Определение по дело №1096/2009 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Предявен е иск за сумата в размер на 200000 лв. с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

Ищецът твърди в исковата молба, че е единствен наследник /брат/ на И. С. Б., б. ж. на гр. М., който починал в резултат на извършено от ответника по иска деяние по чл. 343 ал. З пр. 5 б. "б" пр. 1 във вр. с ал. 1 б. "в", във вр. с чл. 342 ал. 1 от НК. Сочи се в исковата молба, че с протоколно определение, постановено по НОХД № 15/09 г. по описа на Окръжен съд Кърджали, било одобрено постигнатото между Окръжна прокуратура Кърджали и процесуалният представител на подсъдимия- ответник по настоящото дело споразумение, с което на последният било наложено наказание при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК- лишаване от свобода за срок от 2 години и 6 месеца, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание било отложено за срок от 4 години. Определението влязло в сила на 19.01.2009 г. В резултат на извършеното престъпление, от деня на настъпване на смъртта на И. С. Б., за ищеца настъпили увреждания от неимуществен характер, изразяващи се в душевни болки и страдания от загубата на единственият му брат, лишен бил от братова връзка и обич, от единствена подкрепа. Увредено било и психическото му състояние. Моли на основание чл. 45 от ЗЗД ответникът да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 200000 лв., представляваща обезщетение за претърпÕни неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 23.10.2008 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски. Искът се поддържа в съдебно заседание. Сочи писмени и гласни доказателства. В съдебно заседание по реда на чл. 176 от ГПК ищецът обяснява, че работел в Испания от близо четири години и до сега. Към 23.10.2008 г. бил в Испания. С брат му И. живели в едно домакинство с родителите им, откакто били родени. Родителите им починали. Брат му И. живеел в М., а той в Испания. Бил безработен и това била причината да замине на работа в Испания. На Новата 2008 г. и през м. юли 2008 година бил в България да види И. как е, как живее, а през лятото ходили на море като ищеца поел разходите. Винаги поддържали контакти по телефона. Твърди, че се грижел за И. като негов по- голям брат, оказвал му финансова и морална подкрепа. Самият той също получавал такава подкрепа от брат си. Обяснява, че между тях не е имало конфликти, обичали се, заедно израснали, поддържали добри братски взаимоотношения, взаимно си помагали, имало дълбока емоционална връзка между тях. Завършили заедно Минно- геоложкия университет в София. Когато работел в Испания, ищецът изпращал всеки месец пари на брат си, тъй като възможностите му били по- големи. Предоставил на брат си своя автомобил да го ползва. След смъртта на майка им, направил опит да взема брат си в Испания, където да работи. Брат му бил при него на гости през 2006 г. за една седмица в Испания.

Ответникът Л. Д. К. чрез пълномощника си адв. Е. П. в писмения отговор на исковата молба изразява становище за недопустимост на предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Счита, че ищецът не е активно легитимиран да предяви иск за неимуществени вреди, тъй като право да претендират такова обезщетение имат определен кръг лица, от които са изключени братята и сестрите на пострадалото лице. В този смисъл била константната съдебна практика и въпросът бил решен с Постановление № 4/1961 г. на ПВС,чието прилагане било задължително за съдилищата. Лицата, които имали право на обезщетение за неимуществени вреди, бил посочен изчерпателно и в Постановление № 5/1969 г. на ПВС и Постановление № 2/1984 г. на ПВС, като от тези лица били изключени братята и сестрите. Тези Постановления на ПВС не били отменени, били действащи и задължителни за съдилищата. Поради това и ВКС в Определение № 212/22.04.2009 г. по ч. гр. дело № 216/2009 г. на ВКС е акцентирал върху съществуващата задължителна съдебна практика в тези Постановления на ПВС. Поддържа се също, че предявеният иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД е и неоснователен. Не се установявало ищецът да е претърпял неимуществени вреди, вследствие на извършено от ответника престъпно деяние. Размерът на исковата претенция бил неимоверно завишен и не отговарял на действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, не бил съобразен с практиката на съдилищата и с принципа на справедливостта, провъзгласен в чл. 52 от ЗЗД. В отговора не се оспорва, че ответникът по иска сключил споразумение с Окръжна прокуратура-Кърджали, като се е признал за виновен, в това че на 23.10.2008 г. по време на управляване на лек автомобил нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на И. С. Б. от М., с ЕГН *, като след деянието е избягал от местопроизшествието- престъпление по чл. 343 ал. 4 пр. 1 във вр. с ал. З пр. 4 б. "б" пр. 1 във вр. с ал. 1 б. "в" във вр. с чл.3 42 ал. 1 от НК, което било одобрено от съда с определение от 19.01.2009 г. по НОХД дело № 15/2009 г. по описа на Окръжен съд Кърджали, като на ответника било наложено наказание от две години и шест месеца „лишаване от свобода" при условията на чл. 66 ал. 1 от НК, като изтърпяването на наказанието било отложено с пет годишен изпитателен срок и две години и шест месеца лишаване от право да управлява МПС, считано от датата на отнемане на свидетелството за правоуправление, както и възпитателната работа, възложена на кмета на община М.. В отговора са направени доказателствени искания и са посочени доказателства.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Не се спори по делото, че ответникът по иска на 23.10.2008 г. причинил по непредпазливост смъртта на И. С. Б., за което по НОХД № 15/2009 г. по описа на Окръжен съд- Кърджали по одобрено споразумение по реда на чл. 384 във вр. с чл. 382 ал. 7 от НПК, бил признат за виновен и на основание чл. 343 ал. 3 пр.5 б. „б” пр.1 във вр. с ал. 1 б. „в”, чл. 342 ал. 1, чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК бил осъден на наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и шест месеца, както и „лишаване от право” да управлява МПС за срок от две години и шест месеца, като на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода” за срок от четири години, а на кмета на Община М. е възложена възпитателна работа по отношение на осъдения. От приложеното по делото удостоверение за наследници с № 032767/29.10.2008 г., издадено от Община Пловдив се установява, че след смъртта на И. С. Б. на 24.10.2008 г., е останал единствен негов наследник по закон- А. С. М.- брат, ищец в настоящото производство.

По делото са разпитани две групи свидетели. Посочените от ищцовата страна М. В. и Ф. М. твърдят, че между двамата братя била изградена трайна емоционална връзка, не са имали конфликти, разбирали се, обичали се, уважавали се, и макар разделени, взаимно си помагали като ищецът, който бил по- добре финансово, повече помагал на брат си.Свидетелите, посочени от ответната страна Т. М. и Н. И. твърдят, че двамата братя били в лоши отношения и не са се разбирали.

От приложеното удостоверение рег. № 7784/06.07.2009 г. на ОД на МВР- Кърджали се установява, че ищецът в периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2008 г. се е завръщал в страната общо 9 пъти.

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема предявения иск за неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Съображенията на съда за това са следните:

Предявен е иск за обезщетение на неимуществени вреди от смъртта на брат на увредения, причинена по непредпазливост от ответника по иска при ПТП с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Така предявения иск следва да се отхвърли, тъй като при причинено непозволено увреждане с правото на иск по чл. 45 ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди разполагат лицата от кръга на най- близките на пострадалия в случай на неговата смърт, очертан от разясненията, дадени с ППВС № 4/1961 г., допълнено с ППВС № 5/1969 г. и ППВС№ 2/1984 година. В Постановление № 2 от 30.XI.1984 г. на Пленума на ВС е посочено, че при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане, не се дължи обезщетение за неимуществени вреди на други лица извън кръга на тези, посочени в Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на ВС. Пленумът приема, че обезщетението за неимуществени вреди възмездява главно страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредения вследствие увреждането. Тъй като неимуществените вреди са неизмерими в пари, а увредените лица са в различни отношения с пострадалия, Пленумът е приел ограничителни критерии за определяне на лицата, имащи право на обезщетение. Следващото се обезщетение за неимуществени вреди, както и кръгът на лицата, които имат право на такова, се определят по принципа на справедливостта- само най- близките на пострадалия в случай на неговата смърт, а това са неговите възходящи, низходящи и съпруг. Пленумът е възприел като разграничителен критерий прякото и непосредствено родство по права линия и съпружеската връзка. Всички други лица извън този кръг, включително и братята, и сестрите, възходящите от втора и по- горна степен и низходящите внуци и правнуци, са изключени, защото родствената връзка между тях не е така близка и пряка, както е при роднините по права линия, с оглед съществената разлика на неимуществените вреди от имуществените вреди. Братята и сестрите не са в кръга на лицата, имащи право да претендират обезщетение за неимуществени вреди на посоченото правно основание. Впрочем, налице е задължителна съдебна практика при определяне кръга на засегнатите най- близки лица на починалия. Поради това не следва да се приема, че ищецът по настоящия деликтен иск, е претърпял неимуществени вреди, които да подлежат на обезщетяване по реда на чл. 45 от ЗЗД, поради което предявения иск следва да се отхвърли.

При този изход на делото следва ищецът да заплати на ответника по иска направените разноски по делото в размер на 320 лв.

Водим от изложеното съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от А. С. М. от гр. М. с ЕГН *, с адрес за призоваване гр. М., У. „Г.” х. х, иск с цена 200000 лв., представляващи неимуществени вреди с правно основание чл. 45 от ЗЗД против Л. Д. К. от гр. М. с ЕГН *.

ОСЪЖДА А. С. М. от гр. М. с ЕГН * да заплати на Л. Д. К. от гр. М., У. „С. С.” № х В.х . х. х с ЕГН *, разноски по делото в размер на 320 лв.

Решението може да се обжалва пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: