РЕШЕНИЕ
№613
гр. Хасково, 21.07.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ХАСКОВО, в открито съдебно заседание на тридесети юни през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Тенева
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №124/2023г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ чл. 405 от Кодекса на труда КТ/.
Образувано е по жалба от „Персонал Корект-ДЕ“
ЕООД *, ЕИК
*********, представлявано
от управителя Т.С.П., подадена чрез пълномощник - адв. Ч., против принудителна
административна мярка (ПАМ) - задължителни предписания по чл.404 ал.1 т.12 от КТ, обективирани в т.3 от Протокол за извършена проверка
№ПР2240317/22.12.2022г., съставен от служители на Дирекция „Инспекция по труда“
– Хасково, потвърдени с Решение изх. №23 003 539/19.01.2023г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“.
В жалбата се твърди, че обжалваната
принудителна административна мярка, представляваща задължително предписание, е
недопустима и незаконосъобразна. Сочи се, че контролният орган към Дирекция
„Инспекция по труда“ – Хасково, се е произнесъл с властническо разпореждане
относно правнозначими факти и обстоятелства, за които в КТ се предвижда съдебен
контрол. Твърди се, че заплащането на труда е съществен елемент от трудовото
правоотношение, което е между работник и работодател и администрирането на това
правоотношение от трета страна – неучастваща в него, е недопустимо. Това
нарушавало правото на защита, гарантирани в ГПК в състезателно гражданско
производство пред съд. Сочи се, че предписанията в протокола са и
незаконосъобразни. Неправилно била игнорирана доказателствената стойност на
официални документи, представени от работодателя. Навеждат се доводи, че не са
изяснени основни правнозначими факти, а именно - преводите на трудово
възнаграждение на жалбоподателката В.Г. по една и съща банкова сметка ***,
собственост на едно и също лице; на тези банкови сметки има ли наложени запори
по реда на ГПК и ДОПК, за да се изплаща трудово възнаграждение чрез трето лице
– дъщеря; получени ли са сумите от дъщерята на лицето и дали са предадени и др.
Сочи се, че при установяване на несъответствие със законовите изисквания за
водене на задължителната документация при работодателя е допустимо да се
установяват административни нарушения, но не и да се правят необосновани правни
изводи, които са в компетенциите на съд. По изложените в жалбата аргументи се
моли за отмяна на оспорените задължителни предписания. Претендира се и
присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
Не ангажира становище по делото.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 24.02.2021 г. е сключен Трудов договор
№131/2021г. (л.41-42), на основание чл.67, ал.1, т.1, във връзка с чл.70 ал.1
/в полза на работодателя/ от КТ между „П. К. - ДЕ“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ ********* - работодател и В.С.Г. – работник/служител
на длъжността „социален асистент“. Посочено е, че основното месечно трудово
възнаграждение е в размер на 510.00 лв., като са уговорени допълнителни
възнаграждения: за придобит трудов стаж и професионален опит в посочен размер,
както и е уговорен реда и начина за изплащане на трудовото възнаграждение.
С подписване на трудовия договор на Г. е
връчена и длъжностна характеристика (л.49-50) за заеманата от нея длъжност.
По делото са представени утвърдени от работодателя
Вътрешни правила за работната заплата в „П. К. - ДЕ“ ЕООД (л.28 и сл.). В чл.7
ал.1 от същите е посочено, че индивидуалната работна заплата се изплаща еднократно
до 25-то число в месеца, следващ месеца, за който се отнася, като в ал.2 е
посочено, че индивидуалната работна заплата се изплаща по банков път.
Приложена е Декларация за банкова сметка ***
(л.45) - без посочена в същата дата, в която В.С.Г. е декларирала личната си
банкова сметка ***. Представена е и Декларация за банкова сметка *** (л.52) от
01.07.2021г., в която В.С.Г. е декларирала личната си банкова сметка ***.
По делото са представени Допълнително
споразумение №1 към Трудов договор (л.55-56), сключено на 25.02.2021г.,
съгласно което работодателят възлага на работника, а работникът/служителят (В.С.Г.)
приема да бъде командирован за периода 25.02.2021г. – 25.06.2021г. за
изпълняване на длъжността „социален асистент“, като е уговорено основно трудово
възнаграждение за срока на командироване: 2600,00 лв., което се изплаща
еднократно в следните срокове: до 15 число на месеца, следващ месеца, за който
е дължимо, по банков път, по посочена от работника банкова сметка.
***азумения – с №2 и №3 към Трудов договор
№131/2021г., сключени на 05.08.2021г. (л.58-59) и на 01.03.2022г. (л.61-62)
между работодателя и Г., във връзка с командироване на последната за периода
20.09.2021г. – 20.01.2022г. и съответно периода 05.03.2022г. – 07.05.2022г. за
изпълняване на длъжността „социален асистент“.
Видно от Разчетно-платежна ведомост на „П.
К. - ДЕ“ ЕООД, ЕИК: ********* за
месец юли – 2021 (л.82), за месец август – 2021г. (л.85), за месец октомври
2021г. (л.91) и за месец декември - 2021г. (л.98), на В.С.Г. за всеки от
посочените месеци е начислена сума за получаване от по 1967.94. Съгласно
Платежно нареждане за кредитен превод (л.83) с дата на плащане 22.07.2021г., на
В.Г. (с посочена банка на получателя Ю. И ЕФ Д. Б. АД) е платена сума в размер
на 600.00 лева, с посочено основание – заплата м. юли аванс 2021, а според
Платежно нареждане за кредитен превод (л.86) с дата на плащане 10.09.2021г., на
В.Г. (с посочена банка на получателя Банка *** АД) е платена сума в размер на
450.00 лева, с посочено основание – заплата м. август 2021, с пояснение –
„доплащане“. Съгласно Платежно нареждане за кредитен превод (л.92) с дата на
плащане 04.11.2021г., на В.Г. (с посочена банка на получателя Банка *** АД) е
платена сума в размер на 1076.00 лева, с посочено основание – заплата м. окт.
2021г., а според Платежно нареждане за кредитен превод (л.99) с дата на плащане
05.01.2022г., на В.Г. (с посочена банка на получателя Банка *** АД) е платена
сума в размер на 1388.00 лева, с посочено основание – заплата м. декември 2021г..
Допълнително по делото са представени Платежно
нареждане за кредитен превод (л.160) с дата на плащане 31.08.2021г., видно от
което на К.
Г.
(с посочена банка на получателя У. Б. АД)
е платена сума в размер на 1000.00 лева, с посочено основание – заплата м. аванс
м. авг. 2021, с пояснение „на В.Г.“, а съгласно Платежно нареждане за кредитен
превод (л.165) с дата на плащане 16.11.2021г., на К. Г.
(с посочена банка на получателя У. Б. АД) е платена сума в размер на 1173.00 лева, с
посочено основание – заплата м. на В.Г., с пояснение „окт 2021“.
Видно от Споразумение №00084 за прекратяване
на трудов договор №131/24.02.2021г. (л.51), сключено на 18.07.2022г. на
основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ, работодателят и В.С.Г. – работник/служител, са
се споразумели и изразили съгласието си Трудов договор №131/24.02.2021г. да бъде
прекратен, считано от 12.07.2022г. В споразумението е посочено, че
работодателят ще изплати на работника/служителя следните обезщетения към дата
на прекратяване на трудовия договор: обезщетение за неползван платен годишен
отпуск по чл.224 от КТ за 12 работни дни
в размер на 1478.24 лв. Отразено е, че работникът/служителят няма други
претенции към работодателя, свързани с трудовото правоотношение.
С изх. №22093921/01.12.2022г. от инспектори
в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Хасково е изпратена Призовка (на основание
чл.45, ал.1 от АПК) до „Персонал Корект-ДЕ“ ЕООД, *, в качеството на работодател, с която е
указано на 08.12.2022г. да се яви в Д “ИТ“ гр. Хасково, чрез своя законен
представител или чрез упълномощен представител, като при явяването следва да
бъдат представени на основание чл.402, ал.1, т.2 от КТ посочените в призовката
документи.
С оглед извършената проверка, от старши
инспектор П. З. Н. и главен инспектор Г. Г. А. в Д“ИТ“ гр. Хасково е съставен Протокол
за извършена проверка № ПР2240317/22.12.2022г. В протокола, в т.3 е
констатирано следното: „П. К. - ДЕ“ ЕООД * в качеството си на работодател не е
изпълнил задължението си по чл.128 т.2 от Кодекса на труда да плати в пълен
размер на В.С.Г., бивш работник в предприятието на длъжност „социален
асистент“, начисленото ѝ в разчетно-платежни ведомости трудово
възнаграждение за м. юли, август, октомври и декември 2021г., а именно: за
месец юли 2021г. ѝ е начислена сумата от 1967.94 лв., а е изплатена
сумата от 600.00 лв. (платежно
нареждане от 22.07.2021г.);
за месец август 2021г. ѝ е начислена сумата от 1967.94 лв., а е изплатена
сумата от 450.00 лв. (платежно
нареждане от 10.09.2021г.);
за м. октомври ѝ е начислена сумата от 1967.94 лв., а е изплатена 1076.00
лв. (платежно
нареждане от 04.11.2021г.),
за м. декември 2021г. е начислена сумата от 1967.94 лв., а е изплатена сума в
размер на 1388.00 лв. (платежно
нареждане от 05.01.2022г.).
Във връзка с посочените констатации в т.3,
за отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях на основание чл. 404, ал. 1, т. 12 от КТ е дадено следното предписание по т. 3: „Персонал Корект -ДЕ“ ЕООД, * в качеството си на работодател на
основание чл.128 т.2 от Кодекса на труда, да изплати в пълен размер на В.С.Г.,
бивш работник в предприятието на длъжност „социален асистент“, начисленото
ѝ в разчетно-платежни ведомости трудово възнаграждение за м. юли, август,
октомври и декември 2021г. по някои от способите, предвидени в изискванията на
чл.270 ал.3 от Кодекса на труда. Посочен е срок за изпълнение: 23.01.2023г.
Протоколът е връчен на Т.П. – управител на „П.
К. - ДЕ“ ЕООД на 22.12.2022г.
Предписанието по т.3 от посочения протокол е
обжалвано по административен ред, като с Решение с изх.
№23 003 539/19.01.2023г., Изпълнителен Директор на Изпълнителна Агенция
„Главна инспекция по труда“, е отхвърлил като неоснователна предявената жалба,
с която се иска отмяна на предписание по т.3 от Протокол за извършена проверка
изх. №ПР2240317 от 22.12.2022г., издаден от Дирекция „Инспекция по труда“ със
седалище гр. Хасково, дадено на основание чл.404 ал.1 т.12 от КТ на „П. К. - ДЕ“
ЕООД и го потвърждава.
Решението е получено на 27.01.2023г., видно
от известие за доставяне (л.134).
Жалбата до съда е подадена чрез Дирекция
„ИТ“ – гр. Хасково, където е заведена с вх. №23011071 от 31.01.2023г.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, настоящият съдебен състав обосновава следните правни изводи:
Жалбата, като подадена в законово
установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ
на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
От събраните по делото доказателства е видно, че
контролните органи са извършили проверка при условията на несъществуващо
трудово правоотношение – прекратено на 12.07.2022г., а проверката е започнала
на 08.12.2022г.
Съгласно разпоредбата на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ,
посочена като правно основание за издаването на предписанията, за
предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство,
на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване
и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията
по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по
предложение на синдикалните организации могат да дават задължителни предписания
на работодателите, предприятията ползватели, органите по назначаването и
длъжностните лица за отстраняване на нарушенията на трудовото законодателство,
на законодателството, свързано с държавната служба, включително и на
задълженията по социално-битовото обслужване на работниците и служителите и на
задълженията за информиране и консултиране с работниците и служителите по този
кодекс и по Закона за информиране и консултиране с работниците и служителите в
многонационални предприятия, групи предприятия и европейски дружества, както и
за отстраняване на недостатъците по осигуряването на здравословни и безопасни
условия на труда.
Семантичното тълкуване на цитираната разпоредба
предполага наличието на валидно съществуващо трудово правоотношение.
Констатациите на контролния орган засягат едно вече прекратено правоотношение,
досежно неизплатено в пълния му размер трудово възнаграждение на В.Г., като е
определен и неговия размер. С други думи е решен трудов спор.
Контролните органи на инспекцията по труда могат да
дават общи предписания на работодателите да изпълняват задължението за
изплащане на трудови възнаграждения по непрекратени трудови правоотношения,
както и обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения чл. 404, ал.
1, т. 12 от КТ. Даването на предписания за разрешаване на конкретни
трудовоправни спорове е извън компетентността на контролните органи на
инспекцията по труда, предоставена им с чл. 404 от КТ. Възникналите спорове
между страните по трудовото правоотношение се разрешават по реда на Гражданския
процесуален кодекс (ГПК), към който препраща чл. 360, ал. 1 от КТ, а не по
административен ред чрез прилагането на принудителни административни мерки.
В настоящият случай, административният орган не е
установил, какви са валидните трудовоправни отношения и с издаването на
предписанията е излязъл от обхвата на своите правомощия като е решил един
трудов спор, което е от компетентността на съда. Липсата на компетентност
означава, че издаденият акт е нищожен и не може да породи правно действие (в този
смисъл Решение № 6743/21.06.2023г. по адм. дело № 11099/2022г. на ВАС).
Отделно от това по делото се събраха доказателства, от
които е видно, че на В.Г. бивш работник в „Персонал Корект-ДЕ“ ЕООД е
изплатена констатираната разлика в работните заплати, за посочените в
предписанието месеци (което
се е случило в период преди даване на предписанието), но плащанията са извършвани по друга
декларирана от нея банкова сметка ***а Г. (дъщеря). От страна на жалбоподателя такива
възражения са правени още в хода на протеклата административна проверка (т.3.2 от жалба лист 6 от делото), но са останали неизследвани и неглижирани от контролните органи.
С оглед изхода на спора, на жалбоподателя се дължат
претендираните разноски. На основание §1, т. 6 от ДР на АПК Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ следва да заплати на „Персонал
Корект-ДЕ“ ЕООД гр. Хасково, ЕИК *********, представлявано от управителя Т.С.П.
разноски в размер на 850 лева, представляващи държавна такса и възнаграждение
за адвокат.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2
от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА за нищожни
Предписанията по т. 3, обективирани в Протокол за извършена
проверка №ПР2240317/22.12.2022г., съставен от служители на Дирекция „Инспекция
по труда“ – Хасково, потвърдени с Решение изх. №23 003 539/19.01.2023г. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна Агенция „Главна инспекция по труда“.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на „Персонал
Корект-ДЕ“ ЕООД *,
ЕИК *********,
представлявано от управителя Т.С.П., направените по делото разноски в размер на
850 (осемстотин
и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: