Р
Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр.София, 04.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на пети ноември през 2019
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ: Десислава
Попколева
Светослав Спасенов
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 11684 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от 08.07.2016 г.
на ищеца В.Г.М. против решението от 10.06.2019 г. по гр. дело № 38170/2017 г.
на Софийския районен съд, 52 състав, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу „С.а.“ ЕАД искове, а именно: 1/ иск с правно основание чл. 74, ал.4 КТ – за прогласяване
недействителност на клаузата за срок за изпитване в допълнително споразумение
от 28.09.2016 г., с което е преназначен на длъжност „чистач/хигиенист, метач и
мияч“, 2/ иск с правно основание чл.344,
ал. 1, т. 1 КТ - за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението му от
длъжността „чистач/хигиенист, метач и мияч“, извършено с акт №
РД-15-28/15.03.2017 г. на изп.директор на дружеството., 3/ иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ – за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност, 4/
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ – за заплащане на
обезщетение за оставане без работа в размер на 2 616,75 лв. за периода от
10.04.2017 г. до 10.10.2017 г., 5/ иск
с правно основание чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр. – за установяване на
дискриминационно нарушение и 6/ иск
с правно основание чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от проявеното дискриминационна отношение в размер на
20 000 лв. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на ответника и
разноски по делото в размер на 200,00 лв.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно
поради нарушение на материалния закон и е необосновано, тъй като в нарушение на
процесуалните правила съдът не е взел предвид всички представени и приети по
делото писмени доказателства. От последните се установява, че с акт за
прекратяване на трудовото правоотношение с № РД-15-28/15.03.2017 г. е прекратен
трудов договор № 49/11.09.2012 г., считано от 10.04.2017 г. на основание чл.71,
ал.1 КТ, но съгласно последното подписано между страните допълнително
споразумение към посочения трудов договор, а именно от 20.10.2016 г., клауза
със срок за изпитване не е включена, което прави незаконно прекратяването на
трудовия договор. Същевременно работодателят се позовава на предходно
допълнително споразумение, сключено между страните, а именно от 28.09.2016 г.,
което обаче е към трудов договор № 10/03.09.2013 г., а не към трудовия договор,
посочен в обжалваната заповед. Според въззивника тези пороци в издадения акт за
прекратяване на трудовото правоотношение го правят незаконосъобразен. В хода на
делото, процесуалният представител на въззивника е поддържал доводите за
незаконност на уволнението, които са били релевирани в исковата молба, а
именно, че клаузата за срок на изпитване, включена в допълнително споразумение
от 28.09.2016 г. е недействителна, тъй като преследваната с нея крайна цел е
непозволена – да се прекрати трудовия договор по облекчения за работодателя ред
на чл.71, ал.1 КТ по причини, които не са свързани с изпълнението на работата,
а с цел заобикаляне на забраната по чл.325, т.9, пр.2 КТ, доколкото ищецът е
трудоустроен през 2016 г. за срок от три години. Поддържа се, че съдът
не е обсъдил задълбочено и в цялост събраните по делото гласни доказателства за
твърдяното от ищеца дискриминационно нарушение.
Предвид изложеното жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени решението и вместо него да постанови друго, с което да уважи
изцяло предявените искове.
Въззиваемата страна „С.а.“ ЕАД – ответник по
исковете не e депозирал отговор на въззивната жалба. В открито съдебно
заседание чрез процесуалния си представител заявява становище за
неоснователност на доводите, изложени от въззивника и моли решението на СРС да
бъде потвърдено.
Във връзка с доводите в жалбата относно посочения
в акта за прекратяване на трудово правоотношение, трудов договор №
49/11.09.2012 г., въззивният съд е указал на въззиваемата страна, да представи
същия, тъй като последният не се намира в кориците на първоинстанционното дело.
Указанията са изпълнени, като е представен трудов договор № 49/11.09.2012 г. и
акт № 4178/05.12.2012 г., с който този трудов договор е прекратен. Въззиваемата
страна е посочила, че поради техническа грешка в акт за прекратяване №
РД-15-28/15.03.2017 г. е цитиран трудов договор № 49/11.09.2012 г. вместо
трудов договор № 10/03.09.2013 г., с който ищецът е назначен на длъжност „чистач/хигиенист,
метач и мияч“ в ответното дружество.
Софийският градски съд като прецени събраните
по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на въззиваемата страна, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Същото обаче е неправилно в частта по исковете с правно
основание чл.74, ал.4 КТ, чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, поради необсъждане и
преценка на всички събрани по делото писмени доказателства, което е довело до
неправилно установяване на фактите, а оттам и до неправилни правни изводи, като
съображенията на въззивния съд са следните:
От приетите по делото писмени доказателства,
вкл. и тези, събрани във въззивното производство се установяват следните факти
и обстоятелства: 1/ по силата на
трудов договор № 49/11.09.2012 г., сключен на основание чл.68, ал.1, т.3 вр.
чл.70 КТ ищецът е заемал по заместване и със срок за изпитване длъжността
„шофьор автобус/единичен сл.№ 859, като този трудов договор е прекратен с акт №
4178/05.12.2012 г. на основание чл.325, т.5 КТ, считано от 07.12.2012 г.; 2/ на 03.09.2013 г. между страните е
сключен на основание чл.68, ал.1, т.3 вр. чл.70 КТ нов трудов договор, по
силата на който, считано от 09.09.2013 г., ищецът е назначен по заместване и
отново със срок за изпитване, на длъжност „шофьор автобус/единичен сл.№ 281; 3/ с решение на ТЕЛК от 20.06.2016 г.
на ищеца е определена трайно намалена работоспособност в размер на 34% съгласно
НМЕ и е дадена препоръка да бъде трудоустроен на работно място съобразно
състоянието му, което налага често ползване на тоалетна, а с решение на НЕЛК от
21.09.2016 г. на ищеца е определена трайно намалена работоспособност в размер
на 38% за срок от три години с посочени противопоказни условия на труд, а по отношение на необходимостта от
трудоустрояване на лицето е посочено, че това следва да се прецени от ЛКК; 4/ с допълнително споразумение №
601/28.09.2016 г. към трудов договор № 10/03.09.2013 г. ищецът е преназначен на
основание чл.119 КТ от длъжност „шофьор съчленен автобус сл.№ 859“ на длъжност „чистач/хигиенист,
метач и мияч“ за неопределено време и със срок за изпитване до 6 месеца в полза
на работодателя; 5/ с последващо допълнително
споразумение № РД-251/20.10.2016 г. към трудов договор, посочен с №
49/11.09.2012 г. /очевидно се касае за
техническа грешка, тъй като така посочения в споразумението трудов договор е
прекратен, считано от 07.12.2012 г./ поради което следва извод, че това споразумение
е сключено към съществуващия между страните трудов договор № 10/03.09.2013 г./, страните са се споразумели, считано
от 01.10.2016 г. ищецът да заема длъжността „чистач/хигиенист, метач и мияч“ за
неопределено време при пълно работно време и основно трудово месечно
възнаграждение в размер на 523,35 лв., като
в него вече не е включена клауза със
срок за изпитване; 6/ на
31.10.2016 г. от ръководителя на Служба по трудова медицина на „С.а.“ ЕАД е
дадено становище, че условията на труд, факторите на работната среда за
заеманото от ищеца работно място като „чистач/хигиенист“ на територията на
поделението, дават основание да се приеме, че те отговарят на препоръките и
изискванията, визирани в ЕР на ТЕЛК и НЕЛК, не са противопоказни за лицето и не
биха създали риск за живота и здравето му; 7/
с експертно решение на ТЕЛК от 21.03.2017 г., с което се потвърждава обжалван
болничен лист от 02.03.2017 г. за временна нетрудоспособност поради настъпила
трудова злополука, на ищеца е определена трайна неработоспособност 68% за срок
от 3 години, като е посочено, че не може да работи като „хигиенист, метач, мияч“
и следва да бъде трудоустроен съгласно чл.78, ал.2 от Наредба за медицинската
експертиза, като са посочени и противопоказните условия на труд; 8/ на 04.04.2017 г. е проведено
заседание на комисията по трудоустрояване, която след запознаване на решението
на ТЕЛК от 21.03.2017 г., е уведомила ищеца, че към 04.04.2017 г. няма
подходящо свободно работно място, отговарящо на посочените в т.14 от решението
противопоказни условия на труд; 9/ с
акт № РД-28/15.03.2017 г. е прекратено трудовото правоотношение между страните,
считано от 10.04.2017 г. на основание чл.71, ал.1 КТ, който е връчен при
условията на отказ на работника на 10.04.2017 г. , като в този акт отново
поради допусната техническа грешка е посочено, че се прекратява трудов договор
№ 49/11.09.202 г., който вече е прекратен, вместо съществуващия между страните
трудов договор, по силата на който ищецът е заемал длъжността „чистач/хигиенист,
метач и мияч“ за неопределено време и без уговорен срок за изпитване съгласно
последното допълнително споразумение към него от 20.10.2016 г.; 10/ в периода от 18.10.2016 г. до
20.03.2017 г. ищецът е ползвал 11 дни платен годишен отпуск, а 40 дни е бил в отпуск
поради временна неработоспособност; 11/
съгласно вписванията и отбелязванията в трудовата книжка на ищца, издадена на
16.04.2013 г..последният, считано от 09.09.2013 г. до 28.09.2016 г. е работел
при ответника на длъжност „шофьор автобус“с основно трудово възнаграждение
784,61 лв., а от 28.09.2016 г. до 10.04.2016 г. на длъжността чистач/хигиенист,
метач и мияч“ с основно трудово възнаграждение 498,75 лв., а от 01.10.2016 г.
до 10.04.2016 г. е заемал същата длъжност, но с основно трудово възнаграждение
в размер на 523,75 лв.; 12/ съгласно утвърдения
от работодателя списък на определените работни места, подходящи за
трудоустрояване на нуждаещи се лица с намалена трудоспособност в дружеството за
периода от 2015-2017 г., в поделение „Земляне“, тези места са 30 на брой, между
които 3 бр. за длъжността „чистач/хигиенист, метач и мияч“.
При така установеното от фактическа страна,
въззивният съд приема, че трудовото правоотношение между страните е възникнало
на основание сключен на 03.09.2013 г., на основание чл.68, ал.1, т.3 вр. чл.70 КТ, трудов договор, по силата на който от 09.09.2013 г. ищецът е назначен по
заместване на Д.В., със срок за изпитване, на длъжност „шофьор автобус/единичен
сл.№ 281. Цитираният в допълнителното споразумение № РД-251/20.10.2016 г и в
акт № РД-28/15.03.2017 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, трудов
договор № 49/11.09.2012 г., е в
резултат на техническа грешка, доколкото по делото e
безспорно установено, че посоченият трудов договор е прекратен, считано от 07.12.2012
г.
Към трудовия договор от 03.09.2013 г. са
сключени две допълнителни споразумения, а именно: допълнително споразумение №
601/28.09.2016 г. към трудов договор № 10/03.09.2013 г. с което ищецът е
преназначен на основание чл.119 КТ от длъжност „шофьор съчленен автобус сл.№
859“ на длъжност „чистач/хигиенист, метач и мияч“ за неопределено време и със
срок за изпитване до 6 месеца в полза на работодателя, както и допълнително
споразумение № РД-251/20.10.2016 г., с което страните са се споразумели, считано
от 01.10.2016 г. ищецът да заема длъжността „чистач/хигиенист, метач и мияч“ за
неопределено време при пълно работно време и основно трудово месечно
възнаграждение в размер на 523,35 лв., като
в него не е включена клауза със срок за изпитване, т.е. в последното сключено между страните допълнително споразумение не
е включена клауза за срок на изпитване, поради което извършеното впоследствие
прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.71, ал.1 КТ се явява
незаконно. Дори и да се приеме, че клаузата за срок за изпитване, уговорена
в споразумението от 28.09.2016 г. е запазила действието си и след сключване на
последващото споразумение от 20.10.2016 г. към трудовия договор, то тази клауза
е недействителна поради заобикаляне на закона, като с нея се цели не проверка
на годността на работника за изпълняваната работа, а прекратяване на договора с
работника по облекчения за работодателя ред на чл.71, ал.1 КТ, по причини,
които не са свързани с изпълняваната работа. По делото е безспорно установено,
че преназначаването на ищеца от длъжността „шофьор съчленен автобус сл.№ 859“
на длъжност „чистач/хигиенист, метач и мияч“, е извършено в резултат на дадени
с решение на ТЕЛК от 20.06.2016 г. предписания за противопоказни условия на
труд – „принудителна и продължителна седяща поза, вдигане и пренасяне на
тежести, продължително ходене“ и препоръка за трудоустрояване, тъй като не може
да работи като шофьор и направено от работодателя предложение до ищеца, след
като не е намерено подходящо работно място за трудоустрояването му на същата
длъжност, да бъде преназначен на длъжност „чистач/хигиенист, метач и мияч“,
която отговаря на препоръките на здравните органи в т.14 от решението на ТЕЛК,
което предложение е прието от ищеца. Съгласно трайната съдебна практика,
определянето на работата като подходяща –такава, която трудоустроеният поради
болест и намалена работоспособност работник може да изпълнява при
квалификацията и здравословното му състояние, се прави по реда и за целта на
специалната закрила-трудовото правоотношение с работника да се запази за
подходящата работа, като това изключва проверка на годността му да я изпълнява
по договор със срок за изпитване в полза на работодателя, който е приложим за
друга работа при същия работодател в общия случай, но не и за подходящата по
чл.314 и сл. от КТ. Клаузата /модалитетът/ противоречи на закона, злепоставя
работника и е начално недействителна/ какъвто довод изрично е наведен от ищеца
в исковата молба/, поради което трудовият договор следва да се счита за сключен
без недействителния модалитет или като окончателен договор за неопределено
време-чл.74, ал.4 и чл.67, ал.2 КТ и не може да бъде прекратен на основание
чл.71, ал.1 КТ от страна на работодателя. Ето защо, искът по чл.74, ал.1 и ал.4 КТ е основателен и следва да се уважи, като се обяви недействетелността на
клаузата за срок на изпитване в допълнителното споразумение от 28.09.2016 г.
поради заобикаляне на закона. Горното влече и незаконност на уволнението,
извършено на основание чл.71, ал.1 КТ с акт № РД-28/15.03.2017 г. на
работодателя, считано от 10.04.2017 г., поради което последното следва да бъде
отменено на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ с последиците на чл.344, ал.1, т.2 КТ, защото договорът е сключен за неопределено време по смисъла на чл.67 КТ. Основателен
се явява и иска за заплащане на обезщетение за оставане без работа в резултата
на незаконното уволнение за периода от 10.04.2017 г. до 10.10.2017 г. Съгласно
отразеното в трудовата книжкаq месечното основно
трудово възнаграждение на ищеца съгласно последното допълнително споразумение е
в размер на 523,75 лв., т.е. за шестмесечния период дължимото обезщетение е в
размер на 3 142,50 лв. Ищецът обаче претендира за посочения период
обезщетение в размер на 2 616,75 лв., поради
което и с оглед диспозитивното начало в процеса, искът следва да се уважи до
предявения размер, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 12.06.2017
г. до окончателното изплащане.
С оглед изложените мотиви, решението на СРС в
частта, с която са отхвърлени исковете по чл.74, ал.4 КТ и чл.344, ал.1, т.1,
т.2 и т.3 КТ, следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови
друго, с което исковете да бъдат уважени.
Решението на СРС в частта по исковете с
правно основание чл.71, ал.1, т.1 и т.3 вр. чл.4, ал.1 ЗЗДискр. е правилно, но
по различни от изложените от първоинстанционния съд съображения.
Твърденията на ищеца съгласно
молбата-уточнение от 15.01.2018 г. са, че при сключване на допълнителното
споразумение от 28.09.2016 г., с което на основание чл.119 КТ е преназначен от
длъжност „шофьор съчленен автобус сл.№ 859“ на длъжност „чистач/хигиенист,
метач и мияч“ за неопределено време и със срок за изпитване до 6 месеца в полза
на работодателя, е извършена пряка дискриминация на основание защитения признак
„увреждане“ /здравословно състояние/, в резултат на което били засегнати честта
и достойнството му пред роднини, близки и колеги, накърнено било самочувствието
му, изпитвал притеснения за препитанието си, чувство на неудовлетвореност от
невъзможността да постигне професионална реализация, затворил се в себе си и
избягвал социални контакти. За претърпените вреди ищецът претендира заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., ведно със
законна лихва от върху сумата от установяване на акта на дискриминация –
28.09.2016 г. до окончателното изплащане.
С разпоредбата на чл.9 от ЗЗДискр. е
създадена изрична уредба относно доказателствената тежест в съдебното
производство за защита срещу дискриминация, като е възприет принципът на разделяне
на доказателствената тежест между ищеца и ответника. Основната доказателствена
тежест е възложена на ищеца, като той е длъжен да докаже фактите, въз основа на
които може основателно да се предположи, че е жертва на дискриминация. Само в
този случай законът възлага доказателствената тежест на ответника да установи
обратното, а именно, че правото на равно третиране на ищеца в конкретния случай
не е нарушено. В конкретния случай ищецът не е установил факти, въз основа на
които може основателно да се предположи, че със сключване на допълнителното
споразумение от 28.09.2016 г. е нарушено правото му на равно третиране въз
основа на физическите му увреждания. Следва да се отбележи, че с решението на
НЕЛК от 21.09.2016 г. на ищеца е определена трайно намалена работоспособност в
размер на 38% за срок от три години с посочени противопоказни условия на труд, а
по отношение на необходимостта от трудоустрояване на лицето е посочено, че това
следва да се прецени от ЛКК. Предписание за трудоустрояване на ищеца е дадено
едва с експертно решение на ТЕЛК от 21.03.2017 г., с което на ищеца е
определена трайна неработоспособност 68% за срок от 3 години и е посочено, че
не може да работи като „хигиенист, метач, мияч“ поради което следва да бъде
трудоустроено съгласно чл.78, ал.2 от Наредба за медицинската експертиза. При
съобразяване на решението на НЕЛК от 21.09.2016 г., с което е препотвърдена
констатацията на ТЕЛК от 20.06.2016 г., че лицето е неработоспособно за шофьор
на автобус, работодателят е предложил на ищеца да бъде преназначен на длъжност
„чистач/хигиенист, метач и мияч“ на територията на поделение „Земляне“ и след
съгласие на последния, е сключено допълнително споразумение от 28.06.2016 г. за
неопределено време с клауза за срок за изпитване, а впоследствие след становище
на ръководителя на Служба по трудова медицина на ответното дружество, че
условията на труд, факторите на работна среда и оценка на професионалния риск
за това работно място, отговарят на препоръките и изискванията, посочени в
решенията на ТЕЛК и НЕЛК, не са противопоказни за ищеца, е сключено и
допълнително споразумение от 20.10.2016 г., по силата на което, считано от
01.10.2016 г. ищецът е назначен на длъжността за неопределено време. При тези
данни, не може да се направи обосновано предположение, че при сключване на
споразумението от 28.09.2016 г. е нарушено правото на ищеца на равно третирани
спрямо останалите работници въз основа на физическите му увреждания. Извод за
такова предположение не би могъл да се направи и от събраните по делото гласни
доказателства, установяващи лошо отношение от страна на прекия му началник,
изразяващо се в поставяне на несвойствени задачи, доколкото няма данни това
отношение да е проявено въз основа на здравословното състояние /намалената
работоспособност/ на ищеца, нито има данни работодателят да е бил уведомен за
това от работника и да не е изпълнил задължението си за извършване на незабавна
проверка по реда на чл.17 от ЗЗДискр. Отделно от това твърденията на ищеца в
исковата молба и молбата-уточнение не са за проявено дискриминационно отношение
от прекия му началник, а за проявено такова от работодателя при сключване на
допълнителното споразумение от 28.09.2016 г. Ето защо, при съобразяване неизпълнението
от страна на ищеца на възложената му от закона доказателствена тежест, исковете
по чл.71, ал.1, т.1 и т.3 ЗЗДискр. се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
Поради съвпадането на крайните изводи на
въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявените
искове въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС – потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
При този изход на спора на въззивника се
дължат разноски съобразно уважената част на исковете, както за производството
пред СРС, които са в размер на 600,00
лв. – за
адвокатско възнаграждение, така и за въззивното производство в размер на 200,00
лв. – за адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство, поради което при отчитане на
фактическата и правна сложност на делото, на последната следва да се присъди
такова на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК вр. чл.23, т.1, предл. последно от
Наредба за заплащане на правната помощ, в размер на 100,00 лв.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 10.06.2019 г. по гр. дело
№ 38170/2017 г. на Софийския районен съд, 52 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от В.Г.М. срещу „С.а.“
ЕАД искове с правно основание чл. 74, ал.4 КТ – за прогласяване
недействителност на клаузата за срок за изпитване в допълнително споразумение
от 28.09.2016 г., с което е преназначен на длъжност „чистач/хигиенист, метач и
мияч“, с правно основание чл.344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване за незаконно и
за отмяна на уволнението му от длъжността „чистач/хигиенист, метач и мияч“,
извършено с акт № РД-15-28/15.03.2017 г. на изп.директор на дружеството, с
правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ – за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност и с правно основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ
– за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер на 2 616,75
лв. за периода от 10.04.2017 г. до 10.10.2017 г., както и в частта, с която В.Г.М. е осъден да заплати на „С.а.“ ЕАД
разноски по делото за разликата над 100,00 лв., като вместо него постановява:
ОБЯВЯВА за недействителна, поради противоречие със закона, клаузата за срок
на изпитване, включена в допълнително споразумение от 28.09.2016 г. към трудов
договор № 10/03.09.2013 г./, сключен
между В.Г.М. и „С.а.“ ЕАД.
ПРИЗНАВА
ЗА НЕЗАКОННО
И ОТМЕНЯ на основание чл.344, ал.1,
т.1 КТ уволнението на В.Г.М., ЕГН **********, от длъжността „чистач/хигиенист,
метач и мияч“, в „С.а.“ ЕАД, извършено с акт за прекратяване на трудовото
правоотношение № РД-15-28/15.03.2017 г. на изп.директор на дружеството, на
основание чл.71, ал.1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл.344,
ал.1, т.2 КТ В.Г.М., ЕГН **********, на длъжността „чистач/хигиенист, метач и
мияч“, в „С.а.“ ЕАД.
ОСЪЖДА „С.а.“ ЕАД, ЕИК *********,
с адрес на управление ***, да заплати на В.Г.М., ЕГН **********, с адрес ***,
на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ сумата от 2 616,75
лв. – обезщетение за оставане без работа за периода 10.04.2017 г. до 10.10.2018
г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 12.06.2017 г. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА
решението от 10.06.2019 г. по гр. дело № 38170/2017 г. на Софийския районен
съд, 52 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „С.а.“ ЕАД, ЕИК *********
да заплати на В.Г.М., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лв. за производството пред СРС и СГС.
ОСЪЖДА В.Г.М., ЕГН **********
да заплати на „С.а.“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.8 вр. ал.3 ГПК
сумата от 100,00 лв.-разноски за въззивното производство.
„Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд, при
условията на чл. 280, ал. 1 и ал.2 ГПК в 1-месечен срок от връчването на препис
от решението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.