като обстоятелството, че потребителите ФЛ са предприели сключване на специфичен
договор за финансова услуга, не сочи на действие в негова вреда или на
поставянето му в неравноправно положение. Поддържа се, че право на банката е да
променя лихвения процент съобразно трайната практика в банковия сектор. Твърди
се, че БЛП е определен съобразно методологията на банката. Неоснователни се твърдят,
че са и възраженията на банката относно поемане на валутния риск от страна на
потребителите. /цит.съдебна практика на ВКС/ Възразява се относно приемане на
възражението за прихващане като неуточнено и предвид висящността на касационно
дело относно връщане на надвзети суми.
С
допълнителен отговор от 05.07.2019г. ответниците поддържат направените вече
фактически твърдения и оспорвания с отговора. Поддържа се, че никъде в договора
няма критерии за формиране БЛП на банката. Поддържат се всички направени вече
възражения за неравноправност, респ.нищожност на клаузи от договора, вкл. на
чл.8 от същия.
Спорът,
предявен пред настоящия съд, касае част от дължима поради обявена предсрочна
изискуемост на вземане по договор за кредит, главница до размера от 43 562.10
шв.франка, която ищецът съразмерва с непогасената по давност, считано от
06.03.2014г. до 06.03.2019г., част от цялата в размер на 112 006.68
шв.франка; вземане за нот.такса в размер на 851.43 лева, за периода от
18.09.2018г. до предявяване на иска.
Същевременно,
съдът взе предвид, че с определение №348/02.07.2019г., постановено по т.дело
№2065/2018г. на Първо т.о., ВКС не е допуснал до касация обжалваното пред него
решение между същите страни, постановено от СГС по гр.дело №11114/2017г. С
последното са уважени предявените искове за нищожност на клаузи от договора за
кредит, сключен между настоящите страни както и уважени предявени искове от
ответниците /сега/ за връщане на недължимо надплатени на банката суми до
размера от 3 887.84 шв.франка, представляващи валутна разлика от
превалутирането на кредита за периода от 11.2008г. до 11.2013г. като с
първоинстн.решение по гр.дело №46784/2013г. на СРС, 35 състав, ГО, са признати
за нищожни друга част от крлаузите и е уважен иск за връщане на основание чл.55 ЗЗД на надплатени суми в размер на 1095.38 лева, разлика между предварително
договорени и заплатени вноски в периода от 11.2008г. до 11.2013г.
С
оглед на получената служебно информация от сайта на ВКС, съдът намира
направеното искане за спиране на производството за неоснователно.
Изложените
в отговор и допълнителния отговор съображения, извлечени от постановената
значителна по обем съдебна практика, съдът следва и ще съобрази при
постановяване на акта си по същество на спора.
Въз
основа на горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА
ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, София, чрез
адв.Д.М. от САК срещу Ц.Т.Д., ЕГН ********** и Й.Д.Д., ЕГН **********, за
солидарното осъждане на ответниците да заплатят на банката ищец сумите:
43 562.10 лева, представляващи част от дължима главница по договор за
кредит №HL – 43968 от 01.10.2008г., цялата в размер на
112 006.68 шв.франка както и сумата от 851.43 лева нот.такси за периода от
18.09.2018г. до 06.03.2019г., ведно със законната лихва върху главниците от
подаване на исковата молба на 08.03.2019г. до изплащане на задължението, ПРИ
ТВЪРДЕНИЯ за обявена предсрочна изискуемост на 28.08.2018г.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ: чл.430 ТЗ вр.чл.79 ЗЗД.
НЯМА
БЕЗСПОРНИ ФАКТИ И ОБСТОЯТЕЛСТВА.
В
ТЕЖЕСТ НА ИЩЕЦА е да установи основанието и размера на всяко едно от
претендираните от него плащания – за част от главницата и за нот.такса; да
докаже предпоставките за обявяване на предсрочната изискуемост и обявената
надлежно на ответниците такава; да докаже, че е налице индивидуално договаряне
на споразуменията за рефинансиране на кредита; да проведе насрещно доказване по
възражението за прихващане.
В
ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИЦИТЕ е да установят всички възражения, от които черпят изгодни
правни последици, вкл. давност, плащане, прихващане и др.; да установят, че е
налице изпълнение от тяхна страна на договора за кредит като подписаните
споразумения са единствено по причина едностранната воля на банката за промяна
на условията по кредита; да установят надплащане на сумата от 4 000 лева,
представляваща разлика в лихвата по кредита, за периода от март 2014г. до
28.08.2018г. като сумарна стойност от заплатени погасителни вноски.
СЪДЪТ
обявява на страните, че относно действителността на клаузите от договора за
кредит, е обвързан от постановеното и междувременно влязло в сила решение на
СРС, цит.по-горе, с което със СПН е приета нищожност /неравноправност/ на
клаузи от договора за кредит както и подлежащи на връщане суми, представляващи:
разлика в предварително уговорените погасителни вноски и заплатените такива;
недължимо платена годишна такса за управление на кредита както и курсова
разлика шв.франк/евро и недължимо платена сума, дължаща се на превалутирането
на внесени суми от евро във франкове, на основание чл.297 и чл.298 ГПК.
ПРИЕМА
възражение за прихващане на ответниците, заявено своевременно с отговора на
исковата молба, доколкото същото касае период, който не е обхванат от влязлото
в сила решение, т.е. след ноември 2013г. – претендирана сума 4000 лева,
надплащане поради едностранно увеличаване на лихвата за периода от март 2014г.
до август 2018г.
УКАЗВА
на ответниците, че следва с писмена молба в 1 седмичен срок от уведомяването, с
препис за насрещната страна, да конкретизират възражението за прихващане като
посочат извършвали ли са в претендирания период плащания на погасителни вноски
и в какъв размер по договора за кредит; да наведат твърдения въз основа на кое
основание и кога е увеличен размерът на погасителните вноски, конкретно в частта
на дължимата договорна лихва за заявения във възражението период.
УКАЗВА
на ищеца в 1 седмичен срок от уведомяването, с препис за насрещната страна, да
конкретизира:
Да
посочи дали претендираната частична главница се претендира като консолидирана сума
от общия размер на дължимата главница или се претендира като сумарна сума на
погасителните вноски по кредита за посочения в исковата молба период, вкл. да
посочи съставната част от вноската – отделно главница и отделно договорна лихва
/която не е предмет на иска/;
При
промяна на главницата в периода на ИМ, да посочи основание за това;
Да
конкретизира претенцията за нот.такса като посочи основанието на задължението
както и обоснове размерът му – еднократна такса или няколко кумулирани такси
представлява;
Да
конкретизира и обоснове началния период за предявяване на претенцията за
главница от март 2014г. и посочената начална дата февруари 2014г. до
предявяване на иска при обявена предсрочна изискуемост през август 2018г.;
Да
завери представените с допълнителна искова молба доказателства;
Да
представи действащите към договора погасителни планове за периода на действие
на договора по делото и на вещото лице.
ДОПУСКА
СЪДЕБНО-СЧЕТОВОДНА ЕКСПЕРТИЗА, по искане на ищеца /в исковата молба/ и на
ответника /в отговора/, по която вещото лице, след преглед на материалите по
делото и счетоводството на ищеца, да отговори на поставените въпроси както и на
въпросите в отговора на исковата молба /на л.105 по делото/, БЕЗ СЛЕДНИТЕ, в
която част, съдът:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за ССЕ по т.3, т.4, т.5, т.7, т.9, т.15,
поради неотносимост на поставените въпроси към настоящия спор.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит в размер на 200 лева, вносими от ищеца и 200 лева, вносими от
ответниците, в 1 седмичен срок от уведомяването, общо 400 лева първоначален
депозит.
ОПРЕДЕЛЯ
за вещо лице по експертизата М Д, която следва да бъде уведомена след
авансиране на депозита.
УКАЗВА
на страните да съдействат на вещото лице за изготвяне на заключението като
създаването на пречки за това съдът ще има основание да обсъди като основание
по чл.161 ГПК.
ДОПУСКА
представените от страните писмени доказателства, по чието приобщаване съдът ще
се произнесе в съдебно заседание.
УКАЗВА
на ищеца да посочи за какви обстоятелства представя депозираните с допълнителна
искова молба искания и молби от кредитополучателите.
ИЗИСКВА
за послужване гр.дело №46784/2013г. на СРС, 35 състав на Първо ГО.
НАСРОЧВА
производството по делото за 21.10.2019г. от 10.00 часа. Да се уведомят
страните, ищецът – с препис от допълнителен отговор.
НАСОЧВА на основание
чл.11, ал.2 от Закона за медиацията страните към разрешаване на спора чрез
медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора могат да постигнат доброволно
разрешаване на спора. УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ „медиация”,
могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния
спор и сключат по тях споразумение. Участието в медиация е доброволно, като
процедурата се развива пред трето неутрално и безпристрастно за спора лице –
медиатор.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може
да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр.
Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при
ВРС.
Участие
в медиация страните могат да заявят с подаване на заявление, на тел. 052 623 362, като могат да
поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните бланка – заявление за участие в медиация.
УКАЗВА НА страните и
техните процесуални представители, че в съдебно заседание следва информират съда
за участието си в процедура по медиация или причините за невъзможността от
такова участие.
СЪДИЯ: