№ 1916
гр. С, 06.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело
№ 20241110108122 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „З“ АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „*****, представлявано от С П и К К,
срещу И. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. *****, с която е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на сумата 2528,62 лева,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение с включени
ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева за вредите, причинени на лек
автомобил „****“, с рег. № *****, собственост на Р В К, в резултат на ПТП, настъпило
на 27.12.2020 г., в гр. П, на кръгово кръстовище на бул. „****“ и бул. „*****“,
причинено виновно и противоправно от ответника И. Г. Г. - водача на лек автомобил
„*****“ с рег. № *****, чиято гражданска отговорност към датата на събитието е била
застрахована от ищеца по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, който водач управлявал автомобила с концентрация на алкохол в
кръвта над допустимата по закон норма и реализирал ПТП с лек автомобил „****“, с
рег. № *****, като отнел предимството на последния, ведно със законната лихва върху
сумата от датата на предявяване на иска – 13.02.2024 г., до окончателното изплащане
на вземането.
Ищецът „З“ АД извежда съдебно предявените права при твърдения, че при
настъпило на 27.12.2020 г. в гр. П, на кръговото кръстовище на бул. „****“ и бул.
„*****“ пътно транспортно произшествие бил увреден лек автомобил „****“, с рег. №
***** – собственост на Р В К. Твърди се, че вина за настъпилото ПТП имал водачът на
лек автомобил „*****“ с рег. № ***** – ответникът И. Г. Г., който управлявал
автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма и
1
реализирал ПТП с л. а. „****“, с рег. № *****, като отнел предимството на последния.
Поддържа, че към момента на ПТП е бил застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „*****“ с рег. № *****, поради
което е заплатил на Р В К - собственик на увреденото МПС „****“, с рег. № *****,
застрахователно обезщетение в размер на 2503,62 лв. и е сторил ликвидационни
разноски в размер на 25 лв. Счита, че на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането има право на регрес срещу ответника за платеното, поради което
претендира сумата от 2528,62 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски в размер на 25,00
лева. Претендира и законната лихва от датата на исковата молба, както и разноските за
производството.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника, чрез назначен от съда особен представител. Оспорва се ответникът да е
причинил процесното ПТП, да е управлявал автомобил след употреба на алкохол над
допустимата по закон норма и ищецът да е заплащал застрахователно обезщетение,
отговарящо на действителните вреди. Поддържа се, че не е доказано ищецът да е бил
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек
автомобил „*****“ с рег. № *****, респективно да е била заплатена дължимата
застрахователна премия. Оспорва се дължимостта на ликвидационни разноски от 25
лв. Развиват се подробни аргументи за нарушаване на процедурата по установяване на
употребено количество алкохол от ответника, тъй като не било доказано мл. инспектор
Пръмов да е преминал обучение за работа с доказателствен анализатор и не било
проведено последващо кръвно изследване за потвърждаване на установените с
техническото средство резултати от издишания въздух. Навежда се довод, че
ответникът нямал вина за процесното ПТП, тъй като същото било настъпило поради
заледяване на пътната настилка, за което отговаряли съответните служби. Поддържа
се, че ответната страна не следва да дължи разноски в производството, тъй като не е
станала причина за завеждане на делото, предвид невръчването на регресната покана
на ищеца. Моли се за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и представените по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Видно от приложения по делото Протокол за ПТП № *****/27.12.2020 г., на
същата дата в гр. П на кръгово кръстовище на бул. „****“ и бул. „*****“ е настъпило
пътнотранспортно произшествие между лек автомобил „****“, с рег. № *****,
собственост на Р В К и управлявано от Б. И. Т. и лек автомобил „*****“ с рег. №
*****, собственост на Радослав Димов Димов и управляван от ответника И. Г. Г., което
е предизвикано от поведението на водача на лек автомобил *****“ с рег. № *****,
който на сигнализирано с пътен знак Б1 кърстовище не пропуска движещият се по път
с предимство лек автомобил „****“, с рег. № *****, в резултат на което е настъпил
2
удар между двата автомобила. В протокола е отразен резултат от алкотест „над 1,2“.
По делото е представена електронна справка в сайта на Гаранционен фонд,
видно от която към момента на настъпване на процесното ПТП „*****“ с рег. № *****
е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с ищцовото дружество с период на покритие от 17.02.2020 г. до
16.02.2021 г.
От представените по делото писмени доказателства – описи на щета,
калкулация на щета, доклад по щета, преводно нареждане от дата 03.08.2021 г.,
уведомление за щета от 30.12.2020 г., опис – заключение по щета се установява, че въз
основа на подадено от собственика на увредения лек автомобил „****“, с рег. № *****
уведомление да настъпилото ПТП, при ищеца е образувана преписка, в рамките на
която са установени увреждания на процесния автомобил по отношение на предна
броня, преден десен калник, предна дясна врата, въздушна възглавница и въздушна
завеса – странични десни, заден десен калник, дясна част под купе, тапицерия таван и
предна дясна врата, оценени на 2503,62 лв. и е платено обезщетение на собственика в
същия размер на дата 03.08.2021 г.
В хода на делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещо лице В. Д. П., което съдът възприема изцяло като пълно и
обосновано, се установява, че застрахователните премии по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за „*****“ с рег. № ***** с период на
покритие от 17.02.2020 г. до 16.02.2021 г. са изплатени на четири вноски в общ размер
на 250,20 лв. Вещото лице е установило и изплащането на застрахователно
обезщетение в размер на 2503,62 лв. в полза на Р В К на дата 30.05.2017 г.
По делото е приложена регресна покана, адресирана до ответника, както и
обратна разписка, удостоверяваща, че пратката не е потърсена.
На л. 87-88 от делото е представена длъжностна характеристика на младши
автоконтрольор, видно от която изискване за заемане на длъжността е притежание на
техническа грамотност за работа с уреди за контрол на скоростта, употреба на алкохол
и упойващи вещества.
По делото е приобщена и административно-наказателна преписка, образувана
по повод на процесното ПТП, видно от документите по която на ответника е съставен
Акт за установяване на административно нарушение № 909184/27.12.2020 г., с което е
установено нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, за това, че не е пропуснал движещ се по
път с предимство лек автомобил „****“, с рег. № *****, в резултат на което е настъпил
удар, не е носил свидетелство за технически преглед и талон на автомобила. За
установените нарушения е съставено Наказателно постановление № 20-1030-015268 от
13.01.2021 г. на Началника на Пътна полиция – гр. П. В преписката се съдържа и
справка за нарушения, като водач по отношение на ответника, видно от която на
3
датата на процесното ПТП свидетелството за управление на МПС на ответника е
отнето, и във връзка със същото по НОХД №8072/30.12.2020 г. с присъда за извършено
престъпление по чл. 343Б, ал. 1 НК е лишен от право на управление за срок от 12
месеца.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Б. И. Т., от
показанията на който, се установява, че на 27-28.12.2020 г. е участвал в ПТП.
Свидетелят се движил по бул. „*****“ в посока кръговото на Панаира, като влязъл в
кръговото на моста, движейки се в средната лента и при излизане от кръговото, друг
автомобил го блъснал със 60 км/ч. Не си спомня дали кръстовището е било регулирано
с пътни знаци – ПТП-то станало вътре в кръговото. Ударът настъпил в странична
дясна част на управлявания от свидетеля автомобил, а за другия автомобил ударът бил
в предната част. Свидетелят не забелязал преди удара другия автомобил, единствено
видял светлини, след което последвал удар, в резултат на който автомобилът на
свидетеля се преместил на метър и половина. След удара отбили в дясно. Другият
автомобил бил червен „Нисан“, а водачът му бил във видимо нетрезво състояние,
което се установило и от органите на МВР. Дрегерът отчел 1,36 промила алкохол.
Щетите по управлявания от свидетеля автомобил били – усукано купе, невъзможност
да се включват скоростите, а автомобилът бил откаран с Пътна помощ. След това
давал обяснения в 3-то РУ.
От приетото по делото заключение на Съдебната автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице инж. Й. Д., се установява следния механизъм на настъпване
на процесното ПТП: На 27.12.2020 г. около 20,10 ч. лек автомобил „*****“ с рег. №
***** се движи по бул. „****“, с посока от бул. „*****“ към ул. „*****“, и на
кърстовището с бул. „*****“ при наличието на пътен знак Б1 – „Пропусни движещите
се по пътя с предимство“, водачът реализира ПТП с идващия от лявата му страна,
движещ се срещу пътен знак – Б3 – „Път с предимство“, лек автомобил „****“.
Вещото лице е установило, че щетите по лек автомобил „****“, с рег. № ***** могат
да настъпят при установения механизъм. Стойността необходима за възстановяване на
увредения автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
настъпване на ПТП е в размер на 7887,31 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съгласно чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното
произшествие е извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал моторното превозно
средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи
4
вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за
алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Следователно за основателността
на регресната претенцията срещу виновния водач следва да е доказан следния
фактически състав: 1) настъпване на описаното в исковата молба застрахователно
събитие – ПТП; 2) наличието на сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите по отношение на управлявания от делинквента л. а.
„*****“ с рег. № *****, действащ към датата на ПТП, по силата на който ищецът е
изплатил на собственика на увреденото МПС „****“, с рег. № ***** застрахователно
обезщетение; 3) отговорност на ответника, като водач за причиняване на ПТП, за
което следва да бъдат установени изискуемите елементи на непозволено увреждане:
деяние, причинено от ответника при управление на МПС след употреба на алкохол над
допустимата по закон норма, противоправност, вреди, причинна връзка между
деянието и вредите и вина на прекия причинител /последната се презумира по арг. от
чл. 45, ал. 2 ЗЗД/; и 4) размер на претърпените вреди.
При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, в това число
писмени, гласни и от приетото заключение по САТЕ, се установи по безспорен начин
настъпило пътно-транспортно произшествие по вина на ответника, а именно, че на
27.12.2020 г. около 20,10 ч. лек автомобил „*****“ с рег. № *****, движейки се по бул.
„****“, с посока от бул. „*****“ към ул. „*****“, на кръстовището с бул. „*****“ при
наличието на пътен знак Б1 – „Пропусни движещите се по пътя с предимство“,
водачът не пропуснал движещ се срещу пътен знак – Б3 – „Път с предимство“, лек
автомобил „****“, в резултат на което настъпил удар. В този смисъл са показанията на
разпитания свидетел – очевидец Б. И. Т., които съдът кредитира изцяло, като логични,
последователни и подкрепящи се напълно от останалия доказателствен материал.
Механизмът на настъпване на процесното ПТП и причината за настъпването му се
потвърдиха и от неоспореното заключение на САТЕ.
Вината за настъпване на процесното ПТП е на ответника, като предвид
наличните пътни знаци на процесното кръстовище, същият недвусмислено е нарушил
разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ЗДвП, според която на кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства
от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство. Наличието на пътен знак Б1 преди кръстовището на
пътя, по който се е движил ответника беше установено от приложения по делото
протокол за ПТП, който в тази част се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила на официалните документи, доколкото съставителя му е
възприел лично състоянието на пътя и намиращите се там пътни знаци.
По делото бяха доказани по несъмнен начин и настъпилите материални щети по
отношение на лек автомобил „****“, като от неоспореното от страните заключението
на САТЕ, може да се обоснове извод за наличието на причинно-следствена връзка
5
между процесното ПТП и установените щети.
Доказано се явява и наличието на застрахователно правоотношение между
ищцовото дружество и собственика на лек автомобил „****“, с рег. № ***** за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност „ на автомобилистите, в рамките
на действието на която е настъпило процесното ПТП. По повод изричното оспорване
на ответника на съществувалото застрахователно правоотношение, по делото бяха
събрани доказателства, че застрахователната премия е напълно платена от
застраховащото лице.
За да е налице фактическият състав за реализиране на регресната отговорност на
делинквента по чл. 500, ал.1, т.1 КЗ, следва по делото да е доказано пълно и главно, че
водачът при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил
нарушение по Закона за движение по пътищата, като е управлявал моторното превозно
средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи
вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за
алкохол, наркотици или други упойващи вещества. При съвкупния анализ на събраните
доказателства по делото може да се обоснове извод, че ответникът е управлявал МПС
към момента на настъпване на ПТП с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на
хиляда. На първо място, това се установява от представения по делото протокол за
ПТП, съставен от служител на МВР, подписан от него, както и от двамата участници в
ПТП-то, в това число от ответника. Видно от отбелязването в протокола в частта
относно „Алкохол“ е отразено за водача на лек автомобил „*****“ с рег. № ***** –
ответникът И. Г. Г., че е установена концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда.
Ответникът не е оспорил автентичността на протокола, поради което констатациите в
него от съставителя, който е служител на МВР, са задължителни за съда. Това е така,
защото протоколът за ПТП, съставен от служител на МВР в кръга на служебните му
задължения в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ
документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на
актосъставителя, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със задължителна материална
доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред
съставителя и за извършените от него и пред него действия - в този смисъл са решение
№ 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 24/10.03.2011 г. по
т. д. № 444/2010 г. съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. №
423/2011 г. на ВКС, I ТО и решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на
ВКС, II ТО и решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I ТО.
Следователно до доказване на противното съдът е обвързан от удостоверените в
протокола и извършените от длъжностното лице действия. Такова действие е
направеният тест за алкохол на водачите, чийто резултат е отразен в протокола в
6
съответната графа. В случая, както беше посочено по-горе в протокола за ПТП е
отразено, че резултатът на теста за алкохол на ответника е над 1,2 на хиляда.
Ответникът не твърди да е се е изследвал, чрез кръвна проба и не представя
доказателства, които да опровергаят отразеното в протокола.
Фактът, че ответникът е управлявал след употреба на алкохол на 0,5 промила, се
доказва и от показанията на свидетеля Б. И. Т., който заявява, че водачът на
автомобила „Нисан“ бил във видимо нетрезво състояние, което било констатирано и от
служителите на МВР, които го тествали с дрегер, който отчел 1,36 промила.
Не на последно място фактът, че ответникът е управлявал автомобила към
момента на настъпване на процесното ПТП с концентрация на алкохол на 1,2 промила,
се установява и от представената от МВР преписка, в която се съдържа справка за
нарушения, издадени НП, АУАН и съдебни актове за нарушения на ЗДвП за ответника,
видно от която за процесното деяние същият е бил признат за виновен по НОХД
№8072/30.12.2020 г. но РС П за извършено престъпление по чл. 343Б, ал.1 НК и е
наказан с лишаване да управлява МПС за срок от 12 месеца. Според чл. 343б, ал. 1
НК, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1,2 на хиляда, установено по надлежния ред, се наказва с лишаване от свобода
от една до три години и с глоба от двеста до хиляда лева.
По възраженията на ответника, които се свеждат до нарушаване на процедурата
по установяване и констатиране на употребата на алкохол, съгласно Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества, или техни аналози, съдът намира същото за
неоснователно. За ангажиране на имуществената отговорност на виновния за ПТП
водач по реда на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ е достатъчно да бъде установено, ме същият е
управлявал МПС към този момент с алкохол в кръвта над 0,5 промила.
Обстоятелството, че в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества, или
техни аналози предвижда съставянето на протокол, в който се отразява резултатът от
алкотеста, не изключва възможността този факт да се установява с други допустими по
ГПК доказателствени средства, каквито в случая са протокола за ПТП, съставен от
служител на МВР и разпит на свидетел очевидец, присъствал на ПТП-то и на
тестването за алкохол.
Същото важи и по отношение на обстоятелството дали служителят на МВР,
извършил тестването на ответника за алкохол, е преминал обучение за работа с дрегер.
Дори служителят да не е преминал през такова обучение, това не би могло да опорочи
резултатът от теста.
Следователно налице са всички елементи от фактическия състав на чл. 500, ал.
1, т. 1 КЗ за възникване на регресната отговорност на ответника за пратеното
7
застрахователно обезщетение за вредите, причинени на увреденото МПС.
Дължимото застрахователно обезщетение, по отношение на което ищецът има
регресно право, е ограничено до действителния размер на причинената от ответника
вреда към датата на процесното ПТП. Видно от неоспореното заключение по САТЕ,
което съдът възприема изцяло, като пълно и обосновано, стойността необходима за
отстраняване на щетите по отношение на лек автомобил „****“, с рег. № *****, по
средни пазарни цени към датата на настъпване на ПТП-то е 7887,31 лв. В случая
претенцията на ищеца за платеното застрахователно обезщетение е в пъти по-ниска от
действителния размер на щетите. Ищецът има право и на обичайните ликвидационни
разноски, в случая в размер на 25 лв.
Поради всичко изложеното съдът намира, че исковата претенция е изцяло
основателна, поради което следва да бъде уважена.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски има ищецът, който е
направил своевременно искане в тази насока, съгласно представен списък по чл. 80
ГПК, както следва: 101,14 лева – държавна такса, 400 лева – депозит за особен
представител, 60 лв. депозит за призоваване на свидетел, 400 лв. депозит за САТЕ, 300
лв. депозит за ССчЕ и юрисконсултско възнаграждение определено от съда в размер на
100 лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ***** да заплати на „З“ АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „*****, представлявано от
С П и К К, на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ сумата 2528,62 лева, представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение с включени ликвидационни
разноски в размер на 25,00 лева за вредите, причинени на лек автомобил „****“, с рег.
№ *****, собственост на Р В К, в резултат на ПТП, настъпило на 27.12.2020 г., в гр. П,
на кръгово кръстовище на бул. „****“ и бул. „*****“, причинено виновно и
противоправно от ответника И. Г. Г. - водача на лек автомобил „*****“ с рег. № *****,
чиято гражданска отговорност към датата на събитието е била застрахована от ищеца
по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, който водач
управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон
норма и реализирал ПТП с лек автомобил „****“, с рег. № *****, като отнел
предимството на последния, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
8
предявяване на иска – 13.02.2024 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА И. Г. Г., ЕГН **********, с адрес гр. ***** да заплати на „З“ АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул. „*****, представлявано от
С П и К К, на основание на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1361,14 лева –
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9