Р
Е Ш Е Н И Е
№
260021
гр.
Габрово, 23.02.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Габровският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари, две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМОНА МИЛАНЕЗИ
при участието на секретаря Весела
Килифарева, като разгледа докладваното от председателя гр. д. № 30 по описа на
съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз
основа на подадена искова молба от Т.Е.Д., Л.Г.Л., Е.Д.Л., чрез адв. В. О. против
ЗК "Лев Инс" АД, гр. София, р-н Лозенец, бул.
"Черни връх" № 51Д.
Ищците
твърдят в исковата молба, че на 08.10.2016 г., на път І-5, П.Р.управлявал
товарен автомобил с рег. № РВ0691МТ, като в района на км. 139 + 800 изгубил
контрол върху управлявания автомобил и навлязъл в насрещната лента, в следствие
на което реализирал ПТП с насрещно движещия се ЛА "Фиат, рег. № ЕВ0078ВА,
управляван от Е.О.Д., в резултата на което причинил по непредпазливост
смърт на Д..
Починалият Д.
е племенник на
ищцата Т.Е.Д. и внук на Л.Г.Л. и Е.Д.Л.. Емоционалната връзка между
ищците и починалия била изключително силна, като неочакваната му смърт довела
до продължителни морални страдания.
Лелята на починалото лице го приемала като свое
собствено дете. След смъртта му, в продължение на една година всеки ден
посещавала гроба му. Превърнала се печален и скръбен човек и не можела да се
отдели от гробищата, което било единственото й утешение. Починалият ходел с нея
на екскурзии, споделяли семейни празници и вечери. Имали силна духовна и
емоционална връзка. След смъртта му
имала проблем със съня, сънувала кошмари, плачела от нелепата загуба на
племенника си.
Бабата и дядото
също имали силна емоционална връзка с внука си и след смъртта му и тежко
преживели загубата му. След смъртта му били съсипани. При бабата се появили
проблеми със сърцето и кръвното й, затворила се в себе си и имала проблеми със
съня. Непрекъснато плачели и се затворили в себе си.
Ищците понасяли
много тежко смъртта на Д.. Същите са от кръга лица, които са легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане смърт на
близък. Излагат се доводи в подкрепа на това твърдение. Връзката между ищците и
починалото лице била силна, характеризираща се с взаимна обич, уважение и
емоционална близост.
МПС-то
причинило смъртта на Д., било застраховано по застраховка "гражданска
отговорност" при ответното дружество, видно от полицата в констативния
протокол за ПТП. С молба с вх. № 13900/23.10.2019 г. са сезирали
застрахователя с искане за изплащане на
обезщетение, но до момента такова не е платено.
Молят да се
осъди ответното дружество, в качеството на застраховател по застраховка
"гражданска отговорност" относно МПС -товарен автомобил, чийто водач
е виновен за настъпилото на 08.10.2016 г. ПТП да заплати на всеки от тях сумата
от по 100 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди - морални
болки и страдания от смъртта на техния племенник/ внук Е. Д., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумите. Претендират се разноските по делото.
В постъпилия
отговор ЗК "Лев Инс" АД оспорва
предявените искове. Оспорват се всички твърдения на ищците. От исковата молбата
не се установявало, че ищците следва да получат обезщетение за неимуществени
вреди, поради възникнала особена близост. Ищците не са от най -близкия кръг на
пострадалия и не се доказва да са имали особена връзка с пострадалия, която да
ги легитимира да предявяват настоящата претенция. Излагат се подробни доводи в
подкрепа на оспорването. Оспорва се механизма на ПТП-то и причинната връзка между
ПТП-то и телесните увреждания довели до леталния край. Оспорва се размера на
исковите претенции, както и претенцията за присъждане на законна лихва.
Претендират се разноските по делото.
В проведените
съдебни заседания, процесуалният представител на ищците, адв. О., поддържа
исковата молба и моли предявените искове да се уважат изцяло. Ответникът по
иска, чрез процесуалния си представител юр. Ч., оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. И двете страни претендират разноските по
делото.
Габровският
окръжен съд като изслуша твърденията на
страните и като прецени събраните по делото доказателства, а именно: препис –
извлечение от акт за смърт от 10.10.2016 г., психологични становища за тримата
ищца изготвени от Г.И.– магистър психолог, амбулаторен лист 863/17.09.2019 г.,
3-бр. отговор на заявени претенции от ищците до застрахователното дружество,
присъда № 32 от 01.06.2018 г. по НОХД № 36/2018 г. на ГбОС, решение № 235 от
25.10.2018 г. по ВНОХД № 273/2018 г. и решение № 12 от 02.07.2019 г. по НД №
1198/2018 г. на ВКС, удостоверения за семейно положение на тримата ищци,
събраните гласни доказателства, както и приетата съдебно -психиатрична
експертиза, приема за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и от
представените по делото писмени доказателства се установява, че с влязла в сила
присъда № 32/01.06.2018г., постановена по НОХД № 36/18г. по описа на ГбОС, П.И.Р.е
признат за виновен в това, че на 08.10.2016 г., по път І-5, км. 139+800, пътен
участък между с. Донино, общ. Габрово и разклона за с. Лесичарка, при
управление на МПС-товарна композиция влекач „Мерцедес Актрус“, с рег. №
РВ0691МТ и прикачено ремарке с рег. № РВ1494ЕВ, нарушил правилата за движение
по пътищата – чл. 8, аб. 1, чл. 15, ал. 1, чл. 16, ал. 1, т. 1, чл. 20, ал. 1 и
2 от ЗДвП и чл. 67, ал. 1, чл. 63,ал. 2, т. 1, чл. 68,т. 1 от ППЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на Е.О.Д. ***, поради което е осъден на две
години лишаване от свобода.
Не е спорно и се установява от
представените доказателства, че към 08.10.2016г. за МПС-то е имало сключена
застраховка със ЗК "Лев Инс" АД по задължителна отговорност
„Гражданска отговорност“ на автомобилисти, с начална дата 21.04.2016 до
20.04.2017 г. и полица BG/22/116000 564591.
Не е спорно, а и видно от приетите
удостоверения за родствени връзки, починалият Е.Д. е племенник на ищцата Т. Е. Д.
– удостоверение с изх. № 580/26.10.2020 г., а на Л.Л. и Е.Л. е бил внук –
удостоверения с № 581 и № 582 от 26.10.2020 г.
Не е спорно, че ищците са предявили пред
ответното дружество претенция по реда на чл. 380 от КЗ, като с писма с изх. № 9558/13.11.2019 г., № 9559/13.11.2019
г. и № 9560/13.11.2019 г. застрахователят е отказал да им изплати обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Е.Д..
От свидетелските показания на св. К.В.се
установява, че знае за настъпилото ПТП, в което починал Е.Д.. Т. била леля на
починалото лице, което за нея било като дете. Чрез нея тя познава цялото
семейство, защото били съученички. Е. Д. бил най -хубавото нещо в живота им,
защото бил единствен внук и по здравословни причини единствен племенник на
лелята. От раждането на Е.всички живеели заедно, след смъртта му всички били
съсипани и това е рефлектирало върху здравето им. Всички били в едно
домакинство. В годините не може да каже колко често е ходила у тях, но поне
веднъж на две седмици или десет дни. Е.полагал и грижи за бабата, дядото и
лелята и те били взаимни.
От свидетелските показания на св. П.В.се
установява, че знае за злополуката. Е.бил едно дете и всички го гледали, и
бабата, и дядото, и лелята. Смъртта му им се отразила много зле, психически се
разстроили. Животът им се обърнал на 360 градуса, не преставали да ходят на
гробищата. Тя живеела в една и съща
кооперация, на 2 етаж били те и бабата и дядото. Детето отраснало при тях,
имало всичко. Майката и бащата били в отделно, но в таванско помещение. Момчето
било навсякъде. Момчето помагало на баща си, който имал фирма за производство
на хляб. В този дом живеел. Преди това учил в Търново, а после във Варна
магистратура. Непрекъснато се грижел за тях, каквито и проблеми да имало, той
им помагал, на лекар ги карал. Били привързани към него и той към тях.
От
заключението на вещото лице по приетата съдебно -психиатрична експертиза се
установява, че при ищците са настъпили процеси, които могат да се квалифицират
като посттравматично стресово разстройство, като се потвърждава наличие на
причинна връзка с настъпилото ПТП на 08.10.206 г. Вследствие на ПТП-то ищците
са изпитвали неприятни преживявания дали отражение в емоционален план -
неспокойствие, тревожност, подтиснато настроение, безсъние, емоционална
отчужденост, притъпяване на чувства. Изявата на симптомите се проявяват до
месец след психотравмата и претърпяват затихване до шест месеца. Няма данни за
усложнение в здравословното (психично ) състояние вследствие психотравмата
причинена от последиците на ПТП-то.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Съдът е сезиран
с обективно и субективно съединени искове с правно осн. чл. 493, ал.1, т. 1 от КЗ и чл. 52 от ЗЗД, тъй като се претендира обезщетение за неимуществени вреди
от наследниците на пострадал при ПТП, от застрахователя на деликвента. Исковата
молба е допустима, доколкото във вр. с чл. 498, ал. 3 от КЗ е проведена
процедурата по чл. 380 от КЗ и на ищците
в тримесечен срок не е изплатено обезщетение.
В тежест на
ищците е да установят правопораждащите факти и обстоятелства, от които
произтича претенциите им, а именно всички елементи от фактическия състав на
непозволено увреждане - противоправно действие, извършено от водача на лекия автомобил изразяващо се в нарушаване на
правилата за движение и връзката им с процесното ПТП; настъпила смърт в
следствие на ПТП на Д.,
причинно-следствена връзка между деликта и вредите. Доколкото на осн. чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, същата е
задължителна относно приетото по отношение на извършване на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. С оглед изложеното следва да се приеме за
установено с присъдата по НОХД № 36/18г. по описа на ГбОС - че водачът на
застрахованото при ответното дружество МПС е причинил виновно ПТП, при което е
причинил смъртта на Е. Д..
Не
е спорен факта, че ищците Л.Л. и Е.Л., са баба и дядо на починалото лице, т.е.
низходящи от втора степен, а Т.Д. е негова леля. За уважаване на исковите
претенции ищците следва да докажат, че са претъпели болки и страдания в
следствие на смъртта на Е. Д. - техен внук, респ. племенник, както и
създадената изключителната емоционална връзка между тях и починалото лице, доколкото
същите са от разширения кръг легитимирани лица, които могат да претендират
обезвреда на неимуществените вреди по смисъла на Тълкувателно решени №1/2016 от 21.06. 2018г. на
ОСНГТК на ВКС, с което с прие, че е справедливо от гледна точка на чл. 52 от ЗЗД и
други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат
обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна,
трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят
морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките, и се обяви за загубило
сила ППВС №2/30.11.1984г.
С горепосоченото Тълкувателно решение обаче не се дава неограничена възможност за присъждане на
обезщетения за неимуществени вреди винаги и на всички близки на починалия,
които страдат от смъртта. Смисълът на тълкувателното решение е изрично
поставеното в него изискване за изключение, породило връзка, трайна и дълбоко
емоционална, отличаваща се от обичайните. Това изключение налага в тези случаи
- за разлика от обичайните житейски ситуации, ищците да са най-близки или сред
най-близките на починалия, а не съпругата, низходящите или възходящите му. Такова
изключение напр. ще е налице, ако починалият е нямал друго семейство освен ищците
и заедно, споделяйки едно домакинство, са изградили отношения, заместващи тези
между най-близките - съпруг, низходящи, възходящи. Възможно е напр. поради
определени житейски обстоятелства племенника и леля да са изградили отношения,
сходни на тези между най-близки кръвни роднини /останали без родители,
споделяли трайно общо домакинство, при взаимна помощ и грижа/, ако лелята е поела
заместваща родителска грижа.
От събраните гласни доказателства по делото настоящият
състав не споделя твърденията, изложени в исковата молба. Безспорно е, че между
ищците - баба и дядо и техния внук, починал при настъпилото ПТП, са поддържани
традиционните и общоприети добри взаимоотношения, изразяващи се във взаимна
грижа -починалият младеж се е грижел в рамките на обичайните за
традиционното българско семейство отношения, за своите баба и дядо - водил ги е
на лекар, пазарувал им е и те са полагали грижи за него доколкото е бил
единствен внук и са живеели в една кооперация. Установи се, че приживе ищците
не са живели в едно домакинство, като обичайно за българското семейство бабата
и дядото са полагали грижа за внук си, съответно и лелята. Починалият внук,
респ. племенник е живеел в домакинството на родителите си и не се установява,
бабата, дядото или лелята да са били поели заместваща родителска грижа по
отношение на същия. При разпределената доказателствена тежест в хода на
производството не се установи, че причинените морални болки и страдания
нахвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за тези родствени
връзки, което се потвърждава и от приетата по делото съдебно - психиатрична
експертиза. Видно от същата е съвсем нормално възприето като психо- емоционално
изявление на травмата настъпилото събитие от страна на ищците, като не се
наблюдава болестно или каквото и да било различно от обичайното, при настъпване
на конкретното събитие, състояние или заболяване, поради което не са налице
условията, при които да бъде изплатено обезщетение извън кръга на най -
близките роднини на пострадалия. В настоящия случай не следва да се уважат
предявените искове за присъждане на обезщетение и съответно акцесорните искове
за лихви, тъй като не е доказана особена и изключителна житейска връзка,
отличаваща се от обичайната, между ищците и починалия. Не беше установено
изключението, визирано в ТР № 1 от 21.06.2018 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС, поради което исковете и на тримата ищци, като недоказани следва
да бъдат отхвърлени.
С
оглед изхода на делото в полза на ответното дружество следва да се присъдят
поисканите разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лв., на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Воден
от гореизложеното, Габровският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск от Т.Е.Д., ЕГН ********** против ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********,
гр. София, р-н Лозенец, бул. "Черни връх" № 51Д, в качеството на застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" на МПС- влекач Мерцедес, с рег. № РВ0691МТ,
чийто водач има вина за настъпило на 08.10.106 г. ПТП, при което е причинена
смъртта на нейния племенник Е.О.Д., с пр. осн. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ и чл. 52 от ЗЗД, за сумата от 100 000 (сто хиляди)
лева представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателно й
изплащане, като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск от Л.Г.Л. , ЕГН ********** против ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********,
гр. София, р-н Лозенец, бул. "Черни връх" № 51Д, в качеството на застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" на МПС- влекач Мерцедес, с рег. № РВ0691МТ,
чийто водач има вина за настъпило на 08.10.106 г. ПТП, при което е причинена
смърт на нейния внук Е.О.Д., с пр. осн. чл. 493, ал.1, т. 1 от КЗ и чл.
52 от ЗЗД, за сумата от 100 000 (сто хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателно й
изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск от Е.Д.Л. , ЕГН ********** против ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********,
гр. София, р-н Лозенец, бул. "Черни връх" № 51Д, в качеството на застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" на МПС- влекач Мерцедес, с рег. № РВ0691МТ,
чийто водач има вина за настъпило на 08.10.106 г. ПТП, при което е причинена
смърт на нейния внук Е.О.Д., с пр. осн. чл. 493, ал.1, т. 1 от КЗ и чл.
52 от ЗЗД, за сумата от 100 000 (сто хиляди) лева,
представляваща претърпени обезщетение за неимуществени вреди ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателно й
изплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Т.Е.Д., ЕГН **********, Л.Г.Л. , ЕГН **********
и Е.Д.Л. , ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ НА ЗК "Лев Инс" АД, ЕИК *********,
гр. София, р-н Лозенец, бул. "Черни връх" № 51Д, разноските по делото
в размер на 300 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: