РЕШЕНИЕ
№ 304
гр. Монтана, 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Александра Нанова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело
№ 20241600500500 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 94 от 25.07.2024година постановено по гр.д.№
178/2023година по описа на РС Берковица е признато за установено по
предявения иск по реда на чл. 422 ГПК по иск с правно основание чл. 61, ал.1
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че Община В.
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., ДЪЛЖИ НА С. П. Ж. с
ЕГН ********** от с. П., , общ. С., обл. С., СУМАТА 3121 лева,
представляващи разходи за лечение на безстопанствени животни, чипиране,
изваждане на паспорти и ваксинация, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.12.2022 г. - датата на подаване на заявлението до
изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. 688/2022 г. по описа на Районен съд-Берковица.
Със същото решение е осъдена Община В. ДА ЗАПЛАТИ на
С. П. Ж. с ЕГН ********** от с. П., сумата от 1097.40 лева - разноски за
исковото производство и 62 лева - разноски за заповедното производство.
1
Недоволна от така постановеното решение е останала Община гр.В. и е
обжалвала същото в предвидения от закона срок като неправилно поради
нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и е необосновано
В жалбата си твърди, че от показанията на свидетелите Т.Г. и И.И. се
установява, че те на са квалифицирани, компетентни лица, които биха могли
да определят реалното здравословно състояние на кучетата. Ищцата не
притежава лиценз за хуманно отношение и завършен курс за хуманно
отношение при транспортиране на животните, което е предпоставка за
влошеното здравословно състояние на кучетата при транспортирането им от
град В. до град С.. Свидетелските показания на Т.Г. и И.И. не доказват по
безспорен начин, че за периода от 16.08.2022г. до 22.08.2022г., четирите
безстопанствени кучета са били в района на хотел М., както е посочила
ищцата.Сформираната комисия през август 2022г. , която е извършила
проверка, като е обходен маршрута в района на хотел М., покрай Баните, от
Слънчевата градина до парка, но не са намерени никакви животни.
Компетентните служители от Община В. са реагирали своевременно, веднага
щом са били уведомени са сигнала на ищцата, извършили са проверка,
съставили са констативен протокол и не са открили безстопанствени кучета,
С писмо с изх. № 9400-2380-(2)/29.08.2022 г., Кмета на Община В. изрично
е уведомил и то преди ищцата да изложи твърдения за извършени разходи по
лечение на 4 броя кучета, които твърди, че са болни, че на основание чл. 13,
ал. 1 от Наредба № 4 от 01.02.2021 г. за прилагане на Националната програма
за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на
Република Б., за извършване на ветеринарномедицински дейности на
безстопанствените кучета на територията на Община В. има сключен Договор
№ 16/07.02.2022 год. с ветеринарно медицинско заведение за извършване на
ветеринарномедицинска дейност на безстопанствени кучета на територията на
община В..
С действията, които ищцата твърди, че е извършила, а именно залавяне,
транспортиране, настаняване във ветеринарна клиника, обезпаразитяване,
лекуване и кастриране на кучета, които е намерила на територията на град В.,
е иззела функциите, въпреки че е изрично уведомена на 02.09.2022г. за
цитирания по-горе договор, злоупотребила е с права, като е опитала да
2
изпълни съзнателно състава на воденето на чужда работа без пълномощие,
регламентиран в разпоредбите на чл. 61 и сл. от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
Счита, че не е налице водене на работа на община В. без пълномощие,
защото водената от нея работа изрично е възложена от общината на „А.“
ЕООД, както и че кучетата взети от територията на град В. е следвало да бъдат
върнати и транспортирани до мястото на залавянето им, за да могат грижите
за тях да бъдат поети от изпълнителя по цитирания по-горе договор.
На 13.09.2022 г., в 17:07ч., на официалния имейл на община В. е
получено заявление от С. Ж., като същото е депозирано в деловодството на
общината с вх. № 9400-2380-(3)/15.09.2022г. В заявлението ищцата уведомява
община В. за извършените текущи разходи по безстопанствените животни,
установени на територията на община В. и прилага две фактури: фактура №
**********/12.09.2022г. издадена от Ветеринарна амбулатория „У.“ ЕООД —
с. К., ЕИК: *** на стойност 700 лв. /седемстотин лева/ и прикрепен фискален
бон от 12.09.2022г. за обща сума 700.00 лв., вид услугата: лечение на бездомни
животни от паразитна инвазия, 3 броя, начин на плащане: в брой; фактура №
**********/12.09.2022 г. издадена от Ветеринарна амбулатория „У.“ ЕООД -с.
К., ЕИК: *** на стойност 1100 лв. /хиляда и сто лева/ и прикрепен фискален
бон от 12.09.2022г. за обща сума 1100.00 лв., вид услугата: лечение на
бездомно животно от парвовироза, 1 брой, начин на плащане: в брой.
На 20.09.2022 г., в 16:04 ч., на официалния имейл на община В., е
получено заявление от С. Ж., като същото е депозирано в деловодството на
общината с вх. № 9400- 2800/21.09.2022г. В заявлението ищцата уведомява
община В. за извършените допълнителни разходи за проведено лечение на
инфекциозно заболяване - анаплазмоза на мъжко куче микс, намерено в гр. В.
и моли финансовите разходи по проведено лечение да бъдат преведени па
личната й сметка в банка ДСК.
С поведението си, а именно сигнализиране за животни, които всъщност ги
няма на посоченото в сигнала място, ищецът не е дал възможност на
компетентните органи от Община В. да изпълнят задълженията си по Закона
за защита на животните (ЗЗЖ). Обезщетението за разходите, направени в
изпълнение на едно чуждо задължение може да бъде претендирано от този,
чието задължение е изпълнено (Решение № 356 от 07.10.2011г. на ВКС по
3
Гражданско дело № 853/20 Юг., IV гражданско отделение). Общината не е
уведомена за болни или наранени кучета, а за безстопанствени, които, видно
от представения констативен протокол, е потърсила и не е намерила на
посоченото от подателя на сигнала място. Кметът на общината е изпълнил
задължението си да осигури ветеринарен лекар за ветеринарномедицинско
обслужване на животните, който съгласно чл. 45, т. 1 от ЗЗЖ контролира
здравословното състояние и спазването за защита на животните.
Моли съда изцяло да отмени като неправилно, незаконосъобразно и
постановено в противоречие с материалния закон Решение № 94/25.07.2024г.
постановено по гражданско дело № 20231610100178 по описа за 2023г. на
Районен съд - Берковица, и да признаете за доказано, че не е изпълнен
фактическия състав на водене на чужда работа без пълномощие от С. Ж..
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата С. П.
Ж., ЕГН ********** Адрес: гр. С., чрез адв. Ж. К. от САК с Моля
депозираната въззивна жалба да бъде оставена без уважение като изцяло
неоснователна, а постановеното от Районен съд - Берковица решение да бъде
потвърдено като правилно, обосновано и постановено в съответствие с
материалния и процесуалния закон.Излага доводи, че първоинстанционннят
съд изчерпателно и фактически вярно е обсъдил свидетелските показания и
отчел тяхното значение за спорните факти. Сигналът за бездомни и болни
кучета е бил подаден на 16.08.2022г. а групата е обходила района на хотел М.
чак на 19.08.2022г. - цели три дни след подаването на сигнала за страдащите
животни. С оглед на това са напълно погрешни и подвеждащи твърденията на
въззивника в рамките на подадената от него въззивна жалба, че работната
група за откриване на кучетата е била сформирана „веднага' и Община В. е
реагирала ..своевременно".
Разпитаните свидетели категорично потвърждават фактологичната
обстановка - ищцата е открила трите малки кученца и възрастното куче със
заболявания още на 16 август 2022г., за което е сигнализирала на общината и
БАБХ по телефон. Още на следващия ден - 17 август в 20:40ч. поради липсата
на реакция от общинските служби, ищцата изпраща по електронна поща
писмен сигнал до Община В. с приложени снимки на животните, който е
входиран в общината на 18 август. Ищцата е прибрала животните и ги е
транспортирала до болница У. едва седмица по-късно от първоначалното им
4
намиране на улицата - на 22 август 2022г.. което се потвърждава и от
показанията на д-р К.В., и от показанията на св.И.И., и от медицинските
документи, че животните са приети в болницата на 22 август следобед. На
следващия ден - 23 август 2022г., ищцата добросъвестно изпраща ново писмо
до Община В., с което уведомява общинските власти, че животните са
настанени в лечебното заведение.
Първоинстанционният съд правилно е възприел, че кучетата са били
открити във влошено здравословно състояние. Видно от предоставените с
исковата молба писмени доказателства, и от показанията на лекуващия
ветеринарен специалист К.В., голямото куче дало положителна проба за
заболяването Паровироза, опасно за всички домашни и безстопанствени
кучета, а трите малки кучета били измъчвани от голямо количество кръгли
червеи в стомаха. Твърденията на ответника, че горепосочените тежки и
опасни за здравето на кучетата заболявания са възникнали поради неправилно
транспортиране са меко казано несъстоятелни, нелогични и не са подкрепени
по никакъв начин от доказателства.
Законът за защита на животните, в чл. 47 ал. 3, вменява задължение за
общините да полагат грижи за безстопанствените кучета. Изненадващо е, че
кметът на Община В., в качеството си на административен орган, не е
запознат с факта, че задълженията на общините, вменени им със закон, не
могат да бъдат делегирани по договорен път на трети лица. Отговорността на
Общината не може да бъде ограничена защото тя е сключила договор с друго
лице, което се и задължило срещу възнаграждение да извършва полезна за
общината работа.
Първоинстанционният съд правилно е приел, че ищцата е изпълнила
своето задължение по чл. 16 ал. 1 от Закона за защита на животните и е
информирала компетентните органи.
Сигналите на ищцата са входирани на официалния мейл адрес на
общината и са получили входящ номер.
Първоинстанционният съд правилно е възприел наличието на всички
необходими предпоставки за възникването на отговорност по чл.61 ЗЗД:
Първоинстанционният съд правилно е възприел, че всички
безстопанствени кучета, без значение от здравословното им състояние, се
намират под надзора на общините. В този смисъл е и чл. 47 от Закона за
5
защита на животните.
По делото е установено, че Община В. не разполага с приют за настаняване на
бездомните кучета. С оглед изложеното моли съда да приеме, че обжалваното
решение №94 от 25.07.2024г. на Районен съд - Берковица, III граждански
състав, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а
подадената от Община В. въззивна жалба без уважение.
Моли да им бъдат присъдени сторените в двете инстанции разноски.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Окръжният съд, като обсъди събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и поотделно и във връзка със становищата на страните,
оплакванията в жалбата и въз основа на закона, намира следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежна в производството страна в
срока по чл.259,ал.1 ГПК и е процесуално допустима.Разгледани по
същество жалбата е неонователна.Съображенията на МОС за това са
следните:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск по реда на чл. 422 ГПК с
правно основание чл. 61, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за установяване спрямо
ответника съществуване на вземане в размер 3121 лева, представляващи
разходи за лечение на безстопанствени животни, чипиране, изваждане на
паспорти и ваксинация, ведно със законната лихва от подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 688/2022 г. по описа на Районен съд-Берковица.
За да уважи изцяло така предявения иск БРС е приел, че събраните по
делото доказателства се установяват, че ищцата С. Ж. е информирала Община
В. за намерените от нея на 16.08.22 г. безстопанствени четири кучета, като
подадените от нея сигнали са заведени в Общинската администрация -гр. В. с
вх. № 94000- 2380/18.08.22 г. /л. 6, л. 7 и л. 81-83 по делото .Съгласно
разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЗЖ всеки, който намери болно или наранено
животно /без значение дали същото е безстопанствено или не/, е длъжен да
информира приюта за животни, съответните органи на местната власт,
областната дирекция по безопасност на храните, районното управление на
Министерството на вътрешните работи ИЛИ териториалните поделения на
Изпълнителната агенция по горите. Изброените органи от своя страна са
длъжни да съдействат за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска
6
помощ и настаняване на животното в приют или друг обект. В случая кучетата
са намерени на обществено място и без надзор, не са били вързани и са
отглеждани свободно, което ги характеризира, като „безстопанствени“.
Видно от приложените по делото сигнали, заведени в Общинската
администрация -гр. В. с вх. № 94000-2380/18.08.22 г. /л. 6, л. 7 и л. 81-83 по
делото/ ищцата е посочила, че голямото куче е във видимо нездравословно и
неадекватно състояние, а трите малки кученца се нуждаят от медицински
грижи, поставяне на ваксини и храна.
Съдът е приел, че е налице е хипотезата на чл. 61, ал. 1 от ЗЗД, като по
делото се установени всички елементи от фактическия състав на воденето на
чужда работа без пълномощия /гестията/. Предприетите от Ж. действия са
задължение и отговорност на общината. Поради бездействието на общината и
неоказване на необходимото съдействие Ж. е изпълнила задълженията на
Община В., като е предприела действия за осигуряване на необходимата
ветеринарномедицинска грижа за кучетата и тяхното регистриране, за които
действия отговорността е на Община В., предвид което извършените от Ж.
действия са извършени в интерес на общината, включително действията по
издаване на паспорти, тъй като съгласно чл. 50 от ЗЗЖ отговорните за надзора
и грижата лица, организациите за защита на животните или общините, както е
в настоящия случай, са длъжни да заверяват ежегодно паспорта на кучето в
съответната общинска администрация за извършените обезпаразитявания и
ваксинации. Работата е предприета уместно /именно предвид бездействието
на общината/ и е била добре управлявана, като на кучетата е осигурена
специализирана помощ, лечение и са извършени необходимите действия по
тяхното регистриране. Предвид което заинтересованата в случая Община В.,
чиято е била отговорността да предприеме тези действия, дължи
възстановяване на ищцата на направените от нея разходи в общ размер на
3121 лева, представляващи разходи за лечение на безстопанствени животни,
чипиране, изваждане на паспорти и ваксинация, които са установени по
несъмнен начин.С оглед горното първоинстанционния съд е уважил изцяло
исковата претенция.
МОС споделя напълно така направените изводи от първоинстанционния
съд и по реда на чл.272 от ГПК препраща към неговите мотиви, като
допълнително излага следното:
7
От събраните по делото доказателства в първоинстанционното
производство се установява, че на 16.08.22 г. в гр. В., близо до хотел М.
ищцата С. П. Ж. се натъкнала на безстопанствено куче във видимо лошо
здравословно състояние, за което на следващия ден подала сигнал на
електронната поща на Община В..
На същата дата отново в гр. В., в района на хотел М. ищцата намерила
още три малки кученца на възраст 1-2 месеца, за което подала втори сигнал до
Община В..
Горното се потвърждава от приложените по делото писмени доказателства
и показанията на свидетели Тодоринка Георгиева и И.И.,които МОС
въприема като обективни и дадени въз основа на непосредствени възприятия.
В тази връзка на 19.08.2022 г. е сформирана комисия, която да извърши
проверка на място, като при проверката не са констатирани безстопанствени
кучета, за което е съставен Констативен протокол, приложен на л. 80 от
делото.
На 22.08.22 г. С. Ж. предприела действия по настаняването на четирите
безстопанствени кучета във ветеринарномедицинско заведение „У.“ ЕООД в с.
К., където им бил направен преглед и последвало лечение, за което са
приложени писмени документи, издадени от „У.“ ЕООД, в които подробно е
описано здравословното състояние на животните, предприетото лечение и
извършените манипулации .
Във връзка с лечението на четирите кучета ищцата е направила разходи
в общ размер на 3121 лева, за което „У.“ ЕООД с МОЛ К.В. е издало 4 броя
фактури ведно с касови бонове:
фактура № **********/12.09.22 г. за сумата 1100 лева /л. 11/ - за лечение
на бездомно животно от паровироза;
фактура № ********** /без дата, но с приложен касов бон от дата
17.09.22 г./ за сумата 283 лева /л. 12/ - за стационарно лечение от
паровироза на бездомно животно, чипиране и идентифициране,
амалплазмоза;
фактура № **********/12.09.22 г. за сумата 700 лева /л. 13/ - за лечение
на бездомни животни от паразитна инвазия - 3 бр. и
фактура № **********/02.10.22 г. за сумата 1038 лева /л. 14/ - за
стационарно лечение, обезпаризитяване, ваксинации, чипиране,
8
изваждане на международни паспорти - 3 бр.
От изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза от вещото
лице К.Н. /л. 174-л. 175/ се установява, че процесните фактури действително
са издадени от „У.“ ЕООД на посочените дати и за посочените суми и
манипулации, правилно са осчетоводени и счетоводството на дружеството е
водено редовно и правилно относно тези фактури.
По делото е разпитана като свидетелка К.В., която е издала фактурите и
е лекарят, който е прегледал и лекувал четирите кучета във
ветеринарномедицинско заведение „У.“ ЕООД. Същата свидетелства, че
всички заплатени по фактурите манипулации са реално извършени и са били
необходими с оглед здравословното състояние на животните при приемането
им в клиниката. Свидетелства, че на четирите кучета са направени тестове за
инфекциозни заболявания, като на голямото куче е направен повторно тест,
тъй като е започнало да повръща и да има диария, което е наложило лечението
му в инфекциозен стационар. Трите малки кученца са били с много надути
кореми, опаризитени и с бълхи, имали са и вътрешни паразити, поради което
са били обезпаразитени и ваксинирани.
Предявеният в производство иск намира правното си основание в
разпоредбите на чл. 60-чл. 62 от ЗЗД, които уреждат института на воденето на
чужда работа без пълномощие, който е извъндоговорен източник на
облигационни отношения.
За да е налице водене на чужда работа без пълномощие е необходимо да
е предприета чужда работа /правни или материални действия в чужд интерес/;
да съществува намерение да се управлява чужда работа и това да е извършено
доброволно, а не задължение по закон /чл. 60, ал. 1 ЗЗД/.
Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ЗЗД предвижда, в случай, че работата е
била предприета уместно и е била добре управлявана, заинтересуваният е
длъжен да изпълни задълженията, които управителят е сключил от негово име,
да обезщети управителя на работата за личните задължения, които той е поел
и да му върне всички разноски, които е направил заедно с лихвите от деня на
изразходването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 1 ЗЗЖ всеки, който намери болно
или наранено животно /без значение дали същото е безстопанствено или не/, е
длъжен да информира приюта за животни, съответните органи на местната
власт, областната дирекция по безопасност на храните, районното управление
на Министерството на вътрешните работи ИЛИ териториалните поделения на
9
Изпълнителната агенция по горите. Изброените органи от своя страна са
длъжни да съдействат за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска
помощ и настаняване на животното в приют или друг обект.
Именно в горната фактическа обстановка е попаднала ищцата С. Ж.
като е информирала Община В. за намерените от нея на 16.08.22 г.
безстопанствени четири кучета.Тоест ищцата е информирала съответните
органи на местната власт, в случая Община В., с което е изпълнила
задължението си по чл. 16, ал. 1 ЗЗЖ.
В случая съгласно чл. 16, ал. 2 ЗЗЖ задължение на Община В. е да
съдейства на ищцата за осигуряване на спешна ветеринарномедицинска
помощ и настаняване на безстопанствените кучета в приют или друг обект по
ал. 6, т. 1 - 3 от ЗЗЖ.
МОС намира за неоснователно е възражението на Общината, че ищцата
не е била длъжна да извърши ветеринарно медицински манипулации на
животните, тъй като не е била уведомена за болни или наранени кучета, а
само за безстопанствени такива.
Видно от приложените по делото сигнали, заведени в Общинската
администрация -гр. В. с вх. № 94000-2380/18.08.22 г. /л. 6, л. 7 и л. 81-83 по
делото/ ищцата е посочила, че голямото куче е във видимо нездравословно и
неадекватно състояние, а трите малки кученца се нуждаят от медицински
грижи, поставяне на ваксини и храна.
Възражението на ответника, че кучетата не са били намерени по време
на проверката на 19.08.2022 г., за което е съставен Констативен протокол,
приложен на л. 80 от делото МОС също намира за неоснователно доколкото
ищцата е информирана за предприетите от Общината действия едва на
23.08.22 г. с имейл. С. Ж. вече е била завела кучетата във
ветеринарномедицинско заведение „У.“ ЕООД в с. К., където им е бил
направен преглед, последвало е лечение и са предприети извършените
манипулации, за което още същият ден своевременно е уведомила общината
на електронната й поща .
С оглед гореизложеното МОС намира, че правилно и законосъобразно
първоинстанционния съд е приел, че е налице е хипотезата на чл. 61, ал. 1 от
ЗЗД.Предприетите от Ж. действия са задължение и отговорност на общината.
Поради бездействието на общината и неоказване на необходимото съдействие,
Ж. е изпълнила задълженията на Община Берковица, като е предприела
10
действия за осигуряване на необходимата ветеринарномедицинска грижа за
кучетата и тяхното регистриране, за които действия отговорността е на
Община В., предвид което извършените от Ж. действия са извършени в
интерес на общината, включително действията по издаване на паспорти, тъй
като съгласно чл. 50 от ЗЗЖ отговорните за надзора и грижата лица,
организациите за защита на животните или общините, както е в настоящия
случай, са длъжни да заверяват ежегодно паспорта на кучето в съответната
общинска администрация за извършените обезпаразитявания и ваксинации.
Работата е предприета уместно /именно предвид бездействието на
общината/ и е била добре управлявана, като на кучетата е осигурена
специализирана помощ, лечение и са извършени необходимите действия по
тяхното регистриране. Предвид което заинтересованата в случая Община В.,
чиято е била отговорността да предприеме тези действия, дължи
възстановяване на ищцата на направените от нея разходи в общ размер на
3121 лева, представляващи разходи за лечение на безстопанствени животни,
чипиране, изваждане на паспорти и ваксинация.
По изложените съображения МОС намира въззивната жалба изцяло за
неоснователна и като такава я оставя без уважение, като атакуваното решение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото жалбоподателя дължи на въззиваемата страна
разноски за настоящата инстанция в размер на 504лева адвокатско
възнаграждение по приложен списък на разноските.
Водим от гореизложеното, МОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 94 от 25.07.2024година постановено по
гр.д.№ 178/2023година по описа на РС Берковица като правилно .
ОСЪЖДА Община В. с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. В., бул. Б. №**, ДА ЗАПЛАТИ на С. П. Ж. с ЕГН ********** от с. П.,
УЛ.К. (К.) **, общ. С., обл. С., сумата от 504 лева - разноски за въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12