Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 16.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в публичното заседание
на девети март две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря Р. Хаджидимитрова и с участие на прокурор П. Вълчев от ШОП, като
разгледа докладваното от административния съдия М. Стергиовска КАНД № 31 по описа за 2020г.
на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна жалба
на „А1 България“ ЕАД, гр. София, депозирана
срещу Решение № 710/10.12.2019г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД №
2228/2019г. по описа на съда. С атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление № В-0050442 от
22.08.2019г. на директора на Регионална дирекция - КЗП гр. Варна, с което на
основание чл. 113 ал. 1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ във връзка с
чл. 222а от ЗЗП, на „А1 България“ ЕАД, гр. София е наложена имуществена санкция
в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Изложени са
аргументи, че дружеството не е извършило вмененото му нарушение, доколкото е
установено дефектът на телефонния апарат се дължи на неправилната му
експлоатация от страна на потребителя. В тази връзка се сочи, че още при
приемането му в обект на търговеца негов служител е констатирал, че апаратът
има следи от употреба, които впоследствие са установени от служител на
обслужващия сервиз „Булграм“ като препятстващи удовлетворяването на
потребителската претенция. Релевират се и доводи за маловажност на простъпката,
а в условията на евентуалност се отправя искане за изменение на наложената
санкция и привеждането `и до минималния установен размер. В съдебно заседание
касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, КЗП,
гр. Варна, изразява становище за неоснователност на касационното оспорване и
претендира присъждане на разноски. В съдебно заседание, редовно и своевременно
призована, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 17.05.2019г.
компетентни длъжностни лица при Комисия по търговия и защита на потребителите -
гр. Шумен извършили проверка в обект – „А1 България“ - магазин за продажба на
мобилни апарати намиращ се в гр. Шумен на бул. „Славянски“ № 26 собственост на „А1 България“ ЕАД гр. София, за което бил съставен Констативен
протокол № К-2670034 от 17.05.2019г. В протокола било отразено, че проверката
се извършва във връзка с постъпила потребителска жалба с Вх. №
В-03-877/30.04.19г. от А.Х..
При проверката е
установено, че в момента обекта работи и обслужва клиенти. В жалбата си
потребителката е описала, че на 29.06.2018г.
е закупила телефон, марка „Самсунг“ модел „Галакси“, чрез договор за
лизинг. На 15.04.2019г., предявява рекламация в магазин „А1“, за това, че
телефона сам сменя приложенията. При предявяване на рекламацията телефонът е
бил без следи от наранявания и удари, за което при приемане на рекламацията е
съставен протокол.
На 18.04.2019г. Х. получава
обаждане от сервиза, като и е съобщено, че телефонът е със счупен дисплей и
трябва да заплати за ремонт 180.00 лева. На 22.04.2019г. телефонът и е върнат
неотремонтиран, с непризната гаранция.
При проверката в обекта
и на приложените към жалбата документи било установено, че телефонът е закупен,
чрез договор за лизинг на 29.06.2018г. и е гаранционен, и потребителят е в
правото си да предяви рекламация. Било установено също така, че с документ за
сервизно обслужване, към рекламация № MRSH5371041 от 15.04.2019г. рекламацията
е приета в магазина. В графата състояние при приемането било отразено „следи от
употреба“. В документа с който телефона е приет за ремонт на 15.04.2019г.
нямала констатации за следи от удари, изтървавания или наранявания. От
сервизната карта ставало ясно, че при приемането на телефона същият е щателно огледан,
като при огледа са констатирани само
следи от употреба.
С протокол № на
поръчката BG 02001302773 на „Булграм“ сервиз е констатирана механична повреда
по телефона и е отказан гаранционен ремонт.
С Акт за удовлетворяване
на РЕКЛАМАЦИЯ № RMSH 05371041/15.04.2019г. към сервизна поръчка №
SOSH05395585/15.04.2019г. издаден от „А1 България“ е прието, че рекламацията е
неоснователна и не следва да се уважава.
С КП на търговеца е
дадено разпореждане на 28.05.2019г. да представи в офиса на КЗП-РД-Варна, гр. Шумен,
становище по жалбата в което ясно и точно да е описана причината, поради която
на потребителката Х. и е отказан гаранционен ремонт. Да се представи документ
показващ , че при приемането на телефона за рекламация на 15.04.2019г. в
магазина същият е бил с механично счупен дисплей. Да се представи документ от
който да е видно че констатираният -
„механично счупен дисплей“ в сервиз „Булграм“ е оторизиран от производителя
„Самсунг“ да извършва гаранционно обслужване на търговската марка „Самсунг“
На посочената дата в офиса на комисията
постъпило становище от страна на жалбоподателя в което становище се развивала
тезата за механична счупване на дисплея. Останалите искания не били изпълнени.
В съдебно заседание жалбоподателят представил доказателства, че сервиз
„Булграм“ е оторизиран представител на „Самсунг“ за ремонт и диагностика на
стоките му.
На 03.07.2019г. за
констатираното при проверката извършена на 17.05.2019г., бил съставен АУАН №
К-0050442/03.07.2019г., като актосъставителят е счел, че с това жалбоподателят
е нарушил чл.113 ал.1 от ЗЗП. Акта е съставен и връчен на упълномощено от
жалбоподателя лице, който го е подписал без забележки. Не се е възползвал от
правото си по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок да депозира писмени възражения по
акта.
Въз основа на така
съставения акт и на материалите съдържащи се в преписката било издадено
процесното наказателно постановление.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдебният състав
извел и решаващия си извод относно безспорната установеност на вмененото на
дружеството неизпълнение.
Настоящият състав
намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният
съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от
касационната инстанция. Правните доводи кореспондират с доказателствения
материал, като решението е постановено при обсъждане на релевантните за това
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Фактите по делото са възведени
въз основа на надлежно събрани по реда на НПК писмени и гласни доказателства,
които правилно са преценени от решаващия съд. Не са налице твърдените от
касатора закононарушения при събиране и преценка на доказателствата по делото,
още по-малко при тълкуването и прилагането на законовите норми.
Шуменският
административен съд намира за неоснователен доводът на касатора относно липсата
на доказателства, обосноваващи наличието на визираното в АУАН и НП нарушение.
Видно от обстоятелствената част на наказателното постановление, на касатора е
наложена имуществена санкция за това, че търговецът не е изпълнил
административното си задължение да приведе потребителската стока в съответствие
с договора за продажба на потребителя, с което е нарушил чл. 113, ал. 1 от ЗЗП.
За констатираното нарушение на лицето е наложена имуществена санкция на
основание чл. 222а от ЗЗП. Изпълнителното деяние, релевантно за ангажиране на
имуществената отговорност по чл. 222а от ЗЗП, е неизпълнение на визираното в
чл. 113, ал. 1 от ЗЗП задължение търговецът да приведе потребителската стока в
съответствие с договора за продажба в рамките на един месец, считано от
предявяването на рекламацията от потребителя. В случая фактите, обуславящи
материалната законосъобразност на наложената санкция, са безспорно установени –
налице е надлежно предявена рекламация, като търговецът е отказал да приведе
потребителската стока в съответствие с договора за продажба.
Видно от ангажираните по
делото доказателства, условията, при които не се признава гаранцията, са „всички
случаи на повреди, причинени от неправилна употреба, изпускане, удар,
неправилно съхранение, заливане с течности, опити за поправка от неупълномощени
лица, зареждане с неоригинални зарядни устройства или други външни въздействия,
в противоречие с изискванията на производителя“. Според предварително обявените
условия, гаранцията може да бъде отнета, ако повредата се дължи на неправилна
употреба от страна на потребителя, включително и на изпускане на апарата. В
настоящия случай не се установява, че повредата на мобилния апарат се дължи на
поведението на клиента, доколкото липсват констатации в тази насока от
приемащия рекламацията служител на търговеца. Като забележки при приемането му
са описани единствено следи от употреба, а като оплакване на потребителя е
отразено, че телефонът отваря различни приложения и набира при заключен екран.
Едва в сервиза е установена повреда, изразяваща се в механично счупен дисплей,
причинена от поведение, което се вменява на потребителя. Предвид липсата на
доказателства, установяващи, че към момента на предявяване и приемане на
рекламацията, апаратът вече е бил с повреден екран, правилно районният съд е
отклонил като неоснователно възражението на дружеството за дефект, дължащ се на
поведението на клиента, обуславящо отпадането на гаранцията. По никакъв начин
не е обоснована причинно-следствена връзка между констатациите в сервиза и и
описаната повреда. След като не е доказано по категоричен начин, че дефектите,
които показва закупената стока, се дължат на неправилна експлоатация или
съхранение от потребителя, търговецът е длъжен да изпълни задължението си по
чл. 113, ал. 1 от ЗЗП и като не е сторил това, същият е нарушил посочената
разпоредба и правилно е бил санкциониран за неизпълнение на задължението си.
Оттук следва да се приеме за установено по несъмнен начин извършването на
нарушението, визирано в АУАН и НП, като наведеното оплакване за необоснованост
на атакуваното решение е неоснователно. Деятелността не разкрива белезите на
„маловажно административно нарушение“ и законосъобразно дружеството е било
санкционирано. Размерът на имуществената санкция е правилно определен, като на
съда е служебно известно обстоятелството, че търговецът е санкциониран
неколкократно за аналогични простъпки, при което за постигане на целите,
заложени в чл. 12 от ЗАНН, закономерно му е било определена санкция в
максимален размер.
В обобщение на
изложеното, Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил
правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила,
като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение.
Относно претенцията на
ответната страна за присъждане на направените разноски, съдът съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на
чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН
/нова, ДВ бр. 94 от 29.11.2019г./ в съдебното производство, образувано по
обжалване на наказателно постановление страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора ответната страна има право на
разноски по делото. Същите следва да бъдат присъдени в размер на 120 лева,
която сума представлява юрисконсултско възнаграждение, определено въз основа на
чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид изложеното касаторът
следва да бъде осъден да заплати в полза на КЗП, гр. Варна разноски по делото в
размер на 120 лева.
Ограничен в пределите на
касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият
съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по
чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на
атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното,
Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а
решението на Районен съд - гр. Шумен като правилно и законосъобразно и следва
да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 710/10.12.2019г. на
Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 2228/2019г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
„А1 България“ ЕАД, гр. София да
заплати на Комисия за защита на потребителите, РД – Варна, , разноски по делото
в размер на 120 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 16.03.2020 г.