Определение по дело №597/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1189
Дата: 12 април 2022 г. (в сила от 28 април 2022 г.)
Съдия: Стоян Димитров Колев
Дело: 20227050700597
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 март 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

№ ……………

 

гр. Варна, 12.04.2022г.

 

Варненският административен съдХХІ-ви състав, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                   Административен съдия: СТОЯН КОЛЕВ

                                                      

като разгледа докладваното адм. д. № 597 по описа за 2022 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

  Производството по делото е образувано по повод жалба на В.И.П., ЕГН **********, с адрес ***, 4 група, медицински център, стая № 2 спално помещение  с която оспорва мълчалив отказ на длъжностни лица към РЗИ - Варна да извършат дължими по закон действия във връзка с негов сигнал с вх. № 7270/07.12.2021 г.

С придружаваща молба жалбоподателят прави искане по смисъла на чл. 83, ал. 2 ГПК, приложим според препращащата норма на чл. 144 ГПК за освобождаването му от заплащане на държавни такси и разноски по делото.

Административен съд - Варна, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази приложимия закон, намира за установено от фактическа страна следното:

По искането с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК:

Видно от представената декларация за имотно състояние се установява, че ищецът е в затвора, не притежава в съсобственост недвижими имоти, автомобил и друго имущество от което да се издържа. Видно е от декларацията, че ищецът не е в трудово правоотношение и не получава други доходи, не притежава имоти от които да получава допълнителен доход. Същото се установява и от служебно извършените от съда справки в имотния регистър, Пътна полиция и в НАП.

Според чл. 83, ал. 2 от ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. Смисълът на това законодателно решение да се даде възможност за освобождаване от заплащане на такси и разноски по производството е основан на социални съображения и същото е установено в полза на хора с материални възможности, които не съответстват на прогнозируемите разноски по делото.

Съдът намира, че са налице предпоставките на  чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаването на жалбоподателя от задължението за внасяне на държавна такса и разноски по делото.

По допустимостта на жалбата:

Със сигнал с вх. № 7270/07.12.2021 г. по описа на Басейнова дирекция „Черноморски район“ , препратен от последната към РЗИ – Варна, жалбоподателят П. е сигнализирал, че в Затворническото общежитие  - Разделна към Затвора Варна водата за питейно-битови нужди се добива от самостоятелен водоизточник, като никой не следи за качеството на същата. Информирал е длъжностните лица в горепосочените институции, че не се вземат ежедневно проби от водата и по този начин се „тровят“ настанените в затворническото общежитие лица. Поискал е да бъдат взети мерки с които да бъде установено нарушение на закона и да вземат мерки за преустановяването му.

  В отговор на сигнала, директорът на РЗИ Варна е уведомил началника на Затвора – Разделна за постъпилия сигнал. В свое писмо до директора на РЗИ Варна началникът на Затвора – Разделна е отговорил, че затворническото общежитие на затвора се захранва от собствен водоизточник,  че същият се намира на разстояние от 7 километра, че за водоизточника и за водопроводното трасе се полагат дължимите грижи, както и че качеството на водата се проверява редовно, като се изпращат проби в РЗИ - Варна.

По делото няма данни, а и не се твърди, че във връзка със сигнала са констатирани нарушения на българското и европейско законодателства, както и предприети мерки относно отстраняване и преустановяване на такива нарушения.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Правилата за разглеждане на предложения и сигнали са уредени в Глава осма от АПК, като съгласно чл. 107, ал. 4 от АПК - сигнали могат да се подават за злоупотреби с власт и корупция, лошо управление на държавно или общинско имущество или за други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица. Решението по сигнала се взема най-късно в двумесечен срок от постъпването му, като срокът може да бъде удължен с не повече от месец (чл. 121, ал. 1 АПК). Решението по сигнала се съобщава на подателя в 7-дневен срок от постановяването му (чл. 123, ал. 1 АПК) и по силата на изричната разпоредба на чл. 124, ал. 2 АПК е изключено от съдебен контрол.

Производството за подаване на сигнали е уредено като контролно средство, пряко насочено към вземането на мерки за предотвратяване на злоупотреби с власт, корупция и други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия. Актът, с който компетентният орган се произнася по сигнал не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, не е изричен, не е и мълчалив такъв. С решението по сигнала не се създават права или задължения, или засягат законни интереси на граждани и организации. След като решението по сигнала не е административен акт по чл. 21 АПК, то липсата на произнасяне от страна на компетентния орган не може да формира мълчалив отказ за произнасяне. Мълчалив отказ е налице, когато хипотезата на правна норма свързва с настъпването на определени факти възникването (за администрацията) на задължение да издаде акт с определено от нормата съдържание, на основание - заявено от жалбоподателя искане или служебно. Но такива разпоредби не се съдържат в Глава осма от АПК.

Предвид изложеното жалбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство да се прекрати.

Така мотивиран и на основание чл. 159, т. 1 във вр. с чл. 124, ал. 2 от АПК, съдът

 

                                             О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСВОБОЖДАВА жалбоподателя В.И.П., ЕГН ********** от задължението за заплащане на държавни такси и разноски по адм. д. № 597 по описа на Варненски административен съд за 2022 година, на основание  чл. 83, ал. 2 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на В.И.П., ЕГН **********, с адрес ***, 4 група, медицински център, стая № 2 спално помещение  с която оспорва мълчалив отказ на длъжностни лица към РЗИ - Варна да извършат дължими по закон действия във връзка с негов сигнал с вх. № 7270/07.12.2021 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 597 по описа за 2022 год. на Административен съд Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.

 

 

                                                          СЪДИЯ: