Р Е Ш Е Н И Е
№ 140
гр. Велико Търново, 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, първи касационен състав, в публично
заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при секретаря С.Ф. и участието на
прокурора Н.О., разгледа докладваното от съдия Данаилова касационно НАХД №
10107/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона за
административните нарушения и наказания.
С
Решение № 100 от 02.03.2021г. по НАХД № 1640/2020г. по описа на Районен съд
Велико Търново е отменено Наказателно
постановление № 35-0000710/06.10.2020 г.
на директора на РД „АА“ Плевен, с което за нарушение на чл. 10, § 2, изр. 1,
пр. 2 от Регламент 561/2006г., вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАвП и на основание чл. 104, ал. 1 от ЗАвП на „Скружи“ ЕООД,
представлявано от Д.Р.Г. е наложена "имуществена санкция" в размер на
1000 лв.
В законния срок срещу решението е
подадена касационна жалба от директора на РД „Автомобилна администрация“ –
Плевен, с която
въззивното решение се обжалва по касационен ред като неправилно - постановено
при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. По същество касаторът излага доводи, че първоинстанционният
съд неправилно е отразил фактическата обстановка и неправилно е приложил
материалния закон. Категорично било установено отклонение в ползването на
намалена дневна почивка от страна на водач на дружеството Добрин Горанов.
Самата нормативна база била предоставила свобода в избора на метод и средства
от превозвача за постигане на преследваната цел по спазване на правилата за
работно време и почивки на водачите. Въпрос на оперативна самостоятелност било
кои методи ще се използват. Провеждането на инструктаж не представлявало
осъществяване на контрол. Нарушението било съставомерно, тъй като не се
доказвали предприети реални и ефективни действия от транспортното предприятие
по спазване правилата за ползване на почивки от водачите. То е формално, при
което вредните последици и обществена опасност произтичат от самото му
осъществяване. По тези
съображения моли решението да бъде отменено и да се постанови друго, с което НП
да се потвърди.
Ответникът
по касация – „Скружи“
ЕООД, седалище и адрес на управление ГР....представлявано от Д.Р.Г., по
седалището и чрез *** Й.М.П., в отговор на касационната жалба от 20л04л21г. заема
становище за неоснователност на жалбата. Погрешен намира довода на АНО, че
описаното деяние не представлява маловажен случай, като не се е съобразил с
официалното тълкуване на Регламент 561/2006г. В процесния случай намалението е
с 14 минути, а намаленито да един час се квалифицира като незначително
нарушение. На следващо място, шофьорът се е намирал на границата с Гърция по
време на сериозни километрични задръствания поради корана-вируса и на практика
е било невъзможно да не мръдне от мястото си, като движението се състояло в
това да се премести пет метра напред в колоната, за да не блокира останалите
участници в пътното движение. Моли да потвърди решението. Претендира разноски в
размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение.
Представителят на ВТОП дава становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита,
че е правилна преценката на първоинстанционния съд за допуснато при изготвянето
на НП нарушение на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, доколкото действително както в АУАН,
така и в НП, липсва пълно и точно описание на изпълнителното деяние, чрез което
се счита, че е било осъществено релевираното административно нарушение. Предлага
обжалваното решение, като законосъобразно и правилно, да се потвърди.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения
намира за установено от правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211,
ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за
разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на
пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въззивният
съд правилно е установил следната фактическата обстановка по делото:
На 27.07.2020 година около 12,30
часа в град Велико Търново при извършена комплексна проверка на ответника „Скружи“
ЕООД, което дружество притежава лиценз на Общността за извършване на
международен превоз на пътници под № 17018, е констатирано, че превозвачът е
допуснал извършване на нарушение от водача Д.С.Г., който е ползвал намалена
дневна почивка, която е по-малка от 9 маса, намалението е с 14 минути за
периода от 07.55часа на 04.06.2020г. до 07.50 на 05.06.2020г., видно от
разпечатки от дигиталната карта на превозвача за периода от 03.06.2020г. до
06.06.2020г. Наложена е имуществена санкция в размер от 1000 лв. за нарушаване
на чл. 10, § 3, във
връзка с чл. 8, § 2, изр. второ от Регламент (ЕО) № 561/2006 на
Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на
някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния
транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) №
3821/85 и (ЕО) № 2135/98
на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) №
3820/85 на Съвета /Регламента за лаконичност/ във връзка с чл. 78, ал. 1, т.
1 от ЗАвП.
С
обжалваното решение въззивният съд е отменил наказателното постановление с
мотиви, че са налице
съществени нарушения на императивни процесуални разпоредби от страна на
ответника, което е довело до формална незаконосъобразност на процесното пред
него наказателно постановление, което е нарушение на чл. 57, ал.
1, т. 5 от ЗАНН. Съдът е изложил, че липсва посочено място на нарушението
и в какво точно се изразява изпълнителното деяние – допустителство. Вмененото
на дружеството нарушение се явява недоказано. Реализирането на отговорността
предполагало от страна на АНО да бъде доказано по несъмнен начин, че
неизпълнение на разпоредбите на регламента е резултат от действие или
бездействие на превозвача и не се дължи само на виновно поведение на водача. Тези
процесуални нарушения водели до невъзможност жалбоподателя да реализира в пълна
степен правото си на защита. Същите не могат да бъдат санирани, тъй като касаят
установяването по безспорен начин на визираното административно нарушение.
Настоящият състав намира решението за правилно, по изложените в него мотиви, които
се споделят от настоящия състав. Касационната жалба,
с оплакванията формулирани в нея, е неоснователна.
Решаващият състав на РС е формирал изводите си въз основа на изцяло
изяснената от него фактическа обстановка, след като е обсъдил всички
обстоятелства по делото, установяващи се от събраните писмени доказателства,
както и наведените от страните доводи и възражения. При постановяване на обжалваното решение правилно е приложен
материалния закон. Районният
съд не е нарушил процесуалните правила относно събирането на допустимите и
относими към спора доказателства, и е попълнил делото с такива, установяващи наведените като спорни в
производството пред него факти.
Правилен е изводът на
съда, че в НП липсва
описание но конкретни действия или дейности, които е следвало ответникът по
касация да предприеме и непредприемането на които да сочи на неизпълнение на
задължение за организиране и контрол на дейността на водачите при
осъществяването на превоза на пътници. По тази причина правилно е прието в
решението, че всъщност липсва отразяване на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено, а е недопустимо по пътя на тълкуването или чрез формиране на
предположение да се приема наличие на фактически обстоятелства, които да имат
значение за предмета на доказване, като посоченият пропуск е неотстраним по
реда и при условията на чл. 53, ал. 2
от ЗАНН.
Не могат да бъдат
споделени направените в касационната жалба възражения, че всяко неизпълнение на
дадените с цитирания регламент предписания от водач ангажира автоматично
отговорността по посочения текст на чл.
104, ал. 1 от ЗАвП на превозвача работодател. Видно от НП в същото
не е посочена нормата на чл.
104, ал. 1 от ЗАвП. Последователно в практиката си АСВТ застъпва
становището, че за бъде надлежно установено и доказано извършването на
нарушението във всеки конкретен случай следва да се установи начина на
организация на работа на водачите, проведените инструктажи и вътрешни правила,
както и да се отграничи доколко действията на водача са в изпълнение на
неправомерни заповеди, проява на самоинициатива при липса на подходящ текущ
контрол от работодателя или нарушение на трудовата дисциплина. Едва тогава би
могло убедително да се приеме извършване на нарушение от страна на превозвача.
Липсата на посочени обстоятелства, които да обосноват отговорността на
работодателя превозвач, когато се касае за действия, извършени от негови служители,
върху които да се упражнява контрол, води до недоказаност на твърдението за
извършване на нарушение.
Посочените пропуски са съществени, тъй като
представляват нарушение по чл. 57, ал. 1, т.
5 от ЗАНН, като от своя страна водят или до неправилна квалификация
на извършено нарушение или въобще до липса на нарушение. Това е основание да се
приема за незаконосъобразно издаденото наказателно постановление и същото да
бъде отменено по реда на съдебния контрол. Като е приел същото, въззивният съд
правилно е изтълкувал и приложил закона.
При така изложеното настоящият състав намира,
че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания
за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на
делото, направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния
представител на ответника е допустимо и основателно. Настоящата инстанция счита,
че се дължат такива в размер на 300,00 лв., заплатени в брой по договор за
правна помощ от 16.04.2021г. /л. 17 от делото/. Поради това следва да бъде
осъдена Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация"
(юридическото лице, в чиято структура е касаторът) да плати на дружеството тази
сума.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Административен съд – Велико Търново,
Р Е Ш
И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 100 от
02.03.2021г. по НАХД № 1640/2020г. по описа на Районен съд Велико Търново.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", да
заплати на „Скружи“
ЕООД, ЕИК: ..., представлявано от Д.Р.Г. сумата 300,00
(триста) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.