РЕШЕНИЕ
№ 3833
гр. Пловдив, 18.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Таня Г. А.ова
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20215330114271 по описа за 2021 година
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск на Е. С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
Х., бул. „Х. Б.“ № *, етаж *, ап. *, представлявана от адв. С., срещу Ц. Т. Ц., ЕГН
**********, с адрес: село К., обл. П., ул. „Ц. К.“ № **, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищцата сумата от 12 000 ( дванадесет хиляди ) лева – главница по
запис на заповед, издаден на **** г., с падеж *** г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.03.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № *** от **** г. по ч.гр.д. № **** г. на РС-
Пловдив.
В исковата молба се твърди, че ищцата е кредитор по на запис на заповед. Иска се
уважаване на предявения иск и присъждане на разноски.
Ответникът Ц. Т. Ц., представляван от адв. Н., възразява за отхвърляне на иска.
Твърди, че страните са бивши съпрузи; че гражданският им брак е сключен на **** г.; че от
брака си имат дете Р. Ц. Ц., родена на **** г.; че по време на брака ответникът е работил в
чужбина, като е получавал с доходи, които са му позволявали да направи спестявания и да
закупи недвижим имот - УПИ ****, кв. *** по КРП на с. К., обл. П. Изложено е, че към ***
г. брачните отношения между страните са били разстроени, а почти всички спестявания на
ответника са се оказали вложени в имота, който имал статут на съпружеска имуществена
общност /СИО/. Твърди се, че съпрузите се разделили фактически през *** г., като по
искане на ответника на *** г. сключили брачен договор № ***, том **, per. № ***, нат.дело
№ *** г. на нотариус К. К., вписан с акт № ***, том * от ** г. на СВ - П. С него страните
прекратили възникналата СИО върху придобития по време на брака недвижим имот и две
МПС, като ищцата признала изключителния принос на ответника в придобиването на
недвижимия имот и на едното от двете МПС. Твърди се, че страните се съгласили, тъй като
ответникът работил в чужбина като международен шофьор, детето да остане да бъде
отглеждано от ищцата. В тази връзка тя поставила условие да бъде гарантирана със средства
1
за себе си и за спокойното отглеждане на детето, като за целта поискала от ответника да й
подпише процесния запис на заповед за сумата от 12 000 лева. Ответникът се съгласил, като
заповедта е издадена на *** г. във връзка и по повод на брачния договор. Страните се
уговорили, че ищцата ще може да ползва обещаната й сума, като ответникът й предостави
своя банкова карта, обвързана с банковата му сметка, по която работодателят му превежда
заплата и командировъчните. Така ответникът предал на ищцата своя банкова карта, за
опериране и теглене на суми от банкомат, със средствата по банкова сметка: **** при „Е.“.
Твърди се, че след като ответникът дал фактическата възможност на ищцата да получава
плащания по описания начин, тя предприела следните тегления на банкомат от банковата
сметка на ответника, а именно: 1) на **** г. - сумата от 400 лв. 2) на ***г. - сумата от 200 лв.
3) на ****г. - сумата от 400 лв. 4) на **** г.-сумата от400 лв. 5) на ***г. - сумата от 200 лв.
6) на *** г. - сумата от 400 лв. 7) на *** г. - сумата от 400 лв. 8) на *** г. - сумата от 400 лв.
9) на *** г. - сумата от 400 лв. 10) на *** г. - сумата от 100 лв. 11) на **** г. - сумата от 400
лв. 12) на **** г. - сумата от 100 лв. 13) на *** г. - сумата от 80 лв. 14) на **** г. - сумата от
400 лв. 15) на *** г. - сумата от 400 лв. 16) на **** г. - сумата от 200 лв. 17) на **** г. -
сумата от 400 лв. 18) на **** г. - сумата от 260 лв.; 19) на **** г. - сумата от 400 лв. 20) на
**** г. - сумата от 70 лв. 21) на **** г. - сумата от 400 лв. 22) на **** г. - сумата от 400 лв.
23) на **** г. - сумата от 300 лв. 24) на **** г. - сумата от 400 лв. 25) на **** г. - сумата от
200 лв. 26) на **** г. - сумата от 400 лв. 27) на **** г. - сумата от 200 лв. 28) на **** г. -
сумата от 400 лв. 29) на**** г. - сумата от 400 лв. 30) на **** г. - сумата от 400 лв. 31) на
**** г. - сумата от 400 лв. 32) на **** г. - сумата от 400 лв. 33) на **** г. - сумата от 200 лв.
34) на **** г. - сумата от 400 лв. 35) на **** г. - сумата от 400 лв. 36) на **** г. - сумата от
400 лв. 37) на **** г. - сумата от 400 лв. 38) на **** г. - сумата от 200 лв. 39) на **** г. -
сумата от 200 лв. 40) на **** г. - сумата от 400 лв. 41) на **** г. - сумата от 200 лв. 42) на
**** - сумата от 200 лв. Изложено е, че общо изтеглените суми възлизат на 13310 лева.
Междувременно бракът между страните е прекратен с развод по взаимно съгласие с решение
№ **** от *** г. гр.д. № *** г. на РС-П. В споразумението за прекратяване на брака
страните декларирали, че са уредили всички имуществени отношения с брачния договор от
*** г. и нямат никакви имуществени, финансови и други претенции помежду си. Твърди се,
че процесният запис на заповед е бил издаден във връзка с горното каузално отношение,
ищцата се е удовлетворила за вземането си по описания начин, като впоследствие е
декларирала, че няма претенции спрямо ответника.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи,
възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема исковата
претенция за иск за допустима, а разгледана по същество за неоснователна, като
съображенията за това са следните:
По реда на чл. 422 ГПК е предявен иск за вземане по запис на заповед. Записът на
заповед е ценна книга, представляваща менителничен ефект, при който качествата издател и
платец съвпадат. Освен ценна книга, записът на заповед е абстрактна сделка, с която
издателят поема безусловно обещание да плати определена сума пари. Абстрактния
характер на ценната книга определя положението, че задължението по записа на заповед се
ползва с относителна юридическа самостоятелност, като то е откъснато от каузалното
правоотношение, с оглед на което е поето. Принцип в гражданскоправните отношения,
намиращ отражение в редица конкретни правни норми, е забраната на неоснователното
обогатяване. Ето защо ценните книги на заповед по презумпция винаги имат каузално
правоотношение, иначе биха били противни и забранени от закона, който не би допуснал
поемане на задължение без да се получи нещо в замяна, респ. при отсъствие на намерение
да се дари другиго. Ето защо каузалното отношение по записа на заповед може да бъде
схванато и като юридическата причина (мотивът) едно лице да поеме безусловно
задължение към другиго. Каузалното правоотношение не е условие за действителността на
ценната книга, тя може да съществува в правния мир и при лисващо, недействително,
2
отпаднало или погасено каузално правоотношение. В тази връзка следва да се отбележи, че
ценните книги исторически възникват като платежно средство, поради което правната им
уредба е насочена към гарантиране права на приобретателите, т.е. на джиратарите. При
липса на каузално правоотношение, или пък ликвидирано такова, вземането по ценната
книга не се погасява. Абстрактният характер на ценните книги на заповед се заключва обаче
най-вече в това да се препятства възможността каузалното (вътрешното) правоотношение да
бъде противопоставено на добросъвестния приобретател, т.е. на новия кредитор по ценната
книга. Според чл. 465 ТЗ длъжниците по менителницата не могат да противопоставят на
приносителя възражения, които са основани на личните им отношения с издателя или с
някои от предходните приносители, освен ако приносителят е бил недобросъвестен при
придобиването на менителница. По аргумент от противното се извежда, че платецът може да
противопостави на приносителя каузалното правоотношение с издателя, ако приносителят е
бил недобросъвестен, т.е. ако е знаел за съществуването и съдържанието на каузалното
правоотношение. При записа на заповед фигурите на издател и платец съвпадат, поради
което каузално правоотношение по правило съществува в отношенията между издателя и
поемателя, който е първият по веригата приносител на ценната книга. Оттук следва, че ако
записът на заповед не е прехвърлен чрез джиро, длъжникът по него може да противопостави
на кредитора каузалното правоотношение, заради което е издадена самата ценна книга, той
носи обаче доказателствена тежест по установяването му в рамките процеса.
В разглежданата хипотеза за установяване на фактическата страна на спора са приети
писмени, гласни доказателства и е допусната експертиза. От представените по делото
писмени доказателства се установява, че страните са сключили граждански брак на **** г.,
който е прекратен с развод по взаимно съгласие с решение № *** от *** г. гр.д. № **** г.
на РС-Пловдив. Категорично се установява, че брачните отношения между страните са били
разстроени преди развода, поради което между тях е сключен брачен договор за уреждане на
имуществените отношения между съпрузите. Процесният запис на заповед е издаден на ***
г. – същата дата, на която е сключен брачният договор. Според показанията на свидетелката
Й. причина за разстройството на брака е изневяра от страна на ищцата; ответникът е
работил в чужбина като международен шофьор и регулярно осигурявал средствата за
издръжката на ищцата и роденото от брака дете; след изневярата отношенията между
страните се влошили, във връзка с което бил сключен брачният договор. Свидетелката сочи,
че ищцата поискала ответникът да й издаде процесният запис на заповед, за да си гарантира,
че той ще продължи да дава издръжка за нея и детето. Ответникът предоставил банкова
карта на ищцата, от която тя изтегляла парични суми от неговата банкова сметка. Съдът
напълно кредитира показанията на свидетелката като логични и последователни.
Обстоятелство, че свидетелката е майка на ищцата и въпреки това дава показания, които
напълно подкрепят наведените от ответника възражения е достатъчно показано за развилите
се между съпрузите имуществени и лични отношения. Свидетелката сочи, че банковата
карта е взета от ответника след като той е поел упражняването на родителските права. Съдът
не кредитира показанията на свид. И., тъй като с тях се пресъздават факти, които свидетелят
не е възприел лично, а са му съобщени от ищцата. Тези свидетелски показания
възпроизвеждат обяснения на страна, т.е. те не могат да бъдат ценени като достоверни. В
дадените пред съда обяснения ищцата не сочи разумно обяснение за това каква е била
причината ответникът да се задължи спрямо нея по силата на запис на заповед, като сочи, че
ответникът просто така и дал сумата по записа.
Съдът намира за напълно логични обясненията на ответника, а именно, че
задължението по записа на заповед е поето с оглед издръжката на детето, в контекста на
предстоящия развод и предвид обстятелството, че ответникът е работил в чужбина. Не може
да се приеме, тъй като не кореспондира с житейската логика, развитата от ищцата теза, че
едва ли не след като ответникът е разбрал, че тя му изневерява, докато той е работил в
чужбина, осигурявайки материалното благополучие на семейството, едва ли не без причина,
3
просто така като проява на добра воля, се е задължил да престира сумата от 12 000 лева в
нейна полза. Съдът изцяло кредитира обясненията на ответника, които се подкрепят от
показанията на свидетелката Й., приетата по делото ССч.Е, а и от обясненията на ищцата,
която признава, че е ползвала банкова карта на ответника.
При това положение съдът намира, че каузалното правоотношение, стоящо зад
записа на заповед е установено по делото. Ценната книга е издадена за обезпечение на
вземането за издръжката. Ответникът възразява, че е погасил поетото задължение, което
безспорно се доказва от приетата по ССч.Е. От нея се установява, че по времето, в което
ответникът е бил в командировка в чужбина от банковата му карта на територията на
Република България са изтеглени общо 9 910 лева, отделно същият е извършил общо десет
безкасови банкови превода към ищцата на стойност 3000 лева, сборът от тези суми
надхвърля размера на исковата претенция. Ето защо съдът приема, че искът подлежи на
отхвърляне в цялост. Вземането по записа е платено, а ответникът не дължи повторно
плаще.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът. Разноските възлизат
общо на сумата от общо 1420 лева, от които 400 лева за експертиза, 20 лева депозит за
свидетел и 1000 лева за адвокатско възнаграждение. Разноските за адвокат се доказват от
представения по делото договор за правна защита и съдействие, имащ характер на разписка,
в който е посочено, че възнаграждението е платено в брой. Съдът намира за неоснователно
наведеното от ищцата възражение за прекомерност на разноските за адвокат на ответника. В
случая съдебното дирене е приключило при действието на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред. ДВ бр. 68), като според чл. 7,
ал. 2, т. 4 минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 890 лева. В случая
се претендира адвокатско възнаграждение от 1000 лева, което е над минимума, но не е
прекомерно. Делото е както с фактическа, така и с правна сложност. Проведени са общо три
открити съдебни заседания, като ответникът е представляван от адв. Н. и в развилото се
заповедно производство, за което също се дължат разноски за адвокат. Ето защо съдът
намира, че искането за редуциране на разноските е неоснователно.
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск на Е. С. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. Х., бул. „Христо. Б.“ № *, етаж *, ап. * срещу Ц. Т. Ц., ЕГН
**********, с адрес: село К., обл. П., ул. „Ц. К.“ № **, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищцата сумата от 12 000 ( дванадесет хиляди ) лева – главница по
запис на заповед, издаден на **** г., с падеж *** г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от *** г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № *** от *** г. по ч.гр.д. № ***г. на РС-
Пловдив.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е. С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Х.,
бул. „Х. Б.“ № * да заплати на Ц. Т. Ц., ЕГН **********, с адрес: село К., обл. П., ул. „Ц.
К.“ № ** сумата от 1420 (хиляда четиристотин и двадесет) лева – разноски по водене на
делото за исковото и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-
Пловдив.
4
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п./________________
5