ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 27
гр.Плевен, 07.01.2020 год.
Административен съд - гр.Плевен, ІV-ти състав, в
закрито съдебно заседание на седми януари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
като разгледа докладваното от съдията адм.дело №890/2019 г. по описа на
Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл.248 от ГПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба и уточнение
вх.№4637/24.09.2019г. от Е.Л.П., чрез адв.Г.П.-С. от САК, срещу писмо
изх.№**********/03.07.2019г., издадено от инспектор в отдел АМДТ при Община
Червен бряг, в качеството му на орган по приходите по чл.4 ал.4 от ЗМДТ, в
който е обективиран отказ за издаване на удостоверение за данъчна оценка на
земеделска земя.
С Решение №697/02.12.2019г. по адм.дело №890/2019г. е
отхвърлена жалбата на Е.Л.П. срещу писмо изх.№**********/03.07.2019г., издадено
от инспектор в отдел АМДТ при Община Червен бряг. С решението оспорващата е
осъдена да заплати в полза на Община Червен бряг направените по делото разноски
в размер на 500лева, като е оставено без уважение искането за присъждане на
разноски за разликата до 600лева.
С молба вх.№6347/16.12.2019г. от адв.С. е направено
искане на основание чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за
разноските. Излагат се доводи, че договарянето на плащането е нищожно, тъй като
е направено в брой от бюджетна организация, в противоречие с чл.4а от Закона за
ограничаване на плащанията в брой. Счита се, че не са налице банкови документи,
удостоверяващи плащането, съгласно изискванията на ТР №6/2012г. на ОСГТК. Сочи
се, че договорът е сключен с Адвокатско дружество „П., Недков и партньори“, а
пълномощното е с лицето С. П.. В заключение се моли за отмяна на решението в
частта за разноските.
От адв.С.П., пълномощник на ответника по делото, е постъпило становище вх.№42/06.01.2020г., в
което се счита, че не са налице предпоставките по чл.248 от ГПК, тъй като са
представени достатъчно доказателства за това, че претендираните разноски са
заплатени изцяло и в брой. Сочи се още, че сумата, заплатена като адвокатско
възнаграждение е далеч под стойността, посочена в Закона за ограничаване на
плащанията в брой.
Искането е подадено в едномесечния срок от
постановяване на решението, съобразно чл.248 ал.1 от ГПК, и от надлежна страна,
поради което е допустимо, а разгледано по същество е неоснователно.
Съществено за упражняване на правото на предявяване на
разноски е дали съдебният акт е положителен за страната, тя била ли е
представлявана от адвокат и направени в тази връзка, реално установени
разноски. Представеният по делото договор за правна защита и съдействие е между
ответника по делото и Адвокатско дружество „П., Недков и партньори“, с
представляващ С.П., за осъществяване на процесуално представителство по
адм.дело 890/2019г. на АС-Плевен, а с пълномощното е упълномощен адв.С.П.. Договореното
адвокатско възнаграждение в договора е в размер на 600лева, което е платено в
брой. Следва да се посочи, че макар подчинено на принципа – свобода на
договаряне, размерът на възнаграждението заплатен на даден адвокат може да се
окаже необоснована тежест за другата страна, поради което законодателят е въвел
възможност за намаляване на размера на платеното адвокатско възнаграждение при
прекомерност съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото.
Упражняването на тази преценка е само в хипотезите, в които възнаграждението
надхвърля минималния размер в чл.8 ал.3 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. В конкретния случай е взето предвид направеното
възражение за прекомерност от оспорващата и е присъденото адвокатско
възнаграждение в долната граница на законоустановения минимум по Наредбата, а
именно 500лева.
Следва да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение
№6 от 2013г. по т.дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, когато в договора за правна
помощ е отразено, че договореното възнаграждение е заплатено в брой, то това
отразяване има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не
само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Именно такъв е
настоящия случай. Ето защо, при договорено и заплатено адвокатско възнаграждение
за един адвокат, което е съобразено с Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, искането за изменение на решението в частта за
разноските е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
За пълнота следва да се посочи, че сумата от 500лева,
която е присъдена в полза на Община Червен бряг, респ. договорената сума от
600лева в договора за правна защита и съдействие, са под размерът предвиден в
чл.3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой, в който е предвидено в кои
случаи плащанията се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка.
Водим от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е.П.,
чрез адв.С., направено на основание чл.248 от ГПК
за изменение на решение №697/02.12.2019г. по адм.дело №890/2019г. на
Административен съд Плевен в частта за разноските.
Определението не подлежи на обжалване.
Преписи от определението да се
изпратят на страните.
СЪДИЯ: