РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Бургас, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ж. Темелкова
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Марина Д. Д.а
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20252000500159 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 22/15.01.2025 год. по гр.д. № 157/2024 год. по описа на
Бургаския окръжен съд е осъдена Община Созопол, БУЛСТАТ *********, с
адрес: гр. Созопол, пл. „Хан Крум“ № 2, представлявана от Кмета Т. Я. да
заплати на Г. В. Б., ЕГН ********** от гр. С., ул. „Ч.“ № *, със съдебен
адрес: гр. С., ул. „А.“ № **, ет. *, адв. А. В. сумата от 45 000 /четиридесет и
пет хиляди/ лева, частично предявена претенция от общ размер на
претенцията 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от
последната неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и
страдания вследствие настъпило на 09.07.2023 г. увреждане, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 09.07.2023
г. до окончателното изплащане, като в останалата част на главния иск над
присъдените 45 000 лв. до претендираните в настоящото производство 80
000 лв. като частичен иск от 100 000 лв., претенцията е отхвърлена.
Осъдена е Община Созопол, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Созопол, пл.
"Хан Крум“ №2, представлявана от Кмета Т. Я. да заплати на Г. В. Б., ЕГН
********** от гр. С., ул. “Ч.“ № *, със съдебен адрес: гр. С., ул. “А.“ № **, ет.
*, адв. А. В. сумата от 1850 /хиляда осемстотин и петдесет/лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди,
изразяващи се в разноски за лечение, ведно със законната лихва, считано
от 15.07.2023г до окончателното изплащане на сумата. Осъдена е Община
Созопол, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Созопол, пл.“Хан Крум“ №2,
1
представлявана от Кмета Т. Я. да заплати на Г. В. Б., ЕГН ********** от гр.
С., ул. “Ч.“ № *, със съдебен адрес: гр. С., ул. “А.“ № **, ет. *, адв. А. В.
направените разноски в размер на 450 /четиристотин и петдесет / лева ,
съразмерно с уважената част от исковете. Осъдена е Община Созопол,
БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Созопол, пл. “Хан Крум“ № 2,
представлявана от Кмета Т. Я. да заплати на адвокат А. С. В., ЕГН
**********, служебен адрес: гр. С., ул. “А.“ № **, ет. * сумата в размер на
4735 /четири хиляди седемстотин тридесет и пет/ лева без ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение, определено по правилата на чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съответстващ на уважената част от
предявените искове. Осъдена е Г. В. Б., ЕГН ********** от гр. С., ул. “Ч.“ №
*, със съдебен адрес: гр. С., ул. “А.“ № **, ет. * да заплати на Община
Созопол, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Созопол, пл.“Хан Крум“ №2,
представлявана от Кмета Т. Я. сумата от 4620 /четири хиляди шестстотин и
двадесет/ лева, представляваща направени от ответната страна разноски за
адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от претенцията.
Посочено е, че решението е постановено при участието на третото лице
помагач на страната на ответника Община Созопол, ЗЕАД„Булстрад Виена
Иншурънс Груп“, ЕИК000694286, със седалище и адрес на управление гр.
София, пл. “Позитано“ № 5.
Срещу решението в осъдителните за Община - Созопол части е
постъпила въззивна жалба от общината чрез упълномощен адвокат Ю. Б.
Твърди се, че в обжалваните части решението е неправилно като постановено
в противоречие с материалния закон, процесуалните норми и необосновано -
при неправилна преценка на събраните доказателства. По основния въпрос,
дали ищцата действително е паднала на посоченото от нея място или
увреждането е настъпило от падане по стълби, изводите на съда са неправилни
и не са подкрепени по категоричен начин от събраните по делото
доказателства. Първоначалната анамнеза на ищцата, при постъпването й в
болничното заведение, която е „снета по данни на пациента“, сочи, че
травмата е получена при падане по стълби. Това обстоятелство изрично е
отбелязано и в заключението на изготвената и приета по делото СМЕ, като
вещото лице е заявило, че получените от ищцата и описани от него увреди,
могат да бъдат получени при падане по стълби. Сочи се, че единственото
доказателство, в подкрепа на твърденията на ищцата за начина на получаване
на травмата са показанията на свидетеля К. Н., който е *************** на
пострадалата, *************** и човекът, с когото последната е била заедно
на почивка в Созопол по време на твърдения инцидент. Съдът при преценка на
показанията му по чл. 172 от ГПК е следвало да отчете евентуалната му
заинтересованост от изхода на делото, обаче ги е приел безкритично и
единствено на тях е обосновал изводите си за начина на настъпване на
уврежданията на ищцата. Неглижирано е извънсъдебно признание на ищцата,
обективирано в епикриза от „УМБАЛ Бургас“ АД, Клиника по ортопедия и
травматология, досежно начина на причиняване на увреждането. Твърди се, че
при зачитане на това признание в съвкупна преценка с останалите
доказателства, се налага извод за неоснователност на исковите претенции, тъй
като ищцата не е доказала по безспорен начин при пълно и главно доказване
2
механизма и условията на осъществяване на произшествието, настъпването на
твърдените вреди и причинно-следствената връзка между тях. За да приеме, че
уврежданията на ищцата са настъпили по начина описан от нея, съдът е дал
вяра на обясненията й, които не носят доказателствена стойност, като е
изградил мотивите си на предположения и хипотези, което е довело до
постановяването на необоснован съдебен акт. Твърди се, че поради
непроведено пълно и главно доказване, съдът необосновано е приел
съществуване на увреден участък от тротоара на ул.“Одеса“ гр. Созопол,
станал причина за травматичното увреждане. От приетата СТЕ е установено,
че ползваната от вещото лице и приложена към експертизата снимка от
GOOGLE MAPS от месец юли 2023г. се различава от снимката приложена към
исковата молба, като е възможно снимката, приложена към исковата молба да
е от по-стар период, но тя не е от съхраняваните в историята на GOOGLE
MAPS изображения. Не е установено какво е било състоянието на участъка, в
който се твърди да е настъпило увреждането на ищцата към сочената дата
09.07.2023г., не е установено, че този участък е бил увреден и това е довело до
настъпване на вредоносния за нея резултат. Твърди се, че въпросният участък
е изграден съобразно нормативните изисквания и поддържан в годен за
експлоатация вид, при липсата на компрометирани участъци, които с оглед
своята структура, големина и вид да представляват заплаха за здравето и
безопасността на пешеходците. Не са налице части от тротоарната настилка,
които поради състоянието си да са станали причина за твърдяното увреждане.
Не е налице противоправно деяние, изразяващо се в бездействие по
поддръжка, ремонт и обезопасяване на тротоарната настилка. Твърди се, че
настъпилото травматично увреждане се дължи изцяло на поведението на
ищцата като пешеходец. Сочи се, че с отговора на исковата молба е направено
евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата,
за чието доказване съдът е разпределил доказателствената тежест върху
ответника, но като е отказал събиране на поисканото доказателство,
отхвърляйки искането за допускане на съдебно-медицинска експертиза от
лекар-невролог, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение. С
оглед изложеното от вещото лице-ортопед, че от приложената медицинска
документация се установява, че ищцата страда от
*******************************, обосновано и аргументирано е било
направено искане от ответника за допускане извършването на нова съдебно-
медицинска експертиза от лекар невролог, за установяване на здравословното
състояние на ищцата и евентуалното отражение на заболяването й върху него
към момента на процесния инцидент, което е относимо към възражението за
съпричиняване на вредите. Дали има връзка между ***************** и
процесното увреждане, би могло да се установи единствено от специалист-
************, но съдът който не е допуснал поисканата експертиза
същевременно е приел, че ответната страна, в чиято тежест е да установи
принос на пострадалата за настъпилия вредоносен резултат, не е ангажирала
доказателства в тази посока, което сочи нарушаване на правото на защита и е
процесуално нарушение даващо основание на въззивния съд да допусне
експертизата на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК. Изложени са и възражения
срещу присъдения от съда размер на обезщетение от 45 000 лв. с твърдение,
че е завишен и несъответен на търпените от ищцата болки и страдания, които
са с относително малък интензитет и продължителност, тъй като ищцата не е
3
претърпяла значителни по интензитет физически и душевни страдания и
неудобства, липсват твърдения за усложнения и остатъчни явления, като
оздравителният процес е протекъл нормално. Посочено е, че обезщетението
не следва да е източник на обогатяване на увреденото лице.
Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части, за
цялостно отхвърляне на предявените срещу Община - Созопол искове и
за присъждане на направените по делото разноски. Евентуално е поискано
изменение на обжалваното решение с намаляване на размера на
обезщетенията, включително при отчитане на съпричиняването на
вредите от ищцата и съответно присъждане на направените разноски.
С въззивната жалба е направено искане по доказателствата, за
допускане при условията на чл. 266, ал. 3 от ГПК, на поисканата, но
недопусната от първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза от
лекар невролог, която да отговори на въпросите отразени в протокола от
открито с.з. от 27.06.2024 г.: Кога ищцата е диагностицирана със
***************? В какъв стадий е било *********** на ищцата към
09.07.2023г.? Какви са отраженията на **********************************
върху ищцата към момента на злополуката? Отразява ли се
*********************************************************************************************************************?
Налице ли са
*************************************************************************************
на ищцата при злополуката?
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Г. В. Б. с
ЕГН **********, чрез адв. Д. З. - *АК, с който е направено искане за оставяне
без уважение на подадената от Община - Созопол въззивна жалба и
потвърждаване на решението в обжалваните части. Твърди се, че решението е
съобразено с материалния закон, постановено е при спазване на
процесуалните правила и е обосновано. Правилно първоинстанционният съд е
приел, че въз основа на всички събрани в хода на производството
доказателства са доказани деянието, неговата противоправност, вредоносния
резултат, както и причинно-следствената връзка между деянието и вредите.
Оспорено е възражението за липсата на доказателства за ангажиране на
отговорността на общината. Сочи се, че казаното от страна на пострадалата
при анамнезата в болничното заведение, в момент на уплах и силна болка не
притежава качеството на извънсъдебно признание на факт. В настоящия
случай дори и да се приеме, че снетата в медицинските документи анамнеза
има качеството на извънсъдебно признание, то същото не се подкрепя от
приетите по делото писмени и гласни доказателства, както и от заключенията
на вещите лица по съдебните експертизи. Първоинстанционният съд, след
анализа на всички приети по делото писмени и гласни доказателства е стигнал
до извода, че причинените от ищцата увреждания са получени именно на
мястото, посочено от същата - при движение по тротоара на ул. „Одеса“, при
което Г. Б. пада на неукрепени плочки. Правилно първоинстанционният съд е
приел, че мястото, на което е настъпил процесният инцидент не е било
обозначено или оградено и Б. не е очаквала, че преминаването й от там крие
риск. Причината ищцата да загуби равновесие, а впоследствие и да падне, са
нестабилността на настилката и различното й ниво в този участък. Правилно и
с оглед на приетите по делото доказателства, съдът приема, че
4
неподдържаният за нормална и безопасна проходимост тротоар, по който се е
движела пострадалата, е бил с неравни, счупени и липсващи плочки, а
мястото е било затревено, като в съвкупността си всички тези фактори са
допринесли за получените увреждания. Общината не е изпълнила надлежно
задължението си, регламентирано от закона с цел осигуряване на безопасна
градска среда, като са установени всички елементи от фактическия състав на
отговорността по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. От приетата
по делото съдебно-медицинска експертиза е установено, че претърпените
телесни увреждания са в причинна връзка с процесното събитие, както и, че
нараняванията и възстановяването са били болезнени за ищцата. Твърди се
неоснователност на възраженията на ответната страна за съпричиняване на
увреждането от страна на пострадалата и за присъждане на завишен размер на
обезщетение за неимуществени вреди. При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се е ръководил от принципите
на справедливостта и от своето вътрешно убеждение, като е съобразил
релевантните критерии по чл.52 от ЗЗД установени в практиката. Присъденото
обезщетение за неимуществени вреди е в размер, отговарящ на принципа за
справедливо обезщетяване на претърпени вреди. Направено е искане
въззивната жалба да бъде оставена без уважение , като ответната страна
бъде осъдена да заплати разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирано за обжалване
лице, срещу акт на окръжния съд, който подлежи на въззивно обжалване пред
настоящия съд, поради което е ДОПУСТИМА.
С решението в обжалваните части Бургаският окръжен съд се е
произнесъл по обективно съединени искове с правни основания чл. 49 от ЗЗД,
вр. чл. 45 от ЗЗД и по претенции за законни лихви.
С определението си по чл. 267 от ГПК, № 210/09.05.2025 год., по
съображенията изложени в него, въззивният съд на осн. чл.266, ал.3 от ГПК
е уважил направеното с въззивната жалба доказателствено искане, като е
допуснал и приел заключение на вещо лице Ч. – *********, по въпросите
поставени от въззивника.
В проведеното открито съдебно заседание на въззивния съд главните
страни чрез процесуалните си представители поддържат изразените
становища и исканията за присъждане на съдебни разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ не е взело становище по въззивната жалба, не е изпратило
представител за явяване пред въззивния съд.
В сезиращата съда искова молба ищцата Г. В. Б. твърди, че 09.07.2023
год., около 12,15 ч. в гр. Созопол, на ул. „Одеса“, движейки се по тротоара на
улицата в посока към плажа, в район обозначен в исковата молба като №1
/идентифицирен пред окръжния съд от вещо лице/, попаднала в участък с
разбити, липсващи и неукрепени плочки, в резултат на което политнала и
паднала, а като причина за загубата на равновесие и падането сочи
неподдържаната и увредена настилка на тротоара, по който е вървяла, въпреки
че е била с подходящи обувки и облекло. Твърди, че участъкът с разбити,
липсващи и неукрепени плочки не бил обозначен или ограден, и тя не
очаквала, че преминаването й от там крие риск. След падането изпитала остра
5
болка в двата крака, като движенията й били силно ограничени в областта на
двата глезена. Била откарана и получила спешна медицинска помощ в
УМБАЛ Бургас АД, където било установено, че има фрактура на заден
малеол и фрактура на проксимална фибула на десен долен крайник, както и
фрактура на лява дистална фибула на ляв долен крайник. След извършената
спешна операция била поставена гипсова имобилизация и на двата крака.
Изписана била на 15.07.2023 год. с препоръки за домашен режим,
рехабилитация, придвижване с патерици и прием на мадикаменти. На
29.08.2023 год. била хоспитализирана в УМБАЛСМ “Н.И.Пирогов“ЕАД,
където отново претърпяла оперативна интервенция за премахване на
поставения при първата операция супрасиндезмален винт. На 01.09.2023 год.
е била изписана за домашно лечение с прием на медикаменти. От 15.09.2023 г.
до 22.09.2023 г. провела рехабилитационна терапия в „НСБФТР“ ЕАД, където
са й били извършени ЛФК, механотерапия и криотерапия, била изписана е с
препоръки да спазва домашен режим и да не натоварва долните крайници. За
периода 09.07.2023 г. - 30.12.2023 г. ползвала отпуск поради болест. Твърди,
че в резултат на падането и получените травми е преживяла значителни болки
и страдания, със значителен интензитет през първите няколко месеца от
възстановителния период. Фрактурите на десен долен крайник, както и
фрактурата на ляв долен крайник затруднили трайно двигателните функции
на двата долни крайника, като през първия месец от изписването била в пълна
невъзможност да натоварва краката си, поради което лежала. Претърпяла
физически болки и битови неудобства - не можела сама да се грижи за себе си
и се е наложило да бъде обслужвана, което и създавало изключителен
дискомфорт. Твърди, че все още изпитва болки и ограничения в движенията
на краката, като възстановяването било бавно, продължително и болезнено.
Сочи, че за закупуване на поставената й тубуларна плака е заплатила 1850 лв.,
които претендира като обезщетение за имуществени вреди. Твърди, че
отговорността за причинените й имуществени и неимуществени вреди е на
ответника, който като собственик на тротоара не е изпълнил задълженията си
по чл. 30 и чл. 31 от Закона за пътищата /ЗП/ и чл.48, ал.1, т.2 от ППЗП за
поддържане на тротоарните плочки в изправно състояние.
По заявената първоначално частична искова претенция за 80 000 лв.
като част от общо 100 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди и 1850
лв. - обезщетение за имуществени вреди, ведно със законни лихви и след
необжалване на решението в отхвърлителната част, по исковете на ищцата
срещу ответната община въззивният съд е сезиран за произнасяне относно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди под формата на
физически и душевни болки и страдания в размер на 45 000 лв. и за
имуществени вреди в размер на 1850 лв., ведно със законните лихви
считано съответно от 09.07.2023 год. и от 15.07.2023 год., до окончателното
плащане на сумите, и за съдебните разноски.
С отговора си Община - Созопол е оспорила исковете по основание и
размер с възражения, които се поддържат и във въззивната жалба – за
недоказаност и неоснователност на претенциите. Твърди се, че соченият от
ищцата механизъм на увреждането противоречи на действителността и не се
подкрепя от доказателствата, че пътният участък е изграден в съответствие с
нормативните изисквания и поддържан в годен за експлоатация вид, при липса
6
на компрометирани участъци, които да са опасни за здравето и безопасността
на пешеходците, че травмите на ищцата са получени не поради неизправности
и неравности по тротоарната настилка, а поради субективен фактор, свързан с
недостатъчно внимание и концентрация по време на движението на ищцата по
пътя, в светлата част на денонощието. За разхода от 1850 лв. се твърди, че не е
в пряка връзка с уврежданията на ищцата. Направено е искане за цялостно
отхвърляне на исковите претенции поради отсъствие на деликтен състав,
евентуално за частично уважаване на исковете при отчитане на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищцата, поради неположена необходима
грижа за собствената й безопасност и здраве.
Третото лице помагач на страната на ответника ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“, не е подало отговор на исковата молба и не е изразило
становище по делото.
Пред първоинстанционния съд главните страни са поддържали
изразените становища, ангажирали са доказателства, направили са искания за
присъждане на съдебни разноски.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна
страна следното:
При проверка по чл. 269 от ГПК се установи, че решението по спора е
постановено от законен съдебен първоинстанционен състав, в съответната
форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.
Решението в обжалваните части е допустимо като постановено по
допустими искови претенции.
Относно мястото на инцидента и неговото състояние към момента на
получените от ищцата травми - 09.07.2023 год., съдът цени заключението на
вещото лице Р. по приетата от окръжния съд съдебно-техническа експертиза,
което е извършило идентификация на базата на описанието в исковата молба.
Вещото лице е направило оглед по ул. „Одеса“ през м. 06.2024 год. - т.е. около
година след инцидента, в близост до пресечката с другата перпендикулярно
разположена улица, около мястото на поставения на тротоара пътен знак. Към
момента на огледа е констатирано, че процесният участък е след извършен
ремонт на тротоара - положена тротоарна настилка с различни по вид
тротоарни плочи втора употреба, с неравномерни фуги между плочите,
изпълнена бетонна настилка за стъпки на указателни знаци, която е над
нивото на тротоарната, и изградена шахта за кабели с ниско напрежение,
покрита с капак. Към заключението е приложена снимка на процесния
участък. Вещото лице сочи, че към момента на огледа придвижването по
ул.“Одеса“ в процесния участък не е затруднено. Относно състоянието на
тротоара в процесния участък към 09.07.2023 год. вещото лице е
посочило, че то е видно от снимка приложена към заключението, направена
от Google maps, от която се установява, че към този момент на тротоара на ул.
„Одеса“ на бетонна стъпка са монтирани знак „Спирането забранено“ и
бетонови блокчета за ограничаване на МПС, положена настилка от бетонни
плочи, които около знака са разместени, като е налична и тревиста
растителност.
От представените по делото медицински документи – епикризи и
7
болнични листи, анализирани от вещото лице З. по приетата от окръжния съд
съдебно-медицинска експертиза и от прегледа на ищцата извършен от вещото
лице през м.06.2024 год. се установява, че Г. В. Б. е пострадала на 09.07.2023
год., приета и лекувана в УМБАЛ „Бургас“ с фрактура на дясна дистална
подбедрица и фрактура на фибуларния малеол на лява подбедрица, като
оперативната интервенция е извършена на 10.07.2023 год. Извършена е
стабилизация на задния малеол и е поставена 1/3 тубуларна плака.
Синдезмозата е стабилизирана с поставяне на допълнителен винт. Фрактурата
на фибуларния малеол на левия долен крайник не е налагала оперативно
лечение. След около шест седмици е извършена нова оперативна
интервенция в Първа клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛ
„Пирогов“, където е отстранен синдезмалният винт-стандартна
процедура при такъв тип увреждания. Предстоящо е оперативно
отстраняване на металния имплант от десния долен крайник. При злополуката
на 09.07.2023 год. Г. В. Б. е получила фрактура на заднодисталната част на
дясната подколенница, придружено със фрактура в проксималната част на
фибулата на десния крак. При този тип фрактури се уврежда в различна степен
връзката между двете кости на подбедрицата. Фрактурата на фибуларния
малеол на левия долен крайник е минимална и не налага оперативно лечение.
Предвид увреждането на десния крайник оперативната интервенция в рамкита
на 24 часа е била задължителна, както и оперативната интервенция за
отстраняване на синдезмалния винт след шестата седмица. Подобен вид
увреждания се получават при падане или стъпване, при което има момент на
торзия /усукване/ на глезенната става. При разпита проведен от окръжния съд
в публично съдебно заседание вещото лице е посочило, че претърпените
увреждания от ищцата могат да се получат както при падане по стълби, така и
при неравност на улицата, върху която тя е стъпила и е паднала. Вещото лице
сочи, че уврежданията на ищцата са довели до временно разстройство на
здравето за около шест месеца, без опасност за живота. При всички
положения, травмата и възстановяването са били със съпътстваща болка.
Оперативното лечение на получените травми е довело до пълно излекуване и
възстановяване, като в случая не са налице усложнения, които да водят до
трайно или доживотно нарушение на функцията на крайника. Посочено е
също, че направените разходи от Г. В. Б. за закупуване на табуларна плака са в
причинно-следствена връзка с получените от нея увреждания.
Свидетелят К. Н. - *********** на ищцата, който е присъствал при
злополуката сочи, че на 09.07.2023 год. преди обяд, той и ищцата се
придвижвали към плажа по ул. „Одеса“ в гр. Созопол, където били на гости
при приятели. Въпреки развода, свидетелят и ищцата били в много добри
приятелски отношения, свързвал *********, като прекарвали много време
заедно, посещавали приятелите си в Созопол и предишни години. В деня на
инцидента ищцата била облечена с черна плажна рокля и маратонки,
чувствала се добре, нямало признаци да има някакви здравословни проблеми.
След като си купили напитки от близкия магазин, те поели надолу по улицата,
която била с полегат наклон. На свидетеля е показана снимката от
заключението на вещото лице Р., и той е потвърдил, че инцидентът с ищцата е
станал около знака на тротоара на ул. „Одеса“, преди пресечката с друга
улица. Свидетелят вървял по улицата от външната страна на знака, а ищцата
8
вървяла по тротоара от вътрешната страна на знака. Свидетелят не е сигурен
дали ищцата се е спънали или е стъпила накриво, но я видял паднала на земята
и я попитал какво се е случило. Тя му казала, че е стъпила накриво, като
свидетелят видял, че тротоара е с разбити, неравни и подвижни плочки.
Ищцата се опитала да стане, но му казала, че много я боли и не може.
Свидетелят я преместил, отишъл да вземе колата и я закарал в болницата в гр.
Бургас, където на следващия ден й направили операция, след което ищцата
била неподвижна продължително време - не можела да става и да се движи,
както и да се обслужва. След седмия ден свидетелят и бащата на ищцата,
носейки я на ръце я взели от болницата в Бургас и я прибрали в гр. София, кв.
„Бояна“, където тя живее. Дълго време след това - около три месеца, тя не
можела да ходи, това налагало при прегледите в „Пирогов“ свидетелят и
*********, да я носят на ръце. След това се придвижвала с проходилка. През
това време за ищцата полагали грижи майка й и ********, а свидетелят често
я посещавал. Ищцата изпитвала силни болки.
Свидетелят В. Н. - *************** К. Н., сочи, че след като баща му
докарал в София майка му от болницата в Бургас, те двамата я качили на ръце
до третия етаж в жилището, където живее заедно с него. Тя била с гипс на
двата крака и много силни болки, което се отразило и на психичното и
състояние. Ищцата приемала силни обезболяващи, но и те не помагали. Тъй
като ищцата била неподвижна, за нея се грижел той и неговата баба - майката
на ищцата, но често я посещавал и бившият й съпруг, особено когато се
налагало да я заведат в болница за преглед. След като свалили гипса, ищцата
се придвижвала с помощни средства, като възстановяването й продължило
около пет месеца, през което време се оплаквала от болки. В началото болките
били много силни, като майка му постоянно пиела обезболяващи лекарства,
които не и помагали, а психиката и била срината. Свидетелят сочи, че й сега
когато ходи продължително, майка му трябва да почива за няколко минути и се
оплаква от болки в краката.
Свидетелите К. Н. и В. Н. твърдят, че не знаят ищцата да е имала
заболяване преди инцидента. Определят състоянието й преди това като
нормално за здрав човек, без проявления на проблеми.
Свидетелят И. К., който ************** в О. С., твърди, че общината
през 2023 год. и до момента на разпита м. 06.2024 год. не е извършван
капиталов ремонт на тротоара в процесния участък. Сочи, че в деня преди
разпита е посетил мястото, като е констатирал, че има изградена шахта на
ЕВН или БТК и положени плочки на тротоара, като няма пречки за
нормалното предвиждане по тротоара. В общината има бригада, която ако има
сигнал за необходимост от дребни тротоарни ремонти, извършва такива с
плочки втора употреба. За конкретния участък от тротоара няма данни някой
да е сигнализирал за инцидент или да е пуснал жалба, сочи, че един път
годишно се прави оглед на инфраструктурата и необходимостта от ремонти се
залага в капиталовата програма на община.
Събраните по делото доказателства съдът преценява поотделно и в
тяхната съвкупност. При кредитиране на свидетелските показания на
разпитаните по делото свидетели - *****************, съдът отчита тяхната
заинтересованост от изхода на делото в полза на ищцата, но взема предвид
също и обстоятелството, че свидетелите описват своите лични и преки
9
впечатления, а доколкото показанията им не са надлежно опровергани от
други доказателства по делото, същите следва да бъдат ценени от съда. Съдът
намира, че свидетелските показания на свидетеля К. не допринасят за
изясняване на обстоятелствата по спора. При предвидена в закона отговорност
на общината за контрол и поддържане на тротоарите, за настоящото дело е без
значение кой след инцидента с ищцата фактически е извършил
констатираните от вещо лице Раканова ремонтни дейности в процесния
участък, и дали те са били предвидени или не в общинската капиталова
програма.
Съдът не споделя възражението на ответника, че отразеното в
епикризата изготвена на ищцата след лечението в УМБАЛ-Бургас АД, като
анамнезата снета по данни на пациента „травма, получена при падане по
стълби“ опровергава свидетелските показания на свидетеля К. Н. Епикризата
не е валиден свидетелстващ документ относно механизма на инцидента и не
би могла да послужи като доказателство за обстоятелствата, при които са
получени уврежданията на ищцата. Ето защо и при наличието на преки
доказателства на свидетел - очевидец, съдът дава превес на неговите
показания, а не на отразяванията във впоследствие изготвен медицински
документ и то с друга цел - за предоставяне на информация за състоянието на
пациента към момента на постъпването в болницата, и за проведеното
болнично лечение. Ето защо по отношение на обстоятелствата, при които
е настъпил инцидента съдът кредитира свидетелските показания на
присъствалия на мястото бивш съпруг на ищцата - свидетелят Н., който
непосредствено е възприел случилото се. По делото не са налице
достоверни опровергаващи доказателства, въз основа на които съдът да
изключи тези показания, а те съвпадат и със соченото от вещо лице Р., което е
видно и от приложената към заключението снимка, показваща към
релевантния момент наличието на разрушена и затревена тротоарна настилка.
Както е прието с решение № 700 от 28.10.2010 г.по гр. дело № 91/2010 г. на
ВКС, IV г. о.; решение № 194 от 2.07.2012 г. по гр. дело № 92/2012 г. на ВКС,
II г.о. и др., само наличието на съпружеска връзка на свидетеля-очевидец със
страната, която го е посочила, не е основание показанията на този свидетел да
се считат недостоверни. В съответствие с решение № 428 от 15.07.2010 г. на
ВКС по гр.д.№843/2009 г., I г. о. ГК и решение № 79 от 12.07.2017 г. на ВКС
по гр. д. № 3244/2016 г., IV г. о., ГК, съдът не може да игнорира свидетелски
показания само защото изхождат от близък роднина, а следва ги прецени с
оглед останалите доказателства самостоятелно, в съвкупност и по правилата
на логиката.
Ето защо съдът намира, че предвид свидетелските показания на
свидетеля Н. - ************** ищцата, присъствал при инцидента и соченото
от вещото лице Р. състояние на тротоарната настилка в процесния участък
към релевантния момент - 09.07.2023 год., са установени мястото и
механизмът на уврежданията получени от ищцата на тази дата, по начина, по
който са описани в исковата молба - при придвижване на ищцата по тротоара
на ул.“Одеса“ в гр.Созопол в посока към плажа, в близост до поставен на
тротоара знак „Стоп“ до пресечката с друга улица, при преминаването й през
участък от тротоара с неравни, разрушени, неукрепени плочки и затревяване,
което не е позволявало прецизно възприемане на неравностите, е настъпило
10
усукване на долните крайници на ищцата, загуба на равновесие и падане на
земята, при което тя е претърпяла описаните от нея и констатирани от вещото
лице З. травми на глезените на двата крака.
Тротоарите към улиците са предназначени за придвижване на
пешеходци и са публична общинска собственост - в случая тротоарът на който
е станал инцидента е собствен на Община - Созопол съгласно чл.3, ал.3 и чл.8,
ал.3 от ЗП във вр. с §6, т.6 от ДР на ЗДвП. На основание чл.31 и чл.30, ал.4 ЗП
общините са задължени да осъществяват ремонт и поддържане на общинските
пътища, както и ремонт и поддържане на подземните съоръжения тротоарите,
велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези осветлението и
крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на
урбанизираните територии. Съгласно §1, т. 12, 13 и 14 от ДР на ЗП това
включва дейности по полагане на системни грижи за осигуряване на
целогодишна нормална експлоатация и предприемане на мерки за защита
принадлежностите и съоръженията, както и задължения за сигнализиране
незабавно препятствията по общинските пътища и улици, в тази част тротоари
за пешеходно придвижване, с отстраняването им във възможно най-кратък
срок - чл. 167, ал. 1 ЗДв.П. В качеството си на юридическо лице общината
осъществява тези дейности чрез свои служители и/или други лица, на които е
възложила изпълнението им. По делото се установи, че ищцата е паднала
върху тротоара в частта, в която целостта на неговото покритие е била
нарушена, което е било необозначено препятствие, поради което общинските
служители натоварени с поддържане на този участък са извършили
противоправни бездействия в нарушение на горепосочените разпоредби, в
пряка връзка с които ищцата е претърпяла вреди от получени физически
увреждания. За виновните, противоправни бездействия на общинските
служители, на осн. чл.49 от ЗЗД следва да бъде ангажирана отговорността на
ответната община.
Събраните по делото доказателства дават основание да се приеме, че са
установени кумулативните елементи от фактическият състав за ангажиране
на деликтната отговорност на ответника по чл. 49 от ЗЗД, вр. чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние - бездействие при изпълнение на вменените със закон
задължения на лица, на които ответната община е възложила изпълнение на
тези задължения, настъпило увреждане, претърпени вреди и причинна връзка
между същите, а възраженията на въззивника за противното са неоснователни.
При основателност на предявения иск за неимуществени вреди, съдът
следва да извърши преценка на справедливия размер на обезщетението по
критериите на чл. 52 от ЗЗД, съобразно конкретно установените по делото
обстоятелства. От значение за определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди в случая са видът и характерът на травматичните
увреждания на ищцата, отражението им върху личността на ищцата,
продължителността на възстановителния процес и бъдещите прогнози за
здравето на ищцата. Спомагателен критерий е икономическата обстановка в
страната към момента на инцидента.
Към момента на инцидента ищцата е била на ** години, работоспособна
и трудово ангажирана. От приетото от въззивния съд заключение по съдебно-
медицинска експертиза извършена от вещо лице-невролог се установява, че
през м.02.2017 год. ищцата е била диагностицирана със
11
********************************, което след злополуката - 09.07.2023 год.
е било ******************, определяща *************************. В
открито съдебно заседание вещото лице е пояснило, че при ищцата е налице
най-леката форма на ****************************************. Вещото
лице ************** сочи, че в резултат на инцидента е настъпило моментно
влошаване на състоянието на ищцата /***************/, а имайки предвид,
че това е ********************** вещото лице сочи, че преди инцидента
ищцата е била ***********************************************. След
като в резултат на падането на тротоара ищцата е претърпяла описаните от
вещото лице – ортопед по приетото заключение травми на двата глезена, са
извършени две оперативни интервенции на единия крак, с последваща
имобилизация чрез поставяне на гипс на двата крака. Периодът, в който
ищцата не е можела въобще да се придвижва е около месец след падането, а
невъзможността за самостоятелно обслужване е бил около три месеца, след
което за още около два-три месеца ходенето е било затруднено и със
съпътстващи болки. След втората операция - шест месеца след първата,
ищцата е провела рехабилитационни мероприятия, които са повлияли
положително на възстановяването. За период от около три месеца след
злополуката ищцата е получавала постоянни грижи от близките си, изпитвала
е значителни болки, които не са били преодолени дори от приеманите силните
болкоуспокояващи лекарства. Физическите болки и страдания, както и
неудобството от необходимостта на чужда помощ и невъзможност за
самостоятелно придвижване и обслужване са се отразили на психиката на
ищцата, като са увеличили нивото на стрес и са влошили емоционалното й
състояние. За периода от 09.07.2023 год. до м.12.2023 год. - за шест месеца,
ищцата е била в болнични и в невъзможност за полагане на труд. Към момента
функциите и на двата крайника са изцяло възстановени, без данни за
нарушена походка, което е констатирано както от вещото лице ортопед през м.
06.2024 год., така и при прегледа от вещото лице - *********** през м.
08.2025 год. Няма данни за трайни психически изменения или заболявания
при ищцата в резултат на злополуката.
По отношение на помощния критерий за икономическата конюнктура в
страната към момента на инцидента, съдът отчита размера на месечна
минимална работна заплата от 780 лв., както и налични инфлационни процеси
след злополуката.
Като взе предвид всичко изложено по-горе съдът намира, че за
неимуществените вреди претърпени от ищцата под формата на болки и
страдания справедлив размер на обезщетение е сумата от 45 000 лв., който
предвид характера на уврежданията, отражението им върху бита и
душевността на ищцата и продължителния възстановителен период, в който тя
не е можела да се придвижва и/или обслужва самостоятелно, не е прекомерен.
Ето защо съдът не споделя възраженията на въззивника за противното, като
намира претенцията на ищцата за обезщетение за неимуществени вреди за
основателна за размера от 45 000 лв., който следва да бъде присъден в нейна
полза и в тежест на ответника, ведно със законната лихва считано от момента
на увреждането 09.07.2023 год., до окончателното изплащане на сумата.
Противно на възраженията на ответника, представените по делото
документи - фактура за заплатена от ищцата сума от 1850 лв. за закупуване на
12
1/3 табуларна плака, е разход пряко свързан с получените при процесния
инцидент увреждания, като в този смисъл е заключението на вещото лице-
ортопед, поради което претенцията на ищцата за имуществени вреди е
доказана в пълен размер и следва да бъде уважена за сумата от 1850 лв., ведно
със законната лихва считано от момента, в който е направен разхода на
15.07.2023 год., до окончателното изплащане на сумата.
Съдът намира възражението на ответника за наличие на съпричиняване
на вредоносния за ищцата резултат поради
***************************************************************** за
обективно възприемане на заобикалящата я действителност и неположени
грижи за собствената й безопасност и здраве, за недоказано. Разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите сочи, че ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
Съгласно т. 7 от Постановление № 17 от 18.XI.1963 г., Пленум на ВС,
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В случая е от значение
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина. Обективният характер на
съпричиняването е признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. -
т. 7, което има характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.
280, ал. 1, т. 1 от ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния
съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия
вредоносен резултат.
На базата на заключението на вещото лице-невролог и на останалите
доказателства не може да се направи извод, че към момента на злополуката,
поради заболяването й от множествена склероза или по други причини
ищцата е била в такова състояние или е допуснала такова поведение, които
обективно да са допринесли за настъпване на причинените й вреди. При
разпита в открито съдебно заседание вещото лице Ч. е посочило, че
непосредствено преди произшествието ищцата е била абсолютно адекватна и
контактна, нямала е проблеми със зрението, нямало е намаляване на
способността й реално да възприема заобикалящата я действителност и да
реагира нормално на неравности при придвижване. Тези изводи на вещото
лице се подкрепят и от свидетелските показания на свидетелите - ***********
Н., които въпреки близките и роднинските си отношения с ищцата, поради
********************************************.
Ето защо съдът намира възражението на ответника за съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за недоказано, поради което няма основание за
намаляване на размера на горепосочените обезщетения.
Предвид изложеното по-горе решението в обжалваните части е
правилно, като следва да бъде потвърдено в тези части, включително в
частта за присъдените разноски.
При този изход от делото, в полза на адвоката предоставил безплатна
адвокатска помощ на въззиваемата страна, при отчитане на фактическата и
13
правна сложност на делото и реално извършените действия по защитата пред
въззивната инстанция, съдът намира, че следва да се присъди адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА в размер на 3000 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 22/15.01.2025 год. по гр.д. № 157/2024
год. по описа на Бургаския окръжен съд, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ.
ОСЪЖДА Община Созопол, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Созопол,
пл. „Хан Крум“ № 2, представлявана от Кмета Т. Я. да заплати на адв. А. В.
гр. С., ул. „А.“ № **, ет. * за осъществено безплатно процесуално
представителство на Г. В. Б., ЕГН ********** пред въззивния съд, на осн. чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА адвокатско възнаграждение в определен от съда размер от
3000 лв. /три хиляди лева/.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ - София, ЕИК
*********.
Решението в частта относно имуществените вреди е окончателно и не
подлежи на обжалване, а относно неимуществените вреди може да бъде
обжалвано пред Върховния касационен съд с касационна жалба, в
едномесечен срок от връчването на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14