Р
Е Ш Е Н И Е
№ 327
гр. Силистра, 03.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският районен съд, наказателен състав, в
открито съдебно заседание на четвърти септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мирослав Христов
при
секретаря Галина Йовчева, разгледа докладваното от районния съдия АНД № 600/
Производството
е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят
И.Д.И. ***, ЕГН ********** обжалва наказателно
постановление № 19-13/ 13.06.2019г. на Началника на отдел ”Рибарство и контрол-
Централен Дунав”- гр.Р, с което са му били наложени две административни
наказания- на основание чл.70 ал.1 от ЗРА глоба в размер на 1 500 / хиляда и
петстотин / лева за извършено нарушение по чл.30 ал.3 т.1 от ЗРА и на основание
чл.71 ал.1 от ЗРА глоба в размер на 1 000 / хиляда / лева за извършено
нарушение по чл.33 ал.3 от ЗРА. Изтъква доводи за незаконосъобразност и
неправилност при издаването на НП.
Ответникът
– ИАРА отдел ”Рибарство и контрол- Централен Дунав”- гр.Р,
надлежно уведомени, явява се представител- М.М.- началник на отдела.
Свидетелите М.Й.Ш., М.Н.М. и В.С.З., редовно
призовани, явяват се лично и депозират своите показания по делото. Съдът ги
прие като доказателства по делото и приобщи като такива към него.
Жалбоподателят И., редовно призован, явява се
лично и с проц.представител- адв. Е.П. при САК, упълномощена и приета от съда.
Моли съда да отмени обжалваното НП като излага доводи в тази насока.
С оглед направените допълнителни писмени искания
от страните, съдът служебно изиска ДП № 1886 ЗМ-96/2019г. по описа на РУ на
МВР-С. Същото беше депозирано и прието за послужване, като съда разпореди след
влизане в сила на съдебният акт, същото да бъде върнато на РП-С.
След даване ход на съдебното следствие от страна
на проц.представител на жалбоподателя И. беше направено искане за допускане до
разпит в качеството на свидетел на лицето С.М. - експерт по есетрови риби.
Съдът като изслуша становището на ответната страна, счете искането за
неоснователно и с мотивирано протоколно определение го отхвърли като такова.
От страна на АНО също беше направено искане- за
допускане до разпит в качеството на свидетел на водено от тях лице- очевидец на
нарушението. Съдът като изслуша становището на ответната страна, счете искането
за основателно и допусна до разпит в качеството на свидетел лицето Е.Д.Е. -
служител в отдел „Рибарство и контрол-Централен Дунав“- С. Същият даде
показанията си добросъвестно и съда ги прие като доказателства по делото.
Съдът, като прецени представените по делото
доказателства и като обсъди доводите на жалбоподателя, прие за установено
следното:
На 19.02.2019г. жалбоподателят И. извършвал
риболов от борда на риболовен кораб с рег. № Сс 1201, със собсвен мрежен
риболовен уред, като в района на р.км. 384, до безименния остров, от
българската страна на р.Дунав уловил случайно риба от вида „моруна“. След
известна борба с рибата, която по обяснения на жалбоподателя И. се е била
оплела в мрежата с която риболувал, последния успял да я освободи от мрежата и
да я изтегли до брега на реката. Там същия качил рибата на лек автомобил „Фолксваген
Кади“ с рег. № СС 4003 АМ, като отново по обяснения на жалбоподателя И. същия
искал да закара рибата до ИАРА, тъй като същата била наранена от него при опита
му да я освободи от мрежата, а и не знаел какво да я прави. След потеглянето си
жалбоподателя И. бил спрян за проверка от св.Е.Е. - служител на ИАРА-С, който
установил в багажното отделение уловената риба.
От своя страна св.Е.Е. по времето когато
жалбоподателя И. бил във водите на р.Дунав се намирал на брега и наблюдавал
действията му. Тогава видял, че рибарят, който наблюдавал от брега / тъй като
все още не знаел, че това е жалбоподателя И. / явно е хванал голяма риба, което
си личало по действията му. Св.Е. подозирал, че ако е прав, тази риба щяла да
бъде опитано да бъде изнесена на друго място, но бил пеш и автомобила му се
намирал на известно разстояние, поради което уведомил органите на ГПУ и РУ
МВР-С. От там веднага му оказали съдействие като от страна на РУ МВР-С. бил
направен пункт в близост до „Зелен пазар“ АД, като на место били служителите на
РУ МВР-С- св.М.Ш., М.М. и В.З.. С оглед поставените им задачи органите на
полицията спирали наред всички преминаващи коли, като през това време при тях
дошъл св.Е, който им обяснил, че тръгва надолу към реката за да се опита да
намери кой е рибаря и къде се намира рибата.
След като св.Е спрял за проверка жалбоподателя И.,
който бил сам в управлявания от него лек автомобил, той поискал да провери
багажното отделение на автомобила. Тогава помолил жалбоподателя И. да му отвори
багажника си, а от своя страна жалбоподателя И. въздъхнал и казал „Оф Емо“ и
показал багажното отделение на автомобила си, където била установена рибата.
След като рибата била установена в автомобила на
жалбоподателя И., от страна на св.Е. последвали незабавни действия за нейното
спасяване по указания на ръководителя на ИАРА. Дошли служители от различни
институции и рибата била прегледа. При прегледа и се установило, че същата е
била от вида „моруна“, женски екземпляр с дължина
Въз основа на описаното по-горе и тъй като на
местопроизшествието дошъл и орган на дознанието от РУ МВР-Силистра, било
образувано и до съдебно производство ДП № 1886 ЗМ-96/2019г. по описа на РУ
МВР-Силистра. След проведено разследване било установено, че действията на
жалбоподателя И. не съставлявали престъпление, но по преценката на наблюдаващия
прокурор били нарушение по чл.124 ал.1 от Закона за биологичното разнообразие,
поради което с постановление от 20.05.2019г. наказателното производство било
прекратено, а материалите от него били изпратени на началника на ИАРА- Русе по
компетентност съобразно нормата на чл.130 ал.1 от Закона за биологичното
разнообразие.
Въз основа на описаното по-горе постановление на
РП-С. за прекратяване на наказателното производство, по-късно в законно
установения срок било издадено и обжалваното НП на Началника на отдел ”Рибарство
и контрол-Централен Дунав”-гр.Р, с което жалбоподателя И. бил наказан на
основание чл.70 ал.1 от ЗРА глоба в размер на 1 500 / хиляда и петстотин / лева
за извършено нарушение по чл.30 ал.3 т.1 от ЗРА и на основание чл.71 ал.1 от
ЗРА глоба в размер на 1 000 / хиляда / лева за извършено нарушение по
чл.33 ал.3 от ЗРА.
Несъгласен с издаденото НП, жалбоподателя И. го
обжалва в законно установения срок, тъй като същото е връчено на 10.07.2019г.,
а жалбата против него е депозирана на 17.07.2019г.
При така установеното от фактическа
страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като е подадена от процесуално
легитимно лице и в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, а по същество- неоснователна по
следните съображения:
Обжалваното НП е издадено в съответствие на
процесуалните правила: Деянията за които е била ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя са били квалифицирани по чл.30 ал.3 т.1 и чл.33
ал.1 от Закона за рибарството и аквакултурите.
Видно от доказателствата по делото, съдът
счита, че по безспорен начин е установено, че жалбоподателя И. е нарушил
разпоредбите на горепосочените два текста от закона. Според нормата на чл.30 ал.3 т.1 от ЗРА „Министърът на земеделието, храните и горите съгласувано с
министъра на околната среда и водите определя:… временни забрани за стопански и
любителски риболов във водни обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2 или отделни зони
от тях за опазване на популациите от риба и други водни организми…“, а според
нормата на чл.33 ал.1 от ЗРА „В периода на забраната по чл. 30, ал. 3, т. 1, ал. 4 и 5 и чл. 32, ал. 1 не се допуска пренасянето,
превозването и продажбата на риба и други водни организми в живо, прясно и
охладено състояние“.
При извършения от жалбоподателя И.
стопански риболов с мрежен риболовен уред, от борда на риболовен кораб рег. №
СС 1201, той е извършил случаен улов на риба от вида „моруна“, както стана ясно
от изложеното по-горе. Това му деяние представлява случаен улов на забранен вид
риба, от вида „моруна“, като същото е определено със Заповед № РД-9/
07.01.2016г. и № РД 09-42/ 26.01.2016г., издадена от Министъра на околната
среда и водите и Министъра на земеделието, храните и горите на основание чл.42
ал.1 във вр.с чл.41 ал.2 от Закона за биологичното разнообразие. Чрез тази
заповед е въведена забрана за риболов в българската акватория на р.Дунав и
Черно море на определени видове риби, сред които е и уловената случайно от
жалбоподателя И. от вида „моруна“. Забраната е въведена за срок от 5 години,
считано от 01.01.2016г. като следва да се подчертае, че тази забрана е
действала и много преди това чрез приет мораториум за улова на тези риби от
Румъния и България. Конкретизирано е и в самата заповед на министъра в т.3, че
при случаен улов на екземпляри от есетрови видове, същите следва да се връщат
незабавно в съответния воден басейн от който са уловени, независимо от тяхното
състояние.
Относно второто нарушение, а именно-
забраната да се превозват риба и други водни организми в забраната по чл.30
ал.3 т.1, ал.4 и 5 и чл.32 ал.1 от ЗРА и съобразно изложеното по-горе, както и
въз основа на приетите доказателства по настоящето административно-наказателно
производство е видно, че жалбоподателя И. е бил спрян за проверка от св.Енчев и
в багажното отделение на управлявания от него лек автомобил е бил уставен
именно забраненият за улов екземпляр риба от вида „моруна“.
Предвид изложеното по-гора настоящия
съдебен състав счита, че жалбоподателя И. чрез действията си е осъществил
състава и на двете забранителни законови норми, поради което и правилно е бил
наказан.
Относно възраженията на проц.представител
на жалбоподателя, на първо място за това, че са били налице предпоставките за
прилагане на чл.28 от ЗАНН и е следвало АНО да не наказва жалбоподателя, тъй
като същия е имал намерението да предаде рибата на ИАРА след като я е бил
измъкнал от водата с риск за собствения си живот, настоящия съдебен състав
счита за неоснователно. Не са налице никакви други доказателства, освен
обясненията на самия жалбоподател, че същия е искал да предаде рибата на ИАРА,
нещо повече- налице са доказателства в обратната насока, а именно, че
жалбоподателя изобщо не е имал подобно намерение, тъй като при спирането му от
св.Е. и неговата покана да отвори багажника на автомобила си, жалбоподателя
само е въздъхнал, но не е споделил с него, че е тръгнал към ИАРА за да предаде
рибата или нещо като обяснения за действията си.
Изчерпателна легална дефиниция на
понятието "маловажен случай" в позитивното ни право няма, но
иманентно присъщ негов белег е "случаят да представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административно
нарушение от съответния вид". Противно на оплакванията от страна на
жалбоподателя, следва да се изведе единствения верен извод, а именно, че
конкретният случай е типичен за процесното нарушение, тъй като жалбоподателят
като правоспособен риболовец /имащ съответните знания и умения и следователно,
носещ нормативните задължения по опазването на рибата/ е осъществявал риболов
по поречието на р.Дунав и случайно е уловил забранения вид риба „моруна“.
Достатъчно за да се приеме, че нарушението е консумирано, че след случайният и
улов, жалбоподателя И. не е освободил и пуснал рибата във водите на р.Дунав,
както повеляват нормите, а я е освободил от оплетената в нея мрежа и я е
изкарал на брега, нещо повече- дори я е натоварил на лекия си автомобил с риск тази
риба да бъде умъртвена, като само навременните действия на надлежните органи я
е спасило от сигурна смърт. Поради изложеното по-горе не следва да се поставя
акцент върху наличието или липсата на настъпили вредни последици, защото те
самите не са елемент от фактическия му състав. Фактът, че жалбоподателят не е
извършил други нарушения на ЗРА, е легнал в основата на индивидуализацията на
административното наказание и не е годен на самостоятелно основание да обоснове
извод за "маловажност" на случая. В контекста на гореизложеното,
доводът за неправилно приложение на материалната норма на чл. 28 от ЗАНН от АНО, се явява неоснователен, като лишен от доказателствена основа.
Случаят не е "маловажен", а "типичен" за процесното
административно нарушение, което е засегнало сфера от обществени отношения,
регулирани не само от националния ЗРА, но и от европейското и международното
право, защото се отнасят за силно защитени интереси на обществото, каквито са
тези по опазване на рибните ресурси, изпълнение на Националната програма за
рибарството и аквакултурите съвместно с Министерството на околната среда и
водите и ИА"МА", по аргумент от чл. 6 ЗРА
и изрично нормирани с Регламент
/ЕО/ № 1198/2006 на Съвета, Регламент /ЕО/ №
1860/2004 на ЕК и други. Ето защо в случая, не може единствения критерий да
е липсата на вредни последици, тъй като самото нарушение е възведено от
законодателя като наказуемо при хипотезата на формалното му осъществяване.
Разбира се, че въпреки това, не е изключено обективното проявление на такова по
вид нарушение като "маловажен случай", но по делото липсват
доказателства за подобна преценка и, като не е приложил разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, АНО не е допуснал нарушение на материалния закон.
Следващото възражение на
проц.представител на жалбоподателя, че АНО не се е съобразил с постановлението
на РП-С., където било упоменато, че същото се изпраща на началника на отдела по
компетентност, тъй като от страна на жалбоподателя И. било извършено нарушение
по чл.124 ал.1 във вр.с чл.42 ал.1 от Закона за биологичното разнообразие, а
същия е наказан за други две нарушения по ЗРА, настоящия съдебен състав счита
също за неоснователно. Съобразно нормата на чл.36 ал.2 от ЗАНН когато
производството е прекратено от съда или прокурора, административнонаказателната
преписка се образува без приложен акт и се препраща на наказващия орган, но от
своя страна АНО не е задължен да се съобрази с мнението на наблюдаващия
прокурор, тъй като същия освен всичко разполага и с оперативна самостоятелност
и е длъжен да квалифицира по правилен начин извършеното нарушение. От своя
страна съдът или прокурорът, който прекратява наказателното производство и
изпраща материалите по същото на наказващия орган не е и длъжен да прави
преценка коя норма и от кой закон са били нарушени, тъй като това е изцяло в
правомощията на наказващия орган. Задължението на прокурора или съда при този
вид актове е да обоснове становището си защо счита, че не е извършено
престъпление, а нарушение, но конкретизацията е ненужна. Извън изложеното
по-горе АНО няма и задължение както да се съобразява със становището на
прокурора или съда, а и не му е институционално подчинен.
Неправилно е и становището на
проц.представител на жалбоподателя, че постановлението на РП- С. с което се
прекратява наказателното производство има ролята на АУАН в този вид
производство, тъй като в цитираната по-горе норма изрично е упоменато, че само
в тези случаи се образува административнонаказателна преписка без по нея да е
приложен акт, но не и че актът на съда или прокурора следва да има ролята на
такъв АУАН.
Действително в санкционната част от
обжалваното НП, АНО е записал, че наказва жалбоподателя И. на основание чл.71
ал.1 от ЗРА за извършено от него нарушение на чл.33 ал.3 от ЗРА. В тази връзка
наведените от проц.представител на жалбоподателя възражения са правилни, но
настоящия съдебен състав счита, че се касе за техническа грешка при
изписването, тъй като в диспозитивната част на обжалваното НП навсякъде, където
е било упоменато това нарушение се говори за нарушение на чл.33 ал.1 от ЗРА. А това нарушение се субсумира под
санкционната разпоредба на чл.71
ал.1 от ЗРА,
разписваща санкция за който
пренася, превозва и продава в живо, прясно и охладено състояние риба и други
водни организми, в нарушение на чл. 33, ал. 1,
се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв. Именно това е нарушението
по чл.33 ал.1 от ЗРА, вписано и в диспозитивната част на обжалваното НП.
Въпреки,
че настоящия съдебен състав счита, че се касае за допусната техническа грешка
при изписването на нарушената алинея от основния текст за нарушението по чл.33
от ЗРА, то с оглед прецизност и пълнота на изложението следва да се има предвид
и нормата на чл.337,
ал.1, т.2 от НПК, съобразно която въззивният съд /каквато е и настоящата
инстанция по този вид дела / може да приложи закон за същото, еднакво или по-
леко наказуемо престъпление, в случая административно нарушение. При правилно
изяснена фактическа обстановка, подкрепена с писмени доказателства, съдът
следва да определи и правилната квалификация, и да потвърди НП. При доказано обвинение, неправилно приложената санкция
подлежи на изменение, ако подлежащата на прилагане съответна санкция предвижда
налагане на същото или по-леко наказание при промяна на правната квалификация,
какъвто е процесният случай /чл.337, ал.1, т.2 от НПК/. За всяко нарушение се
прилага съответното по вид и размер наказание, като в НП следва да се посочи и
правната му квалификация. Несъответствието обаче на тази правна квалификация
със законосъобразната, при хипотезата на чл.337, ал.1,т.2 от НПК, след
въззивния контрол, води до изменение, а не до отмяна на НП. Този въпрос се
разглежда на плоскостта на материалното право, за което въззивната инстанция,
както и касационната, следят и служебно. В този смисъл правомощията на
касационната, респ. на въззивната инстанция са коментирани в ТР № 3 от
10.05.2011 г. на ВАС по тълк.дело № 7
/ 2010 г. При тези аргументи въззивната инстанция има правомощия
да изменя НП предвид цитираната по-горе нормативна рамка на чл.337, ал.1, т.2
от НПК. В противен случай и приемайки, че неправилната квалификация,
определена от административно наказващия орган е основание да се отмени НП като
незаконосъобразно, съдът би постановил незаконосъобразно решение, допускайки
нарушение на процесуалния закон- касационно основание по чл.348,
ал.1, т.2 от НПК. В тази връзка е и установената константна практика на административните
съдилища в страната, вкл. и на Адм.съд-С. по множество подобни казуси.
С оглед на тази разпоредба, съдът счита,
че следва да се измени обжалваното НП в тази му част, като се определи
правилната квалификация на извършеното нарушение, а именно по чл.33,
ал.1 от ЗРА. Санкционната норма – чл.71 ал.1 от ЗРА, предвижда за
нарушението по чл.
33, ал.1 от ЗРА да се налага глоба в размер от 1000 лв до 2000 лв. Наказанието
в тази част от обжалваното НП е глоба в размер на 1 000 лв т.е. минимален
размер и като такъв следва да бъде оставен непроменен, съобразявайки се и с
нормата на чл.27 а.2 от ЗАНН.
По изложените съображения, съдът счита,
че жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли, като при
произнасяне по същество, съдът изменя НП относно посочената квалификация от административно
наказващия орган. Що се отнася до размера на определената глоба от
административния орган, тя е в рамките на закона, действал към момента на
извършване на нарушението и нормата на чл.71,
ал.1 от ЗРА, предвиждаща размера на глобата от 1000 лв до 2000 лв.
В останалата си част обжалваното НП,
касателно другото нарушение, а именно, това по чл.30 ал.3 т.1 от ЗРА и
съобразно изразеното по-горе, настоящия съдебен състав счита, че правилно и
съобразно нормата на чл.70 ал.1 от ЗРА, АНО е определил административно
наказание- глоба в размер на 1 500 лева т.е. в минимален размер. Този
размер не подлежи на редукция от страна на съда и е съобразен изцяло с нормата
на чл.27 ал.2 от ЗАНН.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, Силистренският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-13/ 13.06.2019г. на началника на отдел ”Рибарство и
контрол-Централен Дунав”- гр.Р. в частта, с което на основание чл.70 ал.1 от
ЗРА на И.Д.И. ***, ЕГН ********** е било наложено административно наказание-
глоба в размер на 1 500 / хиляда и петстотин / лева за извършено нарушение по чл.30
ал.3 т.1 от ЗРА като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление
№ 19-13/ 13.06.2019 г. на Началника на отдел ”Рибарство и контрол-Централен
Дунав”- гр.Р в частта, с което на основание чл.71 ал.1 от ЗРА на И.Д.И. ***, ЕГН
********** е било наложено административно наказание- глоба в размер на 1 000 /
хиляда / лева за извършено нарушение по чл.33 ал.3 от ЗРА, като преквалифицира
извършеното административно нарушение в такова по чл.33 ал.1 от ЗРА и на
основание чл.71 ал.1 от ЗРА оставя същия размер на наложената
глоба от 1 000 / хиляда / лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в
четиринадесет дневен срок пред Силистренски Административен съд, считано от
датата на съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………….
/ М. ХРИСТОВ /