Решение по дело №15827/2018 на Софийски градски съд

                 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                          гр. София, 23.07.2019 г. 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:                   

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени  Коджабашева

                                                  ЧЛЕНОВЕ: Станимира  Иванова

                                                   мл. съдия  Светлана  Атанасова

при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 15827 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 8.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 66519/ 2017 г. на Софийски районен съд, І ГО, 48 състав, са отхвърлени предявените от „С.В.” АД- *** /ЕИК ********/ срещу А.Х.А. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 689.04 лв., представляваща стойност на доставени ВиК- услуги през периода 9.05.2014 г.- 4.03.2017 г. в обект, находящ се в гр. София, ул.„********, клиентски № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление в съда /4.05.2017 г./ до окончателното й изплащане, и сумата 99.80 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 9.06.2014 г.- 4.03.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 31.05.2017 г. по ч.гр.д. № 28047/ 2017 г. на СРС, 48 състав.

Постъпила е въззивна жалба от „С.В.” АД- *** /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за признаване дължимостта на горепосочените суми, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна А.Х.А. /ответник по делото/ не изразява становище по повод подадената от ищеца въззивна жалба.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявените от „С.в.” АД установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД като недоказани и неоснователни- чл.272 ГПК.

Основателността на предявените по делото установителни искове е предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация на ответника да отговаря по същите. Поддържаният в този смисъл във въззивната жалба на ищеца довод за доказано облигационно правоотношение между страните е неоснователен.

Съгласно чл.193 от Закона за водите /ЗВ/, обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл.1, ал.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно- битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водо-снабдителните и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите съоръжения. Според дадената в § 1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието "потребители на ВиК- услуги“, това са юридически или физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл.3, ал.1 от приложимата Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в редакция- попр., бр.93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г. на ВАС на РБ- бр.41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г./ е указано, че потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени имоти /в този смисъл е и чл.2, ал.1 от Общите условия на ищеца/. Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник- чл.8, ал.1 и ал.3 от Наредбата.

При съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в процеса доказателства не може да бъде обоснован извод от въззивния съд, че ответникът А.А. има качеството потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал.1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ и чл.3, ал.1, т.1 вр. ал.2, т.2 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г., тъй като не е установено по делото, при доказателствена тежест, принадлежаща на ищеца /чл.154, ал.1 ГПК/, ответникът да притежава вещно право върху имота /право на собственост, право на строеж или право на ползване/. Доказателства за установяване притежанието на вещно право върху имота от страна на ищеца не са представени, въпреки дадените му в този смисъл с доклада по чл.140 ГПК указания. Липсват и каквито и да било данни и доказателства по делото в процесния имот да са доставени ВиК услуги- не са представени съставени от ищеца  карнети  за   доставката  на   такива   услуги,   представляващи-  според

                                            Л.2 на Реш. по гр.д.№ 15827/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в

 

нормата на чл.32, ал.4 от Наредба № 4/ 2004 г., документи, удостоверяващи по безспорен начин доставката на питейна вода и други услуги, в случай, че съдържат подпис на потребител, респ. волеизявление на същия, че е получил описаното количество вода през съответния период. В случая данни за начисляване стойността на такива услуги се съдържат само в заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза, въз основа на което, обаче, предвид доказателственото му значение и производния му характер, не могат да бъдат обосновани изводи за доказаност и основателност на исковете.

Неправилно е схващането на въззивника /ищец по делото/, че неподаването на писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК от страна на ответника го освобождава от процесуалното задължение да доказва обосноваващите спорното материално право факти и обстоятелства, и в частност- наличието на притежавано от ответника вещно право, обосноваващо извод за възникване на облигационно правоотношение с ищеца. В случая оспорване на претенциите се съдържа в подаденото в заповедното производство възражение по чл.414 ГПК, като при разпределяне на доказателствената тежест между страните в доклада по чл.140 ГПК районният съд е дал указания на ищеца за установяването на съществуващо между него и ответника облигационно правоотношение, от което черпи права, каквото доказване в случая изобщо не е проведено.

Тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, а доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили- чл.154 ГПК.

Така, при прилагане неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест не може да се приеме, че ищецът е легитимиран като кредитор, а ответникът- като длъжник по спорните вземания за цената на доставени в процесния имот ВиК- услуги. Исковете на „С.в.“ АД като недоказани и неоснователни следва да бъдат отхвърлени.

При тези съображения, поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора обжалваното отхвърлително решение, което е правилно, следва изцяло да бъде потвърдено.

Разноски за въззивното производство от въззиваемата страна не са поискани, поради което и такива с настоящото решение не следва да бъдат присъдени.

Водим от горното,  СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД

 

 

                                      Р       Е       Ш       И   :     

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 8.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 66519/ 2017 г. на Софийски районен съд, І ГО, 48 състав.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

 

 

                                                 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                           

 

 

 

                                                                    2.