№ 22782
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря Д. В. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110132931 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Б. Д. Д., с която са предявени обективно
съединени осъдителни искове срещу „Б. К.“ ЕООД, както следва:
Главни осъдителни искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от общо 11 010 лева, от които: сумата от 9450 лева,
представляваща възнаграждение за извършена работа по сключен между страните
неформален договор за извършване на строителен надзор по части „Конструктивна“ и
„ПБЗ“, която работа е превъзложена от ответника в качеството му на изпълнител на
строителния надзор по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Ремонт и
обновяване на сградата на О., Концертна зала и Библиотеката“ в УПИ I-197, кв. 30, ЦГЧ по
плана на гр. Враца, с идентификатор12259.1020.197 по кадастралната карта на гр. Враца, I
етап – „Осигуряване на достъпна среда в сградата на О. – 2 броя асансьорни уредби: в
сградата на О. – централен вход на ул. „Стефан Савов“ № 6 и сградата на Библиотеката –
вход северозапад с ниво вътрешно стълбище, ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на исковата молба – 12.10.2021г. до окончателното изплащане на вземането и
сумата от 1560 лева, представляваща разходи изминато разстояние във връзка с
изпълнението на договора, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба – 12.10.2021г. до окончателното изплащане на вземането.
Сумата от 9450 лева е формирана за положени общо 135 часа труд по 70 лева на час за
периода от 02.11.2016г. до 10.12.2016г., а сумата от 1560 лева е формирана за изминати 7800
км. по разстояние по 0,20 лева на километър за периода от 02.11.2016г. до 10.12.2016г.
В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск от Б. Д. Д. срещу „Б. К.“ ЕООД
с правно основание чл. 61 ЗЗД за заплащане на сумата от общо 11 010 лева, ведно със
законната лихва считано от 12.10.2021г. до окончателното изплащане на вземането, поради
извършване на описаната работа от ищеца в полза на ответника без възлагане.
Ищецът твърди, че през месец юли на 2016г. ответникът „Б. К.“ ЕООД спечелил
проведена от О. процедура по реда на ЗОП с предмет „Ремонт и обновяване на сградата на
О., Концертна зала и Библиотеката“ в УПИ I-197, кв. 30, ЦГЧ по плана на гр. Враца, с
1
идентификатор12259.1020.197 по кадастралната карта на гр. Враца, I етап – „Осигуряване на
достъпна среда в сградата на О. – 2 броя асансьорни уредби: в сградата на О. – централен
вход на ул. „Стефан Савов“ № 6 и сградата на Библиотеката – вход северозапад с ниво
вътрешно стълбище. Ответникът изпълнявал дейността по извършване на строителния
надзор на обектите, предмет на обществената поръчка въз основа на договор с възложителя.
Тъй като, обаче, ответникът не разполагал с достатъчно специалисти за изготвяне на всички
части на техническите проекти и упражняването на строителния надзор, управителят на
ответното дружество се свързал с ищеца и се договорили устно ответното дружество да
превъзложи на ищеца упражняването на строителен надзор на обекта по части
„Конструктивна“ и „ПБЗ“. Страните се договорили, че за извършената от ищеца работа,
ответното дружество щяло да му заплаща възнаграждение в размер на по 70 лева на час за
положен труд и по 0,20 лева на километър разстояние за посещение на място на обекта за
упражняването на строителния надзор. Възнаграждението било дължимо след
окончателното извършване на всички възложени действия по осъществяване на строителния
надзор и приемането им от О.. В периода от 02.11.2016г. до 10.12.2016г. ответникът посетил
обектите в гр. Враца общо 15 пъти, като положил общо 135 часа труд и изминал разстояние
от 7800 километра за посещенията си. Вследствие на изпълнението на ищеца по
неформалния договор били издадени и подписани подробно описаните в исковата молба
актове. Окончателното предаване на работата било извършено през месец декември 2016г.,
при което ищецът предал на ответника справка с детайлно посочване на извършеното и
поискал плащане на уговореното възнаграждение. Въпреки постигнатата от страните
уговорка и въпреки полученото от ответника плащане от О., ответникът не бил изплатил
дължимите на ищеца суми. В условията на евентуалност, в случай че не бъде доказано
наличието на неформално правоотноШ.е по възлагане, основава претенцията си на
извършване на действия без възлагане, довело до обогатяване на ответника за сметка на
ищеца със стойността на работата. Моли съдът да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Счита, че от исковата молба
не се установявало за какво се дължат процесните суми, освен това ищецът не бил доказал
правния си интерес от тяхното предявяване. Признава, че е изпълнител по посочената
обществена поръчка по договор с О., но оспорва всички останали изложени в исковата
молба твърдения. Оспорва да е възлагал на ищеца извършването на каквито и да било
работи, а работите били извърШ. от други специалисти. Оспорва исковете като недоказани,
като липсвали доказателства за извършена от ищеца работа. Липсвали фактури, а липсата им
доказвала, че ищецът бил недобросъвестен. Не било доказано приемане на работата от
ответника, не било доказано съгласие на ответника да заплати претендираните суми.
Неоснователен бил и евентуалният иск, тъй като счита, че липсва обогатяване за ответника.
Счита ищеца за недобросъвестен, като с предявяване на исковете нарушавал чл. 3 ГПК.
Моли съдът да прекрати производството, евентуално да отхвърли предявените искове.
Претендира разноски.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на страните
съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят и с обявения за окончателен доклад съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК обстоятелствата, че между
ответника „Б. К.“ ЕООД и О. е сключен договор за възлагане на обществена поръчка с
предмет „Ремонт и обновяване на сградата на О., Концертна зала и Библиотеката“ в УПИ I-
197, кв. 30, ЦГЧ по плана на гр. Враца, с идентификатор 12259.1020.197 по кадастралната
карта на гр. Враца, I етап – „Осигуряване на достъпна среда в сградата на О. – 2 броя
асансьорни уредби: в сградата на О. – централен вход на ул. „Стефан Савов“ № 6 и сградата
на Библиотеката – вход северозапад с ниво вътрешно стълбище, като на ответника било
2
възложено извършването на строителен надзор. Освен безспорния му характер, това
обстоятелство се установява от представения от третото задължено лице О. договор № У-
263 от 17.10.2016г.
От представените с исковата молба и неоспорени от ответника по реда на чл. 193 ГПК в
рамките на законоустановения срок акт за приемане на конструкцията от 14.12.2016г. и
констативен протокол за установяване годността за приемане на строежа „Ремонт и
обновяване на сградата на О., Концертна зала и Библиотеката“ в УПИ I-197, кв. 30, ЦГЧ по
плана на гр. Враца, с идентификатор 12259.1020.197 по кадастралната карта на гр. Враца, I
етап – „Осигуряване на достъпна среда в сградата на О. – 2 броя асансьорни уредби: в
сградата на О. – централен вход на ул. „Стефан Савов“ № 6 и сградата на Библиотеката –
вход северозапад с ниво вътрешно стълбище“, се установява, че за процесния строеж е
издаден акт образец 14 и конструкцията е приета. Документите са подписани от
представители на О. /възложител/, ответното дружество като консултант /строителен надзор/
и технически ръководител, като за консултант по част „Конструктивна“ същите са подписани
от ищеца Б. Д..
От приетото разреШ.е за ползване № СТ-05-1108 от 27.09.2017г. се установява, че
строежът е въведен в експлоатация. В тази връзка по делото е приобщена цялата преписка,
водена от ДНСК относно процесния обект, в това число актовете за общинска собственост,
издаденото разреШ.е за строеж, протокол за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво на строежа, отново са представени актовете за
приемане на конструкцията, договора за възлагане на строителния надзор между О. и „Б. К.“
ЕООД, удостоверение № РК-0655 от 16.09.2016г. за „Б. К.“ ЕООД за вписване в регистъра на
консултантите за оценяване на съответствието на инвестиционните проекти/или
упражняване на строителен надзор, ведно със заверен от началника на ДНСК списък на
правоспособните физически лица към 16.09.2016г., назначени по трудов или граждански
договор в „Б. К.“ ЕООД – неразделна част от удостоверението, в който ищецът Б. Д. Д. е
вписан под № 2, както и документи относно възлагането на строително-монтажните работи,
които са неотносими към предмета на спора.
По делото са приети предоставени от О. Актове за приемане на извърШ.те СМР по нива
и елементи на строителната конструкция /образец 7/ от дати 02.11.2016г., 03.11.2016г.,
06.11.2016г., 08.11.2016г., 09.11.2016г., 10.11.2016г., 11.11.2016г., 13.11.2016г., 14.11.2016г. и
17.11.2016г.; Актове за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване,
удостоверяващи, че са постигнати изискванията на проекта /образец 12/ от дати 02.11.2016г.,
06.11.2016г., 08.11.2016г., 09.11.2016г., 10.11.2016г.,13.11.2016г., 14.11.2016г., 04.12.2016г.,
05.12.2016г., 07.12.2016г., 09.12.2016г. и 10.12.2016г. Във всички актове е посочено, че са
подписани от ищеца Б. Д. като технически правоспособно физическо лице по част
„Конструктивна“ към лицето, упражняващо строителен надзор.
Приети са и актове на същото основание, предоставени от Министерството на труда и
социалната политика, предоставени от ищеца по реда на ЗДОИ с РеШ.е № РД-19-14 от
21.11.2023г. на Главния секретар на министерството.
От приетото заключение по съдебно-почеркова експертиза от 12.02.2024г. се установява,
че подписът в графа „Членове“, позиция 6 на протокол за установяване годността за
ползване на строежа не е положен от Б. Д. Д.. Установява се също, че подписът в графа
„Консултант строителен надзор“, позиция 6 на Окончателен доклад относно
експлоатационната готовност на строежа не е положен от Б. Д. Д..
От приетото заключение по съдебно-почеркова експертиза от 09.05.2024г. се установява,
че подписите, положени върху Актове за установяване на всички видове СМР, подлежащи
на закриване, удостоверяващи, че са постигнати изискванията на проекта /образец 12/ от
02.11.2016г., 06.11.2016г. 08.11.2016г., 10.11.2016г., 13.11.2016г., и актовете за приемане на
извърШ.те СМР по нива и елементи на строителната конструкция /образец 7/ от 02.11.2016г.,
3
03.11.2016г., 06.11.2016г., 08.11.2016г., 10.11.2016г., 13.11.2016г. и 17.11.2016г., намиращи се в
Министерството на труда и социалната политика не са положени от Б. Д. Д..
Установява се също, че подписите, положени върху Актове за установяване на всички
видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващи, че са постигнати изискванията на
проекта /образец 12/ от 02.11.2016г., 06.11.2016.11.2016г., 08..11.2016г., 09.11.2016г.,
10.11.2016г., 11.11.2016г., 13.11.2016г., 14.11.2016г., 17.11.2016г. 04.12.2016г., 05.12.2016г.,
07.12.2016г., 09.12.2016г. и 10.12.2016г. и актовете за приемане на извърШ.те СМР по нива и
елементи на строителната конструкция /образец 7/ от 02.11.2016г., 03.11.2016г., 06.11.2016г.,
08.11.2016г., 09.11.2016г., 10.11.2016г., 11.11.2016г., 13.11.2016г., 14.11.2016г., 17.11.2016г.,
04.12.2016г., 05.12.2016г. , 07.12.2016г., 09.12.2016г. и 10.12.2016г., намиращи се в О., не са
положени от Б. Д. Д..
Установява се, че подписите, положени върху Актове за установяване на всички видове
СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващи, че са постигнати изискванията на проекта
/образец 12/ от 09.11.2016г. – стълби, 11.11.2016г. – стълби, 04.12.2016г. - библиотека,
04.12.2016г. – централен вход, 07.12.2016г. – централен вход ниво +0,50 – +4,50; 09.12.2016г.
– централен вход и актовете за приемане на извърШ.те СМР по нива и елементи на
строителната конструкция /образец 7/ от 09.11.2016г. – стъпала, 11.11.2016г. – стъпала,
14.11.2016г. – стъпала, 04.12.2016г. – централен вход, 05.12.2016г. – централен вход,
07.12.2016г. – централен вход, 07.12.2016г. – централен вход ниво +0,50 - +4,50, 09.12.2016г.
– централен вход и 10.12.2016г. – централен вход, намиращи се в Министерството на труда и
социалната политика, са положени от Б. Д. Д..
От приобщения препис от материалите по досъдебното производство по пр.пр. №
801/2022г. на Районна прокуратура – гр. Враца, ДП № 65/2022г. на ОД на МВР – гр. Враца
/спряна с постановление от 21.09.2022г/ се установява, че досъдебното производство е
образувано по сигнал на ищеца Б. Д. Д., който е посочил, че на 18.07.2016г. сключил
граждански договор с „Б. К.“ ЕООД, като му било възложено извършването на строителен
надзор на обекта на О.. В периода от 02.11.2016г. до 10.12.2016г. ищецът бил извършил
редица посещения с оглед съставяне на актове в строителството, след което не бил
посещавал обекта и през 2018г. узнал, че обектът бил въведен в експлоатация, въпреки че не
бил поканен за оформяне на останалите актове. Вследствие на това установил, че не се е
подписвал на актове образец 14, 15 и 16, където фигурирали негови подписи, които не били
изпълнени от него. Всички актове били представени пред ДНСК – София за снабдяване с
разреШ.е за ползване.
По преписката е представен граждански договор от 18.07.2016г., сключен между „Б. К.“
ЕООД като възложител и Б. Д. Д., подписан от двете страни, както и хонорарна справка за
извършен строителен надзор по гражданския договор за процесния обект, подписана само от
ищеца.
По преписката на 27.06.2022г. е извършен разпит на управителя на ответното дружество
Мартин Д. Богоев, който е потвърдил, че е управител на „Б. К.“ ЕООД, както и че
дружеството е сключило договор с О. за осъществяване на строителен надзор на процесния
обект. Посочил е, че Б. Д. е консултант, който е ползвал по повод на строежа и с когото има
сключен граждански договор, като бил заплатил дължимото възнаграждение на всеки от
консултантите. Заявил е, че бил работил дълги години с Б. Д. и той бил подписвал десетки
документи в качеството му на проектант, но през 2017г. между тях възникнал конфликт
поради неизпълнение на задълженията на Д., заради което отноШ.ята им се обострили и
последният започнал да пише жалби срещу Богоев. Сочи, че за строежите в О., на които Б.
Д. извършвал надзор, му било платено в рамките на извършената от него дейност. Заявява,
че не се бил подписвал от името на Д. и не може да каже кой е предал документите на О..
От приетото експертно заключение по съдебно-оценителната експертиза се установява,
че дължимото на ищеца възнаграждение за извършване на описаните в исковата молба
4
дейности, при ставка от 50 лева на час към м.11.2016г. и м.12.2016г. съгласно Методиката за
определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги от
инженерите в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране е 6750 лева.
Вещото лице е определило пътните разходи при пътуване с автомобил на 1544,72 лева при
пътуване по АМ „Тракия“/Е80 и 1316,41 лева при пътуване по път 37.
От показанията на св. Антоанета Робева се установява, че от м.12.2015г. до м.12.2018г.
същата работила като юрист в О. и организирала и подпомагала реализирането на
инвестиционните проекти към общинската администрация. Процесният проект бил
маловажен проект на общината, затова няма ясен спомен за него. Бил избран строител, след
това строителен надзор и се стартирала работата, която отнемала два до три месеца.
Работата представлявала разбиване и монтиране на асансьорни клетки. Надзорите по
проектите ставали ако ги извика строителят, който информирал общината, че ще има
посещение. При посещение от надзора на обекта се изисквал протокол, който се разписвал от
общината. Свидетелката не си спомня ищеца, твърди, че не го е виждала. Била на обекта
около два пъти, когато там е имало надзор, но винаги в присъствието на Мартин Богоев.
Няма спомен как изглежда ищецът, може и да го била виждала, но няма спомен. Нямало как
ищецът да е посетил обекта 15 пъти, без да бъде забелязан. Не си спомня други
обстоятелства относно проекта.
При така събрания доказателствен материал съдът намира следното от правна страна:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
По главния иск, в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване следното: 1) че ответникът е изпълнител по сключен с О. договор
за възлагане на обществена поръчка с посочения предмет, като му е възложено да изпълнява
строителния надзор; 2) че между ответника и ищеца е налице валидно правоотноШ.е, по
силата на което ответникът е превъзложил на ищеца извършването на строителния надзор
по части „Конструктивна“ и „ПБЗ“ за обекта; 3) съдържанието на договора между страните –
задълженията на ищеца по него и уговорките относно размера на възнаграждението и срока
за неговото плащане; 4) извършването на уговорената работа в посочения в исковата молба
обем – съставянето на описаните актове, полагането на 135 часа труд и изминатото
разстояние от 7800 км.; 5) приемането на работата съобразно уговореното; 6) размера и
изискуемостта на възнаграждението.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително
твърдението си, че работата е извършена от трети лица, а не от ищеца.
По евентуалния иск в доказателствена тежест на ищеца е да докаже 1) извършването на
работата без да му бъде възложена; 2) че е извършил работата уместно в интерес на
ответника; 3) характера и обема на извършената работа; 4) стойността на извършеното.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително
твърдението си, че работата е извършена от трети лица, а не от ищеца.
Относно главния иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, основан на правоотноШ.е по
неформален граждански договор /договор за изработка/ между страните, съдът намира
следното.
С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо,
съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. Договорът
е неформален, доколкото законът не изисква писмена или друга форма за неговата
валидност, и правоотноШ.ето подлежи на доказване с всички допустими доказателства и
доказателствени средства.
В конкретния случай от приобщения ведно с прокурорската преписка Граждански
договор от 18.07.2016г., сключен между страните се установява, че ответното дружество „Б.
К.“ ЕООД е възложило на ищеца Б. Д. Д. като изпълнител срещу заплащане да извършва
5
дейности по оценка на съответствието на инвестиционните проекти и упражняване на
строителен надзор, съгласно изискванията на действащото законодателство и на
възложителя. Договорът е със срок от пет години и в него е посочено, че за всеки конкретен
обект, срокът и начинът на плащане се възлагат с допълнително споразумение, което е
неразделна част от настоящия договор. Цената, която възложителят дължи, също се договаря
в съответното допълнително споразумение.
Видно от съдържанието на договора, същият има характер на рамков договор, по силата
на който страните по делото са уредили общо отноШ.ята помежду си по договор за
изработка, по силата на който ответното дружество извършва възлагане, а ищецът е длъжен
да изпълни строителен надзор върху обектите на ответника, като конкретните обекти, както
и параметрите на конкретното правоотноШ.е /срок, цена и начин на плащане/ се определят с
допълнителни съглаШ.я за всеки отделен случай. По делото не са налице доказателства за
сключено между страните допълнително споразумение или друг писмен документ относно
възлагане извършването на строителния надзор за процесния обект на О.. Представената по
прокурорската преписка хонорарна справка е едностранно подписана от ищеца и не се
твърди, нито се доказва тя да е била приета и одобрена от ответната страна, поради което
същата не изпълнява функцията на допълнително споразумение.
Както беше уточнено, обаче, изработката е неформален договор, поради което липсата
на писмено споразумение към рамковия договор само по себе си не води до извод, че
строителният надзор на процесния обект не е бил възложен от ответника на ищеца. Това
възлагане подлежи на доказване по общия ред с всякакви допустими доказателства, а не
единствено с писмено съглаШ.е между страните. В конкретния случай от дадените от
управителя на ответното дружество Мартин Богоев показания в досъдебното производство
се установява, че същият е потвърдил пред органите на ДП, че в действителност е възложил
извършването на строителния надзор на процесния обект на ищеца Б. Д., който бил едно от
ползваните от него лица на граждански договор за обекта, и на когото възлагал подобни
дейности от дълги години, преди двамата да развалят взаимоотноШ.ята помежду си през
2017г. В тази им част показанията на управителя на „Б. К.“ ЕООД представляват
извънсъдебно признание на неизгодния за ответното дружество факт на възлагане на
конкретния обект на ищеца.
Преценено по реда на чл. 175 ГПК, това извънсъдебно признание на ответника се
подкрепя от събраните по делото писмени доказателства. На първо място от представената
от ДНСК преписка се установява, че ищецът е вписан в одобрения списък на
правоспособните физически лица на трудов или граждански договор, неразделна част от
представеното от ответника Удостоверение № РК-0655/16.09.2016г. за упражняване на
дейностите по проверка на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване
на строителен надзор. Този извод не се опровергава от представеното от ответника
удостоверение от НАП за актуално състояние на трудовите договори на дружеството през
периода от 01.01.2016г. до 31.12.2017г., тъй като ищецът не твърди, нито се домогва да
докаже, че е бил служител на ответното дружество по трудово правоотноШ.е. Напротив,
твърденията на ищеца са, че е изпълнител по граждански договор /договор за изработка/,
каквито правоотноШ.я не са отразени в справката. На второ място извънсъдебното
признание на ответника се потвърждава и от цялата представена строителна документация
за обекта, в която ищецът е вписан като лице, упражняващо строителния надзор.
От съвкупната преценка на доказателствата по делото /рамков договор между страните
за възлагане на строителен надзор; извънсъдебно признание на управителя на ответното
дружество, че е възложил надзора на конкретния обект на ищеца; вписване името на ищеца
в списъка на правоспособните лица към удостоверението по чл. 166, ал. 2 ЗУТ; както и
вписване на името на ищеца в строителната документация като лице, упражняващо
строителния надзор/ следва категоричният извод, че между страните е било налице
6
неформално правоотноШ.е по договор за изработка с предмет упражняване на строителния
надзор на обект „Ремонт и обновяване на сградата на О., Концертна зала и Библиотеката“ в
УПИ I-197, кв. 30, ЦГЧ по плана на гр. Враца, с идентификатор 12259.1020.197 по
кадастралната карта на гр. Враца, I етап – „Осигуряване на достъпна среда в сградата на О. –
2 броя асансьорни уредби: в сградата на О. – централен вход на ул. „Стефан Савов“ № 6 и
сградата на Библиотеката – вход северозапад с ниво вътрешно стълбище“.
Относно изпълнението на задълженията на ищеца по това правоотноШ.е по делото са
ангажирани единствено строителни книжа - актове за приемане на извърШ.те СМР по нива
и елементи на строителната конструкция /образец 7/ и актове за установяване на всички
видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващи, че са постигнати изискванията на
проекта /образец 12/. Същите са частни свидетелстващи документи и представляват по
естеството си протоколи за приемане на изработеното, по силата на които строителят,
техническият ръководител и лицето, упражняващо строителния надзор, установяват, че след
извършена проверка на място на обекта и осъществен строителен надзор, са изпълнени
съответните посочени в тях строително-монтажни работи. Следователно така съставените
актове са годни да установят извърШ. от ищеца действия по осъществен строителен надзор
на съответния етап от строителството, когато констатациите в тях не се опровергават от
останалата доказателствена съвкупност и формалната им доказателствена сила не е
опровергана.
В настоящата хипотеза направените с актовете констатации не са опровергани,
доколкото св. Робева нееднократно заявява в показанията си, че не си спомня конкретния
проект, защото бил маловажен за общината, както и че не може да каже с категоричност
дали е виждала ищеца или не, освен това твърди да е посетила обекта само два или три пъти.
От приетите експертни заключения по съдебно-почеркови експертизи, обаче, се установява,
че само част от описаните в исковата молба актове в действителност са подписани от ищеца
като изпълнител на строителния надзор. Такива са актовете от 09.11.2016г., 11.11.2016г.,
14.11.2016г., 04.12.2016г., 05.12.2016г., 07.12.2016г., 09.12.2016г. и 10.12.2016г. Останалите
актове от дати 02.11.2016г., 03.11.2016г., 06.11.2016г., 08.11.2016г., 10.11.2016г., 13.11.2016г. и
17.11.2016г. не са подписани от ищеца като изпълнител на строителния надзор. Независимо
от това кой и поради каква причина е подписал тези актове вместо ищеца, неавтентичността
на подписа се приравнява на липса на подпис, следователно въз основа на тези документи не
е възможно да се установи, че на посочените в тях дати ищецът е посетил обекта и е
извършил строителен надзор на съответните посочени в актовете етапи от строителството.
Обстоятелството, че поради неустановена причина /предмет на изясняване в спряното
понастоящем досъдебно производство/ строителните книжа са били съставени двукратно,
като съхраняваните от О. книжа са изцяло неавтентични, не оказва влияние върху извода, че
съхраняваните от Министерството на труда и социалната политика автентични книжа
установяват изпълнение на задълженията на ищеца по договора за строителен надзор. Без
значение е също въпросът кои от актовете са подписани от техническия ръководител,
респективно от управителя на ответното дружество, тъй като по делото се установява по
безспорен начин, че именно въз основа на тези строителни книжа техническият ръководител
и представителят на „Б. К.“ ЕООД са подписали акта за приемане на конструкцията, а въз
основа на него е издадено и удостоверението за въвеждане на обекта в експлоатация.
Следователно изпълнението на дейностите, предмет на описаните по-горе осем автентични
акта от 09.11.2016г., 11.11.2016г., 14.11.2016г., 04.12.2016г., 05.12.2016г., 07.12.2016г.,
09.12.2016г. и 10.12.2016г., в това число упражненият строителен надзор, са приети както от
ответника, така и от техническия ръководител.
Предвид гореизложеното и при липсата на други ангажирани от ищеца доказателства за
изпълнение на задълженията му по договора за изработка, съдът приема, че ищецът е
изпълнил същите на посочените по-горе осем дати от изброените петнадесет такива в
исковата молба и молбата-уточнение към нея. По отноШ.е на останалите седем дати,
7
изпълнението на задълженията по договора остана недоказано.
На следващо място, от приетото експертно заключение по съдебно-оценителната
експертиза се установява, че през процесния период м.11.2016г. – м.12.2016г.
възнаграждението за осъществяване на строителен надзор съгласно Методиката за
определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги от
инженерите в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране, е по 50 лева на
час. Съдът кредитира експертното заключение като компетентно изготвено, доколкото
същото се основава на обективен критерий за цена на извършената от ищеца дейност и се
явява в съответствие със събраните по делото писмени доказателства. Релевираното от
ответника възражение, че следвало да се вземе предвид цената, която възложителят на
обществената поръчка О. заплащал на ответното дружество, е неоснователен. Ищецът не е
страна по договора за възлагане на обществена поръчка между „Б. К.“ ЕООД и О., поради
което постигнатите между тях уговорки относно размера и начина на плащане на
дейностите, са непротивопоставими на ищеца. В тази връзка следва да се уточни още, че
постигнатите между тези лица уговорки относно заплащането на лицата, осъществяващи
строителния надзор, включително и евентуалната уговорка той да не се заплаща, по никакъв
начин не засягат съдържанието на правоотноШ.ето между „Б. К.“ ЕООД и ищеца Б. Д..
Законът урежда договора за изработка като възмездно правоотноШ.е, поради което до
доказване на изрична уговорка за неговата безвъзмездност, възложителят по него дължи
възнаграждение на изпълнителя. Без значение са и сумите, които общините обичайно
изплащат за такава дейност по други договори за възлагане на обществени поръчки, тъй
като този размер се определя с оглед конкретните условия на договора за всеки конкретен
случай. Освен това тези цени са функция от представените от съответните избрани
кандидати оферти по заложените от общините критерии „икономически най-изгодна
оферта“ или „най-ниска цена“ и не отразяват пазарните условия, които са приложими към
договор за изработка, сключен между частноправни субекти.
Неоснователно е и възражението на ответника относно прилагането на методиката,
доколкото същата имала само препоръчителен характер. Съгласно правилото на чл. 162
ГПК, когато искът установен по своето основание, но няма достатъчно доказателства за
неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо
лице. В настоящия случай съдът е възложил изследването на размера на вещо лице, а в
проведеното на 24.09.2024г. открито съдебно заседание експертът е уточнил, че не
съществуват пазарни аналози за определяне на дължимото възнаграждение, поради което
единственият обективен измерител на неговия размер е именно методиката. При това
положение, доколкото по делото се установи по категоричен начин, че между страните
съществува правоотноШ.е по договор за изработка, който ищецът е изпълнявал, не се
установи уговорка за неговата безвъзмездност, нито се установи уговорка за по-нисък или
по-висок размер на възнаграждението от 50 лева на час, то следва да бъде възприет именно
този размер.
Както беше посочено по-горе, за описаните в исковата молба 15 случая на осъществен
от ищеца строителен надзор, вещото лице е определило възнаграждение в размер на 6750
лева, въз основа на което съдът определи възнаграждението само за доказаните по делото 8
пъти на 3600 лева. До този размер искът за заплащане на възнаграждение следва да бъде
уважен, а за разликата до пълния претендиран размер от 9450 лева искът следва да бъде
отхвърлен.
На следващо място изцяло неоснователен се явява искът за заплащане на сумата от 1560
лева, представляваща пътни разходи за изминато от ищеца 7800 км разстояние за
изпълнение на възложеното. Това е така, защото въпреки разпределената доказателствена
тежест и дадените от съда указания по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, по делото липсват
доказателства за това дали, кога и по какъв начин ищецът е пътувал от А.град до Враца за
8
изпълнение на дейностите по договора, нито какъв е размерът на сторените от него разходи
в тази връзка. В приетото експертно заключение вещото лице е остойностило твърдените от
ищеца разходи за пропътувани общо 7800 км с автомобил, но тази стойност е без значение
при липса на доказателства относно броя на пътуванията, начина на пътуване и реално
изминатото разстояние. Единствено като допълнение следва да бъде посочено, че при
установеното по делото издаване на актовете обр. 7 и обр. 12 в последователни календарни
дни, твърдението на ищеца, че е пътувал всеки ден от А.град до Враца и обратно за
съставянето на всеки от тях, не съответства на житейската логика. Ето защо искът за
заплащане на сумата от 1560 лева за пътни разходи следва да бъде отхвърлен изцяло като
недоказан.
На последно място, доколкото по делото се установи по категоричен начин, че между
страните е налице правоотноШ.е по договор за изработка, въведеното от ищеца евентуално
извъндоговорно основание за възникване на същите вземания – водене на чужда работа без
възлагане – не подлежи на разглеждане. Исковете подлежат на уважаване на установеното
договорно основание в размера, до който са доказани от събраната по делото съвкупност.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Ищецът е сторил
разноски за държавна такса в размер на 441 лева, за адвокатско възнаграждение в размер на
2400 лева, платени изцяло по банков път, за депозити за възнаграждение на вещи лица в общ
размер на 1300 лева, както и за издаване на съдебно удостоверение в размер на 5 лева, или
общо 4146 лева. С оглед уважената част от исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 1355,64 лева. Ответникът е сторил разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1440 лева, платено изцяло по банков път и за депозит за
възнаграждение на вещо лице в размер на 300 лева, или общо 1740 лева. С оглед
отхвърлената част от исковете, на ответника се дължат разноски в размер на 1171,06 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б. К.“ ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Л“, бл. 883, вх. Д, ет. 2, ап. 113, да заплати на Б. Д. Д., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. А.град, ул. „Б“ № 45, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД сумата от 3600 лева,
представляваща възнаграждение за извършена работа по сключен между страните
неформален договор за извършване на строителен надзор по части „Конструктивна“ и
„ПБЗ“, която работа е превъзложена от „Б. К.“ ЕООД в качеството му на изпълнител на
строителния надзор по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Ремонт и
обновяване на сградата на О., Концертна зала и Библиотеката“ в УПИ I-197, кв. 30, ЦГЧ по
плана на гр. Враца, с идентификатор 12259.1020.197 по кадастралната карта на гр. Враца, I
етап – „Осигуряване на достъпна среда в сградата на О. – 2 броя асансьорни уредби: в
сградата на О. – централен вход на ул. „Стефан Савов“ № 6 и сградата на Библиотеката –
вход северозапад с ниво вътрешно стълбище, ведно със законната лихва считано от
12.10.2021г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ така предявения
иск за разликата над 3600 лева до пълния претендиран размер от 9450 лева, както и
предявения осъдителен иск за сумата от 1560 лева, представляваща разходи за изминати
7800 км. по разстояние в изпълнение на договора за периода от 02.11.2016г. до 10.12.2016г.,
9
ведно със законната лихва считано от 12.10.2021г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА „Б. К.“ ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. Л“, бл. 883, вх. Д, ет. 2, ап. 113, да заплати на Б. Д. Д., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. А.град, ул. „Б“ № 45, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1355,64 лева,
представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА Б. Д. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. А.град, ул. „Б“ № 45, да заплати
на „Б. К.“ ЕООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Л“,
бл. 883, вх. Д, ет. 2, ап. 113, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1171,06 лева,
представляваща сторените по делото разноски.
РЕШ.ЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10