Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.
Провадия, 25.08.2016г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, трети състав, в открито съдебно заседание, проведено
на двадесет и осми юли две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря Н.С., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 997 по описа за 2013 година на
Провадийски районен съд, трети състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от Х.Ш.Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Ю.И.Ю.,
ЕГН **********, с адрес: ***, С.И.Ю.,
ЕГН **********, с адрес: *** No 8 срещу Д.И.Ю.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Е.И.Ю., ЕГН **********, с адрес: ***, Ш.И.Т., ЕГН **********, с адрес: *** и Ф.Р.Ю., ЕГН **********, с адрес: ***, иск
с правно основание чл.34 ЗС, вр. с чл.69 ЗН за делба на следните недвижими имоти, находящи се в с. М., община Дългопол, област Варна:
-представляващ Поземлен Имот с идентификатор № 47620.501.13 с площ от 1650 кв.м. при
граници: улица, ПИ с идентификатор 47620.501.14, 47620.501.18 и 47620.501.15,
ведно с построените в дворното място:
Масивна жилищна сграда с площ от 95 кв. м. с идентификатор 47620.501.13.1, Масивна жилищна сграда с площ от 28 кв. м. с
идентификатор 47620.501.13.2; Паянтова
жилищна сграда с площ от 75 кв. м. с идентификатор 47620.501.13.3; Паянтова жилищна сграда с площ от 29 кв. м. с
идентификатор 47620.501.13.4; Масивна
сграда с площ от 74 кв. м. с идентификатор 47620.501.13.5;
Масивна сграда с площ от 7 кв. м. с идентификатор 47620.501.13.6;
Твърди се в исковата молба и уточнителните молби,
че страните са съсобственици на посочените недвижими имоти, придобити по
наследство от техния общ наследодател И.Ю. ***, починал на 06.04.2005г. Ищците
и ответниците били негови наследници по закон. Първата ищца твърди, че
процесните имоти са придобити от наследодателя по време на брака с нея в режим
на СИО. Твърди, че приживе наследодателят и първата ищца се легитимирали като
собственици на процесните имоти по давностно владение упражнявано от 1952г. до
1980г., а след 1980г. до смъртта на наследодателя през 2005г. върху половината
от дворното място с площ от 825кв.м. Давностно владение върху другата идеална
част от 825 кв.м., които били реално обособени от 1980г. упражнявали вторият и
третата ищца. В имота съществували три жилищни сгради- тази на наследодателя и
първата ищца- съсобствена между страните. Ответникът Е.И.Ю. съборил част от нея
и върху тази част и съседното място до нея построил къщата си. В момента
сградата на наследодателя и първата ищца представлявала сграда на два етажа
всеки един от по една стая и една стая до нея, като лятна кухня с обща застроена
площ в момента 32 кв.м., както и сайвант със застроена площ 36 кв.м. Втората
жилищна сграда била на втория ищец и третата ищца, придобити от тях в режим на
сио, представляваща едноетажна сграда над маза, като последната била пригодена
като бил обособен гараж и една стая. Етажът се състоял от три стаи, кухня,
коридор и баня. Жилищната сграда била с площ от 71.74 кв.м. Освен това, към нея
имало лятна кухня със застроена площ от 35 кв.м. и навес със застроена площ 64
кв.м. Третата жилищна сграда била тази на ответника Е.Ю., която била двуетажна,
с тавански полуетаж, със застроена площ от 131 кв.м., състояща се от три стаи,
кухня, коридор и баня на всеки един от двата етажа. Освен това, към нея имало и
лятна кухня със застроена площ от 29кв.м.
Молят съда да допусне делба само
на наследствената сграда и цялото дворно място при посочените в исковата молба
квоти, като изрично посочват, че нямат претенции по отношение на имотите на Е.Ю..
В срока по
чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор
от ответника Е.И.Ю., в който се изразява становище за недопустимост на
предявения иск. Твърди се, че не била допустима делба на съсобствен парцел,
предназначен за малкоетажно или средноетажно застрояване, който бил застроен с
две или повече жилищни или други сгради, които можели да бъдат обект на
собственост, заварени от регулацията и които сгради били изключени от
съсобствеността. Дворното място представлявало обща част по смисъла на чл.38
ал.1 от ЗС, а общите части не можело да се делят. Твърди се в условията на
евентуалност, че искът е неоснователен, тъй като ответникът Е.Ю. и неговата
съпруга – също ответник Ф.Р.Ю. били изключителни собственици на 1000 кв.м. идеални части в северната част от
дворното място, ведно с новопостроената в имота жилищна сграда със застроена
площ от 131 кв.м. и лятна кухня със застроена площ от 29 кв.м. Твърди, че са
владели описаните имоти необезпокоявани от никого повече от 10 години. В този
смисъл следвало да се изключат от делбата. Моли да бъде обезсилен нотариалния
акт, с който брат му Ю. е признат за собственик въз основа на давностно
владение. Моли ищците да си уточнят петитума по отношение на кои имоти
претендират делба. В съдебно заседание поддържат подадения отговор.
В срока по чл.
131 от ГПК е депозиран писмен отговор
и от ответника Ш.И.Т.. Изразява становище за допустимост и основателност на
предявения иск. Твърди, че фактическата обстановка била следната: върху целия
имот Х.Х. и общият наследодател И. Х. били упражнявали фактическо владение от
1952г. до 1980г., а от 1980г. до 06.04.2005г. върху половината от дворното
място. По стария регулационен план имотът съставлявал два парцела, като единият
парцел родителите му били подарили през 1980г. на сина си Ю.И., където той си
бил построил жилище. Ответникът Е.Ю., без необходимите строителни разрешения си
бил построил къща в процесния парцел, като за строежа бил съборил част от
жилището на баща им, без тяхно съгласие –на останалите наследници, вкл. на
майка им. Оспорва владението на брат си Е. по отношение на частите, за които се
е снабдил с нотариален акт за собственост въз основа на давностно владение и
иска отмяна на същия. В съдебно заседание поддържа подадения отговор.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Прието по делото
е Удостоверение за наследници, изх. No 95 / 13.12.2010г., издадено от Община
Дългопол, находящо се на л.7 от делото, от което се установява, че И.Ю. Х., ЕГН
**********, починал на 06.04.2005г. е оставил за наследници: Х.Ш.Х., ЕГН **********
– съпруга; Д.И.Ю., ЕГН ********** – син;
Ю.И.Ю., ЕГН ********** – син; Ш.И.Т.,
ЕГН ********** – син и Е.И.Ю., ЕГН ********** – син.
Представена е
скица на ПИ No 47620.501.13 по плана на с.М. /л.5/, от която е видно, че в
имота е отразено извършеното застрояване за четири масивни сгради, като две от които жилищни и две паянтови жилищни сгради, като за
собственици на дворното място са записани Е.И.Ю. – 1000 кв.м ид.ч. и Ю.И.Ю. –
825 кв.м. ид.ч.
Представени е и
данъчна оценка /л.4/, от която е видно, че декларирани са само жилище от 71,74
кв.м. и земя от 825 кв.м. от ищеца Ю.И.Ю., като собственици са записани
последният и С.И.Ю..
С нотариален акт
за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение No 33, том
II, рег. No 1244, дело No 223 от 2010г. на нот. Зоя Аврамова, с район на действие
Районен съд – Провадия, вписан в службата по Вписванията – гр. Провадия акт No
80, том III, дело No 491 / 2010г./л.6/, Ю.И.Ю., ЕГН ********** е признат за
собственик по давностно владение на следните недвижими имоти: - 825 кв. м. ид.ч. от дворно място с площ от
1650 кв.м., съставляващо УПИ с идентификатор 47620.501.13 по плана на селото, при
граници: път, УПИ с идентификатор 14, УПИ с идентификатор 15, ведно с
построените в това дворно място жилищна сграда със застроена площ 71,74 кв.м. и
лятна кухня със застроена площ 35 кв.м. и навес без оградни стени със застроена
площ 64 кв.м.
С нотариален акт
за собственост върху недвижими имоти, придобити по давностно владение No 51,
том I, рег. No 1165, дело No 49 от 2010г. на нот. Илко Кънев , с район на
действие Районен съд – Провадия /л. 8/, Е.И.Ю., ЕГН **********, е признат за
собственик по давностно владение на следните недвижими имоти: - 1000 кв.м.
ид.ч. в северната част от дворно с площ от 1657 кв.м., съставляващо УПИ с
идентификатор 47620.501.13 по кадастралния
план на с. М.,а по регулационния план на селото, частично идентичен с УПИ II-13
и УПИ III-13, при граници за цялото място – улица, УПИ 14, УПИ 18 и УПИ
15, ведно с новопостроената в имота
жилищна сграда със застроена площ от 131 кв.м. и лятна кухня със застроена площ
29 кв.м.
Прието като
доказателство по делото е удостоверение за граждански брак, издадено от Община
Партизани /л.14/, от което е видно, че на 28.11.1976г. Ю.И.Ю. и С. И. М. са
сключили граждански брак.
Прието като
доказателство по делото е строително разрешение No 103 / 09.06.1980г. /л.95/,
издадено от Общински Народен Съвет, Община Дългопол, от което е видно, че на И.Ю. Х. се разрешава
да построи жилище на един етаж с избени помещения върху 71,74 кв.м. на
собственото си място.
Приет като
доказателство по делото е и разписен лист /л.96/, от който е видно, че имот с
номер 13 в кв. 3 по плана на селото – двор е записан на И.Ю. Х..
Ангажирани са от
ищеца гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Р. М. А. и М. И. А..
Свидетелят Р. М. А. заявява, че Х. *** до реката около декар – декар и
половина. В дворното място имало една къща където Х. живеела. Къщата била с
маза на два етажа от долната страна имало навес. Само тази къща била в това
дворно място, а сега над него сина му Ю. направи къща и другия му син също.
Това дворно място било на бащата на Ю., който се казвал И.. И. го бил купил и
живеел там откакто помнел свидетелят – близо от 60 години. Когато бащата на Ю.
е купил имота, те били женени с майка
му. Имало още две постройки в мястото, едната къща свидетелят бил правил основите – това било около 1980-81
г. Тогава бащата на Ю. бил жив и именно той бил разрешил на Ю. да строи
къщата. Е. бил построил скоро неговата
къща - преди 5 - 6 години.
Свидетелят на ищцовата страна
М. И. М. твърди, че Х. и мъжът й са купили процесното дворно
място и го имат от много години. Те живеели в този имот от както се помнел
свидетелят, който е на 57 години. Имотът
бил около 1500 кв.м., границите му били улица и дере. В имота имало къща Преди
имало стара къща и сега я имало и там живеела баба Х.. Нейната къща била на два етажа и една лятна кухня. Сега имало и други две къщи, те
били на братята Ю. и Е.. Свидетелят твърди, че не минавал всеки ден покрай
мястото, но на две седмици веднъж. Това дворно място не било разделено- нямало ограда, но имало нещо прокопано – като
изкоп от едната страна ниско от другата високо, теренът не бил равен.
Ангажирани са от
ответниците гласни доказателствени средства посредством разпита на двама
свидетели – А.Д.Р. и Ш.С.М.. Свидетелката А.Д.Р. е дъщеря на ответника Д.Ю. и
племенница на ищеца Ю.Ю. и на ответника Е.Ю.. Свидетелката заявява, че желае да
свидетелства и твърди, че процесният имот се намирал в село М., представлявал
едно общо дворно място, като в това място имало като граница разделителна
ивица, и поради това според свидетелката ставало ясно, че те работели поотделно
това дворно място. С просто око се виждало, че имало нещо като разделителна
граница и всеки си знаел от семейството кой от къде работи мястото. В дворното
място имало построени - къщата на Ю. и къщата на Е.. Имало една граница и всеки
си знаел мястото, като нямало ограда, но
с просто око било видимо, че имало граница. Навремето дядото на свидетелката И.
го бил разделил така, затова, че дворното място дето е по-малко да бъде на Ю.,
дори го бил компенсирал с ниви, имала такива спомени. Горната къща била на Ю. и
имало и навеси построени по-надолу в мястото. Съседи от долната страна бил Е.,
от ляво нямало съседи - минавала река, от горната страна имало едно семейство съседи,
като имало и една улица от другата страна. Откакто Ю. бил построил къщата и
обработвал това място. Наблюденията на свидетелката били от малка като
посещавала баба си и дядо си. В едно дворно място били Е. и Ю. и всеки си знаел границата и до ден днешен,
а Свидетелката твърди, че до 2005г. откакто си спомняла дядо й е обработвал
мястото. Дотогава той обработвал мястото, и тази граница си беше така и си
останала така.Ю. имал с навесите повече застроено място, а по малко дворно
място за обработване, а за Е. дворното място било по-голямо. Бабата на
свидетелката Х. ползвала имота-тя ползвала частта на Е.. Живеела в отделна
стара къща в пристройката към къщата на Е.. Тази постройка в която живеела Х.
била старата къща -от една стая и с едно навесче. Баба Х. е живеела в тази
стара къща, преди ползвала и двора, а сега го ползвал Е..
Свидетелят на ответната страна
Ш.С.М. бил втори братовчед на страните. Твърди, че са съседи с
процесното дворно място. Помагал за строежа на Е., а неговият имот бил на 300 метра от строежа на Е.. Строежът
на Е. е започнал още през 2001 година, когато строял и отивал да печели пари на
корабите. Свидетелят твърди, че Е. имал това място от баща си – около декар
било. Ю. имал много застроено и малко земя, а в долната част на къщата на Ю.
имало 8/8 м. сайвант. Е. имал гараж. Ю. бил използвал горната част, Е. използвал
в средата, а в долната част живеела майката Х.. Имало
разграничение-представлявало натрупана високо–пръст, но ограда нямало. Къщите
били от двете страни, а парцела отивал на дължина. Разграничението е правено когато бащата И. бил
жив, преди 5 години някъде. Това разграничение си било там, в долната част също
имало роднини, мястото било направено на тераси.
Изготвено и
прието по делото било заключение по назначена съдебнотехническа експертиза от
вещото лице инж. Ж.Н.Б. /л.171-174/, според което процесният имот – ПИ с
идентификатор 47620.501.13 с площ 1650 кв.м. по плана на с. М., област Варненска,
одобрен със заповед Nо РД -17-12/04.08.2005г. e застроен. Според заключението
на вещото лице в имота са изградени: Сграда
с идентификатор 47620.501.13.2 – МЖ с площ 28 кв.м. – лятна кухня; Сграда с идентификатор 47620.501.13.1 – МЖ с
площ 95 кв.м. – жилищна сграда / строително разрешение 103 / 1980г. /; Сграда с
идентификатор 47620.501.13.5 – МС с площ
75 кв.м – навес; Сграда с идентификатор 47620.501.13.6 – МС с площ 7
кв.м. – стопанска постройка; Тези сгради
според заключението на вещото лице се ползвали от Ю.И.Ю.. Освен това в имота
имало още: Сграда 2МЖ с площ от 131 кв.м. – жилищна сграда, построена след
събаряне на част от стара сграда с идентификатор 47620.501.13.3- ПЖ; Сграда с
идентификатор 47620.501.13.3 – ПЖ с площ 36 кв.м.; Навес с три стени – 20
кв.м.; Сграда с идентификатор 47620.13.4.- ПЖ с площ 29 кв.м – лятна кухня и
външен тоалет – 1,5 кв.м. Последните описани сгради се ползват от Е.И.Ю.. Имало
само едно издадено разрешение за строеж – строително разрешение No 103 /
1980г., приложено на л.95 от делото.
Нямало документи за ползването на строежите.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
За да се яви
основателен предявеният иск за делба, следва да се установи наличието на възникнала
на твърдяното в исковата молба основание съсобственост между страните върху
процесните имоти и при твърдяните квоти.
По делото не е
спорно между страните, а и от събраните гласни доказателства се установява, че
процесният имот дворно място, находящо се в с. М., община Дългопол, област Варна, представляващо ПИ с
идентификатор № 47620.501.13 от 1650
кв.м. при граници: улица, ПИ с идентификатор 47620.501.14, 47620.501.18 и
47620.501.15, ведно с построената в дворното място паянтова жилищна сграда с
площ от 75 кв. м. с идентификатор 47620.501.13.3, са придобити по давностно
владение от наследодателя на страните и първата от ищците Х.Ш.Х. по време на
техния брак.
В хода на
производството безспорно се установи, че в процесния имот – дворно място има
построени три основни жилищни сгради, към които има обслужващи помещения –
летни кухни, навес, стопанска постройка, външен тоалет. Това обстоятелство се
потвърждава от представената скица, събраните свидетелски показания и
изготвената по делото съдебно-техническа експертиза. В рамките на настоящото производство от
страните бяха предприети различни оспорвания и бяха отправени претенции за
това, че части от дворното място и някои от съществуващите и изградени сгради в
него са придобити в индивудиална собственост от конкретни наследници и техните
съпруги след упражнено давностно владение. В тази връзка бяха оспорени правата
на ищците Ю.И.Ю. и С.И.Ю., както и правата които претендират ответниците Е.И.Ю.
и Ф.Р.Ю. по отношение на идеалните части от дворното място и построените сгради
в него.
Придобивната
давност е способ за придобиване на право на собственост и други вещни права
върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в продължение на
определен от закона срок от време. Нормативната й уредба е в глава VIII ЗС,
наименована "придобиване и изгубване на вещни права" в разпоредбите
на чл. 79 - 86 ЗС. Нормата на чл. 79 ЗС
регламентира фактическия състав на придобивната давност при
недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на
определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в
хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо
основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС.
В разпоредбата
на чл. 68 ЗС се съдържат определения за владението и държането. Владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или
чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на фактическа власт върху вещ,
която лицето не държи като своя. Владението по чл. 68 ЗС се характеризира с два
основни признака: обективен - упражняване на фактическа власт върху
вещта/corpus/ и субективен - намерението да се държи вещта като своя /animus
domini/. При държането фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма
намерение да свои вещта. Според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи
вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Това е оборима
законна презумпция. Законодателят е установил оборимата презумпция в полза на
владелеца поради трудността за доказване на намерението за своене. При нея,
както и при всички оборими законни презумпции, доказателствената тежест се
размества и страната, която я оспорва, трябва да я обори.
В конкретния
процесен случай настоящият състав счита, че ищците Ю.Ю. и С.Ю. не са придобили
в собственост въз основа на давностно владение упражнявано от 1980г. до
настоящия момент посочените от тях идеални части от процесното дворно място, а
именно 825 кв.м ид.части от дворно място. Не се установи при условията на пълно
и главно доказване владението на същите върху посочените идеални части от
дворното място. От гласните доказателства по делото, събрани по искане на
ищците изобщо не се споменава ищците Ю.Ю. и С.Ю. да са упражнявали фактическа
власт върху дворното място. Напротив от свидетелските показания на св. А.Р.,
които съдът кредитира, след като ги съобрази с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, доколкото същата е в роднинска връзка със страните по делото, се
установява, че до смъртта на нейния дядо, наследодателят на страните в
настоящото производство сам си е обработвал цялото дворно
място. С оглед на гореизложеното съдът намира, че твърдението за придобиване на
825 кв.м. идеални части от процесното дворно място въз основа на упражнено
давностно владение в рамките на 10 год. от страна на Ю.Ю. и С.Ю. остана
недоказано и съдът не може да ги приеме за собственици на тези идеални части. За
пълнота на изложението, дори и да се приеме, че са налице данни за
упражняването на фактическата власт върху посочените идеални части, то за съда
е необходимо да извърши още една преценка – тази по чл.200 ал.1 от ЗУТ, според
която реално определени части от поземлени имоти в границите на населените
места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по
давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 . В рамките на настоящото
прозводство не бяха ангажирани надлежни доказателства от страните, които носят
доказателствена тежест за установяването на този факт, а именно: Ю. и С.Ю.. В
този смисъл не е доказано, че въпросните реално обособени части отговарят на
изискванията на ЗУТ за минималните размери по чл.19 от ЗУТ.
По отношение на построените
в това дворно място жилищна сграда със застроена площ от 71,74 кв.м., както и
обслужващите я помещения: лятна кухня със застроена площ 35 кв.м. и навес без
оградни стени, със застроена площ 64 кв.м., обаче, от събраните гласни доказателства се
установява, че двамата ищци са установили фактическа власт върху описаните
имоти още приживе на наследодателя през 1980г., като ясно и категорично са
демонстрирали намерението си за своене на вещите, както и че самият
наследодател и първата ищца не са се противопоставили на владението, което се е
осъществявало със знанието и съгласието на собствениците. Съобразно
разпоредбата на чл. 79 ал.1 от ЗС за посочените имоти е изтекъл периода от 10
години, след който двамата ищци са придобили имотите въз основа на давностно
владение, като по-късно са се снабдили и с нотариален акт въз основа на
обстоятелствена проверка през 2010г.
По отношение на
ответниците Е.Ю. и Ф.Ю., съдът намира, че не беше установено при условията на
пълно и главно доказване владението на същите върху посочените идеални части от
дворното място. От гласните
доказателства по делото, събрани по искане на ответниците, не може да се
установи точния момент, в който Е.Ю. и Ф.Ю. са започнали да упражняват
фактическа власт върху дворното място, както не може да се установи и основанието на
което са започнали да упражняват фактическата власт, за да може съдът да
прилага или изключва презумпцията по чл. 69 от ЗС. Точно обратното, със свидетелските показания се установява, че
същите са ползвали тази част от дворното място, заедно с майката на Е., както и
че тя ползвала и към настоящия момент част от старата къща, която не била
разрушена от Е.. С оглед на гореизложеното съдът намира, че твърдението за
придобиване на 1000 кв.м. идеални части от процесното дворно място въз основа
на упражнено давностно владение в рамките на 10 год. от страна на Е. и Ф. Ю.
остана недоказано и съдът не може да ги приеме за собственици на тези идеални части.
Отделно, отново следва да се има предвид, че Е. и Ф. Ю. не ангажираха надлежни
доказателства, че въпросните реално обособени части, отговарят на изискванията
на ЗУТ за минималните размери по чл.19 от ЗУТ.
По отношение на
жилищна сграда със застроена площ от 131 кв.м., както и обслужващата я
постройка - лятна кухня със застроена
площ от 29 кв.м., от събраните в производството гласни доказателства, съдът
приема, че установяването на фактическата
власт с намерение за своене от ответниците Ю. и Ф. Ю. е започнало приживе на
наследодателя с негово знание и съгласие, но след неговата смърт/ през 2005г./ владението
с намерение за своене не беше безспорно установено при условията на пълно и
главно доказване. По начало
упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на което е
започнало, докато не бъде променено. След като основанието, на което
съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на
останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е
достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл. 69 ЗС, а това се е случило с
настъпването на смъртта на наследодателя, доколкото към 2005г. за Е. и Ф. Ю. не
са изтекли изискуемите по чл.79 от ЗС 10 години, за да придобият по давност
постройките, владени от тях от 2001г. до 2005г. Тогава, за да придобие по
давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът,
който не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането
им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен
и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите
съсобственици. Това е т. нар преобръщане на владението /interversio
possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик
владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да докаже при спор
за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да държи идеалните
части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с
намерение да ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите
съсобственици. Завладяването частите на останалите и промяната по начало трябва
да се манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им
и установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно /в този смисъл е и
Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК/
С оглед на
посоченото по-горе тълкуване на закона, от
събраните гласни доказателства по делото не се установява, че ответникът Е.Ю. е
декларирал по несъмнен начин волята си да придобие постройките по давност спрямо
останалите наследници, поради което не може да се приеме, че е налице така
нареченото преобръщане на владението /interversio possessionis/, при което
съсобственикът съвладелец се превръща в съсобственик владелец.
С оглед на
гореизложеното съдът намира, че в имота се установи безспорно, че са изградени
три масивни жилищни сгради, като една от тях е изключителна собственост на един
от наследниците и неговата съпруга – Ю. и С.Ю., въз основа на упражнено
давностно владение, като тази сграда не следва да се включва в наследствената
маса, която се дели.
Във връзка с
възраженията на ответника Е.Ю., че дворното място под сградите било обща част и
като такава не можело да се дели, съдът следва да отбележи, разрешението, което
е дадено с решение № 87 от 7.07.2011 г. по гр.д. № 825/2010 г., ВКС, ІІ г.о.,
постановено по реда на чл. 290 от ГПК, което е задължително за съдилищата. С това решение по отношение приложението на
разрешението по ППВС 2/82 г., т.1, б.”д” при действието на ЗУТ, се казва, че е
отпаднало тълкуването, основано на разпоредбите на чл.58, ал.1 и чл.61, ал.4 З.
/отм./ и делбата на съсобствено УПИ е недопустима, само ако същият е застроен с
обекти, индивидуална собственост на собствениците на терена, тъй като в този
случай земята е обща част или в случаите, когато намира приложение нормата на
чл.183, ал.4 ЗУТ /нова – ДВ бр.17 от 2009 г./.
В този смисъл, само ако всички съсобственици в УПИ притежават
самостоятелни сгради или обекти в такива сгради, теренът е обща част и искът за
делбата му се отхвърля. Ако обаче някой от съсобствениците в УПИ няма
самостоятелен обект, то делбата на терена е допустима, независимо от застрояването
му. /също и Решение № 87/07.07.2011 г. на ВКС по гр. дело № 825/2010 г., II
ГО/.
От страна на
ответника Ш.И.Т. с отговора на исковата молба е предприето оспорване на правото
на собственост въз основа на давностно владение от страна на Е. и Ф.Ю., като е
поискано съдът да отмени и нотариален акт за собственост върху недвижими имоти,
придобити по давностно владение No 51, том I, рег. No 1165, дело No 49 от
2010г. на нот. Илко Кънев , с район на действие Районен съд – Провадия, което съдът
с оглед на гореизложеното счита за основателно. Искане за
отмяна е направено и от страна на ищците в частта за идеалните части от
дворното място.
От страна на
ответника Е. Ю. с отговора на исковата молба е предприето оспорване на правото
на собственост въз основа на давностно владение от страна на Ю. и С.Ю., като е
поискано съдът да отмени и нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давностно владение No 33, том II, рег. No 1244, дело No 223 от
2010г. на нот. Зоя Аврамова, с район на действие Районен съд – Провадия, вписан
в службата по Вписванията – гр. Провадия акт No 80, том III, дело No 491 /
2010г, което съдът с оглед на гореизложеното счита за основателно по отношение
на 825 кв.м. идеални части от процесното дворно място.
По отношение на
т.нар „стара къща“ – тази, която е била изградена в имота от наследодателя на
страните и първата ищца, както се установява от свидетелските показания и
заключението на вещото лице, то тя е разрушена в една част, като площта й към
датата на приключване на съдебното дирене е 36 кв.м. В този смисъл и доколкото за
да бъде допусната делбата е необходимо да се установи, че вещта съществува към
момента на допускане на делбата, съдът приема, че искът за делба е основателен
до установената като съществуваща по делото площ.
Съобразно
разпоредбата на чл.341 ал.2 от ГПК всеки от останалите сънаследници може в
първото заседание по делото да поиска с писмена молба да бъдат включени в
наследствената маса и други имоти. В рамките на настоящото производство не беше
направено искане от ответниците за включване в делбената маса и на жилищна
сграда с площ от 131 кв.м., построена след събарянето на част от стара сграда с
идентификатор 47620.501.13.3, ведно с изградените като обслужващи помещения навес
и външен тоалет, за която се твърдеше неоснователно, както бе изложено по-горе,
че е придобита въз основа на давностно владение от ответниците Е. и Ф. Ю.. С
оглед на което и съдът не следва да се произнася по отношение на нея и да я
включва в делбената маса, доколкото е ограничен съобразно посочените от ищците
с исковата молба имоти.
С оглед на
всичко гореизложено, съдът намира, че до делбата следва да се допуснат следните
недвижими имоти, находящи се в с. М., община
Дългопол, област Варна: Поземлен
Имот с идентификатор № 47620.501.13 с
площ от 1650 кв.м. по плана на селото, одобрен със заповед No РД
-17-12/04.08.2005г. при граници: улица, ПИ с идентификатор 47620.501.14,
47620.501.18 и 47620.501.15, ведно с построените в дворното място жилищна
сграда с площ от 36 кв. м. с идентификатор 47620.501.13.3 и обслужващата я
постройка лятна кухня с площ от 29 кв. м. с идентификатор 47620.501.13.4.
Доколкото не се
установи друго и предвид гореизложеното съсобственици на процесните недвижими
имоти, които следва да бъдат допуснати до делба се явяват наследниците по закон
на И.Ю. Х., ЕГН **********, починал на 06.04.2005г.: Х.Ш.Х. – съпруга; Д.И.Ю. – син; Ю.И.Ю. – син; Ш.И.Т.– син и Е.И.Ю.
– син. Доколкото се установи, че процесните имоти са придобити по време на
брака на наследодателя с ищцата Х.Ш.Х., то след смъртта на И. Х., Х.Х. остава
собственик на ½ ид.част от процесните имоти в резултат на прекратяване
на съпружеската имуществена общност, като останалата ½ ид. част се
разпределя между всички петима наследници по закон в равни части между тях, на
основание чл. 9 ал.1 от ЗН. В резултат на което разпределението в
съсобствеността по квоти е както следва: Х.Ш.Х.– 6/10 ид.ч.; Д.И.Ю. – 1/10
ид.ч. ; Ю.И.Ю.– 1/10 ид.ч.; Ш.И.Т.– 1/10 ид.ч. и Е.И.Ю. – 1/10 ид.ч.
Така
установената съсобственост между страните, възникнала от наследствено правоприемство
по отношение на заявените обекти мотивира настоящия състав да приеме, че
предявеният иск за делба е основателен по отношение на съделителите Х.Ш.Х.; Д.И.Ю.; Ю.И.Ю.; Ш.И.Т. и Е.И.Ю. и следва да
бъде уважен съобразно формираните изводи и посочените по-горе квоти.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш
И:
ДОПУСКА, на
основание чл.69 ЗН, ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА на недвижими, няходящи се в
с. М., община Дългопол, област Варна:
-Поземлен Имот с идентификатор № 47620.501.13 с площ от 1650 кв.м. по плана
на селото, одобрен със заповед No РД -17-12/04.08.2005г. при граници: улица, ПИ
с идентификатор 47620.501.14, 47620.501.18 и 47620.501.15, ведно с построените
в дворното място жилищна сграда с
площ от 36 кв. м. с идентификатор 47620.501.13.3 и обслужващата я постройка лятна кухня с площ от 29 кв. м. с
идентификатор 47620.501.13.4.
между
съделителите: Х.Ш.Х.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Ю.И.Ю.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Д.И.Ю.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Е.И.Ю., ЕГН **********, с адрес: ***, Ш.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, при
следните квоти в съсобствеността за всеки от тях, както следва: Х.Ш.Х.– 6/10 (шест десети) ид.ч.; Д.И.Ю. –
1/10 (една десета) ид.ч. ; Ю.И.Ю.– 1/10 (една десета) ид.ч.; Ш.И.Т.– 1/10 (една
десета) ид.ч. и Е.И.Ю. – 1/10 (една десета)
ид.ч.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за делба на следните недвижими имоти, находящи се в с. М.,
община Дългопол, област Варна:
-Поземлен Имот с
идентификатор № 47620.501.13 от 1650
кв.м. при граници: улица, ПИ с идентификатор 47620.501.14, 47620.501.18 и
47620.501.15, ведно с построените в дворното място: Масивна жилищна сграда с
площ от 95 кв. м. с идентификатор 47620.501.13.1; Масивна жилищна сграда с площ
от 28 кв. м. с идентификатор 47620.501.13.2; Паянтова
жилищна сграда с площ от 75 кв. м. с идентификатор 47620.501.13.3; Паянтова
жилищна сграда с площ от 29 кв. м. с идентификатор 47620.501.13.4; Масивна
сграда с площ от 74 кв. м. с идентификатор 47620.501.13.5; Масивна сграда с
площ от 7 кв. м. с идентификатор 47620.501.13.6,
по отношение на С.И.Ю., ЕГН **********, с адрес: *** No
8 и Ф.Р.Ю., ЕГН **********, с адрес:
***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТМЕНЯ, на
основание чл.537 ал.2 от ГПК, нотариален
акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по давностно владение
No 51, том I, рег. No 1165, дело No 49 от 2010г. на нот. Илко Кънев , с район
на действие Районен съд – Провадия, с който Е.И.Ю., ЕГН **********, е признат за собственик по давностно
владение на следните недвижими имоти, находящи се в с. М., Община Дългопол, област Варна: - 1000 кв.м. ид.ч. в северната част от
дворно с площ от 1657 кв.м., съставляващо УПИ с идентификатор 47620.501.13 по кадастралния план на с. М.,а по
регулационния план на селото, частично идентичен с УПИ II-13 и УПИ III-13, при
граници за цялото място – улица, УПИ 14, УПИ 18 и УПИ 15, ведно с новопостроената в имота жилищна сграда със застроена площ от
131 кв.м. и лятна кухня със
застроена площ 29 кв.м.
ОТМЕНЯ, на
основание чл.537 ал.2 от ГПК, частично
нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение No 33, том II, рег. No 1244, дело No 223 от 2010г. на нот. Зоя
Аврамова, с район на действие Районен съд – Провадия, вписан в службата по
Вписванията – гр. Провадия акт No 80, том III, дело No 491 / 2010г., с който Ю.И.Ю., ЕГН ********** е признат за
собственик по давностно владение на следните недвижими имоти, находящи се в с. М., Община Дългопол, област Варна: 825
кв. м. ид.ч. от дворно място с площ от 1650 кв.м., съставляващо УПИ с
идентификатор 47620.501.13 по плана на селото, при граници: път, УПИ с
идентификатор 14, УПИ с идентификатор 15.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: