Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 79
13.02.2020г. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, ІІI състав, в публично съдебно заседание на единадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:ИРЕНА
ЯНКОВА
при
секретар Минка Петкова
и
с участието на прокурора
като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
административно дело № 9 по описа за 2020г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на „ФОРЕСТ ГРУП 2018“ ЕООД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с. Александрово, община Павел Баня
представлявано от управителя С.С.Г., подадена от адв. А.С.,*** против Заповед
за налагане на принудителна административна мярка №ФК-880-0031751/03.12.2019г,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Главна дирекция „Фискален контрол“ при
Централно управление на Националната агенция по приходите /ЦУ на НАП. В жалбата се твърди,
че заповедта е незаконосъобразна като издадена в противоречие с материалния
закон и постановена при съществени процесуални нарушения. Описаната в заповедта
фактическа обстановка не съответствала на хипотезата на чл.118, ал.6 от ЗДДС,
поради което била и неприложима и разпоредбата на чл. 186, ал.1, т.1, б” г” от ЗДДС. Тя била необективна и непълно изложена. Било пропуснато от административния
орган да отбележи, че предаване на неверни данни към НАП се дължало на констатирана повреда, която още
в деня на проверката била отстранена. Жалбоподателят бил изпълнил незабавно и в
пълен обем всички необходими дейности, с които се преустановило констатираното
несъответствие. Направено е искане за
нейната отмяна.
Ответникът по жалбата – Началник отдел „Оперативни
дейности" – Пловдив в ЦУ на НАП,
чрез процесуалния си представител, в съдебно заседание и в представеното по
делото писмено становище, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена. Поддържа, че с оглед установеното нарушение на 3, ал.3 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006г. на МФ в проверявания търговски обект - бензиностанция,
обосновано, в съответствие и при правилно приложение на материалния закон
административният орган в условията на обвързана компетентност е издал
обжалваната Заповед за
налагане на ПАМ №ФК-880-0031751/03.12.2019г,
за което излага подробни съображения.
Въз основа на съвкупната преценка на
представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
Съгласно
протокол сер. АА №0031751/25.11.2019г. за извършена проверка на обект, съставен
от длъжностни лица от ЦУ на НАП, ГДФК, ОД-Пловдив на 25.11.2019г. е извършена проверка на
търговски обект – бензиностанция „ШЕЛ“, находяща се в гр.Павел баня, на главен
път София-Бургас, на разклона за гр.Павел баня, стопанисван от „ФОРЕСТ ГРУП
2018“ ЕООД с цел установяване спазването на данъчното и осигурително
законодателство на бензиностанцията. Посочено е местоположението на обекта,
наличието на висок човекопоток, данни за наличните резервоари, видове горива,
бр.пистолети. Извършена се сочи в хода на проверката съпоставка на наличните и
проточени горива съгласно Z отчетен блок № 129/23.11.2019г. с показания за
наличните горива по резервоари, които се явяват начални за Z отчетен блок
№130/24.11.2019г. Направената съпоставка се извършила чрез спиране на ел.броячи
на ЕСФП тип 31 тип 31 с посочен ИН на ФУ и ЕСФП тип 3 с посочен ИН на ФУ за
съответното гориво за 24.11.2019г. Било установено, че са налице разлики
/подробно посочени данни по резервоари от №1 до №5/, от което се сочи
констатирано, че нивомера не предава коректни данни, които да дават възможност
за определяне на наличното количество гориво в резервоарите на обекта за
търговия с течни горива. Информацията за Z отчет Блок №129 и блок №130 са
предадените в сървъра на НАП за наличните горива в резервоарите.
С
оспорената в настоящото съдебно производство Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №ФК-880-0031751/03.12.2019г., издадена от
Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП,
поради установеното нарушение на чл.3, ал.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ
за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/ 13.12.2006г на
МФ/ във връзка с чл.118, ал.6 от ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т 1, б. "г" от ЗДДС, е разпоредено
прилагането на ПАМ запечатване на търговски обект – бензиностанция „ШЕЛ“,
находяща се в гр.Павел баня, на главен път София-Бургас, на разклона за
гр.Павел баня, стопанисван от „ФОРЕСТ ГРУП 2018“ ЕООД за срок от 10/ десет/
дена.
Органът е приел констатациите за
разлики между началното количество в литри по нивомерна система ФБ№0041349 към
Z отчет блок №129/23.11.2019г. и сумарно проточено /продадено гориво на
24.11.2019г в литри съгласно представени фискални бонове с посочени номера от
ФУ/; и констатациите за разлика спрямо крайното количество в литри по нивомерна
система фискален бон №0041677 към Z отчет Блок №130/24.11.2019г., направени за
всеки от петте резервоара и представени таблично на стр.2 от акта.
Посочено
е, че предвид установените разлики се констатирало, че нивомерната система не
предава коректни данни, които да дават възможност за определяне на наличните
количества горива в резервоарите на обекта за търговия с течни горива, от което
е направен извод, че „Форест груп 2018г.“ ЕООД не е спазило реда и начина за
подаване на данни по чл.118 от ЗДДС в НАП. Нарушена се сочи чл.3, ал.3 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., във връзка с чл.118, ал.6 от ЗДДС, доказано с
протокол сер.АА №0031751/25.11.2019г. Нарушението е възприето и посочено като
основание по чл.186, ал.1, т.1, б.“г“ от ЗДДС за прилагането на ПАМ.
Като доказателства по делото са
приети документите, съдържащи се в образуваната административна преписка по
издаване на обжалваната Заповед за налагане на ПАМ№ФК-880-0031751/03.12.2019г.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз
основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите
и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1
във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане
по същество като подадена от легитимирано лице с правен интерес, в законово
установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и
контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество жалбата е
основателна, предвид следните съображения:
Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган
– в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл.
186, ал. 3, вр. с ал.
1, т. 1 от ЗДДС и на основание заповеди № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. /л. 43/
на изпълнителния директор на НАП, в съответната писмена форма и необходимите
реквизити, което го прави валиден.
Основанието за налагане на
принудителната административна мярка и нейната продължителност са мотивирани от
решаващия орган с това, че с констатираното при извършената проверка
неизпълнение на нормативно установеното задължение за подаване на коректна
информация към НАП от измервателната система за придобитите и реализираните
количества гориво, се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който
осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби на горива и
тяхната регистрация, като и последващата възможност за проследяване на
реализираните обороти, като така извършеното деяние, показва поведение на
лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, показва организация в
обекта, която няма за цел спазването на данъчното законодателство. Посочено е,
че неспазването на това задължение от страна на субекта, винаги води до
негативни последици за фиска, тъй като не може да бъде проследено движението на
количеството закупено и продадено гориво. Изложени са мотиви, че срокът на
мярката е обусловен от тежестта на извършеното нарушение и последиците от него,
вида и характера на търговската дейност.и местоположението на обекта . Срокът на мярката е обусловен от
извършеното нарушение и е съобразен с целената превенция и преустановяване на
лошите практики в обекта, а също така и с необходимото време за създаване на
нормална организация за отчетната дейност на търговеца.
Нормата на чл.
186, ал. 3 от ЗДДС предвижда, че принудителната административна мярка се
налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. Следователно, заповедта като индивидуален административен акт,
следва да отговаря на изискванията по чл. 59 от АПК.
При издаването на заповедта от
административния орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните
законоустановени реквизити - наименование на органа, който я издава,
наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и
задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срок и реда за
обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
В същата са посочени фактическите и правни основания за издаването й, като в
случая принудителната административна мярка е наложена на основание чл.
186, ал. 1, т. 1, бук. "г" от ЗДДС - подаване на данни по чл. 118
в Националната агенция за приходите. В този смисъл съдът приема, че оспорената
заповед отговаря изцяло на изискванията на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Съгласно разпоредбата на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС принудителната административна
мярка "запечатване на обект за срок до един месец" независимо от
предвидените глоби и имуществени санкции се прилага на лице, което не спази
реда или начина за подаване на данни по чл. 118
от ЗДДС в НАП. Съгласно чл.
118, ал. 6 от ЗДДС, всяко лице по ал. 1 извършващо доставки/продажби на
течни горива от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи
доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на ЗАДС е длъжно
да предава по дистанционна връзка на НАП и данни които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
обектите за търговия с течни горива. Съгласно чл. 3, ал. 3 изр. 2 от Наредба №
Н-18/2006 г. за целта като средство за измерване от одобрен тип се използва
нивомерна измерителна система за обем на течни горива с информационен изход за
свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на
метрологичен контрол.
По делото безспорно е
установено, че проверяваната бензиностанция стопанисвана от жалбоподателя
представлява търговски обект по смисъла на § 1,
т. 41 от ДР на ЗДДС и че в него има монтирана нивомерна система за обем на
течни горива от одобрен тип, както и че от в деня на проверката нивомерната
система е подавала данни които не дават възможност за определяне
на наличните течни горива в резервоарите за съхранение в обекта.
Дружеството-жалбоподател "Форест груп 2018“ ЕООД чрез процесуалния си
представител не отрича това обстоятелство.
Жалбоподателят оспорва
процесната заповед за налагане на ПАМ като излага твърдението, че не е знаел че
има повреда в нивелирната система, че тя е подавала некоректни данни в НАП и
поради това не следва да бъде държан отговорен и санкциониран. Това становище
не се споделя от настоящата инстанция. Адресат на оспорената заповед е ЮЛ,
поради което в случая няма как да се коментира субективното отношение на санкционираното
лице към извършеното нарушение и в този смисъл правно ирелевантно в случая е
обстоятелството дали жалбоподателят е бил уведомен или не от НАП относно това
дали инсталираната нивомерната система подава данни към органа по приходите. В
задължение на регистриран по ЗДДС търговец извършващ доставки/продажби на течни
горива на търговски обект е да предава по дистанционна връзка на НАП и данни
които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива. Единствено
осигуряване на такава връзка на въведения в обекта ЕКАФП би представлявало
точно и пълно изпълнение на задълженията.
Неизпълнението от страна
"Форест груп 2018" ЕООД на задължението чл.
118, ал. 6 от ЗДДС, което е безспорно установено в случая, е юридическият
факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи ПАМ по чл.
186, ал. 1, т. 1 б. "г" от ЗДДС "запечатване на обект".
Независимо от изложеното до
тук, обаче, така наложената принудителна административна мярка, следва да бъде
отменена на друго основание. Съобразно трайно установените в теорията и
съдебната практика критерии за класифициране, принудителните административни
мерки могат да имат за цел да предотвратят или да преустановят нарушението,
както и да предотвратят или да отстранят вредните последици от него. Преценката
за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с
характера й във всяка една от хипотезите на нарушения по чл.
186, ал. 1 от ЗДДС. Налагането на принудителна административна мярка в
конкретния случай, изразяваща се в запечатване на обекта, не отговаря на нито
една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона, по-специално в чл. 22 от ЗАНН. Запечатването не би довело до предотвратяване или преустановяване на
нарушение, свързано с отчитането на количеството закупено и продадено гориво,
доколкото към датата на издаване на обжалваната заповед жалбоподателят е
предприел своевременно мерки за отстраняване на констатираната техническа
неизправност и същата е отстранена в същия ден. Принудителната мярка в случаите
по чл.
186, ал. 1, т. 1 б. "г" от ЗДДС не би могла и да предотврати или
поправи вредните последици за фиска от евентуалната продажба на неотчетеното,
чрез дистанционната връзка със НАП, гориво.
При упражняване на правомощието
за определянето му, административният орган действа при оперативна
самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено
съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на
оперативната самостоятелност. Определеният срок за налагане на ПАМ от 10 дни е
в рамките на законоустановения максимален срок от 30 дни, като в обжалвания акт
са изложени достатъчно мотиви, позволяващи преценката за съответствие с целта
на закона.
Тези мотиви относно срока на
наложената мярка са общи. Не са уточнени обществените отношения, които биха
били засегнати както от нарушението, така и от запечатването, за да се формират
изводи относно приоритета на защита. Посочените в мотивите цели
"превъзпитание на нарушителя" са несъстоятелни, тъй като такива цели
законът възлага на административното наказание, каквото евентуално би било
наложено в едно административнонаказателно производство, но не и на мерките за
административна принуда. Не на последно място следва да се отбележи, че дори
когато преследва законоустановени цели, принудителната административна мярка за
всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не
ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща необходимото за
осъществяване на целта на закона. В случая прилагането на принудителна
административна мярка, не само не би постигнала нито една от целите на
административната принуда, но и ограничава в значителна степен правата на
жалбоподателя.
Предвид
гореизложеното, съдът счита, че така наложената принудителна административна
мярка по чл.
186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС за нарушение на чл.
3, ал. 3 и от Наредба № Н-18/13.12.2006 година на Министъра на финансите си
поставя цели, противоречащи на законоустановените цели на административната
принуда, поради което се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „ФОРЕСТ ГРУП 2018“ ЕООД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с. Александрово, община Павел Баня
представлявано от управителя С.С.Г., подадена от адв.А.С.,*** Заповед за
налагане на принудителна административна мярка №ФК-880-0031751/03.12.2019г,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Главна дирекция „Фискален контрол“ при
Централно управление на Националната агенция по приходите , като незаконосъобразна
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: