№ 9
гр. София, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на двадесет и
трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:полк. СВИЛЕН Р.
АЛЕКСАНДРОВ
Членове:полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ
полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ИВ. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20226000600005 по описа за 2022
година
образувано по протест на Военно-окръжна прокуратура – Пловдив против
присъда № 260002/03.11.2021 година по нохд № 101/2020 г.
С обжалваната присъда състав на Военен съд – Пловдив е признал
подсъдимия капитан Д. Б. Д. от в.ф. .... – Г. .. за невинен в това, че за периода
месец декември 2016 година – месец юни 2019 година при продължавано
престъпление, в 18 случая да е съставил документи с невярно съдържание,
като чрез съставянето на тези документи (ведомости) с невярно съдържание
съзнателно е дал възможност на друго физическо лице – старши сержант Е. А.
Ц. да получи без правно основание чуждо движимо имущество – пари
собственост на Военно-въздушните сили на Република България в размер на
1491,20 лева и на основание чл. 304, предл. 4-то от НПК го е оправдал по
обвинението по чл. 212, ал. 2, алт. 1, във връзка с чл. 212, ал. 1, във връзка с
чл. 26, ал. 1 от НК.
Съдът е признал подсъдимия капитан В. СТ. П. от в.ф. .... – Г. .. за
невинен в това, че за периода месец януари 2017 година до месец април 2019
година при продължавано престъпление, в десет случая да е съставил
документи с невярно съдържание и така съзнателно да е дал възможност на
друго физическо лице – ст. серж Е. А. Ц. да получи без правно основание
чуждо движимо имущество – пари собственост на Военно-въздушните сили
на Република България на стойност 794,40 лева и на основание чл. 304, предл.
4-то от НПК го е оправдал по обвинението по чл. 212, ал. 2, алт. 1-ва, във
връзка с чл. 212, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК.
1
Съдът се е произнесъл и по разноските и по веществените доказателства
по делото.
В протеста се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост
на присъдата и за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила при постановяването й. Оспорва се изводът на съда, че част от
доказателствата посочени в обвинителния акт липсвали по делото.
„Липсващата“ според съда ведомост за месец декември 2016 година с рег. №
3-../04.01.20.. г. се намирала в том III от ДП на четири листа. Не бил верен
изводът на съда, че е налице неподписана от нито един от двамата подсъдими
ведомост № 3-.../07.02.20.. г. Тази ведомост се намирала в същия том и била
подписана от подсъдимия капитан П.. В протеста се сочи по-нататък
погрешно установяване на фактическата обстановка и наличие на вътрешно
противоречие в мотивите, довели до необоснованост на присъдата. Изводът
на съда, че свидетелят Ц. не е бил шофьор на командирите на в.ф. .... и не е
получавал допълнително трудово възнаграждение бил в противоречие с
всички събрани гласни и писмени доказателства. Оспорва се изводът на съда,
че обобщената ведомост била помощен документ, като се сочи, че
законодателството и юриспруденцията не познават такова понятие. Оспорва
се изводът на съда, че е без значение обстоятелството, че двамата подсъдими
са подписвали съответните ведомости, понеже те технически били сътавяни
от друго лице – свидетеля Т.. Същото се сочи и досежно подписаните от
двамата подсъдими „присъствени списъци“. Точно тези документи с
невярното съдържание били основание за изплащане на съответните суми.
Изтъква се по нататък, че свидетелят Ц. не е бил командирован в други
ескадрили и на подсъдимите е било известно, че работата, която извършва
като шофьор на командира не е от естество, че да получава т.н. „технически
пари“. Доводът, че ако двамата подсъдими не подпишели съответните
ведомости никой от военнослужещите нямало да получи т.н. „технически
пари“ се оспорва от прокурора като недопустим начин на разсъждение.
Оспорва се и изводът на съда, че подсъдимите подписвали инкриминираните
ведомости, понеже не могли да се противопоставят на прекия им началник –
капитан Т.. В случая това не води до отпадане на отговорността им. Изтъква
се, че единствено процесните ведомости, надлежно регистрирани са от
значение за изплащане на съответните суми, представляват категорично
доказателство за броя отработени часове, а те са подписани от подсъдимите.
Всякакви други записвания са без значение. Иска се отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния
съд, а алтернативно постановяване на нова присъда, с която двамата
подсъдими да бъдат признати за виновни и осъдени по предявените им
обвинения.
Срещу протеста е постъпило писмено възражение от подсъдимия
капитан Д. Б. Д., чрез защитника му адвокат Р.К.. Посочва се, че прокурорът
невярно твърди, че документът с невярно съдържание послужил като
основание за изплащане на сумите е „Обобщената ведомост“, а не Протокола
за фактически извършени действия, изготвен от назначената от командира на
авиобазата комисия за съответните години, което е в съответствие с чл. 25 ал.
2
4 от Наредба Н- 15/2010 година. Въз основа на този протокол се издавала
заповедта на командира за изплащане на сумите. Касае се за два различни
документа. По нататък се изтъква, че липсва пряк умисъл за съзнателно
даване на възможност за облагодетелстване на друго лице. В обобщените
ведомости бил налице списък на военнослужещите от групата „С. и д.“, на
която капитан Д. е бил началник. У него е имало съзнание, че капитан Т. като
началник щаб на ескадрилата е извършвал обобщаване на информацията за
дейността на подчинените му групи и е бил отговорен за това. Иска се
протестът да бъде оставен без уважение.
В съдебното заседание пред въззвния съд прокурорът заяви, че не
оттегля подадения протест, но не вижда аргументи, с които протестът да бъде
подкрепен. В този смисъл прокурорът не поддържа протеста.
Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на присъдата и
за да се произнесе взе предвид следното:
Първостепенният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Най-голямата група като личен състав в ЕОПАТ на в.ф. .... - Г. .. е
групата „С. и д.“. Числеността й варирала, около 80 военнослужещи. В
състава на групата имало офицери, всички от които имали висше инженерно
образование по конкретната специалност “С. и д.“. Част от войнишкия състав
също имал специфично образование, придобито през време на обучението по
време на средното си образование. Останалите войници, които нямали такова
образование бивали обучавани за теоретична подготовка и практически стаж
за конкретния тип авиационна техника. След успешно положен изпит били
допускани до самостоятелна експлоатация, което означавало, че имали
правото и възможността да обслужват конкретния тип авиационна техника.
От 01.11.2016 г. началник на група „С. и д.” е подсъдимият капитан Д., видно
от приложената по делото служебна характеристика на л.103, т.І от ДП№ 43-
Сл. /2019 г.
Преди да започне дейността по изпълнение на задачите за обслужване
на авиационната техника, на личния състав всеки ден се провеждал
инструктаж за безопасност. В група „С. и д.“ имало тетрадка за ежедневен
инструктаж, която била прошнурована, прономерована и заведена на отчет в
регистратура за некласифицирана информация. След проведения инструктаж
за безопасност при работа, всеки инструктиран за деня вписвал името си и се
подписвал в книгата, като и инструктиращият също полагал подписа си.
Инструктажът се провеждал от подс. капитан Д. - началника на група „С. и
д.“ или от заместващия го офицер на длъжност „с-на и техник“, един от
които е подсъдимият капитан П.. За наличните хора за съответния ден се
изготвял „присъствен списък” (приложени като писмени доказателства по ДП
№ 43/Сл./2019 г., т.ІІІ, предадени чрез протокол за доброволно предаване), в
който се отразявали присъстващите лица, тези които са в отпуск, наряд и др.
На присъстващите военнослужещи били поставяни задачи за деня. По
отношение на липсващите лица от група ” С. и д.”, които били придадени в
други групи или изпълнявали други задължения, макар по щат да се водят в
3
тази група, подсъдимите оставяли редовете им празни. Досежно лицата, които
по щат били в групата на капитан Д., но били придадени в други групи, като
мл.серж. И. С., ст.серж. К. Ч. и ст.серж. Ц., подс. к-н Д. не е отразявал нищо за
тях в тези „присъствени списъци”. Тези списъци били помощно средство и за
тяхното изготвяне нямало утвърден образец във военното формирование. На
база на тези присъствени списъци, подсъдимите капитан Д. и капитан П.
пренасяли данните на електронен носител – флаш памет под формата на
файл, като отразявали съответните човекочасове и кой какво е работил за
деня, без да отразяват имената на лицата, придадени в други групи или
извършвали друга дейност, а именно за ст.серж. Ц., ст.серж. Ч. и мл.серж. С..
Срещу имената на тези лица, кап. Д. и заместващия го кап. П. не отразявали
нищо, защото не знаели какъв труд, в кои дни и колко човекочаса имат
отработени. Тези лица се водели по щат в група ”С. и д.”. Файлът с
отразените данни подсъдимите предавали на началник щаба на ЕОПАТ кап.
Т. или заместващият го до пето число на месеца, следващ отчетния месец.
На основание Наредба № Н-15 от 27.04.2010 г. за условията, размерите
и реда за изплащане на допълнителните възнаграждения за специфични
условия при изпълнение на военната служба на военнослужещите и за
специфичните условия на труд на цивилните служители от министерството на
отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и
БА, съгласно чл. 3, ал. 1 – „допълнителни възнаграждения” се изплащали въз
основа на заповед на командира на военното формирование или ръководителя
на съответната структура, с която се определят правоимащите
военнослужещи и цивилни служители и размера на допълнителното
възнаграждение. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-15/27.04.2010 г. на
авиационния инженерно - технически състав се изплаща допълнително
възнаграждения при условията на т. 3 за изпълнени човекочасове - час за
работа по авиационната техника и/или оборудване и/или въоръжение за
отработен час. Член 25, ал. 4 от Наредба Н-15/27.04.2010 г. урежда
допълнителното възнаграждение да става със заповед на началника на
военното формирование на съответната структура или ръководител на
съответната структура на основание на протокол за фактически извършените
дейности, като авиационно инженерния състав предварително се обявява в
заповед на съответният командир.
Във в.ф. ....-Г. .. първо се изработвала обобщената ведомост.
Впоследствие се събирала комисия, която изготвяла протокол за
установяване и остойностяване на фактически извършените дейности по
смисъла чл. 25, ал. 4 от Наредба № Н-15/2010 г. Самият ред за изготвяне на
обобщената ведомост бил следният: след като файловете на началниците на
групите били прехвърлени на началник щаба на ЕОПАТ - капитан Т., той
събирал предоставената му от различните групи информация и я обобщавал
в единен списък – обобщена ведомост. За лицата, които били придадени в
други групи Т. вземал получените данни от файловете от началниците на
групите, на които били придадени лицата. Впоследствие данните пренасял
там където тези лица се водят по щат, защото така била оформена
ведомостта. Данните за часовете на ст.серж. Ц., който е бил включен в
4
групата на командването, Т., прехвърлял в група „С. и д.“ където се водел
по щат. Това той правел на база на съществуващата от по-рано практика в
предходните години относно това лице.
След изготвянето й, обобщената ведомост се разпечатвала на хартиен
носител и съдържала в табличен вид информация за всеки конкретен
военнослужещ от всяка група на ескадрилата (включително за група „С. и д.“)
за отработените му часове по видове дейности. Ведомостта била изготвена от
капитан Т.. Подпис „за сверил“ полагали и двамата подсъдими, на които
капитан Т. се явявал началник, и те не се съмнявали в достоверността на
обобщената от него информация. После подписаният хартиен вариант на
обобщената ведомост се входирал в регистратура „Некласифицирана
информация“, а електронният й вариант се изпращал в отделение
„Авиационна техника и въоръжение“, където се изготвял протокола за
фактически извършените дейности за съответния месец, по смисъла на чл. 25
ал. 4 от наредбата.
Ежегодно, през 2016, 2017, 2018 и 2019 години командирът на в.ф. ..... -
Г. .. издавал заповед относно назначаване на комисия за определяне на
допълнителните възнагражденията за специфични условия при изпълнение
на военната служба на военнослужещите и за специфични условия на труд на
цивилни служители от военното формирование. Комисията следвало да
извърши проверка на отразените данни в обощената ведомост на база на
проверката на всички документи. Това трябвало да бъде извършено до 5-то
число на всеки месец, след което бил изготвян протокол за установяване и
остойностяване на фактически извършени дейности с имената на
правоимащите и размера на допълнителното възнаграждение, което им се
дължи. До 10-то число комисията изготвяла и представяла за подпис на
командира заповед за изплащане на допълнителното възнаграждение. Именно
този протокол и заповедта на командира били основание за изплащане на
съответните суми.
Досежно ст.серж. Ц., същият бил в обобщената ведомост от 2003 г., но
в групата на командването. Това било така, понеже той изпълнявал и
длъжността „шофьора на командира на поделението“, независимо, че по щат
бил в групата „С. и д.” (видно от приложената по делото служебна
характеристика на л. 83, том І от ДП № 43-Сл. /2019 г. Нещо повече, видно от
приложената по делото кадрова справка на л.84, том І ДП № 43-Сл. /2019 г., в
самото начало на този представен по делото документ е отразено за ст. серж.
Ц., че е назначен за с-на и авиомеханик и в скоби е отразено изпълнява и
дейност шофьор, като се води в група „С. и д.“ на ескадрила ЕОПАТ с код на
длъжността 32092010. Човекочасовете на ст.серж. Ц. му се давали от щата на
командването, защото макар да се водел в група „С. и д.“, то при изготвяне на
обобщената ведомост, капитан Т. прехвърлял линка за него от групата на
командването. По същия начин било постъпвано и по отношение на старши
сержант К. Ч., който на щат бил в групата „С. и д.“, но бил придаден в групата
„Б. средства за авиационен контрол“ и по отношение на младши сержант С.,
който бил на щат в групата „С. и д.“, но бил придаден в групата„Авиационно
оборудване“.
5
В мотивите на първостепенния съд (на страници 22 и 23 от същите) са
описани и посочени като местоположение в делото протоколи за изплащане
на допълнителни възнаграждение за специфични условия на труд при
изпълнение на военна служба на военнослужещите и цивилните служители от
авиационния инженерно-технически състав на в.ф.2800 – Г. .. по смисъла на
чл. 25, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 Наредба № Н-15/27.04.2010 г. На стр. 23 от
мотивите са посочени и заповедите на командирите на авиобаза – Г. .., въз
основа, на които са изплащани и допълнителните възнаграждения на старши
сержант Ц.. Приложени са и 2 бр. квитанции - квитанция № 245 от 02.11.20 г.
на л. 234 от съдебния том за възстановена сума съгласно НОХД № 101/2020
г. в размер на 1491.20 лв. и квитанция № 246/02.11.2020 г. на л. 235 от
съдебния том за възстановена сума съгласно НОХД № 101/2020 г. в размер
на 794.40 лв.
Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от
въззивната инстанция. При така установените фактически положения съдът е
направил законосъобразен извод, че подсъдимите не са осъществили състава
на престъпление по чл. 212, ал. 2, във връзка с чл. 212, ал. 1, във връзка с чл.
26, ал. 1 от НК за всеки от двамата.
Няма спор, че старши сержант Ц. е служил на длъжност старши
авиомеханик в групата „С. и д.“ на ескадрила „О. п. на авиационната техника“
във военно формировение .... – Г. ... Това се установява от кадровата справка
и служебната му характеристика (на л.л. 84 и 85 ат там I-ви на досъдебното
производство.) Установява се от последната, че същият като старши
авиомеханик притежава добри познания по авиационна техника. Изпълнява
поставените му задачи при провеждане на полети, мероприятия по
периодично техническо обслужване, съхранение на авиационна техника,
технически дни, войскови ремонт и отстраняване на неизправности. От
изложеното следва, че същият е част от авиационния инженерно-технически
състав и отговаря на изискванията на чл. 25 ал. 1 от Наредба Н-15/2010
година за изплащане на допълнително възнаграждение при условията на
същата разпоредба. Без значение е обстоятелството, че му е било възложено
да изпълнява и длъжността шофьор на командира на авиобазата, понеже
такава длъжност липсвала във военното формирование. Това обаче не
означава, че Ц. не е имал право на допълнително възнаграждение по смисъла
на наредбата, доколкото е бил част и от авиационния инженерно-технически
персонал. Одобрена от командването практика е била данните за часовете на
ст.серж. Ц., който бил включен в групата на командването, капитан Т., да
прехвърля в група „С. и д.“, където се водел по щат.
Не е верен доводът развит в протеста, че изготвените от двамата
подсъдими „присъствени списъци“ и „обощените ведомости“ били с невярно
съдържание и въз основа на тях ставало изплащането на допълнителното
възнаграждение. Най – напред, присъствените списъци не са с невярно
съдържание, доколкото двамата подсъдими не са отразявали името на старши
сержант Ц. в тях. Що се касае до т.нар. „обобщени ведомости на
ескадрилата“, то тези ведомости не са съставяни от двамата подсъдими, а от
6
капитан Т. – началник –щаб на еОПАТ и майор М. Л. – командир на еОПАТ.
От друга страна, съгласно чл. 25, ал. 4 от Наредба Н-15/2010 г.,
допълнителното възнаграждение по алинея 1 се изплаща ежемесечно въз
основа на заповед на съответния командир на основание протокол за
фактически извършени дейности. Нито в наредбата, нито в заповедите на
командира е посочено, че процесните ведомости са протоколите за
фактически извършени дейности по смисъла на чл. 25 ал. 4 от Наредба Н-15.
Напротив, в ежегодни заповеди на командира относно „Назначаване на
комисии за определяне на размера на допълнителните възнаграждение през
процесните 2016, 2017, 2018 и 2019 година винаги е назначавана Комисия за
определяне на допълнителните възнаграждения на авиационния инженерно-
технически състав, а в т. 2 от тези заповеди е предвидено: „Комисиите, след
проверка на всички документи, както и след обсъждане на всички факти и
обстоятелства, обосноваващи правото или отказа за получаване на
допълнителни възнаграждения, да изготвят Протоколи с имената на
правоимащите и размера на допълнителното възнаграждение“. Именно
изготвеният от комисията протокол е „Протокола за фактически извършени
дейности“ по смисъла на чл. 25 ал. 4 от наредбата, който служи като
основание за издаване на заповедта на командира на формированието за
изплащане на допълнителното възнаграждение. Ако липсва този протокол за
фактически извършени дейности, командирът няма да издаде заповед, защото
в противен случай тази заповед ще е в нарушение на чл. 25, ал. 4 от Наредба
№ Н-15/2010 година. При положение, че двамата подсъдими не са съставяли
нито обобщената ведомост, нито протокола за фактически извършени
дейности, въз основа на който се издава заповедта на командира на
формированието за изплащане на съответните допълнителни възнаграждения,
то извършеното от тях е несъставомерно по обвинението по чл. 212, ал. 2, във
връзка с чл. 212, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК за всеки от двамата и те
правилно са били оправдани по предявеното им обвинение. Нито един от
двамата не е съставил документ с невярно съдържание или неистински или
преправен документ, с който съзнателно да е дал възможност на друго
физическо или юридическо лице да получи чуждо имущество.
По делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Изложеното дотук налага протестираната присъда да бъде потвърдена.
Предвид горното и на основания чл. 338 от НПК съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260002/03.11.2021 година по нохд №
101/2020 г на Военен съд – Пловдив.
РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано и обжалвано пред
Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок
от обявяването му на страните, че е изготвено.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8