№ 426
гр. София, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110212437 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. Р. К., ЕГН **********, с адрес гр. ***, чрез адв. К. А.,
против наказателно постановление № BG11022022/4000/Р8-88/25.07.2022 г., издадено от
Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление /НТУ/ към
Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ за нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП, за което
му е наложена глоба в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лв.
В жалбата са изложени подробни съображения в насока незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление поради допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на процесуалните
правила и неправилно приложение на материалния закон. Изтъква се, че не е доказано, че
жалбоподателят е лицето, извършило нарушението, както и че при издаването на АУАН и
НП са допуснати нарушения, доколкото мястото на извършване на нарушението и
обстоятелствата по осъществяването му не са описани по начин, даващ достатъчна яснота и
конкретика. Развити са и доводи в насока маловажност на случая по смисъла на чл. 28
ЗАНН. По релевираните съображения в съвкупност се прави искане наказателното
постановление да бъде отменено.
За проведеното на 05.12.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Наказващият орган се представлява от юрк. Д., а жалбоподателят не се явява и
не изпраща представител.
Постъпила е молба от адв. А., съобразно която поддържа жалбата. Представени са
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение и се прави искане за
присъждането му в полза на жалбоподателя.
В дадения ход по същество юрк. Д. оспорва жалбата и моли атакуваното НП да бъде
потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на процесното наказателно постановление, съдът
1
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е основателна.
От фактическа страна се установи:
На 11.02.2022 г. в 16:19 ч. в направление излизане от територията на Република
България, на граничен контролно-пропускателен пункт Брегово-Митница Лом, пристигнало
пътно превозно средство с ДК № ***, влекач, марка „***“, модел „***“, с обща техническа
допустима максимална маса на пътния състав над 3, 5 тона /над 12 тона/. Товарният
автомобил, собственост на „***“ ЕООД, гр. С., бил управляван от жалбоподателя П. Р. К..
Последният бил в трудовоправно отношение с „***“ ЕООД по силата на сключен трудов
договор № 01/05.02.2021 г., като бил назначен на длъжност „шофьор на товарен автомобил
/международни превози/“.
След извършена от контролните органи проверка било установено, че на 06.02.2022 г.
в 19:24:08 ч. посоченото пътно превозно средство с ДК № *** било засечено с контролно
устройство с идентификатор № 10192 на път А-6, отсечка 60+705, Чепинци, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като не била заплатена дължимата за него пътна такса,
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП. За съответното обстоятелство бил генериран запис по чл.
167а, ал. 1-3 ЗП.
Предвид съответната констатация свид. Д. А., на длъжност главен инспектор в отдел
МП Брегово, териториална дирекция „Митница Русе“, в присъствието на двама свидетели,
съставила срещу К. АУАН № BG11022022/4000/Р8-88/11.02.2022 г. АУАН бил подписан от
актосъставителя и свидетелите и бил предявен на жалбоподателя за връчване и подпис.
Последният отказал да го подпише, което било надлежно удостоверено. Срещу АУАН
впоследствие постъпило писмено възражение от „***“ ЕООД.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, Началник отдел „Контрол
и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление /НТУ/ към Агенция „Пътна
инфраструктура“ при МРРБ издал срещу П. Р. К. атакуваното наказателно постановление за
нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП, за което му наложил глоба в размер на 1 800 /хиляда и
осемстотин/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, както следва: гласни - показанията на свидетелката Д. А.; писмени - създаден
доклад от Електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП за
установени нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в ЗДвП; заповед № ЧР-НТУ-33/23.01.2019 г.;
заповед № ЗАМ-332/32-66544/28.02.2020 г.; заповед № РД-11-167/08.02.2021 г.; извлечение
от Електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал. 4 ЗДвП за
местоположение на стационарна контролна точка; протокол за установяване годността за
прие***е на изграждането, доставката и монтажа на нова стационарна контролна точка СКТ
№ 1019; разрешение за строеж № РС-63/02.07.2019 г.; разписка за маршрутна карта; лиценз
№ 12706 за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу
възнаграждение; свидетелство за регистрация Част I на ППС с ДК № ***; писмо изх. № 53-
00-2832/30.05.2022 г.; трудов договор № 01/05.02.2021 г., и веществени - генерираният
снимков материал.
Съдът кредитира цитираните източници на доказателствена информация, намирайки за
изяснено безспорно посредством тях, че на посоченото в АУАН и НП време и място
процесното ППС се е движило по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като
дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП не била заплатена.
Съдът прие горното за установено с оглед проведения разпит на свидетелката А.,
2
чиито показания кредитира като достоверни, както и съобразно разпоредбата на чл.167а, ал.
3 ЗДвП, съгласно която електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата създава доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3в
ЗДвП, към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения - видеозаписи. Докладите, заедно с приложените
към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения
- видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото
на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и
местонахождението на техническото средство - част от системата. Поради това съдът
кредитира приложения доклад и снимков материал, снет от електронната система, с което се
доказва извършването на нарушението.
Собствеността върху процесното ППС и наличието на трудово правоотношение между
жалбоподателя К. и дружеството-собственик, се изясняват от ангажираните в тази връзка
доказателства - СРМПС и трудов договор.
Материалната и териториална компетентност на актосъставителя и наказазващия орган
следват съобразно длъжностните им качества и предоставените им във връзка с тях
правомощия, изводими от оправомощаващите ги актове - заповед № ЗАМ-332/32-
66544/28.02.2020 г. и заповед № РД-11-167/08.02.2021 г.
Същевременно въз основа приобщената доказателствена съвкупност не се установи кое
е лицето, управлявало влекач марка „***“, модел „***“ с ДК № *** на посочените в АУАН
и НП време и място. Това е така, доколкото въз основа показанията на свид. А. се изясни, че
не е свидетел на самото нарушение, а го е установила въз основа данните, обективирани в
електронната система за събиране на пътни такси, като други доказателства в съответната
насока в хода на проведеното административнонаказателно производство не са събрани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление са съставени в сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН и от
материално и териториално компетентни за това органи. Същите отговарят на изискванията
на чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗАНН, респективно чл. 57, ал. 1, т. 5, предл. 2 и 3 ЗАНН, доколкото
съдържат посочване на времето и мястото на извършване на нарушението. Същевременно
обаче се констатира неяснота при неговото описание, тъй като нито от съдържанието на
съставения АУАН, нито от това на НП, става ясно какъв е бил размерът на дължимата пътна
такса и как е определен.
Последният е регламентиран в чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП, който предвижда, че за
преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на
различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато
разстояние: такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б,
ал. 3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине
разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото
разстояние се изчислява въз основа сбора на отделните тол сегменти, в които съответното
пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа сбора на
изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя
в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото
разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните
му характеристики, и се определя за всеки отделен път или пътен участък.
В процесната хипотеза от съдържанието на АУАН и НП не става ясно каква е
формулата, по която е изчислена дължимата такса и какво е било взето предвид при
определянето й - товароносимост, брой оси, екологични характеристики на превозното
средство, какви са били техническите характеристики на пътя или пътния участък и т. н., за
3
да се направи преценка дали е определена правилно, респективно какъв е бил размерът й.
При това липсата на посочване на съответните обстоятелства в АУАН и НП съществено
нарушава правото на защита на санкционираното лице и възможността му да разбере какъв
размер на таксата се твърди да не е заплатило, съответно как последният е бил определен.
Последното според настоящия съдебен състав е процесуално нарушение от категорията на
съществените, тъй като важимо в случая е принципното положение, че в
административнонаказателното производство АУАН и НП следва да съдържат всички
задължителни за съставомерността на нарушението елементи, в това число ясно и точно
описание на изпълнителното му деяние. Последното е изводимо от „обвинителната“ им
функция, с която очертават пределите на предмета на доказване. Констатираната неяснота
при описанието на нарушението освен това препятства съда да осъществи дължимия
съдебен контрол за законосъобразност на издаденото НП във връзка със съответните
обстоятелства, доколкото извеждането им по тълкувателен път или въз основа
доказателствата на делото, е недопустимо.
Констатираното процесуално нарушение при издаването на АУАН и НП е съществено
и същевременно неотстранимо, което обуславя извод в насока отмяна на наказателното
постановление.
Наред с това, като второ самостоятелно основание за отмяната на НП настоящият
съдебен състав прие, че от обективна страна не се доказа, че именно жалбоподателят е
лицето, което на инкриминираните с АУАН и НП време и място - на 06.02.2022 г. в 19:24:08
ч. на път А-6, отсечка 60+705, Чепинци, е управлявало посоченото пътно превозно средство
с ДК № ***. Съответно заключение не може да бъде изведено автоматично от факта, че К. е
управлявал превозното средство пет дни по-късно, тъй като той не е негов собственик.
Следователно преди да издаде наказателното постановление, наказващият орган е имал
задължението да установи съответното обстоятелство по категоричен начин, което обаче не
е направено.
Съгласно чл. 188, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство. Когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото
наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство.
В случая жалбоподателят К. не е наказан като собственик на превозното средство или
като представител на последния, нито в качеството на лице, посочено от собственика, на
което е било предоставено управлението на МПС. Санкциониран е в качеството на водач на
тежкотоварния автомобил, а по делото се доказа единствено, че го е управлявал на
11.02.2022 г., но не е на датата на извършване на нарушението - 06.02.2022 г. Следователно
наказан е следвало да бъде представляващият юридическото лице-собственик на МПС или
лицето, за което изрично е посочено от собственика, че е предоставил управлението на
автомобила, а не по презумпция да бъде прието, че след като на 11.02.2022 г. К. е
управлявал тежкотоварния автомобил, значи го е управлявал и пет дни по-рано - на
06.02.2022 г.
Съответен санкционен подход е недопустим, доколкото презумпцията в
административнонаказателния процес е за невиновност, в следствие на което
доказателствената тежест е за наказващия орган. В случая последният не е изпълнил
законовото си задължение да установи и докаже, че жалбоподателят К. е извършил
вмененото му с АУАН и НП нарушение, което прави санкционния акт незаконосъобразен -
издаден при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и в противоречие с материалния закон. Като такъв следва да бъде отменен.
4
Депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на разноски. С оглед липсата на възражение за тяхната
прекомерност, искането следва да бъде уважено в пълния претендиран размер от 720
/седемстотин и двадесет/ лв., съобразно ангажираните доказателства.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д,
т. 1 ЗАНН и чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № BG11022022/4000/Р8-88/25.07.2022 г.,
издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление
/НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ срещу Петър Р. К. за нарушение по
чл. 179, ал. 3а ЗДвП, за което му е наложена глоба в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/
лв.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ ДА ЗАПЛАТИ в полза на П.
Р. К., ЕГН **********, с адрес гр. ***, сума в размер на 720 /седемстотин и двадесет/ лв.,
представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред
настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5