№ 143
гр. Велико Търново, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.
ГРИГОРОВ
ДИАНА ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Атанаска Ст. Иванова
в присъствието на прокурора Светлана Пенчева Иванова (АП-Велико
Търново)
като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Наказателно дело за
възобновяване № 20214000600328 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид
следното:
Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК.
Образувано е по искане от осъдения М.А. за възобновяване на
наказателното производство по НОХД № 624/2020 г. по описа на Русенски
районен съд. В искането се твърди, че е бил лишен от възможността да
сключи споразумение пред РРС. Бил подведен от адвоката си, който го
посъветвал да не се признава за виновен.
В съдебното заседание пред ВТАС служебно назначеният защитник
на осъдения - адв. П. поддържа искането за възобновяване и моли то да бъде
уважено на две основания. Първото е нарушено право на защита, поради
липса на консенсус между осъдения и защитникът му в производството по
НОХД 624/2020г. на РРС и второто – делото е разгледано пред въззивния съд
– РОС в отсъствието на осъдения. Поради изложеното твърди, че са
1
допуснати съществени процесуални нарушения и моли производството по
делото да бъде възобновено.
Представителят на Великотърновска апелативна прокуратура счита,
че не са налице основания за възобновяване на наказателното производство.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения. Ако от едното
твърдение може да се извлече претенция за явна несправедливост на
наложеното наказание то такава не е налице, тъй като решаващите съдилища
са съобразили всички относими към наказателната отговорност
обстоятелства, а наложеното наказание е в минимален размер. Не са налице
предпоставки за приложението на чл. 55 от НК, но такова не се и претендира.
Твърдението на осъдения, че бил подведен от адвоката си според
представителя на обвинението не е предмет на разглеждане в настоящото
производство, тъй като касае договорни отношения между адвокат и
подсъдим, а адвокатът е лично избран. Моли искането на осъдения да бъде
оставено без уважение.
Осъденият М.А. моли молбата му да бъде уважена. Твърди, че е бил
подведен от адвоката си, че ще получи оправдателна присъда. В правото си на
лична защита заявява, че иска по отношение на претенцията му, че делото е
разгледано в негово отсъствие пред въззивната инстанция делото да бъде
изпратено по компетентност на ВКС.
Великотърновският апелативен съд, след като обсъди наведеният в
искането довод за възобновяване, взе предвид становището на страните от
съдебното заседание, намери за установено следното:
С присъда № 260012 от 10.09.2020 г. постановена по НОХД №
624/2020 г. състав на Русенски районен съд е признал подсъдимия М. Ц. А. за
виновен в това, че на 21.09.2018г. в условията на опасен рецидив отнел чужда
движима вещ – мобилен телефон „Самсунг“ на стойност 330 лв. от
владението на Д. С., без негово съгласие и с намерението противозаконно да
го присвои, поради което и на основание чл. 196 ал. 1 т.1 вр. чл. 194 ал.1 от
НК му е наложил наказание три години лишаване от свобода при строг
първоначален режим.
По жалба от защитникът на подсъдимия - адв. Т. във Русенски
окръжен съд бил образувано ВНОХД № 42/2021 г. С решение № 46 от
26.04.2021 г., първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло.
2
Решението е влязло в законна сила на 26.04.2020г.
Искането за възобновяване е процесуално допустимо, тъй като е
подадено от лице, попадащо в кръга на лицата по чл. 420, ал. 2 от НПК, срещу
влязъл в сила съдебен акт от визираните по чл. 419 ал. 1 от НПК. Искането е
подадено в срок, тъй като А. е бил обявен за общонационално издирване и му
е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ с определение от
12.10.2020г още в хода на производството пред първия съд. Същият е
задържан от служители на ПКП на 19.08.2021г. Това е началният момент, от
който лицето е узнало за влизане в сила на присъдата. Искането за
възобновяване е подадено на 13.09.2021г., поради което е спазен предвидения
от закона шестмесечен срок.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
Производството пред първоинстанционният съд по НОХД 624/2020г. на
РРС е протекло по общия ред. В това производство А. е бил представляван от
договорно избран защитник – адв. Д. Т.. Видно от приложеното по ДП
пълномощно/ стр. 114/ защитникът е бил лично упълномощен. В първото по
делото разпоредително заседание пред първостепенния съд А. е бил със своя
упълномощен адвокат. Не е направено изявление за наличие на желание
производството да продължи по някоя от диференцираните процедури.
Такова изявление не е направено и в първото по делото съдебно заседание
след разпоредителното такова. В принципен план, споразумението е една от
предвидените в процесуалния закон диференцирани процедури, която е
въведена като приемлив компромис между интересите на държавното
обвинение и интересите на обвинения в извършване на престъпление от общ
характер. Последният признава фактите по обвинението и своето виновно
поведение, приемайки да бъде наказан с наказание, договорено по вид и
размер между неговия защитник и прокурора, като се отказва от процедурата
по разглеждане на делото в съда, в която прокурорът е длъжен да докаже
неговата вина. В замяна обвиненото лице очаква по-благоприятно
наказателноправно третиране. Необходима предпоставка за сключване на
споразумение е привлеченото към наказателна отговорност лице да признае
вината си в извършване на конкретното престъпление, за което е обвинен,
като признанието следва да е направено доброволно, без волята на лицето да е
опорочена чрез някаква форма на принуда, то да е направено съзнателно -
3
лицето да разбира повдигнатото му обвинение и факта, че прави
самопризнание. Видно от протоколите от съдебни заседания в нито един
момент до приключване на съдебното следствие А. не е направил изявление,
че желае да сключи споразумение с представителя на обвинението. Такова
изявление не е направено и от защитника му. Ето защо твърдението на
подсъдимия за нарушено право на защита е неоснователно. Защитната линия,
следвана и от подсъдим и защитник в хода на производството пред първата
инстанция е била – пледиране за невинен. Отделно от това от протокола на
нито едно съдебно заседание не е отразено да е налице противоречие в
избраната линия на защита между защитник и подсъдим, вместо което
многократно подсъдимият е заявявал, че се присъединява към казаното от
неговия защитник, а в правото си на лична защита е заявил, че не е извършил
кражбата, като същото изявление е направил и в правото си на последна дума.
Поради изложеното и твърдението на служебния защитник на осъдения за
наличие на противоречие в линията на защита е неоснователно. Доводите в
искането за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
изразяващо се в нарушение правото на защита на А. са лишени от основание.
Второинстанционният състав изключително внимателно и задълбочено
е коментирал процесуалните действия на предходната инстанция при
допускане, събиране и анализ на доказателствата и доказателствените
средства. Не е констатирал допуснати нарушения. Правилно е прието, че
събраните доказателства са достатъчни за правилното решаване на делото.
Доколкото имплицитно от твърдението, че е бил лишен от
възможност да сключи споразумение, може да бъде изведено твърдение за
явна несправедливост на наложеното наказание, с оглед обстоятелството, че
принципно споразумението предпоставя по- благоприятно наказателно-
правно третиране, то следва да се отбележи следното: Отмереното от
първоинстанционният съд наказание три години лишаване от свобода,
потвърдено с въззивното решение е съобразено с обществена опасност на
деянието, както и с обществената опасност на А.. Съдилищата освен степента
на обществената опасност на деянието и деецът са отчели и наличните
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Като отегчаващо вината
обстоятелство първият съд е отчел миналите три осъждания на А., фактът, че
налаганите до този момент наказания не са оказали своята възпиращ ефект
върху него. Въззивният съд е коригирал оценъчната дейност на първия съд,
4
като е посочил, че не следва да се вземат предвид осъжданията, включени в
по- тежко наказуемата квалификация „опасен рецидив“. Отчетени в
допълнение от въззивния съд са невъзстановяването на вредите размера на
причинената вреда. Едновременно с това въззивният съд е отчел и
смекчаващи вината обстоятелства – ниската стойност на предмета на
престъпление, частичните признания на подсъдимия, младежката му възраст.
Така законосъобразно въззивният съд е направил преценка за превес на
смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства, което му е дало
основание да потвърди наложеното от първия съд наказание, което е
ориентирано към предвидения от закона минимум. Въз основа на изложеното
до тук Великотърновският апелативен съд не намира, да е налице явна
несправедливост на наложеното наказание в хипотезата на чл. 348 ал. 1 т. 3 от
НПК.
Поради всичко изложено, ВТАС не намира, да са налице основания за
възобновяване на делото по чл. 422 ал. 1 т. 5 във вр. с чл. 348 ал. 1 т.1 и т.3 от
НПК.По отношение на искането по чл. 423 ал. 1 от НПК, компетентен е ВКС
съгласно чл. 424 ал. 2 НПК.
Тъй като в съдебно заседание в правото си на лична защита осъденият
изрично направи изявление, че желае ВКС да разгледа искането му по чл. 423
от НПК, то след приключване на настоящото производството, делото следва
да се изпрати на ВКС на РБ за преценка по компетентност.
По изложените съображения, Великотърновският апелативен съд :
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането на осъдения
М. Ц. А. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №
42/2021 г. по описа на Русенски окръжен съд и НОХД 624/2020г. по описа на
Русенски районен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6