Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 157/17.10.2018г.
гр.Девня
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, II състав, в публично съдебно заседание, проведено на
26.09.2018г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при
участието на секретаря Петя Симеонова., като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 148 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са в условията на обективно кумулативно съединяване искове, намиращи правното си основание в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК.
Обстоятелствата,
от които произтичат твърденията на ищеца са :
В
исковата си молба ищецът ***, твърди, че на 27.12.2016 г. между ответника Б.Н.Б.,
ЕГН **********, в качеството на заемател и ***в качеството на заемодател е
сключен договор за паричен заем № ***за сумата от 300 лв., който се усвоява в
търговски обект от клоновата мрежа на ***Договорът е сключен при спазване на
разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/, като договарянето било чрез средства за комуникация от разстояние и
договорът бил сключен във формата на електронен документ. Подписвайки договора
за заем заемателят удостоверявал, че е запознат предварително от заемодателя с
преддоговорна информация, предоставена под формата на Стандартен Европейски
формуляр и Общи условия, приложими към договор за паричен заем, който има за
предмет предоставяне на финансови услуги от разстояние. Сумата е следвало да се
върне от заемателя на пет месечни погасителни вноски, всяка от които в размер
на 83,76 лева, включващи първоначална главница, договорна лихва и такса за
експресно разглеждане. За ползването на предоставената заемна сума Б.Н.Б. дължи
договорна лихва в размер, посочен в договора, като за периода 26.01.2017г./
дата на първа вноска по договора / до 26.05.2017г. / дата на падежа по договора
/ начислената договорна лихва е в размер от 30,90 лв. Разпоредбите на договора
предвиждат също, че заемателят заявява доброволно да се ползва от
допълнителната услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на
паричен заем, която такса е в размер на 87,90лв. Освен горните задължения за
заплащане на договорна лихва и такса за експресно разглеждане на документи Б.Н.Б.
се задължил в тридневен срок от подписване на договора да предостави
обезпечение на задълженията му по договора – поръчител физическо лице,
отговарящо на посочени в договора условия или банкова гаранция, издадена след
усвояване на заема, в размер на цялото задължение по договора и валидна за целия срок на действие на
договора. Поради неизпълнение на задължението се да представи обезпечение Б.Н.Б.
дължи неустойка в размер на 87,90 лв, дължима на падежната дата на заемната
вноска. Разпоредбите на договора предвиждат, че кредитополучателят се е
запознал с Тарифата на ***, актуална към датата на сключване на договора, която
се намира във всеки обект от клоновата и партньорска мрежа и на интернет
страницата на заемодателя и съгласно която при забава на плащане на погасителна
вноска се дължат определени суми на кредитора за разходи за тел. разговори,
изпращане на писма и покани и ел. съобщения за събиране на просрочено вземане,
вкл. и ангажиране дейността на лице, което осъществява и администрира дейността
по събиране на вземането. На това основание Б.Н.Б. дължи такси и разноски за
извънсъдебно събиране на просрочено задължение в размер на 145 лв. Падежът на
договора е настъпил на 26.05.2017 г., но ответникът не заплатил в срок
дължимата главница, договорна лихва и такса за експресно разглеждане на
документи и не предоставил обезпечение, поради което дължал и уговорената
неустойка. С рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016
г. и Приложение към него от 01.08.2017 г. вземането по договора за заем било
прехвърлено от заемателя на ищеца по делото.Тъй като ответникът не е изплатил
изцяло задълженията си договора за паричен заем, то ищецът подал заявление по
чл. 410 от ГПК срещу ответника, по което било образувано цитираното частно гр.
дело, но тъй като същата е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ГПК, се
предявявал настоящите установителни искове за съществуване на вземанията.
Моли се, исковете да бъде уважени. Претендират се и законнат
лихва върху главницата от датата на подаване заявлението по чл.410 ГПК и
сторените разноски в заповедното и настоящото исково производство.
В
о.с.з. представител не се явява, чрез писмена молба се моли съда да постанови
положително решение по така предявените искове.
Обстоятелствата,
от които произтичат възраженията на ответника са:
В
срока по чл. 131 ГПК, ответната страна не е депозирала отговор на исковата
молба. В о.с.з. не се явява, не се представлява.
Доказателствата
по делото са писмени, изслушано и прието по делото е заключение по ССчЕ.
По делото е прието ч.гр.д. №
988 / 2017 г. по описа на ДРС, от което се установява, че на 02.10.2017
г. ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение против
ответника за процесните суми. Заявлението е уважено, като е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите по заявлението. Длъжникът
в заповедното производство е уведомен по реда на чл. 47 ГПК, поради и което е указано на ищеца – заявител
да предяви иск по чл. 422 ГПК в едномесечен срок, поради и което в срока са
предявени исковете, въз основа на които е образувано настоящото исково
производство за установяване на дължимост на сумите за главница, лихва,
неустойка и такси.
Не се оспорват твърденията относно сключването на
договор за заем от 27.12.2016г., между ***и ответника Б.Н.Б., както и относно усвояване
сумата по договора, както и извършеното прехвърляне на вземания, вкл. по
договора, от цедента ***на „Агенция
за контрол на просрочени задължения „ ООД, както и твърденията относно уведомяването на
длъжника за извършената цесия на задълженията по договора. Горните
обстоятелства се установяват с
представените договор за паричен заем “ ***План 14 и 30 “ №***от 27.12.2016г., рамков
договор за прехвърляне на вземания / цесия / от 01.12.2016г. и Извлечение от
Приложение №1 към него, където вземането по процесния договор е
индивидуализирано с трите имена и ЕГН на длъжника, дата на договора, размер на
отпусната сума и остатък от дължима сума към датата на продажбата, пълномощно
от цедента за цесионера да уведомява от негово име всички длъжници по вземанията на дружеството,
които са цедирани съгласно рамковия договор за продажба и прехвърляне на
вземания, сключен на 01.12.2016г. и индивидуализирани в Приложение №1 ,
подписано от страните и неразделна част от рамковия договор за цесия уведомително
писмо от „Агенция
за контрол на просрочени задължения „ ООД, до длъжника и ответник по делото Б.Н.Б.
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, приложено към исковата молба.
От заключението на приетата по делото съдебно -
счетоводна експертиза кредитирана от съда, се установява, че неизплатената
главница по договор №***от 27.12.2016г., дължими от ответника е в размер на 300
лв., лихва за периода 26.01.2017г. до 26.05.2016г. - 30,90 лв.; неустойка за непредоставено
обезпечение съгласно чл.4, ал. 2 от договора. – 87,90 лв.; такса за експресно
разглеждане на заявката за паричен заем, начислено съгласно чл.1, ал. 1 , т. 3
от договора – 87,90 лв, разходи за просрочване на вноски – 75 лв, разходи за
събиране на просрочени вземания, включващи ангажиране дейността на
лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на
вземането -70 лв, мораторна лихва за
периода 26.01.2017г. – 29.09.2017г. в размер на 18,59 лв.
Съгласно чл. 1- и от договор за заем от
27.12.2016г., между ***и ответника Б.Н.Б., страните заявяват, че сключват този
договор на основание предложение за сключване , направено от заемателя или форма за кандидатстване,
попълнена от заемателя по електронен път
и Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на заемателя.
Съгласно чл. 2 от договора размера на заетата сума е 300 лв, размера на погасителната
вноска е 83,76 лв, в която са включени част от дължимите главница, лихва и
такса за експресно разглеждане, общ размер на всички плащания с включена такса
за експресно разглеждане - 418,80 лв, срок на договора 5 месеца, брой на
погасителните вноски - 5, фиксиран годишен лихвен процент по заема - 40,31 %, годишен процент на разходите на
заема -49,48 %. Съгласно чл. 1, ал.2 от
договора заемателят заявява, че преди подписване на договора е избрал,
доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на
документи за одобрение на паричен заем, предоставен от кредитора, а съгласно
ал. 3 от чл. 1 –и за извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно
разглеждане на заявката за паричен заем заемателят дължи такса за експересно разглеждане на документите за
отпускане на паричен заем в размер на
87,90 лв. Съгласно чл. 1, ал. 4 от договора страните се уговарят с подписване
на договора тази такса да се заплати разсрочено, като се раздели на равни части
и се включи в размера на всяка една от погасителните вноски. Съгласно чл.4, ал.1
от договора, заемателят се е задължил в 3 дневен срок от подписване на договора
за заем, да предостави обезпечение на задълженията по договора, а именно –
физическо лице поръчител, което следва да отговаря на изрично разписани
изисквания на заемодателя, вписани в договора или да предостави банкова
гаранция, издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото
задължение на заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на
договора за заем. В чл.4, ал.2 от договора е предвидено, че при неизпълнение на
това задължение на заемателя, нему се начислява неустойка в размер на 87,90
лева, която се заплаща на равни погасителни вноски, дължими на падежната дата
на погасителната вноска по договора за заем като при това разсрочване на
неустойката, месечната погасителна вноска, която следва да заплати заемателя е
в размер на 101,34 лева. В чл. 8, ал.2 от договора е предвидено, че при забава
на плащане на задълженията на заемателя по договора, същият дължи законната
лихва върху дължимата сума за всеки ден забава.
Приета е като доказателство и Тарифата на ***, приложими към сключени договори за паричен заем. Видно от
т. 1 на същата при забава плащането на погасителна вноска по договор за заем
заемателят дължи заплащане на по 10 лева на всеки четвърти и осемнадесети ден
забава, заплащане на по 15 лева на всеки единадесети и двадесет и пети ден
забава, като максималния размер на всички суми за начислени разходи неможе да
превишава 75 лв за заемни суми в размер
на 300 лв. Видно от т. 2 на Тарифата при забава с повече от 57 календарни дни
за плащане на която и да е погасителна вноска по договора се заплаща на петдесет и осмия ден забава
еднократно сума във фиксиран размер от 70 лв, представляваща направени разходи
за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на
служител/лице, което осъществява и администрира дейността по събиране на
вземането.
Съдът
приема, че между ответникът и ***са възникнали правоотношения по договор за
потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК. Съгласно чл. 9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане. Съдът счита, че за същия липсват нарушения на формата, съгласно
специалния ЗПК – Договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по
ясен и разбираем начин, вкл и като формат и размера на шрифта. Цесията е
надлежно съобщена на длъжника, тъй като изходящото от ищеца като пълномощник на
цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с
която новият кредитор цесионер е предявил иска си за изпълнение на цедираното
вземане.
От изслушаната по делото ССчЕ се установи, че ответникът не е
внасял погасителни вноски по договора, както и размера на претенциите на ищеца.
Предвид това и с оглед обстоятелството,
че дължимите вноски са падежирали към датата на подаване заявлението за
издаване заповед за изпълнение, се установява дължимостта на вземанията на
ищеца за главница в размер на 300 лв и договорна
лихва в размер на 87,90 лв.
Съдът намира, че спрямо процесния договор за
финансова услуга следва да намерят приложение разпоредбите на чл.143-146 ЗЗП,
доколкото с оглед качеството на
заемателя е налице договор с потребител по смисъла на пар.13 от ДР на ЗЗП. Съгласно
чл.146 ЗЗП, неравноправните клаузи 
в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално
уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в
случаите на договор при общи условия. Клаузите, към които препраща договорът в
чл.1 към Стандартен европейски формуляр и Тарифата, независимо че са посочени
като приети от потребителя и декларирането на получаването им от потребителя при
сключването на договора, поначало се считат, че не са индивидуално уговорени
съгласно разпоредбата на чл.147а, ал.5 ЗЗП и в тежест на ищеца е да установи
предварителното предоставяне на формуляра и Тарифата и разясняването на условията
по заема. Доколкото не са ангажирани други доказателства извън самия договор с
формуляра и Тарифата към него, съдът намира, че не е налице установяване от
ищеца индивидуално договаряне, поради което са налице предпоставки за преценка
неравноправността на посочените клаузи от договора. Дори и да се приеме, че е
налице индивидуално уговаряне поради декларираното от потребителя съгласие и
предварително запознаване с европейския стандартен формуляр и Тарифата, то
отново съдът би следвало да подложи клаузите от договора на преценка служебно
за съответствие и с добрите нрави и закона по арг. от чл.26, ал.1 ЗЗД.
Уговорената в чл.4 от договора неустойка по своя
характер е санкционна - за неизпълнение задължение по договора. Предвидена е да
се разсрочи и добави към погасителните вноски, като така става
добавка към възнаградителната лихва на заемодателя. Изискването на обезпечение
на задължението по договора в 3 –дневен срок от сключването му с банкова
гаранция в същия размер или поемане на поръчителство от физическо лице, което
да отговаря на изисквания, създаващи значителни затруднения за изпълнението им,
противоречи на принципа на добросъвестността и цели да създаде предпоставки за
начисляване на неустойката. Това води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца и потребителя, като задължава последния при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка - чл.143, т.5 ЗЗП. Такава разпоредба е в противоречие и с добрите
нрави, поради което е и нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД.
Претенцията на ищеца, наред с главница и договорна
лихва, касае освен начислената неустойка по чл.3 от договора, също и такси за
експресно разглеждане на документи за одобрение на заема и такса за разходи,
представляващи обезщетение на кредитора при забавено плащане. Тази отговорност
за разноски, въведена с разпоредбите на Тарифата на ***всъщност представлява
допълнителна неустойка, дължима при забава на изпълнението за заплащане на
текущи задължения по кредита, а не плащане за покриване разходи по събиране на
вземането. Съдът намира, че тези разпоредби се явяват в пряко противоречие с
разпоредбата на чл.33 от ЗПК, съгласно която при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Съгласно
чл.21, ал.3 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел
или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Допълнително
никъде по делото не са представени доказателства за извършване на каквито и да
било разходи във връзка с извънсъдебно събиране на вземането и за експресно
разглеждане на документи, което представлява самостоятелно основание за
неоснователност на тези претенции.
С оглед изложеното съдът приема разпоредбите на чл.1, ал. 3, от договора
и на чл.1 и чл. 2 от Тарифата за нищожни
и като такива същите не пораждат права и задължения за страните по заемното
правоотношение.
С оглед частичната
недействителност на сключения договор по
отношение на претенцията на неустойка за непредставяне на обезпечение и на
претенциите за такси, то ответникът дължи връщане на останалите дължими суми по
договора за кредит. Недействителността на отделни клаузи от договора за кредит
не води до недействителност на целия договор.
Съгласно дадените указания в т. 12 на ТР № 4/2013 год., в полза на
ищеца следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, които съразмерно на
уважената част от исковете възлизат общо на 61,71 лева.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски за
заплатена държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от исковете. Отчитайки, че в настоящото
производство ищецът е бил защитаван от юрисконсулт, вида и количеството на
извършените от последния процесуални действия и в съответствие с чл.13, т. 2 и чл.
25, ал. 1 от Наредбата за правната помощ, съдът намира, че следва да бъде
определено възнаграждение в размер на 150 лева. Вследствие на изложеното,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 283,86 лв.,
съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че Б.Н.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, ДЪЛЖИ на ***, седалище и адрес на управление:
***, сумата 300 лева / триста лева /- главница до погасяване на паричния заем
по Договор за паричен заем №***от 27.12.2016 г., сключен от Б. Б. с ***,
вземането по който е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД по силата на подписано на 01.08.2017 г. Приложение №1 към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г.
между *** и ***, и сумата от 30.90 лева / тридесет лева и 90 стотинки/ –
договорна лихва за периода от 26.01.2017 г. до 26.05.2017 г., за които суми по
ч. гр. д. № 988 по описа на ДРС за 2017 година е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, на осн. чл. 422 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за сумата в размер на 87,90 лева / осемдесет и седем лева и 90
стотинки /, представляваща такса експресно разглеждане на документи, за сумата в размер на 87,90 лева / осемдесет и
седем лева и 90 стотинки /, представляваща неустойка за неизпълнение на
задължение и за сумата в размер на 145,00 лева / сто четиридесет и пет лева/ ,
представляваща разходи и такси за извънсъдебно събиране.
ОСЪЖДА Б.Н.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ НА ***, седалище и адрес на управление: ***, сумата
в размер на 61,71 лева / шестдесет и един лева и 71 стотинки /, представляваща
съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 988/2017г. на ДРС, съразмерно на
уважената част от исковете, както и сумата от 283,86 лева / двеста осемдесет и
три лева и 86 стотинки/, представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство, съразмерно на уважената част от исковете,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:................