РЕШЕНИЕ
№ 91
гр. КърджА., 06.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖА., ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Вергиния Еланчева
при участието на секретаря Симона Иванова
като разгледа докладваното от Вергиния Еланчева Административно
наказателно дело № 20235140200260 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 09-2300003 от 03.02.2023 г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.КърджА., с което на основание чл.79, ал.4
вр. чл.76, ал.3 от ЗТМТМ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 2 500 лв. на „Б.” ООД гр.Момчилград, ул.„Г.“ № ***, ЕИК *******, в качеството
му на местно лице по смисъла на § 1, т.12 от ЗТМТМ, за нарушение на чл.9, ал.2 вр. чл.9,
ал.1, т.5 от ЗТМТМ и чл.36, ал.1 и ал.5 от ППЗТМТМ.
Жалбоподателят „Б.” ООД гр.Момчилград сочи, че наказателното постановление не
отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, т.е. ясно и недвусмислено да
описва извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата,
които го потвърждават и законните разпоредби, които са нарушени. ЛипсвА. подробно
описани доводи относно съставомерността на нарушението, не ставало ясно кои точно
санкционни норми наказващият орган приел, че са нарушени, а това накърнявало правото на
защита на жалбоподателя. Липсата на посочените реквизити го възпрепятствала да разбере
кое действие или бездействие е квА.фицирано като административно нарушение. Моли
наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, както
и да му се присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който
поддържа жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление, както и за присъждане
на разноски. Представя писмено становище, в което излага съображения за
незаконосъобразност на атакуваното постановление. Твърди, че същото било издадено от
1
орган, който не е надлежно овластен. Сочи още, че дори и да се приеме нА.чие на
осъществен състав на нарушение, то случаят бил маловажен и следвало да се приложи
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Административнонаказващият орган в съдебно заседание оспорва жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено. Представя писмена защита, в която
излага подробни доводи за законосъобразност на атакувания акт и алтернативно прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като не съответствало на
фактическата и правна сложност на делото.
Районна прокуратура-КърджА., редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 11.10.2022 г., около 15.30 часа, свидетелите Х. Ч. и А. С. – инспектори в ДИТ
гр.КърджА., извършили проверка по работни места в обект: строеж на „Многофамилна
жилищна сграда в УПИ XXIV-167, кв.20 по плана на ж.к.„В.“ гр.КърджА.“, намиращ се на
адрес гр.КърджА., ж.к.„В.“, бул.„Х.Б.“ № **, с възложител на строежа „Б.“ ООД
гр.Момчилград. Свидетелите установили на обекта да работят шест лица – турски граждани,
един от които бил Х.Й.. Той монтирал дограма на отворите за прозорци/врати на фасадата на
строежа/сградата. На работника Х.Й. била предоставена декларации по чл.68, ал.1, т.3 от
ЗТМТМ в екземпляр на турски език, тъй като не владеел български. Той декларирал, че
работи на обекта в ж.к.„В.“ от 11.10.2022 г., на длъжност-заварчик, основни задължения-
монтаж, с работно време от 08.00 до 18.00 часа, почивен ден-неделя, почивки в работния
ден-от 13.00 до 14.00 часа, със заплата в размер на 800 евро, като имал трудов договор и
заповед за командироване в България. За започналата проверка междувременно бил
уведомен управителят на „Б.“ ООД гр.Момчилград – Л.Д., който дошъл на място.
Управителят обяснил на контролните органи, че установените на обекта турски граждани не
са негови работници, а били командировани от турско дружество, с което той имал договор.
Впоследствие проверката продължила и по документи в ДИТ гр.КърджА.. Изискана била
информация относно статута на лицето Х.Й.. Установено било, че той е гражданин на
Република Турция, с рождена дата ******** г., притежаващ паспорт № **********, издаден
от Република Турция, и имал разрешение за продължително пребиваване на територията на
Република България като член на семейство на български гражданин, на основание чл.24,
ал.1, т.18 от ЗЧРБ. На 18.10.2022 г. жалбоподателят представил чрез пълномощник в ДИТ
гр.КърджА. Договор, сключен между възложителя „Б.“ ООД гр.Момчилград и изпълнителя
„Н.“/ N., регистрирано в град Измит, Турция, с предмет извършване на дейности с
алуминиева силиконова фасада, фасадно покритие от композитни панели, системи за
алуминиева дограма, системи за РVС дограма, стъклени системи и системи за парапети. На
18.10.2022 г. Левент Сюлейман Дурмуш - управител на „Б.“ ООД, декларирал пред
контролните органи, че Х.Й./O.H. е командирован в дружеството от регистрирано в Турция
предприятие: „Н.“. На 18.10.2022 г. жалбоподателят представил в ДИТ гр.КърджА. и
2
документи, удостоверяващи трудово правоотношение, осигурителен статус и
командироване /на турски език и в превод на български език/ на Х.Й./O.H.. От същите било
видно, че лицето е наето с безсрочен трудов договор в „Н.“, за работа на длъжност
„работник в алуминиевото производство“ в Република Турция, където се осигурявало.
Според уведомление от 12.10.2022 г. на посоченото турско дружество, Х.Й. бил
командирован на работа в Република България. Съгласно Удостоверение за временно
назначаване на работа, Х.Й. бил командирован на работа в „Б.“ ООД от „Н.“ за периода от
29.09.2022 г. до 29.03.2023 г. По фиш за заплата от м.10.2022 г., на лицето било изплатено
трудово възнаграждение за месеца от турското дружество работодател, който го осигурявал
в Турция. Проверяващите служители приели за безспорно, че Х.Й. е нает и работи по трудов
договор с предприятието работодател „Н.“, регистрирано в Турция, което го командировало
на работа в Република България за извършване на СМР монтаж на дограма по договор,
сключен с „Б.“ ООД. На 11.10.2022 г. жалбоподателят приел на работа Х.Й. на обекта -
строеж на „Многофамилна жилищна сграда в УПИ XXIV-167, кв.20 по плана на ж.к.„В.“
гр.КърджА.“, където същият бил установен при проверката по работни места. Това било
видно и от подаденото от „Б.“ ООД Уведомление по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ за действително
постъпване на работа на Х.Й., прието с Вх.№ 22107899/14.10.2022 г. Според служебно
изисканите данни от Агенция по заетостта, от жалбоподателя не били подавани декларации
за осъществяване на краткосрочна заетост по реда на ЗТМТМ за Х.Й., както и не било
издавано разрешение за работа на лицето в Република България като командирован
специА.ст по ЗТМТМ, не била нА.чна информация в регистрите на Агенция по заетостта за
упражняване на дейност от лицето без разрешение за работа, след регистрация в Агенцията.
Това според контролните органи означавало, че „Б.“ ООД, в качеството си на местно лице
по смисъла на § 1, т.12 от ЗТМТМ, на 11.10.2022 г. е приел на работа командирования от
регистрираното в Турция предприятие „Н.“ работник Х.Й., притежаващ като член на
семейство на български граждани разрешение за продължително пребиваване на
територията на Република България № ********, вА.дно до 15.05.2023 г. /т.е. без
разрешение за постоянно пребиваване на територията на Република България/, без в
Агенция по заетостта да е декларирана заетостта на Х.Й. в „Б.“ ООД по реда на чл.36, ал.1
от ППЗТМТМ в нормативно установения 7-дневен срок от началото на заетостта - през
периода от 11.10.2022 г. до 18.10.2022 г. По този повод на 04.01.2023 г. срещу
жалбоподателя бил съставен АУАН за извършено административно нарушение по чл.9, ал.2
вр. чл.9, ал.1, т.5 от ЗТМТМ и чл.36, ал.1 и ал.5 от ППЗТМТМ, връчен същия ден на
надлежно упълномощеното лице Д.М.. На 11.01.2023 г. в ДИТ гр.КърджА. постъпило
писмено възражение от нарушителя срещу съставения акт. Същото не било уважено и на
03.02.2023 г. наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на
основание чл.79, ал.4 вр. чл.76, ал.3 от ЗТМТМ наложил на „Б.” ООД гр.Момчилград, в
качеството му на местно лице по смисъла на § 1, т.12 от ЗТМТМ, административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 2 500 лв. за извършено нарушение по чл.9,
ал.2 вр. чл.9, ал.1, т.5 от ЗТМТМ и чл.36, ал.1 и ал.5 от ППЗТМТМ.
Изложената фактическа обстановка се установява след анА.з на показанията на
3
свидетелите Х. Ч. и А. С.; Акт за установяване на административно нарушение от 04.01.2023
г.; Протокол за извършена проверка изх.№ ПР2242944/04.01.2023 г.; Призовка по чл.45, ал.1
от АПК от 11.10.2022 г.; Писмо на „Б.” ООД от 24.11.2022 г.; Обяснение от пълномощник на
„Б.” ООД от 18.10.2022 г.; Декларация по чл.68, ал.1, т.3 от ЗТМТМ на Х.Й. от 11.10.2022 г.;
Договор между възложителя „Б.“ ООД гр.Момчилград и изпълнителя „Н.“/ N., регистрирано
в град Измит, Турция; Декларация на управителя на „Б.” ООД от 18.10.2022 г.; Безсрочен
трудов договор на работника Х.Й.; Уведомление за назначаване на осигурен за Х.Й.; Писмо
на „Н.“ от 12.10.2022 г.; Фиш за заплата за м.10.2022 г. на Х.Й.; Удостоверение за временно
назначаване на работа; Уведомление по чл.10, ал.1 от ЗТМТМ с Вх.№ 22107899/14.10.2022
г.; Писмо от 26.10.2022 г. на Агенция по заетостта; Писмо от 19.12.2022 г. на Агенция по
заетостта; Писмо на ОД МВР-КърджА. от 21.10.2022 г.; Справка за виза на Х.Й.;
пълномощно с нотариална заверка на подписа от 24.06.2022 г.; Възражение от 11.01.2023 г.
срещу АУАН, както и другите приети по делото писмени доказателства.
При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в
законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Отговорността на жалбоподателя „Б.” ООД гр.Момчилград е ангажирана за
нарушение на чл.9, ал.2 вр. чл.9, ал.1, т.5 от ЗТМТМ и чл.36, ал.1 и ал.5 от ППЗТМТМ.
Разпоредбите на чл.36, ал.1 и ал.5 от ППЗТМТМ задължават работодателя в 7-дневен срок
от началото на заетостта, да декларира заетостта на членовете на семействата по чл.9, ал.1,
т.2, 5 и 6 от ЗТМТМ, като подаде в дирекция „Бюро по труда“ по месторабота на работника
- гражданин на трета държава: 1.декларация в два екземпляра по образец съгласно
приложение № 7; 2.копие от вА.ден документ за пребиваване на гражданина на трета
държава; 3.заверено от работодателя копие на трудов договор, сключен по условията на
българското законодателство, за длъжност с код по НКПД, подписан от страните и
съобразен с крайния срок на разрешеното пребиваване на работника - гражданин на трета
държава. Именно това е реда, по който трябва да се декларира заетостта на членовете на
семействата по чл.9, ал.1, т.5 от ЗТМТМ - членове на семейство на български граждани,
както изисква чл.9, ал.2 от ЗТМТМ. Посочената в наказателното постановление санкционна
норма чл.76, ал.3 от ЗТМТМ предвижда, че на работодател, който не е декларирал в
Агенцията по заетостта в законоустановения срок наемането на работа на граждани на трети
държави, които не са получили разрешение за постоянно пребиваване на територията на
Република България и са членове на семейство на български граждани или на граждани на
Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или на Конфедерация Швейцария, които по силата на сключени
международни договори с Европейския съюз имат право на свободно движение, се налага
глоба, съответно имуществена санкция в размер 2 500 лв., а при повторно нарушение - от 2
500 до 5 000 лв. Субектът на процесното нарушение е особен и може да бъде само
физическо или юридическо лице, което има качеството на работодател. По смисъла на § 1,
4
т.1 от ДР на КТ, „работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице или негово
поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание
(предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство,
дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по
трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от
разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. В случая от
доказателствата по делото не се установява жалбоподателят да има качеството на
работодател по отношение на Х.Й., гражданин на Република Турция, притежаващ
разрешение за продължително пребиваване на територията на Република България като член
на семейство на български гражданин, на основание чл.24, ал.1, т.18 от ЗЧРБ. На 11.10.2022
г. той действително се е намирал на проверявания обект, но е бил командирован да работи
там от своя работодател „Н.“, регистриран в Турция, който го е осигурявал и му заплащал
трудовото възнаграждение. Впрочем това е установено и от самите контролни органи, които
също са приели, че работодател на турския гражданин е именно посоченото предприятие, а
не „Б.” ООД. В наказателното постановление при описание на нарушението и установените
факти, както и в диспозитива, е посочено, че жалбоподателят притежава качеството на
„местно лице“ по смисъла на § 1, т.12 от ЗТМТМ. Според дефиницията дадена в § 1, т.12 от
ЗТМТМ, „местно лице, приело на работа командировани или изпратени работници или
служители“ е лице, осъществяващо дейност на територията на Република България,
регистрирано по българското законодателство или по законодателството на друга държава -
членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, което за своята дейност
ползва услугите на командирован или изпратен работник или служител от държавите -
членки на Европейския съюз, или от трети държави. Както обаче се посочи, задължение да
декларира заетостта на членовете на семействата по чл.9, ал.1, т.5 от ЗТМТМ е предвидено
за работодателя в чл.36, ал.1 и ал.5 от ППЗТМТМ. Затова и един от документите, които
следва да бъдат подадени в дирекция „Бюро по труда“ е заверено от работодателя копие на
трудов договор, сключен по условията на българското законодателство, за длъжност с код
по НКПД, подписан от страните и съобразен с крайния срок на разрешеното пребиваване на
работника - гражданин на трета държава - чл.36, ал.1, т.3 от ППЗТМТМ. В наказващата
норма на чл.76, ал.3 от ЗТМТМ също е посочено особеното качество на субекта, който
подлежи на санкциониране - работодател. В акта и наказателното постановление не са
наведени факти, че „Б.” ООД гр.Момчилград притежава това качество, поради което няма
как да му бъде вменено нарушение по чл.76, ал.3 от ЗТМТМ. Жалбоподателят не е наел
самостоятелно турския гражданин Х.Й. по трудово правоотношение, не се явява негов
работодател, респ. деянието му не покрива признаците на процесното административно
нарушение. Предвид гореизложеното, атакуваното постановление следва да бъде отменено
като незаконосъобразно.
От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото,
а съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
5
присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. Ето защо и предвид отмяната на наказателното постановление, в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Текстът
на чл.63д, ал.2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В
случая е представен договор за правна защита и съдействие, по който е заплатено
договорено възнаграждение в размер на 600 лв., като от представителя на ответната страна е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това
възражение за основателно, тъй като делото не представлява фактическа и правна сложност,
а реално оказаната от пълномощника правна помощ се изразява в участие и процесуално
представителство в едно съдебно заседание. Заплатеният от жалбоподателя размер на
адвокатското възнаграждение надвишава минимално предвидения по Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като с оглед на
оказаната правна помощ, същият се явява несъразмерен и несъответстващ на критериите по
чл.36, ал.2 от ЗА (да е справедлив и обоснован). Затова следва да бъде намален до
предвидения в чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, а именно до размера на 550 лв.
Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ със седА.ще град София, именно
същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 09-2300003 от 03.02.2023 г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.КърджА., с което на основание чл.79, ал.4
вр. чл.76, ал.3 от ЗТМТМ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в
размер на 2 500 лв. на „Б.” ООД гр.Момчилград, ул.„Г.“ № ***, ЕИК *******, в качеството
му на местно лице по смисъла на § 1, т.12 от ЗТМТМ, за нарушение на чл.9, ал.2 вр. чл.9,
ал.1, т.5 от ЗТМТМ и чл.36, ал.1 и ал.5 от ППЗТМТМ.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр.София да заплати
на „Б.” ООД гр.Момчилград, ул.„Г.“ № ***, ЕИК *******, сумата от 550 лв.,
представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-КърджА.
по реда на глава 12 от АПК, в 14 -дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
6
Съдия при Районен съд – КърджА.: _______________________
7