Р Е Ш
Е Н И
Е
№ …….
От публичен регистър,
том №........, стр...........
Решение от книга за
открити заседания №......... от 13.04.2020г.
гр.Тервел 13.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Тервелски районен съд
в открито съдебно заседание , проведено
на първи
юли ,през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Председател:Росен Балкански
При секретаря Ж.Ж. и в присъствието на прокурора като сложи за
разглеждане докладваното от районния
съдия гражданско дело №362 по описа за
2018 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявените в обективно
съединение първоначални и насрещен искове са с правно основание чл.127, ал.2,
изр.1 от ЗЗД вр.чл.32, ал.2 от СК.
Производството по гр. Дело № 362 / 2018 година е образувано по внесената
искова молба с вх.№ 2452 от 21.09.2019 година от В.А. Г.с ЕГН-********** ***, чрез адв.М.П. от
ДАК, със служебен адрес ***, офис 9 срещу В.Х.Д. с ЕГН-********** ***.
Ищцата по първоначалния иск В.А. Г.твърди
, че ответника В.Х.Д. – е бивш неин
съпгуг ,брака с когото е бил
прекратен с Решение № 741 / 04.07.2016 година по гр. Дело № 889 / 2016 година по описа
на РС Добрич , влязло в законна сила
на 04.07.2016 година . Ищцата по първоначалния иск твърди , че по време на брака си с ответника
е сключила с кредитора
- Банка ДСК“ ЕАД договор за
текущо потребление от 23.05.2012 година
за сумата в размер на 27000,00
лева , със срок на издължаване на
кредита – 120 чесеца – договор № PL 20315766. Твърди , че сумата
била вложена за семейни нужди
, текущи разходи , подръжкана семейното жиилище, обучение на децата , както и за закупуване
на вещи за за обичайно ползване
от членовете на семейството .Ищцата по първоначалния предявен иск подържа
тезата , че този кредит
/ посочения по- горе / е бил
рефинансиран с Договор за
кредит № 23056143 от 27.10.2015
година като към 30.12.2016
година кредитното задължение
в размер на 31 000,00 / тридесети
една хиляди / лева е погасено е погасено. Т.е . твърди се , че
именно с получените по последния
договор средства ищцата сама
е погасила задължението по
предходния кредит ,
поради което и приема ,че ответника и дължи половината от платеното по№ 23056143 от 27.10.2015
година , а именно сумата
от 12000,00 / дванадесет хиляди /
лева .
Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да и заплати посочените суми, като съдът и присъди и направените деловодни разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответника В.Х.Д. е депозирал писмен отговор- вх. № 2890 от 01.11.2018
година , в който оспорва предявения иск,като неоснователен .Подържа тезата , че
страните са във фактическа раздяла от 01.03.2015 година ,както и че кредита изтеглен от ищцата не е ползван за нужди на семейството. Прави
съждения за това , че иска се явява и
недоказан . Според страната сумата е
теглена без негово знание и съгласие и е използвана от ищцата не за семейни, а за нейни лични нужди .
В срока за отговор ответника е предявил против ищцата насрещен иск- вх. № 2895 от 01.11.2018 година със същото правно основание -
чл.127, ал.2, изр.1 от ЗЗД вр.чл.32, ал.2 от СК. Твърди, че на
17.12.2014 година е сключил с „
Банка ДСК“ ЕАД договор за кредит за
текущо потребление по скилата на който
му е предоставен паричен заем в
размер на 10000,00 / десет / хиляди /
лева ,като непосредствено след постъпването на семата по
неговата сметка е превел по сметка на В.А. Г.сума в размер на 9100,00 / девет хиляди и сто
/ лева , като сумата според ищеца по предявения насрещен иск е била
изпалзвана от ответницата за семейни
нужди . Поддържа, че след
прекратяването на брака си с
ответницата , а и до монетта на предявяване на
насрещния иск е изплатил част от заема
- в размер на 6227,26 лева и моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответницата по предявения насрещен иск да му
заплати половината от тази сума, в размер
на 3113,63 / три
хиляди сто и тринадесет лева
и 63 ст. / лева , ведно със
законната лихва върху сумата от дата на
предявяване на насрещния иск –
01.11.2018 година до окончателоното
изплащане на сумата.
Страните взаимно имат претенции за съдебно деловодни
разноски и разноски по упълномощени процесуални
представители . Претендира направените деловодни разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът по насрещния
иск В.А. Г.е депозиран писмен отговор- вх. № 3400 от 21.12.2018 година
, с който
ответницата Г.приема предявения срещу нея насрещен иск за неоснователен и в тази насока излага съображения .
По делото В.А. Г.редовно призована се явява лично и с упълномощения
си прецесуален представител – адвока М. П. *** . В цалост
първоначалния иск се подържа от страната, като по отношение на предявения насрещен иск страната
развива съображения за неоснователност
на същия.
По делото В.Х.Д.
редовно призован се явява лично
и с преупълномощения си процесуален
представител – адвокат Ю.
Атузбирова – АК Добри – в цялост претенцията на предявения насрещен иск се подържа .
По делото по искане на ищцата по
първоначалния иск съдът допусна и
разпита в качеството на свидетели
лицата : Пенка Великова А. - в родствена връзка с ищцата - нейна майка , Х.
В.Х. и А. В.ов
Х. - двамата в родствена връзка
със страните – техни низходящи и свидетелите
водени от В.Х.Д.- Митко Събев Керанов -
съсед на страните по делото и Христо Д. Кръстев – в родствена връзка с ответника по първоначалния иск и ищеца по предявения насрещен иск - В.Х.Д..
По искане на ищцата по
предявения първоначален иск а в последствие и по искане на ответника
, съдът допусна и
назначи съдебно счетоводна
експертиза , в последствие и
повторна такава , като съдът прие по делото заключението на вещото
лице – П. П. .
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните писмени
доказателства , гласните такива , като и
заключението на вещото лице по насначената ССЕ, като съобрази с нормативната уредба регулираща
сходни обществени отношения , намира по делото следното:
Разпоредбата на чл.32, ал.2 от СК предвижда, че за
задължения, поети за задоволяване на нуждите на семейството, съпрузите
отговарят солидарно. Тази солидарна отговорност ползва само кредиторите на
семейството. В своите вътрешни имуществени отношения, доколкото от тях не
следва друго, съпрузите отговарят разделно и поравно /чл.127, ал.1 от ЗЗД/ като
платилият общия дълг съпруг има иск по чл.127, ал.2, изр.2 от ЗЗД срещу другия
за разликата, надхвърляща припадащата му се част от задължението. За да бъде
уважен този иск обаче, освен факта на плащането на задължението, следва да бъде
установено, че то е поето именно за задоволяване на семейни нужди. Това
обстоятелство, съгл. чл.154, ал.1 от ГПК, следва да бъде установено при
условията на пълно и главно доказване от всяка от страните по предявените от
тях искове.
По делото няма спор между страните , че последните са
бивши съпрузи, чийто брак е прекратен
с развод по взаимно съгласие с решение №741 /04.07.2016 година постановено по
гр. Дело № 8899 / 2016 година по описа на РС Добрич , влязло в законна сила на 04.07.2016 година .
Ищцата по първоначалния иск е
представила убедителни
писмени доказателства ,че е сключила
по време на брака си с ответника договор за кредит за тукущо потребление от 23.05.2012 година за сумата
в размер на 27000,00 лева , със срок на
издължаване на кредита – 120 чесеца – договор № PL 20315766, като сумата е била вложена за семейни нужди. Експертизата доказа , че този кредит
е бил рефинансиран с Договор за кредит
№ 23056143 от 27.10.2015 година като към 30.12.2016 година кредитното
задължение в размер ан 31 000,00 / тридесет и една хиляди / лева е погасено от
ищцата .
Процесуалното поведение на страните
а и показанията на разпитаните по
делото свидетели – водени от
страните води до извода , че посочената сума е изразходвана
за семейни нужди и по отношение на нея съпрузите отговарят солидарно.
Обемът на регресната претенция на платилия солидарен
длъжник се ограничава само до разликата над припадащата му се част от
платеното. Така ищцата
принципно би могла да претендира от бившия си супруг само половината от погасения от нея остатък от общия дълг, поет
по договора за кредит № 23056143 от
27.10.2015 година, с който фактически
е погасила задължание по един предишен
договор за кредит използван за
семейни нужди, т.е. половината от сумата по кредита
за рефинансиране или така както е
и претенцията на ищцата А. .
По предявения насрещен иск :
Установи се по делото от
заключението на вещото лице , че действително на
17.12.2014 година ищеца по предявения насрещен иск е сключил договор за кредит с „ Банка ДСК“ ЕАД , като по силата на сключения договор сметката на ищеца Валетнтен Х. Дикитров е била захранена със сума в размер на
10000,00/ десет хиляди/ лева ,
като непосредствено на следващия ден Д. е направил превод по сметката на
ответницата по предявения
насрещен иск в размер на 9100,00 / девет хиляди и
сто / лева , за която сума
основатено , предвид поведението на страните може да се приеме , че е ползвана за за
задоволяване на определени семейни потребности .
Погасяването на двата
взети кредита , се установи по делото ,че е
било извършвано от страните ,
чрез удръжки от трудовите им
възнаграждения, като и двата
кредита са били обезпечени със залог на вземанията на
страните по трудово правоотношение.
Релевантните
за спора факти са установени по категоричен начин, а преценката им налага извод
за основателност на предявения първоначален иск и насрещния такъв иск, по следните съображения:
Не е спорно, а и се установява от доказателствата
по делото, че по време на брака си всеки един от
страните - тогава все още съпрузи са
получали суми от банкови кредити , като всеки от
страните е погасявал
задълженията си по получените суми
/ които са ползвани за семейни нежди /
, които кредити страните са погасили изцяло със средства от трудовото си
възнаграждение ,след прекратяване на брака.Доказа се че с
цялата сума по договора за кредит № 23056143 от
27.10.2015 година, В. Анрдеева
Г. фактически е погасила
едно старо задължание по един предишен
договор за кредит използван за
семейни нужди .
Установи се , че кредита получен от ищеца по предявения насрещен иск също е
послужил за задоволяване определени потребности на семейството и в последствие е изплащан еднолично след фактическата
раздяла на страните от ищеца Д.
.
Съгласно императивната разпоредба
на чл.32
ал.2 от СК съпрузите отговарят солидарно за задълженията, поети от
двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството. Ако не се
докаже друго, предполага се, че задълженията са били поети за задоволяване на
семейни нужди. Доказателства в
друга посока по делото не се ангажираха от ответниците по двата иска .
От горното следва изводът,
че за задълженията по цитираните
два договора за кредит , двамата съпрузи са отговаряли
солидарно, независимо от това кой съпруг е бил страна по договора. Не се доказва средствата да са били разходвани за несемейни
нужди. Солидарността продължава да съществува и след фактическата раздяла, респ.след
прекратяването на брака за непогасените
задължения.
Когато един от солидарните
длъжници (бивш съпруг), удовлетвори кредитора след прекратяване на брака или
след настъпване на фактическа раздяла, той придобива регресно право срещу
другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие. Казаното
произтича от нормата на чл.127 ал.2 от ЗЗД („Всеки солидарен длъжник, който е
изпълнил повече от своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за
разликата“) във връзката й с чл.32 ал.2 от СК. Основанието да се търси част от
платеното е в нарушения принцип на неоснователно обогатяване-чл. 59- чл. 61
от ЗЗД,защото се предполага, че погасеното задължение е
задоволило нужди на семейството.
За да бъде уважен регресния иск
по чл.127 ал.2 от ЗЗД на платилия солидарен длъжник, срещу другия солидарен
длъжник, законодателят поставя условието да е платено в повече от дължимото от
този длъжник, да е изпълнено нещо в повече от неговата част за сметка на
останалите длъжници, като същевременно действа оборимата законова презумпция,
уредена в чл.127 ал.1 от ЗЗД, че доколкото не следва друго в отношенията между
солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе
от тях по равно.
Спецификата на семейните
отношения, регулирани от СК, изключва приложението на чл. 127 ал. 1 от СК ,
докато съпрузите са в брак. По време на брака ако съпругът изпълни общо
задължение с лично имущество, той не може да иска от другия съпруг връщане на
припадащата му се част. Това следва от правилото, установено чл. 17 от СК, според който всеки от съпрузите
е длъжен да осигурява благополучието на семейството, съобразно своите
възможности, имущество и доходи. Липсва изискване на закона за равно участие на
съпрузите във финансирането на семейството, което не винаги е възможно и е в
противоречие с изискването за взаимност между тях. Приносът в семейството не се
оценява само в пари, но и в личен труд и грижи за домакинството и децата.
Поетото за задоволяване нуждите на семейството солидарно по закон задължение е
неделимо, така че всеки от съпрузите по време на брака няма своя част от дълга,
по смисъла на чл.127 ал.2 от ЗЗД
и съответно- няма право да претендира връщане на надплатената разлика за
извършените през този период плащания.
Не така стои въпросът за
плащания, извършени след прекратяване на брака, а ако този момент е бил
предшестван от фактическа раздяла между съпрузите – след настъпването й, тъй
като фактическата раздяла изключва съвместния принос и общността на средствата.
Горното обосновава извода на
съда, че ищцата по първоначалния иск , като е изтеглила кредит в размер на 31000,00 лева с които
фактически е рефинансирала стал
дълг - за погасяване на
задължение, което е тежало на двамата съпрузи и в последствие, след настъпване
на фактическата раздяла е върнала на кредитора със свои лични средства сумата ,
има правото да иска от другия солидарен длъжник връщане на половината от
платеното,като същата хипотеза
е относима и към предявения насрещен
иск . Когато през време на брака единият съпруг е поел парично задължение по
банков кредит и е погасил с получените парични средства предходни парични
задължения, за които двамата съпрузи отговарят солидарно, тъй като са били
поети за задоволяване на нужди на семейството, то новото парично задължение по
банковия кредит несъмнено и във всички случаи, също е поето за общи нужди на
двамата съпрузи (за погасяване на техни общи задължения), т.е. за задоволяване
на нужди на семейството, поради което двамата съпрузи отговарят солидарно и за
него.
Платеното по двете задължениня , следва да се понесе по равно от
двамата солидарни длъжници съгласно чл.127 ал.1 от ЗЗД, поради което и
доколкото страните са се ограничили да претендират единствено половината от
средствата, предоставени за погасяване на задължения и захранване на сметки ,
съответно на дати 30.12.2016 година и на 17.12.2014
година , то всеки един от тях дължи
половината от изплатената от съответния
ищец сума .
По исковете следва да се отчете следния момент :
Всяка от страните
погасява задължението си по съотвенния
банков кредит , чрез удръжки от трудовото възнаграждение на страната. Режимът на общността между съпрузи е дефиниран
в чл.21 ал.1 от СК и според него вещните права, придобити по време на брака в
резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо
от това на чие име са придобити. Кои имущества са лични казва чл.22 от СК, но
лични имущества са и всички онези, непосочени в чл.21 ал.1 от СК, които се
подразбират по аргумент от противното – тези, които не представляват вещни
права и които не са придобити в резултат на съвместен принос. Вземанията,
каквито представляват трудовите възнаграждения, стоят вън от законовите обекти
на съпружеската имуществена общност, тъй като не попадат в понятието за нея. Следователно
не може да се приеме, че погасяването, е било извършвано с общи семейни
средства, още по-малко такъв характер може да бъде придаден на трудовите
възнаграждения, получавани от страните след датата на фактическата им раздяла.
Изложеното очертава
основателността на предявените искове , които следва да бъдат уважени изцяло. Върху сумите се дължи законната лихва от предявяване на
иска до изплащането.
Предвид изхода на спора на страните
се следват разноски.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК, на
ищцата по първочаналния иск- В.А. Г.се
следва заплащане на всички сторени от нея в производството по делото разноски, а
именно: държавна такса в размер на 480,00 лева , сумата от 305,0 лева – внесен депозит за вещо
лице и сумата от 900,00 лева – разцноски по упълномощен процесуален представител - съгласно представения на основание
чл. 80 от ГПК списък с разноски и
доказателствата по делото .
На ищеца по предявения насрещен иск - В. Х.Д.
се следват от ответницата заплащане на
всички сторени в производството по делото разноски, а именно: държавна такса в размер на 124,55 лева ,
сумата от 100,00 лева –
внесен депозит за вещо лице и сумата от 600,00 лева – разноски по
упълномощен процесуален представител - съгласно представен на основание чл. 80
от ГПК списък с разноски .
Водим от рогеизложените
съображения , съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.Х.Д. с
ЕГН-********** ***, да заплати на В.А. Г.с ЕГН-********** *** , сумата от сумата
от 12000,00 / дванадесет хиляди /
лева, представляваща припадащата се на ответника част от
погасения от ищцата остатък от задължението по Договор за кредит
№ 23056143 от 27.10.2015 година
,ведно със законната лихва от
02.08.2018 година –дата на
депозиране на новата искова молба окончателното изплащане на сумата, както и сторените от ищцата съдебно деловодни разноски : заплатената от
ищцата държавна такса в размер на 480,00 лева , сумата от 305,00 лева – внесен депозит за вещо
лице и сумата от 900,00 лева – разноски по упълномощен процесуален представител.
ОСЪЖДА В.А. Г.с
ЕГН-********** ***, да заплати на ищеца по
предявения насрещен иск - В.Х.Д.
с ЕГН-********** ***, сумата от 3113,63 / три
хиляди сто и тринадесет лева
и 63 ст. / лева, представляваща припадащата се
на ответницата част от погасения от ищеца остатък от
задължението по Договор за кредит 17.12.2014 година сключен с „Банка ДСК“ ЕАД, ведно
със законната лихва от дата на
депозиране на исковата молба
- 01.11.2028 година до окончателното изплащане на задължението, както и сторените от ищеца по предявения насрещен
иск съдено деловодни разноски :
заплатената от ищеца държавна такса в размер на
480,00 лева , сумата от 100,00
лева – внесен депозит за вещо лице и сумата от 600,00 лева – разноски
по упълномощен процесуалне представител.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен съдия: