Разпореждане по дело №18989/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: 95298
Дата: 4 юли 2024 г.
Съдия: Ваня Борисова Иванова Згурова
Дело: 20241110118989
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 април 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 95298
гр. София, 04.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Частно
гражданско дело № 20241110118989 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 104635/29.03.2024 г. на „П К Б ЕООД, ЕИК ...... ,
допълнено с молба с вх. № 165061/21.05.24г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу Х. М. М. , ЕГН ********** за сумите, както следва: 5000 лв. – главница по
договор за потребителски кредит № 30040754066; 2036,08 лв. - договорно възнаграждение за
периода от 20.12.2019 г. до 06.01.2022 г.; 1000 лв. – възнаграждение за закупена и ползвана
услуга „Ф“ за приоритетно одобряване и отпускане на кредита; 2100 лв. – възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“ за едностранна промяна на погасителния план по инициатива на
клиента; 30 лв. – такса за извънсъдебно събиране на вземането; 428,38 лв. – лихва за забава
за периода от 21.12.2019 г. до 06.01.2021 г.; непогасени такси по тарифа за извънсъдебно
събиране на вземания за забава с повече от 90 календарни дни в размер на 500лева, законна
лихва в размер на 3527,09лв. от 06.01.21г. до 03.04.24г. , ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –04.04.2024 г. до окончателното плащане.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, договорно
възнаграждение, лихва за забава и законна лихва, както и за разноските, съразмерно с
уважената част, но съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за сумата от 1000
лв. – възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Ф“ за приоритетно одобряване и
отпускане на кредита , за сумата от 2100 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“
за едностранна промяна на погасителния план по инициатива на клиента, както и за сумата
от 30 лв. - такса за извънсъдебно събиране на вземането, за сумата от 500лева- такса за
извънсъдебнво събиране на вземания със забава и за сумата от 3527, 09 лева – лихва за
забава за периода 06.01.21г. до датата на заявлението .
Съгласно чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита,
като съгласно ал. 4 видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Видно от т. 12 от заявлението такса „Ф“ е за получаване на приоритетно становище по
искането за отпускане на потребителски кредит, а такса „Флекси“ предоставя възможност на
кредитополучателя да прави едностранни промени в уговорения погасителен план. Видно от
описанието и двете услуги са свързани с усвояване и управление на кредита, поради което
събирането на такси за същите е забранено по силата на сочената разпоредба на ЗПК. По
отношение на такса „Флекси“ следва да се има предвид още, че тя се дължи дори и
кредитополучателят да не се възползва нито веднъж от тази услуга, което е в противоречие с
1
добрите нрави и води до неоснователно обогатяване на кредитора за негова сметка, както и
води до значително неравноправие между тях. Ето защо, налице е нарушение на
разпоредбата на чл.10а ЗПК, което обуславя недействителност на договора за заем в частта
относно такса „Ф“ за приоритетно одобряване и отпускане на кредита и такса „Флекси“ за
едностранна промяна на погасителния план по инициатива на клиента поради
противоречието им с чл. 21, ал. 1 ЗПК, според който всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
Това е така и по отношение на претендираните такси разходи за събиране на
вземанията в размер на 30 лв. и в размер на 500лева , в т.ч. и за вземането за
възнаградитгелна лихва, начислена и претендирана обявения за предстрочно изискуем
кредит .Посочените вземания са в противоречие с чл. 33, ал. 1 ЗПК, според който при забава
на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, а предвиденото обезщетение за забава не може да надвишава законната
лихва. Налице е заобикаляне на посочената разпоредба, тъй като се търси още едно
обезщетение, наред с дължимото такова за забава, поради което посочената клауза преследва
забранена от закона цел. Това е така, тъй като срещу тази такса не се дължи никакво
поведение, а напротив изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на
изпадане на длъжника в забава. Следователно, не става въпрос за никаква такса, защото не
се дължи заради извършени разходи, а самото наименование покрива неистинската цел на
клаузата да служи за обезщетение за вреди от забавата. Ето защо, посочената клауза е в
колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна.
Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване,
като в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите от закона
функции, което също влече нищожността . Отделно от това, съдът приема, че уговорената
такса за събиране на просрочени задължения не е за допълнителни услуги по договора за
кредит. Извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя
на потребителя. Това е дейност, извършвана от кредитодателя в негов интерес и за
охраняване на неговите интереси, която дейност е свързана с управлението на кредита. Ето
защо, съдът приема, че уговарянето на тези такси е в нарушение и на чл. 10а ЗПК.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 104635/29.03.2024 г. , депозирано от „П К Б ЕООД,
ЕИК ...... , допълнено с молба с вх. № 165061/21.05.24г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Х. М. М. , ЕГН ********** за сумите, както следва: 1000
лв., представляваща възнаграждение за закупена и ползвана услуга „Ф“ за приоритетно
одобряване и отпускане на кредита; 2100 лв., представляваща възнаграждение за закупена
услуга „Флекси“ за едностранна промяна на погасителния план по инициатива на клиента,
както и 30 лв., представляваща такса за извънсъдебно събиране на вземането,500лева- такса
по тарифа за извънсъдебно събиране на вземане, както и лихва в размер на 3527,09лева за
периода от 06.01.21г. до 03.04.24г. съгласно договор за потребителски кредит
№30040754066/20.11.19г., сключен с Мариян Христов Маринов / наследодател на длъжника
по заповедното производство Х. М. М./.
2
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3