РЕШЕНИЕ
гр. В., 31.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен
съд, втори граждански състав, в публичното заседание на 06 юли две хиляди и
осемнадесета год., в състав:
Районен съдия: НЕДЕЛИН
ЙОРДАНОВ
При секретаря В.А.като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.
дело N`810 по описа за 2018год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е във връзка
с подадено възражение срещу заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 5098/2017г. на
ВРС иск от ”ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр.С.против П.Л.М. *** за признаване за
установено, че ответницата дължи сумата от 160.56 лева, представляваща незаплатени делекосъобщителни услуги за аб.№
*********, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, сумата 270.17 лева, начислена договорна неустойка по
договор за същия абонатен номер и сумата 359.80 лева дължими лизингови вноски.
Ищецът твърди, че по силата на сключен между страните договор за мобилни услуги
от 17.12.2015г. ответницата е станала титуляр на мобилен номер. За потребените
от ответницата услуги за периода 18.12.2015г.-17.05.2016г. ищецът издал
фактури, но поради неплащането им прекратил едностранно договора и начислил на
основание т.11 от договора обезщетение за неизпълнение.
Исковете са с правно
основание чл.422 вр.чл.417 ГПК и чл.86 ЗЗД и са процесуално допустими.
В срока и по реда на
чл.131 ГПК ответницата, редовно призована не представя писмен отговор.
За да се произнесе по
основателността на иска, районният съд направи преценка на доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата на страните,
въз основа на която прие за установени следните обстоятелства:
По ч.гр.д. №5098/2017
г. на Районен съд-В.на 31.10.2017 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК, с която е разпоредено П.Л.М. да заплати на
ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД сумата от 790.53лв. представляваща потребени и
незаплатени далекосъобщителни услуги по договор от дата 17.12.2015 г.; 108,52 лв. мораторна лихва за забава
начислена за периода от 03.06.2016 г. до 09.10.2017 г.; ведно със законната
лихва върху главницата от подаването на настоящото заявление до окончателно
заплащане на дължимата сума, считано от 26.10.2017 г.; разноските по делото
25.00 лв. държавна такса и сумата от
180.00 лв. адвокатски хонорар.
По повод постъпило от ответника в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК възражение против заповедта за изпълнение, с разпореждане по
същото ч. гр. дело, съдът е указал на заявителя, настоящ ищец, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от уведомяването. В
указания му срок ищецът е предявил настоящия иск.
Между ищеца „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД и ответницата П.М. на 17.12.2015 г. е сключен договор за мобилни
услуги, при първоначален срок на договора от 24 месеца и избрана абонаментна
програма Резерв Стандарт 8.99лв. за мобилен номер +359*********.
С Допълнително
споразумение от 17.01.2016г. са предоговорени условията за ползване на мобилен
номер +359*********, като е избрана програма Резерв Стандарт 14,99лв., Коледа със
срок на ползване на абонамента до 17.01.2018г.
На 17.01.2017 г. е
сключен и договор за лизинг между страните по делото, като ищеца е предоставил
на М. за временно и възмездно ползване устройство: марка SAMSUNG, модел Galany
J5 Black с телефонен номер 356258072947355. Уговорено е изплащане на мобилното
устройство на 23 месечни лизингови вноски в размер на 17.99лв. всяка, съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор.
По делото са представени Общите условия на мобилния оператор за
взаимоотношения с потребители на мобилни телефонни услуги.
В чл.20 от Общите
условия е посочено, че всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и
специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на Теленор.
Съгласно чл. 23, б.
„б” месечния абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен
индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на Мрежата и се предплаща
от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя
абонаментен план/програма/пакет.
Съгласно чл.26 от
Общите условия на мобилния оператор „при ползване на услуги чрез индивидуален
договор заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура,
която се издава ежемесечно на името на потребителя. При сключване на
индивидуален договор всеки потребител - страна по договора бива уведомен за
датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура. Неполучаването на
фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми.
Съгласно чл. 49 от
Общите Условия, Теленор има право да получава в срок всички плащания, дължими
от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71
„Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове
за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а именно в срока, указан на
фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й“.
Незаплащането в срок
на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги е
обусловило правото на Теленор /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на П.М. /„При неспазване на което и да е задължение по
част XIII от тези Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от
другите задължения на потребителя, Теленор има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите, или при условията на т. 196, в) да прекрати
едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже сключване на нов
договор с него“/.
По делото са
представени фактури за потребените от абоната-ответник услуги зa периода от
18.12.2015г. до 17.05.2016г., както следва:
фактура
№**********/18.01.2016г. за отчетения период на потребление 18.12.2015-
17.01.2016г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 38.29 лв.
фактура
№**********/18.02.2016г. за отчетения период на потребление 18.01.2016-
17.02.2016г.с начислена за периода сума за плащане в размер на 57.13 лв. ;
17.99лв. дължима лизингова вноска и 38.29 лв. –задължения за предходния период,
като общодължимата сума възлиза на стойност 113.41 лв.
фактура
№**********/18.03.2016г. за отчетения период на потребление 18.02.2016-
17.03.2016г.с начислена за периода сума за плащане в размер на 16.49 лв.;
17.99лв. дължима лизингова вноска и 113.41 лв., като общодължимата сума възлиза
на стойност 147.89 лв.
фактура
№**********/18.05.2016г. за отчетения период на потребление 18.04.2016- 17.05.2016г.
за общо дължимата сума от 790.56 лв.
Поради
неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги и вноски за мобилно устройство е издадено кредитно известие
№**********/18.04.2016г., с което е извършена корекция по задължението на
сторнирана сума-5.32 лв., начислена е дължима лизингова вноска в размер на
17.99 лв. и е отразен незаплатения баланс в размер на 147.98 лв.
При така
установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявените искове са
допустими – предявени са от дружеството - заявител в производството по чл.410 ГПК, в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК, за установяване на оспорено от ответника
вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3542/31.10.2017
г. по ч.гр.д. № 5098/2017 г. по описа на РС – В.. Поради това ищецът има правен
интерес от тяхното предявяване.
Разпределението на
доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже възникването на
спорното право, а ответникът да докаже фактите, които изключват, унищожават или
погасяват това право.
От представения
договор за мобилни услуги от 17.12.2015 г. се установява наличието на
възникнали договорни правоотношения между „Теленор България” ЕАД и П.М., по
силата на които посоченото дружество е поело задължение да предоставя на
ответника мобилни телефонни услуги за срок от двадесет и четири месеца срещу
задължението на потребителя да заплаща ежемесечна такса в размер на 8,99 лв. и
стойността на потребените услуги. Договорните отношения между страните
впоследствие са изменени с Допълнително споразумение от 17.01.2016г. и договор
за лизинг от същата дата като последно абоната е преминал към програма Резерв
Стандарт 14,99лв., Коледа 2015 като срокът на ползване на абонамента е до
17.01.2018г. Получил е и устройство: марка SAMSUNG, модел Galany J5 Black с телефонен
номер356258072947355. Уговорено е изплащане на мобилното устройство на 23
месечни лизингови вноски в размер на 17.99лв. всяка, съгласно уговорения
погасителен план по лизинговия договор.
С подписа си в договорите, който ответницата
не е оспорила, същата е удостоверила, че е запозната, приема и се задължава да
спазва Общите условия на дружеството-ищец, представляващи неразделна част от
договора и приложими спрямо абонати и потребители, сключили договор за услуга
след 18.06.2013 г., какъвто е настоящият случай. От тях е видно, че дружеството
има право да получава месечна абонаментна цена, заплащаща се от абонатите всеки
месец, както и дължимата цена на всички използвани от него услуги, като
периодът на отчитане е на ежемесечна база. Съгласно договора
дружеството-оператор издава ежемесечно фактура за ползваните услуги и
неполучаването на фактурата не освобождава абоната от задълженията да я заплати
съгласно определения в т. 27 от ОУ срок, който е 18-дневен от издаване на
фактурите, съгласно ОУ. Претендираната в настоящото производство сума за 160.56
лева, представляваща незаплатени делекосъобщителни услуги за аб.№ *********, представлява
уговорено между страните възнаграждение за ползваните от ответника мобилни
телефонни услуги и същата е следвало да бъде заплатена от ответнцата в
уговорения, съгласно общите условия, срок. По делото не се твърди и не са
ангажирани доказателства за заплащането й, поради което предявеният иск за тази
сума се явява основателен.
С оглед изложеното
предявеният установителен иск за сумата от 160.56 лева, представляваща
незаплатени делекосъобщителни услуги за аб.№ ********* следва да бъде уважен в
пълен размер.
Основателен е и
предявеният иск за сумата от 359.80 лева дължими лизингови вноски по договор за
лизинг от 17.01.2016 г.
В конкретният
случай М. е подписала договори за мобилни услуги, ползвала е мобилен номер +359*********,
както и закупено на лизинг мобилно устройство и не е изпълнила задължението си
по договора да заплаща стойността на услугата по договор за мобилни услуги от
17.12.2015 г., стойността на която е изменена с допълнително споразумение от
17.01.2016г. Не е изпълнила и задължението си да заплати лизинговите вноски на
предоставеното й за временно и възмездно ползване мобилно устройство с договор
за лизинг от 17.01.2016 г. С това си поведение М. е изпаднала в забава.
Издадени са й фактури и в срок не ги е заплатила. Изпълнен е фактическият
състав на договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за което ответницата следва да
понесе отговорността си.
Цената на иска
представлява сума, за която е издадена фактура от доставчика на мобилната
услуга, и е посочен периодът й. Представените фактури сами по себе си не са
основание за плащане, но длъжникът-ответник е сключил договор и е ползвал
съответната далекосъобщителна услуга, за което не си е заплатил, респ. същият е
в неизпълнение на договора си.
Видно е от представените договори и
допълнителни споразумения за мобилни услуги, че ответницата се е съгласила и е
приела Общите Условия на Оператора за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги.
Неоснователен се явява иска за
установяване на вземането за неустойка в размер на 270.17 лв. В чл.11, ал.2 от Общите условия към лизинговия договор е уговорено,
че при разваляне на договора по вина на лизингополучателя, последният дължи на
лизингодателя неустойка в размер на оставащите и неплатени месечни лизингови
вноски до размера на общата цена, посочена в писмения договор между страните,
както и всички други парични и други задължения, посочени в договора за лизинг,
в това число задължения за неустойки и др. От приложените по делото
доказателства не се установява обаче наличието на предпоставките за начисляване
на такава неустойка. От ищцовата страна не са ангажирани доказателства дали и
кога е прекратен договора, колко месеца са оставали до изтичането му, както и
какъв размер е бил месечния абонамент, въз основа на който следва да се формира
и размерът на неустойката.
При тези съображения предявеният иск за сумата
от 270.17 лв. неустойка следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на делото и на основание чл.
78 ал. 1 от ГПК, ищцовата претенция за разноски също следва да бъде уважена и в
тежест на ответника бъдат присъдени сторените от ищеца съдебно-деловодни
разноски в размер на 164.56лв. съобразно уважената част на исковете.
Съгласно задължителните указания в ТР №
4/2014г. по ТД № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, съобразно
изхода на спора. Затова ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
съразмерно с уважените искове направените от последния разноски в хода на
заповедното производство в размер на 134.94 лв.
Мотивиран от горните
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на П.Л.М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, че дължи на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.С., район „***”,
ж.к. „***
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК ***, с адрес гр.С., район „***”, ж.к. „***
ОСЪЖДА П.Л.М.,
ЕГН ********** ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК ***, с
адрес гр.С., район „***”, ж.к.„***
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - В.в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: