Р Е Ш Е Н И Е
№
14.05.2021 година, гр. Велинград
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД на
петнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в публично заседание в с ъ
с т а в:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАНКА
ПЕНЧЕВА
СЕКРЕТАР: Донка Табакова
като разгледа докладваното от съдия
Пенчева а. н. дело № 457 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано e по жалба на „Мазо-66“ ЕООД, ЕИК: ********* срещу Наказателно
постановление № 13-002424 от 19.11.2020г. на Изпълнителния директор
на ИА „Главна инспекция по труда“, с което на жалбоподателя е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лв., на осн.
чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 3 КТ, за това, че в качеството си на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, на 06.08.2020г.,
около 16,00 часа, е приел на работа лицето А.М.К., в стопанисвания от него
обект, представляващ „Цех за производство на столове“, намиращ се в с.
Драгиново, ул. „Индустриална зона“ № 1, като „работник“, без да е уредил преди
това отношенията при предоставяне на работна сила, като трудови, т.е. не е
сключил трудов договор в писмена форма, подписан от двете страни, с лицето А.М.К.,
с което е нарушил чл. 62, ал. 1, във вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
Релевират се доводи за
незаконосъобразност на атакувания акт,
поради нарушение на материалния и процесуалния закон и се иска
неговата отмяна. Твърди се, че актът за установяване на административното
нарушение не се съдържал точно описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено, не били установени по безспорен начин елементите на
трудовото правоотношение, поради което изводите на административнонаказващия
орган за осъществен състав на нарушението били незаконосъобразни.
Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, чрез адв. Малинов-АК Пазарджик се позовава на нарушения процедурата
по чл. 416, ал. 3 КТ, а именно на съставяне и връчване на АУАН на представител
без представителна власт, както и на посочване в наказателното постановление,
че е съставено въз основа на АУАН с различна дата, от тази на която
действително и бил съставен.
Въззиваемата страна, чрез
юрисконсулт Шотева, оспорва жалбата. Счита издаденото
наказателно постановление за правилно и
законосъобразно, поради което следва да се потвърди. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима - подадена
е в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /наказателното постановление е връчено на 04.12.2020г..
с препоръчано писмо с обратна разписка, а жалбата е подадена на 11.12.2020г. /,
от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт.
След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата
страна, с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 06.08.2020 г. служители на Дирекция
"Инспекция на труда" Пазарджик-актосъставителят
ст. инспектор в ДИТ Пазарджик С.Г.Г. и свидетелите ст.
инспектор Т.З.Д., ст. юрисконсулт Р.Н.Т. *** Д.С.Т., извършили проверка за
спазване на трудовото и осигурителното законодателство и на здравословните и
безопасни условия на труд в обект, стопанисван от „Мазо
66“ ЕООД в с. Драгиново, ул. „Индустриална зона“ № 1. Обектът представлявал цех
за производство на дървени столове. По време на проверката там се извършвала
производствена дейност, цехът работел. На място в обекта заварили да работят няколко
лица, сред които и свидетелката А.М.К.. Първоначално К. се намирала в помещението
за рязане на дървените елементи, където събирала и товарила в количка падналите
от машините елементи-дървени кубчета. След това, в друго помещение, оборудвано
с машини за лепене на детайлите, нареждала и подготвяла дървените елементи за
поставянето им в машините. Била облечена със синя манта и забрадка.
Свидетелката
Г. й предоставила декларация по чл. 402, ал.1, т. 3 КТ, която К. най-напред
отказала да попълни и подпише. Съгласила се едва когато останалите заварени да
работят лица започнали да попълват декларации. В декларацията посочила, че
работи при „Мазо 66“, като работник, от днес, с
работно време 1 час, с трудово възнаграждение 610, 00 лв., почивни дни събота и
неделя, че няма забавяне изплащането на трудовото възнаграждение, както и че е получила
копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД НАП и
екземпляр от сключен трудов договор. К. подписала декларацията.
Преди попълването й, пред проверяващите К.
заявила, че е дошла, за да събира „трици“ и „кубчета“ за зимата.
По
време на проверката в обекта на контрол присъствал управителят на дружеството С.А.,
който се свързал с пълномощника на дружеството К.М.. Същият пристигнал на
място.
От
дружеството били изискани трудовите досиета на работещите лица и инструктажните
книги. С призовка, връчена на управителя на дружеството, било указано негов
представител да се яви на 30.09.2020 г. в ДИТ Пазарджик и да ги представи.
На посочената в призовката дата в сградата
на ДИТ Пазарджик се явил упълномощеният представител на дружеството-К.М.. За А.К.
не бил представен трудов договор. След извършена служебна справка в АИС на ИА
ГИТ се установило, че между дружеството жалбоподател и А.К. към 06.08.2020 г.
не е имало сключен трудов договор. Лицето е било работник при „Мазо-66“ ЕООД за
периода 11.06.2018 г.-08.05.2019 г.
Констатациите
при проверката били обективирани в констативен
протокол за извършена проверка № ПР 2022501/30.09.2020г., който бил връчен на
представителя на дружеството К.М..
На същата
дата- 30.09.2020г. на дружеството бил съставен АУАН № 13-002424., за това, че
„Мазо-66“ ЕООД, в качеството си на
работодател по смисъла на § 1 КТ, на 06.08.2020 г. е допуснал да работи като
работник лицето А.М.К., в стопанисвания от него обект-цех за производство на
столове, намиращ се в с. Драгиново, ул. „Индустриална зона“ № 1, без да е
уредил със същата отношенията си при предоставяне на работна сила, а именно
сключване на писмен трудов договор между двете страни. Прието е, че извършеното съставлява нарушение
на чл.
62, ал. 1 КТ, във вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
Посочено е, че нарушението е извършено на 06.08.2020г., когато К. е
заварена да работи в работно помещение за лепене на дървени материали, като
нарежда и подготвя дървени елементи за поставянето им в лепачните
машини и е констатирано при преглед на фирмената документация в ТД „Инспекция
по труда“ гр. Пазарджик, когато при приключване на проверката за А.К. не е
представен писмен трудов договор, както и от направените справки в АИС на ИА
ГИТ. Актът за установяване на административното нарушение е съставен в
присъствието на пълномощника на дружеството М., който се е легитимирал с
нотариално заварено безсрочно пълномощно рег. № 1666/05.10.2017 г., подписан е
от него без възражения и му е надлежно връчен. Възражения не са постъпвали и в
срока по чл. 44, ал. 3 ЗАНН.
Въз основа на АУАН 13-002424 от 30.09.2020г.,
на 19.11.2020г. е издадено обжалваното
наказателно постановление. Административнонаказващият орган е приел изцяло
обстоятелствата, посочени в АУАН, като е квалифицирал нарушението по чл.
62, ал. 1, във вр. чл. 1, ал. 2 КТ и е ангажирал
отговорността на въззивника на основание чл. 416, ал.
5, във вр. чл. 414, ал. 3 КТ. Наложил е имуществена
санкция в размер на 2 000 лв.
Фактическата обстановка съдът установи от
показанията на свидетелите С.Г., Т.Д., Р.Т., Д.Т. и А.К.. Съдът кредитира
показанията на служителите на ДИТ Пазарджик относно обстоятелството за
извършена на 06.08.2020 г. проверка в стопанисвания от жалбоподателя
дърводелски цех за производство на столове, че по време на проверката в обекта
на контрол е била заварена А.К. да товари в количка готови детайли от машините
за рязане, а след това ги е нарежда и подготвя за поставянето им машини за
лепене в обособеното за това помещение и че към датата на проверката, както и
към датата на издаване на наказателното постановление между К. и „Мазо-66“ ЕООД не е имало сключен трудов договор. В
тази част показанията са непротиворечиви, еднопосочни и последователни. Съдът
не кредитира показанията на свидетелката К., че е дошла да събира „трици и
кубчета“ за зимата, поради противоречието им с показанията на служителите на ДИТ Пазарджик, които по
идентичен начин възпроизведоха личните си и непосредствени възприятия за това
какво е правила К. в обекта. В допълнение при разпита си като свидетел А.К.
заяви, че е отишла този ден в цеха да помогне, тъй като към момента е нямала
работа.
По делото няма спор, а и жалбоподателят не
отрича, че не е имал сключен трудов договор с А.К. по време на проверката.
Спорно е налице ли е престиране на работна сила от
страна на А.К. в полза на „Мазо-66“ ЕООД, т.е. възникнало ли е трудово
правоотношение, в който случай дружеството би било субект на нарушение по чл.
62, ал.1, във вр. чл. 1, ал. 2 КТ.
При така установената фактическа
обстановка, съдът счита следното от правна страна:
Съставеният акт за установяване на
нарушението и обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентен
орган, съобразно, чл. 21, ал.4, т. 3, чл. 6, ал. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ и Заповед № 3-0058 от 11.02.2014 г., в сроковете по
чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Описанието на фактическата обстановка и правната
квалификация на нарушението се посочени в тях по идентичен начин.
При извършената служебна проверка съдът не
констатира в хода на производството по установяване на нарушението и в това по
налагане на санкцията да са допуснати съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи самостоятелни
основания за цялостната отмяна на наказателното постановление.
Спазени са разпоредбите
на чл.43 и сл. от ЗАНН в хода на установяване на нарушението и на
чл.57 от ЗАНН при издаване на наказателното постановление. Нарушението е подробно описано – посочени са
обективните обстоятелства от неговия състав- датата и място на извършването му,
деянието, с което е осъществен съответният състав чрез посочване на
установените при проверката факти, дадена е правилната правна квалификация. В
акта и в наказателното постановление по идентичен начин е посочено,
че с поведението си работодателят, при осъществяване на дейността на
предприятието, е приел на работа в стопанисвания от него обект, лицето А.М.К., без
да е сключил с нея трудов договор в писмена форма. В случая фактическите и правни основания за
ангажиране на админинстративнонаказателната отговорност
на субекта са посочени по начин, позволяващ му да разбере за какво нарушение се
счита обвинен и да организира защитата си. Действително в
наказателното постановление, като година на съставяне на АУАН е
посочена 2019 год., вместо 2020 година, но съдът счита, че се касае за
техническа грешка,тъй като е налице съвпадение на номера на съставения АУАН, на датата
и мястото на осъществяване на деянието и описанието на същото в АУАН и в
наказателното постановление. Не може да се сподели становището на
жалбоподателя, че това е съществено нарушение на процесуалните правила,
доколкото не се твърди, че за същото деяние, извършено по отношение на същото
заварено да работи лице, е налице идентично обвинение, извършено на същата дата
преди една година. Да се приеме, че неточното посочване единствено на годината
на съставения АУАН, при пълен идентитет при описанието на останалите факти, представлява съществено
процесуално нарушение, означава да се придаде на административнонаказателното
производство излишен формализъм, каквато не е целта на закона. С допуснатата
грешка не е нарушено правото на защита на дружеството, доколкото фактите, очертаващи състава на
нарушението са посочени в необходимата и достатъчна пълнота.
Не са допуснати съществени процесуални
нарушения при съставяне, предявяване и връчване на акта за установяване на
административното нарушение. Същият е съставен в присъствието на упълномощен
представител на жалбоподателя и му е надлежно връчен. Видно от представеното по
делото нотариално заверено безсрочно пълномощно представителят е разполагал с
представителна власт да извършва от името и за сметка на дружеството
неограничено всякакви правни и фактически действия и да представлява управителя
пред всички лица, организации и учреждения в
страната.Сред тези правни действия безспорно се включва и представителство във
фазата по установяване на нарушението и налагане на наказание за него,
доколкото в тази фаза на административнонаказателното производство нито ЗАНН,
нито субсидиарно приложимият по силата на чл. 84 ЗАНН НПК, не поставят специални изисквания по отношение на представителството на
юридически лица.
Кодексът на труда изисква между страните
да е сключен трудов договор в писмена форма, когато предмет на престацията е предоставянето на работна сила. Задължението
да сключи трудов договор с работника е в тежест на работодателя, предвид че
предоставената работна сила се ползва от него и в негов интерес. Работодателят
всякога извършва нарушение, когато приема на работа работници и служители без
сключен с тях писмен договор, т.е. когато допуска в неговото предприятие и в
негов интерес да се предоставя работна сила.
От показанията на разпитаните като
свидетели актосъставителя Г. и свидетелите Д. и Т., които
са непротиворечиви, дадени от позицията на незаинтересовани от изхода на спора
лица, съдът намира за установено наличието на трудово правоотношение
между А.К. и „“Мазо-66“ ЕООД. Същите са заварили А.К. да работи на обекта, като
е товарила на количка готови детайли от машините за рязане, а след това ги е
нареждала и подготвяла за поставянето им машини за лепене в обособеното за това
помещение. В подкрепа на тези извод са дадените от К. показания в съдебно
заседание на 15.03.2021 г., която заяви, че е отишла да помогне, тъй като в
този момент нямала работа. Този извод се потвърждава и от попълнената и
подписана от нея декларация по чл. 402, ал.1, т. 3 КТ. Съдът не кредитира показанията на свидетелката в частта, че не е попълвала,
а само е подписала декларацията и че не е запозната със съдържанието й.
Свидетелката не уточни кой е попълнил декларацията, която е подписала, а посочи
само, че това са „момичетата“. Показанията й обаче в тази част противоречат на
показанията на свидетелката Г., която изрично заяви, че К. и останалите
работещи жени помещението за лепене са попълнили собственоръчно декларациите
си. К. не уточни кои точно лица визира като „момичетата“- дали това са служителките
на ДИТ Пазарджик, или останалите жени, които са се намирали в помещението.
Нелогично е обаче декларацията да е попълнена от някоя от проверяващите
служителки, на които към този момент не са били известни посочените в нея данни
за работното време, почивни дни, размер на уговореното трудово възнаграждение,
началото на изпълнение на трудовото правоотношение. На по-силно основание,
нелогично е декларацията да е попълнена от останалите работещи в цеха жени,
т.е. същите сътрудничат на контролните органи и да уличават в извършване на
нарушение жалбоподателя, предвид че същите първоначално са отказали съдействие.
В допълнение не става ясно от къде останалите работещи са разполагали с тази
данни, ако К. не е била работник на дружеството, а само е ходила да събира
трици.
Отношенията по предоставяне на работна
сила се уреждат като трудови правоотношения, за които между страните следва да
е сключен трудов договор в писмена форма. Съдебната практика е категорична, че
в случаите на несключване на трудов договор при съществуващо трудово
правоотношение и полагане на труд по него, е налице неизпълнение на
задължението по чл. 62, ал. 1 от КТ и приложимата административно-наказателна
норма е тази на чл. 414, ал. 3 от КТ.
Предмет на трудовото правоотношение е
отдаването под наем на работната сила на работника за ползването й от
работодателя. Отдаването под наем на работната сила е процес на влагане на
умствени и физически сили и възможности в полза и за сметка, и в интерес на
другата страна-работодателя. Разполагането с предоставеното благо, което се
съдържа в личността на неговия носител, го поставя
в юридическа зависимост. Това прави полагания труд несамостоятелен и
зависим. В процеса на изпълнение на трудовите задължения работникът е подчинен
на разпорежданията на работодателя, на създадената от него
организация на работния процес. Работодателят организира условията на труд и
осигурява средствата за изпълнение на работата.
Установените
по делото факти налагат безспорен извод, че К. е притежавала
качеството на работник. По време на проверката се е намирала в обект,
стопанисван от „Мазо-66“ ЕООД, който е работел и в него се е извършвала
производствена дейност. Участвала е в производствения процес, като се събирала
готови детайли от помещението за рязане на дървени издалия, които са се влагали
в производството на столове, пренасяла ги е с количка в помещението за лепене и
ги е подготвяла за поставяне в машините за лепени. Участието й се изразява във влагане
на собствените й физически сили и способности в процеса на производство, тъй
като самата дейност е изисквала предоставяне на работна сила. Производственият
процес е изцяло под контрола на работодателя, при създадена от него организация
и с предоставено от него работно оборудване. В този производствен процес К. е
влагала сили и умения, т.е. предоставяла е работна сила, за сметка и
в интерес „Мазо-66“ ЕООД, заедно с други лица. Това обосновава извод
за юридическа подчиненост на полагания от работещия труд при изпълнение на
възложената работа.
От представената по делото декларация по чл.
402 КТ се установя наличието и на останалите елементи на трудовото
правоотношение- работно време, неговото начало, край и продължителност, почивни
дни, Работата е била за неопределено време.Налице е
и основният елемент от съдържанието на трудовото правоотношение-неговият
възмезден характер. Между страните е уговорено, че жалбоподателят ще заплати
определено възнаграждение в размер на 610, 00 лв..
От гореизложеното следва, че е
между страните е съществувало трудово правоотношение, в изпълнение на което
лицето К. е полагала труд в обекта на контрол, за което
не е имала сключен трудов договор. С това „Мазо-66“ ЕООД, в качеството си на
работодател, е нарушил разпоредбата на чл. 62, ал. 1 във вр.
с чл. 1, ал. 2 от КТ, като е допуснал до работа лице, с което няма сключен
трудов.
Поддържаната теза от жалбоподателя, с
която се отрича извършеното нарушение по КТ е изцяло неоснователна, същата не
може да бъде споделена и е опровергана от наличната по делото доказателствена
съвкупност. Твърдението на пълномощника на жалбоподателя, че е налице
несъставомерност на деянието, поради липса на елементи на трудово
правоотношение с лицето К. съдът счита, че е неоснователно и следва да се
разглежда само и единствено като изградената в хода на делото защитна позиция.
Досежно размера на санкцията
съда счита, че неправилно е приложен законът. При индивидуализиране на
наложената санкция, с оглед обстоятелството, че същото е извършено за първи път
и не са налице данни от нарушението да са произтекли вредни последици, съдът
намира, че санкцията следва да бъде определена в предвидения от закона
минимален размер, който е 1500 лв. Според съда така определената санкция в най-пълна степен би спомогнала да се
изпълнят целите на административното наказание по смисъла чл. 12 от ЗАНН.
В този смисъл наказателното постановление следва да се измени.
При този изход на спора, разноски се
дължат и на двете страни.
Исканията за присъждането им се заявени
своевременно, а от страна на жалбоподателят са представени доказателства за
заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лв. в брой, видно
от приложения по делото Договор за правна защита и съдействие-л.7.
Съобразно релевираното
от ответника по жалбата, в хода на съдебните прения, възражение за прекомерност
на разноските и след като съда съобрази размера на наложената имуществена
санкция, че по приложението на разпоредбата, с която е ангажирана отговорността
на жалбоподателя има постановена многобройна съдебна практика, която е
константна, че делото не представлява фактическа и правна сложност, но и като
отчете, че по него са разпитвани четирима свидетели в две заседания, на които
представител на жалбоподателя се е явявал и активно го е защитавал, счита, че размерът
на разноските за процесуално представителство не следва да бъде намаляван, тъй
като се приближава до минималния предвиден, съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, от 370,00 лв. С оглед изхода на спора,
на „Мазо-66“ ЕООД се дължат 100,00 лв.
На ответника по жалбата, съгласно чл. 63,
ал. 5 ЗАНН /ред. ДВ бр. 94 от 2019г., в сила от 03.12.2019г./, при
осъществено процесуално представителство от юрисконсулт следва да се присъди
възнаграждение в размер, определен от съда.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, във вр. чл.
27е от Наредба за заплащането на правната помощ, а именно от 80 до
120 лв.
В случаите на процесуално представителство
от юрисконсулт е налице спецификата на отношенията между
представляван и представител, при които юридическото лице не заплаща
на същия отделно възнаграждение по договор за поръчка за конкретното дело.
Въпреки това законодателят е предвидил присъждане на възнаграждение за осъществявано
процесуално представителство от лице, възнаграждение на което се заплаща само
по трудов договор с цел юридическото лице, което е било защитавано в
производството по делото от юрисконсулт да бъде съответно възмездено за
необходимостта от осъществяване на защита чрез процесуално представителство по
неоснователното оспорване на издадения от него акт. С оглед на това следва да
се приеме,че за да се приложи разпоредбата на чл.63, ал. 5 ЗАНН не е необходимо
да бъдат представени доказателства,че юрисконсултското
възнаграждение е вече заплатено,тъй като претендиращата го страна заплаща на
процесуалния си представител възнаграждение по трудов договор,а не по договор
за поръчка. Дължимото юрисконсултско възнаграждение,
което съдът присъжда, е определено от закона- чл. 37, ал. 1 ЗПП, във
вр. чл. 27е от Наредбата за наредба за
заплащането на правната помощ. Съдът присъжда възнаграждение в
размер,определен в нормативен акт и без същото да е било предварително платено
от претендиращата страна на процесуалния й представител,т.е. размерът на това
възнаграждение не се договаря. И доколкото страната не може да промени размера
на възнаграждението, същият е точно фиксиран,т.е. възнаграждението може да бъде
присъдено само в точно определен размер,който и съдът не може да промени,
посочването на този размер в списъка по чл.80 ГПК не е необходимо.
В случая, в съдебно заседание е заявено
изрично,че се претендира и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като страната е била представлявана от
юрисконсулт. При така формулираното искане
претенцията на страната се явява основателна и доказана и следва да бъде
уважена.
По делото са проведени две съдебно
заседания, на всяко от които се е явявал процесуален представител на ответника,
поради което съдът счита, че дължимият размер на разноски за процесуално
представителство от юрисконсулт, които следва да се присъдят на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ възлиза на 100, 00 лв. /сто лева./
Предвид изложеното,
настоящият състав на Районен съд Велинград
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 13-002424 от 19.11.2020г., на Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, с което на „Мазо-66“
ЕООД, ЕИК: *********“, със седалище и адрес на управление с. Драгиново, ул.
„Индустриална зона“ № 1, общ. Велинград, за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ, във вр. чл. 1, ал. 2 КТ, е наложена имуществена санкция размер
на 2 000 лв., на основание чл. 416, ал. 5 във вр.
чл. 414, ал. 3 КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществена санкция на 1 500 лв.
/хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ да заплати на „Мазо-66“ ЕООД,
ЕИК: *********“, със седалище и адрес на управление с. Драгиново, ул.
„Индустриална зона“ № 1, общ. Велинград, разноски за процесуални
представителство по а. н. дело 457/2020г. по описа на Районен съд Велинград, в
размер на 100,00 лв. /сто лева/.
ОСЪЖДА Мазо-66“ ЕООД,
ЕИК: *********“, със седалище и адрес на управление с. Драгиново, ул.
„Индустриална зона“ № 1, общ. Велинград да заплати на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ разноски за юрисконсултско възнаграждение по а. н. дело 457/2020г. по
описа на Районен съд Велинград, в размер на 100,00 лв. /сто лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване
по реда на Глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс, пред Административен съд Пазарджик, в 14-дневен срок от съобщението на
страните по делото, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева