Решение по дело №264/2009 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 362
Дата: 9 юни 2009 г. (в сила от 24 юни 2009 г.)
Съдия: Жанета Димитрова Георгиева
Дело: 20094400100264
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 март 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е  

гр. Плевен, 09.06.2009 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Плевенски окръжен съд, гражданска колегия в публично заседание на девети юни през две хиляди и девета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА ДИМИТРОВА                

 

при секретаря илка ангелова

в присъствието на Прокурора б. я.

като разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова гр. д. N 264 по описа за 2009 год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по чл. 336 и сл. ГПК.

Иск с правно основание чл. 5 ЗЛС за поставяне под пълно запрещение.

            Постъпила е искова молба от Й.П.К. *** против К.Й.И. от с.гр.. Ищцата твърди, че е майка на ответника, който страда от шизофрения параноидна форма. Твърди се, че поради състоянието си ответникът не   може да се грижи сам за себе си въпреки дългогодишното психиатрично лечение. Моли съда, след като се запознае с представените по делото доказателства да постанови решение, с което да постави ответника под пълно запрещение.

            Ищцата се явява лично и поддържа предявения иск.

            Ответникът се явява лично и изразява становище, според което молбата е основателна.   

            Окръжна прокуратура – Плевен изразява становище, според което молбата е основателна и в интерес на ответника е да бъде поставен под пълно запрещение.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и прие за установено от фактическа и правна страна следното:

            Не се спори, а се установява и от представените по делото писмени доказателства – удостоверение от 10.10.2006 г. по бр.д. № 656/2006 г. на ПРС, епикризи на ответника, издадени на 20.02.2007 г., 19.02.2009 г. и на 05.03.2009 г. от Клиника по обща психиатрия – мъже при УМБАЛ Плевен, етапна епикриза от 26.02.2007 г., издадена от ДКЦ 2 ЕООД, гр. Плевен, д-р И. Д., че ответникът е наблюдаван и лекуван от психиатър от 2001 г., постъпвал е на лечение в Клиниката по обща психиатрия при УМБАЛ – Плевен през периодите 05.02.2007 г. – 20.02.2007 г.,15.02.2009 г. – 19.02.2009 г., 26.02.2009 г. – 05.03.2009 г. с диагнози „умерена умствена изостаналост”, „обикновена шизофрения” „синдром на психомоторна възбуда”. Установява се от представеното експертно решение на ТЕЛК за ПЗ – Ловеч № 490/037/17.03.2008 г., че на ответника е определена 100 % инвалидност за периода от 17.03.2008 г. до 01.03.2011 г.. 

            Не се спори, а се установява и от представеното по делото удостоверение за раждане на ответника К.Й.И., издадено на 22.02.1989 г. от ОбНС – Плевен, че ищцата е майка на ответника.

            На изследване подлежи обстоятелството дали с оглед заболяването си ответника разбира свойството и значението на постъпките си и може ли да ги ръководи.

            При разпита на ответника същият показа, че разбира някои от въпросите на съда. Ответникът заяви, че съзнава къде се намира, може да чете и знае кой се грижи за него, като на поставения въпрос за датата на заседанието посочи 11 март. Заяви, че обича да играе с топка и да гледа телевизия, има телефон и баща му се грижи за него.

            Установи се от заключението на приетата съдебно – психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице д-р Л.К., което не се оспори от страните и като безпристрастно и компетентно изготвено съдът възприема изцяло, че ответника страда от умерена умствена изостаналост, обикновена шизофрения, нощна енуреза. Според вещото лице е налице интелектуален и паметов дефицит, датиращи от раждането, които са биологично обусловени без тенденция за подобрение или обратно развитие. Вещото лице установява, че от дете ответникът развива и халюцинаторнопараноидна симптоматика в рамките на шизофренно психично заболяване с хроничен ход, довело до промяна на личността и ниско ниво на социално общуване. Вещото лице установява, че ответникът не е придобил трудови навици и не може да води самостоятелен живот без чужда помощ. Установява, че е внушаем и зависим от чуждите грижи и контрол. Вещото лице заключава, че ответникът не е в състояние да се грижи сам за своите работи, не разбира свойството и значението на постъпките си и в негов интерес е да бъде призната пълната му недееспособност и да бъде поставен под запрещение.

            Съдът, като съобрази представените по делото доказателства, които кореспондират помежду си приема за установено, че ответникът страда от психично заболяване, в резултат на което не разбира свойството и значението на постъпките си и не може да се грижи за своите работи.

            Налице са основанията на чл. 5 ал. 1 ЗЛС и ответникът следва да бъде поставен под пълно запрещение, за да се охранят в пълна степен неговите интереси.

            Водим от горното, Съдът

Р е ш и:

 

            поставя на основание чл. 5 ал. 1 ЗЛС к. й. и.,  ЕГН ********** ***, под пълно запрещение.

            Препис от решението след влизането му в сила да се изпрати на органа по настойничеството по постоянното местожителство *** за учредяване на настойничество.

            Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. Велико Търново в двуседмичен срок от днес, с въззивна жалба.

 

                                                                                  Окръжен съдия: