Решение по дело №985/2020 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 260058
Дата: 19 май 2021 г. (в сила от 19 май 2021 г.)
Съдия: Стела Дянкова Бъчварова
Дело: 20204150100985
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Свищов, 19.05.2021г.

 

Свищовският районен съд в публично заседание на 29.03.2021 година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА

 

при секретаря Петя Братанова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №985 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е с правно основание чл. 286 вр. чл.280 вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът - А.д. „Г.и П.“ твърди, че на 07.02.2020 г. между адвокатското дружество, представлявано от управителя адв. Г.Й.Г. и В.Г., ЕГН **********, Н.Г., ЕГН ********** и Т.Г., ЕГН **********, действаща чрез законния си преставител В.Б.Г. бил сключен договор за предоставяне на услуги посредством платформата „А.“, собственост на адвокатското дружество. Ответниците са се свързали с дружеството посредством формата за контакт, намираща се на електронен адрес на уеб страницата www.avioclaim.com. По силата на сключения договор, дружеството се задължило да извърши всички действия по претендиране и осигуряване на парично обезщетение за всеки един от пътниците, съгласно Регламент 261/2004 г., който създава общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп до борда, отмяна или голямо закъснение. Задължение на другата страна по договора било да заплати комисионно възнаграждение в размер на 24% (двадесет и четири процента) с включен ДДС от размера на полученото обезщетение. В съответствие с т. 8 от договора, ответниците декларирали, че са запознати и приемат общите условия на сайта www.avioclaim.com. които представляват неразделна част от договора.

В раздел „плащане и комисиона“, т. 4.4 от Общите условия към договора било посочено, че „ако клиентът получи обезщетението си по своята банкова сметка ***, то той се задължава да уведоми за получената сума дружеството в срок от 3 (три) работни дни от постъпването на плащането. В този случай клиентьт се задължава да преведе 24% с включен ДДС от сумата по сметка на дружеството.“ Аявява, че съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗЗД, приемането на общите условия е действително, ако съдържа писмено потвърждение на същите. В случая с подписване на самия договор, ответниците писмено са обективирали своите волеизявления, че са запознати и приемат условията. Следователно тези общи условия били станали задължителни и ответниците са били длъжни да заплатят на дружеството комисионна в размер на 24%, съгласно договорното си задължение.

Твърди се, че след сключване на договора между страните, в изпълнение на своето задължение, дружеството изготвило и отправило покана за доброволно изпълнение до авиокомпания „Уиз Еър“, изпратена по имейл от дата 14.02.2020 г. В отговор на същата, получават потвърждение по имейл от дата 09.03.2020 г., че обезщетение в размер на 400 евро, в съответствие с Регламент 261 /2004 г. за полет W6 4328/02.02.2020 г. ще бъде платено за всеки един от пътниците.

Твърди се, че ответниците са получили претендираното обезщетение в общ размер на 1 200 евро, по предоставените банкови сметки на всеки един от тях, като сумата е наредена от авиокомпания „Уиз Еър“. Всеки един от ответниците е получил, обезщетение от „Уиз Еър“,съгласно Регламент 261/2004 г. в размер на по 400 евро. Извършеното плащане е потвърдено, чрез имейл от авиокомпания „Уиз Еър“.

Твърди се, че а.д. „Г.и П.“ е направило многократни опити за доброволно уреждане на отношенията, но безуспешно. Последното потвърждение от ответниците, че ще платят дължимото комисионно възнаграждение по Фактура № ********** е от дата 15.05.2020 г.

Моли съда да постанови осъдително решение, с което да осъди всеки от ответниците: В.Г., Н. Г. и Т.Г., действаща чрез законния си преставител В.Б.Г. да заплати на А.д. „Г.и П.“, БУЛСТАТ: ***** сумата от 187,76 лв. (или общо 563,28 лева.), ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответниците по иска.

В съдебно заседание ищецът редовно призован не се представлява. В писмено становище поддържа исковата молба, като моли съда да постанови неприсъствено решение, т.к. са налице процесуалните предпоставки за това.

В съдебно заседание ответниците редовно призовани, не се явяват, и не вземат становище по иска.

Съгласно чл.239 от ГПК съдът се произнася с неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно заседание и когато искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, или е вероятно неоснователен с оглед депозираните възражения и подкрепящите ги доказателства.

В настоящия случай съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и предвид направеното от процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 от ГПК намира, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответницата по следните съображения: С разпореждане на съда от 28.10.2020г., постановено по реда на чл. 131 ГПК на ответника са указани последиците от неподаването в срок на отговор на исковата молба и неявяването му в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. След изтичане на едномесечния срок за отговор такъв не е постъпил, не е  направено искане делото да се гледа в отсъствие ответника. В съдебно заседание ответника не се яви, въпреки редовното му призоваване,  не е представил и доказателства за уважителни причини за неявяването си, както и не е направил искане да се гледа делото в негово отсъствие.

Съдът намира, че налице е и втората кумулативна предпоставка – исковете са вероятно основателни. Представените в подкрепа на твърденията на ищеца писмени доказателства, обосноват, извода, че правото, претендирано с иска вероятно съществува.

С оглед изложеното и поради факта, че при неприсъствено решение съдът не се мотивира по същество, тъй като са налице предпоставките по чл.239 ал.1 от ГПК  съдът следва да постанови  неприсъствено решение.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответниците следва да се възложат и направените от ищеца разноски в размер на 150,00 лева  за държавна такса.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА В.Б.Г. с ЕГН ********** с настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на А.д. „Г.и П.“, БУЛСТАТ: ***** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от адв. Г.Й.Г. сумата от 187,76 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на настоящата искова молба -  11.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Н.С.  Г. с ЕГН ********** с настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на А.д. „Г.и П.“, БУЛСТАТ: ***** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от адв. Г.Й.Г. сумата от 187,76 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на настоящата искова молба -  11.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Т.В.Г. с ЕГН **********, действаща чрез законния си представител В.Б.Г. с ЕГН ********** с настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на А.д. „Г.и П.“, БУЛСТАТ: ***** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от адв. Г.Й.Г. сумата от 187,76 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на настоящата искова молба -  11.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА В.Б.Г. с ЕГН ********** с настоящ адрес ***, Н.С.  Г. с ЕГН ********** с настоящ адрес *** и Т.В.Г. с ЕГН **********, действаща чрез законния си представител В.Б.Г. с ЕГН ********** с настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на А.д. „Г.и П.“, БУЛСТАТ: ***** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от адв. Г.Й.Г., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, СУМАТА от 150,00 лева (сто и петдесет лева) -направени разходи в за държавна такса.

 

Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239,ал.4 от ГПК.

 

Препис от решението да бъде връчен на страните, като на ответника се укаже, че при наличието на основанията по чл. 240, ал. 1 ГПК има право да търси неговата отмяна.

 

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: